Подозренията убиват

56

В кабинета на Дино Стоун помоли да се обади по телефона на Бил Егърс от „Удман и Уелд“, защото дотогава така и не беше успял да се свърже с него.

— Ало?

— Стоун се обажда, Бил.

— Добро утро.

— Как мина снощи срещата с Мартин Бруъм?

— Не успях да постигна кой знае какво. Струва ми се, че все още държи да те призове.

— Намекна ли му за историята с манипулирания запис от процеса срещу Данте?

— Не ми се удаде възможност. Готвех се да си тръгвам, когато жена му ме повика да говоря по телефона, а след това вече Марти беше влязъл да се къпе. Сега трябва да му се обадя. Видях по телевизията, че сте хванали онзи, когото търсехте. Нали ти го смяташе за убиеца на Сюзан Бийн? Това сигурно ще накара Марти да позабави действията си.

— Имам лоши новини, Бил. Онзи тип, Хаусман се казваше, си призна за шест убийства, но отрича да е убивал Сюзан Бийн. Направо не зная какво да мисля.

— Ами, натисни го повечко. Щом е почнал да си признава, може да изчисти напълно подозренията за теб.

— Боя се, че вече не може. Мъртъв е. В участъка успя да грабне пистолет от кобура на полицай и тогава един детектив го застреля.

— Виж ти!

— Даа.

— Слушай Стоун, имам една идея. Не си ли се отказал все още да дадеш показания, ако те призоват, нали?

— Напротив, твърдо съм решен. Няма да направя нищо, от което би могло да следва, че се чувствам виновен.

— Тогава дай да отидем утре сутринта в съда и без да се показваш в залата със съдебните заседатели, да изискаш да бъдат изслушани показанията ти.

Стоун поразмисли и се съгласи:

— Харесва ми, така бихме могли направо да провалим Мартин.

— Там ще има и хора от пресата, така че ще можем да направим удар с твоето явяване, направо ще влезеш в новините. Освен това, ще разкриеш какво ни е известно за историята с Данте, нека Марти да се притеснява по този въпрос, докато те разпитва. Ако пък ни ядоса много, след това можем да подхвърлим тази информация и на журналистите.

— Съгласен — каза Стоун.

— Ще се видим утре, точно в девет. Дотогава не искам да зная къде си, та ако се опитват да ми връчат призовка за теб, с чиста съвест да заявя, че не зная къде се намираш.

— Добре, до утре — сбогува се Стоун и затвори телефона.

— Какво става? — поинтересува се Дино.

Стоун му обясни положението.

— Ще ми се да приключим цялата история още преди да се явиш да даваш показания — каза Дино.

— И на мен.

На вратата се почука и Анди Андерсън влезе в канцеларията.

— Сядай и докладвай, Анди — каза Дино.

Андерсън се настани на един стол и извади бележника си.

— Така, първо за апартамента. Претърсихме го сантиметър по сантиметър без особени резултати. Намерихме само още една разписка на името на Ервин Хаусман. Никакви документи и никакви записки. Само два вида отпечатъци от пръстите — тези на Ервин и още едни.

— Нищо ли не открихте, което да ни помогне в търсенето на Мителдорфер?

— Нищо. Ако в апартамента имаше телефон, поне щяхме да можем да проверим на кои номера се е обаждал.

— Точно затова апартаментът е без телефон — вметна Стоун. — Мителдорфер е много умен.

— Сега — за отпечатъците — продължи Анди. — В Интерпол са открили тези на Ервин — арестуван е над десет пъти къде ли не из Европа като участник в масови побоища по време на международни футболни мачове. Той е част от групата на постоянните нарушители на реда. Полицията в Хамбург потвърди тези данни — и още по-важно, — твърди, че той има по-малък брат, Петер Хаусман, който също така е бил арестуван многократно за подобни нарушения. Техен единствен близък родственик е Ернст — работи в цигарена фабрика и изглежда почтен гражданин. Майката на братята се казва Хелга, не е пожелала да каже на полицията повече от две думи. Не е отговорила на въпроса на полицаите за бащата на децата й, който изглежда не живее заедно с тях.

— Бинго! — възкликна Дино. — Най-после получихме нещо.

— Е, какво толкова? — попита Стоун. — Това как би ни помогнало да намерим Мителдорфер или Хаусман, както и да се казва?

— Направих проверка по името Хаусман — каза Анди.

— Намерихме само двама души с такава фамилия в Ню Йорк. Единият е възрастен машинист, пенсионер, живее в Куинс, а другият работи като шофьор на такси през последните шестнадесет години.

