Последно изкушение

Глава 19

Когато Тони влезе в кабинета си след лекцията, която вероятно бе отегчила студентите му не по-малко от него самия, телефонът звънеше. Той вдигна слушалката, отпусна се на креслото и каза:

— Тони Хил — надяваше се, че е успял да прикрие отегчението си с изкуствена жизнерадост.

— Доктор Хил? На телефона е Пени Бърджис. Не знам дали ме помните…

— Помня ви — каза той рязко.

Пени Бърджис беше криминален репортер на „Брадфийлд Сентинъл Таймс“, когато Тони сътрудничеше на местната полиция и за първи път участва в разкриването на сериен убиец. Тя го преследваше на всяка крачка и направи всичко по силите си, та името му да не слиза от първите страници на вестниците.

— Вижте какво, надявах се да се съгласите да поговорим. Във връзка с това, което се случи днес следобед в апелативния съд.

Пред очите му примигна сигнал за опасност. Ако обжалването на Ванс не беше успяло, никой нямаше да го търси за разговор.

— Съжалявам — отвърна той уклончиво. — Днес не съм слушал новините. За какво става дума?

— Никой ли не ви се е обаждал? — попита Пени удивено.

— Имах часове. Влязох в кабинета си в момента, в който звъннахте. Какво се е случило в апелативния съд?

— Съдиите решиха, че присъдата срещу Ванс за убийството на Шаз Боуман е нестабилна.

Тони изпита чувството, че пред краката му се е раззинала пропаст. Зави му се свят и той се хвана с една ръка за бюрото. През шума в ушите си долови, че Пени Бърджис продължава да говори. Наложи си да се вслуша в думите й.

— Новината не е толкова лоша, колкото звучи първоначално — обясняваше тя. — Незабавно го арестуваха повторно по обвинение в убийството на Барбара Фенуик. Пак е в затвора, като следствен. Според един от моите източници в полицията, по време на първоначалното разследване имало някакви показания на един търговец от пазара, които подкопали сериозно обвинението и прокурорът решил да не развива тази линия.

— Помня — каза Тони.

— Е, доколкото разбрах, някаква радиорепортерка на Би Би Си проучвала самостоятелно случая и успяла да запише свидетеля как си признава, че е говорил така по настояване на самия Ванс. Сега той отрича изцяло предишните си показания. Така че предстои нов процес. Говори се, че кралските прокурори са настроени умерено оптимистично. Исках да разбера какво мислите вие по въпроса.

— Нямам какво да кажа — отвърна той уморено.

— Не искам от вас да коментирате новото обвинение, това не е и редно. Но не може да не сте разстроен от факта, че е бил оправдан за убийството на вашата възпитаничка.

— Както вече казах, не коментирам — той остави внимателно слушалката на мястото й. Искаше му се да я удари толкова силно, че да счупи пластмасовата кутия, но железният самоконтрол се беше превърнал в неразделна част от личността му. Притвори очи и издиша бавно и продължително. Онзи мръсник Ванс го беше заплашил, че ще превърне живота му в ад и като че ли беше на път да изпълни заканата си. Можеше и да го осъдят по обвинение в други убийства, но беше успял да се отърве от присъдата, която имаше най-голямо значение за Тони. Не беше и само това — относителната анонимност, която беше постигнал, се разби от едно-единствено телефонно обаждане.

Преди да направи каквото и да е друго, телефонът отново иззвъня. Този път той не вдигна слушалката. Зачуди се колко дълго ще издържи така, докато някой светъл ум в пресслужбата на университета не реши, че едно интервю на Тони Хил в медиите ще се отрази положително на учебното заведение. Скочи на крака и тръгна към вратата. Време беше да мине в нелегалност.

