Пираня

20.

— Още никакъв късмет с радиото – съобщи Макс.

— Трябва да се оправяме сами, докато не стигнем до пристанище – каза Хуан, като продължаваше да притиска рамото на Рийд. Раната се оказа доста по-сериозна, отколкото изглеждаше. Бившият пожарникар дишаше трудно и Хуан се запита дали някое парченце кост не е пробило белия му дроб.

— Според мен имаме най-много десет минути, докато ни приближат на достатъчно разстояние, за да открият огън. Стрелбата с харпуна беше чудесна, но това бе единственото ни оръжие.

— Имаш ли нещо друго, което бихме могли да използваме? – обърна се Хуан към Рийд.

Рийд, чието лице бе станало пепеляво, само поклати глава.

— Трябва да има нещо, с което да се защитим – заяви Макс. – Щом ни настигнат, или ще ни покосят от катера си, или ще ни вземат на абордаж, ако се опитаме да се скрием вътре. Така или иначе шансовете ни не ми харесват.

— В такъв случай ще трябва да измисля нещо – каза Хуан. Той постави здравата ръка на Рийд върху парцала. – Можеш ли да притискаш?

Рийд кимна немощно. Хуан не искаше да го зарязва, но не можеше да направи нищо за него, докато не стигнат до безопасно място. Ако стигнат до безопасно място.

Слезе долу и видя, че елин от двамата останали мъже на „Оушънеър“ слиза на откритата предна палуба с автомат в ръка, докато другарят му управляваше. Той легна и се прицели в „Каст Ауей“ но не стреля – очевидно не искаше да пилее муниции, докато не доближат достатъчно. Макс също не смяташе да прави избягващи маневри, преди да е започнала стрелбата. Така само щеше да позволи на преследвачите да ги настигнат по-бързо.

Непотребният харпун лежеше на палубата до рибарския стол, където го беше захвърлил Хуан. Празните бирени бутилки бяха изпопадали, когато Мак даде пълен напред, и сега се търкаляха и се удряха в преградата на кърмата.

Хуан влезе в кабината и затърси нещо, което би могло да свърши работа. В добре заредения камбус имаше предостатъчно храна и питиета, но нищо по-смъртоносно от трапезен нож. Хуан имаше джобно ножче, но то би му свършило работа само като оръжие за ръкопашен бой.

Отвори люка към машинното отделение и слезе да види дали няма да открие нещо. Въпреки че миризмата на нафта бе силна, машините изглеждай добре поддържани. Хуан откри кутия с инструменти, но в нея имаше само гаечен ключ и няколко отвертки. Нищо, което би могло да се опълчи на автомат.

Канеше се да излезе, когато неприятната миризма го накара да спре. Осъзна, че всъщност разполагат с оръжие – самото гориво. Трябваше да измисли как да го изстреля по „Оушънеър“, но не знаеше как, докато не се сети за празните бирени шишета.

Забърза навън и събра четирите бутилки „Ред Страйпс“. Взе също преносимата помпа и се върна в машинното.

Махна капачката на резервоара и пъхна в него маркуча. Трябваха му само няколко изпомпвания, за да напълни характерните тумбести бутилки.

Отнесе ги заедно с комплекта инструменти в камбуза и затършува из шкафовете, докато не намери запалка. После взе една спасителна жилетка от склада, извади ножчето си и я разряза, за да стигне до дунапрена вътре. Бързо го наряза на ивици и ги натика в бутилките, където те щяха да се разтворят и да превърнат нафтата в лепкаво желе. После взе няколко кърпи за ръце, за да запуши гърлата. Обърна бутилките и ги задържа така, докато импровизираните фитили не се напоиха с нафта.

Вече разполагаше с коктейли „Молотов“. Следващата стъпка бе да измисли как да ти изпрати до целта им.

Хвърлянето им бе очевидният избор, но така щеше да се изложи прекалено много за куршумите. Може и да успееше да направи едно успешно мятане, преди да го повалят, но катерите трябваше да са практически един до друг, за да улучи със сигурност. Нуждаеше се от някакъв изстрелващ механизъм, който да запрати бутилките с по-голяма сила и скорост, и внезапно осъзна, че харпунът му осигуряваше всичко необходимо.

Върна се на палубата и видя, че „Оушънеър“ ги е доближил заплашително. Онзи на носа стреля два пъти, но нямаше шансове да улучи движеща се цел от това разстояние.

