Последно изкушение

Глава 39

Петра влезе в апартамента си и затвори тихо вратата. Беше още рано, но ако Тони беше успял да заспи, не й се искаше да го буди. Тя беше настояла той да се пренесе в апартамента й веднага щом го изписаха от болницата. Тони остана там само една нощ, по-скоро за да се убедят, че не страда от измръзване, отколкото за да лекуват травмите му. Трите счупени ребра, двата счупени пръста и счупената скула не бяха повод да заема болнично легло. Когато Петра се опита да възрази, лекарят обясни.

— Сигурно ще има нужда от лека козметична намеса за счупената лицева кост, но това може да почака.

И Петра го доведе тук. Беше убедена, че той не бива да остава сам, а пък той не искаше да се връща в Англия, докато не арестуват Вилхелм Ман. Сега, когато работата му по случая беше официално огласена, двата немски екипа работеха по създадения от него профил. Той беше споменал, че са му се обаждали от Хайделберг, Бремен и Кьолн, но не й беше казал почти нищо за какво е разговарял с колегите й. Спомена само, че явно приемат съвсем сериозно анализите му. Всъщност той не говореше за каквото и да било. Седеше и се взираше с часове в празното пространство и като че ли не забелязваше присъствието на Петра.

Разбира се, Морган и Гандал отведоха незабавно Карол в Хага. Уведомиха Плеш, че ще анализират участието на Карол в операцията там и че впоследствие ще предадат цялата получена информация на нейните хора, които работеха денонощно, за да разплетат цялата мрежа от канали на Радецки — в Германия и извън нея. Петра се бе опитала да възрази и против това, но все едно, че говореше със стената. Плеш бе извънредно доволна, че така ще има един ангажимент по-малко след драматичната и нетрадиционна развръзка на операцията срещу Радецки.

На Петра й се наложи да изтърпи един неприятен разговор с шефката си във връзка с присъствието на Тони в Берлин и собственото й участие в преследването на серийния убиец. Но след като се убеди, че в пресата няма да се появят някои от по-странните аспекти на залавянето на двамата престъпници, Плеш се успокои. Шефката й се тревожеше много повече от това, че може да й се налага да обяснява присъствието на английски и холандски полицаи в операция с участието на специалните отряди, отколкото от „анархистичното поведение“ на Петра, както се изразяваше тя. Можеше да си позволи да бъде толерантна след такъв успех.

Марейке замина за Кьолн още на другата сутрин с един от ранните полети. През тази хаотична нощ двете успяха да прекарат заедно не повече от час, а и бяха толкова зашеметени от събитията, че не бяха способни на нещо повече от объркана размяна на несвързани реплики. Петра изпитваше ужасното чувство, че никога няма да възстановят първоначалната лекота на общуване, и вече съжаляваше горчиво за това.

Тя влезе тихо в дневната, видя Тони, седнал на дивана, и каза:

— Здравей.

— Как беше днес?

Тя смъкна коженото си яке и го метна на един стол.

— Ужасно много работа. Цял ден прибираме машите на Радецки, вече не ни стигат хора да ги разпитват. Прекратени са всички отпуски и пак сме недостатъчно.

— Но поне съзнавате, че има напредък — каза той.

— О, определено.

— Докато Марейке не може да се похвали със същото.

Петра го изгледа въпросително.

— С нея ли разговаря днес?

Той кимна.

— Тя се обади днес следобед. Утре пак пътува за Кьолн и се интересуваше дали да не мине през Берлин на отиване. Не могла да се свърже с теб и по мобилния телефон, затова се обади тук.

— Ти какво й каза?

Тони се усмихна.

— Казах й да си запази стая в хотел, защото съм те изхвърлил от собственото ти легло и диванът надали ще ви е достатъчен.

Петра почувства как се изчервява.

— Кога пристига?

Тони погледна часовника си.

— Би трябвало да влезе всеки момент.

Тя се намръщи ужасено.

— О, господи! Трябва да се изкъпя, изглеждам ужасно!

— Струва ми се, че на нея ще й е все едно.

— Но на мен не! — възрази Петра и се отправи към банята. В същия момент звънна домофонът.

— Много късно — отбеляза Тони, надигна се и се смръщи от болката в ребрата. — Мисля да полегна.

— Не, остани — нареди Петра объркано. Натисна бутона и изтри устни с опакото на ръката си. — Божичко, ужасно съм нервна.

Преглътна и отиде да отвори вратата. Облегна се на рамката и се заслуша в стъпките, отекващи по стълбището.

После Марейке застана пред нея, широко усмихната.

— Здравей — каза тя. — Нали нямаш нищо против, че дойдох?

Петра разтвори ръце и я прегърна.

