Пираня

47.

Кензит беше потресен от нахлуването в пещерата и неспособността да се свърже с някого и комплекса, включително и с Базен, но имаше мисия за изпълняване. Поне си беше върнал контрола над „Сентинел“ – докато той не се самоунищожи след по-малко от трийсет минути. Но след като Браян Уошбърн станеше вицепрезидент, щеше да има силен съюзник в правителството, който да го защитава, докато построи „Сентинел 2“.

Без да бъде засечен от водачите в базата „Тиндал“, той бе поел командването на дроновете QF-16 преди час; двата пилотирани F-15 ги следваха в близка формация, докато приближаваха Бахамите. Вече беше време да ги насочи към „Еър форс 2“.

Изключи картината и показанията от шестте дрона към базата. Искаше му се да можеше да види лицата на изгубилите връзката пилоти, но не можеше да откъсва вниманието си от дроновете. Виртуалната камера в момента се носеше на около половин километър зад последния самолет. Осемте машини летяха в стегната V-образна формация, само на няколко десетки метра един от друг.

Със сигурност в момента от базата се свързваха с пилотите на изтребителите, които ги уверяваха, че не виждат никаква промяна в полета и че вероятно става дума за повреда в комуникациите.

Кензит пое ръчното управление на „Куейл 6“, който се намираше най-близо до левия F-15. Дронът рязко зави наляво, блъсна се в носа на изтребителя и експлодира в огнено кълбо, когато външният му резервоар се подпали, взривявайки и самолета. Пилотът в кабината нямаше никакви шансове за оцеляване.

Кензит бързо превключи на „Куейл 5“ от другата страна на формацията. Опита същата маневра, но пилотът на другия F-15 беше нащрек. Той изстреля откос със своя М61 „Вулкан“, но куршумите улучиха „Куейл 4“, раздраха опашката му на парчета и го запратиха по спирала към Карибско море.

„Куейл 5“ зави надясно и закачи върха на крилото на изтребителя, който се мъчеше да се отдръпне. Крилете на дрона и на самолета се счупиха и двете машини започнаха да се разпадат, когато резервоарите им се подпалиха. Пилотът катапултира и седалката му изчезна извън обхвата на камерата.

Кензит въздъхна с облекчение. Най-трудната част от мисията беше приключила. Ако някой от изтребителите се беше измъкнал, можеше да свали останалите дронове с ракетите си. Сега наблизо нямаше изтребители, които да успеят да стигнат до дроновете, преди те да са прехванали самолета на вицепрезидента.

Трите безпилотни машини бяха предостатъчно за изпълнението на мисията. Дори една можеше да унищожи невъоръжения „Боинг 747“.

Доволен от себе си, Кензит отпи глътка „Ред Бул“, зададе курс на автопилотите и трите дрона се понесоха със свръхзвукова скорост към края си.

Благодарение на резервната униформа в хеликоптера Хуан се бе освободил от неопрена, когато стигна с Линда и Хали до „Орегон“. Беше инструктирал Макс и Мърф по пътя. Корабът беше готов да потегли веднага щом кацнеха. След това се беше обадил на Лангстън Овърхолт да го предупреди какво е видял на екрана на „Сентинел”.

Втурнаха се към оперативния център. Хуан седна на стола на Кърк и моментално нареди на Линда да поеме към последното известно местоположение на Кензит северозападно от Хаити, на около на около сто и шейсет километра от сегашната им позиция. Съдейки по координатите от записа на Троно, яхтата плаваше на изток, но тъй като Кензит знаеше, че „Сентинел“ е компрометиран и че могат да го видят поради връзката с неутринния телескоп, той вероятно бе променил курса, за да им избяга.

Хуан погледна към Макс и се ухили. Радваше се, че е отново на борда.

— Двигателите форсирани ли са?

— В готовност са.

— Тогава ми покажи какво могат.