— Каквото и да правиш, по-добре побързай! – извика му Макс.

— Още две минути – отвърна Хуан, докато поставяше коктейлите „Молотов“ в хладилната чанта, за да са му подръка. – Ще направя каквото мога.

— Повече не ми трябва.

Сряза с ножа си ластиците от двете страни на харпуна и ги завърза, за да ги направи по-дълги. Взе една отвертка, бързо махна облегалката на въртящия се рибарски стол и я хвърли на палубата. Завърза двата ластика за металите дръжки на стола, а другите им краища – та кожения колан, който можеше да се огъва и беше идеален за хващане на бирена бутилка.

Прашката му беше готова. И тъй като столът се въртеше, беше в състояние да се цели навсякъде в дъга от сто и осемдесет градуса. Сега можеше да изстрелва коктейлите, без да вдига глава на повече от няколко сантиметра над кърмата.

Разбира се, стига планът му да проработеше. Имаше само един начин да провери, но не искате да изпуска елемента на изненадата.

Хуан се върна на мостика.

— Макс, искам да обърнеш.

Макс го изгледа слисано.

— Извинявай. Май чух, че искаш да обърна.

— Бягането само забавя неизбежното. Приготвил съм малка изненада за онези пирити. Коктейли „Молотов“. И съм готов да им ги поднеса.

— Това означава, че трябва да ги доближим

Хуан кимва.

— Мисля, че петдесет метра ще са достатъчни.

— О, добре. Знаех си, че ще направиш нещата трудни.

— А аз пък знам, че обичаш предизвикателствата.

Хуан се върна на кърмата, докато Макс обръщаше „Каст Ауей“.

Разполагаха най-много с две минути, преди да се озоват в обхват. Зареди една неотворена бутилка в прашката и опъна назад почти до скъсване. Добре смазаният стол се въртеше с лекота, когато мърдаше колана.

„Оушънеър“ беше точно пред тях и бе малко вероятно нападателите им да видят какво прави Хуан. Той се прицели в някаква надничаща зад хоризонта планина, затаи дъх и пусна прашката.

Ластиците избръмчаха и бирената бутилка се изстреля от катера, описа грациозна дъга и падна на повече от шейсет метра зад тях. Хуан направи още два опита, докато свикне. Вече се нуждаеше от истинска мишена.

— Приготви се! – извика Макс.

— А ти се сниши! – отвърна Хуан.

Долепи се до борда и запали първия коктейл, докато „Каст Ауей“ описваше нов полукръг. Стрелецът на носа вече беше открил огън на внимателни серии от по три изстрела като обучен войник, вместо да изпразни целия си пълнител наведнъж. Куршумите дупчеха мостика, който бе основната му цел.

„Оушънеър“ зави, за да продължи преследването. Когато се оказа точно зад тях, Хуан постави горящата бутилка в прашката и опъна. После се прицели и стреля.

Бутилката полетя във въздуха, но Хуан веднага разбра, че не е предвидил скоростта на катера. Коктейлът „Молотов“ прелетя над „Оушънеър“ и цопна зад кърмата му.

Хуан запали нов коктейл и се прицели по-ниско. Стрелецът осъзна, че вече има по-важна мишена на мостика и нагласи автомата си. Ако водата бе по-гладка, сигурно щеше да улучи с лекота Хуан, но заради вълничките куршумите се забиваха в преградната стена над главата му.

Хуан изстреля втория коктейл и този път се оказа, че се е прицелил прекалено ниско. Бутилката се пръсна в носа на „Оушънеър“ над ватерлинията, но пламъците бързо бяха угасени от водните пръски.

Водачът на катера или не беше видял коктейла „Молотов“, или не му пукаше, защото продължи да приближава, без да се отклонява от курса си. На Хуан му оставаха още два снаряда.

Запали третата бутилка и зареди прашката. Този път рискува да подаде глава малко по-високо, за да се прицели по-добре. Стреля, докато куршумите профучаваха покрай главата му.

И Хуан, и стрелецът разбраха, че попадението ще е точно в мига, в който коктейлът излетя от прашката. Мъжът скочи на крака да избегне премятащата се бутилка, но бе твърде късно. Тя се пръсна на палубата пред него като опръска и него, и катера с горящото желе.

