Доктор Смърт

19.

Екстериорът на „Мортс Дели“ представляваше един-единствен замъглен прозорец над ивица от кафяви дъски, на който с червена боя бе изписано: „Обяд за 5.99 долара“. Интериорът бе съчетание на жълто и алено, с тесни сепарета с тапицерия от черна изкуствена кожа и пъстри тапети, напомнящи за пера на папагал. Смесицата от миризми на пържена риба, туршия и стари картофи не бе особено приятна.

Не бе трудно да открием Леймърт Фъско, със или без вратовръзка. Единственият друг клиент бе старица, която седеше до прозореца и сърбаше супа. Агентът от ФБР бе три сепарета по-навътре. Вратовръзката му бе от сив туид, същата тъкан и цвят като якето, сякаш бе къс от него.

— Добре дошли! — приветства ни той и посочи към сандвича в чинията си. — Пушените гърди не са лоши за Ел Ей.

Беше над петдесетгодишен. Дрезгавият глас подхождаше на външността му.

— Къде има по-добри? — попита Майло.

Фъско се усмихна до уши. Зъбите му бяха едри, равни и съвършено бели като хотелски чаршафи. Побелелите му коси бяха късо подстригани и стърчащи, но с перчем, който се спускаше до веждите. Лицето му бе издължено и сбръчкано, с масивна челюст и голям издут нос. Вероятно наближаваше шестдесетте. Увисналите му клепачи почти скриваха най-тъжните кафяви очи, които бях виждал. Имаше широки рамене и месести длани. Седнал, създаваше впечатление за едро, трудно подвижно тяло.

— Искате да знаете откъде съм дошъл? — попита той. — Последно от Куантико. Преди това съм бил къде ли не. Свикнах да хапвам пушени гърди в Ню Йорк, къде другаде? Прекарах пет години в главния щаб в Манхатън. Струва ли ви се достатъчно впечатляващо, за да седнете при мен?

Майло се настани в сепарето и аз го последвах. Фъско ме изгледа любопитно.

— Доктор Делауер? Чудесно. Моята специалност не е свързана с терапия. Теория на личността. — Усука вратовръзката си. — Благодаря ви, че дойдохте. Бих ви обидил с въпроса докъде стигнахте с Мейт. Тук сте, защото дори и да мислите, че е пълна загуба на време, не можете да си позволите отказ от информация. Ще поръчате ли нещо, или не си падате по съчетаването на работата с удоволствието?

— А вие? — попита Майло.

Фъско отново се усмихна и показа зъбите си.

— За мен нищо — каза Майло. — Какво друго знаете за онзи Бърк?

Приближи се една сервитьорка. Фъско й даде знак да не идва. До сандвича му имаше висока чаша с нещо газирано. Отпи глътка и безшумно остави чашата.

— Майкъл Ферис Бърк — каза той, сякаш изрече заглавие на стихотворение. — Той е като вируса на СПИН: зная какво представлява и какво причинява, но е неуловим.

Срещна погледа на Майло. Запитах се дали сравнението със СПИН няма по-дълбок смисъл. Изражението на детектив Стърджис издаде, че според него има.

— Всеки с проблемите си. Ще споделите ли своите с нас, или просто се оплаквате?

С неизменната си усмивка Фъско се обърна наляво и взе от седалката керемиденочервена папка, доста обемиста и с връзки.

— Копие от материалите за Бърк. По-точно — за Ръштън. Следвал е медицина под името Майкъл Ферис Бърк, но всъщност се казва Грант Хюи Ръштън. Представял се е и с друга самоличност. Обича да се превъплъщава в различни образи.

— Значи може да си намери работа в Холивуд — отбеляза Майло.

Фъско побутна папката напред. Майло се поколеба, но я взе и я сложи между нас.

— Ако желаете, ще ви разкажа съдържанието накратко.

— Разбира се.

Левият клепач на Фъско заигра, преди да заговори.

— Грант Хюи Ръштън е роден преди четиридесет години в Куинс, Ню Йорк. Напълно здраво бебе, нормално раждане, без никакви усложнения. Единствено дете на Филип Уолтър Ръштън, шлосер, двадесет и девет годишен, и Лорейн Маргарет Хюи, на двадесет и седем, домакиня. Когато момчето било на две години, и двамата родители загинали при катастрофа на магистралата за Пенсилвания. Малкият Грант бил откаран в Сиракюз и отгледан от баба си по майчина линия — Ярма Хюи, вдовица, бивша алкохоличка. — Фъско потри ръце. — Логиката и психологията ми подсказват, че проблемите му са започнали още в ранно детство, но беше трудно да се добера до сведения за патологични отклонения, защото никога не е получавал професионална помощ. Попаднах на няколко училищни дневника, в които са отбелязани „проблеми с дисциплината“. Не е бил общително момче и едва успях да издиря негови връстници, които си го спомнят добре. Преди няколко години отскочих до Сиракюз и поразпитах хората от квартала, в който е живял. Твърдят, че бил будно и талантливо, но доста „зло“ хлапе.

Почеса левия си показалец с десния.