— Тъй вярно, пълен напред – отвърна Макс и магнитохидродинамичните двигатели се включиха на максимална мощност, вдигайки стълбове вода зад „Орегон“, който буквално излетя от Бая де Гран Пиер.

— Стрелец – обърна се той към Мърф с прякора му, с който го наричаха заради това, че заемаше оръжейната станция. – След колко време „Ексосет“ ще бъдат в обхват?

— При тази скорост най-малко след четирийсет минути. Ако не получим точните координати от Ерик, ще трябва да приближим още повече, за да идентифицираме яхтата.

— Хали, свържи се с Ерик. Искам да знам дали няма нова информация за нас. Докато говорим, се обади на Лангстън Овърхолт и ме уведоми, когато се свържеш с него.

Ерик вече беше установил връзка с тях през наземната линия през Оз и гласът му прозвуча от говорителите в операционния център.

— Това нещо е невероятно.

— Не е честно, целият купон остава за теб – оплака се Мърф.

— Мога да прекарам седмици в изучаване на тази технология.

Хуан погледна корабния хронометър.

— Останали са ти двайсет и три минути, така че ни кажи най-основното.

— Да. Добре, успяхме да установим местоположението на Кензит, но ще го знаем само докато ние сме тук и „Сентинел“ е свързан с яхтата. След това ще се превърне в призрак. – Той съобщи новите координати на Линда.

— Обърнал е на северозапад – отбеляза Мърф. – И след петдесет минути няма да стигнем дотам.

— Това е голям проблем – обади се Ерик.

— Защо? – попита Хуан.

— Защото преди час Кензит е поел управлението на шест дрона QF-16. Излетели са от базата „Тиндал“ и летят към нас. Би трябвало в момента да са точно над Кензит.

Хуан стовари юмрук върху дръжката на стола.

— Значи така ще го свали.

— Свързах се с Овърхолт – докладва Хали.

— Включи го. – Хали кимна. – Ланг, свърза ли се с президента?

— Не е президентът – поправи го Овърхолт. – Той е в Чикаго тази сутрин. Вицепрезидентът Сандекер се връща от Бразилия.

— Къде е самолетът му?

— Току-що е прелетял над Хаити.

— Трябва да накараш пилота да обърне. Лорънс Кензит се кани да свали „Еър форс 2“ с отвлечените дронове.

— Боже мой – промълви Овърхолт. – Току-що получихме съобщение, че връзката с шестте дрона е прекъсната, докато летят към Бахамите за демонстрация по време на учението ЮНИТАС. Не са успели да се свържат и със съпровождащите самолети.

— Ако дроновете са модифицирани F-16, ще успеят да настигнат „Еър форс 2“, освен ако горивото им не свърши преди това.

— Няма да ми е лесно да убедя военните, че самолетът на вицепрезидента ще бъде свален от собствените им машини, но ще видя какво мога да направя.

Овърхолт затвори.

— Чу ли това, Ерик? – попита Хуан.

— Да, и мисля, че ще мога да помогна. Пращам идентификационните кодове на дроновете и на „Еър форс 2“ на Хали, за да можете да ги следите. Взех ги от дистанционния контролен панел на Кензит.

— Браво на теб.

— Записът на Троно може да покаже на Мърф как да деактивира връзката на Кензит с дроновете, ако успее да отгатне как точно ги контролира.

Хуан кимна на Мърф и му подхвърли телефона на Троно. Мърф го улови с една ръка и започна да сваля видеозаписа в компютърната система на кораба.

— Преди да затвориш, имам още една тревожна новина – каза Ерик.

— Давай – поклати глава Хуан. — И без това се чудим какво да правим.

— Намерих видеозапис с адмирал Руис, направен снощи.

— Къде?

— Не знам. Започва с изглед отгоре към три кораба, след което картината преминава на мостика. Руис говори с някого по телефона. Съдейки по надписа на мостика, корабът се казва „Реина Азул“. Мисля, че тя разговаря с Кензит, а той я гледа.

