Пираня

Епилог

Една седмица по-късно

Мексико

Хуан плуваше спокойно в подводната пещера, в която двамата с Макс бяха влезли през един сеноте – широк естествен кладенец, пълен с вода. Щатът Кинтина Ро на полуостров Юкатан беше така богат на подобни ями, че те бяха каталогизирани в онлайн база данни. Този сеноте обаче не бе отбелязан никъде. Доколкото Хуан знаеше, двамата с Макс бяха първите, дръзнали да го изследват.

Според насочващия компютър, който Хуан беше взел със себе си, не им оставаше още много път. Хвърли поглед назад и видя Макс да плува с широко отворени очи, зяпнал слепите пещерни риби албиноси. Очевидно се чувстваше извън зоната си на комфорт. Или може би причината беше в неопрена, опънат до скъсване от шкембето му. Така или иначе, наложи се да поговори с него, за да го убеди да се присъедини към гмуркането.

На самия Макс му се искаше да беше останал на „Орегон“, за да завърши поправката на оръжейните системи. Пораженията по корпуса, радара на картечницата и „Метал Сторм“ не бяха толкова големи, колкото изглеждаха отначало, така че Хуан успя да го убеди, че екипажът ще мине и без него и ще се справи с работата, преди да слезе за дългоочакваната почивка на брега.

Въпреки това Макс трябваше да намери нещо, за което да мрънка, така че по време на полета до сенотето се безпокоеше, че Мария Сандовал е научила твърде много от тайните на „Орегон“. Хуан обаче не беше загрижен заради това. Тя беше капитан на кораб и вече й беше обещано, че ще се върне на поста си в компанията, когато „Сиудад Боливар“ излезе от сухия док, дължеше живота си на Хуан и лично му беше казала, че надали някой би повярвал на разказа й.

Макс определено не можеше да се оплаква от възнаграждението за мисията. Освен техния дял от застрахователната компания за спасяването на кораба на Мария, бяха изкарали доста пари и от откриването и премахването на Кензит. След като пълният доклад за операцията стигна до Лангстън Овърхолт и стана ясно, че екипажът на „Орегон“ е предотвратил унищожаването на „Еър форс 2“, нямаше никакви спънки да си получат парите, които не само покриха всички поправки, но и останаха.

Фактът, че Кензит, Базен и Руис са действали заедно, беше шок за американските военни и разузнавателни агенции. Но онова, което изненада Хуан най-много, бе самоличността на другия човек на яхтата на Кензит. Един-единствен кадър от видеозаписа от дрона беше достатъчен да идентифицират Браян Уошбърн, бившия губернатор на Флорида и логичния избор за вицепрезидент, ако „Еър форс 2“ беше паднал в океана. Последвалото преглеждане на файловете в компютъра му извади на бял свят видеозапис, вероятно направен благодарение на всевиждащото око на „Сентинел“, на който Уошбърн убиваше някакъв изнудвач.

Разбира се, никой нямаше да пресъздаде в скоро време възможностите на „Сентинел“, особено в пещера, която сега беше изпълнена с убийствена радиоактивност. Имаше опасения, че радиацията ще изтече и в езерото Пелигре, но засега никой не беше засякъл замърсяване.

Дори пещерата да беше останала непокътната, възстановяването на „Сентинел“ нямаше да е възможно без проучванията и проектите на Лутцен и Кензит. Но Хуан не хранеше илюзии и знаеше, че американското правителство няма да се предаде лесно. Беше сигурен, че самото знание, че подобна технология е постижима, вече е дало началото на свръхсекретни изследвания.

Компютърът показваше, че са стигнали точните координати. Хуан насочи лъча на фенера си нагоре и видя сребристия отблясък, показващ наличието на въздух. Вдигна палци към Макс и излезе на повърхността.

Надигна се на ръба на пода на пещерата и помогна на Макс да се качи.

Макс свали маската си и изплю регулатора.

— Знаеш ли – каза той с глас, заглушен от мрака около тях, – сега можех да съм затънал до гуша в работа по поправките.

Хуан се разсмя.

— Помислих си, че ще искаш да видиш това, защото го пропусна на Хаити.

— Помислил си, че ще искам да видя някаква влажна тъмна пещера? Случайно да ти приличам на морлок?

