Бялата кралица

Март 1484 г.

Получавам съобщение от лейди Маргарет. Чудех се кога ще получа отново вест от тази моя най-скъпа приятелка и съюзница. Щурмуването на Тауър, което тя планираше, се провали катастрофално. Синът ѝ оповестява на всеослушание, че моите синове са мъртви, и твърди, че единствено майка му знае подробностите за смъртта и погребението им. Бунтът, който тя ръководеше, завърши с поражение и с моите подозрения. Въпреки това съпругът ѝ се ползва с висшето благоволение на крал Ричард, макар че нейната роля в бунта е добре известна. Безспорно, тя е ненадеждна приятелка и съмнителна съюзница. Създава впечатление, че знае всичко, но не прави нищо, и така и не е наказана.

Тя обяснява, че не е имала възможност да пише и че не може да ме посети лично, защото е държана като в затвор от съпруга си лорд Станли, който беше верен приятел на Ричард, подкрепяйки го в неотдавнашния бунт. Сега се оказва, че синът на Станли, лорд Стрейндж, е събрал малка армия в подкрепа на крал Ричард и че всички слухове, че той потегля да подкрепи Хенри Тюдор, са били погрешни. Неговата лоялност никога не е подлежала на съмнение. Но имаше достатъчно хора, които да свидетелстват, че агентите на лейди Маргарет са сновали напред-назад до Бретан, за да призоват сина ѝ Хенри Тюдор да се опита да завземе трона за себе си. Имаше шпиони, които могат да потвърдят, че нейният голям съветник и приятел епископ Мортън е убедил Бъкингамския херцог да се обърне срещу своя господар Ричард. А имаше дори хора, които можеха да се закълнат, че тя е сключила договор с мен дъщеря ми да се омъжи за сина ѝ, и доказателството за това бе Коледата в катедралата на Рен, когато Хенри Тюдор обяви, че ще бъде съпруг на Елизабет и се закле, че ще бъде крал на Англия, а целият му антураж, сред който и синът ми Томас Грей, коленичиха и му се заклеха във вярност като на крал на Англия.

Предполагам, че Станли, съпругът на Маргарет Боуфорт, е трябвало да говори крайно убедително, за да увери своя разтревожен монарх, че макар съпругата му да е бунтовница и заговорница, той самият дори за миг не е помислял за облагите, които може да получи, ако доведеният му син седне на трона. Но изглежда, че го е направил. Станли Sans Changer си запазва благоволението на узурпатора, а съпругата му Маргарет е затворница в собствения си дом, лишена от обичайните си слуги, със забрана да изпраща съобщения на когото и да е — особено на сина си — а земите, богатството и наследството са ѝ отнети. Но всички те са дадени на съпруга ѝ при условие, че той ще я държи под контрол.

За влиятелна и властна жена, тя не изглежда твърде обезсърчена от това, че нейният съпруг поема в собствените си ръце цялото ѝ богатство и всичките ѝ земи и я затваря като пленница в къщата ѝ, като се кълне, че тя никога няма да напише ново писмо и да подбуди друг заговор. Явно има основание да не губи кураж, защото ето че ми пише и отново заговорничи. Поради което мога да предположа, че Станли Sans Changer вярно и предано следва собствените си интереси, както навярно е правил винаги — като от една страна, обещава вярност на краля, а от друга, оставя съпругата си да заговорничи с бунтовниците.

Занасям писмото на моята Елизабет и гледам как усмивката ѝ става все по-широка, докато откровено се разсмива.

— О, Боже мой, каква стара вещица! — възкликва тя.

— Елизабет! Това е бъдещата ти свекърва!

— Да, в онзи Щастлив Ден. Защо не иска да отидем в двора? Защо трябва да бъдем предпазвани от изкушение?

Вземам писмото обратно от нея и го препрочитам.

