Убийствено просто

51

Докато Грейс се качваше в своята алфа, от мобилния му телефон се чу звук за съобщение.

Кой говори за връзка? Става въпрос за секс. XXX

Той поклати глава, изгубил надежда някога да разбере жените. Във вторник вечерта Клодин се държа отвратително с него, нападаше го заради полицията през по-голямата част от трите часа. Сега в отговор на съобщението му от тази сутрин тя искаше да спи с него.

А най-лошото беше, че той наистина имаше нужда от секс. За пръв път от години. Клодин не беше красавица, но не беше и съвсем за изхвърляне. На фона на поредната скучна съботна вечер, която му предстоеше, идеята да поеме към Гилфорд и да го направи с вегетарианката, която мрази полицаи, беше почти привлекателна.

Но не достатъчно привлекателна. А и в този момент главата му беше пълна с по-прозаични мисли за всички неща, което трябваше да направи във връзка с издирването на Майкъл Харисън.

Малко след седем часа, когато дъждът вече отслабваше, придружен от Линда Бъкли, униформена полицайка на около трийсет и пет, с къса руса коса и мило, но будно лице, той слезе от колата, тръгна по пътеката през добре поддържаната предна градина на къщата на Джилиан Харисън и позвъни на звънеца. Вратата се отвори и малко бяло куче с розова панделка на главата се втурна и започна да ръфа обувките му.

— Бобо! Ела тук! Бобо!

Показа служебната си карта на жената, която разпозна от несъстоялата се сватба този следобед.

— Госпожо Харисън? Аз съм старши детектив Грейс от брайтънската полиция, а това е служителка на отдела по семейни въпроси, която сме определили за вас и госпожица Харпър, казва се полицай Бъкли. Ако имате нужда от нещо, тя ще ви помогне.

Боса, с елегантно фризирана сребристосива коса, облечена в изискана синя рокля с бял кант и лъхаща на цигарен дим, тя се усмихна за кратко на полицайката, а сетне изгледа уплашено Грейс и той моментално изпита съжаление към нея.

— Да, помня ви — вие бяхте на приема този следобед.

— Може ли да поговоря с вас за малко?

Очите й бяха зачервени от сълзи и с размазан грим.

— Намерихте ли го? Намерихте ли сина ми?

Той поклати глава отрицателно.

— Страхувам се, че не, съжалявам.

След момент на колебание тя каза:

— Искате ли да влезете?

— Благодаря.

Грейс я последва в малка всекидневна и се настани на креслото, което тя му посочи, близо до незапалената имитация на камина.

— Искате ли нещо за пиене? Чаша вино? Кафе?

— Чаша вода, благодаря — каза Грейс.

— За мен нищо — отвърна полицайката. — Искате ли да ви помогна?

— Не, благодаря ви, много мило от ваша страна.

Кучето го изгледа и изскимтя умолително.

— Бобо, тихо! — заповяда Джил. То тръгна покорно след нея и двамата излязоха от стаята.

Грейс се огледа. На стената имаше репродукция на триптиха на Бош и друга картина на ветрените мелници „Джак и Джил“ в Клейтън, както и голяма снимка в рамка на Майкъл Харисън във фрак, обвил ръка около Ашли Харпър, облечена в дълга вечерна рокля, очевидно заснети на някаква церемония. Следваше друга снимка на малкия Майкъл Харисън с къси панталони на велосипед, както и черно-бяла сватбена снимка на Джил Харисън и покойния й съпруг, предположи той, съдейки по информацията, дадена му от Глен Брансън. Виждаше приликата между Майкъл Харисън и баща му — висок, привлекателен мъж с дълга кестенява коса, достигаща яката на ризата му. По огромните ревери и широките панталони прецени, че е правена в средата на седемдесетте.

Джил Харисън се върна, следвана от кучето, с чаша вода в едната ръка и вино — в другата. Подаде на Грейс водата и седна на дивана срещу него.

— Много съжалявам за днес, госпожо Харисън, сигурно е било много мъчително за вас — подхвана той, след като взе чашата и отпи с удоволствие от студената вода.

В стаята влезе млада жена. Имаше загоряло лице с леко заострен нос, дълга, рошава руса коса и беше облечена с фланелка и джинси. Имаше халки на устата и ушите, както и обица на езика.

