Пираня

46.

Двамата техници бяха решили да се правят на тъпи и отговориха на въпросите на Хуан на руски, но той ги шокира, като ги попита свободно на родния им език къде е Кензит. Освен това много красноречиво им обясни какво ще им се случи, ако не сътрудничат. Изчерпали смелостта си, техниците преминаха на английски и му казаха, че Кензит е на някаква яхта, от която следи данните на неутринния телескоп, наречен от него „Сентинел“.

Един от екраните на контролния панел показваше картината, която виждаше Кензит. Хуан остана изумен, когато го видя как превключва от близък план на Линда към Прасето, което се носеше към един бронетранспортьор „Рател“.

Първата му заповед бе да изключат напълно картината. Без нея хората му имаха шанс за успех в онова, което са замислили. Екранът внезапно угасна и несъмнено докара Кензит почти до удар. Телефонът на конзолата моментално започна да звъни, но Хуан каза на руснаците да не вдигат.

После му хрумна по-добра идея.

— Знаете ли как действа това нещо? – попита ги той. Когато те се поколебаха, Хуан и Троно насочиха автоматите си към лицата им.

— Можем да работим с него, но това е всичко – каза единият техник.

— Знаете ли местоположението на Кензит?

Техникът бързо кимна и посочи елин монитор, показваш географски координати.

— Натам се изпраща сигналът – поясни той.

— Време е за демонстрация – обяви Хуан. – Покажи ми уютното скривалище на Кензит.

Техникът кимна, наведе се над конзолата и заработи нервно, докато на екрана не се появи картина. Беше изглед отгоре към бяла трийсетметрова яхта, която лениво се носеше по лазурното море. Картината се понесе надолу, сякаш я гледаше летец камикадзе. Виртуалната камера мина през палубата и спря в помещение с конзола, която изглеждаше същата като тази в пещерата.

— Завърти – каза Хуан. – Майк, снимай това.

Троно вдигна телефона си да запечата картината.

Помещението беше истинска кочина, по пода се търкаляха празни кутии и мръсни чинии. На стената имаше карта на Мексико със забодена карфица на някакво място на полуостров Юкатан, до която нечетливо беше надраскано „Фаза 2“. По бюрото бяха пръснати листа с уравнения и бележки. В края му лежеше дневник, на чиято обложка със спретнати букви бе изписано името Гюнтер Лутцен.

Камерата продължи да се движи, докато не спря върху самия Кензит. Той се взираше опулен в екрана, сякаш можеше да ги види.

Но не можеше да ги види. Кензит следеше картината от „Сентинел“, така че в момента виждаше самия себе си. Устата му се раздвижи.

— Включи звука – нареди Хуан.

Техникът се подчини и те чуха пискливия глас на физика.

— …да са стигнали там. Ако си ти, Кабрило, искам да знаеш, че закъсня. Ако оцелееш до края на деня, в което се съмнявам, ще видиш колко нищожни са последиците от всичките ти усилия. А сега е време да ти кажа сбогом.

Екранът угасна.

— Какво стана? Върни образа! – нареди Хуан.

— Не можем – каза техникът и се дръпна назад. Кензит може да контролира софтуера дистанционно. Вероятно е блокирал достъпа в реално време до тази конзола, но от своето място пак може да контролира какво вижда „Сентинел“.

— Какво е замислил той за днес?

Техниците отново се поколебаха, но си личеше, че знаят. Те отстъпиха още назад, сякаш се опитваха да доближат изхода и да побягнат.

— Кажете ми – изръмжа Хуан. — Веднага!

— Добре, добре – отвърна единият от техниците и вдигна примирително ръце. – Ще свали…

Порой от куршуми разкъса гърдите и на двамата техници. Изстрелите идваха откъм тунела, водещ към циментовия завод. Хуан и Троно бяха спасени от същата участ благодарение на машините на „Сентинел“ между тях и отвора.

Двамата се скриха зад един от стълбовете от селен. Хуан едва го докосна и острите като бръснач ръбове раздраха неопрена му. Просването на земята не беше привлекателна възможност в тази пещера.

В отражението на един огромен кристал Хуан видя, че убиецът на двамата техници е Базен. Беше се навел над конзолата и пишеше нещо с едната ръка, а с другата държеше картечния си пистолет насочен към тях. До него на конзолата имаше подпряно РПГ.

Хуан направи знак на Троно да опита да излезе отстрани при входа на тунела, като заобиколи огромния телескоп.

— Знам какво правиш, Кабрило – извика Базен. – На твое място също бих опитал изненада отстрани. Няма да се получи.

