Подозренията убиват

29

Едуардо Бианки го заведе в богато обзаведен, с ламперия от орехово дърво и кожена тапицерия кабинет. Изящно подвързани книги изпълваха библиотеката. Картините бяха видимо по-нови от тези в другите стаи, но не им отстъпваха по качество.

— Ще изпиете ли с мен чаша порто? — попита Бианки.

— С удоволствие — прие Стоун.

Домакинът отиде до големия поднос в другата част на стаята и се загледа в етикета на отворената бутилка.

Стоун използва момента, за да издърпа нагоре чорапа си.

— Пиетро ни е приготвил една бутилка „Куинто до Новал Насионале“ 63 — каза Бианки, след което остави празната бутилка и наля от вино от прекрасно изработена стъклена гарафа в две чаши. Подаде едната на Стоун, прикани го с жест да се настани в едно от креслата и потъна в другото до него. Вдигна чашата си за наздравица: — За бъдещето, дано да е по-малко неясно.

Стоун не беше сигурен какъв смисъл вложи в тоста си неговият домакин. Отпи от чашата и в устата му се разля невероятен ароматен букет.

— Превъзходно е — каза.

Бианки кимна в знак на съгласие.

— Националният лозарски район в Куинто до Новал е много малък, но има дълголетна традиция. Лозята там все още не са нападнати от филоксерата, за разлика от повечето европейски лозарски насаждения. Далеч невинаги ще можем да си доставим удоволствието да пием такова вино.

Стоун със задоволство отпи отново.

— Доста съм слушал за вас през годините — каза Бианки. — От Дино и от Анна Мария. Тя, впрочем, предпочита американския вариант на името си. Е, разбира се, че и други хора са ми говорили за вас.

— И други ли? — не се сдържа Стоун.

— Имаме общи познати.

— Общи ли? — попита Стоун и веднага си прехапа езика. Трябваше да спре да повтаря като папагал.

— Понякога ползвам услугите на „Удман и Уелд“, които мисля, че са ваши партньори.

Стоун за малко да се задави. „Удман и Уелд“ — представители на мафиот?

— Май останахте учуден от това?

— О, не — излъга Стоун.

— Разбирам, че повечето от това, което знаете за мен, ако не всичкото, сте чували от Дино.

— Ами…

— Необходимо е да спомена, че, как да кажа, аз и съпругът на дъщеря ми изповядваме различни житейски философии. Дино, за разлика от мен, далеч не е толерантен в преценката си за други хора. Поради това между нас съществува нещо като дълбок ров и се боя, че не е възможно да прехвърлим мост над него.

— Съжалявам.

— Аз също съжалявам. Изпитвам най-дълбоко уважение към интелигентността и почтеността на моя зет в работата му. Но поведението му е съвсем друго нещо.

— Понякога Дино е прекалено откровен.

Тук Бианки се засмя за първи път и разкри фантастично изработена изкуствена челюст.

— Може и така да се каже. Не бих казал, че се държи непочтително към мен — поне не ми го показва направо. Той обаче е съвременен американец от италиански произход и като такъв не е схванал цялостно смисъла на историята на моето семейство. Дино е от род от Северна Италия, а ние сме сицилианци. Имаме много стари традиции и обичаи и те до ден днешен въздействат върху всекидневното ни поведение по начини, които Дино не успява да оцени в пълнота.

— Разбирам.

— Може би разбирате, а може би не. Парадоксално е например това, че и аз, и Дино отдаваме първостепенно значение на честта, но твърде различно я отстояваме. Дино все още не може да разбере, че аз дадох съгласието си за брака му с Анна Мария.

Стоун не се стърпя да попита:

— Дали сте съгласието си? Аз имах чувството, че вие настоявахте за брака им.

Бианки отново се разсмя.

— Ами… да, мисля, че постъпих точно така. За моето семейство сватба под дулото на пистолет не е нещо непознато. Всъщност и на моята сватба имаше насочен пистолет, а ние със съпругата ми имахме четиридесет и една години щастлив брак, преди тя да почине миналата година.

— Според мен и Дино с Мери Ан имат подобен брак — вметна Стоун.

— Дано да сте прав — каза Бианки. — Това, което научавам за брака им, обикновено е от Анна Мария и понякога се колебая да определя дали нейните думи не са породени повече от вярност, отколкото от любов.

— Мога да ви уверя, че не е така.

— Благодаря ви, господин Барингтън, вие накарахте един възрастен човек да се почувства по-добре. — После през лицето му мина сянка. — Човек като мен много държи на дъщерите си… — започна неуверено — и страшно се ядосах, като разбрах, че е имало покушение върху живота на Анна Мария.

— Напълно ви разбирам.

— Нали си нямам синове, можете да си представите колко е важен за мен внукът ми, а той сега дори не може да ходи спокойно на училище.

— Зная.

— Все пак, запазих самообладание. Давам си сметка, че да се справи със ситуацията, е работа на Дино — както поради неговата роля в живота на дъщеря ми, така и защото това е неговата професия. Засега обаче, колкото и да се старае, няма резултат.

— Много труден случай — каза Стоун. — И при това положение Дино е в още по-голямо затруднение.

— Отмъщението винаги е трудно, да не говорим колко е отегчително, когато си принуден да го осъществиш в рамките на закона — подхвърли Бианки.

— Нали си давате сметка, че Дино не може да действа по друг начин, освен по законен?

— Разбирам го и именно затова проявявам такова търпение. Търпението ми обаче не е безгранично, още повече че аз не се чувствам ограничен в действията си като Дино. — Взря се в Стоун и добави: — Нито пък вие, което е особено важно.

