Януари 1484 г.

Получавам вест от сина си Томас Грей — в писмо, което стига до мен изпоцапано от пътуването от събрания от кол и въже двор на Хенри Тюдор в Бретан с дата: Коледата на 1483 г.

Както обеща, той се сгоди за дъщеря ти Елизабет в катедралата в Рен. Провъзгласи се също и за крал на Англия и всички го приветствахме като наш крал. Той прие засвидетелстваната от нас почит и клетвите ни за вярност, в това число и моята. Чух един мъж да го пита как може да претендира, че е наследник, когато младият крал Едуард може и да е жив, съдейки по всичко, което ни е известно. Той каза нещо интересно… каза, че имал сигурни доказателства, че младият крал Едуард е мъртъв, че сърцето му се късало от мъка заради това и че е редно да отмъстим на убиеца му — узурпатора Ричард. Попитах го какви доказателства има и му напомних за твоята болка от това, че не можеш да погребеш тялото на сина си и не знаеш нищо за него, и той каза, че знаел със сигурност, че човек на Ричард е убил твоите момчета. Каза, че ги задушили под завивките им, докато спели, а после ги заровили под стълбите в Тауър.

Отведох го настрани и казах, че най-малкото бихме могли да внедрим слуги или да подкупим онези, които вече са там, и да им наредим да намерят телата, стига само той да склони да ни каже къде са, под кое стълбище в Тауър. Казах, че ако намерим телата, когато започне нашествието на Хенри в Англия, можем да обвиним Ричард в убийство и цялата страна ще ни подкрепи. „Кое стълбище?“, попитах. „Къде са телата? Кой ви каза за убийството?“

Почитаема майко, лишен съм от твоите умения да прозирам във вероломните сърца човешки, но у него имаше нещо, което събуди у мен недоверие и неприязън. Той извърна поглед и каза, че нямало полза: той вече бил мислил за това, но някакъв свещеник бил вдигнал телата оттам и ги бил отнесъл в сандък, за да ги погребе по християнски, и ги спуснал в най-дълбоките води на реката, за да не бъдат намерени никога. Попитах го за името на свещеника, но той не го знаеше. Попитах го откъде свещеникът е разбрал къде са заровени и защо ги е потопил в реката, вместо да ти донесе телата. Попитах го защо, щом е трябвало да бъдат погребани по християнски, те са били оставени във водата? Попитах го в коя част от реката и той каза, че не знае. Попитах го кой му е разказал всичко това и той каза, че го сторила майка му, лейди Маргарет, и че ѝ вярвал безрезервно. Трябва да е точно както тя му е казала: той е уверен в това.

Не знам как разбираш всичко това.

Според мен тази работа вони.

Вземам писмото на Томас и го поднасям към пламъците на огъня, който гори в залата. Вземам перо да му отговоря, подострям писеца, загризвам перото отгоре и после пиша:

Съгласна съм. Хенри Тюдор и неговите съюзници трябва да са имали пръст в смъртта на сина ми. Откъде иначе той ще знае, че момчетата са мъртви, и как е било извършено злодеянието? Ричард трябва да ни освободи този месец. Отърви се от претендента Тюдор и се прибери у дома. Ричард ще те помилва и ще можем да бъдем заедно. Каквито и клетви да положи Хенри в църква и независимо колко души му засвидетелстват почит, Елизабет никога няма да се омъжи за убиеца на братята си, а ако той наистина е убиецът, тогава моето проклятие ще се пренесе от него върху сина и внука му. Никое момче от рода на Тюдорите няма да доживее да стане мъж, ако Хенри е имал пръст в смъртта на сина ми.

Краят на дванайсетте коледни дни и завръщането на Парламента в Лондон ми носи неприятната новина, че Парламентът е удовлетворил желанието на крал Ричард и е постановил, че моят брак е бил недействителен, че децата ми са копелета и че самата аз съм блудница. Ричард беше заявил това преди и никой не беше оспорил думите му. Сега заявеното от него е закон и Парламентът, като сборище от марионетки, послушно го прокарва.

Не повдигам никакво възражение пред Парламента и не нареждам на свои приятели да подадат възражение в наша полза. Това е първата стъпка в освобождаването ни от нашето скривалище, което се е превърнало в наш затвор. Това е първата стъпка в превръщането ни в онова, което Елизабет нарича „обикновени хора“. Ако законът на страната твърди, че не съм нищо повече от вдовица на сър Ричард Грей и бивша любовница на бившия крал, ако законът на страната казва, че моите деца са просто извънбрачно родени момичета, тогава ние нямаме особена стойност, било то живи или мъртви, затворени или свободни. За никого няма значение къде сме, или какво правим. Това само по себе си ни дава свобода.

По-важното — помислям си, но не го казвам, дори на Елизабет — е че заживеем ли тихо и спокойно в усамотена къща, синът ми Ричард може би ще може да дойде при нас. Тъй като сме лишени от кралското си положение, синът ми може отново да бъде с мен. Щом вече не е принц, мога да си го върна. Той живее под името Питър — момче, намерило подслон при бедно семейство в Турне. Той може да бъде Питър, гост в къщата ми в Графтън, мой любим паж, мой постоянен компаньон, моето сърце, моята радост.

Загрузка...