„Синята кралица“, помисли си Хуан.

— Можеш ли да ни пуснеш записа на разговора?

— Да, но се чува само какво казва Руис. Ето го.

Хуан веднага разпозна мрачния глас, който го беше заплашвал само седмица по-рано край бреговете на Венецуела. Думите й бяха прекъсвани от паузи, докато слушаше Кензит.

Изстрелват се от контейнер. Не. Дори „Орегон“ няма да може да ги избегне. Неслучайно ги наричат убийци на самолетоносачи… Не се безпокойте. Капитаните на „Маракайбо“ и „Валера“ мислят, че отиваме в Порт о Пренс да натоварим огромно количество цимент за Пуерто Кабело… През една фиктивна фирма. Нямат представа, че съм на борда… Хората ми прикрепиха бомби към корпусите им през нощта. Няма да има нито оцелели, нито свидетели… В такъв случай очаквам… Да, ще пристигнем навреме.

— Това е – каза Ерик.

— Лошо – изсумтя Мърф, докато гледаше записа на Троно. – Убийци на самолетоносачи е прякорът на руските противокорабни ракети ЗМ-54 „Клуб“. Много са трудни за сваляне, защото при последния подход към целта си се ускоряват до мах три и могат да маневрират, за да избегнат зашитите.

Нещата ставаха от лоши по-лоши.

— Картечниците могат ли да ги свалят? – попита Хуан.

— Ако извадим късмет, но не е сигурно. Ракетата „Клуб“ лети над три пъти по-бързо отнашите „Ексосет“. Ако питате мен, най-добрите ни изгледи са с „Метал Сторм“.

— А защо са другите два кораба? – зачуди се Макс.

— За по-сигурно ли?

Хуан кимна.

— Човешки щитове. Руис е наясно, че няма да атакуваме, освен ако не знаем кой точно кораб да потопим.

— Но ние ще разберем веднага щом стрелят. Ракетите оставят много пушек след себе си.

— Пропускаме нещо – промърмори Хуан. – Линда, следи на радара за конвой от три кораба. Стрелец, подготви системите за защита.

Мърф свали преградите, скриващи насочваните с радар картечници „Гатлинг“ и издигна на палубата платформата на „Метал Сторм“.

— Оръжията са в готовност.

Хуан се замисли за имената на другите два кораба, споменати от Руис. Маракайбо беше голямо езеро във Венецуела. Имаше логика Руис да кръсти товарните кораби с имена от страната си. Възможно бе Мария Сандовал да познава някого от капитаните, които служеха за отвличане на вниманието, без да го подозират. Нали беше казала, че венецуелските капитани поддържат тесни връзки помежду си.

— Хали – каза Хуан, – помоли капитан Сандовал да дойде в оперативния център.

— След страхотната контрабандистка история, с която я нахранихме ли? – изуми се Макс. – Няма да повярва, след като види с какво разполагаме тук.

— Имам чувството, че нямаме много време. Трябва да се обади по сателитния телефон. Ще я накараме да даде честна дума, че няма да се разприказва, ако от това ще се почувстваш по-добре.

Макс сви рамене.

— Това си е клетвена декларация, ако питате мен.

— Идва – съобщи Хали. – Изкарвам транспондерите на екрана. – Появи се карта на Карибско море, на която се виждаха части от Куба, Бахамите и Хаити. Три червени символа на самолети северно от Куба бавно приближаваха към син, който се намираше северозападно от Хаити. – Синият е „Еър форс 2“, а червените са дроновете.

— Какао е станало с останалите? – зачуди се Хуан.

— Явно са се разбили, иначе щяхме да получаваме сигнал и от тях.

— Мърф – каза Хуан, – кажи ми, че можеш да изключиш дроновете.

Мърф се беше навел съсредоточено над конзолата си и не отговори.

— Мърф? – повика го отново Хуан след няколко секунди чакане.

Мърф най-сетне вдигна глава.

