Бялата кралица

Лятото на 1477 г.

През юни Едуард нарежда да арестуват Джордж за държавна измяна и го изправя пред съвета. Само аз знам какво струваше на съпруга ми да обвини брат си, че крои заговор за смъртта му. Той държи скръбта и срама си скрити от всички други. На събранието на Частния съвет не се представят доказателства: доказателства не са необходими. Сам кралят заявява, че е извършена държавна измяна, а никой не може да спори с краля по подобно обвинение. А и наистина, няма нито един човек, когото Джордж да не е хващал за ръкава и придърпвал в някой тъмен коридор, за да му нашепва безумните си подозрения. Няма човек, който да не е чувал обещанието за издигане, ако стане съучастник в заговор срещу Едуард. Няма човек, който да не е виждал Джордж да отказва всякаква храна, приготвена в готварницата по моя заръка, или да хвърля сол през рамо, преди да седне да се храни на трапезите ни, или да стисва юмрук в знака срещу магьосничество, когато минавам покрай него. Няма човек, който да не знае, че Джордж е сторил всичко, освен сам да напише обвинението си в държавна измяна и да подпише собствените си признания. Но никой от тях, дори сега, не знае какво иска да направи Едуард по въпроса. Намират Джордж за виновен в измяна, но не определят наказание. Никой от тях не знае какво е готов да стори кралят срещу брата, когото още обича.