Последно изкушение

Глава 2

Карол Джордан се взря ухилено в огледалото в дамската тоалетна и замахна във въздуха с юмрук в израз на безмълвен възторг. Интервюто не би могло да мине по-добре, дори ако самата тя беше писала сценария. Беше показала, че е компетентна, а и бяха й задавали тъкмо такива въпроси, че да може да прояви компетентността си в отговорите. Комисията се състоеше от двама мъже и една жена, които кимаха и се усмихваха в знак на съгласие много по-често, отколкото тя си бе представяла и в най-смелите си мечти.

За този следобед бе работила в продължение на две години. Беше напуснала работата си като началник на криминалния отдел в Сийфорд, на подчинение на централата в Западен Йоркшър, и се върна в лондонските части, откъдето имаше най-добри шансове да се премести в елитния корпус на Националната следствена служба. Беше преминала всички съществуващи курсове по аналитична криминалистика, и бе жертвала по-голямата част от свободното си време, за да чете и да прави необходимите проучвания. Отдели дори една седмица от годишния си отпуск, за да поработи като специализант в една частна софтуерна компания в Канада, която създаваше компютърни програми за търсене на статистически връзки между престъпленията. Това, че бе свела социалните си контакти до минимум, не й тежеше; обичаше работата си и се беше приучила да не иска нещо повече. Вярваше, че надали някъде из страната може да се намери друг полицейски инспектор, който да разбира по-добре от работата си. А сега беше готова да се изкачи още по-нагоре.

Знаеше, че препоръките й са безукорни. Предишният й шеф, началникът на сийфордската полиция Джон Брандън, открай време я убеждаваше да напусне рисковата част на полицейската работа и да премине в стратегическите сфери на аналитичното разследване. Първоначално Карол се съпротивляваше — защото, въпреки че първите й опити в тази област й бяха осигурили солидна професионална репутация, те бяха довели до пълен хаос в личния й живот, а бяха свели и самооценката й едва ли не до отрицателни стойности. Дори сега споменът за онова време изтри незабавно усмивката от лицето й. Тя се взря в сериозните си сини очи и се замисли още колко ли време трябваше да мине, докато мисълта за Тони Хил престане да извиква у нея познатото чувство на празнота.

Карол беше спомогнала за залавянето на двама серийни убийци, заедно с Тони — професионален психолог и профайлър с достатъчно проблеми в собствената си психика, благодарение на което съумяваше да проследи и най-странните ходове в мисълта на престъпника. Но неповторимата връзка между тях двамата, докато работеха в екип, разруши всички бариери, които бе изградила около себе си в професионалната сфера в продължение на дванадесет години, откакто работеше в полицията. Тя допусна огромната грешка да се влюби в човек, който не можеше да си позволи да я обикне.

Решението му да напусне активната работа като профайлър и да се оттегли в академичната сфера подейства на Карол като освобождение. Най-сетне беше свободна да развива талантите и да следва желанията си, да се съсредоточи върху работата, която умееше да върши най-добре, без да се смущава от присъствието на Тони.

Само че той сякаш продължаваше да бъде постоянно около нея, тя непрекъснато чуваше гласа му, мислите й се влияеха от начина, по който той гледаше на света.

Карол прокара раздразнено пръсти през непокорната си руса коса.

— Майната му — процеди тя на глас. — Това вече си е моят свят, Тони.

Порови в чантата си, докато намери червилото, поправи набързо линията на устните си и се усмихна отново на отражението си — този път доста по-предизвикателно. Членовете на комисията я бяха помолили да се върне след час, за да я уведомят за решението си. Карол реши да слезе до стола на първия етаж, за да обядва — преди интервюто беше прекалено нервна, за да яде.

Излезе от тоалетната с пружинираща стъпка. Пред нея, малко по-надолу по коридора, се разнесе камбанката на пристигналия асансьор. Вратите се плъзнаха встрани и от асансьора излезе висок мъж в униформа, който веднага тръгна надясно, без да погледне към нея. Карол забави крачка. Беше разпознала капитан Пол Бишоп. Зачуди се какво ли търси тук, в централата на НСС. За последен път бе чула за него, че е получил длъжност във вътрешно министерство.

След драматичния, анархистичен и смущаващ дебют на националния отдел за профилиране, оглавяван от Бишоп, никой във високите етажи не искаше да го назначава на публична длъжност. За нейно удивление Бишоп влезе право в стаята, където се провеждаха интервютата, същата, от която бе излязла самата тя преди десетина минути.

