Енциклопедия на шпионажа

За ограничено ползване

Остаряла американска категория за секретност, използвана за означаване на информация, за чието несанкционирано разгласяване се е смятало, че ще нанесе вреда на националната сигурност на Съединените щати. Понятието ЗА ОГРАНИЧЕНО ПОЛЗВАНЕ, въведено след Втората световна война, е най-ниската степен на секретност. След него следват грифовете (във възходящ ред) КОНФИДЕНЦИАЛНО, СЕКРЕТНО и СТРОГО СЕКРЕТНО.

В днешно време означението За ограничено ползване е извън употреба в САЩ.

Заботин, Николай (?–1946)

Съветски РЕЗИДЕНТ на ГРУ в Канада от 1943 до 1945 г. Пристига в Канада през лятото на 1943 г. с ИГОР ГУЗЕНКО — шифров чиновник, който му е подчинен. Заботин направлява действията на агентурната мрежа на ГРУ в Канада, която се стреми да проникне до тайните по създаването на атомната бомба. Той лично вербува ядрения физик доктор АЛЪН НЪН МЕЙ.

През септември 1945 г. Гузенко става изменник и съобщава всичко за Заботин на местните власти. Канадската служба за сигурност подготвя арести, но той се изплъзва на властите, заминава за Ню Йорк и през декември 1945 г. се качва на борда на съветския търговски кораб Александров.

Съществуват различни сведения за съдбата на Заботин. Според някои е скочил от Александров и се е самоубил по пътя към Съветския съюз. По-вероятното обяснение е, че е починал от „сърдечна недостатъчност“ 4 дни след пристигането си в Москва през януари 1946 г.

Съветското му КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ е Грант.

Заводи Скунк

Жаргонно наименование на конструкторското бюро на корпорацията Локхийд еъркрафт в Бърбанк, Калифорния, основана през 1943 г. от КЛАРЪНС (КЕЛИ) ДЖОНСЪН. Съществуването на бюрото е пазено в тайна много дълго. Първоначално е създадено за построяването на P–80 Шутинг стар — първия реактивен боен американски самолет. По-късно бюрото създава и построява строго секретните шпионски самолети U–2, A–12 ОКСКАРТ и SR–71 БЛЕКБЪРД.

Други самолети, създадени от заводите Скунк, включват американския F–117A „таен“ самолет на военновъздушните сили за нанасяне на удари. Бюрото разработва и Сий Шедоу на военноморските сили, секретен кораб за изследвания и проучвания.

Името на заводите Скунк (скункс е и американско животно с лоша миризма) е избрано поради близостта с химически завод, който изпуска отвратителни изпарения (по аналогия с „вонящата фабрика“ от известния вестникарски комикс L’il Abner.)

Ръководители на заводите Скунк:

1943–1975 — Кели Джонсън.

1975–1991 — Бенджамин Рич.

1991–1993 — Шърман Мълън.

1993 — Джак Уордън.

Вж. СТАРФАЙТЪР CL–282; СВРЪХЗВУКОВ CL–400.

Закарайъс, Елис (1890–1961)

Висш РАЗУЗНАВАЧ на ВМС на САЩ от времето на Втората световна война, предсказал Студената война. През 1912 г. завършва Военноморската академия и е изпратен в Япония, където от 1920 до 1924 г. изучава японски език и политология. След това служи като криптолог в азиатската военноморска база от 1926 до 1931 г.

Известно време преподава, работи в разузнаването и в корабоплаването. От 1938 до 1940 г. е началник на разузнаването на 11-и военноморски окръг (Сан Диего). Той твърди, че е предупредил адмирал Хазбънд Кимъл, американския командващ флот, за предстоящата атака над ПЪРЛ ХАРБЪР, но по-късно Кимъл свидетелства, че не си спомня да е имало подобен разговор.

Закарайъс командва тежкия крайцер Солт Лейк Сити от 1940 до 1942 г. и участва в някои бойни действия в Тихия океан. Служи като заместник-ръководител на военноморското разузнаване през 1942–1943 г., но след това се завръща в морето и командва бойния кораб Ню Мексико и воюва отново в Тихия океан. През 1944–1945 г. е началник-щаб на 11-а военноморски окръг и ръководи военноморската психологическа операция срещу Япония, убеждавайки ги по радиоемисиите да сложат оръжие.

