Зовът на костите

33

С утрото настъпи необичаен слънчев ден. Остатъците от мъгла скоро щяха да изчезнат, ако небесното светило продължеше да излива такава топлина. Амая почти изпита благодарност, винаги беше благодарна на слънцето, но днес то й осигуряваше и идеална възможност да прикрие синината на скулата си зад големи черни очила.

Ириарте я бе закарал до Памплона, но като се изключеха няколкото му думи около новостите по случая, бе шофирал тихо и мълчаливо, вперил очи в пътя. На входа бе зърнала Монтес, който я бе поздравил с едно срамежливо „добър ден“, и тя едва ли не с радост бе установила, че и неговото лице не е в по-добро състояние от нейното. Долната му устна беше видимо подута, а тъмната цепнатина по средата приличаше на причудлив пиърсинг.

От кабинета на комисаря излезе полицай и ги повика. Всички бяха в униформа, с изключение на Монтес, който носеше елегантен и със сигурност скъп морскосин костюм.

Освен комисаря на дългата маса за съвещания седяха полицаите от вътрешния отдел, взимали показанията по време на събитията. Амая не пропусна да забележи как очите и на двамата се спряха върху синината на скулата й, едва прикрита от грима, и върху устната на Монтес.

- Както ви е известно, измина година, откакто инспектор Монтес бе отстранен заради случилото се на паркинга пред хотел „Бастан“ в Елисондо. През това време инспектор Монтес трябваше да се подложи на препоръчаното лечение. Пред мен са докладите и те са благоприятни за възстановяването му на служба. Началник Саласар, инспектор Ириарте, вие бяхте с инспектор Монтес по време на събитията. Бихме искали да чуем мнението ви по въпроса. Смятате ли, че инспекторът е готов да се върне на работа?

Ириарте крадешком погледна към Амая, преди да заговори.

- Аз бях свидетел на случката и през месеците, през които беше отстранен, съм виждал инспектора неведнъж, когато се отбиваше в участъка да поздрави колегите си. Поведението му... - тук той се поколеба достатъчно, за да го забележи Амая, въпреки че останалите не дадоха вид за това - беше нормално при всички тези случаи и по мое мнение е готов да се върне на работа.

Амая въздъхна.

- Госпожо инспектор - обърна се към нея комисарят, давайки й думата.

- Отстраняването на инспектор Монтес наложи промени, които целият екип бе принуден да поеме с лични жертви и усилия. Мисля, че е добре да се върне час по-скоро.

Докато говореше, усети изненадата, която думите й предизвикаха у присъстващите.

- Инспектор Монтес - обади се комисарят.

- Искам да благодаря за доверието, което ми гласуват инспектор Ириарте и началник Саласар. Преди седмица щях да приема с удоволствие, но след един разговор с близък човек, реших, че по-разумно би било да продължа с лечението още няколко месеца.

Амая го прекъсна.

- С ваше позволение, господин комисар. Разбирам, че инспекторът иска да продължи лечението си, но не виждам пречка да го довърши и след като се върне на работа. Екипът куца, хората се претоварват, извънредни часове, дежурства...

- Добре - отсъди комисарят, - споделям мнението ви. Монтес, връщате се на работа още утре. На добър час - допълни той и му протегна ръка.

Амая излезе, без да се бави, и докато чакаше, се наведе над чешмичката в коридора. Монтес спря на вратата на кабинета да поговори с Ириарте, но като я видя, каза довиждане на останалите и се приближи.

- Благодаря, аз...

- Никакво утре - прекъсна го тя. - Знам, че живеете в Елисондо, така че се включвате още сега, пътьом закарайте и Ириарте; и дано не ви липсва желание за работа. Имаме избягал заподозрян, когото не успяваме да открием, две коли патрулират пред една къща и пред една църква, имаме също така един осквернител и нещо още по-лошо. Така че запретвайте ръкави.

Монтес я погледна с усмивка.

- Благодаря.

- Да видим дали ще кажете същото и след седмица.