— Жестокост към животни, побойнически прояви, подозрения за пакости в съседски дворове и кражби. Бабата не се справяла с възпитанието му и Грант станал хулиган. Бил е хитър и никой не е успял да го хване. Не открих името му в списъка на малолетните престъпници. Справките за успеха му в гимназията — тук има копие — не съдържат бележки за никакви извънкласни занимания. Завършил е с успех „много добър“, което за него не е било трудно. Би се справил и със затворени очи. Няколко лоши оценки за поведение, но никакви наказания или предупреждения за изключване. — Фъско се обърна към мен: — Знаете как е при психопатите, докторе. Високият коефициент на интелигентност понякога е застраховка. Още тогава Грант Ръштън е знаел как да овладява импулсите си. Не е ясно кога точно е преминал всички граници, но когато бил на осемнадесет години, едно съседско момиче на четиринадесет изчезнало. Тялото му било открито два месеца по-късно в гориста местност в покрайнините на града. Било полуразложено и причината за смъртта не била установена. При аутопсията била открита травма на главата, рани по врата и следи от сексуална гавра, но не и изнасилване. Разследването не стигнало доникъде и дори не били посочени заподозрени.

— Разпитали ли са Ръштън? — попита Майло.

— Не. След като намерили жертвата — Дженифър Чапъл, той завършил училище и постъпил във флота, на обучение в Оушънсайд, Калифорния. Бил уволнен със запазване на почетните знаци само след два месеца. Военните регистри се оказаха неточни. Успях да узная само, че е освободен поради отклонение от служба.

— И въпреки това е получил почетни знаци? — попитах.

— При доброволците е възможно. Докато е бил в Оушънсайд, проститутка на име Кристън Стрънк била заклана и хвърлена на няколко километра от базата. Още едно неразкрито убийство.

— Същият въпрос — каза Майло. — Някой посочил ли е Ръштън като евентуален заподозрян?

Фъско поклати глава.

— Не, за мое съжаление. Скоро след уволнението си Грант Ръштън умира: катастрофа на старото шосе 66 в Невада. Колата пламва, тялото е овъглено.

— Също както са загинали родителите му — отбелязах.

Тъжните очи на Фъско засияха.

Майло попита:

— За какво говорите? Превъплъщение в ново тяло?

— Не е била възможна подробна експертиза на трупа. Бил е обгорен до неузнаваемост. Едва години по-късно отпечатъците на Майкъл Бърк съвпаднаха с тези на Ръштън и засякох смяната на самоличността му. Вече беше твърде късно да се установи кой е изгорял в колата. Собственикът е бил счетоводител от Тусон, който пътувал към Вегас със съпругата си. Колата изчезнала, докато двамата хапвали хамбургери в крайпътно заведение.

— Някакви предположения чий е трупът? — попита Майло.

Фъско поклати глава и погледна встрани.

— През следващата година и половина следите на Ръштън се губят. Предполагам, че се е представял под други фалшиви имена и е бил в движение. Първото място, на което се е задържал по-дълго, е Денвър, където е приел самоличността на Мичъл Лий Сартин, студент в Роки Маунтин Къмюнити Колидж, специалност биология. Съвпадението на отпечатъците доказва, че Сартин е Ръштън. Кандидатствал е за работа като охранител и е трябвало да потопи пръстите си в мастило. Взел е името на покойник. Истинският Мичъл е бил погребан двадесет и две години по-рано в Болдър. Внезапна смърт на три месеца.

— И не е имало повод охранителната фирма да се свърже с флота — каза Майло.

— Не. Говорело се, че наемат дори шизофреници. Отпечатъците били сравнени с тези на местни лица с криминално досие и естествено не било открито съответствие. Сартин бил назначен за нощен пазач на фармацевтична компания. Денем ходел на лекции. Изкарал един семестър. С пълно отличие. Анатомия и курс по рисуване на човешко тяло.

— Рисуване — повторих аз. — Такъв ли е талантът, за който споменахте?

Фъско кимна.

— Двама от съучениците му си спомниха, че е бил страхотен художник, главно на карикатури. Неприлични картинки и подигравки с учители или известни личности. Не е сътрудничил на училищния вестник. Не искал да се присъединява към каквато и да е група.

Агентът отпи още глътка газирано.

— По време на следването на Сартин в Роки Маунтин КК две студентки изчезнали. Едната била открита след известно време в планината — изнасилена, убита и обезобразена. Все още не е известно какво е станало с другото момиче. Тогава за първи път Мичъл Сартин, тоест Грант Ръштън, е привлякъл вниманието на полицията в Денвър. Бил сред няколкото разпитани лица, защото го видели да разговаря с едното от момичетата в столовата на колежа в деня, преди да изчезне. Но било рутинен разпит, без последствия. Сартин не продължил обучението си и напуснал града. Изпарил се.

— Всичко това е станало за две години, след като е завършил гимназия? — попитах аз. — Бил е едва на двадесет.

— Точно така — потвърди Фъско. — Предпазлив младеж. Следващите няколко години също се губят. Не мога да докажа, но предполагам, че се е върнал в Сиракюз през зимата и е навестил баба си. Въпреки че никой не си спомня да го е видял.

— Нещо се е случило с бабчето — досети се Майло.

Фъско оголи зъби и прокара ръка по стърчащите като четка коси на темето си.