Закарайъс се оттегля през 1946 г. Получава звание контраадмирал в оставка. Същата година излиза книгата му „Тайни мисии“ („Secret Missions“). Той изнася лекции и пише по международни и военни въпроси. Книгата му „При затворени врата“ („Behind Closed Doors“, 1950) е предсказание на Студената война, както и че една Трета световна война между Съветския съюз и Съединените щати „ще бъде реалност между лятото на 1952 и есента на 1956 г.“.

Закон за държавната тайна

Британски закон, приет през 1889 г., който дава възможност на правителството да обявява за секретна една или друга официална информация независимо от предмета или важността й. Такава информация просто се обявява за секретна. Нов закон, приет през 1911 г., позволява да бъдат подведени под отговорност едни или други лица, ако публикуват информация, застрашаваща сигурността на държавата. Законът е допълван през 1920 г. и 1939 г.

Вж. УВЕДОМЯВАНЕ „Д“; БЛЕЙК, ДЖОРДЖ; КЕНТ, ТАЙЛЪР; ЛИТЕРАТУРНИ ШПИОНИ; РАЙТ, ПИТЪР.

Закон за наблюдение на външното разузнаване

Американски закон, гласуван през 1976 г. (влиза в сила 2 години по-късно), който се отнася до тайното НАБЛЮДЕНИЕ на заподозрени в шпионаж.

Когато изпълнителната власт реши да прибегне до електронно наблюдение на човек, замесен в шпионска дейност, председателят на Върховния съд на Съединените щати избира федерален съдия за провеждането на закрито заседание, на което се взема решение, дали правителството има правото да извърши подобно наблюдение. (Обикновено тази процедура се осъществява от СЪДА ЗА НАДЗОР НА ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ.) В закона е включен нов параграф — Електронно наблюдение в Съединените щати за целите на външното разузнаване. Законът предвижда и контрол над телефонното подслушване и монтирането на микрофони.

Закон за процедурите по секретната информация (ЗПСИ)

Американски законодателен акт, приет през 1980 г. Определя процедурите при използване на секретна информация — доколко е уместна и допустима в съдебните процеси за шпионаж. ЗПСИ защитава информацията относно сигурността на държавата, като позволява на съдията да взема решение, как да се съхраняват секретните материали, без да станат достояние на обществеността по време на един или друг процес. Според този закон при закрити заседания съдията може да решава как, без да обявява държавна тайна, да не наруши правилата за справедлив процес.

Гласуването на ЗПСИ е предизвикано от опасенията на служителите на Темида от т.нар. ИЗНУДВАНЕ ОТ ПОДСЪДИМ — завоалирана заплаха от страна на защитата, че цената на следствието ще бъде разкриване на секретни материали в съдебната зала, което може да принуди Министерството на правосъдието или да прекрати случая, или да постигне споразумение в полза на шпионина.

Според ЗПСИ могат да се предоставят тайни, но при строги мерки за сигурност от страна на адвоката на защитата, чиновниците в съда и други лица, свързани с делото. Подобен ДОСТЪП до секретни материали се провежда при закрити врата и се разрешава под клетва.

В делото на САМЮЪЛ МОРИСЪН Министерството на правосъдието се позовава на ЗПСИ, но се престарава и надминава обикновените предпазни мерки, предвидени в закона. Адвокатите, които ще боравят със секретни материали, просто се съгласяват на „нареждане за защита“, издадено от съдията, и подписват клетва никога да не разкриват тайните на документите, които са видели. При случая с Морисън правителството изисква да бъдат взети дори отпечатъци от адвокатите, преди да получат право на достъп до секретни материали, а ФБР да проведе спрямо тях оперативна проверка, „включително да получи сведения за образователен ценз, научни постижения, спортни предпочитания, личен живот, дисциплинарни прояви, медицинско досие и досие за имотно състояние“.

Тези изключителни изисквания, които адвокатите смятат за унизителни и недопустими, освен всичко друго са и ненужни. По време на процеса, продължил 7 дни, не са разкрити никакви тайни, а накрая съдебните заседатели признават Морисън за виновен.

Закон за тайните

Вж. ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА.

Закон за шпионажа

Американски закон, приет през юни 1917 г. срещу германски шпиони и саботьори. След приемането му са арестувани и хвърлени в затвора хиляди хора, но нито един от тях — по обвинение в истински шпионаж. Законът се превръща в инструмент срещу инакомислещите.