Мрачната картина, която бе обрисувала на Монтес, не беше далече от истината. Тя беше почти убедена, че нови осквернявания няма да има, но след отказа й да посочи Бенят Салдуа като виновник за нападенията, трябваше да продължи да дава „компенсации“ на Сарасола. Патрулката пред храма държеше стадото в кошарата и осигуряваше спокойствието на комисаря, след като му се бе наложило да обяснява защо патрулиращите не са били на мястото си последния път. Сега трябваше да се съсредоточи върху случая с Нурия. Ако всичко се развиваше по модела на предишните престъпления, целта на съпруга й беше да я прати на оня свят, за да изпълни странния си обет за послушание. Ясно беше, че нещата са се променили коренно в мига, в който жената бе престанала да се държи като жертва и се бе защитила; по този начин тя бе предизвикала обрат в съдбата си, която несъмнено е била да умре. Доста неприятна изненада за изрод, способен да дуе мишци само пред беззащитен човек. От друга страна, продължаваха да преглеждат случаите на домашно насилие и убийства в цялата страна, затруднявани допълнително от компетенциите на различните видове полиция. През следващия половин час обикаля с колата из Памплона, първо към предградията, после обратно към центъра, докато станеше време за срещата с Маркина. Когато часът наближи, паркира в подземния паркинг на площад „Кастильо“, надникна набързо в огледалото за обратно виждане, намести червената барета и опъна куртката на униформата - също червена, с герба на Навара върху гърдите, която днес бе облякла заради съвещанието в управлението.

Ресторантът на хотел „Европа“ беше сред най-добрите в Памплона и познавайки вкусовете на Маркина, не се изненада, че го е избрал. Кухнята тук беше по-традиционна, с по-малко примеси, това бе един от ресторантите, съумял да придаде на блюдата си по-модерен вид, който толкова много се ценеше в момента, като същевременно остави големичко парче месо или риба в чинията.

Амая забеляза как всички погледи се обърнаха към нея, когато влезе. Униформен полицай в елегантен ресторант беше като хлебарка върху сватбена торта.

- Имам среща - измърмори тя, докато минаваше покрай изпречилия се на пътя й салонен управител, и се отправи към масата, където я чакаше съдията, който стана на крака да я посрещне, опитвайки се да прикрие изненадата си. Тя му подаде ръката си в ръкавица, преди да е имал време да реагира.

- Съдия Маркина - поздрави.

Едва когато седна, свали ръкавиците.

- Идвате в униформа - промълви озадачено Маркина.

- Да, имах важно заседание, за което се изискваше униформа. Идвам направо оттам -излъга тя.

- ...И с оръжие... - добави той, кимвайки към пистолета, окачен на кръста й.

- Винаги ходя с оръжие, господин съдия.

- Да, но не го излагате на показ...

- О, съжалявам, че ви притеснявам, аз се гордея с униформата си.

Въпреки очевидното той побърза да отрече.

- Не, не ме притеснявате. - И за да го докаже, й се усмихна с онази негова усмивка. -Просто ме изненадахте.

Тя повдигна вежди.

- Вие настояхте да дойда днес, аз ви казах, че имам много важно заседание в управлението.

Съдията, изглежда, започваше да се ядосва, но й беше все едно.

- Да, права сте, аз ви помолих и вие приехте.

- Искам да ви благодаря за подкрепата и за решението да отворите случая Тартало.

- Вие не ми оставихте друг изход.

- Е, да прибавим и доказателствата.

- Разбира се, но първо се доверих на вас. Има ли някакъв напредък?

- Попаднахме на още един случай, който на пръв поглед се вписва във виктимологията, имаме и заподозрян, когото смятаме за съучастник. Цели две години измъчвал жена си, която е родом от Бастан, но тогава живеела в Мурсия; бил в затвора, но щом излязъл, тръгнал да я издирва. Смятаме, че отговаря на търсения от нас профил. Издали сме заповед за задържането му. Според нас подбудителят ги избира по профила, още не знаем как установява връзка с тях, но това несъмнено изисква време, докато се подготвят и докато животът им е на път окончателно да рухне; тогава само остава да им даде знак и те козируват.

Сервитьорът донесе бутилката вино, която Маркина сигурно бе избрал предварително, но Амая отказа.

- Вода, ако обичате - пресече тя възраженията на съдията.

Когато сервитьорът се отдалечи, Маркина продължи с въпросите:

- Има ли някаква следа от посетителя на майка ви в клиниката?

Амая се чувстваше неудобно да говори със съдията по този въпрос, беше готова на всичко, за да го избегне.

- Нали ви изпратих снимките и доклада на ФБР?

- Да, видях ги. Впечатлен съм от вашите връзки, но изглежда, и най-модерната технология е безсилна при толкова некачествен образ.

- Така е.

- Знаете ли дали някой не се е опитвал отново да я посети, или да се свърже с нея по някакъв начин?

- Това няма как да стане. Ние я преместихме и в момента е в пълна изолация. Началникът на новата клиника е запознат с положението и се доверявам на преценките му.

Тя се запита доколко е вярно това, до каква степен се доверяваше на Сарасола; не напълно и безусловно, разбира се. Запита се също така дали не изпада в параноята на доктор Франц.