— Една зимна вечер в Сиракюз баба му тръгва нанякъде с колата си, блъсва се челно в дърво и излита през предното стъкло. Алкохолът в кръвта й е малко над нормата, а на предната седалка е открита бутилка бренди. Когато намерили тялото й, вече било вкочанено. Нямало основание да предположат, че се е случило нещо друго, а не пътнотранспортно произшествие, освен че старицата си пийвала кротко у дома и никога не излизала вечер. Рядко шофирала. Няма обяснение защо е подкарала колата в снежна виелица и се е отдалечила на тридесет километра от къщата си. Никой не се е сетил да повдигне въпроса как бутилката е останала невредима при толкова силен удар. Ирма Хюи не е оставила много недвижимо имущество. Живеела под наем и нямала спестявания в банка. Полицията не е открила никакви пари в жилището, дори монети в кутия от бисквити, което ми се струва любопитно, защото е живеела от пенсията на съпруга си, а е получавала и социални помощи и хазяйката й твърди, че е виждала пачки банкноти, прихванати с ластици. Година по-късно Мичъл Сартин се появява като Майкъл Ферис Бърк и се записва в подготвителен курс по медицина в Нюйоркския университет. Представил е служебна бележка, която по-късно се оказва фалшива, от Държавния университет в Мичиган за завършен едногодишен курс със среден успех 3,80. Приели я на доверие. Бърк заявил, че е на двадесет и шест години, за да се вмести в нова самоличност, този път на починало бебе от Кънектикът. Но е бил само на двадесет и две.

— Купил си е малко време с парите на баба си — казах аз. — Но не е направил опит да поиска помощите, които вече са се полагали на него.

— Знае как да бъде предпазлив — увери ме Фъско. — Затова има периоди от живота му, които не мога да проследя, и голяма част от това, което споделям, са само теории и догадки. Но нима досега съм казал нещо, което да не звучи смислено от психологическа гледна точка, докторе?

— Продължавайте — подканих го.

— Ще се върна малко назад. През годината, изминала между смъртта на Ирма Хюи в Сиракюз и записването на Майкъл Бърк в университета в Ню Йорк, има две поредици убийства с обезобразяване, подобни на онова в Денвър. Първата започва в Мичиган, четири месеца след като Мичъл Сартин напуска Колорадо. Три студентки са нападнати в Ан Арбър. Всичките тичали за здраве по алеите в близост до общежитията на университета. Двете от тях били издебнати в гръб от мъж с маска, повалени на земята, зашеметени почти до безсъзнание и изнасилени. Лицата им били нарязани с остър нож, вероятно скалпел. И двете оцелели, защото се появили други спортуващи и нападателят побягнал. Третото момиче нямало този късмет. Случило се три месеца по-късно, когато паниката в университета отшумяла. Тялото му било открито близо до някакъв резервоар, жестоко обезобразено.

— Обезобразено по какъв начин? — попитах.

— Множество разрези в областта на корема и бъбреците. Китките на жертвата били вързани за дърво със здраво въже. Гърдите й били отрязани, а от вътрешната страна на бедрата били одрани парчета кожа. Садистична сексуална операция. Субдуралните хематоми от удари по главата биха могли да бъдат фатални. Но по дървото имало пръски артериална кръв, което доказвало, че е била жива, докато я е кълцал. Официално обявената причина за смъртта е обилно кръвотечение от югуларната вена. Наблизо били намерени парчета синя хартия и полицаите от Ан Арбър открили съвпадение с материала, от който били изработени хирургическите престилки за еднократна употреба, използвани навремето в медицинския център към Мичиганския университет. Последвали множество разпити на студентите и персонала, но не се стигнало до никакви разкрития. Оцелелите момичета успели да опишат нападателя само отчасти: мъж кавказки тип, среден на ръст, много силен. Не говорел и криел лицето си, но едната студентка си спомнила, че видяла бяла кожа между ръкава и ръкавицата му. Първо запушвал устата на жертвата изотзад, а после я стоварвал на земята и нанасял три жестоки удара по лицето, бързо един след друг.

Фъско удари три пъти с юмрук по дланта на другата си ръка. Звукът бе доста силен, но старицата до прозореца продължи да сърба супа, без да се обърне.

— „Отмерени“, както се изрази едната от жертвите — Шели Сприйн. Имах шанса да разговарям с нея преди четири години. Омъжена е, с две деца, съпругът й я обожава. Лицето й е почти възстановено с пластични операции, но ако видите нейни снимки от по-рано, ще се убедите, че не е съвсем същото. Куражлийка е, малко хора се съгласяват да ми се доверят. Иска ми се да вярвам, че разговорът с мен й е помогнал поне донякъде.

— Отмерени — повторих.

— Удрял я мълчаливо, машинално и уверено. Не доловила в него никакъв гняв, сякаш бил напълно спокоен. Според нейните думи действал „като професионалист, който знае какво прави“. Местната полиция е свършила добра работа, но отново никаква ценна следа. Издирих младежите между двадесет и тридесет години, главно охранители или работещи в университета, които са напуснали града скоро след това и оттогава не са се появявали. Единственият, при когото всичко съвпада, се казва Хюи Грант Мичъл. Работил е като санитар в кардиологичното отделение на университетската болница.

— Грант Хюи Ръштън плюс Мичъл Сартин — казах аз — равно на Хюи Грант Мичъл. Този път словесна закачка вместо име на покойник.

