Подозренията убиват

19

На следващата сутрин Стоун се обличаше, когато Сара открехна вратата на банята.

— Защо не ме заведеш някъде в провинцията през този уикенд?

— Къде в провинцията? — попита Стоун.

— Където и да е — махна с ръка тя. — Забравяш, че съм англичанка, че съм като английска роза — примигна игриво. — Нуждая се от често сливане с дърветата и тревата, за да поддържам живи тъканите си. Един селски хотел ще ми дойде съвсем добре.

— Ще взема кола под наем.

— Стоун, нали ми каза, че току-що си получил голям хонорар?

— Така е.

— Купи си кола тогава.

Стоун сви рамене, но се съгласи веднага:

— Дадено.

— Ама да е хубава, моля те.

— Слушам, госпожо.

— О, колко добро момченце си ми ти.

— Ами да, не съм ли добър?

— Нали точно това ти казах преди малко?

Тя излезе гола от банята, което накара Стоун да спре да се облича и да я зазяпа безсрамно.

— А, сега никакви такива — спря го тя. — Имам да ходя до галерията, трябва да почна да окачвам картините, твоите симпатяги полицаи ме чакат в гаража. Да де, само единият е симпатяга.

Стоун поднови обличането.

— Вярно, Кели май не е най-приятната компания, нали?

— Направо си е лайно — отсече тя, след което си обу панталоните и нахлузи пуловера на голо.

— Искаш ли да говоря с Дино да го замени с друг?

— Трай си, Дино и без друго ни прави страхотна услуга. Ще се оправя с Кели.

— Би могла да се оправиш и с мен — прегърна я Стоун.

Тя хвана ръцете му и ги задържа.

— За това ще говорим след като повече няма да съм: принудена да живея при теб — каза. — При това ще направим на някое приятно място, което да е неутрално и да не е близо до легло.

— Съгласен — отвърна той и я целуна бързо.

— Отивай да купиш колата — потупа го по гърба Сара.

Стоун слезе от полицейския автомобил пред магазина на „Мерцедес-Бенц“ на Парк авеню, като не забрави преди това да огледа внимателно улицата.

— Ще се позабавя — каза на полицаите.

— Тъй вярно! На ваше разположение сме — козирува му хитровато единият от тях.

— Да знаеш, Кракауер, че ще се отърва от теб при първата удобна възможност — отвърна му Стоун и тръгна към магазина.

Там бяха изложени половин дузина автомобили. Загледа се в новия SLK 230 — чудесна малка спортна кола кабриолет; прецени я като много готина, но все пак с твърде малки размери. Имаше и един седан S600 — голям, мощен и доста скъп, дори му се стори прекалено.

На най-видното място се въртеше моделът E320, от средните по размер мерцедеси, чудесен светлокафяв металик.

— Ще ми позволите ли да ви покажа нещо? — попита го изникналият досами него мъж.

— Интересува ме осемцилиндров вариант на тази кола — посочи Стоун към „Мерцедес Е320“.

— Е320 ли? Чудесен автомобил. Ако си го поръчате днес, ще ви го доставя до четири месеца.

— О, аз имах предвид да го взема още за днес, за следобед.

— Боя се, че нямаме такава възможност.

На Стоун му стана неприятно. Преди няколко месеца беше карал Е320 под наем в Лос Анжелис и бе останал много доволен от колата. Посочи един голям седан с 12 цилиндров двигател и попита:

— Колко струва?

— Сто тридесет и седем хиляди, без данъците.

Стоун бързо вдигна ръка:

— Достатъчно, няма смисъл да ми изчислявате данъците.

— Много разумно от ваша страна — отвърна мъжът. — Почти веднага мога да ви осигуря един S500, 8-цилиндров.

— Какво означава почти веднага?

— До две седмици очаквам да пристигне.

— Не мога да ви отрека, че много успешно убивате импулсивното ми желание да си купя кола — иронизира го Стоун.

— Съжалявам, имаме много поръчки, колите не ни достигат.

Стоун се загледа навън през стъклото на витрината.

От една току-що спряла автоплатформа разтоварваха някаква черна кола. Видя как отвориха двойната й врата четирима души избутаха автомобила в автосалона.

— А тази каква е? — посочи я Стоун.