Какво, по дяволите, ставаше тук? Защо им беше да разговарят за нея с Бишоп? Тя никога не бе работила под негово командване. Беше отказала трансфера в новооснования отдел за профилиране, предимно защото той беше лично дело на Тони, а тя не искаше работата й отново да бъде толкова пряко свързана с него. Но въпреки добрите й намерения, Карол бе въвлечена в едно разследване, което въобще не трябваше да се проведе по този начин, и в процеса на работата беше допуснала нарушения на правила и граници, за които дори не й се мислеше. Със сигурност не би искала хората от комисията, които преценяваха дали да я назначат за старши анализатор, да бъдат запознати с преценката на Пол Бишоп за поведението й в миналото. Той никога не я беше харесвал, и тъй като Карол беше най-старша по чин сред полицейските служители, въвлечени в преследването на най-запомнящия се сериен убиец във Великобритания, той бе насочил гнева си, заради нетрадиционно проведената операция, към нея.

Карол предполагаше, че на негово място и тя би реагирала по същия начин. Но от това не й олекваше при мисълта, че Пол Бишоп току-що бе влязъл в стаята, където в момента се решавате бъдещето й. Тя установи, че внезапно бе изгубила апетит.

— Прави бяхме. Тя е идеалната кандидатура — заяви Морган и почука с молив по тефтера си — жест, с който утвърждаваше позицията, която считаше, че заема сред колегите си.

Торсън се намръщи. Тя съзнаваше отлично колко много неща може да се объркат, когато в една операция се допусне присъствието на неконтролируеми емоции.

— Какво те кара да мислиш, че притежава необходимите качества?

Морган сви рамене.

— Не можем да бъдем абсолютно сигурни, преди да я видим в действие. Но пак ти казвам, не бихме могли да намерим по-подходящ човек, дори да тръгнем да търсим навсякъде.

Той запретна с делови жест ръкави и оголи мускулестите си ръце.

На вратата се почука. Съртийс стана и отвори на капитан Пол Бишоп. Колегите му дори не вдигнаха очи към него, увлечени в сериозния си разговор.

— Толкова по-добре. Щяхме да изглеждаме като последни глупаци, ако се наложеше да признаем, че на този етап все още нямаме подходящ човек за поста. И все пак, съществуват сериозни опасности — възрази Торсън.

Съртийс посочи на Пол Бишоп стола, на който беше седяла Карол. Той седна, като придърпа ръбовете на панталона си над коленете.

— Тя се е излагала на опасности и преди. Да не забравяме историята с Джако Ванс — припомни Морган и издаде упорито брадичка напред.

— Колеги, капитан Бишоп е тук — напомни настоятелно Съртийс.

Пол Бишоп се покашля.

— След като стана дума… Удобно ли е да коментирам операцията „Ванс“?

Морган кимна.

— Съжалявам, капитан Бишоп, не исках да бъда неучтив. Разкажете ни какво си спомняте за случая. Затова ви повикахме.

Бишоп наклони с елегантен жест красивата си глава.

— Когато се счита, че една операция е доведена до успешен край, е лесно да се замажат всички провали в процеса на работата. Но ако подложим на обективен анализ преследването и залавянето на Джако Ванс, от полицейска гледна точка то е абсолютен кошмар. Налага се да го определя като действия на ренегати. Честно казано, в сравнение с тях „Мръсната дузина“ приличат на отлично дисциплинирана бойна единица. Работеха неупълномощени, прегазиха безогледно всякаква служебна йерархия, нарушиха всички валидни за полицията ограничения с авантюристично пренебрежение и това, че операцията приключи успешно, е истинско чудо. Ако Карол Джордан служеше под мое командване, щеше да й се наложи да отговаря на вътрешно разследване и несъмнено щеше да бъде понижена. Така й не разбрах защо Джон Брандън не й наложи наказание — той се облегна назад с душа, затоплена от удоволствието на справедливото отмъщение. Джордан и нейната банда самодейци му бяха стрували скъпо, и това беше първата възможност да й върне. Доставяше му искрено удоволствие.

Но за негово учудване членовете на комисията не бяха особено впечатлени. Морган дори се подсмихваше.

— Искате да кажете, че когато е притисната до стената, Джордан плюе на условностите и прави това, което трябва да се направи? Че умее да проявява инициатива и да се справя с неочаквани ситуации?

Бишоп леко се намръщи.

— Не бих го определил точно така. По-скоро бих казал, че действа така, сякаш е убедена, че правилата не се отнасят до нея.

— Някое нейно решение изложило ли е на опасност колегите й или самата нея? — попита Торсън.

Бишоп сви елегантно рамене.

— Трудно е да се прецени. Всъщност полицейските служители, участвали в операцията, не бяха много откровени по отношение на някои аспекти от работата си.

Съртийс, третият член на комисията, вдигна очи. Бледото му лице почти фосфоресцираше в чезнещата следобедна светлина.