— Защо? – попита Хуан. – Защото Кензит ти казва къде сме, така ли?

— Предимството е невероятно, не мислиш ли?

— Хората ми са отвън. Не можеш да избягаш.

— На твое място щях да се тревожа повече за тази бомба.

Хуан го гледаше как пише и изведнъж осъзна какво прави.

— Заложили сте добър старомоден механизъм за самоунищожение, а?

— Напротив, последна дума на техниката е – изтъкна Базен. – Съветвам ви да се разкарате по същия път, по който сте дошли, ако не искате и вие да свършите тук. – Той чукна тържествуващо последното копче. – Готово. Al revoir, mon capitaine.

Базен взе гранатомета и заотстъпва бавно, но Хуан нямаше намерение да му позволява да се измъкне. Нямаше пряка видимост към него, но и не искаше да стреля. Базен му трябваше жив, за да му каже каква е мишената на Кензит.

Изчака го да се озове под един кристален сталактит, който висеше от тавана като полилей, и изпразни в него всичките си трийсет патрона, посипвайки Базен с остри парченца, които го порязаха на стотици места.

Базен пусна гранатомета, за да се предпази, но продължи да държи картечния пистолет, като стреляше слепешком в посоката на Хуан. По челото му течеше кръв и го заслепяваше. Когато пълнителят му свърши, Хуан се втурна към него.

Очакваше Троно да направи същото, но откъм тунела се разнесоха още изстрели. Някои от войниците на Базен явно му се притичваха на помощ и Троно отвърна на огъня, за да ги държи настрана, оставяйки председателя да се оправя сам с противника си.

Хуан се блъсна в Базен и го просна върху металната решетка. Хаитянинът се преви и Хуан го фрасна здравата в бъбреците.

Но беше забравил, че Базен знаеше за него повече от всеки друг негов противник.

Докато поемаше ударите, Базен сграбчи изкуствения крак на Хуан. Знаеше точно как е прикрепена бойната версия на протезата и дръпна закопчалките, които я придържаха към прасеца. Тя се освободи и Хуан падна. Успя да я отскубне от Базен, но сега преследването беше невъзможно.

Хаитянинът избърса кръвта от очите си, метна се към картечния пистолет и махна пълнителя. Преди Хуан да успее да отвори изкуствения си крак и да изваян колта, Базен спринтира през пещерата към най-близкото прикритие, за да презареди оръжието си.

Хуан стреля, за да му попречи да се скрие зад някоя колона. Стори му се, че успя да го рани в крака, когато Базен изтича в прохода, от който бяха дошли двамата с Троно.

Хуан чу характерното щракане на пълнител и забеляза, че сега самият той се намира под висящия кристал. Ако Базен опиташе същия трик и стреляше в тавана, щеше да бъде изложен на острите кристали.

Макар да искаше Базен жив, нямаше друг избор. Претърколи се и грабна гранатомета, надигна се на чуканчето си, прицели се в тунела и дръпна спусъка.

Реактивният снаряд излетя, оставяйки след себе си огнена диря, заби се в тавана и от него заваляха парчета. Когато димът се разсея, нямаше съмнение, че отворът на подводния проход е напълно затрупан. С Базен беше свършено.

Още докато дърпаше спусъка, Хуан си помисли, че стрелбата с РПГ може да доведе до срутване на тавана. Затаи дъх, когато много от огромните кристали затрепериха и се напукаха. Няколко парчета палнаха, после настъпи тишина.

Хуан побърза да закрепи крака си на място и се втурна да помогне на Троно да отблъсне останалите наемници, ала осъзна, че стрелбата е приключила.

Троно предпазливо се подаде зад колоната.

— Специална доставка за Хуан Кабрило! – извика Линк с плътния си баритон от тунела към циментовия завод. – Приготвили сме ви кутия шоколадови бонбони, ако не стреляте.

— Влизайте! – подкани ги Хуан. – Умираме от глад.

Линк излезе на светло и ченето му увисна до гърдите, когато видя „Сентинел“ и гигантските кристали на пещерата Оз.

— Сигурно и ние сме изглеждали така, когато дойдохме — каза Хуан на Троно.

— Не помня да съм го виждал изгубил дар слово – поклати глава Троно.

— Навън всичко под контрол ли е? – обърна се Хуан към Линк.

— Последните петима се предадоха, след като видяха как приятелчетата им заминаха. Пълна каша е. Базен е използвал шейсет души за копаенето на тунелите. Почти ги е уморил от глад. Линда събира цялата налична храна за тях. – Той махна зад себе си.