Първият обвинен в шпионаж съгласно този закон е Даниъл Елсбърг, който предава т.нар. ДОКУМЕНТИ НА ПЕНТАГОНА на пресата и Конгреса през 1971 г. Въпреки това опитите на администрацията на президента Никсън да образува дело срещу Елсбърг, включително проникването с взлом в кабинета на психиатъра му, води до обвинения, които са оттеглени още преди делото да започне.

Вторият американец, обвинен в шпионаж по този закон, е САМЮЪЛ МОРИСЪН.

Законсервиран агент

Поставен в набелязан район шпионин, който не извършва шпионска дейност, докато не му бъде подаден сигнал.

През 1992 г. британският телевизионен сериал „Законсервиран агент“ разказва за двама руски агенти, изпратени във Великобритания през 60-те години. Когато най-сетне от разузнавателния ЦЕНТЪР в Москва се свързват с тях и им нареждат да се завърнат, тъй като е настъпил краят на Студената война, те вече са си изградили нов живот. Единият е женен и има деца, а другият е станал счетоводител и се радва на успешна кариера. Нито един от двамата не иска да се върне в Русия. Драмата повдига въпроса за това, което се е случило в действителност със съветските законсервирани агенти в САЩ и Великобритания от времето на Студената война.

Закрити сведения

Информация, чието разпространение и запознаване се извършват по специални правила. ДОСТЪП до закритите сведения имат само лица, минали през специална оперативна проверка. За работа с фотографии например, направени от спътниците от серията KH, е нужен пропуск „KH“.

Залагане на материал в тайник

Оставянето на материали на тайно място или в тайник, за да бъдат прибрани от определено лице.

Заливът на прасетата

Вж. КУБА; ЦРУ.

Заместник-началник щаб по разузнаването

Високопоставен сътрудник на Генералния щаб на армията на САЩ, отговарящ за военното разузнаване. Фактически той е ръководител на втория отдел на щаба (Г–2). Кодовото означение на длъжността е AXI. Постът заместник-началник щаб по разузнаването е аналогичен на директор на военноморското разузнаване.

Замир, Зви (1925)

Директор на израелското разузнаване МОСАД от 1968 до 1974 г.

Замир е поляк, който се установява в Палестина още като дете. Постъпва в израелската армия малко след като Израел се обособява като държава през май 1948 г. Когато поема поста директор на Мосад след МЕИР АМИТ, е със звание генерал-майор. Замир няма опит в разузнаването, ако не се смята това, че е работил като военен аташе във Великобритания. Но наблюдатели твърдят, че министър-председателят Леви Ешкол е назначил Замир именно защото никога не е бил замесван в сложния израелски разузнавателен апарат.

Когато терористите от Черния септември отвличат 11 израелски атлети на олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г., Замир отлита за Мюнхен, но не успява да убеди германските власти да допуснат израелски екип от специалните части да осъществи операции по освобождаване на заложниците. В резултат спортистите са убити. Тогава Замир получава задача да отмъсти за смъртта им. Министър-председателката Голда Меир създава таен комитет за отмъщение, който дава разрешение за убийството на всеки терорист от Черния септември, който носи някаква отговорност за убийствата — независимо пряка или косвена.

Замир назначава МАЙК ХАРАРИ за ръководител на екипа за отмъщение. Въпреки че работата на убийците е придружена от скандали и неразбории, Замир преодолява шума около случая. Той успява да избегне и личното унижение при разследването на пропуските на разузнаването по време на войната Йом Кипур през 1973 г. Оттегля се достойно след 5-годишен мандат като директор на Мосад.

Замъкът на загадките

Термин, използван обикновено за сградата на Пентагона в Арлингтън край Вашингтон, окръг Колумбия. Това е и централата на военните служби към Министерството на отбраната още от 1942 г. Писателят ДЖЕЙМС БАМФОРД използва термина в книгата си „Замъкът на загадките“ („The Puzzle Palace“, 1982), която представлява доста широк преглед на дейността на АНС.

Записан код или шифър

Книга, писмо или друг документ, който се използва за ШИФЪР или КОД с препратки към съответни страници, редове или думи. И изпращачът, и получателят на съобщението трябва да разполагат със същия документ.

