Бялата кралица

Лятото на 1468 г.

Едуард възлага на Уорик посланически пост във Франция и Уорик с готовност се възползва от възможността да се махне от Англия и от двора. Не може да понесе надигането на нашия прилив и бавния залез на собствените си надежди. Планира да сключи договор с краля на Франция и твърди пред него, че все още има власт да решава кой ще управлява Англия; и че ще избере съпруг за наследницата от династията Йорк, Маргарет. Но той лъже, и всички знаят, че дните на неговото влияние са приключили. Едуард слуша майка ми, мен, и другите си съветници, които казват, че херцогство Бургундия е наш верен приятел, докато Франция е неизменен враг, и че може да бъде сключен съюз с Бургундия за доброто на търговията, в името на нашето роднинство, който да бъде споен с женитбата на сестрата на Едуард, Маргарет, със самия нов херцог, Шарл, който току-що е наследил богатите земи на Бургундия.

За Англия Шарл е изключително важен съюзник. Херцогът на Бургундия притежава всички земи на Фландрия, както и собственото си херцогство Бургундия, и следователно владее всички низини на север, всички земи между Германия и Франция и богатите имения на юг. Техните обитатели купуват големи количества английско сукно, търговци са и наши съюзници. Техните пристанища се намират срещу нашите от другата страна на английското море, обичайният им враг е Франция и разчитат на нас срещу нея. Те по традиция са приятели на Англия, а сега — чрез мен — и родственици на английския крал.

Всичко това е планирано, без да се допитват до самото момиче, разбира се, и докато се разхождам в градината на двореца Уестминстър, Маргарет идва при мен, обзета от смут и вълнение, тъй като някой ѝ е казал, че годежът ѝ с дон Педро Португалски ще бъде анулиран и сега тя ще бъде продадена на онзи, който предложи най-висока цена — или на Луи Френски за някого от френските принцове, или на Шарл Бургундски.

— Всичко ще бъде наред — казвам ѝ, като пъхам ръката ѝ в моята, за да може да върви до мен. Тя е само на двайсет и две, и не е била възпитавана да бъде сестра на крал. Не е привикнала с това, че изборът на бъдещ съпруг за нея може да се промени според нуждите на момента, а майка ѝ, разкъсвана между верността към своите съперничещи си синове, напълно е пропуснала да се погрижи за дъщерите си.

Като малко момиче Маргарет си мислела, че ще я омъжат за някой английски лорд и ще живее в английски замък, отглеждайки деца. Дори мечтаела да бъде монахиня — тя споделя майчината си привързаност към църквата. Когато баща ѝ предявил претенции за трона, а брат ѝ го спечелил, тя не си давала сметка, че за властта винаги трябва да се плаща цена и че тази цена ще бъде платена както от нас, така и от нея. Тя още не си дава сметка, че макар на война да отиват мъжете, тези, които страдат, са жените.

— Няма да се омъжа за французин. Мразя французите — казва тя разпалено. — Баща ми се би с тях: той нямаше да иска да се омъжа за французин. Брат ми не бива да мисли за това. Не знам защо майка ми крои такива планове. Тя беше с английската армия във Франция: знае какви са французите. Аз принадлежа към династията Йорк. Не искам да бъда французойка!

— Няма да бъдеш — казвам спокойно. — Това е планът на граф Уорик, а кралят вече не се вслушва в него. Да, той взема подкупи от французите и се отнася благосклонно към Франция, но моят съвет към краля е да сключи съюз с херцога на Бургундия, и от този съюз по-голяма полза ще имате вие. Само си помисли — ще бъдеш моя сродница! Ще се омъжиш за херцога на Бургундия и ще живееш в красивия дворец в Лил. Бъдещият ти съпруг е уважаван приятел на династията Йорк, и мой сродник по майчина линия. Той е добър приятел, а от неговия дворец ще можеш да идваш на гости у дома. А когато дъщерите ми пораснат достатъчно, ще ги изпратя при теб да привикнат към изискания дворцов живот в Бургундия. Няма по-модно и по-красиво място от бургундския двор. Освен това като херцогиня на Бургундия ще бъдеш кръстница на синовете ми. Ще ти хареса ли това?

Тя отчасти се успокоява.

— Но аз съм от династията Йорк — повтаря. — Искам да остана в Англия. Поне докато победим окончателно привържениците на Ланкастър. Освен това искам да видя кръщаването на вашия син, първия принц от династията Йорк. След това ще искам да го видя провъзгласен за Уелски принц…

— Ще дойдеш на кръщенето му, когато се сдобием с него — обещавам ѝ аз. — И той ще знае, че леля му е негова добра настойница. Но можеш да подкрепиш нуждите на династията Йорк в Бургундия. Ти ще запазиш Бургундия като приятел на Йорк и на Англия, а ако някога Едуард е в беда, той ще знае, че може да разчита на бургундското богатство и оръжия. Ще бъдеш наш съюзник отвъд морето. Ще бъдеш нашето убежище.

Маргарет отпуска главица на рамото ми.

— Ваша светлост, сестро — казва тя. — Трудно ми е да замина. Аз изгубих баща и не съм сигурна дали брат ми не е в опасност. Не съм сигурна, че той и Джордж са истински приятели: не съм сигурна, че Джордж не завижда на Едуард и се страхувам от онова, което милорд Уорик би могъл да направи. Искам да остана тук. Искам да бъда с Едуард и с вас. Обичам брат си Джордж: не искам да го изоставям в този момент. Не искам да оставям майка си. Не искам да напускам дома си.

— Знам — казвам нежно. — Но като херцогиня на Бургундия ти можеш да бъдеш силна и добра сестра на Едуард и на Джордж. Ще знаем, че винаги има една страна, на която можем да разчитаме, че ще остане наш приятел. Ще знаем, че има една красива херцогиня, която е поддръжница на Йорк до мозъка на костите си. Можеш да отидеш в Бургундия и да имаш синове, синове за династията Йорк.

— Мислите ли, че мога да основа династия на Йорк отвъд морето?

— Ти ще основеш нов род — уверявам я. — И ние ще бъдем щастливи да знаем, че си там, и ще ти гостуваме.

Тя го приема храбро, а Уорик надява своята маска на двуличие и я придружава до пристанището Маргейт, и ние ѝ махаме за сбогом, на нея, нашата малка херцогиня. В този момент аз съзнавам, че току-що сме отпратили най-любящата, най-вярната, най-надеждната поддръжница на Йорк от всички братя и сестри на Едуард, неверния Джордж и момчето Ричард.

За Уорик това е поредното поражение, нанесено му от мен и семейството ми. Той обеща, че Маргарет ще има съпруг-французин, но трябва да я отведе при херцога на Бургундия. Планираше да сключи съюз с Франция и казваше, че има контрол над вземането на решенията в Англия. Вместо това ние ще сключим брак, който ще ни сроди с кралската фамилия на Бургундия: семейството на майка ми. И всички могат да видят, че Англия се управлява от семейство Ривърс и че кралят слуша само нас. Уорик ескортира Маргарет на сватбеното ѝ пътуване с изражение, сякаш е дъвкал лимони, а аз се смея, прикрила устата си с длан, когато го виждам победен и превъзхождан по численост от нас, въобразявайки си, че съм предпазена от амбицията и злобата му.