— Ричард ще знае, че си сгодена за Хенри Тюдор. Тюдор го обяви, така че всички знаят. Ричард знае, че по този начин роднините по сватовство на семейство Ривърс ще застанат на страната на Тюдор. Родът Йорк сега следва теб. Ти си нашата единствена наследница. В негов интерес ще бъде да отведе всички вас, момичетата, в двора и да ви омъжи изгодно за някои от собствените си близки и приятели. По този начин Тюдор отново е изолиран, а вие, наследниците на династията Йорк, ще сте омъжени в по-нископоставени семейства. Последното нещо, което лейди Маргарет иска, е ти да се омъжиш щастливо за някой красив лорд, оставяйки нейния Хенри да изглежда като глупак без годеницата си и без твоите поддръжници.

Тя свива рамене.

— Стига да се измъкнем оттук, с радост ще живея с вас в провинцията, почитаема майко.

— Знам — казвам. — Но Ричард иска вие, по-големите момичета, да бъдете в двора, където хората могат да виждат, че сте в безопасност, поверени на неговите грижи. Ще отидете ти, Сесили и Ан, а Бриджет и Катрин ще останат при мен. Той ще иска хората да знаят, че съм ви позволила да отидете при него, че според мен сте в безопасност под неговите грижи. А и аз бих предпочела да сте навън, част от живота на света, вместо затворени вкъщи.

— Защо? — пита тя, като обръща към мен сивите си очи. — Кажи ми. Не ми харесва как звучи това. Навярно кроиш нещо, почитаема майко, а не искам повече да бъда в центъра на кроежи.

— Ти си наследницата на династията Йорк — казвам простичко. — Винаги ще бъдеш в центъра на заговори.

— Но къде ще отидеш ти? Защо няма да дойдеш в двора с нас?

Поклащам глава.

— Не бих могла да понеса да видя онази кльощава сврака Ан Невил на моето място, да носи моите рокли, преправени, за да ѝ стават, с моите накити около мършавата ѝ шия. Не бих могла да ѝ направя реверанс като на кралица на Англия. Не бих могла да го сторя, Елизабет, дори не и за да си спася живота. А за мен Ричард никога няма да бъде крал. Аз видях един истински крал и го обикнах. Бях истинска кралица. За мен те са обикновени натрапници — не бих могла да ги понеса.

— Ще бъда поверена на Джон Несфийлд, който е наш пазач тук. Ще живея в имението му в Хийтсбъри и мисля, че това ще ми приляга много добре. Ти можеш да отидеш в двора и с другите момичета можете да усвоите малко дворцови маниери. Време е да се отделите от майка си и да излезете в света.

Тя идва при мен като малко момиче и ме целува.

— Ще ми хареса повече, отколкото да бъда затворница — казва тя. — Макар че ще е толкова странно да бъда далече от теб. Не съм се делила от теб през целия си живот. — После прави пауза. — Но няма ли да си самотна? Няма ли да ти липсваме твърде много?

Поклащам глава и я притеглям до себе си, за да прошепна:

— Няма да съм самотна, защото се надявам, че Ричард ще се прибере у дома. Надявам се да видя отново момчето си.

— А Едуард? — пита тя.

Срещам изпълнения ѝ с надежда поглед, без да отбягвам очите ѝ.

— Елизабет, мисля, че той е мъртъв, защото не проумявам кой би го отвел, без да ни каже. Мисля, че Бъкингам и Хенри Тюдор са наредили да бъдат убити и двете момчета, без да знаят, че сме скрили Ричард на безопасно място, като са смятали да си разчистят пътя към трона и да стоварят вината върху крал Ричард. Ако Едуард е жив, то дай Боже да успее да стигне до мен. На прозореца ми винаги ще има запалена свещ, за да осветява пътя му към дома, и вратата ми никога няма да се заключва, в случай че някой ден неговата ръка посегне към резето.

Очите ѝ са пълни със сълзи.

— Но вече не го очакваш?

— Не го очаквам — казвам аз.