Бялата кралица - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Филипа Грегъри (Август 1483 г.) #45

Август 1483 г.

Лятото става много горещо и Лайънъл се измъква от убежището си в Лондон, за да се присъедини към братята ни и съюзниците ни в бунта, който трябва да доведе до поражението на Ричард. Без него се чувствам много самотна. Елизабет е мълчалива и сдържана, нямам никого, с когото да споделя страховете си. Надолу по реката синът ми си остава пленник в Тауър, а Джема ни съобщава, че вече никой не вижда него или малкото момче, с което заменихме брат му, да играят в градините на крепостта. Упражняваха се в стрелба с лък на моравата, но сега никой не ги вижда при мишените. След нашия опит да ги измъкнем, техните пазачи ги държат затворени вътре и започвам да се боя от опасността от избухване на чума в налегнатия от жега град, мислейки за тях в онези малки тъмни стаи.

В края на август се чува викът на един от лодкарите по реката, аз отварям широко прозореца и поглеждам навън. Понякога ми носят подаръци, често пъти — само кошница с риба, но този човек държи в ръката си топка.

— Можете ли да ловите топка, ваша светлост? — пита той, като ме вижда на прозореца.

Усмихвам се.

— Да, мога — казвам.

— Тогава уловете я — казва той и подхвърля бялата топка нагоре към мен. Тя се издига през прозореца над главата ми, аз посягам и я улавям с две ръце, и се разсмивам за миг от удоволствието да играя отново. После виждам, че топката е увита в бяла хартия, и се връщам при прозореца, но човекът си е отишъл.

Развивам топката, оглаждам хартията и притискам ръка до сърцето си, а после я вдигам към устата си, за да заглуша вика си, защото разпознавам закръгления детински почерк на малкото си момче Ричард:

Моя най-скъпа госпожо майко,

Поздрави и благословии [започва внимателно той]. Не ми е позволено да пиша често, нито да ти кажа точно къде съм, в случай, че писмото бъде откраднато, освен да ти кажа, че пристигнах благополучно и тук всичко е съвсем наред. Те са мили хора и вече се научих как да карам гребна лодка, и те казват, че съм добър и сръчен. Не след дълго ще замина на училище, понеже тук не могат да ме научат на всичко, което е нужно да знам, но ще се връщам през лятото и ще ходя на лов за змиорки, които са много вкусни, когато свикнеш с тях, освен ако не мога да се върна при теб у дома.

Предай на сестрите ми моята обич, и обичта ми и предаността ми на моя брат, краля, и приеми почитта и любовта ми към теб.

Подпис,

твой син, Ричард, херцог Йорк

Макар че сега ме наричат Питър, и аз не забравям винаги да отговарям на името „Питър“. Жената тук, която е много добра и мила към мен, ме нарича своя малък Пъркин и аз нямам нищо против това.

Прочитам думите през сълзи, после избърсвам очи и ги прочитам отново. Усмихвам се при мисълта, че го хвалят за сръчността му, и се налага да си поема дъх, за да не изкрещя при мисълта, че го наричат „Пъркин“. Идва ми да заплача за това, че го отведоха от мен, толкова малък, такова малко момче, но все пак той е в безопасност. Би трябвало да се радвам за това: единственото от всичките ми деца, което е далече от опасността, надвиснала над него, понеже принадлежи към тази фамилия в тази страна, в тези войни, които ще започнат отново. Момчето, което сега отговаря на името „Питър“, ще ходи кротко и спокойно на училище, ще учи езици и музика и ще чака. Ако победим, той ще се върне у дома като принц по кръв; ако загубим, той ще бъде оръжието, което те не знаят, че притежаваме — укритото момче, принцът в очакване, възмездието на техните амбиции и моето отмъщение. Той и неговите близки ще преследват всеки крал, който дойде след нас, като призраци.

— Майко Богородице, бди над него — прошепвам с глава в ръцете си, със стиснати очи, за да възпра сълзите си. — Мелузина, закриляй момчето ни.