— Точно така, докторе. Той обича да си играе. Самоличността на Мичъл е напълно измислена. Препоръките за работа от болница във Финикс, Аризона, които е приложил, се оказаха фалшиви, а номерът на социалната осигуровка, попълнен в молбата за работа, е бил съвсем нов. Плащал е наема си в Ан Арбър в брой, няма квитанции за пазаруване с кредитна карта, никакви писмени сведения, освен характеристика от работодателите: бил е образцов санитар. Мисля, че преминаването от имена на покойници към измислени самоличности бележи психическа промяна. По-голяма увереност.

Фъско побутна чашата си встрани, а после и полуизядения сандвич.

— Нещо друго ме навежда на мисълта, че е разширил дейността си. Изгарял е от желание за нова игра. Докато е работел в кардиологичното отделение, няколко пациенти са починали внезапно и необяснимо. Били са в тежко състояние, но не и неизлечимо болни. Биха могли и да оживеят. Никой не е заподозрял нищо и до ден-днешен никой не знае какво се е случило. А когато се поразтършувах, открих това.

— Накълцва момичета и умъртвява пациенти от интензивно отделение? — каза Майло. — Разностранни интереси.

Изражението на Фъско стана сурово.

— Нямате представа — увери го той.

— Твърдите, че две десетилетия е вършил престъпления безнаказано? Или това е сюжет за книга?

— Слушайте — каза Фъско и стисна зъби. После изведнъж се усмихна, опря гръб на облегалката и присви очи. — Информацията не е разгласена, защото не съм стигнал до нищо съществено за оповестяване. Разследвам дълъг период, а задачата ми бе поверена едва преди три години.

— Споменахте за две поредици убийства. Къде е била втората?

— Тук, във вашия златен щат. Фрезно. Месец след като Хюи Мичъл напуснал Ан Арбър, още две момичета били нападнати при разходка сред природата в разстояние на две седмици. И двете били намерени вързани за дървета и с почти същите рани като на жертвите от Колорадо и Мичиган. Санитар на име Ханк Сприйн напуснал града пет седмици след откриването на второто тяло.

— Сприйн — казах аз. — Шели Сприйн. Взел е името на една от жертвите си?

Фъско се усмихна ехидно.

— Има слабост към иронията. Отново се е измъкнал. Ханк Сприйн работел в частна болница в Бейкърсфийлд, специализирана в пластична хирургия, отстраняване на кисти и други подобни неща. Било голяма изненада, когато състоянието на три оперирани пациентки внезапно се влошило посред нощ и те починали. Официални причини: сърдечен удар и алергична реакция на упойващи средства. Случва се, но не и три пъти за шест месеца. Лошата слава довела до закриването на болницата, но Ханк Сприйн успял да се изпари. Следващото лято в университета в Ню Йорк се появил Майкъл Бърк.

— Дълъг списък от жертви за двадесет и две годишен — отбелязах аз.

— Двадесет и две годишен, достатъчно умен, за да завърши подготвителен колеж и медицина. По време на обучението си е работел като лаборант при професор по биология. Миел стъкларията нощем, но нямал голям доход, живеел в студентско общежитие. Разчитал е на парите на баба си. Завършил е със среден успех 3.85. Убеден съм, че оценките му са заслужени. През летните ваканции е бил санитар в три държавни болници — „Ню Йорк Медикъл“, „Мидъл Стейт Дженеръл“ и „Лонг Айлънд Дженеръл“. Кандидатствал в десет медицински университета, бил приет в четири и избрал да следва в Сиатъл, щата Вашингтон.

— Някакви убийства на колежки през този период? — попита Майло.

Фъско облиза устни.

— Не, не попаднах на подобни случаи. Но не липсват данни за изчезнали момичета. В цялата страна. Няма открити трупове. Предполагам, че Ръштън/Бърк е продължил да убива, но по-добре е прикривал следите си.

— Предполагате? Този хитрец е психопат убиец, който променя характера си.

— Не характера — поправи го Фъско, — а начина си на изразяване. Това отличава този тип престъпници. Дава воля на импулсите си, на най-жестоките от тях, но умее и да бъде внимателен. Изключително внимателен. Помислете какво търпение е било необходимо, за да стане истински лекар. Има и още нещо, което си заслужава да се вземе предвид. През нюйоркския си период може би е раздвоил вниманието си между изнасилванията и убийствата и паралелно развития интерес, който се е зародил в Мичиган и е продължил в Бейкърсфийлд: да „отървава“ пациенти от мъките им. Зная, че престъпленията изглеждат коренно различни, но общото помежду им е стремежът към власт. Влизане в ролята на Бог. Когато е опознал системата в болниците, за него е било детска игра да вилнее в отделенията.

— Как предполагате, че е извършил всички тези убийства? — попита Майло.

— Има много начини да бъде избегнато подозрение. Запушване на носа, задушаване, инжектиране на суксинил, инсулин, калиев хлорид.

— Нещо интересно в трите болници, където Бърк е работил през лятото?

— В Ню Йорк е най-трудно човек да се добере до информация. Големи болници, твърде много бюрокрация. Да кажем, че научих за няколко съмнителни смъртни случая в отделенията, в които Бърк е работил. По-точно — тринадесет.

Майло посочи към папката.

— Тук има ли сведения за тях?

Фъско поклати глава.

— Сведох документацията само до реални резултати, без догадки. Полицейски доклади, аутопсии и така нататък.

— Искате да кажете, че част от информацията ви е придобита по незаконен път и не може да се използва в съда.

Фъско не отговори.