— Това е нещо много специално — каза продавачът. — Моделът е Е55, всъщност представлява Е430, но е специална модификация на немския сервиз, който сглобява мерцедесите за нашия пазар. Обсидианово черен цвят и кожена тапицерия в превъзходен цвят на кафе.

Автомобилът доста приличаше на изложения Е320, само беше малко по-нисък и семпъл.

— В какво по-точно се състоят различията при сглобяването?

Продавачът отиде до бюрото си и извади една папка.

— Тази кола е нещо много специално — каза, докато преглеждаше папката. — Двигателят е 5,2 литра, 8-цилиндров, 354 конски сили, тоест по-мощен е от този на S500. Използвана е трансмисията на S500. Цялата кола е по-ниска, окачването е с подсилени амортисьори, със стабилизатори против преобръщане и пружини. Оборудвана е с широки колела, 2-профилни гуми и със спирачната система на SL600.

Стоун подсвирна леко.

— Стъклата са тонирани дотолкова, че пътниците в колата стават невидими за околните. А след като я докараха в САЩ, я изпратихме на експерт, за да я блиндират леко.

— И в какво по-точно се изразява това леко блиндиране?

Продавачът отвори една от вратите на колата и натисна някакво копче. Стъклото се прибра до половината.

— Можете да видите, че стъклата са много по-дебели от обикновените — около сантиметър и половина са всъщност, а вратите и подът на каросерията са подсилени с леки, но изключително здрави материали от рода на кевлара. Така тя става неуязвима за стрелба от лекокалибрено оръжие, че дори и от по-тежкото автоматично оръжие. Е, не е в състояние да се опре на някоя базука или ръчна минохвъргачка, за тях е нужно цялостно блиндиране.

Стоун влезе в колата и я огледа.

— Имате спортни седалки, както и скрит антирадар — прошепна продавачът, озъртайки се да не го чуе някой, който открива полицейските радари и ги прави нефункционални. За повечето щати това е в рамките на разрешеното — добави с усмивка.

— Чудесна е — каза Стоун. — Каква е цената?

— Всъщност колата не е наша собственост — отговори продавачът, — принадлежи на вдовицата на един предишен наш клиент, южноамериканец.

— Тя защо е вдовица?

— Защото колата пристигна със закъснение от няколко дена и той не можа да я използва по предназначение.

— Искате да кажете, че е бил в друга кола, когато…

— Точно когато е имал нужда от защитата, която тази кола осигурява.

— Колко иска за нея вдовицата?

— Нещо в рамките на… — и продавачът назова една сума. — Сигурен съм обаче, че тя много иска да я продаде незабавно.

— Ясно — каза Стоун и провери дали не е забравил чековата си книжка.

— Колата е навъртяла около двеста километра, разполага с всички стандартни опции за S600 — продължи продавачът, — включително и мобилен телефон и отделен климатик за задната седалка. С всичкото допълнително тегло на екстрите и блиндирането достига сто километра в час за шест секунди, а и няма стандартното електронно ограничение на скоростта до 210 км/час.

— Каква е максималната й скорост? — попита Стоун, стараейки се да диша дълбоко и равномерно.

— Господ знае — отговори продавачът.

— Попитайте, моля, вдовицата, дали я удовлетворява офертата ми от… — и Стоун уточни каква сума е готов да плати. — Моля да й предадете, че предложението ми е окончателно.

— Позволете ми да се обадя — каза продавачът и отиде към телефона на бюрото си.

Стоун пообиколи колата, погледна багажника и после вдигна капака на двигателя. Погледна вътре и ахна.

Не беше виждал по-голямо техническо чудо, остроумно вместено в нещо, което изглеждаше прекалено малка кола за толкова мощ. Освен това всички части блестяха.

Затвори капака и погледна колелата. Прецени, че сигурно са по-широки от нормалните с поне шест сантиметра, като задните бяха по-широки от предните, а гумите бяха от нископрофилните.

Продавачът се върна при него.

— Госпожата прие офертата ви — каза той, леко изпотен. — Как ще платите — в брой или с кредитна карта?

— В брой, изцяло — отговори Стоун, изваждайки чековата си книжка. — Кога ще мога да я откарам?

— Тя е готова. До половин час ще е изцяло ваша.

— Дали ще можете да ми осигурите и действащ номер на вградения мобилен телефон дотогава?

— Бъдете сигурен — изфъфли продавачът, за малко да остане съвсем без дъх.