Понякога имаше голяма полза от това брат ти да е компютърен експерт. Карол беше научила достатъчно от Майкъл, за да може да разпознае програмен файл, което означаваше, че можеше да се ориентира и в криптографската програма на втория хард диск, който й беше дал Гандал. Бяха й необходими само няколко минути, за да прати програмата на брат си в Манчестър, и да го помоли да я препрати на Тони заедно с инструкции как да я инсталира в компютъра си. Благодарение на това сега двамата можеха да си разменят съобщения по електронната поща в пълна секретност. Разбира се, тази постъпка беше крайно неправилна — в най-добрия случай беше нарушила закона за защита на класифицираната информация. Карол се беше поколебала за миг, съзнавайки как би изглеждало нейното аристократично пренебрежение към правилата в очите на някой, който не познаваше Тони. Но колебанието бе продължило наистина само миг. Не познаваше по-дискретен човек от Тони, не познаваше и човек, който би й бил от по-голяма полза, докато тя се намираше в най-рисковата зона на една сложна операция. Карол открай време се доверяваше на независимото си мислене. Беше предупредила Майкъл да не разпространява програмата под страх от смъртно наказание, и знаеше, че той никога не би го сторил. Ако по някакъв начин нарушението й излезеше на бял свят, тя щеше да се позове на позволението, получено от Морган, да се ръководи от стремеж към собственото си удобство.

Тази вечер тя беше по-щастлива от всякога, че има възможност да се свърже с Тони. Защото се беше добрала до нещо, което можеше да го примами да се откаже от отшелничеството, което сам си беше наложил. Нещо повече, можеше да го накара да дойде при нея. Карол се взря намръщено в монитора. Трябваше да представи много внимателно данните. Бутна нетърпеливо стола си назад, стана и закрачи из стаята, опитвайки се да си събере мислите.

Берлинският апартамент беше точно такъв, какъвто й го бе описала Петра. Удобен, без излишна пищност, тих и сигурен, анонимен, но не толкова безличен, колкото една хотелска стая. Тя беше сигурна, че Каролайн Джексън би имала точно такива изисквания към временното си жилище. Малкото лични вещи в апартамента бяха типични за нейното второ „аз“. Самата Карол никога не би избрала точно тези книги, точно такава рамка за снимка, не би си купила такъв пищен и екстравагантно-аранжиран букет. Но тъкмо тази вечер й беше необходимо да си припомни, че е Карол Джордан. Каролайн Джексън не можеше да й помогне при внимателното съставяне на писмото, което искаше да изпрати — за него й бяха необходими собствените й душевни характеристики.

Изминалите няколко дни бяха същински водовъртеж от мозъчна дейност. Карол беше удивена от огромния обем информация за Тадеуш Радецки, който Петра Бекер беше успяла да събере. Можеше и да си представи колко е изтормозена немската й колежка от очевидната неспособност на собствения й екип да приключи операцията и да намери повод за ареста на Радецки. Той като че ли си вършеше работата абсолютно безнаказано — най-вече защото никога досега не беше правил грешката на повечето престъпници, които започваха да вярват в собствената си недосегаемост. Именно това неоснователно самочувствие водеше рано или късно до провала им. Карол го знаеше от собствен опит. Но Радецки така и не беше изгубил склонността да проявява постоянна предпазливост. Такава беше рецептата за успеха му — доверяваше се на извънредно малко хора, можеше да прави разлика между стремежа към добра печалба и чистата алчност, и очевидно никога не вдигаше бариерата между безукорния си публичен образ и мръсния бизнес, който му осигуряваше високо обществено положение. Най-хубавото в тази съвършена рецепта беше присъствието на Красич, който си беше изградил репутация на абсолютно безмилостен човек и очевидно й се наслаждаваше.