— Престарали сте се, агент Фъско — каза Майло. — Не съм свикнал да прилагам каубойски номера.

Фъско показа ослепително белите си зъби.

— За мен е удоволствие да разваля стереотипа ви, детектив Стърджис.

— Не съм казал, че имам стереотип.

Агентът се наведе напред.

— Не мога да се преборя с враждебността и недоверието ви. Но какъв смисъл има да се правите на задръстено местно ченге, негодуващо срещу натрапника от ФБР? Колко често се случва някой да ви предостави толкова ценна информация?

— Прав сте — отвърна Майло. — Когато нещо изглежда твърде хубаво, за да бъде истина, обикновено се оказва заблуда.

— Добре — каза Фъско. — Ако не искате папката, ще си я взема. Късмет в разследването за доктор Мейт. Впрочем, той е започнал смъртоносното си странстване точно когато Майкъл Бърк/Грант Ръштън е решил сериозно да се захване с медицина. Мисля, че Бърк е следвал примера на Мейт. Според мен измъкването на Мейт и славата му са изиграли важна роля за еволюцията на Майкъл Бърк в болничен убиец. Въпреки че Майкъл е започнал да умъртвява пациенти по-рано. Главната му цел е била да убива хора. — Към мен: — Не мислите ли, че това се отнася и за доктор Мейт?

Наричаше Бърк с първото му име. Дългото безрезултатно разследване го бе накарало да гледа на него като на стар познайник, когото презира.

Майло попита:

— Значи смятате Мейт за сериен убиец?

Фъско му се усмихна приятелски.

— Не сте ли на това мнение?

— За някои хора Мейт е ангел на състраданието.

— Сигурен съм, че и Майкъл Бърк може да манипулира мнозина да говорят така за него. Но всички знаем как са стояли нещата. Мейт е обичал усещането за власт. Както и Бърк. Всички сте чували вицовете за лекари, които се правят на Господ. Тези двамата са ги превърнали в реалност.

Майло потърка пръсти в ръба на масата.

— Значи Мейт вдъхновява Бърк и той заминава за Сиатъл да следва медицина. Доста е попътувал.

— Непрекъснато е в движение — каза Фъско. — Странно, че преди да се появи в Сиатъл и да си купи микробус „Фолксваген“ втора ръка, официално не е имал собствена кола. Както казах, действа като вирус — променя се и е неуловим.

— Кой е умрял в Сиатъл?

— Университетската болница в щата Вашингтон не предостави документация. Заявиха, че в никое отделение не е имало странни смъртни случаи. Но дали биха го повторили под клетва? От друга страна, не липсват серийни убийства.

— Бърк се е върнал към момичетата? Той ли е убиецът от Грийн Ривър?

Фъско се усмихна.

— Никой от случаите в Грийн Ривър не съответства на предишния му почерк, но зная най-малко за четири, които си заслужават по-подробно проучване. Момичета с множество прободни рани, вързани за дървета в междуградски зони, всичките на по-малко от двеста километра от Сиатъл. Все още не са разкрити.

— Бърк си играе със системите за интравенозно вливане през деня, в свободното си време напада момичета, а успява да ходи и на лекции.

— Бънди е убивал и е работел, докато е следвал право. Бърк е много по-умен, въпреки че както повечето психопати е имал слаби периоди. Това едва не му е коствало лекарската диплома. През лятото е трябвало да учи за поправителни изпити, получавал е ниски оценки за клиничните си умения и е завършил почти с най-нисък успех в курса. Все пак е бил изпратен на специализация във военна болница в Белингъм. И там не можах да се добера до регистрите, но ако някой открие необичайно голям брой ветерани, умрели по време на негово дежурство, няма да бъда шокиран. На същото място е получил квалификация за спешна медицинска помощ, приели са го на работа с шестцифрен доход в „Юнитас“, върнал се е в Ню Йорк и се е сдобил с още едно возило.

— Но е запазил и микробуса? — попитах.

— Със сигурност.

— Каква кола си е купил? — поинтересува се Майло.

Досетих се, че мисли за БМВ.

— Лексус на три години — отвърна Фъско. — Спешната медицина ми се струва идеално работно място за един извратен самотник: предостатъчно кръв и страдание, вземане на решения на живот и смърт, рязане и зашиване, тежки дежурства, понякога денонощни, а после почивни дни. Още нещо важно: няма дълготрайни взаимоотношения с пациенти, никакво обвързване или време за общуване с колеги. Бърк би могъл да се задържи там с години, но си остава психопат и накрая отново е оплескал нещата.

Майло се усмихна. Петнадесет години бе живял с лекар от спешно отделение. Бях чувал Рик да възхвалява свободата, която има благодарение на това, че не се налага да поддържа трайни връзки с пациенти.

— Решил е да отрови шефа си — каза Майло. — В статията се споменава, че е бил лишен от лекарски права заради съмнителни действия. Какви?

— Често не се явявал на работа в спешното отделение. Държал се зле с пациенти. Шефът му доктор Рабиновиц казва, че понякога Бърк бил изключително любезен. Отнасял се със съчувствие и посвещавал доста време на децата. Но друг път изпускал нервите си, обвинявал някого в преувеличаване или симулиране и ставал ужасен. Буквално се опитал да изрита няколко пациенти от отделението, като им казал, че само заемат легла, полагащи се на болни хора. Започнало да се случва все по-често. Бърк получил многократни предупреждения, но просто отричал да е постъпвал така.