Естествено, не спомена за подозренията си, че отново Тартало стои зад случая с оскверняването, за това, че откритите в църквата кости принадлежат на членове на собственото й семейство, като последните са конкретно на нейната близначка, умряла в люлката си и изтрита от семейната история, сякаш никога не се е появявала на бял свят. Запита се колко ли дълго още ще може да крие всичко това от съдията, без да навреди на разследването. „Докато не открия доказателство, което да го свързва с него - каза си наум, -дотогава.“

Затова пък го осведоми за анализите на металните частици, открити в трупа на Лусия Агире, и за старинния скалпел, който посетителят бе връчил на майка й.

Нова група клиенти влязоха в ресторанта и се настаниха на запазената маса близо до тяхната. Доста хора я гледаха учудено и Амая ясно долови неудобството на съдията.

И го използва.

- Мисля, че вече ви разказах всичко, до което сме стигнали до момента. Ще стесним обръча около заподозрения и в близките часове се надяваме да го пипнем. Ще ви държа в течение.

Той кимна разсеяно.

- А сега си тръгвам и ви оставям да вечеряте на спокойствие.

Той като че ли понечи да възрази, но не го направи.

- Добре, както желаете - отвърна, преструвайки се на победен, когато всъщност изпитваше облекчение.

„Не те ли притесни полицайка в червена униформа, нищо друго няма да те притесни“, помисли си Амая, стана и му протегна ръка.

Излезе от ресторанта, изпроводена от обръщащите се след нея глави, и си спомни как се бе запознала с Джеймс в галерията, където бе изложил творбите си. Тогава също беше в униформа. Джеймс се бе доближил до нея, беше й подал каталога и я бе поканил да разгледа изложбата.

Преди да запали колата, Амая извади телефона си и позвъни.

- Чакай ме за вечеря, скъпи. Идвам си.

- Разбира се - отвърна Джеймс.

Често размишляваше за начина, по който едно разследване напредваше в една или друга посока, и как идваше момент, един миг, уж не по-различен от другите, но който практически променяше всичко.

При всеки криминален случай разследващият се опитва да подреди пъзел с неизвестен брой части и без да знае какво ще се получи накрая. А имаше и пъзели с липсващи части, които зейваха като черни дупки в разследването, пространства на непрогледна тъма, където никога нямаше да се разбере какво всъщност е имало.

Хората лъжеха, не за всичко, но във всеки случай за най-важното, в детайлите. Даваха неверни показания, и то не за да прикрият убийство, а за да премълчат незначителни аспекти от живота си, които им се струваха срамни. Нерядко се оказваха заподозрени, защото отказваха да приемат истината. Разследващият долавяше това. „Лъже“, но в деветдесет и девет процента от случаите причината за лъжата бяха срамът и страхът съпругата или съпругът, шефът или родителите да не научат какво всъщност е вършел. В други случаи единствените двама свидетели така и не проговаряха. Убиецът - по понятни причини, и жертвата - защото устата й бе затворена насила, та никога да не може да разкаже какво точно се е случило. През последните години най-напредничавите техники за разследване бяха завили в тази посока, създавайки нова съдебна наука, почиваща именно на този ням свидетел, какъвто беше жертвата, и който дълго време бе имал второстепенно значение при решаването на случая.

Виктимологията отваряше много линии за проследяване, свързани с личността, вкусовете и поведението на жертвата, а на ниво съдебна медицина - с лицеви реконструкции въз основа на костни останки, разпознаване по ДНК или съдебна стоматология. А когато предполагаемата жертва липсваше, когато само се подозираше, че не е между живите, но тялото още не се бе появило, както в случая с Лусия Агире, старателното проучване на нейното поведение, на личния й живот може да хвърли доста светлина върху случая. Това или ако тя самата не застанеше до леглото ти, шепнейки името на своя убиец.

Но има една друга брънка от пъзела, брънка, която разследващите търсят през цялото време: основната част, способна да освети цялата сцена, при което всичко си идва на мястото и се изяснява напълно. Понякога тази част е в състояние да срине цялата линия на разследването и да обезсмисли труда на десетки души в продължение на месеци. Друг път става дума за дребна, незначителна на вид, но бляскава подробност, която може да се прояви под различни форми: свидетел, който решава да проговори, бележка от банкомат, резултати от анализ, списък на телефонни обаждания или недотам малка лъжа, която излиза наяве. С разкриването на тази мъничка част от големия пъзел всичко добива смисъл. И тъмата изведнъж се разсейва.

Това е възможно да се случи за миг. Разликата между това да не разполагаш с нищо и да имаш всичко се свежда до една подробност, но щом тази частица бъде поставена, разследващият знае, че е успял, че вече е пипнал убиеца. Понякога това вълшебно усещане идва преди уликата, която го доказва; друг път уликата така и не се появява.