Подозренията убиват

45

В шест и половина Стоун отиде в банята на етажа. Долче я нямаше и той реши, че е в стаята си. След като взе душ и подсуши косата си, отново не откри Долче в стаята. Облече кремави панталони, риза на кафяви карета, леко сако и светлокафяви мокасини от крокодилска кожа. После слезе долу.

В хола Долче седеше с ръце зад гърба си и гледаше през извитите прозорци. Беше се облякла в семпла черна копринена рокля и обувки със средно високи токчета, на врата си имаше тънка диамантена огърлица. Небрежно наметнатият върху раменете й кашмирен пуловер беше в тон с лака на ноктите й. Черната коса падаше меко върху пуловера.

— Добър вечер.

Стоун замръзна на място при вида й. Каза си, че никога не е виждал такава красавица. Почти незабележимият грим открояваше големите й очи.

— Добър вечер, синьорина — отвърна на поздрава й. — Много сте красива.

— Вие пък сте много наблюдателен.

— Искаш ли да пием по чаша преди да тръгнем?

— Наближава седем часа, ще я изпием с домакините. Хората в провинцията вечерят по-рано.

Подаде й ръка, настани я в мерцедеса и потегли.

— Тези места са много хубави — каза тя, когато минаха покрай бялата църква в квартала Вашингтон Грийн.

— Да, красиво е.

— Как стана така, че купи къщата тук?

— Дойдох да прекарам един уикенд в хотел „Мейфлауър“ — сега не се вижда, горе на хълма е — и тогава ми хрумна, че ще е добра идея.

— Твоя или на госпожица Бъкминстър?

— Струва ми се, че Сара първа я изрече, но на мен вече ми бе минавала мисълта да купя къща. Никой от познатите ми, с изключение на Дино, не остава през почивните дни в града.

— Много правилно.

Пътуваха бавно по криволичещия път и се наслаждаваха на гледката. Спазвайки указанията на Ванс, Стоун стигна до затворена с железни порти алея. Пресегна се и натисна звънеца.

— Да? — чу се глас.

— Барингтън.

Портите се отвориха и Стоун продължи по алеята, обградена с красиво оформен жив плет. След един завой се откри зелена поляна и сива къща с дървен покрив и бели капаци на прозорците. Стоун паркира близо до входа. Изкачиха стълбите, пресякоха широка веранда с разположени люлеещи се столове и Стоун позвъни. Посрещна ги мъж с бяло сако и ги въведе в хол с големи дивани и изящни антики. С чаша в ръка пред откритата камина стоеше Ванс Колдър, облечен със сив блейзър и бели панталони, копринена риза и широка вратовръзка.

Стоун протегна ръка за поздрав, но Ванс го подмина и се насочи съм приятелката му.

— Долче! — извика и я прегърна. — Каква прекрасна изненада! Нямах представа, че се познавате със Стоун.

— Така беше до неотдавна — отвърна Долче. — Как си, Ванс?

— Чудесно! Какво прави Едуардо?

— Той е в добра форма.

Едва тогава Ванс се обърна и се здрависа със Стоун.

— Много ми е драго да те видя, Стоун. Отдавна не сме се срещали.

— И на мен ми е приятно, Ванс — успя все пак да надвие изненадата си. — Нямах представа, че ти и Долче се познавате.

— О, Ванс беше моят кавалер на празненството за шестнадесетия ми рожден ден — каза ясно Долче. — И най-добрият танцьор.

— Познавам баща й от много отдавна — каза Ванс. — С него сме имали и общ бизнес. Арингтън ще сложи бебето да спи и ще дойде. Какво ще пиете?

Икономът им донесе напитките.

В този момент на стълбището се появи Арингтън с бебето на ръце. Стоун не очакваше да дойде с малкия и застина леко смутен при вида на майката и детето. Арингтън слизаше бавно по стълбите. С бялата си копринена рокля и русата коса, тя бе като визуален контрапункт на Долче. Остави бебето в ръцете на Ванс и прегърна Стоун по-топло, отколкото очакваше той.

