Бялата кралица

Лятото на 1470 г.

Бързам зад съпруга си с ръка върху големия си корем, надолу по дългите криволичещи коридори на двореца Уайтхол. Зад нас тичат слуги, които носят товари с вещи.

— Не можеш да заминеш. Закле ми се, че ще бъдеш с мен за раждането на бебето ни. Ще бъде момче, твоят син. Трябва да останеш.

Той се обръща към мен с мрачно лице:

— Любима, нашият син няма да има кралство, ако не замина. Шуреят на Уорик, Хенри Фицхю, е вдигнал на бунт Нортъмбърланд. Не се съмнявам, че Уорик ще удари на север, а после Маргарет ще стовари армията си на юг. Тя ще дойде право в Лондон да освободи съпруга си от Тауър. Трябва да замина, и то бързо. Трябва да се справя с единия, а след това да се обърна и да поема на юг, за да заловя другия, преди тя да дойде тук за теб. Не смея да се бавя дори заради удоволствието да споря с теб.

— Ами аз? Ами момичетата?

Едуард диктува шепнешком заповеди на писаря, който тича зад него с дъска за писане, докато кралят върви с едри крачки към конюшните. Спира, за да извика някакви заповеди към конярите си. Войниците тичат към арсенала да извадят оръжията и броните; командирите им крещят да се строяват. На големите каруци отново товарят палатки, оръжия, храна, доспехи. Голямата армия на Йорк е отново в поход.

— Трябва да отидете в Тауър — обръща се да ми нареди съпругът ми. — Трябва да съм сигурен, че сте в безопасност. Всички, също и майка ти, вървете в кралските покои в Тауър. Подготви се за бебето там. Знаеш, че ще дойда при теб възможно най-скоро.

— Когато неприятелят е в Нортъмбърланд? Защо да отивам в Тауър, когато потегляш да се биеш с враг на стотици мили оттук?

— Защото само един дявол знае със сигурност къде ще слязат на суша Уорик и Маргарет — казва той кратко. — Предполагам, че ще се разделят на два бойни отряда и единият ще подкрепи бунта на север, а другия ще отиде в Кент. Но не знам. Нямам вести от Джордж. Не знам какво подготвят. Представи си, че потеглят по Темза, докато аз се бия в Нортъмбърланд? Бъди моя любима, бъди смела, бъди истинска кралица: върви в Тауър с момичетата и се погрижете за безопасността си. Тогава аз мога да се бия и да победя, и да се върна у дома при теб.

— Ами момчетата ми? — прошепвам.

— Те ще дойдат с мен. Ще ги пазя, колкото мога, но е време и те да изиграят ролята си в нашите битки, Елизабет.

Бебето се обръща в утробата ми, сякаш възроптава, и пристъпът на гадене от движението ме кара да замълча.

— Едуард, кога най-сетне ще сме в безопасност?

— След като победя — казва той спокойно. — Нека замина и победя сега, любима.

Оставям го да замине. Мисля, че никоя сила на света не би го спряла, и казвам на момичетата, че оставаме в Лондон, в Тауър, един от любимите им дворци, и че баща им и полубратята им са заминали да се бият с лошите мъже, които все още мечтаят за стария крал Хенри, макар самият той да е пленник в Тауър, тих и мълчалив в стаите си на етажа точно под нас. Казвам им, че баща им ще се прибере благополучно при нас. Когато плачат за него през нощта, защото са имали лоши сънища за коварната кралица, лудия крал и за лошия си чичо Уорик, аз им обещавам, че баща им ще победи лошите хора и ще се прибере у дома. Обещавам, че благополучно ще върне момчетата у дома. Той даде думата си. Никога не е изменял на обещанието си. Едуард ще се завърне у дома.

Но този път той не се връща.

Този път той не се връща.

Съпругът ми и неговите другари по оръжие — брат ми Антъни, брат му Ричард, обичният му приятел сър Уилям Хейстингс, и верните му поддръжници са рязко разбудени при Донкастър в ранните часове на сутринта от двама от менестрелите на краля, които, прибирайки се пияни от посещенията си при развратници, случайно хвърлят поглед над стените на замъка и виждат факли на пътя. Вражеският авангард, маршируващ през нощта, сигурен знак, че негов командир е Уорик, е само на час оттук, може би само на минути оттук, и идва да залови краля, преди той да успее да се срещне с армията си. Целият Север се е вдигнал срещу краля и е готов да се бие за Уорик, и кралският отряд ще бъде победен в миг. Влиянието на Уорик се простира нашир и надлъж в тази част на света, а братът на Уорик и шуреят му са се обърнали срещу Едуард и се сражават на страната на сродника си и в името на крал Хенри и ще бъдат пред портата на замъка, преди да е изтекъл и час. Никой не се съмнява, че този път Уорик няма да взема пленници.

Едуард изпраща момчетата ми при мен, а после той, Ричард, Антъни и Хейстингс се мятат на конете си и потеглят в нощта, отчаяно решени да не бъдат заловени от Уорик или неговите сродници, убедени, че този път ги очаква незабавна екзекуция. Веднъж Уорик се опита да плени и задържи Едуард, както ние пленихме и задържахме Хенри, и научи, че не съществува по-окончателна победа от смъртта. Той никога повече няма да постъпи така и да чака всички да признаят поражението си. Този път го иска мъртъв.

Едуард потегля в тъмнината с приятелите и сродниците си и няма време да ми прати вест, за да ми каже къде да се срещна с него; не може дори да ми пише, за да ми съобщи къде отива. Съмнявам се, че и сам той знае. Единственото, което може да направи, е да бяга от сигурна смърт. По-късно ще мисли как да се върне. Сега, тази нощ, кралят бяга, за да спаси живота си.