Пираня

17.

Когато Линк получи обаждането от Ерик, двамата с Еди приближаваха международното летище „Иън Флеминг“, кръстено на най-прочутия жител на североизточна Ямайка. Намираха се само на няколко километра от курорта „Голдън Ай“ – Линк на специално модифицирания си „Харли“ и Еди на последния модел мотори, взет назаем от новия дилър на марката в Монтего Бей. Планът беше да си намерят добро местенце на бара при басейна, да си поръчат бургери и мартини (разбито, не бъркано) и да се насладят на разнообразие – както на океана и дивата природа, така и на облечените в бикини представители на човешкия вид. Вместо това се наложи да обърнат и да потеглят обратно към „Орегон“. Но първо трябваше да се справят с опашката, с която се бяха сдобили.

По време на лъкатушещото пътуване покрай брега бяха изпитали възможностите на моторите си, като се разминаваха на косъм с други водачи, които обръщаха минимално внимание на правилата за движение. Возенето беше приятно, докато не стигнаха Очо Риос, където двама типове със състезателни мотори „Сузуки“ се лепнаха за тях, като внимаваха да се държат на почтително разстояние. Вместо тениски и шорти двамата носеха черни кожени якета, твърде тежки за тази жега.

Линк и Еди ги бяха забелязали почти моментално. Беше напълно възможно да са просто любители мотористи, тръгнали на приятна разходка като самите тях, но малките промени в скоростта потвърдиха, че двамата следват темпото им. Обаждането на Ерик за двете атаки пък означаваше недвусмислено, че преследвачите им ще се опитат да успеят там, където колегите им се бяха провалили.

В този случай Линк смяташе, че най-добрата защита е доброто нападение.

Набра с гласова команда Еди. Двамата имаха слушалки за мобилните си телефони под каските. Предаде му казаното от Ерик.

— Така става, като подценят Линда – отбеляза Еди

— Сега трябва да решим какво ще правим с двете приятелчета зад нас. Какво според теб са намислили?

— Ако бях на тяхно място, щях да го напран ясно и просто. Сигурно чакат да спрем. Два изстрела с пистолет. Моторите ще им осигурят лесно измъкване.

— Според теб знаят ли, че сме невъоръжени?

— Вероятно го предполагат.

— Така е, но несигурността е наш приятел.

— Снайперистът несъмнено ги е предупредил, както Ерик предупреди нас – изтъкна Еди. — Което означава, че каквото и да са намислили, ще предпочетат да не се бавят с изпълнението му.

— Какво ще кажеш да го направим по-скоро, отколкото си мислят?

— Май имаш идея.

Докато подминаваха летището, Линк очерта плана си. Не можеха просто да избягат на стрелците. Моторите им бяха бързи, но сузукитата бяха по-бързи и по-пъргави. Стрелбата от движещ се мотор си беше предизвикателство, но ако преследвачите им се приближаха достатъчно, щяха да са им нужни само няколко щастливи изстрела, за да свалят Линк и Еди.

— Според мен шансът да се получи, е петдесет на петдесет – отсъди Линк. Всъщност преценката можеше и да е твърде оптимистична, но нямаха много други възможности.

— Ще ги приема, щом не можем да извадим дори ножове в престрелка.

— Картата показваше остър завой на около километър и половина преди курорта – каза Линк. – Това може да е най-доброто място да опитаме.

— Всичко е в екзекуцията.

— Не прозвуча особено приятно.

— Тогава ще перифразирам. Всичко е в изпълнението.

— Така е по-добре.

Продължиха с умерено темпо зад един камион, който се тътреше по пътя. Сузукитата бяха на стотина метра и две коли зад тях. Несъмнено водачите им обсъждаха дали да не съкратят програмата си.

Каквото и да възнамеряваха, нямаше да го направят достатъчно скоро. Завоят беше точно пред тях.

— Готов? – попита Линк.

— Готов.

— Да действаме.

Линк даде газ и рязко изпревари камиона, следван плътно от Еди. Върнаха се обратно в своето платно миг преди да се забият в друг камион, движещ се срещу тях. Продължиха да ускоряват по завоя, докато сузукитата не изчезнаха в огледалата за обратно виждане.

Линк отвори с една ръка багажника и грабна двете вериги, които връзваше на колелата на мотора си, когато излизаше да кара на по-несигурни места.

— Еди го доближи, за да вземе едната верига. На петдесет метра преди края на завоя набиха спирачки и обърнаха. Тъй като движението в Ямайка беше ляво като във Великобритания, Линк мина в лявото платно, а Еди подкара в дясното, за да може да държи с дясната ръка газта и в същото време да размахва веригата. Линк имаше по-трудната задача да върти своята верига над главата си. Усещаше как кокалчетата на ръката му изпукват, докато стискаше края й.

Както и очакваха, сузукитата се носеха с пълна скорост на завоя, за да не изостанат. Изненадата при вида на летящите към тях цели ги разколеба – точно колкото бе нужно. Двамата бръкнаха под якетата си и извадиха пистолетите, но вече бе късно.

Еди завъртя веригата странично като ласо и я пусна точно докато сузукито минаваше покрай него. Тя се закачи в предния калник и се омота между спиците. Моторът изстреля водача си над кормилото и се превъртя във въздуха, преди да падне върху пищящия стрелец, който тутакси замлъкна.

Линк се носеше към преследвача си, като въртеше веригата над главата си. Онзи успя да стреля два пъти напосоки, преди веригата да го халоса в каската. Главата на стрелеца се отметна назад и той излетя със салто от мотора, който продължи като каран от призрак, преди да излезе от пътя и да се забие в дърветата.

Линк се върна при нападателя си. При възможност трябваше да разберат кой стои зад тези атаки и как бяха научили къде точно ще се намира екипажът на „Орегон“.

Стигна до стрелеца и видя, че разпит няма да има. Вратът му бе извит под неестествен ъгъл, правещ дишането невъзможно. Линк се затича в тръс към Еди и го видя клекнал до другия моторист. Беше свалил каската му.

— Жив ли е? – попита Линк.

— Не за дълго.

Ясно беше защо. Моторът бе смазал коремната област. Вътрешните наранявания несъмнено бяха големи.

— Кой си ти? — попита го Еди.

Мъжът процеди нещо на френски.

Линк погледна към Еди.

— Разбра ли какво каза?

— Не разбирам нито думичка френски. Но ще разберем. – Той хвърли поглед към телефона си. Беше включен на запис. Стрелецът продължи да дрънка нещо още двайсетина секунди, после изкашля кръв, започна да гъргори и издъхна.

Движението по пътя се забави покрай касапницата и започна да се събира тълпа.

— Да се махаме – предложи Еди.

— Бих взел пистолетите им, но не ми се иска да обяснявам как сме се сдобили с тях, ако ни спре полиция.

— Правилно.

След като се качиха на моторите си и потеглиха обратно към Монтего Бей, те се обадиха на Ерик.

— Отървахме се от опашката си – прозаично каза Еди. – Няма жертви от наша страна.

— Всички ли са на линия? – попита Линк.

— Марк още се опитва да се свърже с Хуан и Макс – отвърна Ерик. – Линда и Джулия току-що пристигнаха. Остават Хали, Мак Ди и Майк Троно.

— Те къде са?

— Още в онзи бар на Хип Стрийт. Мак Ди ми прати есемес, че са попаднали в непредвидена ситуация.