Подозренията убиват

59

На сутринта Стоун и Бил Егърс се срещнаха пред съдебната палата и се насочиха към заседателната зала.

— Дай да причакаме тук Марти Бруъм — предложи Егърс и двамата се настаниха на една от пейките в коридора.

— Сигурен ли си, че трябва да направим това? — попита Стоун.

— След като вчера той не пожела да говори с мен по телефона, не виждам друг начин.

— Е, както кажеш.

— Снощи вечеряхме с Едуардо Бианки — подхвърли Егърс, — Засипа ме с въпроси за теб.

— Така ли? И какви бяха въпросите?

— Такива, каквито биха интересували един бъдещ тъст.

Стоун премълча, но се почувства малко неудобно.

— Интересуваше се за детството и образованието ти, за финансовото ти положение, за перспективите в кариерата ти.

— Какво отговори?

— Истината, разбира се. Не мога да лъжа такъв човек.

— Той как реагира?

— Много интересно, познавам Едуардо не от вчера, но снощи за първи път чух от устата му да излезе положително мнение за някого. Естествено, той е много сдържан и възпитан, така че не съм слушал от него и отрицателни съждения. Но, повярвай ми, снощи останах много изненадан.

— От това, че някой може да има положително мнение за мен ли?

Егърс се засмя.

— Та това е Едуардо, а не някой си. Не се впечатлява лесно.

На Стоун му се искаше да задълбочи разговора по темата, но забеляза, че идва Мартин Бруъм, заобиколен от репортери.

Егърс стана на крака, Стоун не помръдна от мястото си.

— Добро утро, Марти — извика Егърс, без да се притеснява от репортерите. Протегна ръка към Мартин и той се видя принуден да се здрависа.

— Добро утро, Бил, ще те помоля да ме извиниш…

— Марти, като чух, че имаш намерение да изпратиш призовка на Стоун, реших да ти спестя този труд и го доведох да го разпиташ пред съдебните заседатели — каза Егърс и кимна с глава към Стоун.

Едва тогава той стана от пейката, протегна ръка на Бруъм и задържа неговата известно време.

— Добро утро, господин Бруъм — ясно и високо заговори Стоун, за да го уловят добре всички репортерски магнетофони. — Явявам се в съда доброволно, за да отговоря на всички ваши евентуални въпроси относно връзките ми със Сюзан Бийн и действията ми през нощта на нейното убийство. Дали ще можете да започнете днес първо с мен?

Бруъм направи усилие да скрие смущението си.

— Аз… ъъ… ще видя какво мога да направя, господин Барингтън. Оценявам желанието ви да свидетелствате доброволно.

— Настоявам да бъдат изслушани показанията ми. — Стоун продължаваше да не пуска ръката на Бруъм. — Не сте забравили нали, още преди време ви заявих, че с радост ще ви окажа всякакво съдействие.

— Да, да — каза Бруъм и успя да измъкне ръката си.

— Ако изчакате тук, господин Барингтън, ще се опитам да ви повикам възможно най-скоро.

Егърс отново произнесе високо и ясно:

— Дали ще можем да си поговорим малко насаме, Марти? Разполагам с информация, която може да повлияе върху делото, бих искал да я споделя с теб преди да свикаш съдебните заседатели.

— Съжалявам Бил, точно сега нямам време — Бруъм се обърна и закрачи към залата.

— Вчера се опитах да говоря с теб по телефона — викна подире му Егърс. След миг вратата се затвори зад гърба на Бруъм.

Репортерите незабавно се скупчиха около него.

— Каква информация имате за окръжната прокуратура, господин Егърс — попита го един от тях.

— Мисля, че е по-добре да я предам на господин Бруъм, преди да разговарям с вас. А сега ви моля да ме извините. — Седна до Стоун и му прошепна: — Непременно ще те покани да дадеш показания още сега. Ако не го направи, пресата ще го разкъса.