— Мога ли да обобщя? За да сме сигурни, че сме на прав път? Ванс се бе възползвал от фасадата си на популярна личност и телевизионна знаменитост, за да убие най-малко осем млади момичета. Деянията му бяха останали напълно неизвестни на съответните органи, докато по време на едно учебно упражнение на Националния отдел по профилиране не беше констатирано озадачаващо струпване на случаи, между които бе възможно да съществува някаква връзка. Въпреки това никой извън групата не прие сериозно този факт, дори след зверското убийство на човек от отдела. Нали не греша, като твърдя, че инспектор Джордан нямаше никаква връзка със случая до момента, в който Ванс не уби човек извън целевата си група? Докато не стана ясно, че ако не се предприемат мерки да бъде спрян, той със сигурност ще убие отново?

Бишоп доби леко притеснен вид.

— Нещата могат да бъдат представени и по този начин. Но в момента, когато тя се включи в преследването, полицията на Западен Йоркшър вече се бе заела със случая. Те бяха предприели подходящите мерки и водеха следствието по каналния ред. Ако Джордан държеше да допринесе за разкриването на убиеца, редно би било да предложи помощта си на тях.

Морган отново се усмихна.

— Но в крайна сметка тъкмо Джордан и нейната сбирщина имаха успех — каза той меко. — Считате ли, че начинът, по който Джордан е постъпила при преследването на Джако Ванс, доказва сила на характера?

Бишоп повдигна вежди.

— Няма никакво съмнение, че прояви инат.

— Упоритост — заяви Морган.

— Може би.

— А смелост? — намеси се Торсън.

— Не знам дали да го определя като смелост или като безогледност — отбеляза Бишоп. — Вижте какво, защо всъщност ме повикахте тук? Това не е обичайната процедура за назначаване на офицер в Националната следствена служба, дори когато става дума за офицер от висок ранг.

Морган не отговори. Вместо това се зае да проследява въртеливото движение на молива си. Бишоп не беше питал защо са го повикали, докато вярваше, че ще успее да препъне Джордан. Едва когато разбра, че разговаря с хора, които не споделят управленческите му възгледи, настоя за отговор. Според Морган това означаваше, че Бишоп не заслужава да му се отговаря.

Съртийс наруши мълчанието.

— Обмисляме дали да възложим на главен инспектор Джордан една много отговорна роля в ключова операция. Въпросът е строго поверителен, затова трябва да ви е ясно, че не можем да ви дадем никакви подробности. Но това, което ни казахте, ще ни бъде от полза.

Очевидно му казваха, че вече не им е необходим. Направо не му се вярваше, че го бяха накарали да прекоси Лондон заради това. Бишоп стана.

— Ако това е всичко…

— Младшите офицери харесват ли я? — въпросът на Торсън го хвана в крачка.

— Дали я харесват? — Бишоп изглеждаше искрено озадачен.

— Бихте ли казали за нея, че има чар? Харизма? — настоя Торсън.

— Не мога да твърдя такова нещо въз основа на личния си опит. Но тя действително бе успяла да накара моите подчинени от отдела за профилиране да се хранят от ръката й. Следваха я, накъдето и да ги поведеше. — Сега вече горчивината в тона му не можеше да се прикрие. — Каквито и женски хитрини да е ползвала, те са били достатъчни да ги накарат да забравят обучението си, да забравят кому дължат подчинение и да хукнат към другия край на страната, щом тя им подсвирне.

— Благодаря ви, капитан Бишоп. Вашите сведения са много полезни за нас — отбеляза Съртийс.

Членовете на комисията не казаха нито дума повече, докато Бишоп не излезе от стаята.

Морган поклати глава и се ухили.

— Май наистина му е била трън в очите, а?

— Важното е, че научихме това, което ни трябваше — че е смела и инициативна, и че ако си науми, може да очарова когото си иска. — Съртийс продължаваше да драска в бележника си. — Освен това няма нищо против да застава лице в лице с опасностите.

— Но досега не се е сблъсквала с такива опасности. Ще се наложи да й осигуряваме такова прикритие, каквото не сме обсъждали досега. Да вземем например това, че не можем да я оборудваме със записващи устройства. Такъв риск не можем да поемем. Така че всеки резултат ще се обезценява поради липсата на поддържащи доказателства — възрази Торсън.

Съртийс сви рамене.

— Тя има изключителна слухова памет. Пише го в препоръките й. Подлагана е на независими тестове. В състояние е да възпроизведе дума по дума всичко, което е чула. Възможно е дори нейните доклади да са по-ясни от нечленоразделния боклук, който получаваме от половината проследявания.

Морган се усмихна тържествуващо.

— Нали ви казах, тя е идеална за случая. Обектът няма да може да устои.

Торсън изду устни.

— В наш общ интерес е да не устои. Но преди да вземем окончателното решение, държа да я наблюдавам в действие. Приемате ли?

Двамата мъже се спогледаха. Морган кимна.

— Прието. Нека видим как се справя, когато е притисната до стената.