Бялата кралица

В мрака на гората младият рицар дочу плискането на изворни води, дълго преди да може да види проблясъка на лунната светлина, отразен върху тихата им повърхност. Канеше се да пристъпи напред, копнеещ да потопи глава, да се опие от прохладата, когато затаи дъх при вида на нещо тъмно, което се движеше дълбоко във водата. В хлътналото корито, в което се стичаше изворната вода, имаше зеленикава сянка, нещо като огромна риба; нещо, подобно на удавник. После то се раздвижи и се изправи, и той я видя, стряскащо гола — къпеща се жена. Когато се издигна нагоре, със стичаща се по хълбоците вода, кожата ѝ бе дори още по-бледа от бялото мраморно корито, а мократа ѝ коса — по-тъмна от сянка.

Тя е Мелузина, водната богиня, и може да бъде открита в потайни потоци и водопади във всички гори в християнския свят, дори в онези в далечна Гърция. Тя се къпе и в мавританските фонтани. Под друго име я познават в северните страни, където езерата са покрити с тънка кора от лед и той пука, когато тя се издига. Един мъж може да я обича, ако пази тайната ѝ и я оставя на спокойствие, когато тя иска да се изкъпе, а тя може да го обича в отговор, додето той наруши думата си, както правят винаги мъжете, и тя го запрати в дълбините с рибята си опашка, и превърне невярната му кръв във вода.

Трагедията на Мелузина, на какъвто и език да се разказва, каквато и мелодия да напява е, че един мъж винаги е готов да обещае повече, отколкото може да стори, на жена, която не е способен да разбере.