— Трябва да се видиш с един човек.

Появи се раздърпан, но горд хаитянин, воден от Еди. След като зяпна пещерата, той стисна здраво ръката на Хуан, когато ги представиха.

— Жак Дювал, заместник-началник на националната полиция на Хаити – каза той. – Доколкото разбрах, на вас трябва да благодаря за спасяването ни.

— Трябва да благодарите на целия екип – отвърна Хуан. – Не съм Самотният рейнджър. Но като се замисля, дори Самотният рейнджър не е сам. Особено когато Троно винаги е наоколо, за да му спасява кожата.

Дювал наклони объркано глава – не разбра американската алюзия.

— Къде е Ектор Базен?

Хуан посочи тоновете нападали камънаци в другия край на пещерата.

— Погребан е там.

Дювал кимна, едновременно със съжаление и с облекчение.

— Трябваше да се направи. Още веднъж благодаря. А сега трябва да вървя да поема командването на полицията, която си мисли, че идва да спасява Ектор.

— Ще ви послушат ви?

— Какъв избор имат? Вече няма кой друг да ги командва.

Той се обърна и се отдалечи.

— Корав тип — отбеляза Хуан.

— Освен малко вода, не поиска нищо за себе си, само за хората – каза Еди.

Хуан кимна. И той би постъпил по същия начин. Лидери от този тип в крайна сметка обикновено побеждаваха такива като Базен.

— Доведете веднага Ерик – нареди той. – Имаме друг проблем.

Две минути по-късно Линк и Еди бяха отвън, а Ерик бе седнал при конзолата на „Сентинел“ и се опитваше да отгатне как да спре програмата за самоунищожение. Броячът показваше, че им остават петдесет и три минути.

— Можеш ли да я изключиш? – попита Хуан.

Ерик поклати глава.

— Страх ме е да опитам. Кензит може да я е нагласил да гръмне, ако се въведе погрешен код.

— АМИ ако дръпнем шалтера?

— Не става. Външното захранване вече го няма и изглежда, че резервните батерии са неразривна част от машината. Всеки опит за изключването на захранването може също да задейства бомбата. Боя се, че няма как да предотвратим експлозията.

Хуан прокара пръсти през косата си, раздразнен от липсата на възможности.

— Техниците споменаха, че Кензит щял да свали нещо. Трябва да се сетим какво и как ще го направи.

— Е, самоунищожаването е на независима система – отбеляза Ерик. – Може би ще успеем да видим какви ги върши Кензит? – Той се обърна към мястото, от което Хуан му бе казал, че е видял отдалечената работна станция на Кензит.

Хуан поклати глава.

— Вече опитахме. Кензит ни изключи.

— Можеш ли да опишеш какво направиха техниците?

— Не е нужно – каза Хуан и махна на Троно да приближи. – Покажи му какво засне.

Троно пусна видеото. След една минута Ерик го спря и чукна един клавиш. Черният екран внезапно оживя и отново показа как Кензит говори, но този път отзад напред.

Хуан стисна рамото му.

— Добра работа.

— Забелязах на записа, че техникът натиска копчето за възпроизвеждане — обясни Ерик. – В реда на нещата е да има други команди за запис. Като се има предвид, че Кензит е в състояние да наблюдава само едно място в даден момент, изглежда логично да е предвидил система за запис на всичко, което е гледал, за да може да прегледа отново записа, ако случайно е пропуснал нещо в реално време. Може и да не виждаме какво гледа „Сентинел“ в момента, но можем да видим какво е гледал в миналото.

— Пак е по-добре от нищо. Продължавай назад, докато не видиш нещо друго, освен нас.

Ерик пусна бързо залиса назад. Минаха през двубоя между Прасето и бронетранспортьора. Линда и екипа й на хълма над циментовия завод, кацането на хеликоптера и така нататък. После той забави възпроизвеждането, когато на екрана се появи самолет на яркосиния фон на небето.

Кръвта на Хуан се смрази. Боядисаният в бяло и синьо „Боинг 747“ се разпознаваше моментално. Върху фюзелажа му беше изписано:

СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ.

Той грабна телефона на Троно и се втурна към тунела.

— Останете колкото се може повече тук и разберете какво е гледал Кензит – извика им през рамо.

Не изчака отговор. Почти беше излязъл от тунела, когато най-сетне хвана сигнал и извика на Гомес незабавно да го вземе и колкото се може по-бързо да го откара до „Орегон“.

Имаше яхта за потопяване.