Подозренията убиват

5

Стоун се събуди по здрач. Облече се с панталони в защитен цвят, риза и мокасини, след което отиде в кухненския бокс и си приготви чай с пълна лъжица мед. Слезе с чашата в ръка в кабинета си на долния етаж и се настани в едно от креслата, обърнати към градината. Чу звънеца от входната врата и се протегна към домофона до креслото.

— Кой е?

— Дино.

— Качвай се, аз съм в кабинета — каза Стоун и натисна копчето, с което се отваряше входната врата.

Дино се появи след малко, съблече сакото си и го хвърли върху дивана… — Здравей. Искаш ли чаша чай?

— Искам чаша скоч — натърти Дино.

— Сипи си.

Дино отвори скритото зад ламперията малко барче, приготви си чаша уиски с лед и се настани на креслото до Стоун.

— Няма ли да светнем? — попита Дино.

— Здрачът ми е приятен — отвърна Стоун, — нека да поседим малко така.

— Сега как се чувстваш?

— Като човек, когото са нашибали здравата с бейзболна бухалка.

— Ходи ли до болницата?

— Да, наистина беше Алма. Извинявай, забравих да ти се обадя и да ти кажа.

— Някакъв гражданин е намерил дамската й чанта, захвърлена в кофа за боклук на няколко пресечки от тук. В нея има над стотина долара и кредитни карти.

— Нищо ли не е взето?

— Можем само да гадаем.

— Изглежда безсмислено.

— Зная.

— Беше много жизнерадостен човек — произнесе замислено Стоун. — Дори и в дните, когато ме сполитаха куп неприятности, тя приемаше нещата много спокойно и винаги успяваше да ми вдъхне кураж, да ме ободри.

— Много приятна жена беше — съгласи се Дино. — Винаги съм я харесвал.

Седяха смълчани и наблюдаваха как тъмата поглъщаше градината и се запалваха светлините на къщите зад нея, от другата страна на залива Търтъл бей.

— Стоун — обади се по едно време Дино.

— Да?

— Виждаш ли някаква връзка между двете убийства?

— Знаеш ли, и аз разсъждавах върху този въпрос.

Май съм единствената връзка помежду им.

— И на мен ми хрумна това — каза Дино. — Хайде да поразмислим — има ли ти някой такъв зъб, че да е готов да убива твои познати?

— Не се сещам за подобен човек.

— Нито пък аз.

— Не е възможно да са свързани — каза Стоун. — Просто става дума за ужасно, случайно съвпадение.

— Мисля, че си прав, но съм длъжен да взема предвид и другата възможност.

— Зная.

— Това винаги тегне като дамоклев меч върху всяко настоящо или бивше ченге.

— Кое?

— Другата възможност — отвърна Дино с тежка въздишка. — Мисълта, че някой, когото си пипнал и пратил зад решетките, ще се върне да те преследва, да ти го върне тъпкано. Това според мен е най-големият кошмар на всяко ченге. След страха да не бъде убит при изпълнение на служебния дълг, разбира се.

— Не бях се замислял върху това досега.

— За какво си говорихте със Сюзан Бийн снощи, Стоун? Досега не стана дума за разговора ви.

— Обичайните приказки по време на първа среща — отговори Стоун. — Какво работиш? Откъде си? Ей такива неща. Не изглеждаше да е във възторг от работата си.

— Защо така?

— Каза ми, че мисли да напусне работата си в Окръжна прокуратура.

— На мен пък Мартин Бруъм ми каза снощи, че имало добри възможности да се издигне, да направи кариера.

— Същото ми спомена и тя, но май кариерата нямаше особено значение за нея. Струва ми се, че беше сериозно разочарована от системата, не й харесваше начинът, по който е била принудена да работи.

— Какво по-точно имаш предвид?

— Не зная, просто тя каза така. Нямахме време да навлезем в подробности. Нали знаеш как става с идеалистично настроените хора, Дино — доста от тях не могат да се примирят с нещата, които виждат отвътре в системата. Трябва да си доста дебелокож, за да не ти прави впечатление всеки ден.

— Да, и на мен в началото ми беше много терсене.

— На теб? Странно.

— Какво? Ти да не мислиш, че винаги съм бил такъв, какъвто ме виждаш сега — честен, твърд, но и циничен полицай? И аз, също като теб, трябваше да си изградя защита срещу мръсотията.

— Е, нека да е така, както казваш.

Отвъд градината светнаха прозорците на къщата точно срещу дома на Стоун. През широкия прозорец видяха, че в стаята влиза жена, облечена в строг делови костюм.