В момента на прегръдката погледът му падна върху лицето на Долче — очите й светнаха свирепо.

— Как си, Арингтън? — прошепна в ухото й.

— Добре — отговори тя също с шепот и се отдръпна.

— Арингтън — каза Ванс, — да ти представя Долче Бианки. Дъщерята на моя стар приятел Едуардо Бианки, често си ме чувала да споменавам името му.

— Разбира се — хладно отвърна Арингтън и се ръкува с Долче. — Добре дошла в дома ни, Долче. Винаги се радвам да се запозная със старите приятели на Ванс.

— Благодаря, и на мен ми е приятно — отвърна Долче.

Двете се огледаха от глава до пети. Арингтън наистина беше с маникюр, отбеляза Стоун, и носеше нежна огърлица от диаманти и рубини.

— Ето го и Питър — обърна се към сина си Арингтън.

Стоун за първи път виждаше бебето, което можеше да бъде негов син. Беше сериозно и кротко дете, одрало кожата на Ванс. Изпариха се и последните надежди за евентуално бащинство. Долче погука на бебето, както се полага в такива случаи, след което отнякъде изникна млада бавачка и отнесе младенеца да спи.

Икономът поднесе на Арингтън чаша мартини върху сребърен поднос.

— Да отидем ли на терасата? — предложи тя. — Вечерта е много приятна.

— Да, прекрасна е — съгласи се Долче.

Ванс ги покани да се настанят в белите кресла на терасата. Песен на щурци изпълваше вечерната прохлада.

— Нося ти най-сърдечни поздрави от Бети — каза му Ванс.

Бети беше секретарката на Ванс, с която Стоун бе имал кратка връзка в Лос Анджелис преди година. При споменаването на женското име Долче го стрелна с поглед.

— Поздрави я и ти от мен, ако обичаш — рече Стоун.

— Разбира се. Сега тя върти офиса. Помниш ли Лу Регенстайн, президентът на студио „Центурион“?

— Разбира се.

— Ще вечеря с нас — Ванс хвърли поглед към часовника си. — Очаквам да пристигнат всеки момент, изпратих кола да ги вземе от летището „Оксфорд“. То е само на няколко мили оттук, пистата му е достатъчно дълга, за да може да кацне „Центурион Г-1У“.

— Ще ми бъде приятно да се видя с Лу — каза Стоун.

Малко по-късно Лу Регенстайн се появи в компанията на червенокоса хубавица, с тридесетина години по-млада от него.

— Долче — извика Лу и я прегърна. — Каква изненада!

Най-изненадан обаче беше Стоун. С всяка изминала минута светът се смаляваше все повече и повече. Ръкунаха се с Лу и той му представи червенокосата Лола.

— Ще искате ли да се освежите? — попита Арингтън.

— Не, в самолета се преоблякохме — отговори Лу.

Стоун си спомни от едно пътуване с този самолет, че „Гълфстрийм“ беше оборудван и с душ. Усети облекчение от присъствието на още една двойка, напрежението му спадна леко. Докато вървеше разговорът, той се напрягаше да улови всяка дума на Арингтън и я поглеждаше крадешком. Долче се оказа права — тя беше отслабнала и стегната.

Лу приседна до Стоун.

— Поразен съм, че се познавате с Долче.

— Наистина — намеси се Ванс. — Как се запознахте?

— Дино Бакети, моят предишен партньор от полицията, е женен за сестрата на Долче, за Мери Ан.

— Какво прави Мери Ан? — в един глас попитаха Ванс и Лу.

— Отлично се чувства — каза Долче.

Лу наведе глава към Стоун.

— След като Они Иполито влезе миналата година в затвора, Едуардо Бианки купи самолета от него. На мен ми олекна, след като човек от неговия калибър ми стана инвеститор, придаде ми допълнителна стабилност. „Как са се оплели — въртеше се в ума на Стоун. — Всичките тези хора са се въргаляли в една постеля.“

Хрумна му, че тази негова мисъл може да е нещо повече от една метафора.

В този момент ги поканиха на масата.