Бялата кралица

Юли 1476 г.

Той удържа на думата си и се връща от пътуването си до Рим навреме, за да се срещне с нас във Фодърингей през юли. Ричард е планирал и организирал тържествено повторно погребение на баща си и брат си Едмънд, които бяха убити в битка, осквернени и погребани съвсем набързо. Родът Йорк се събира за погребението и възпоменателната служба и аз се радвам, че Антъни се прибира у дома навреме, за да заведе принц Едуард да отдаде почит на дядо си.

Антъни е помургавял като мавър и пълнен с интересни истории. Измъкваме се тайно, за да се разходим в градините на Фодърингей. По пътя са го обрали; мислел си, че никога няма да се измъкне жив. Прекарал една нощ до поток в една гора, и не могъл да спи, защото бил сигурен, че Мелузина ще се появи от водите.

— И какво щях да ѝ кажа? — пита той жаловито. — Колко смущаващо щеше да е за всички ни, ако се бях влюбил в прабаба си.

Срещнал се със Светия отец, постил една седмица и имал видение, а сега е твърдо решен някой ден да потегли отново на поклонение, но този път да стигне по-далече. Иска да поведе поклонение към Йерусалим.

— Когато Едуард възмъжее и поеме в свои ръце владението си, когато стане на шестнайсет години, ще замина — казва той.

Усмихвам се.

— Добре — съгласявам се с лекота. — Дотогава има още много години. Десет години, считано от този момент.

— Сега изглежда много време — предупреждава ме Антъни. — Но годините ще минат бързо.

— Това мъдростта на пътуващия пилигрим ли е? — смея му се аз.

— Да — съгласява се той. — Преди да се усетиш, той ще бъде млад мъж, по-висок от теб, и ще трябва да се замислим какъв крал сме създали. Той ще бъде Едуард V и ще наследи трона по мирен път, ако е рекъл Господ, и ще бъде безспорният продължител на кралската династия Йорк.

Потръпвам без никаква причина.

— Какво има?

— Нищо. Не знам. Потръпване от студ, нищо особено. Знам, че от него ще стане прекрасен крал. Той е истински Йорк и истински син на рода Ривърс. Не може да има по-добро начало за едно момче.