Пираня

21.

Ектор Базен скочи от горящия „Оушънуеър“ и доплува до брега две минути преди катерът да експлодира и да потъне с телата на хората му на борда. Въоръжен с пистолета си, той отвлече първата му попаднала кола – ръждясал пикап, каран от друсан растафарианец, който вонеше на марихуана. Един куршум в главата и Базен разполагаше с транспорт. Завлече тялото в гората и забърза към международното летище на Монтего Бей „Сангстън“.

След скачането във водата телефонът му не ставаше за нищо, но не можеше да рискува и да използва телефона на убития, за да нареди на пилота си да зареди гориво и да бъде готов за излитане. Не искаше полицията да свърже убийството с „Гълфстрийм“. Оставаше му да се надява, че другите му хора са се справили по-успешно и са готови за тръгване.

Караше, кипнал заради изпуснатата възможност. При толкова много едновременни цели не беше в състояние да получава в реално време сведения от Доктора, нито беше предвидил защитната стратегия на Хуан Кабрило. Но това не беше извинение. Базен знаеше, че председателят ще бъде на онзи катер невъоръжен и че това би трябвало да е достатъчно.

Не беше свикнал с подобни провали. Още докато растеше в бедняшките квартали на Порт о Пренс, той бе показал, че може да се оправя в тежки ситуации. Ако му трябваше нещо, било то храна, образование или пари, Базен намираше начин да си го осигури.

Подобно на стотици хиляди други бедни деца в Хаити, той беше restavec – дете, пратено да работи като, слуга в някое по-богато семейство.

Въпреки че имаше достъп до образование и достатъчно храна, за да порасне силен. Базен ненавиждаше новия си дом на високопоставен бюрократ от министерството на външните работи. Пердахът беше обичайна практика и за най-малкото провинение. Другият restavec в домакинството, сирак, който бе една година по-голям от него, на име Жак Дювал, никога не беше подлаган на подобни наказания, защото беше фаворитът, осиновеният син, който бюрократът така и не бе успял да зачене.

Физическите наказания станаха още по-лоши, когато бюрократът си осигури доходоносна работа в хавайското министерство в Париж и прехвърли там цялото си семейство. След един особено лош побой Базен се озова в болница със счупена челюст, ръка и ребра и се възползва от случая да потърси убежище във Франция. Нямаше други умения, така че влезе в Чуждестранния легион и започна да служи в елитен отряд командоси.

Обичаше тренировките и опасния живот, но не понасяше началниците, които неизменно му напомняха за детството му като слуга. Искаше веднъж завинаги да определя собствената си съдба, затова заряза военните след десет години служба и започна да работи като наемник, като в крайна сметка си създаде огромна мрежа от връзки и тренираше собствени войници от многобройните, поразени от бедност млади мъже на Хаити.

Знаеше, че Кабрило и хората му също са наемници. Но те май бяха останали с погрешното впечатление, че в мисиите им има нещо благородно. Базен се занимаваше с това чисто и просто заради парите. Беше готов на всякаква работа, стига да е добре платена, независимо какво представляваше операцията. Наемаше единствено хора, които споделяха неговата безскрупулност – някои, защото им харесваше, а други, защото знаеха какво ще направи Базен, ако не оправдаят очакванията му или го предадат.

Репутацията му привлече вниманието на Доктора, който се свързваше с него чрез различни посредници. Парите отначало потекоха щедро, а през последните шест месеца се превърнаха в същински цунами.

Дебютната мисия на Базен за Доктора беше като посредник в продажбата на открадната американска военна технология на венецуелски адмирал на име Даяна Руис. Ставаше въпрос за подводен дрон по проект на военноморските сили на САЩ на име „Пираня“. Базен не знаеше какво възнамеряваха да правят с него венецуелците, а и не му пукаше. Сделката беше за милиони, а неговият дял от нея бе значителен. Така че когато Доктора му направи ексклузивно предложение за много по-голяма операция, Базен не се поколеба нито за миг.

— Задачата беше да се сдобият тайно с научно оборудване – мисия, която го озадачаваше. Под ръководството на Доктора и с помощта на инженери и техници Базен създаде таен комплекс, от който сякаш нямаше никакъв приложен смисъл. Едва когато системата най-сетне заработи, Базен разбра истинските мащаби на визията на Доктора. Работодателят сподели с него главозамайващи подробности и ясно даде да се разбере, че ако хаитянинът остане с него, ще се сдобие с повече богатство и власт, отколкото е мечтал някога.

Използването на колумбийските наркобарони беше просто средство за постигане на целта. Макар че продажбата на дронове бе доходоносна и осигуряваше достатъчно средства за задействане на първата фаза от операцията, на Доктора му трябваха още милиони, за да осъществи крайния си план, и кокаиновите картели му осигуриха парите. След като вече си беше спечелил доверието на Доктора и бе чул до какво ще доведе Фаза 2. Базен с радост се съгласи да бъде част от нея.

