Последно изкушение

Работата извън собствената ти територия винаги крие рискове. Хората, които ми помогнаха да сведа тези рискове до минимум, са Пийке Бирман и Том Ворте. Те откриха ирландската кръчма в Берлин и освен това ми осигуриха важни и неоценими източници на информация; Жанет Ван Везел, която ме разведе из Лайден; Юрген и Марита Алберте, благодарение на които опознах Бремен; Рон Маккий, който ме заведе на едно място, на което нямах право да бъда; Хартмут Гайсер, който ме разведе по река Шпрее и сподели с мен дългогодишния си опит в търговското корабоплаване; капитан Кърк Шорман и Ниле Клаусен, които споделяха с мен прозренията си относно живота по реката; Адриан Мюлер, който ми помогна при контактите с холандската полиция; доктор Сю Блек, която осигури детайли от областта на патоанатомията. Изказвам благодарности и на Британския съвет за първото ми пътуване до Кьолн и Берлин, и на организаторите на литературния фестивал в Кьолн, на който си припомних това, което знаех за техния град.

Искам да благодаря и на Джил Локууд, както и на екипите на акушеро-гинекологичните отделения от болницата в Лийдс и болницата „Сейнт Мери“ в Манчестър — без техните усилия щеше да ми бъде далеч по-трудно да напиша тази книга. Благодаря на всички, които ми помагаха в различни кризисни моменти, докато работех — Лизан, Джулия, Джейн, Дайана, Кейт, Лесли и най-много от всички на Бриджит.

Позволих си някои злодейски злоупотреби с топографията на няколко големи европейски градове, както и с организацията на местните органи на реда. Но това е художествена литература и читателят трябва да извини моите експерименти с действителността.

Поне не съм объркала имената на реките.