— Толкова се радвам да те видя — прошепна тя в косата й.

— Запазих стая в хотел, както ми каза Тони. Но първо исках да поговоря и с двама ви — каза Марейке, отдръпна се и я целуна по устните.

— С двама ни?

Марейке кимна. Петра я хвана за ръка и я поведе навътре. Докато двамата разменяха поздрави и коментираха състоянието на Тони, Петра отвори бутилка вино.

— Така — каза тя след малко. — Та за какво искаше да говорим?

— Отивам в Кьолн, за да обсъдим какво да правим с Ман — започна Марейке. — Следят го от доста време, а той не е направил абсолютно нищо подозрително. Утре Рейн ще бъде отворен за търговските кораби, а потегли ли „Вилхелмина Розен“, ще бъде трудно да го държим под око.

Петра изфуча.

— Тоест ще струва по-скъпо. Божичко, колко мразя тези стиснати провинциални полицаи!

— А може просто да се безпокоят, че ще го изпуснат и той ще убие още някого, и тогава медиите ще обвиняват тях — възрази Тони.

— Не мисля, че искат да прекъсват следенето. Но междувременно разбрахме, че „Вилхелмина Розен“ ще пътува за Ротердам. Ман би трябвало вече да е наясно, че в Германия го преследват, но досега удържаме журналистите да не споменават наличието на вероятна връзка с убийството в Лайден, и той сигурно ще реши, че ще е по-безопасно да извърши следващото убийство в Холандия.

— Значи ще продължите да го следите и след като пресече границата?

— Именно това ще обсъждаме утре. Ако дойде в Холандия, искам да го заловя. Не можем да допуснем следенето да се проточи още. Но ако не направи нещо недвусмислено, ще разполагаме единствено с косвени улики срещу него. Затова искам да се посъветвам с вас. Може би вие ще ми дадете някоя идея.

Петра стана и закрачи напред-назад.

— Да видим с какво разполагаме. Колата, която е видял приятелят на доктор Шилинг е същата на вид кола с хамбургска регистрация, забелязана близо до мястото, където е бил убит Де Гроот, която е на Вилхелм Ман. Петното от машинно масло на папката, която убиецът е оставил в шкафа на Де Гроот…

— И никакви лабораторни следи от останалите три случая — намеси се мрачно Марейке.

Петра продължи невъзмутимо:

— Имаме и моряшкия възел, който може да е бил завързан от Вилхелм Ман.

— И от хиляди други хора — подчерта Тони.

— Благодаря ти, Тони — усмихна се Петра саркастично. — В резултат на проучванията през последните седмици е установено, че „Вилхелмина Розен“ се е намирала в близост с четирите местопрестъпления — тази следа също води към Вилхелм Ман. Убиецът се представя под името Хохенщайн. В списъка, който Тони взе от замъка Хохенщайн, фигурира името на някой си Алберт Ман — едно от децата, оцелели от психологическите експерименти.

Марейке я прекъсна.

— Вчера се чухме с колегите от Хамбург. Проучили са Вилхелм Ман и са установили, че дядо му се казва Алберт Ман и е роден на същата дата като лицето от списъка на Тони. Починал е преди две години. Причината за смъртта е определена като нещастен случай, но ако допуснем, че внукът му е убиец, не е трудно да се предположи, че това също може да е убийство.

— При положение, че разполагаме с толкова много косвени улики, защо в Кьолн просто не го арестуват за разпит? На тяхно място бих постъпила така — каза Петра.

— Защото няма да има полза — отвърна Тони. — Съмнявам се, че той ще проговори.

— Какво да правим тогава? — попита отчаяно Марейке.

Настана дълго мълчание. Петра се тръсна на дивана до Тони и той трепна от болка. Стисна зъби и каза:

— Мисля, че аз мога да се справя с него.

— Няма да се съгласят ти да го разпитваш — отбеляза Петра.

— Не говоря за официален разпит — възрази Тони. — Просто разговор между него и мен — един срещу друг.

Петра поклати глава.

— Няма да стане. Нямаш физически сили за такова нещо. Ще те убие като пиле.

— Не съм чак такава жалка картина — каза Тони. — Днес например се движа доста по-добре. Обезболяващите средства действат. Ще се справя.

— Доколкото разбрах, той не говори много добре английски — изтъкна Петра.

— Ich kann Deutsch sprechen.

Петра го зяпна.

— За първи път чувам.

— А как според теб прочетох досиетата по случаите? — той кимна с благодарност към Марейке. — Бях много доволен, че сте поръчали немски превод, защото с нидерландски наистина нямаше да се справя.

— Въпреки това е много рисковано — настоя Марейке.

