Пираня

43.

Хуан и Троно трябваше да се потопят под водната повърхност, преди димът да се разнесе, в противен случаи цялата операция щеше да бъде съсипана. Ако заподозреше какво планират, Кензит щеше да нареди на Базен да утрои охраната в пещерата с неутринния телескоп, вместо да хвърля всичките си сили в отблъскване на нападение, което представляваше буквално димна завеса.

Троно беше поставил ръката си на рамото му, за да не се изгубят в гъстия дим. Хуан използва приемника на телефона си да открие предавателя на пакета, оставен от екипа на Линда. След като минаха покрай непреодолим къпинак, те го намериха под един храст, който бе внимателно изкопан и после върнат на мястото му.

Бронираният „Рател“ стреляше напосоки в дима с оръдието и картечниците си и куршумите се забиваха в земята и дърветата наоколо, така че Хуан и Троно отнесоха екипировката до самия бряг и я надянаха бързо, преди да бъдат застигнати от някой заблуден куршум.

Бяха готови за по-малко от две минути и влязоха във водата. Потопиха дрехите си в езерото, без да оставят нищо, което да разкрие къде са се дянали, и се плъзнаха във водата, метнали оръжията си на гръб.

Хуан беше доволен, че Линда бе разбрала кодираните му инструкции. По време на мисията в Индонезия се беше промъкнал в гробището за кораби Карамита, като се бе гмурнал под гигантската врата, през която минаваха търговските кораби, за да бъдат нелегално нарязани за скрап. Линда беше разбрала, че възнамерява да направи същото в циментовия завод, като влезе през потопения отвор на пещерата и стигне до неутринния телескоп от неохранявания заден вход.

Хуан поемаше голям риск с този метод на проникване. Откриването на отвора в езерото нямаше да е лесно, нито пък намирането на пътя през потопените зали до правилния проход към телескопа. Дори не знаеше дали ще има достатъчно кислород за цялото пътуване.

Всички шансове за успех зависеха от пълната изненада. Численото превъзходство на противника в пещерата щеше да е рецепта за катастрофа, а отстъплението щеше да е невъзможно.

При нормални обстоятелства откриването на отвора можеше да им отнеме дни, но Хуан използваше същото устройство, което им бе позволило да намерят кутиите с фотографските плаки. Той извади гаигеровия брояч и се спусна на дълбочина дванайсет метра, на която би трябвало да се намира и входът на пещерата. Надяваха се, че радиацията от вътрешността ще ги насочи в правилната посока.

Поради многото тиня видимостта бе не повече от шест метра, но мътната вода не позволяваше да бъдат забелязани от повърхността. Гайгеровият брояч, който беше настроен на максимална чувствителност, не засичаше нищо над обичайното ниво на фоновата радиация.

От фотографията Хуан беше сигурен, че пещерата се намира близо до циментовия завод, така че продължи да плува в същата посока, като държеше брояча напред и непрекъснато следеше и за най-малкото отклонение в показанията му.

Бяха преплували трийсетина метра, когато забеляза слаба промяна в показанията. Хуан спря и раздвижи брояча нагоре и надолу.

Отворът беше на три метра над тях. Той зарита към зейналата паст, осеяна с подобни на зъби камъни, и влезе в черната дупка, която би пропуснал, ако не беше детекторът за радиация. Даде знак на Троно 9 двамата включиха фенерите си, когато мракът ги погълна. Вече бяха минали десет от четирийсет и петте минути, определени за мисията.

Линк, който се криеше под един храст, изчака бронетранспортьора да приближи само на няколко метра. От това разстояние нямаше как да пропусне. Вдигна своето РПГ-7, така често виждано по новините от целия свят, и дръпна спусъка. Реактивният снаряд излетя от тръбата и попадна право в резервоара на бронираната машина, превръщайки я в огромно огнено кълбо.

— Един долу, още три за пържене – каза той и се просна отново по корем.

— Добър изстрел – похвали го Еди, докато се отдалечаваха пълзешком. – Макар че и баба ми нямаше да пропусне от това разстояние.

Линк спря да зареди металната тръба с единствения им останал снаряд.

— Не знаех, че баба ти има и медал за отлична стрелба от флота.

— О, много е талантлива – ухили се Еди.

Хукнаха към ниското хълмче под прикритието на някакви дървета и остатъците от дима и намериха едно плитко дере.

Към тях приближаваше втори „Рател“. Водачът явно беше видял новата им позиция и 20-милиметровите куршуми се забиваха в пръстта пред тях, като не им позволяваше да се надигнат и да стрелят с гранатомета.