— Явно вече не е можел да се владее — каза Майло и ме погледна.

— Може би поради голямото напрежение — предположих. — Трудно е издържал на натиска да върши тежка работа при ограничени способности. Да бъде подчинен на по-умни от него. Или е преживял някаква емоционална травма. Имал ли е нормална връзка с жена?

— Не се е обвързвал трайно, но е минавал за привлекателен. — Фъско сведе поглед и сви ръце в юмруци. — Забелязах, че е прилагал и друга тактика, струва ми се по-отскоро. Сприятелил се с една пациентка в Сиатъл. Бивша клакьорка, болна от рак на костите. Като специализант Бърк обикалял отделенията, но започнал да се застоява дълго при нея.

— Нали не сте се добрали до регистрите на болницата? — попита Майло.

— Не успях. Но разговарях с няколко медицински сестри, които си спомнят Майкъл. Нищо особено, просто са забелязали, че прекарва доста време при клакьорката. Всичко свършило, когато момичето починало. Две седмици по-късно била открита първата обезобразена жертва. Следващата година, в Рочестър, Бърк се сближил с друга болна жена. Разведена, малко над петдесетте, бивша кралица на красотата с тумор в мозъка. Била приета в спешното отделение заради някаква криза. Бърк й вдъхвал кураж, посещавал я по време на четиримесечното й лечение и дори ходел в дома й, след като била изписана. Бил до нея, когато починала. Той е обявил часа на смъртта.

— Каква причина е посочил? — попита Майло.

— Дихателна недостатъчност — каза Фъско. — Не е било изключено на този стадий от заболяването й.

— Имало ли е серийни убийства след това?

— Не точно в Рочестър, но през двете години, когато Бърк е работел в „Юнитас“, в радиус от триста километра са изчезнали пет момичета. Трите след смъртта на приятелката му. Съгласен съм с теорията на доктор Делауер за напрежението и неспособността да се владее.

— Триста километра — повтори Майло.

— Както изтъкнах — каза Фъско, — Бърк има превоз и предостатъчно време да бъде сам. В Рочестър е живял в къща под наем в полунаселен район. Съседите твърдят, че никога не е имал гости и често е изчезвал за по няколко дни. Понякога вземал екипировка за ски. И микробусът, и лексусът имали багажници на покрива. Поддържа добра форма, обича да бъде сред природата.

— Тези пет момичета просто са изчезнали и не са намерени трупове?

— Засега — отговори Фъско. — Детективе, знаете, че триста километра не са никак много, когато човек има свястно возило. Бърк старателно се грижел за своите. Били невероятно чисти, както и домът му. Има безупречни навици. В къщата миришело на дезинфекциращи препарати, а леглото било идеално застлано.

— Как са го заподозрени в опита за отравяне на Рабиновиц?

— По косвени показания. Многократно се издънвал и накрая Рабиновиц настоял за отнемане на правата му. Бърк му хвърлил поглед, от който го побили тръпки. Седмица по-късно му прилошало. Оказало се, че е погълнал цианкалий. Бърк бил последният, забелязан близо до чашата му с кафе, освен секретарката, която отскочила до полиграфа. Когато местната полиция потърсила Бърк и вкарала името му в компютъра, вече бил изчезнал. После намерили игли и ампула от пеницилин в шкафче в съблекалнята на лекарите. По ампулата имало следи от цианкалий. Рабиновиц е късметлия, че е отпил малка глътка. Въпреки това е лежал цял месец.

— Бърк е оставил цианкалий в шкафчето си?

— В шкафчето на свой колега, с когото бил разменил гневни реплики. За щастие той има алиби. Стоял си е у дома с тежко чревно разстройство. Достатъчно свидетели са потвърдили, че не е излизал. Възникнали подозрения, че е отровен, но се оказало вирусно заболяване.

— Значи единственото доказателство срещу Бърк е бягството му.

— Единственото, до което са се добрали в Рочестър. Аз разполагам и с нещо друго. — Посочи към все още неотворената папка. — Роджър Шарвеньо, квалифициран помощник в белодробното отделение. Полицията в Бъфало не е проверила твърденията му за доктор Бърк, но Шарвеньо е работил в „Юнитас“ три месеца по времето, когато и Бърк е бил там. Шарвеньо споменава за Бърк и седмица по-късно умира.

— Защо не са издирили Бърк? — попита Майло.

— В интерес на истината — каза Фъско — Шарвеньо не е бил надежден свидетел поради нестабилното си психическо състояние. Предполагам, че е страдал от личностно разстройство, граничещо с шизофрения. Цял месец е разигравал местните сили на реда, като ту признавал, ту оттеглял показанията си или твърдял, че е убил някои от пациентите, но не всичките, настоявал за пресконференции, сменял адвокати и се държал все по-неадекватно. Докато бил под ключ, обявил гладна стачка, правел се на онемял и отказвал да говори с назначените от съда психиатри. Когато споменал името на Бърк, всички вече били вдигнали ръце от него. Но съм сигурен, че е познавал Майкъл Бърк и той е оказвал влияние върху него.

— Защо Бърк би се изложил на риск, като се довери на човек с нестабилна психика като Шарвеньо? — попитах аз.

