Подозренията убиват

16

Стоун посрещна Дийкън и придружаващия го мъж на входа откъм улицата, въведе ги в офиса и ги покани с жест да седнат.

— Така — провлече, след като се настани Стоун, — и какво искате?

— Това е детектив Симънс — представи колегата си Дийкън — Ние разследваме убийството на Сюзан Бийн.

— Мисля, че това разследване се води от 19-то полицейско управление — възрази Стоун.

— Нашето разследване отменя тяхното — отвърна Дийкън.

— Като чуе това, лейтенант Бакети ще остане доста изненадан.

— Не ми пука дали Бакети ще се изненада — процеди Дийкън. — Имам някои въпроси и ви съветвам да ми отговаряте точно и да не увъртате.

— Слушай, Дийкън — започна с леден глас Стоун, — ако искаш да ти съдействам, ще ти кажа, че си тръгнал по грешен път. Първо ме будиш призори, после ми идваш в къщата, пренебрегваш полицейското разследване и се държиш като гестаповец. Ако искаш да разговаряш с мен за каквото и да било, първо започни с общоприетите любезности.

— Господин Барингтън, моля да извините нашето нашествие в такъв ранен час тази сутрин. Убит е високопоставен служител от кабинета на окръжния прокурор. Ще ви бъдем особено благодарни, ако се съгласите да отговорите на някои наши въпроси, чиято цел е да изясним събитията през онази нощ.

Стоун реши, че това вече е друго нещо и изрече снизходително:

— С удоволствие ще ви помогна с каквото мога.

— Благодаря. Бихте ли описали какво правихте във въпросната вечер, след като излязохте от къщи?

— Разбира се. През онази вечер напуснах дома си към 19.30 часа. Взех такси до ресторанта на Илейн, който се намира на Второ авеню, между Осемдесет и осма и Осемдесет и девета улица. Имахме среща с лейтенант Дино Бакети, за да вечеряме заедно. По-късно, мисля, че беше малко след 22.30 часа, той предложи да отидем на тържеството в дома на Мартин Бруъм. Ако не се лъжа, пристигнахме там към 22.45 часа. Веднага след като ни представиха на домакините, аз си взех чаша с питие, отидох в библиотеката и там намерих Сюзан Бийн. Поговорихме си малко и решихме да отидем някъде да вечеряме. Тъй като повечето от близките ресторанти бяха вече затворени или затваряха, госпожица Бийн ми предложи да отидем в нейния апартамент и да си поръчаме китайска храна. Когато се обадихме по телефона в ресторанта, ни казаха, че нямат възможност тази вечер за доставка на храната вкъщи и госпожица Бийн ме попита дали бих отишъл да взема поръчката от заведението.

Съгласих се, отидох за храната и когато се върнах, заварих госпожица Бийн на пода в кухнята, с прерязано, гърло. Обадих се на 911, съобщих за убийството и изчаках на място идването на полицията.

Симънс трескаво записваше думите на Стоун.

— Казахте, че сте се срещнали с лейтенант Бакети за вечеря, нали така?

— Да.

— И какво излиза, само няколко часа по-късно сте щели да вечеряте с госпожица Бийн.

— Когато се срещнах с лейтенант Бакети в ресторанта на Илейн, не бях гладен, хапнах само малко салата.

— Разбирам — каза Дийкън така, сякаш не разбираше нищо и кимна на Симънс да отбележи това противоречие.

Стоун вдигна очи нагоре и въздъхна.

— Кога и къде се запознахте за първи път с госпожица Сюзан Бийн? — продължи с въпросите си Дийкън — Същата онази вечер, в дома на Мартин Бруъм.

— Не сте ли се срещали преди това?

— Не.

— Да сте чували за нея?

— Най-малкото — не си спомням.

— В качеството си на адвокат нали се явявате на съдебни процеси?

— Да.

— Никога ли не сте имали нищо общо с госпожица Бийн в адвокатската си практика?

— Не.

— Преди години, доста скоро след като сте напуснали полицията и в началото на адвокатската ви работа, вие сте представлявали в съда човек на име Марвин Хърбърт Ван Флийт.

— Точно така.

— Не си ли спомняте кой беше адвокат на противната страна?

— Мисля, че се казваше Пол Хейвърти.

— А спомняте ли си кой му беше помощник?

— Не. Искам да кажа — беше една млада жена, не си спомням името й — Стоун примигна. — Да не е била Сюзан Бийн?

— Сега спомнихте ли си?

— Спомням си, че беше една пълничка млада дама, непривлекателна на външен вид. Не беше много словоохотлива, особено спрямо мен.

— Става дума за Сюзан Бийн.

— Така ли? Но тя изглеждаше съвсем различно, когато я срещнах в дома на Мартин Бруъм.

— Значи сте се познавали със Сюзан Бийн отпреди, все пак?

— Мога да предположа, че тогава са ни запознавали.

— И колко пъти сте се срещали на обществени места с нея след това, след първата ви среща в съда?

— Нито веднъж.

— Повтарям въпроса си, господин Барингтън — колко пъти?

— Нито веднъж.

— Вие нали сте редовен посетител в ресторанта на Илейн?

— Поне по два пъти седмично ходя там.

— От колко време насам?

— Вече доста години.

— Забравихте ли, че и Сюзан Бийн е редовна посетителка там?

— Никога не съм знаел това.

— Не си ли спомняте да сте я виждали там?

