38.

Две седмици преди Коледа позвъних в щаба на ФБВ, макар и да не очаквах да узная новини, и поисках да разговарям със специален агент Мери Донован.

Веднага ме свързаха с нея.

— Здравейте, докторе. С какво мога да ви бъда полезна?

— Просто исках да разбера дали имате някакъв напредък във връзка с доктор Фъско.

— Напредък — повтори тя. — В какъв смисъл?

— Успяхте ли да го намерите, да му помогнете.

— Сериозно ли говорите?

— За кое?

— Да му помогнем. Като че ли сме някаква клиника.

— Какво стана с колегиалността? И уважението към него за минали заслуги? Значи нищо ново?

Дълго мълчание. Най-сетне каза:

— Слушайте, приех обаждането ви само защото предположих, че може би сте променили решението си, но явно това е загуба на време.

— Да променя решението си относно какво?

— Да ни сътрудничите. Да ни помогнете да го намерим.

— Да ви помогна? — повторих. — Като че ли съм някаква клиника.

Отново мълчание.

— Мисля, че вече получих отговор на въпроса си — казах аз.

— Приятен ден, докторе.

Щракване.

Подържах телефонната слушалка и се замислих за твърдението на Алис Зоуби, че очаква данъчна ревизия, защото си била навлякла гнева на влиятелни личности. Вероятно ни бе излъгала, за да прикрие обаждане от Рой Хейзълтън.

Но човек никога не знаеше.

Загрузка...