Подозренията убиват

33

Стоун прелетя във въздуха, без да изпуска Сара, и тупна тежко върху мраморния под. Миг след това видя, че тя се мъчи да се измъкне изпод него. Обърна се с усилие, освободи я и попита:

— Добре ли си?

Тя се изправи с мъка на крака, изпищя и се втурна към дъното на галерията.

Появи се Дино. Стоун несигурно се изправи и го прегърна. Погледна назад към витрината и видя, че на мястото й зее празен отвор. Целият под на галерията бе обсипан с парчета натрошено стъкло. От тежките завеси бяха останали да висят само няколко дрипи. На мястото на паркирания пред галерията пикап сега зееше кратер в асфалта. Намиращите се от двете му страни леки коли горяха. Цареше невъобразим шум. Мъже и жени в галерията пищяха и панически се мъчеха да излязат навън.

Сирените на наближаващите полицейски коли виеха все по-оглушително.

Дино извади от джоба си носна кърпа и я притисна към тила на Стоун.

— Ранен си приятелю, дръж така кърпата.

— Нищо ми няма, Дино. Моля те, намери Сара и я заведи в колата ми, сега там е най-сигурно.

— Добре, само не излизай на улицата, не е изключено някой да стреля по теб.

С притиснатата към тила си кърпа Стоун се огледа да оцени пораженията. На пръв поглед изглеждаха учудващо незначителни. Повечето от картините си стояха по местата, само няколко от тях бяха зле пострадали. Загледа се отново в зеещия отвор на мястото на витрината си даде сметка за нещо, което бе убягнало от вниманието му преди — стъклената витрина не покриваше цялата Фасада, а бе вградена в широка близо метър иззидана рамка. Така ударната вълна от експлозията беше натрошила стъклото, но тази иззидана рамка бе непокътната.

Стоун пренебрегна предупреждението на Дино и излезе навън през предния вход. Взривът бе отворил широко вратата, без да избие стъклото. Излизайки навън, Стоун се наведе и вдигна едно от парчетата от витрината. Опипа краищата му и забеляза, че не бяха остри и режещи. Остана озадачен от това си откритие.

Към него притича Анди Андерсън.

— Как си, Стоун?

— Май ми няма нищо — отвърна. — Видя ли какво се случи?

— След като повикахме сапьорите, преместихме колата си нагоре към пресечката, за да не им пречим. Тъкмо се готвехме да се върнем и да спрем потока от коли, бомбата експлодира. По това време светофарът на Медисън авеню светеше червена светлина, така че в момента на експлозията пред галерията нямаше минаващи автомобили; пострадаха само паркиралите преди това. Навън не видяхме някой да е ранен. Какво стана вътре?

— Иди при задния вход и виж дали няма ранени. Като пристигнат линейките, насочи ги натам.

— Ясно.

— Кели къде е?

— Не зная, изгубих го.

Стоун огледа улицата. Освен няколко потрошени витрини и останали без стъкла паркирани автомобили, не видя други поражения. Обърна се и се върна в опразнената галерия. Пресече я до вътрешната зала, към задния вход и излезе на улицата. Дино прегръщаше ридаещата Сара. Подобни двойки имаше доста, но Стоун не видя сериозно пострадали. Дино го забеляза и му махна с ръка.

Стоун хвана Сара за ръцете и я огледа:

— Ранена ли си някъде?

Тя изглежда беше възвърнала самообладанието си.

— Мисля, че не съм — отговори.

— Виждам драскотини по краката ти — каза Дино. — Ела, ще те закараме в болницата.

Боб Бърмън притича към тях.

— Има ли ранени? Експлозията беше страхотна.

— Нищо сериозно — отвърна Дино. — Закарай Стоун и Сара в спешното отделение на болница „Ленъкс“.

— Да вземем ли с нас и някой друг? — попита Стоун.

— Мисля, че ти си най-зле пострадал. Нали беше най-близо до експлозията, закриваше Сара — каза Дино. — Ти ли дръпна завесите?

— Да, май че бях аз.

— Това според мен е изиграло важна роля, завесите са поели и по-голямата част от натрошената витрина. Така си спасил живота на доста хора, включително и своя, хайде в колата.

Двигателят вече работеше. Бърмън ги изчака да седнат, пусна мигащия сигнал и направи обратен завой по Пето авеню.

— Чакай — усети се, — тръгнах в грешната посока.

Промъкна се между насрещното движение, зави обратно към центъра и след две пресечки пое на изток.