Номерата посочват страниците, редовете, думите или буквите, с помощта на които се разчита съобщението. Библейски текстове също се използват по този начин.

Захаров, Генадий

Съветски служител в ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН), арестуван за шпионаж през 1986 г. Неговият арест води до арестуването на американски журналист в Москва, което пък от своя страна поставя под съмнение предстоящата среща на високо равнище между президента Рейгън и съветския лидер Михаил Горбачов.

Захаров е съветски РАЗУЗНАВАЧ, който има за задача да вербува потенциални агенти. Той пристига в Ню Йорк от Москва като съветник по научните въпроси в Центъра по развитие на науката и технологиите към Секретариата на ООН. Обикновено агентурата и вербуването се възлагат на сътрудници на ГРУ и КГБ, които имат дипломатически имунитет, като например сътрудниците на съветското представителство в ООН. Това е много удобно. Ако някой от тях бъде заловен при извършването на шпионаж, единственото „наказание“, което може да получи в САЩ, е да бъде експулсиран, но не и арестуван и предаден на съд.

Екип от НАБЛЮДЕНИЕТО на ФБР забелязва, че Захаров често посещава районите на нюйоркските колежи. Някои от студентите, с които е разговарял, съобщават за него във ФБР, но по различни причини нито един от тях не желае да бъде ДВОЕН АГЕНТ. През април 1983 г. ФБР превербува един от вече вербуваните от Захаров студенти — Лий Бог, 25-годишен гвианец. ФБР му дава КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Пламър. (Псевдонимът му в КГБ е Бърг.)

Захаров казва на Бог, който следва компютърни системи, че е научен изследовател в ООН, който има нужда от помощ в областта на роботиката и компютърните технологии. Когато в края на 1984 г. наближава дипломирането на Бог, Захаров го подтиква да си намери работа в областта на разузнаването, извършвано с помощта на изкуствен интелект или роботика. ФБР урежда Бог в машинен цех, където се произвеждат радари и оборудване за военни самолети. Собственик на цеха е бащата на един агент във ФБР.

През май 1986 г. Захаров диктува споразумение, което Бог написва, подписва и му предава. Захаров му плаща известна сума в брой за това, че сделката е сключена. Съгласно споразумението Бог ще работи като шпионин „от 7 до 10 години, а след това… договорът може да бъде подновен или прекратен“. Заплащането ще зависи от количеството информация, което Бог ще осигурява на руснаците. На срещите си със Захаров Бог носи електронно устройство, което предава разговора в паркирана наблизо кола на ФБР.

ФБР знае, че Държавният департамент ще бъде против ареста на Захаров, и иска разрешение от Белия дом. Според ФБР случаят Захаров, въпреки че става дума за не особено опасен шпионин на дребно, дава възможност на САЩ да покажат неудовлетворението си от безочливото използване на ООН за целите на шпионажа. Администрацията на Рейгън все още носи белезите от ГОДИНАТА НА ШПИОНИТЕ (1985), когато са разкрити няколко американски шпиони. Дадено е разрешение за арест. На 23 август двама агенти от ФБР — мъж и жена, чиято роля е да играят двойка по време на сутрешен крос, арестуват Захаров, докато разговаря с Бог на спирка на метрото в Куинс, Ню Йорк. ФБР отправя обвинение, че Захаров е разузнавач от КГБ, който е платил на Бог 1000 долара за 3 секретни документа с проекти на реактивни двигатели за военновъздушните сили. При обиска в жилището на Захаров са открити ШИФРОБЛОКЧЕТА ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА, химикали за ТАЙНОПИС и поздравителни картички със скрити микроточки — едва видими точици, на които е скрита кодирана информация.

Точно една седмица след това агенти на КГБ арестуват НИКЪЛЪС ДАНИЛОФ, кореспондент на Ю Ес нюз енд уърлд рипорт в Москва, и го обвиняват в шпионаж. Захаров заявява пред федералния съд, че не възразява срещу предявените му обвинения, след което е освободен и напуска САЩ. Освободен е и Данилоф. Администрацията на Рейгън твърди, че това не е РАЗМЯНА НА ЗАЛОВЕНИ РАЗУЗНАВАЧИ, тъй като Данилоф не е такъв.