Единственото, което стоеше на пътя им, бе екипажът на „Орегон“.

Базен стигна Монтего Бей и заряза пикапа на един изоставен паркинг. Дрехите му вече бяха изсъхнали. Взе такси до терминала за частни самолети, мина набързо през проверката и се качи на своя „Гълфстрийм”.

Единственият от хората му вътре бе Давид Паске, бивш офицер от специалните полицейски части на Хаити и снайперистът, който трябваше да премахне Ерик Стоун и Марк Мърфи.

— Къде са останалите? – попита го Базен.

Паске поклати глава със сериозен вид.

— Никой друг няма да дойде.

Базен го изгледа слисано.

— Мъртви ли са?

— Според полицейските доклади, които чух. Аз самият едва се измъкнах.

Базен надникна в пилотската кабина и излая на пилота да отлети веднага щом получи разрешение.

— Какво стана? – рязко попита той, докато се преобличаше.

— Мога само да предполагам – започна Паске, – но мисля, че поне една от жените в спа центъра е оцеляла при атаката и е предупредила останалите. Когато заех позиция, целите ми вече вземаха предпазни мерки. Мисля, че успях да раня единия, но полицията пристигна, преди да успея да ги довърша. „Орегон“ напусна пристанището преди повече от час.

Базен му разказа за морската битка с Хуан Кабрило

— Като се броят двамата с мен, днес сме изгубили девет души. – Базен поклати с отвращение глава. Не бяха от най-добрите му хора, а най-добрите, които бе успял да събере за толкова кратко време. – Този екипаж е сериозен противник дори и без вълшебния си кораб. Разпуснали сме се покрай предимствата в наблюдението.

— Мислиш ли, че това излага плана на риск? – попита Паске.

— Това зависи от Доктора.

След като излетяха, Базен събра кураж за разговора, който трябваше да проведе. Нямаше да е приятен. Е Доктора отговори по обичайния си отсечен начин.

— Е?

— Измъкнаха се.

— И Колко са се измъкнали?

— Базен направи кисела физиономия.

— Всички.

Последва мълчание, от което стомахът му кипна.

— Давам ти буквално най-добрата информация, която може да се намери, а ти ги оставяш да се измъкнат?

— Плановете бяха изработени в последния момент – оправда се Базен, макар да осъзнаваше, че защитата му е куца.

— Знаеш, че до мисията за прехващане на дроновете остават само четири дни. Не можем да си позволим да допускаме грешки.

— Мога да ви уверя, че това няма да се повтори.

— Ако американците разберат, че дроновете им не само са откраднати, но и се използват активно, това в крайна сметка ще ги доведе до теб и мен. А ако това се случи преди мисията, целият план ще се разпадне. Разбираш ли?

— Да предупредим ли венецуелците, че операцията им може да бъде компрометирана?

— Не. Оставих вратичка в кода за контрол на дроновете. Щом си свършат работата днес, ще им пратя команда за самоунищожение. Ще потънат и повече никой няма да чуе за тях.

— Ами адмирал Руис?

— Какво за нея? Дроновете са си свършили работата. Пък и всичко е по нейна вина. Ако не беше позволила на „Орегон“ да се измъкне, сега нямаше да сме в тази каша.

— А „Орегон“?

— Ще го държа под око за всеки случай.

— Напуснали са Монтего Бей. Сигурно са недалеч от мястото, където се наложи да се откажа от преследването на катера на Хуан Кабрило.

— Не мога да ги наблюдавам, ако не знам точно къде са. Обиколи със самолета района и ми кажи координатите.

— Не може да са отишли далеч за времето, което ми трябваше да стигна до летището – каза Базен. – Ще ги намерим.

Базен каза на пилота къде да лети, като проследи маршрута на „Оушънеър“ от пристанището на Монтего Бей до мястото за риболов, след което добави разстоянието, което би могъл да измине корабът за изминалото време. Облаците се стелеха ниско, под деветстотин метра, така че се наложи да се спуснат под тях, за да търсят „Орегон“.

Полетяха над морето и Базен беше готов да изпрати джипиес координатите на Доктора веднага щом види кораба. Но когато стигнаха до чисто небе, видяха само синя шир, простираща се във всички посоки от брега на Ямайка. Единственият съд наоколо беше пътнически кораб далеч на хоризонта. Останалото море пустееше. Нямаше следи и от „Каст Ауей“, което означаваше, че катерът вероятно е на дъното на океана. Колкото до товарния кораб, Базен бе напълно озадачен.

„Орегон“ беше изчезнал.