Стоун реши да не казва нищо.

— Доколкото знам, вие също сте били полицай, а сега работите като адвокат. Разбирам, че вашият досегашен опит и наклонности вероятно ви карат да чувствате същите ограничения.

— Така е — потвърди Стоун.

— Да, но може би не в същата степен, като при Дино.

Стоун вече беше нащрек и отново не отговори.

Бианки прехвърли крак върху крак и отпи от виното.

— Зная, че през миналата година сте прекарали няколко дена в Калифорния.

— Да, бях там. — "Накъде ли биеше този човек?" — помисли си Стоун.

— И до мен стигна приказката, че след като сте се почувствали измамен от един човек, сте се решили на извънредната стъпка да потопите неговата голяма и скъпа яхта.

Стоун се втрещи.

— От Дино ли разбрахте това?

Бианки леко поклати с глава в знак на отрицание.

— Аз, хайде да го кажа така, донякъде, макар и не лично, познавах собственика на яхтата.

— Разбирам.

Бианки вдигна ръка предупредително:

— Всичко е съвсем законно. Имам делови интереси по Западното крайбрежие, които в дадени моменти съвпадаха с тези на въпросния господин. В края на краищата, той все пак управляваше сериозен банков бизнес — в допълнение на другите си интереси, разбира се.

— Разбира се.

— Та покрай този инцидент останах силно впечатлен колко внимателно бяхте обмислили отмъщението си.

Стоун за миг се зачуди дали техният разговор не се подслушва от федералните власти, но веднага се сети, че ФБР беше много наясно със случая.

— Тогава не обмислях всяка стъпка много внимателно — каза.

— Това говори още по-добре за инстинктите ви. По някакъв начин сте разбрали, че нищо друго не би могло да засегне този приятел повече, отколкото загубата на любимия символ на положението му.

— Предполагам, че има нещо вярно в думите ви.

— Радвам се, че с вас се разбираме, господин Барингтън. „Дали се разбираме?“ — каза си наум Стоун.

— Вижте, по същия начин, както тогава сте защитили една любима жена, сега отново можете да го сторите за друга близка вам жена.

— Така е — съгласи се Стоун.

— Същото правя и аз — каза Бианки. — Разбирате ли?

— До известна степен — отвърна Стоун.

— Но сте наясно, че имам желание да помогна за приключването на нещата?

— Несъмнено.

— Както и че не мога да чакам повече Дино?

— Значи е напълно възможно да ми помогнете на мен, а не на Дино.

— Трябва да ви, е ясно, господин Бианки, че Дино е най-близкият ми приятел, човекът, на когото дължа живота си в буквалния смисъл на думата.

— Естествено. Всичко това ми е известно и го разбирам. Аз нямам предвид абсолютно нищо, което да накърни приятелството ви.

— Добре.

— Просто искам да кажа, че може да се появи информация, която Дино не би искал да сподели с мен или пък аз да се въздържа да я спомена пред него, заради характера на отношенията ни.

— Що за информация?

— Вие бихте ли я приели от мен?

Стоун се почувства неудобно.

— Не съм сигурен какво бих приел.

— Доколкото разбрах, този Мителдорфер е изчезнал, след като е бил освободен от затвора.

— Точно така.

— Може би аз ще бъда в състояние да ви помогна да откриете следите му.

— По какъв начин?

Бианки сви рамене.

— Нека само да кажа, че имам… познати, чиито познати имат приятели, а те биха могли да ни помогнат. В случай че аз им поискам подобна услуга.

— Трябва да ви призная, че това малко ме притеснява.

Бианки повдигна предупредително ръка:

— Напълно ви разбирам. — Бръкна в малкото джобче на сакото си, извади една визитна картичка и я подаде на Стоун.

Стоун се взря внимателно. На нея беше записан един, телефонен номер в Манхатън, нищо друго.

— Ако почувствате, че имате нужда от моя… съвет, обадете се на този номер и ми оставете съобщение. Ще се свържат с вас от мое име.

Стоун прибра визитката и му подаде своята. При дадените обстоятелства това изглеждаше просто като проява на добри обноски.

— Преди да задействам нещата, ще чакам да ми се обадите — каза Бианки. — Е, какво, да се присъединим към останалите? — Наля още по една чаша и без да бърза, тръгна да излиза от кабинета. — Може би, с ваше позволение, е добре да ви кажа едно име. Джъдсън Палмър.

— Не ми говори нищо — рече Стоун.

— Господин Палмър е дребен театрален продуцент — поясни Бианки, хващайки Стоун подръка.

— Нещо не схващам, май.

— Той е имал любовна връзка с госпожа Мителдорфер по времето, когато я убиха.

— Мителдорфер знае ли това?

— Не съм много сигурен.

— Благодаря ви.

Бианки се спря за миг.

— Стоун… мога ли да ви наричам Стоун?

— Разбира се.

— Наричай ме Едуардо.

— Благодаря.

— Беше ми много приятно да прекараме заедно вечерта. Откакто почина жена ми, аз рядко излизам. Ще ми доставиш удоволствие, ако приемеш и друг път покана за вечеря при мен.

— Благодаря ти, Едуардо. За мен ще е чест.

После двамата се върнаха в малката столова при останалите. Към групата сега се беше присъединила и едра жена в старомодна черна рокля.

— Позволи ми да ти представя сестра си Росария — каза Бианки.

— Вечерята беше прекрасна — произнесе Стоун, поемайки ръката й.

Жената пламна от смущение. Бианки седна до нея.

Стоун пък се постара да заеме място възможно по-далеч от Долче Бианки.