Захаров, Матвей (1898–1972)

Началник на ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, от 1949 до 1952 г. и 2 пъти началник на съветския Генерален щаб. По време на Първата световна война е в Петроград (Ленинград). Захаров успява да избегне военната служба в армията. Активно се обявява против войната и се присъединява към отрядите на Червената гвардия през април 1917 г. Той е сред болшевиките, които щурмуват Зимния дворец през октомври 1917 г.

Захаров участва в потушаването на контрареволюционните акции, служи на различни длъжности в Червената армия и завършва престижната Военна академия Фрунзе. През септември 1935 г. — едва на 37 години, е назначен за командир на полк, а година след това е изпратен в току-що създадената Академия на Генералния щаб, където ще се обучават „подходящи кандидати в изкуството на стратегията и върховното командване“. Оцелява при чистките на Сталин през 30-те години и през юли 1937 г. е назначен за началник-щаб на Ленинградския военен окръг, а от май 1938 г. — за заместник-началник на Генералния щаб.

Когато през юни 1941 г. Съветският съюз е нападнат от Германия, Захаров е генерал-майор и началник-щаб на новосъздадената в Одеса Девета армия. Той разгръща силите си и неговите военновъздушни сили имат по-малко загуби от която и да е друга цел при първоначалните германски въздушни нападения. По-късно поема командването на Втори белоруски фронт и взема участие в масираната офанзива, предприета срещу Германия през юни 1944 г. След войната Захаров е назначен за началник на Академията на Генералния щаб.

През януари 1949 г. Захаров оглавява ГРУ. Организацията разширява операциите си в областта на ТЕХНИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ. През юни 1952 г. началникът на Генералния щаб и Захаров са освободени от заеманите длъжности. След смъртта на Сталин — през март 1953 г., гоненията срещу Захаров продължават, но през май 1953 г. той е назначен за командващ Ленинградския военен окръг и успява да се задържи на този пост.

През октомври 1957 г. се разгаря борба между политбюро, ръководено от Никита Хрушчов, и маршала на Съветския съюз Георгий Жуков. При този сблъсък Захаров изцяло е на страната на политбюро и затова незабавно е назначен за главнокомандващ съветските части в Германия. През 1959 г. е повишен в звание маршал на Съветския съюз, а през април 1960 г. заема поста началник на Генералния щаб.

След КУБИНСКАТА РАКЕТНА КРИЗА в командния състав на армията настъпват промени и през 1963 г. Захаров е уволнен. По-късно той взема активно участие в заговора против Хрушчов и след успешния преврат през октомври 1964 г. е назначен отново за началник на Генералния щаб, където служи до 1971 г., когато поради болест се оттегля. Умира 4 месеца по-късно.

Захароф, Безъл (1850–1936)

Международен оръжеен магнат, който създава значителна и изключително успешна мрежа за ПРОМИШЛЕН ШПИОНАЖ в Европа. Роден е в Турция. Вероятно баща му е руснак, а майка му — гъркиня. Захароф е агент на фирмата Вайкърс за корабостроене и оръжие, а по-късно става председател на оръжейната корпорация Вайкърс-Максим. Твърди се, че има връзки с британските разузнавателни служби, включително със супершпионина СИДНИ РАЙЛИ и с британския крал.

Вестниците по онова време наричат Захароф „търговеца на смърт“.

Захарски, Мариан

АГЕНТ на полските разузнавателни служби, обвинен в шпионаж в Съединените щати. Захарски е заловен, след като е платил за секретна информация на УИЛЯМ БЕЛ — служител на корпорацията Хюз еъркрафт. През 1976 г. той пристига в Калифорния като регионален мениджър на полско-американската машиностроителна компания (ПАМКО) — фирма, регистрирана в Съединените щати като маркетингово отделение на полската търговска агенция Метал експорт. Като дилър Захарски продава промишлено оборудване на калифорнийски фирми и заводи. Той се сприятелява със съседа си Бел. Започва с молба за несекретни документи. По-късно Захарски убеждава Бел да му осигури секретни материали и му плаща като на „консултант“. Бел получава около 110 000 долара в брой и златни монети на стойност около 60 000 долара до 1981 г., когато е арестуван от ФБР по обвинение в шпионаж.

Захарски е разкрит от поляк в ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ, който става изменник и информира ФБР за полската разузнавателна дейност в Съединените щати. Захарски е посредник на КГБ, което получава всички получени от Бел сведения.

