Подозренията убиват

43

Стоун се събуди объркан след здравия и отморителен сън. Не можеше да си даде сметка къде се намира. Седна в леглото и запримигва, докато постепенно осъзна, че посреща първия си ден в новата къща в Кънектикът, която трябва да украси с картини.

След като взе освежителен душ и си приготви закуската, Стоун остро усети липсата на привичния сутрешен „Таймс“. Намери в списъка на Каролин Клем телефона на пощенската служба и си каза, че трябва да уреди този въпрос, както и да се абонира за местния вестник „Личфийлд Каунти Таймс“. В главата му обаче се заби мисълта за Варковски и измести всичко друго. Взе телефона и се обади на Дино.

— Даа? — със сънен глас измърмори Дино.

— Хайде ставай, Дино, наближава девет часът.

— Не спя — каза Дино. — Знаеш ли, че си глупав кучи син?

— Какво, да не би да ставам прекалено рано за теб?

— Говоря ти за Долче.

— Какво за нея?

— Предупредих те, но явно ти се чувстваш длъжен да…

— Я стига, Дино. Тя просто е едно хубаво момиче.

— Не показваш особено задълбочена мисъл, приятелю, така да знаеш.

— Дино, тя е хубава и умна жена.

— Днес тя трябва да дойде при теб, нали?

— Как ги разбираш тия работи?

— Нали има сестра, те двете си говорят.

— Ох — изпъшка Стоун, беше пропуснал да я предупреди да не споделя с Мери Ан. — Чуй сега, снощи на вечеря се натъкнах на Варковски.

— Баща или син?

— Баща.

— Вечеряш в „Синг Синг“, а?

— Не, Варковски със съпругата си са тук на празничен излет, както се изрази той. „Мейфлауър Ин“ е направил това място доста известно. Случихме се в един и същи ресторант.

— Страхотно. И той какво си взе за вечеря?

— Дино, трябва да искаш по официален път информация от Варковски за местонахождението на Мителдорфер.

— Няма да искам нищо от това копеле. Какво те кара да мислиш, че ще пожелае да ни помогне?

— Дори и да не му обърне внимание, искането ще бъде заведено, ще си вържеш гащите.

— Е, той заслужава това. Прав си, ще му изпратя запитване по факса. Говори ли с него?

— Да, питах го дали знае къде се намира Мителдорфер и той отговори с не. Не научих от него нищо полезно, но каза, че би отговорил на официално искане.

— Да, дори знам какъв ще бъде отговорът. Друго какво му каза?

— Това, че зная как Мителдорфер е въртял парите му на борсата.

— Той отрече ли?

— Не, но и не потвърди.

— Така, хайде сега да видим какво си постигнал. Първо — сега Варковски е наясно какво ни е известно. Второ — ако Варковски знае къде е Мителдорфер и ако имат връзка, сега Мителдорфер е уведомен, че го търсим.

— И бездруго ще го разбере от публикацията в „Таймс“. И все пак си прав, не биваше да казвам на Варковски, че ни е известно за парите. Смятах с това да опресня паметта му, но не стана.

— Освен това, дечко, ако той се свърже с Мителдорфер, ще му каже, че си във Вашингтон, в щата Кънектикът. А ми се струва, че хич не искаш той да го узнае.

Стоун се намръщи.

— Добре де, постъпих глупаво.

— Мисля, че вече споменах това по време на разговора ни.

— Престани да ми триеш сол на главата.

— Мителдорфер ще има грижата съвсем да те затрие, стига да научи къде се намираш. Пази се.

— Ще внимавам, но всъщност Варковски не знае, че имам къща тук, за него аз просто съм дошъл за уикенда.

— Дано да си прав, приятелю. Надявам се да преживееш и уикенда с Долче.

— Трябва ли да зная още нещо за нея?

— Казах ти всичко необходимо, за да избегнеш неприятностите. Останалото ще ти се наложи да научиш самостоятелно.

— Добре, Дино, по-късно ще ти се обадя.

— Желая ти късмет, Стоун. Ще имаш нужда от него.

След като уреди по телефона абонамента за вестниците, Стоун се облече и потегли към Вашингтон Депо. Разгледа магазина за железария и си избра кутия с най-разнообразни инструменти за дома.

— Предполагам, че вие сте Стоун Барингтън — каза му мъжът на касата.

— Вярно — потвърди удивен Стоун.

— Предполагам, че ще искате да си откриете сметка при нас.

— Нямам нищо против, дайте ми да попълня формуляра.

— Няма нужда от формуляр.

— Ами адресът ми?

— Зная го.

Стоун взе и една карта на района, подписа сметката за инструментите и докато крачеше към колата си, мислеше, че явно ще му се наложи тепърва да узнае много нови неща за малките градчета от Нова Англия.

Докато разглеждаше картата, отбеляза едно познато име — Ню Престън. Бяха му казвали нещо за пазара на антики в това градче. Следвайки картата, Стоун изкачи един хълм, после слезе по склона и след като пресече една магистрала, се оказа в приятно малко градче. Само час след това си тръгна с две настолни лампи, три картини с местни пейзажи и цяла торба с дребни украшения.

Продължи набелязания по картата маршрут до обширното езеро Уарамог и го обиколи по криволичещия път, наслаждавайки се на искрящата от слънцето водна шир и на живописните хълмове. След като се върна в отправната точка на обиколката си, Стоун обядва в ресторант „Пантри“, откъдето си купи още няколко нужни за кухнята неща и две парчета сирене.

У дома окачи картините, включи лампионите в мрежата се огледа какво би могъл да направи с новите инструменти. Не се оказа много. При неотдавнашния ремонт на къщата хората очевидно се бяха потрудили добре.

Хапна малко хляб и сирене и полегна на дивана в хола в очакване на известното зло Долче.