— Изглежда, че управлява единия ръчно, а другите два летят на автопилот.

— Можеш ли да прекъснеш сигнала?

— Не, нито мога да поема ръчното управление. А и без това нямам нужната конфигурация, за да ги управлявам. Възможно е обаче да препрограмирам автопилотите.

— Направи го. При сегашната им скорост разполагаме само с десет минути, преди да стигнат до „Еър форс 2“.

Мария Сандовал беше въведена в оперативния център и очите й се изцъклиха, когато видя високотехнологичния мостик.

— Кои сте вие? – благоговейно попита тя.

— Добрите, капитане – увери я Хуан, докато ставаше да я посрещне. – Имам нужда от помощта ти. В момента не мога да обясня какво става, но изглежда, че приятелката ти адмирал Руис ще се опита да ни потопи, и искам да знам къде е. Познаваш ли капитаните на товарните кораби „Маракайбо“ и „Валера“?

— Не на „Маракайбо“, но Едуардо Гарсия е капитан на „Валера“ – отвърна тя. – Срещала съм се с него на няколко пъти в Пуерто Кабело. Добър капитал е, макар че е малко странен.

— Много е важно да говорим с него. Ще те предам на Хали и той ще ти помогне да се свържеш с капитан Гарсия. По-добре е онова, за което ще го помолим, да дойде от човек, когото познава.

— Засякох приближаваща ракета! – извика Линда.

— Какво? Откъде?

— Идва откъм Ил дьо ла Гонав от юг. Корабът на Руис трябва да е от другата му страна. Радарът ни не виждаше нищо, докато ракетата не прелетя над острова.

Хуан изруга под нос. Руис прилагаше срещу него тактиката, която бе използвал той срещу нея с „Вашингтон“, като го разположи от другата страна на остров. Не можеше да отвърне на огъня със своя ракета, защото нямаше изглед към целта, докато тя очевидно виждаше ясно „Орегон“ благодарение на Кензит и „Сентинел“.

— Стрелец! Приготви се!

Мърф не вдигна глава, а продължи да трака свирепо на клавиатурата.

— Малко съм зает със спасяването на вицепрезидента.

— Макс, поеми оръжията.

Макс се втурна и зае обичайното място на Мърф при оръжейната станция. Ракетата вече правеше последния си подход на свръхзвукова скорост. Той натисна копчето да активира картечницата „Гатлинг“.

Използвайки същата технология като системата „Фаланкс“, шестцевната картечница се завъртя на пълна скорост и започна да бълва 20-милиметрови бронебойни куршуми със звука на моторна резачка, впила се в секвоя. Радарът в купола над оръжието, който много приличаше на робота R2-D2, се мъчеше да засече целта, но имаше проблеми при тази висока скорост.

Макс продължи да стреля, като включи и „Метал Сторм“, запращайки петстотин куршума за едно мигване на окото. Стената от волфрам най-сетне направи контакт на осемстотин метра от „Орегон“.

Основното тяло на ракетата се пръсна и се заби в морето, но едно доста голямо парче продължи да се премята към тях със свръхзвукова скорост. Метални фрагменти се забиха в корпуса на „Орегон”.

— Доклад за щетите – нареди Хуан.

Макс направи справка с външните камери.

— Няма пробив на корпуса, но изгубихме радара на картечницата. Зареждам „Метал Сторм“.

— Приближава втора ракета! – предупреди Линда. – Две минути до целта.

— Обръщам на сто и осемдесет градуса, за да използваме картечницата на десния борд – каза Хуан, докато завърташе „Орегон“. – Бъди готов с „Ексосет“, Макс.

— Първо ни трябва цел – възрази Макс. – Можем да улучим всеки съд от другата страна на острова, ако не разполагаме с точните координати на кораба, който стреля.

Хуан погледна към Мария, която се взираше втрещено в него, вдигнала телефона към ухото си.

— Побързай, моля те – каза й той.