Бел се съгласява да сътрудничи на ФБР и започва изобличаващ разговор със Захарски. По време на разговора е снабден с подслушвателно устройство, скрито под ризата му. Захарски е арестуван за шпионаж и през декември 1981 г. е осъден на доживотен затвор. Присъдата на Бел е 8 години. През юни 1985 г. Захарски е разменен с още 3-ма шпиони за 25 души, задържани в страните на Източния блок.

Зеле, Маргарета

Вж. МАТА ХАРИ.

Зеленоград

Руски град на около 64 км северозападно от Москва, който в края на 50-те става център за високопромишлени технологии, включително електронноизчислителна техника и производство на специализирано разузнавателно оборудване. Естествено, той привлича вниманието на западните специалисти. В годините на Съветския съюз е закрит за чужденци.

Градът е построен в селището Крюково и през 60-те години е преименуван. Населението му в края на 80-те години — в навечерието на края на Студената война — е 170 000, 35 000 от които са работници в 26 крупни научноизследователски институти и заводи. С разпадането на СССР и съкращаването на разходите за отбранителната промишленост тук се появява значителна безработица. В началото на 1993 г. градът е напуснат от 4500 работници. Правят се опити за частично преминаване към търговска електроника и са създадени множество малки електронни и компютърни фирми.

Зеленоград е подобен по замисъл на СИЛИКОНОВАТА ДОЛИНА в Калифорния.

Зенит

Първият съветски фоторазузнавателен СПЪТНИК. Въпреки че е изведен в орбита две години след първия успешен американски спътник КОРОНА, в някои отношения Зенит е по-съвършен.

През 50-те години в Съветския съюз, както и в Съединените щати се наблюдава голяма загриженост към темповете на развитие на технологиите за стратегическо въоръжение у противника в резултат на все по-голямото противостоене на двете суперсили. През януари 1956 г. в Съветския съюз е взето решение да се разработи шпионски спътник. Седем месеца по-късно — през август 1956 г., е създадено експериментално конструкторско бюро под ръководството на Сергей Корольов — учен в областта на ракетостроенето.

Първият в света спътник, изведен в орбита, е изстрелян на 4 октомври 1957 г. Малкият спътник (83,5 кг) е новина номер едно в света — съобщението за него е на първите страници на всички вестници в света. Западните военни аналитици се интересуват обаче преди всичко от мощността на ракетата носител и от разчетите за влизане на спътника в орбита. Месец по-късно, на 3 ноември 1957 г., руснаците изстрелват в орбита около Земята друг спътник, който е с невероятното тегло от 508,5 кг. На борда на Спутник 2 се намира кучето Лайка. Датчиците, прикрепени към кучето, предават на Земята информация за самочувствието на животното. Проверяват се реакциите на живия организъм в безтегловност, радиацията и други физически характеристики в космическа среда. Спутник 3 е изстрелян в орбита на 15 май 1958 г. и тежи 1328 кг — тегло, което Съединените щати успяват да постигнат едва 6 години по-късно. Размерите на товара, изнасян в орбита, и мощта на ракетите носители непрекъснато се увеличават. Съветските спътници могат вече да поемат изпълнението на военни мисии, в частност разузнавателни наблюдения.

Първият разузнавателен спътник е наречен Зенит и е създаден на базата на пилотирания космически кораб Восток, изстрелян на 12 април 1961 г. с космонавта Юрий Гагарин на борда. Конструкторското бюро на Корольов означава космическия кораб Восток с 1К (първи пилотируем космически кораб). Зенит е трябвало да бъде проект 2К.

Според проекта спътникът тежи приблизително 5 т (за сравнение Корона тежи 851 кг). Разузнавателното оборудване е включвало 4 фотокамери — 2 с високо разширение и 2 с ниско, плюс възможности за РАДИОТЕХНИЧЕСКО и РАДИОЛОКАЦИОННО РАЗУЗНАВАНЕ. Било е предвидено филмите да се изпращат на Земята със специални спускаеми апарати, снабдени с парашути, а другата информация да се транслира на наземна приемаща станция. Шпионското оборудване на Зенит е било далеч по-сложно, отколкото на американския спътник Корона, който е само с 1 фотокамера и не може да извършва разузнаване на комуникациите на противника.

