Доктор Смърт

39.

Седмица преди Коледа се обади Стейси.

— Съжалявам — каза тя. — Неучтиво беше да не отговарям на съобщенията ви, но бях твърде заета и…

— Не се безпокой. Как вървят нещата?

— Всъщност — доста по-добре. Получих страхотни оценки на всички изпити и току-що разбрах, че съм приета в „Корнел“. Зная, че е далече и понякога е студено, но има специалност ветеринарна медицина и може би ще се насоча към нея.

— Поздравления, Стейси.

— Архитектурата ми се струва твърде… суховата. Впрочем, благодаря за помощта.

— Как е Ерик?

— Добре е, татко — също, непрекъснато е зает. Неприятно му е да ходи за подпис в полицията, все мърмори, но има късмет, че се отърва с условна присъда, нали? Ерик смени специалността си. Психология. Може би вие сте му повлияли. Съжалявам за отношението му към вас.

— Всичко е наред.

Стейси се засмя.

— Така казва и той. Понасянето на обиди е част от работата ви. Ерик не е склонен да изпитва чувство за вина.

— Аха — казах аз, макар и да знаех колко греши.

— Чухте ли за семейство Манитоу? — попита тя.

— Какво ново за тях?

— Обявиха къщата си за продан и се преместиха от Палисейдс. Наели са жилище в Ла Джола. Съдия Манитоу ще напуска, а доктор Манитоу се опитва да намери работа там.

— Не знаех това.

— Изнесоха се без предупреждение — каза Стейси. — Един ден видях съдия Манитоу да потегля за работа, а на следващия бяха сложили табелата и пристигнаха камионите за превоз на мебели. Беки се премести с тях. Приета е в някакъв колеж в Сан Диего. Всички други нямат търпение да заживеят самостоятелно, но Беки предпочитала да бъде близо до дома.

— Някои хора имат нужда от това — казах аз.

— Сигурно. Отново благодаря за помощта. Може би, когато стана ветеринар, ще идвам да лекувам симпатичния ви булдог. За да ви се отплатя.

— Може би — потвърдих.

— Би било страхотно — засмя се тя.