Но въпреки че Радецки досега винаги бе успявал да стои извън обсега на правораздаването, той не бе останал напълно недокоснат от пипалата, които Петра Бекер бе пускала упорито към него. Досието му, което тя беше събрала, беше внушително. В него фигурираше всичко — от музикалните му предпочитания до имената на магазините, от които купуваше дрехите си. Заучаването на всичко това беше първата задача на Карол, и тя я накара за първи път да почувства какво значи да приемеш чужда самоличност. Трябваше да запамети колкото е възможно повече от тази информация и същевременно да я складира в някой по-отдалечен ъгъл на съзнанието си. Каролайн Джексън не би трябвало да знае почти нищо за вкусовете и наклонностите на Радецки, и необходимостта да разцепи съзнанието си на две, подейства на Карол доста дезориентиращо. Точно тогава реши да пренебрегне професионалните ограничения и да се свърже с Тони.

Ако първоначално бе изпитвала някакви съмнения относно правилността на решението си, те се изпариха през втората вечер, прекарана в компанията на Петра Бекер. Сутринта бяха прехвърлили всички данни, събрани от Петра за престъпната организация на Радецки, а следобеда бяха посветили на работа върху легендата на Карол — търсеха евентуални пробойни, опитваха се да установят наличието на вероятни опасни точки, разучаваха личността на жената, в която Карол трябваше да се превърне за неопределено време. Най-сетне Петра угаси двайсетата си цигара за деня и се облегна на стола си.

— Струва ми се, че е време за малка почивка — каза тя. — Не можем да си позволим да ни виждат заедно, когато се върнем в Берлин, затова нека се възползваме от сегашната си анонимност и да вечеряме някъде, за да отпразнуваме успешното приключване на първа фаза от операцията.

Карол се протегна и простена.

— Смятам да пия за това.

Половин час по-късно двете седяха в закътано сепаре, под приглушените светлини на един индонезийски ресторант. В средата на залата имаше ярко осветен бюфет, но засега на двете им стигаше да седят, да отпиват от питиетата си и да отпускат нервите си. Карол отпи голяма глътка от своя джин с тоник, а Петра вдигна чашата си.

— За мен беше удоволствие да работим заедно през последните няколко дни, Карол — каза тя. — Признавам си, бях много отрицателно настроена към тази операция, но ти ми вдъхна нова увереност.

— Защо беше отрицателно настроена? Мислела си, че няма да се справя, така ли?

Петра си играеше със столчето на чашата си и течността се плъзгаше нагоре-надолу по стъклената стена.

— До известна степен беше и затова. Но най-вече се дразнех, защото си скъсах задника да събирам доказателства срещу Радецки и ми се струваше нечестно, че вие ни отнемате операцията.

— Разбирам те. Аз бих чувствала точно същото на твое място. Когато се занимаваш много дълго с някой случай, развиваш дълбоко лични чувства по въпроса.

Петра хвърли преценяващ поглед към събеседничката си. После като че ли взе решение, опря лакти на масата и се приведе напред.

— Такова ли беше отношението ти, когато преследваше Джако Ванс? Или обратния убиец от Брадфийлд?

Спокойните черти на Карол незабавно се изопнаха и тя застана нащрек.

— Подготвила си си домашното — каза тя. Хладният й тон преряза връзката на развилата се през последните дни близост.

Петра вдигна ръце с длани, обърнати към Карол, в успокоителен жест.

— Разбира се, че съм си подготвила домашното. Какъв криминалист бих била иначе? Но не споменавам тези случаи от болезнено любопитство. Имам съвсем основателна причина да искам да поговорим за тях.

Карол не беше склонна да омекне толкова лесно.

— Не разговарям за тези случаи — каза тя сухо. „Да разговарям ли? Та аз дори не искам да мисля за тях! Ще ми се да можех да не ги сънувам“. Допи остатъка от джина си и направи знак на келнера да й донесе нов.

— Чудесно. Аз не се интересувам от кървавите подробности. Не съм търсач на силни усещания. Но не познавам друго ченге, освен теб с такъв опит по отношение на серийните убийци. Имам нужда от съвет.

Карол си зададе уморено въпроса дали някога щеше да успее да загърби истински тази част от миналото си. Беше се надявала да попадне на място, където хората щяха да се интересуват единствено от сегашните й постижения.