Стоун остана да чака спокойно. Пристигнаха и други свидетели. Стоун се поздрави с облечения в цивилни дрехи сержант Тим Райън от 19-ти участък. Докато разговаряха, зазвъня мобилния телефон на Стоун. Той се извини на сержанта, отдалечи се по коридора и едва тогава отговори:

— Да?

— Тук е Дино.

Стоун чу в слушалката доволното хихикане на Дино.

— Какво има?

— Преди час обискирахме апартамента на Дийкън, познай какво намерихме.

— Дано да е оръжието на убийството.

— Е, нямахме чак този късмет, но намерихме дневника на Сюзан Бийн.

— Това е страхотно! — възхити се Стоун. — Прегледахте ли го?

— Съмняваш ли се? Записките са доста лаконични, но показват ясно, че тя е знаела за използването на подправени записи по делото срещу Данте.

— Дневникът намесва ли и Бруъм?

— Пряко — не, но е доста трудно да приемем, че Бийн е знаела за това, а Марти е бил в неведение. Както и да е, по отношение на Дийкън това е първостепенен мотив за пред съда. Самият факт, че дневникът на убитата е у нега, го обвинява. За нас това го прави заподозрян номер едно, към него прибавяме и Кели. Най-малкото, ще мога без проблеми да изхвърля Кели от полицията заради укриване на присъствието на Дийкън в близост до мястото на престъплението.

— Прибрахте ли вече Дийкън?

— Още не сме, но следим и него, и Кели. Засега не съм разпратил бюлетин за тях, не искам да ги подплаша.

— Това са страхотни новини, Дино. Идват съвсем навреме.

— Не са ли те призовали все още?

— Чакам да вляза.

— Наблъскай му го както се полага и от мен.

— Не се съмнявай. Мога ли да използвам това, което ми каза?

— Действай. До скоро виждане.

— Ще се видим ли на вечерята при Едуардо?

— Поканен съм — каза сухо Дино.

— Значи ще се видим — приключи разговора Стоун и се върна на мястото си на пейката.

— Какво има? — попита го Егърс.

— Направо няма да повярваш… — но не можа да завърши, тъй като вратата на заседателната зала се отвори и съдебният пристав промуши навън глава.

— Призован е Стоун Барингтън! — проехтя гласът му в коридора.

— Тук — изправи се на крака Стоун.

Приставът отвори широко вратата и го покани в залата.

С енергична крачка Стоун отиде до свидетелското място. Срещу него бяха съдебните заседатели — съвсем обикновени граждани. Мартин Бруъм се беше изправил уверено, със скръстени пред гърдите си ръце. Съдебният секретар накара Стоун да се закълне, че ще говори истината, само истината и нищо друго освен истината.

— Представете се за протокола — подкани го Бруъм.

Стоун съобщи името и адреса си и добави:

— Бих искал да се протоколира, че не се явявам пред този състав по призовка, а по собствено желание.

— Да, да — раздразнено поде Мартин. — Какво работите, господин Барингтън?

— Адвокат съм — отговори Стоун.

— Преди това сте бил полицай, нали така?

— Да. Работих четиринадесет години в Нюйоркското управление на полицията и достигнах до детектив втора степен.

— При какви обстоятелства напуснахте тази работа? Защо не продължихте да работите до пенсиониране?

— По време на служебна акция бях ранен и вследствие на това бях освободен от управлението по здравословни причини. Получих пълна пенсия и премии. — Отговорът видимо се оказа неочакван за Бруъм и той се смути.

— Разбирам — каза, колкото да дойде на себе си. — Познавахте ли се с лицето Сюзан Бийн преди да бъде убита?

— Да, запознах се с нея във вашия дом — отговори Стоун и посочи на коя дата е станало това.

Гримасата на лицето Бруъм показа видимо недоволство, че този отговор ще бъде протоколиран.

