Подозренията убиват

57

Стоун отиде в апартамента на Долче за багажа си. Беше попривършил чистите дрехи и сметна, че след смъртта на Хаусман може вече без опасения да се върне вкъщи. Остави бележка на Долче, но като поразмисли, реши да запази ключа от апартамента й.

На връщане направи няколко обиколки около къщата, без да забележи нищо подозрително. Отвори гаража с дистанционното управление, затвори вратата бързо след като влезе и взе багажа от багажника.

В апартамента цареше пълен ред, явно Хелън беше продължила да идва редовно, не й бе дал други инструкции. Даде си сметка, че не я беше предупредил, и се начумери от собствената си небрежност, с която можеше да я изложи на опасност.

Сложи дрехите за пране в коша и извади сейфа. Беше решил да върне в него автоматичния пистолет, но мисълта, че братът на Хаусман е все още на свобода, го накара да размисли и да остави оръжието в кобура. Отиде в офиса и провери оставените съобщения по телефона. Бяха се натрупали повече от дузина, но нямаше нищо спешно. Откакто беше приключил делото за нанесената телесна повреда, никой не го беше търсил за нова поръчка. Замисли се обаче от кого ли бяха трите обаждания, след които не бе оставено съобщение. Провери ги и видя, че са от неизвестен телефон в Бруклин. Мина му мисълта, че може да го е търсил Едуардо Бианки, но бързо я отхвърли. Едуардо би трябвало да знае къде да го открие. Не му остана друго, освен да свие рамене в недоумение и да си каже, че ако са го търсили за нещо важно, ще опитат да се свържат пак.

Позвъни се на входа на къщата. Стоун понечи да отговори по домофона, но премисли и вместо това отвори външната врата на офиса и насочи поглед към другия вход. Тузарски облечен мъж стоеше пред вратата и нервно потропваше с крак.

— Хей, какво обичате?

— Ти ли си Стоун Барингтън? — попита мъжът.

— Да.

Мъжът слезе по стълбите до входа на офиса.

— Обаждах ти се няколко пъти, никой не вдигна слушалката. Аз съм Джон Донато, това говори ли ти нещо?

— Май нищо — каза Стоун, но почти веднага след това се сети.

— Странно, би трябвало да ти говори, след като чукаш жена ми.

— А, да. Зная кой си, но недей да правиш прибързани изводи.

— Познавам си я аз Долче, не правя никакви прибързани изводи. Чукаш я, нищо, но си помислих, че трябва поне да те предупредя, преди да ти опра пистолет в слепоочието и да ти пръсна мозъка.

Стоун кипна и изостави адвокатската си сдържаност.

— Чуй какво ще ти кажа, мафиот безмозъчен. Много добре ми е известно кой си — ти си един нищожен долен главорез, оженил се някога за момиче, което далеч те превъзхожда и след това си тръгнал да чукаш мадамите наоколо. Хич недей да ми говориш глупости за съпружеските си права.

Донато отстъпи крачка назад и разкопча сакото си, за да лъсне пистолета в кобура под мишницата му.

— Това виждаш ли го?

— О, виждам го — отвърна Стоун и на свой ред разкопча сакото си. — Това виждаш ли го?

Донато примигна и отново отстъпи назад.

Стоун извади картата си и я размаха пред него:

— А това виждаш ли го? Трябва да ти говори, че само с едно обаждане ще ти пратя половин дузина полицаи да разнищват аферите ти. Харесва ли ти? Дали пък не предпочиташ федералните да се заемат със строителния ти бизнес, а? И това мога да го уредя. Почваш ли да загряваш?

Донато се стресна и се върна на тротоара.

— Внимавай да не забравиш, че докато аз съм жив, Долче е омъжена жена — каза и тръгна да пресича улицата към колата, която го чакаше.

Стоун се прибра и ядно затръшна вратата. Чу, че звъни телефонът, натисна копчето и се обади ядосан.

— Спокойно, не се сили толкова — прозвуча гласът на Долче.

— Извинявай, не исках.

— Видях бележката ти и се разстроих, щеше ми се да те заваря вкъщи.

— Долче, трябваше непременно да се прибера. Имам добри новини — този, който се опитваше да убие мен, Дино и всичките ни познати, е мъртъв. Застрелян е в полицията.

— Наистина добра новина — съгласи се Долче. — Всичко свърши, значи?

— Не, не сме заловили Мителдорфер, а изглежда, че има и още един съучастник. Гледай новините по телевизията в шест часа.

— Мога ли да дойда да ги гледам при теб? — попита тя Тихо.