— Виж какво, Петра, аз не съм специалист по серийните убийства. Първия път по стечение на обстоятелствата се оказах на работа в криминалната полиция на град, в който се появи сериен убиец. А втория път се замесих… е, може да се каже, за да услужа на един приятел.

— Става дума за доктор Тони Хил, нали? — Петра не се предаваше.

Карол разтърка челото си с палец и показалец, така че обърнатата надолу длан засенчи очите й.

— Да, става дума за Тони Хил — каза тя уморено. Отпусна ръка и загледа Петра със студено предизвикателство. Като че ли предизвикваше другата жена да покаже докъде може да стигне.

Петра почувства, че споменаването на Тони Хил засегна дълбоко Карол, но не можеше да прецени дали чувството, което предизвика, беше положително или отрицателно.

— Съжалявам, Карол. Не исках да те дразня със споменаването на тези случаи. Сега съзнавам, че ти е било много трудно, докато си работила по тях. Наистина не съм искала да будя лоши спомени. Но ако ми позволиш да ти обясня…

Карол сви рамене. Налагаше се да работи с Петра по най-тежката задача в досегашната си кариера. Вече бе започнала да я харесва и уважава и съзнаваше, че нещата трябва да останат такива и занапред. Нямаше нищо лошо в това да я изслуша.

— Слушам те — каза тя, когато келнерът пристигна със следващото питие. — Ще пиеш ли още нещо?

Петра поклати шава.

— По-късно. Така. Започвам с това, че съм лесбийка.

Карол си беше помислила нещо такова, но тези неща нямаха особено значение за нея, затова и не се беше съсредоточила върху този въпрос.

— За мен това няма значение.

— Така и предположих, но не заради това ти го казвам. Опитвам се да обясня как започна всичко. Често посещавам един чатрум за полицейски служители с хомосексуални наклонности. Там се запознах с Марейке. Тя е капитан от холандската полиция, работи в Лайден. Разговаряме три-четири пъти седмично в самостоятелен чатрум, и от известно време доста се сближихме — кривата усмивка на Петра преливаше от самоирония. — Да, знам какво говорят за хора, които се запознават по интернет, но тя наистина е такава, за каквато се представя. Не е нито измамничка, която се опитва да измъкне информация, нито си пада да се прави на ченге. Така че всяка от нас откри у другата човек, с когото да споделя проблемите си.

— Това е съвсем естествено — Карол й се усмихна окуражаващо.

— Така е. Тъй или иначе, ние с Марейке свикнахме да споделяме професионалните си проблеми. Преди около седмица тя беше натоварена с разследването на убийство, извършено в Лайден. Разказа ми за него, защото случаят беше много странен и липсваше очевиден заподозрян. Убитият, на име Питер Де Гроот, бил преподавател по психология в местния университет. Намерили го гол, разпънат по гръб и завързан на собственото му бюро. Убиецът го удавил, като наливал с помощта на тръба или фуния вода в гърлото му.

Карол потръпна.

— Това наистина е ужасно.

— Има и още. Убиецът скалпирал жертвата си — но не скалпирал главата, а гениталиите.

Карол почувства как настръхва. Беше се сблъсквала достатъчно с психопати, за да разпознае делото на човек, страдащ от дезинтеграция на личността.

— Е — каза тя, — звучи така, като че ли има някакви елементи на сексуални подбуди. Което означава, че човекът много вероятно е убивал преди и ще продължи да убива и занапред.

— Мисля, че и едното, и другото е вярно. Когато Марейке ми разказа за случая, нещо започна да се върти в съзнанието ми. Най-сетне открих на какво ми напомня — убийството на доктор Валтер Нойман — Петра изреди накратко това, което беше научила за случая в Хайделберг. — Така че започнах да си мисля, че може да става дума за един сериен убиец, който извършва престъпленията си в различни страни — тя погледна към Карол в очакване на отговор.