— А имаме ли друг избор? Да си седим така и да го чакаме да убие още някого? — заговори гневно Тони. — Избрал съм си тази професия, за да помагам при спасяването на човешки живот. Не мога да бездействам, докато един сериен убиец е на свобода и може да вземе още жертви — заяви той категорично.

— Марейке е права, това е лудост — каза Петра.

Тони поклати глава.

— Виждам две възможности. Или полицията ще ми помогне, или ще се заема с тази работа сам. Е, коя избирате?

С всеки изминал ден той се чувстваше все по-силен. Тъй като първоначално приемаше това, което направи с Калве, като слабост, съзнанието за тази слабост едва не го унищожи. Имаше дни и нощи, когато се боеше, че никога няма да успее да прогони мрака отново. Но постепенно осъзна, че първата му реакция е била правилната. Той я подчини и това беше върховното доказателство за неговата власт. Такъв план можеше да бъде осъществен само от изключителна личност и той вече знаеше, че физическият контакт с жертвата не беше принизил мисията му. Когато разбра това, дойде и покоят, а с покоя и облекчението, което потвърди правотата на решението му. Главоболията изчезнаха, той се чувстваше освободен.

И сякаш за да се подсили общото му облекчение, чу по новините, че от утре реката ще бъде отворена. Щеше да продължи делото си. От доста време преглеждаше внимателно вестниците и интернет, но като че ли никой не беше забелязал, че той е прекосил границата и че е убил някого и в Холандия. Вероятно там потенциалните му жертви не осъзнаваха, че са изложени на опасност. Не можеше да си позволи да предполага нещо друго, защото страхът щеше отново да започне да разяжда душата му и той нямаше да може да предприеме нищо.

Когато разбра, че животът му скоро ще навлезе в нормалните си релси, той изпрати съобщение на следващата си жертва и промени съществуващата уговорка. Трябваше да бъде два пъти по-внимателен, защото полицията можеше да се опитва да го вкара в капан, като умишлено не огласяваше нищо, свързано с убийството на Де Гроот. Трябваше да се убеди, че няма опасност да попадне в засада. Но беше уверен, че само след три дни ще почука на една определена врата в Утрехт. Професор Паул Мюлер трябваше да си плати за това, което беше причинявал на себеподобните си.

Той се облегна на перилата на кърмата и се загледа в траурното знаменце, което потрепваше от бриза. Това беше петото, което подменяше от смъртта на дядо си насам. То му напомняше постоянно какво бе успял да постигне. Доставяше му удоволствие да си представя това, което щеше да направи с Мюлер. Дори само предчувствието караше кръвта му да запулсира по-бързо. Тази вечер щеше да слезе на сушата и да си намери жена, възбуден от обещанието, което криеше Утрехт. Наистина беше постигнал доста нещо. Сега можеше да ползва телата им не само за облекчение, но и за да се упражнява върху тях.

Карол се взираше през прозореца в плътните ръждивочервени пъпки на дървото отпред. Нямаше представа какво е дървото и това всъщност не я интересуваше. Знаеше само, че видът му й действа много успокояващо. От време на време психологът й задаваше въпроси с надеждата, че ще предизвика някаква реакция, но тя беше установила, че има начини да избягва баналните въпроси.

Искаше да върне живота си назад, да се озове там, където беше преди, там, където предателството не се практикуваше и от тези, които претендираха да имат правото на своя страна, а всъщност не постъпваха по-добре от престъпниците. Искаше да може по някакъв начин да избегне съзнанието, че хората, които трябваше да бъдат на нейна страна, се бяха отнесли с нея по-зле от враговете й.

Насилието на Радецки беше нещо, което можеше да преживее — защото в крайна сметка беше във война с него. Тя самата беше направила всичко по силите си, за да го унищожи; беше поела риска, че той ще й отвърне със същото.

Стореното от Морган беше далеч по-лошо. Тя беше живяла със съзнанието, че той е на нейна страна. По нейните представи това означаваше, че е положил грижи за безопасността й. Или че поне е бил честен с нея. Но той я беше подхвърлил на врага с хладнокръвна пресметливост. Беше я измамил също така, както бе измамил Радецки.

Сега тя знаеше, че Радецки бе казал чистата истина, когато говореше за заговора, чиято първа част е било убийството на жената, която бе обичал. Знаеше го със сигурност, защото онзи първи ден в Хага беше отказала да каже и дума, докато Морган не се съгласи да отговори на въпросите й.

Не беше останала нито ден в Берлин. Морган я бе съпроводил до болницата и беше останал при нея, докато притесненият лекар наместваше счупения й нос. Беше проявил приличие и излезе по време на останалите прегледи, които потвърдиха, че няма сериозни вътрешни травми въпреки бруталността на Радецки. После настоя да я изпишат и да му я поверят. Тогава тя нямаше сили да възрази. Отвън ги чакаше кола, която ги откара до летището, а от там заминаха с частен самолет за Хага.