— Страхотна маневра направи, Боб — похвали го Стоун, — иначе нямаше да можеш да пресечеш Медисън авеню. Заради експлозията движението е блокирано поне на петдесет пресечки оттук.

Сара беше спряла да хлипа, седеше вцепенена и безмълвна, стиснала здраво ръката на Стоун.

— Сигурна ли си, че ти няма нищо? — попита Стоун.

— Добре съм — отговори с отпаднал глас.

В болницата „Ленъкс“ съблякоха фрака и ризата на Стоун и го поставиха по очи върху носилка на колела.

Приложиха му местна упойка и се заеха да извличат забилите се в тила и гърба му стъкълца.

— Не сте пострадали сериозно, господине — каза му млад санитар. — Имахме и други хора с подобни наранявания. Какво се е случило?

— Бомба — лаконично отвърна Стоун. Някой беше започнал да бръсне косата от черепа му, той докосна тила си с ръка.

— Спокойно, хубавецо — успокои го една сестра. — Няма да ти обръснем повече коса, отколкото е необходимо. Пак ще изглеждаш прекрасно.

— Главата ме боли — оплака се Стоун. — Ще ми дадете ли аспирин?

— Ей сега, но първо да почистим тези рани. Няма да минеш без някой и друг шев.

Стоун се укроти и ги остави да си вършат работата.

Най-сетне го изправиха да седне и една сестра му подаде пяла престилка.

— Най-добре е да облечете това. Фракът и ризата не са в блестящ вид — и му показа пострадалите дрехи. — Сега можете да си вървите, но правилото на болницата изисква да седнете в количката.

— Сара Бъкминстър къде е?

— Дамата, с която дойдохте заедно ли? Имаше няколко дребни порязвания по краката. Оправихме ги и сега тя чака в колата с човека, който ви докара. — Сестрата се спря пред вратата.

Стоун се изправи на крака.

— Благодаря ви. От колко време съм тук?

— Нямам точна представа, малко повече от час.

Стоун се настани в колата. — Карай ни вкъщи, Боб.

Пристигнаха бързо и влязоха в гаража. Стоун не пусна Сара да излезе, докато не се затвори гаражната врата. Малко преди това под нея се промуши Дино.

— Ей, да знаеш, че ми харесва бялата ти дреха — каза.

— Отива ти повече от фрака. Добре ли си?

— Главата ме боли — изохка Стоун. — В болницата дори забравиха да ми дадат аспирин.

— Да се качваме — каза Дино и го хвана подръка.

— О, я стига. Не съм тежко ранен, мога да ходя сам.

Отидоха в апартамента и Сара веднага се насочи към банята.

— Взех си хапче — поясни им тя, — така че ако някой иска да ми каже нещо, да го направи, докато съм в съзнание.

Стоун й помогна да легне в леглото, после изпи четири аспирина и слезе с Дино в кабинета, където веднага си приготвиха по едно питие.

— В крайна сметка, какви бяха пораженията? — попита Стоун.

— Няколко автомобила — отговори Дино, — няколко счупени витрини, няколко изпаднали в истерия и няколко картини, това е всичко. Сапьорите казаха, че експлозията е била от натъпкан в задната част на пикапа динамит — не е бил насочен, не са използвани пирони или шрапнели, е, като се изключат ламарините от самата кола. Те обаче не са засегнали никого вътре в галерията. Самият пикап е поел най-голямата част от взривната вълна, която след това е била намалена и от блиндираната стъклена витрина и омекотена от издърпаните завеси. Стъклото е специално — издържа до определена степен, след което се разпада на малки парчета. В момента на експлозията ние бяхме извели почти всички хора през задния вход. Истински късметлии сме, защото можеше да стане кървава касапница. Андерсън и Кели бяха длъжни да проверят номерата на всички автомобили на улицата, но никой не им нареди да го направят — това е моя вина, но кой да очаква, че може да е поставена бомба.

— Аз очаквах нещо — каза Стоун, — но не и това.

— Лоша работа, но какво да се прави, така поне ням; да прекратят моето разследване. Всичко това ще запълни новините довечера и утрешните вестници. Вие със Сара защо не вземете да изчезнете от града?

— О, ние имаме билети за утрешния ранен полет за Лондон — уведоми го Стоун. — Как мислиш, ще се справиш ли без мен?

Дино му хвърли изпепеляващ поглед.

— Тръгвай! Ще направя всичко, каквото мога.