— Логично заключение. Съдейки по това, което ми разказа, престъпленията носят „подписа“ на един и същи престъпник — тя погледна въпросително Петра, за да види дали се налага да обяснява по-подробно.

Петра кимна уверено.

— Именно, затова и реших, че сме изправени пред сериозен проблем. Както знаеш, няма официална оперативна връзка между отделните национални полиции в рамките на Европейската общност, независимо от съществуването на Европол и Интерпол. Действително, от нас се очаква да разменяме информация и да си сътрудничим при преследването на международни престъпници, и понякога наистина става така, както в случая с операцията срещу Радецки. Но и на двете ни е ясно колко ревниво полицаите пазят собствената си територия. Когато става дума за ефектен случай като преследване на сериен убиец, никой не би искал да възбуди преследване, при което някой друг да обере лаврите по залавянето. По-скоро биха се съгласили да им извадят зъб, отколкото да приемат да работим заедно.

Тонът й беше циничен, но Карол знаеше, че Петра е напълно права. Подозираше също така, че самата Петра проявява, интерес към тези случаи, за да постигне слава и почести, но в това нямаше нищо лошо. Тя самата проявяваше по-голям интерес към случаи, които биха могли да подпомогнат кариерата й. Не се гордееше особено с това, но така си беше.

— И ти си решила да организираш самостоятелно разследване?

Петра доби малко притеснен вид.

— Не мога да твърдя, че съм вземала такова решение — каза тя. — Наистина, исках аз да бъда тази, която ще обърне внимание върху приликите в двете убийства, затова помолих Марейке да ми прати всички подробности около убийството в Лайден. Защото, ако се окажех права, убиецът е започнал работата си в Германия, а това би ни дало известно първенство в разследването. — Петра замълча и посегна към цигарите си. — Но преди няколко дни беше извършено ново убийство. Все още не съм събрала достатъчно данни, но по всичко личи, че някоя си Маргарете Шилинг, доктор по психология и преподавател в Бременския университет, е станала жертва на същия убиец.

— Сега вече сигурно и други хора ще забележат връзката — каза Карол.

Петра сви рамене.

— Не е задължително. Полицейските централи на отделните страни не поддържат официални контакти. Не съществува обменна банка за данни, засягащи убийства например — нещо подобно е създадено само по отношение на организираната престъпност. Германия е голяма страна и честно казано, повечето полицейски служители са прекалено заети със собствените си ангажименти, за да се интересуват какво се случва в други градове, на стотици километри от техния. А сега тук стана като в Америка, серийните убийства се превръщат в естествена част от околната среда. Макар в Европа хората все още да не вярват, че такова нещо може да се случи не на филм или в книга, а в действителност. Не, Карол, единствената възможност съществуващата връзка да бъде установена е някой по-любопитен криминалист като мен да попадне случайно на нея. Пък и кому ще дойде на ума да търси нещо общо между убийството на някакъв мъж в Хайделберг и на една жена в Бремен, само защото и двамата са преподаватели по психология?

— Така че ти имаше намерение да огласиш находката си — каза Карол.

— О, не знам — отвърна Петра и издиша дим през ноздрите си. — Малко е притеснително. Първият случай в Германия изобщо не е бил мой, а аз да пращам доклад в Европол с молба да координират международно разследване… Ще трябва също да обясня, че Марейке е нарушила следствената тайна, като е споделила с мен подробности за лайденския случай. Шефовете й никак няма да се зарадват.

— Разбирам — отвърна замислено Карол. — Съществува ли някакъв друг начин да си попаднала на сведения за лайденския случай, и да си забелязала общите черти с известното ти вече убийство в Хайделберг, а после да си установила връзката и с убийството в Бремен?

Петра поклати глава.

— В медиите не бяха публикувани почти никакви подробности. Нямаше нищо, което би могло да ме накара да се сетя за предишен случай.