Пламъците погълнаха стрелеца. Писъците му отекнаха над водата, докато се гърчеше в агония. За момент Хуан си помисли, че мъжът ще се опята да скочи във водата, но изведнъж от „Оушънеър“ проехтя изстрел. Горящият стрелец се строполи на палубата, избавен от мъките си от водача на катера.

Хуан зареди последния коктейл, но се оказа, че не му е необходим. Похитителят явно беше осъзнал, че шансовете вече са се изравнили, а не са на негова страна. „Оушънуеър“ рязко зави и се понесе по права линия към най-близкия плаж. Щеше да е късметлия, ако стигнеше до сушата, преди да успее да потуши пожара или катерът да потъне.

„Каст Ауей“ също не беше в особено добра форма за сражение. Двигателят кашляше и се давеше. Явно няколко куршума бяха пробили корпуса и бяха повредили двигателя или бяха прекъснали тръба за гориво. Те също щяха да са късметлии, ако успееха да се доберат сами до Монтего Бей.

Хуан се качи обратно на мостика.

— Добра стрелба, партньоре – похвали го Макс.

— Добре ли си?

— Облегалката на стола се жертва заради мен. – Дебелата кожа бе поела три куршума. – А ти?

— Отървах се без драскотина.

Хуан се наведе и видя, че Рийд е изгубил съзнание по време на сражението.

— Как изглежда той? – попита Макс.

— Зле.

— Изцеждам всичко, но ако двигателят откаже, ще се наложи да чакаме спасители.

— Рийд няма толкова много време. Опитай отново радиостанцията.

Шумът беше изчезнал. Намираха се извън обхвата на заглушителя. Макс изпрати зов за помощ на спешната честота. Отговорът изненада и двамата.

— Макс, Линда е. Добре ли сте?

— Двамата с Хуан сме добре, но имаме тежко ранен на борда.

— Излязохме от пристанището преди петнайсет минути и идваме да ви вземем. – Не беше нужно да казва, че „Орегон“ ги е открил по имплантираните предавателни устройства в бедрата им. Всеки член на екипажа притежаваше такъв предавател. – Пуснах лодката на вода. Би трябвало да я видите всеки момент.

Хуан и Макс се спогледаха загрижено. Щом „Орегон“ беше напуснал така внезапно пристанището, значи имаше нещо повече от онова, което им бе казано. Но не можеха да го обсъждат по откритата честота.

— Разбрано, Линда. Подробностите по-късно. Кажи на Джулия да се приготви за ранения.

— Разбрано. Край.

Надуваемата моторница с твърд корпус летеше по водата и бързо скъсяваше разстоянието. Когато се изравни с тях, Макс изгаси кашлящия двигател на катера.

Мак Ди и Трено бързо се качиха на борда.

— Май сте видели малко екшън, председателю – подхвърли Мак Ди, докато оглеждаше пораженията.

— Да, но да можехте да видите другите.

— Мисля, че можем – каза Троно и посочи димната диря, приближаваща брега. – Онова там те ли са?

Хуан кимна.

— Гомес приготвил ли е хеликоптера?

— Откакто влязохме в пристанището, правеше рутинна поддръжка. Ще бъде готов за полет след половин час. Ще ги преследваме ли?

— Не, трябва да откараме колкото се може по-бързо капитана на катера на „Орегон“. Прострелян е.

Колкото се може по-внимателно четиримата свалиха Рийд в моторницата.

— Мак Ди, остани на „Каст Ауей“ – нареди Хуан, след като приключиха. – Ще пратим двама техници да поправят двигателя. После ще измислим какво ще правим с катера.

Моторницата отново се понесе на пълна скорост, подскачайки на вълните.

— С нетърпение очаквам да чуя как сте се справили с онзи, който е надупчил толкова много лодката ви – каза Троно, който наглеждаше Рийд.

— Аз пък искам да разбера защо „Орегон“ е отплавал толкова рано – вметна Макс.

— Вие не сте единствените, които са били нападнати днес.

— Има ли жертви? – попита Хуан.

— Само Марк Мърфи. Куршум в прасеца. Хъкс каза, че ще се оправи, макар че ще му се наложи да зареже скейтборда за известно време.

— Кой друг е бил нападнат?

— Всички слезли на брега.

Хуан и Макс се спогледаха разтревожено. Някой бе взел на мушка членовете на екипажа, като знаеше подробно къде се намира всеки от тях. Това можеше да означава само едно.

В сигурността на „Орегон” имаше пробив.