— Не твърдя, че му се е доверил или че го е командвал. Просто мисля, че е упражнявал някакво въздействие. Възможно е да го е постигал много тактично, тук забележка, там побутване. Шарвеньо е бил лабилен, пасивен и много податлив на внушение. Майкъл Бърк е идеалният покровител: властен, манипулативен и посвоему обаятелен. Според мен Бърк е знаел как да улучва слабите му места.

— Властен, манипулативен, върши престъпления и остава безнаказан — каза Майло. — Какво следва — да се кандидатира за обществен пост?

— Искате ли да видите профилите на хората, които управляват страната?

— Нима Бюрото все още се занимава с това?

Фъско се усмихна.

Майло попита:

— Дори ако вашето момче е въплъщение на злото, каква е връзката му с Мейт?

— Опишете ми раните на Мейт.

Майло се засмя.

— Първо вие ми кажете какви бихте очаквали да бъдат.

Фъско се раздвижи в сепарето, наведе се встрани и протегна лявата си ръка над облегалката.

— Нямам нищо против. Предполагам, че е бил халосан и е изпаднал в полусъзнание или пълно безсъзнание, вероятно със силен удар по главата изотзад. Или задушаване. Вестниците писаха, че е открит в микробуса. Ако е вярно, това се разминава с почерка на Бърк, който връзва жертвите си за дървета. Но гористата местност е характерна за убийствата му. По-видно място, но този елемент потвърждава теорията за нарастваща увереност. А и Доктор Смърт е известна личност. Подозирам, че си е уговорил среща с него може би под претекст, че проявява интерес към работата му. Доколкото съм чувал за Мейт, най-добрият начин да го предразположи, е бил да подхрани егото му.

Фъско замълча. Майло не каза нищо. Бе сложил ръка върху папката и докосваше връзките. Бавно я развързваше.

— Както и да е уговорена срещата — продължи Фъско, — предполагам, че Бърк предварително е опознал мястото и движението по пътя и е оставил кола достатъчно близо до местопрестъплението, за да може бързо да стигне пеша до нея и да избяга. В неговия случай може да е била на километри разстояние, вероятно на изток, защото там има много изходи. В Ел Ей му е бил необходим превоз, така че със сигурност се е сдобил с регистрация под ново име, но дали е използвал собствената си кола или крадена — не мога да кажа.

— Предполагам, че сте проверили в базата данни всички възможни комбинации от Бърк, Ръштън, Сартин и Сприйн.

— Правилно предполагате. Никакво попадение.

— Щяхте да поразмишлявате за раните.

— Да поразмишлявам — усмихна се Фъско. — Жестоки, но точни разрези със скалпел или друг нож, също толкова остър. Може би и малко геометрия.

— Какво имате предвид под „геометрия“? — попита Майло с престорено нехайство.

— Геометрични фигури, изрязани в кожата. Започнал е това в Ан Арбър. В долната част на корема на последната жертва с острието били начертани ромбове. Когато прочетох за това, първата ми мисъл беше, че такава е представата му за шега. Отново ирония: форма на диамант, момичетата си падат по диаманти. Но при едната от жертвите във Фрезно фигурите били други. Кръгове. Не мога да ви кажа какво точно означава това, освен че той обича да си играе.

— Във Фрезно е имало два трупа — казах аз. — Само по единия ли са били изрязани фигури?

Фъско кимна.

— Може би при второто убийство Бърк е бил принуден да бърза.

— Или — предположи Майло — и двете жертви не са негови.

— Прочетете материалите и сам направете извод.

Фъско придърпа чашата си и докосна сандвича.

— Имате ли още нещо за казване?

— Само, че навярно не сте намерили много следи, ако изобщо е оставил такива. Бърк е свикнал да разчиства след себе си. Убийството на Мейт би представлявало грандиозно постижение за него: синтез между предишните му два начина на действие — окървавен нож и псевдоевтаназия. Във вестниците се споменава, че Мейт е бил включен в изобретението си. Вярно ли е?

— Псевдоевтаназия?

— Никога не е истинска — разпалено заговори Фъско. — Всички приказки за право на смърт и спасяване на пациенти от мъките им са безсмислени. Докато не успеем да проникнем в съзнанието на някой умиращ и не прочетем мислите му, няма да узнаем какво желаят тези хора. — Опита се да се усмихне, но по-скоро се озъби. — Когато чух за картината, се убедих, че трябва да бъда по-настойчив с вас. Бърк обича да рисува графики. Къщата му в Рочестър е била пълна с книга за изобразително изкуство и скицници.

— Добър ли е? — попитах.

— Доста. Направих снимки на някои от творенията му. Всичко е в папката. Но не се придържайте към моите изводи. Преценете нещата от всички гледни точки. Съставих стотици профили, но нещо все ми убягва.

— Свършили сте далеч повече работа от съставяне на профили на Бърк — отбелязах аз.

Фъско ме изгледа с недоумение.

— Какво искате да кажете?

— Струва ми се, че залавянето му се е превърнало във ваша фикс идея.

— Една от настоящите ми задачи е задълбочено разследване на неразкрити престъпления. — Към Майло: — Има какво да узнаете оттук.

Майло най-сетне отвори папката. Вътре имаше три черни подвързии с етикети I, II и III. Извади първата и попадна на страница, съдържаща пет ксерокопирани портретни снимки.