— Наблюдавай това, Дино — сръга го Стоун.

— Какво да наблюдавам?

— Жената от отсрещната къща.

— Защо?

— Така, наблюдавай я. Сигурен съм, че ще ти бъде интересно.

Дино видя как високата жена с дълга червена коса започна да се съблича.

— Прав си — съгласи се, — наистина е интересно.

— Гледай, гледай — каза му Стоун.

Жената грижливо окачи костюма си, после свали комбинезона, разкопча сутиена, освободи се от чорапогащите и бикините, след което постави съблеченото си бельо в кош за пране. Голото й тяло беше слабо, но стройно и красиво, с високи и твърди гърди.

— Охо — възхитен възкликна Дино.

— Бива си я, а?

Жената отвори един килер, извади оттам прахосмукачка, включи я в мрежата и се залови да почиства стаята.

— Какво прави, по дяволите? — попита Дино.

— Почиства. Това се повтаря два-три пъти седмично — връща се от работа, съблича се чисто гола и почиства спалнята си с прахосмукачка. После изчезва от погледа за малко — предполагам, че чисти и останалите стаи в апартамента. След време се връща в спалнята, прибира на място прахосмукачката и отново изчезва. Понякога леко ми маха с ръка.

— Искаш да кажеш, че знае, че я гледаш ли?

— Ами според мен поне половината от съседите я гледат — каза Стоун.

Дино рязко се изправи в креслото.

— Я виж там — гласът му беше напрегнат.

— Това правя, гледам я — отвърна Стоун.

— Не става дума за нея, там има някакъв тип.

— Къде?

— До вратата на стаята.

Стоун се взря и видя, че Дино има право: в полумрака под касата на вратата се таеше тъмна фигура.

— Може да е приятелят й.

— Не, виж го само как стои. Изглежда тя не си дава сметка за присъствието му.

— Да, тя не го вижда, а шумът от прахосмукачката сигурно й е попречил да го чуе.

Жената продължаваше да чисти, обърната с лице към прозореца. Мъжът излезе от сянката и направи няколко крачки към нея. Беше нисък и слаб, с гъста ситно къдрава коса — почти като на африканец, но иначе беше бял.

— По дяволите — изпъшка Дино, — държи нож в ръката си.

Сега и Стоун забеляза оръжието. Мъжът приближи зад жената, хвана я с ръка през гърлото, издърпа я рязко назад и повдигна нагоре брадичката й.

Дино скочи от креслото, отвори широко прозореца, извади пистолета от кобура и изкрещя:

— Да не си посмял, копеле!

Стоун остана прикован към креслото. Мъжът отсреща гледаше право към тях.

Дино се прицели и стреля два пъти. В горния десен ъгъл на отсрещния прозорец се появиха две дупки.

— Привлече вниманието му — каза Стоун.

Мъжът изглежда не обърна никакво внимание на факта, че някой го наблюдава. Резна напреко с ножа изпънатото гърло на жената и кръвта шурна по голото тяло. Тя се свлече надолу, но мъжът продължаваше да дърпа нагоре главата й, за да разтваря раната на гръкляна.

— Пусни я или ще те застрелям на място, копеле! — изкрещя Дино.

Мъжът не се подчини, а заотстъпва назад, без да пуска жената, държеше тялото й като щит пред себе си.

След още няколко крачки я пусна и изчезна от стаята.

— Звъни веднага на 911! — викна Дино и навлече палтото си. — Аз отивам отсреща. Знаеш ли адреса й?

— Не зная номера на апартамента, ще трябва да го налучкаш — рече Стоун и вдигна слушалката на телефона.

— Остани тук и внимавай да не напусне къщата през градината — каза Дино и изтича към вратата.

— Дино! — спря го Стоун.

— Какво има?

— Познавам този тип — каза Стоун. — Зная кой е убиецът.

— После — махна с ръка Дино и изчезна надолу по стълбите.

Стоун съобщи за убийството, после взе от едно заключено чекмедже пистолета си и застана да наблюдава задния вход на отсрещната къща. Надяваше се, че ще има възможност да стреля по престъпника. След около две минути съзря Дино и един униформен полицай в спалнята на жената. Дино му даваше някакви наставления, после униформеният изчезна от стаята. Дино посегна към телефона и набра някакъв номер.

Стоун забеляза, че неговият телефон мига, и вдигна слушалката:

— Дино?

— Ела тук — каза Дино и затвори.

Стоун затъкна пистолета в колана си, грабна палтото и излетя от апартамента.