— Тоест, връщаме се на изходната точка — на портрета по описание от вестника, който ни донесе едно-единствено обаждане — каза Стоун.

— При това за Хаусман, а не за Мителдорфер — включи се Дино. — Анди, говори с местния телевизионен канал довечера да покажат едновременно снимката на Мителдорфер и рисунката на Хаусман. Непременно обаче да обновят портрета, да го покажат с къса коса.

— Ясно — каза Анди. — Нещо друго?

— Съсредоточете се върху това и бездруго нямаме време.

— Лейтенант, всъщност искам да кажа още нещо.

— Давай!

— Свързано е с убийството на Сюзан Бийн. Досега не ми се струваше важно, пък и Кели ме беше помолил да не го раздувам. Така и направих, защото не виждах смисъл.

— За какво става дума, де? — попита припряно Дино.

— Когато трите убийства — на Бийн, на секретарката на Стоун и на Хирш — станаха едно подир друго, аз си помислих, че може да са свързани.

— Всички направихме така — каза Дино.

— Но сега вече не мисля, че убийството на Бийн има връзка с другите две. Най-вече, защото Хаусман отрича категорично да я познава. Това е правдоподобно, след като призна за другите шест убийства.

— Разумно. Кого подозираш? — попита Дино.

Стоун бързо се обади:

— Надявам се да не подозираш мен.

— Не, Стоун — каза Анди. — Но съзираш ли някаква причина, поради която някой от окръжната прокуратура би искал да запуши устата на Сюзан Бийн?

Стоун подскочи.

— Твърде е възможно — рече. — Защо ми задаваш този въпрос?

— Помниш ли колко бързо се озовахме ние двамата с Мик в апартамента на Бийн след твоето обаждане?

— Да — потвърди Стоун.

— Това стана, защото бяхме буквално зад пресечката, когато ни се обадиха.

— Защо? — попита Дино.

— Мик искаше да се срещне с някого в малък бар на „Лексингтън“ и го закарах до там. Влезе в барчето и се забави не повече от три минути. На мен ми се схвана кракът и излязох да се поразтъпча. Нали знаеш, че всички барчета непременно имат малки прозорчета, задължиха ги отдавна, за да могат жените да поглежднат през тях за мъжете си.

— Да, знам ги — кимна Дино.

— Е, аз погледнах през едно от тях и видях Мик да разговоря с някого.

— Кой ли може да е бил? — попита Стоун, сигурен, че знае отговора на въпроса си.

— Беше Том Дийкън от кабинета на окръжния прокурор. — отговори Анди.

— И това само на трийсет секунди пеша от блока на Бийн? — попита Стоун.

— Да. Много съжалявам, че не ти разказах това по-рано, лейтенант, но в онзи момент ми се видя неуместно и без връзка с нещата. Попитах Мик за какво се среща с Дийкън. Отговори, че иска да се премести в следствената служба на окръжната прокуратура. Помоли ме да не казвам на никого, не искал ти да научиш, че след толкова кратък стаж в участъка гледа да се премести.

— Дино — започна Стоун, — докато вървяхме през онази нощ към апартамента й, Сюзан ми каза, че не е доволна от начина, по който са спечелили делото на Данте, и че си мисли да напусне прокуратурата.

— Да, помня тези твои думи — кимна Дино.

— Нямах възможност досега да ти кажа, но научих от един източник, че Дийкън по всяка вероятност е фалшифицирал или манипулирал записи на подслушвани телефонни разговори, които са били използвани като важни доказателства за осъждането на Данте.

— Как мислиш, Бруъм знаел ли е за това?

— Може да е знаел, може и да не е — поклати глава Стоун, — Мисля, че утре сутрин ще науча отговора на този въпрос.

Дино веднага се обърна към Анди:

— Опитай да вземеш разрешение за обиск на дома на Дийкън.

— Какво да кажа на съдията, че ще търсим там?

— Оръжието на убийството или каквото ти хрумне друго. Съзнавам, че основанията ни са съвсем плитки, затова опитай при съдия Хейвърман, тя винаги е доброжелателна.

— Веднага — скочи Анди.

— Няма да получиш разрешение — изрази съмнение Стоун. — Защо просто не пипнеш Дийкън в съда, там да му сложиш белезниците? Той дори не подозира, че ние знаем, че се е навъртал наблизо. Като го изненадаме, може да направи погрешен ход.

— При това положение съм готов да опитам какво ли не — каза Дино.