— Вероятно и Марейке не е пускала циркуляр в Европол с молба да й потърсят случаи с подобни отлики?

— Съмнявам се, че изобщо са обсъждали такъв вариант. Повечето полицаи, особено провинциалните, изобщо не считат, че съществуването на Европол ги засяга пряко. Организацията функционира пълноценно прекалено отскоро, за да са привикнали автоматично да се сещат за възможностите, които им предлага. Лично аз бих се сетила, разбира се, защото работата ми има връзка с разузнаването. Но на човек като шефа на Марейке такова нещо и през ум не би му минало.

— Е, ако наистина искаш тя да не пострада, това е единственият изход. Накарай я да пусне молба до Хага за издирване на подобни случаи, да изтъкне като основание, че убийството има някои отлики, които навеждат на мисълта, че може да е дело на сериен убиец, който може да е извършил други престъпления в други европейски страни. Това ще мине в редовния бюлетин на Европол — предполагам, че ти го следиш?

Петра кимна.

— Струва ми се, че хората от моя екип са едни от малкото, които наистина четат всичко, което се получава от Хага — отвърна тя сухо.

— Чудесно — тогава вече ще можеш да обясниш как си направила връзка със случая в Хайделберг, а после и с бременското убийство.

Петра се взираше в пространството и обмисляше предложението на Карол. Ще стане, каза си тя. Нямаше да вдигне толкова шум, колкото се бе надявала, но щеше да й остане заслугата, че първа е забелязала връзките между случаите. В крайна сметка бе възможно дори да й възложат координирането на отделните следствия, тъй като операцията можеше да мине за базирана предимно в Германия, а никой не би я поверил на онези дръвници в Хайделберг. Но макар да не бяха особено проницателни, и хайделбергските й колеги не бяха пълни идиоти.

— Има един проблем — отбеляза тя.

— Казвай.

— Миналата седмица писах в Хайделберг с молба да ми пратят подробности за техния случай. Ако започне ново следствие, не може да не се сетят за писмото ми.

— Да му се не види — каза Карол. — Права си, надали ще са забравили. Виж какво, хайде да хапнем нещо и да обмислим всичко още веднъж. Може да ни дойде нещо на ум, след като събудим вкусовите си усещания.

Те отидоха при бюфета, напълниха чиниите си с различни ордьоври и известно време ядоха в мълчание, прекъсвано само от коментари за качеството на храната. Когато беше преполовила пилешкия специалитет, лицето на Петра внезапно грейна.

— Струва ми се, че се сетих. Първоначално бяха изпратили сведения за случая при нас, защото мислеха, че има данни за участие на организираната престъпност. Нека не забравяме, че мрежата на организацията на Радецки стига и до поречията на Рейн и Некар. Мога да обясня, че докато съм се готвела за сегашната операция, съм се интересувала от всичко, което би могло да има връзка с Радецки. Всеизвестно е, че съм се вманиачила на тази тема. Никой не би се учудил, ако разбере, че съм готова да се хвана и за сламка.

Карол се замисли. Не беше много убедително, но пък надали някой щеше да подложи обяснението на подробен анализ. След като преследването на серийния убиец започнеше, никой нямаше да се интересува как и откъде е тръгнала цялата история.

— Ще свърши работа — каза тя накрая. Ъгълчето на устата й се изкриви в иронична усмивка. — Имам чувството, че не ти е за първи път да заглавикваш шефовете си.

Петра се намръщи.

— Каква е тази дума? Не разбирам.

— Да се измъкнеш от затруднено положение с приказки.

— В това ме бива много. Благодаря ти за помощта.

Карол сви рамене.

— Няма защо. Направих го с удоволствие. Налагаше се още някой да погледне положението, това е всичко.

Петра бутна настрани празната си чиния.

— Има още нещо, свързано с този убиец, което ме безпокои.

„Жена на място“, каза си Карол. „Аз нямаше да съм обезпокоена, ами направо побъркана от тревога“.