— Не. — Стоун започна да се замисля накъде бие Дийкън.

— Но поне веднъж сте я заприказвали на бара при Илейн, завели сте я вкъщи след това и сте правили секс, нали?

Стоун се стресна от въпроса и се помъчи да открие в паметта си и най-беглия спомен за подобна случка. Знаеше, че в ресторанта на Илейн се беше срещал с жени, някои от тези срещи наистина бяха завършвали в кревата; подобно нещо обаче не му се беше случвало от дълго време, поне не след като бе напуснал полицията.

— Нямам никакъв спомен за подобна случка — отговори.

— В такъв случай, дали няма да се изненадате, че Сюзан Бийн си спомня подобно развитие на събитията?

— Несъмнено, ще бъда изненадан. И кога трябва да се е случило това?

— Спомняте ли си да сте се срещали със жена на име Джийн Мартинели?

— Нищо не ми говори това име.

— Госпожица Мартинели също е на работа в кабинета на окръжния прокурор, и тя е редовна посетителка на ресторанта на Илейн, често е била там заедно със Сюзан Бийн. Спомня си, че ви е виждала неведнъж. Разказа, че сте си тръгнали от ресторанта заедно със Сюзан Бийн, а на следващия ден е разбрала от нея, че сте отишли в нейния апартамент и сте имали сексуални отношения.

Отричате ли това?

— Нямам спомен за подобно нещо — каза Стоун. — И кога трябва да се е случило?

— Без значение — отвърна Дийкън.

— Без значение за какво?

— Не е свързано със смъртта на Сюзан Бийн.

— Напротив, смятам, че има важно значение — възрази Стоун.

— Е, да кажем, че е станало преди процеса на Ван Флийт.

— Говорите за преди повече от шест години значи?

— Приблизително.

— И по какъв начин случката, за която вие твърдите, че се е състояла, би могла да е свързана с убийството на Сюзан Бийн?

— След като няма никаква връзка, господин Барингтън, защо тогава ни излъгахте?

— Не съм ви лъгал! — възрази вече малко наежен Стоун. — Вие твърдите, че макар и за кратко, преди години съм имал връзка със Сюзан Бийн. На което аз ви отговорих, че нямам никакъв спомен за подобна връзка. Което си е чистата истина.

— Когато заговорихте госпожица Бийн в библиотеката на Мартин Бруъм, вие всъщност възобновихте познанството си с нея, нали така, господин Барингтън?

— Не съм имал никакви основания да възприемам нещата по този начин.

— Всъщност, когато сте се представили на Сюзан Бийн, тя не ви ли каза, че се познавате отпреди?

— Не. Нямаше и намек за подобно нещо.

— Бихте ли ми разказали за какво си говорихте с нея?

Стоун напрегна паметта си.

— Когато се настаних на фотьойла, в съседство с нейния, тя четеше някаква книга и поговорихме за това.

Спомням си, че говорихме и за фамилията й — Бийн. Тя ми каза, че е помагала на Мартин Бруъм в процеса срещу Данте, аз я поздравих за присъдата. Това е горе-долу всичко, което си спомням.

— А за какво си говорихте по пътя към апартамента й?

— Общо взето за нищо съществено, нищо особено не си казахме.

— Стана ли дума за работата й?

— Да, между другото.

— Тя сподели ли нещо по този въпрос?

— Спомням си, че останах с впечатлението, че мисли да се откаже от тази работа.

— Какво от нейните думи ви насочи към подобно впечатление?

— Не си спомням точно, стори ми се уморена и изтощена от работата. Не изглеждаше да е вдъхновена от произнесената присъда срещу Данте.

— Нали си давате сметка, че тя е отишла на това тържество именно за да отпразнува присъдата над Данте?

— Несъмнено.

— А пък казвате, че не била доволна от присъдата?

— Ясно си спомням, че на празненството тя се беше усамотила в библиотеката и четеше книга, вместо да взема живо участие. Освен това, съвсем не съм твърдял, не е била доволна от изхода на процеса, просто казах, че не беше вдъхновена от това.

— Нещо ми убягва, господин Барингтън, не го разбирам.

— И какво е то?

— Защо ви е да убивате жена, за която казвате, че не сте срещали от повече от пет години?

Стоун скочи на крака от изненада.

— Не съм убил Сюзан Бийн и не съм имал никакъв мотив да я убивам. — Погледна към Симънс, който продължаваше прилежно да записва разговора, и допълни:

— Запишете това, моля.

— Записвам то — отвърна Симънс.

Стоун остана прав и се обърна към Дийкън:

— Мисля, че с това приключихме.

— Съжалявам, че показвате нежелание да отговаряте на въпросите ми, господин Барингтън.

— Напротив — възрази Стоун, — Настоявам да запишете, че отговорих на всичките ви въпроси. Ако искате повече информация около събитията, свързани с убийството на Сюзан Бийн, съветвам ви да се обърнете към следователите от Деветнадесети полицейски участък. Направил съм пълно изявление пред тях. А за другите ви въпроси към мен ви препоръчвам моя адвокат Бил Егърс от „Удман и Уелд“.

Дийкън също се изправи на крака. — „Удман и Уелд“, така ли? Изискана фирма. Предполагам, че няма да изпаднат във възторг, ако ги въвлечете в тази каша.

— Вече ви пожелах приятен ден — отвърна Стоун, отвори външната вратата и едва издържа на изкушението да забие на изпроводяк един ритник в задника на Дийкън.