В горния ляв ъгъл: цветна, от училището на десетгодишния Грант Хюи Ръштън. Чип нос, късо подстригани руси коси, като на Норман Рокуел, но за разлика от него това хлапе не се бе усмихнало пред фотоапарата. Гледаше встрани, а устните му бяха стиснати, което би могло просто да издава нехайство, но не бе така.

Гняв. Хладнокръвен гняв, съчетан с… предпазливост? Емоционална нестабилност? Лукави очи с дяволит поглед. Нещо средно между Норман Рокуел и Даян Арбъс. Или въображението ми ме подвеждаше заради онова, което бях чул от Фъско?

Следващата снимка бе от завършването на гимназия. На осемнадесет години Грант Ръштън бе изглеждал по-спокоен. Приятен младеж с карирана риза, леко закръглено лице със симетрични черти, напомнящи за куче, порода мопс. Светла кожа, със ситни пъпки около носа. Широка долна челюст, стиснати устни, леко повдигнати от двете страни. Косите на тийнейджъра Грант бяха малко по-тъмни, но все пак руси, дълги до раменете и сплъстени. Този път бе погледнал право в обектива и изражението му издаваше увереност. Нещо повече: дързост. Според Фъско, тогава вече е бил извършил едно убийство и е останал безнаказан.

Под детските снимки имаше портрет на Хюи Мичъл с брада и значка на охранителна фирма „Грейт Лейкс Секюрити“. Брадата му бе гъста, заострена и кестенява, в контраст с пепеляворусите коси. Стигаше от скулите му до най-горното копче на ризата и сравнението на лицето му с по-рано бе невъзможно. Косите му бяха още по-дълги, вързани на опашка, преметната над дясното рамо.

Очите изглеждаха светли и притворени и в тях се четеше злоба. Бих предположил, че е просто негодувание на човек, вършещ неквалифицирана работа. Физически белези: ръст метър и седемдесет и пет, тегло деветдесет килограма, руса коса, сини очи.

Най-отдолу имаше две снимки на Майкъл Бърк, дипломиран лекар. На първата, от шофьорска книжка, издадена в Ню Йорк, отново бе с брада, но по-къса и равно подрязана, което подхождаше на сериозното му лице, както и новата прическа на пластове, стигащи до над ушите. Вече личаха белезите на средната възраст: леко оредели коси, бръчки около устата и торбички под очите. Изглеждаше напълно нормален човек.

Този път статистическата информация гласеше: ръст метър и седемдесет и два, седемдесет и пет килограма.

— Смалил се е с три сантиметра и е отслабнал с петнадесет кила? — попитах.

— Или е излъгал службата за издаване на шофьорски книжки — каза Фъско. — Всички го правят, нали?

— Хората крият теглото си, но обикновено не се изкарват по-ниски.

— Майкъл не е като другите хора — отбеляза Фъско. — Ще забележите, че тук пише и кафяви очи. Естественият цвят на неговите е синьо-зелен. Явно ги е разигравал или защото е имал причина да се крие, или просто за да се забавлява. На служебната му карта от „Юнитас“ отново е попълнено „сини“.

Разгледах последната снимка.

Майкъл Ф. Бърк, лекар, отделение „Спешна медицина“

Гладко обръснат, с широка челюст, малко по-пълен, с по-редки коси, но пуснати малко по-дълги. Бърк се бе задоволил само да ги приглади.

Сравних снимката с онази от гимназията. Чертите изглеждаха сходни. Очите имаха една и съща форма, но бе трудно да се установи какъв точно е цветът им. Брадата на Хюи Мичъл закриваше всичко. Гъстият перчем на Ръштън и голото чело на Бърк създаваха впечатление за различни лица.

Пет лица. Не би ми хрумнало, че са на един и същи човек.

Майло затвори черната папка и я пъхна обратно в по-голямата. Фъско бе очаквал някакъв отговор и изглеждаше разочарован. Притисна пръсти към стените на чашата.

— Нещо друго? — попита Майло.

Фъско поклати глава. Разгъна хартиена салфетка, уви в нея полуизядения сандвич с пушени гърди и го пъхна в джоба на якето си.

— В сградата на ФБР ли пребивавате? — попита Майло.

— Официално — отвърна Фъско. — Но през повечето време съм на път. Обажданията автоматично се пренасочват към мобилния ми телефон. Факсът ми е включен денонощно. Можете да се свържете с мен когато пожелаете.

— На път за къде?

— Където ме отведе работата. Както казах, имам и други задачи освен Майкъл Бърк, въпреки че мисля главно за него. Тази вечер ще летя за Сиатъл. Ще опитам да изкопча нещо повече от Университета на щата Вашингтон. Освен това ще се заема с онези неразкрити убийства, защото са болна тема. При тази слава на тихоокеанското крайбрежие като световна столица на серийните убийства и нищо ново за случаите в Грийн Ривър, шефовете не обичат да им се напомня за стари провали.

— Приятно пътуване — пожела му Майло.

Фъско се измъкна от сепарето. Не носеше куфарче. Отстрани якето му бе издуто от сандвича. Не беше висок, най-много метър и седемдесет, с набито телосложение и криви крака. Предниците на якето бяха разтворени и забелязах, че от джоба на ризата му се подават няколко химикалки, а мобилният телефон е окачен на колана му. Не видях оръжие. Приглади белите си коси и накуцвайки, излезе от ресторанта. Приличаше на уморен стар моряк, който не е успял да достигне квотата си.