Тя кимна.

— Този човек няма да спре. А ти виждаш как разследването ще затъне в ничия земя, в тинята на войни за надмощие и спорове кой да ръководи операцията. Междувременно това чудовище ще продължи да убива, без никой да се опита да му попречи.

По изражението на Петра стана ясно, че е съгласна с нея. Карол осъзна с учудване, че е започнала да говори като Тони, и също като него започваше да разсъждава от гледна точка на събеседника си, за да разбере по-добре неговите страхове.

— Ти формулира проблема много точно. Този убиец работи по план. Върши си работата много добре, и няма причина да спре, преди някой да успее да го залови. Междувременно бюрократите ще започнат да играят техните игри, а следователите ще седят с вързани ръце. Вбесяващо е.

— Дори повече от вбесяващо. Всичко това е в разрез с инстинкта ти на полицай.

— Именно. При това положение как би постъпила ти, ако беше на мое място, Карол?

Въпросът за милион паунда, на който има само един възможен отговор.

— Ще се обадя на приятел — каза иронично Карол. Петра я изгледа учудено. Карол се замисли дали „Стани богат“ се върти вече и в Германия. После продължи: — Не бих се отказала. Ще направя всичко по силите си, за да мога аз самата да поема следствието, и изобщо няма да обръщам внимание на официалната процедура. А най-първото, което бих направила, е да се снабдя с психологически профил на престъпника.

Лицето на Петра се проясни.

— Аха — каза тя. — Разбирам. Би се обадила на доктор Хил.

— Той е най-добрият. Затова наистина бих се обадила на него и бих го убедила да се откаже от отшелничеството си и да се върне в играта.

— Оттеглил ли се е? — разочарованието на Петра беше осезаемо. — Мислех, че не е толкова възрастен.

Едва сега Карол схвана, че целият разговор е бил подготовка на опита на Петра да си осигури Тони като консултант при преследването на серийния убиец. Петра наистина се нуждаеше и от съвет за начина, по който да придаде официален характер на преследването, но основната й цел беше да привлече Тони и Карол на своя страна. Странно, но Карол не се почувства измамена. Напротив, забавляваше се искрено, защото съзнаваше, че на нейно място тя би постъпила по същия начин.

— Не е възрастен, просто вече не се занимава с психологическо профилиране. След случая „Ванс“ реши да престане да сътрудничи на полицията.

Петра изглеждаше объркана.

— Лошо — каза тя. — А аз си мислех, че може… — поклати глава, очевидно се сърдеше на себе си.

— Мислела си това, което бих мислила и аз на твое място — каза меко Карол. Съчувстваше на Петра, защото знаеше колко разочарована би била тя в подобно положение. Тогава, без много да му мисли, взе решение.

— Виж какво, остави тази работа на мен. Видях се с Тони преди няколко дни, и имам чувството, че не е изключено да се хване на въдицата. Спокойният живот не му се нрави толкова, колкото предполагаше първоначално. Този случай може да го заинтригува, защото ще го върне отново на бойното поле. А ти междувременно накарай Марейке да задейства официалните канали. Колкото е възможно по-бързо. Аз ще направя каквото мога, за да ти помогна.

— Струва ми се, че си имаш достатъчно грижи и без този случай — каза колебливо Петра.

— Точно това ще ми помага да не забравям коя съм всъщност — отвърна Карол. — Действителността като противоотрова на синдрома на Зелиг.

Знаеше, че е длъжна да спази даденото обещание. Трябваше да намери подходящите думи, с които да убеди Тони да им дойде на помощ. Имаше чувството, че той вече е почти узрял да се върне, но въпреки това трябваше да бъде много убедителна. Отиде в кухнята и си отвори бутилка червено вино. Имаше нужда от малко допинг. Тази вечер трябваше да пише на Тони, а утре щеше да застане за първи път лице в лице с Тадеуш Радецки.