— На половин морлок. Но пещерата няма да остане тъмна още дълго.

Хуан извади мощните LED лампи от водонепроницаемата си раница и ги нареди на пода. Когато ги включи, Макс скочи на крака.

Пещерата, в която се намираха, беше три пъти по-голяма от онази в Хаити – толкова огромна, че светлината не достигаше до стените й. Ярки зелени кристали проблясваха във всяка пукнатина; някои бяха с формата на розети, други бяха дебели колкото кедри и се издигаха от пода, за да стигнат до високия таван.

— Да ме вземат мътните, това е Изумруденият град на Батман – възкликна Макс и потърка радостно ръце. – Ударихме джакпота.

— Това не са изумруди. А селен, оцветен от медните примеси. Не е ценен като минерал сам по себе си, но за онзи, който знае как да създаде „Сентинел^“, мястото е безценно.

— Откъде знаеше, че ще е тук? – попита Макс, докато се въртеше в кръг, зяпайки великолепието около себе си.

— От видеото, което залисахме от кабинета на Кензит на яхтата. На стената имаше карта, на която пишеше „Фаза 2“. Отдолу беше отбелязал точните координати, както и трето число, за което впоследствие се сетих, че е дълбочината. Бях сигурен, че е открил друга пещера. И реших, че ако е като онази в Хаити, си заслужава да намерим начин да стигнем до нея.

— Кой знае, може никъде по света да няма друго място като това.

— Може и да си прав. Единствената подобна пещера, откривана досега, се намира в северната част на Мексико и се нарича Пещерата на кристалите, но тамошните са съвсем бели, така че нямат качествата на кристалите от Оз.

Макс внезапно престана да зяпа чудесата около себе си и погледна Хуан.

— Страхувал си се, че Кензит може да продаде технологията си на някого и да му позволи да построи друг „Сентинел“ тук. Затова унищожи яхтата му.

Хуан клекна и взе един кристал, за да разгледа страните му, като внимаваше да не се пореже.

— Унищожих яхтата, защото Кензит трябваше да си плати, че нападна хората ми. Но наистина се тревожех, че ако оцелее, ще си откупи свободата с тайните за „Сентинел“ и местоположението на тази пещера.

— Не мога да те виня. Аз самият не бих доверил на никого подобна технология. Ако абсолютната власт развращава абсолютно, владеенето на „Сентинел“ би поставило почти всеки в позицията да се превърне за нула време в тиранин.

— Както вече се убедихме. И ако човек като Кензит може да бъде развратен от толкова много власт, представи си само какво може да направи едно правителство с нея.

— Кой знае за това място?

— Само ние. Реших, че ако Лангстън Овърхолт остане в неведение, това няма да му навреди. Освен това пещерата е на мексиканска територия, така че американското правителство не може да има особено основателни претенции към нея.

— Ами ако мексиканското правителство беше надушило за съществуването й?

— Тогава щеше да стане сложно. Биха могли да я задържат за себе си или да я продадат, на когото си поискат. На конгломерат с дълбоки джобове. На наркокартел.

— Това повдига един сериозен въпрос. Кой притежава пещерата?

—Аз.

Макс го изгледа с изненада.

— Ти ли?

— Открих името на кухата фирма, през която я с купил Кензит. Тъй като собственикът на фирмата вече е покойник, направих напълно законна оферта за тази на пръв поглед безполезна земя, включително за правата върху полезните изкопаеми. Остава само да се подготвят документите.

— Но как Кензит е открил това място?

— Кой знае? – сви рамене Хуан. — С геологични проучвания. Или може да е използвал „Сентинел“ по някакъв начин. Така и няма да разберем на какво е бил способен телескопът, след като Кензит е мъртъв и плановете са унищожени. Не е сигурно дали някой някога ще успее да пресъздаде труда му. Да се надяваме, че това няма да стане.

— Кензит беше психопат, но и гений, нали?

— Бих казал, че беше по-умен от всеки един от нас, може би доста. Но грешката му беше, че се мислеше за по-умен от всички ни заедно.

Хуан извади две кутии бира „Корона“ от раницата и подаде едната на Макс. Чукнаха се и седнаха да се насладят на гледката.

— И ще ти кажа едно, приятелю – с доволна усмивка добави Хуан. – Винаги бих предпочел екип от умни хора пред един гений.