— Това е Карли, дъщеря ми. Карли — това са главен инспектор Грейс от управлението за криминални разследвания и полицай Бъкли — представи ги Джил Харисън. — Карли се върна от Австралия за сватбата.

— Видях ви на приема, но нямахме възможност да разговаряме — каза Рой, като се изправи да поеме неохотно подадената ръка и след това седна отново.

— Приятно ми е, Карли — поздрави я Бъкли. Момичето седна на дивана до майка си и обви покровителствено ръка около рамото й.

— Къде бяхте в Австралия? — попита Грейс, опитвайки се да бъде любезен.

— Даруин.

— Не съм бил там. Бил съм в Сидни.

— Една от дъщерите ми живее там — намеси се Линда Бъкли безгрижно в опит да разчупи леда.

Карли сви рамене с безразличие.

— Исках да отменя сватбата и тържеството след това — обясни Джил Харисън. — Ашли беше тази, която настоя. Тя чувстваше…

— Тя е глупава кучка — прекъсна я дъщеря й.

— Карли! — възкликна майката.

— Извинете — заяви Карли. — Всички смятат, че тя е — и тя направи превзето пърхане с ръце като кукла Барби — толкова сладка. Но според мен е пресметлива малка кучка.

— Карли!

Тя целуна майка си по бузата.

— Съжалявам, мамо, но е такава — след това се обърна към Грейс: — На нейно място щяхте ли да настоявате тържеството да се състои?

Грейс, който наблюдаваше и двете, се замисли, преди да отговори.

— Не знам, Карли. Предполагам, че е била между чука и наковалнята.

— Брат ми е най-готиният тип на света — заяви тя. — О, да.

— Явно не харесваш Ашли — отбеляза той, възползвайки се от възможността.

— Не, не я харесвам.

— Защо?

— Мисля, че е прекрасно момиче — намеси се Джил Харисън.

— О, глупости, мамо! Просто отчаяно искаш да имаш внуци. Радваш се, че Майкъл не е гей.

— Карли, не е хубаво да казваш такова нещо.

— Да, ама е истина. Ашли е подла ледена кралица.

Грейс, внезапно развълнуван, се опита да остане невъзмутим.

— Какво те кара да мислиш така, Карли?

— Не я слушайте — намеси се отново Джил Харисън. — Тя е уморена и раздразнена от пътуването и часовата разлика.

— Глупости — възрази дъщерята. — Ашли е мацка, която се залепва за богати мъже.

— Колко добре я познавате и двете? — попита Грейс.

— Срещала съм я веднъж — даже и това ми е много — отговори момичето.

— Според мен е прекрасно момиче — отвърна Джил. — Тя е интелигентна, добре възпитана — можеш да говориш с нея, да проведеш смислен разговор. С мен винаги е била много мила.

— Познавате ли семейството й? — запита ги Грейс.

— Горката, няма друго семейство освен симпатичния й чичо от Канада — отговори майката. — Родителите й са загинали в автомобилна катастрофа по време на ваканция в Шотландия, когато тя е била на три години. Отгледали са я осиновители, които страшно са я тормозели. Първо са живели в Лондон, после са се преместили в Австралия. Когато поотраснала, осиновителят й многократно се опитал да я изнасили. Напуснала ги, когато станала на шестнайсет, и заминала за Канада — в Торонто, — където я приели чичо и леля й — доколкото знам, леля й е умряла наскоро и тя го преживява много тежко. Мисля, че Брадли и съпругата му са единствените хора, които са се държали човешки с нея. Тя е трябвало да се справя сама в живота. Наистина й се възхищавам.

— Пфу! — изсумтя Карли.

— Защо казвате това? — попита я Грейс.

— Защото не мисля, че беше истинска, когато се запознах с нея. А след като я видях днес, ми се струва още по-неистинска. Не мога да го обясня, но тя не обича брат ми. Знам го. Може страшно много да е искала да се омъжи за него, но това не е същото, като да го обича. Ако искрено го обичаше, нямаше да се подложи на целия този цирк днес, щеше да е прекалено разстроена.

Грейс я погледна с нарастващ интерес.

— Разбирате ли? — попита го тя. — Говоря ви като жена. Може би жена, уморена от пътуването, както казва майка ми. Но жена. Грижовна жена, която обича брат си. За разлика от неговата годеница, която е кучка, дошла от ада.

— Карли!

— О, разкарай се, мамо.