— Но сте я срещали и преди тази дата, нали?

— По време на дело на един мой клиент тя е била сред помощниците на прокурора, но всъщност почти не си я спомням оттогава. Когато ни запознаха във вашия дом, нито се сетих, че съм я срещал преди, нито тя ми припомни подобно нещо.

— Не е ли истина това, че преди няколко години сте се срещнали в един бар, завели сте я в дома си и сте я прелъстили?

— Вече изложих цялостно спомените си за запознанството ми с госпожица Бийн. Нямам какво да добавя към тях.

— Прелъстихте ли я?

— Повторен въпрос, повторен отговор.

Преди да зададе следващия въпрос, Бруъм се обърна с лице към съдебните заседатели.

— Не е ли истина това, че в момент на сляпа ярост вие сте убили Сюзан Бийн?

— Не е истина. Не съм я убил и не съм я наранявал по какъвто и да било начин — отговори спокойно Стоун с поглед към съдебните заседатели.

Бруъм си пое дълбоко дъх, повдигна се на пръсти и извиси глас:

— Не е ли истина…

— Да, истина е — прекъсна го Стоун, — истина е, че преди малко, в разговор по телефона лейтенант Бакети, началникът на детективската служба на 19-ти участък ме информира, че имат нов главен заподозрян като извършител на убийството на госпожица Бийн и в момента полицията го издирва.

Бруъм въздъхна шумно и задавено изпъшка:

— Какво?…

— Лейтенант Бакети назова пред мен като главен заподозрян лицето Том Дийкън, началник на детективската служба към кабинета на окръжния прокурор.

Този път Бруъм вече направо онемя. Стоеше пред съдебните заседатели с отворена от изненада уста, лицето му бързо побледня. Успя да си поеме дъх и каза:

— Свободен сте, господин Барингтън.

— А не бихте ли искали, господин Бруъм, да ви запозная с доказателствата, които свидетелстват срещу Дийкън?

— Свободен сте! — изкрещя Бруъм.

Стоун стана от банката и напусна залата. В коридора Бил Егърс се втурна да го посрещне.

— Казвай бързо — нетърпеливо попита той. — Как мина?

Преди да му отговори, Стоун видя зад гърба на Егърс приближаващите Том Дийкън и Майкъл Кели.

— Извини ме, Бил — каза на Егърс и се обърна към седящия наблизо полицай Тим Райън: — Тим, би ли ми услужил с белезниците?

Райън мълчаливо свали от пояса си белезниците и му ги подаде.

— Предстои ми да извърша арест — каза му Стоун. — Искаш ли да ми помогнеш?

— Разбира се, Стоун — отвърна с готовност Райън.

— Познаваш ли Дийкън и Кели?

— Да.

— Аз поемам Дийкън, а ти — Кели.

— Дадено.

С белезниците в лявата си ръка, Стоун се насочи към Дийкън с протегната дясна ръка.

— Здравей, Том.

Дийкън видимо се изненада, но протегна ръка на Стоун.

Стоун я пое и задържа малко, точно колкото да щракне белезниците на китката му.

— Арестуван си за убийството на Сюзан Бийн — каза и още преди Дийкън да реагира, извъртя ръката му зад гърба, притисна го до стената и закопча с белезниците и двете ръце. След това го обърна с лице към себе си, извади пистолета му от кобура и взе от вътрешния джоб полицейското му удостоверение. — Това повече няма да ти трябва.

Глухо тупване зад гърба му накара Стоун да се обърне. Мик Кели беше проснат разкрачен по очи върху мраморния под, а надвесеният над него Тим Райън му поставяше белезниците.

— Вземи му пистолета и значката, Тим — нареди Стоун, — и прочети и на двамцата правата им. Ще се обадя за подкрепление.

След това избута Дийкън да седне на пейката и се обади на Дино.

— Ало?

— Тук е Стоун. Току-що арестувах заподозрения.