— Не бихме отказали малко помощ – каза Еди в микрофона си. – Намираме се горе-долу там, където бронетранспортьорът оре с оръдието си.

— Виждам ви – отвърна Линда. – Действаме.

Секунди по-късно се чу пронизителен вой, след което изстреляната от Прасето ракета се заби в целта си и машината се разлетя на парчета. Две долу, оставаха още две.

В далечината се чу злобната стрелба на друго оръдие. Линк надигна глава и видя, че Прасето яде пердах.

Два куршума бяха разбили предното стъкло, а трети отнесе капака. Ерик даде пълна газ и инжектира азотен оксид в цилиндрите. Прасето полетя по пътя, докато куршумите разкъсваха дърветата от двете му страни, мина зад една издадена скала и намери убежище от атаката.

Бронираният „Рател“ не тръгна да го преследва, вероятно очакваше да попадне в засада веднага щом излезе на открито. Вместо това зачака на безопасно разстояние, насочил основното си оръжие към мястото, откъдето би трябвало да се появи Прасето.

Бяха в патова ситуация.

— Линда, как е бебчето на Макс? – попита Еди.

— Ще изпадне в истерия, когато види какво са му направили – отвърна тя. – Ерик казва, че системата за прицелване е извън строя. Може да стреля с минохвъргачката, но слепешком. Остана една ракета и предостатъчно муниции за картечниците, но трийсети калибър не може да пробие бронята на „Рател“. Ерик може да стреля с тях, но трябва да се покаже, за да може да се прицели през камерите.

— Не звучи добре. Може би трябва…

— Задръж – прекъсна го Линда. – Нещо се случва.

Димът се разсейваше и Линк различи централната част на циментовия завод. Вдигна бинокъла си и видя как въоръжени наемници извеждат с ритници и блъскане десетки измъчени мъже в окъсани дрехи от една сграда и ги нареждат в две редици пред завода. Доколкото можеше да прецени, бяха около шейсет. Четвъртата бронирана машина зае позиция зад тях.

— Кои са тези? – промърмори под нос Линк.

— Събрани насила работници – каза Еди. – Повярвай ми, познавам ги, когато ги видя. – Линк знаеше, че това не е преувеличение, защото Еди беше изпитал на собствения си гръб какво е принудителен труд.

Високоговорителите на завода изпращяха.

— Линда Рос — разнесе се глас с креолски акцент, който вероятно беше на Ектор Базен. – Знаеш кой съм. А аз знам къде сте ти и хората ти.

Еди и Линк се спогледаха. Кензит навярно беше забелязал Линда с неутринния си телескоп.

— Атаката ви е напразна. Кажи на Кабрило и хората му да прекратят безсмисленото представление.

— Поне не знае къде са останалите от екипа – отбеляза Линк.

— Обадих се на хаитянската полиция – продължи Базен. – След двайсет минути тук ще пристигнат още сто души. Махнете се веднага или ще бъдете избити. Ако опитате да продължите атаката си, ще се наложи да минете през тези невинни хора.

— Можем ли да го свалим? – попита Еди.

— Не – отвърна Линда. – Мак Ди не го вижда. Базен не се е показал.

— Махнете се веднага или ще умрете – повтори Базен. Ново изпращяване отбеляза края на изказването му.

— Трябва да спечелим повече време за председателя – каза Линк.

— Не мисля, че онази част с полицията беше блъф – изтъкна Еди. – Спокойно може да държи цял батальон на заплата. Не виждам много възможности за нас, освен ако не успеем да влезем по някакъв начин, но храсталаците свършват много преди територията на завода.

Линк погледна неподвижния „Рател“.

Кензит не знае къде сме ние, нали?

Еди го погледна намръщено.

— Май не.

В такъв случай можем да се промъкнем в циментовия завод, ако успеем да влезем в онзи „Рател“

Еди стрелна с поглед бронираната машина и внезапно му просветна.

— „Завръщането на джедаите“?

— Именно. Когато Чюи и Хан овладяха канонерката и подлъгаха командира на базата да излезе. Ако успеем да влезем вътре, можем да направим същото. Да стигнем до тях, да видим сметката на другия „Рател“, преди да са се усетили, и да попилеем останалите с голямото гадно оръдие.

— Идеята ми харесва – кимна Еди. – Остава само да измислим как да стигнем до него, без да ни забележат.

— Може пък да го накараме да дойде при нас – подхвърли Линк и включи радиостанцията си. – Линда, не казвай нищо. Чухме Базен и имаме план. Надявам се, че си гледала „Завръщането на джедаите“.