— Нощес трябва да си почина, скъпа. Утре рано ми предстои да свидетелствувам пред съдебните заседатели, трябва да обмисля добре показанията си.

— Стоун — измърка Долче, — това, че имаше проблем миналата нощ, съвсем не означава, че ще се повтори и довечера. Защо да не дойда и да ти сготвя нещо?

Аргументът за готвенето смили Стоун.

— Добре, да ти кажа адреса.

— Зная го. Аз ще донеса зеленчуците, виното е от теб.

— Кога ще дойдеш?

— Дай ми на разположение около час.

— Не бързай, аз съм тук.

— Това ми е ясно — приключи тя.

Стоун се обади на неколцина от оставилите му съобщения по телефона, а после слезе в мазето да избере вино за вечерята. Облече си удобни дрехи и се настани през телевизора в спалнята. Показваха точно техния случай по новините; редом със снимката на Мителдорфер стоеше и обновената рисунка на Хаусман, Дай Боже да се обадят повече хора сега, помоли се Стоун. В този момент иззвъня телефонът.

— Ало?

— Дино се обажда. Какво, ти се върна вкъщи?

— Да, реших, че вече няма опасност. Ервин е мъртъв, снимката на Мителдолфер я показват по телевизията, бандата на лошите е в смут.

— Радвам се да чуя, че си напуснал леглото на магьосницата и си се завърнал в собственото.

— Виж, Дино, след малко Долче ще дойде при мен. Настоявам да спреш с тези неприятни приказки по неин адрес.

— Не съм казал и дума, която да не е вярна.

— Харесвам я, Дино. Да, ще ти призная, че понякога е трудно поносима, но ми харесва. Харесвам и баща й. Трябва да знаеш, че всъщност той намери информацията за манипулирания запис от процеса на Данте, така че и двамата сме му задължени.

— Не желая да му бъда задължен! — отсече Дино.

— Добре де, това може да е прекалено, но и ти, и аз сме доволни от помощта му. Искам да заживея отново нормално, разбираш ли?

— Добре, добре, знам. Опитвам се да реша дали е време да върна Мери Ан и Бен у дома.

— Недей все още, нека да бъдем предпазливи още няколко дни. Може пък репортажът по телевизията да предизвика много обаждания.

— Впрочем, да знаеш, че получихме разрешение за обиск в дома на Дийкън. Утре сутринта Анди само ще изчака той да излезе от къщи, и ще започне да действа.

— Какво се надяваш да намерите там?

— Най-вероятно е да не намерим нищо, не е глупав да си държи ножа вкъщи. Въпреки това ще опитаме. Не ни е достатъчен фактът, че малко преди убийството на Сюзан се е навъртал около апартамента й.

— А защо не арестуваш и Кели?

— Виж това е добра идея. Ще им щракнем белезниците едновременно на него и на Дийкън.

— Ако научиш още нещо, обади ми се утре рано. Ще ми се да съм възможно най-добре подготвен за показанията си.

— Разбира се.

— Да ти кажа между другото, че имах честта да ме посети Джони Донато.

— Господи — възкликна Дино, — виждаш ли какво става като не щеш да чуеш съветите ми?

— Кажи ми нещо повече за него, Дино.

— Не бих казал, че е от редовите главорези, но й мафиотски шеф не е. Върви приказка обаче, че може и да стане такъв в скоро време, стига да не му види някой сметката.

— Опасен ли е?

— Кой знае? Ако сметне, че ще му се размине, може да поръча покушение върху теб. Но не ми се вярва да го направи лично той.

— Показахме си един на друг пистолетите.

Дино се развесели.

— Е, това ще го накара да стои на почетно разстояние. Хора като Донато не обичат да си имат работа с някой, който не им отстъпва във въоръжението. Би трябвало да сме благодарни на този тип, Стоун, той стои като буфер между теб и Долче. Докато е жив, Долче не може да предприеме ново трайно решение.

— Какво те кара да мислиш, че тя би искала да се обвърже трайно с мен? — попита Стоун.

— Не зная, Стоун, не зная. Едуардо обаче изглежда има високо мнение за теб, а с това не може да се похвали, никой от обожателите на Долче досега.

— Ти откъде знаеш всичките тези неща?

— От Мери Ан, откъде.

— Струва ми се, че пресилваш, Дино.

— А бе ти само гледай да не гръмнеш Донато, че няма да е в твой интерес.

— Довиждане, Дино — приключи разговора Стоун. Миг след това се звънна от входната врата. Стоун отговори по домофона:

— Да?

— Вечерята ти пристигна — прозвуча гласът на Долче.