Той я остави на спокойствие в продължение на цяло денонощие, което тя прекара в една тиха стая в комплекса на Европол. От време на време при нея идваше само един лекар, за щастие много мълчалив, и проверяваше за признаци на мозъчно сътресение. На следващата сутрин се появи Гандал и я уведоми, че Морган я чака. Тя помоли за малко време, за да се изкъпе и облече, и отиде в залата, където я чакаха.

Морган я беше посрещнал с лъчезарна усмивка.

— Как си, Карол? Ужасно съжалявам за това, което се случи.

Тя не пое протегнатата му ръка и седна срещу него, без да каже нищо.

— Знам, че сигурно се чувстваш ужасно. Но искам да знаеш, че сме готови да ти помогнем във всяко отношение и да ти осигурим всичко, от което се нуждаеш. Уредихме ти консултации с психолог. Докато трае обсъждането, ни казвай, когато се умориш, и ще прекъсваме веднага.

Морган седна, без видимо да се притесни от подчертаното й пренебрежение.

Карол не наруши мълчанието си. Сивите й очи го гледаха хладно и безразлично изпод подпухналите и насинени клепачи. Каза си, че лицето й би трябвало да му подейства като жив укор.

— Ще трябва да прегледаме подробно всичките ти доклади. Но се опасявам, че първо трябва да те попитаме какво се случи накрая между теб и Радецки. Съгласна ли си?

Карол отклони поглед.

— Отговорете първо на моите въпроси.

Морган я изгледа учудено.

— Добре, питай.

— Вие ли сте отговорни за смъртта на Катерина Базлер?

Лицето на Морган не трепна, но очите му се разшириха.

— Не разбирам откъде ти е дошла тази идея.

— Моторът, причинил злополуката, при която е загинала Катерина, е регистриран като притежание на националния отдел за борба с организираната престъпност — каза спокойно Карол. — Радецки знаеше това. Ако се знае този факт, не е много сложно да се предположи, че вие носите отговорността за смъртта й.

Морган опита да се усмихне снизходително.

— Това няма никаква връзка със снощните събития. Не е ли по-добре да се съсредоточим върху тях?

— Вие очевидно не ме разбирате. Няма да кажа нито дума, докато не отговорите на въпросите ми. А ако вие откажете да отговорите, ще ги задавам, докато се намери някой, склонен да ми отговори.

Морган бързо разбра, че тя е непреклонна.

— Радецки беше като раково образувание, което обхващаше постепенно цяла Европа. Злокачественият тумор се изрязва незабавно — а това понякога предполага и изрязването на здрави тъкани.

— Искате да кажете, че сте убили Катерина.

— Смъртта на Катерина беше необходимо зло. Трябвало е да стане в името на общото благо — каза предпазливо Морган.

— Ами Колин Озбърн? И неговото убийство ли е необходимо зло?

Морган поклати глава.

— Озбърн не беше невинна жертва. На война като на война. Реши да работи с Радецки и си понесе последиците.

— Но вие наредихте да го убият, нали?

Морган повдигна вежди.

— Карол, не сме в детската градина. Тези хора носят отговорност за неописуеми човешки страдания. Не ме убеждавай, че си започнала да се терзаеш за смъртта на боклук като Колин Озбърн.

— Прав сте, не ме е грижа за съдбата на някакъв престъпник от Есекс, който си е играел с живота на хората. Но ме е грижа за собствения ми живот. Безпокоя се, защото вие сте организирали цялата тази неофициална операция само въз основа на сведенията, че в лондонското полицейско управление работи една амбициозна криминалистка, която прилича досущ на Катерина Базлер. Решили сте, че този шанс не е за изпускане. И ме натопихте. Навихте ми пружинката и ме пуснахте напред като робот, а през цялото време сте съзнавали, че под краката ми може да избухне бомба — гласът на Карол беше вледенен от потисната ярост.

Морган сведе поглед към масата.

— Срамувам се, че те изложихме на всичко това, Карол. Но ако трябва да отговоря на въпроса дали това е неприемлива цена за обезвреждането на Радецки и прекъсването на каналите му, ще кажа не.

— Мръсно копеле — каза тя тихо.

Той вдигна очи и срещна погледа й.

— Ти си ченге, Карол. Тази професия ти е в кръвта, също както и на мен. Ако ролите ни бяха разменени, ти би постъпила също като мен. И тъкмо тази мисъл те съсипва. Не съзнанието, че аз съм те предал. А убеждението, че ако нещата зависеха от теб, ти не би постъпила по-различно.