Първият опит Зенит да бъде изведен в орбита е на 11 декември 1961 г. Той е неуспешен, тъй като на третостепенната ракета-носител се появява повреда. Зенит пада на земята в Сибир и не е открит. При втория опит със Зенит (на 16–19 март 1962 г.) ракетната система за изстрелване и връщане работи отлично, но отказва системата за ориентиране. Затова фотокамерите не снимат предвидените ОБЕКТИ.

Третото изстрелване на Зенит, официално наречен Космос 7, е на 28 юли 1962 г. и е успешно. След почти 4-дневен полет Космос 7 спуска капсула с филма на съветска територия с добри снимки на Земята.

Усъвършенстваните спътници — Зенит и др., оборудвани с фотокамери, по-късно осигуряват на съветското разузнаване и на военните стратези подробности за състоянието на западните системи за защита, също както след това Корона и спътниците от своя страна — снимки на съветските цели. Както и американският, този първи съветски шпионски спътник се пази в тайна. Американските са под прикритието на серията Дискавърър — проучвателни спътници. Руснаците постъпват по същия начин и минават няколко години преди западната разузнавателна общност да разбере какво точно представляват съветските шпионски спътници. Серията шпионски спътници Зенит също като американските им братовчеди са важен инструмент в ръцете на държавните лидери и военните стратези при вземането на важни решения.

Следващите спътници — РЕСУРС-F и КОМЕТА, са подобрени варианти на серията Восток — Зенит и са с по-съвършени фотокамери. При по-късните разузнавателни спътници апаратурата за разузнаване на комуникациите е премахната, тъй като с нея са оборудвани специални, предназначени за тази цел спътници (вж. РАДИОЛОКАЦИОНЕН СПЪТНИК ЗА МОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ). Разработени и пуснати в орбита са фотоспътници от четвърто и пето поколение. Продължителността на полета им също е удължена; докато спътниците Зенит са в орбита от 8 до 12 дни, то спътниците Комета и по-късните разработки работят в орбита до 8 седмици.

Разузнавателен спътник Зенит

Зона с ограничен достъп

Район, в който не може да се проникне лесно, за да се съберат разузнавателни сведения. Зона с ограничен достъп може да бъде част от дадена страна, забранена за дипломати (по такъв начин се ограничава дейността на АГЕНТИТЕ ПОД ДИПЛОМАТИЧЕСКО ПРИКРИТИЕ), или цяла една страна, като Китай, преди да бъде призната от Съединените щати. В подобна зона разузнавателните агенции могат да разчитат на разузнавачи, приели чужда самоличност — НЕЛЕГАЛИ, — на индиректни наблюдения (като разпити на бегълци или посетители) и на спътниково или ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ.

Зорге, Рихард (1895–1944)

Един от най-големите и успешни разузнавачи, чиито доклади от Япония дават възможност да бъдат прехвърлени значителни съветски военни части от Далечния изток в околностите на Москва в най-решителния момент на германското настъпление през 1941–1942 г.

Зорге е роден в Русия. Баща му е германец, а майка му — рускиня. Защитава докторат по политология в Хамбургския университет. По време на Първата световна война служи в германската армия и е раняван 3 пъти. През 1920 г. става комунист и в края на 20-те години започва работа към ГРУ в Германия под прикритието на учител. След като служи в Москва от 1924 до 1927 г., го изпращат в Скандинавия (1927), в Съединените щати (1928), във Великобритания (1929) и в Шанхай (1930).

Под прикритието на журналист Зорге работи като съветски разузнавач в Япония от септември 1933 до арестуването му през октомври 1941 г. Като токийски кореспондент на влиятелния немски вестник Франкфуртер цайтунг и на 2 други германски издания посещава редовно германското посолство в Токио, влиза във връзка с кръгове от японския Генерален щаб и дори с императорското семейство, получавайки и от трети места ценни военни и политически сведения. Освен това прави опити да убеди японците да не влизат във война със Съветския съюз.

През 1941 г. Зорге съобщава в Москва, че японската армия планира придвижване на юг в Азия (към Индонезия, Малайзия и Френски Индокитай). Разбирайки, че няма да им се наложи да водят война на 2 фронта, руснаците прехвърлят от Далечния изток крупни военни части в европейската част на СССР за отпор на германското настъпление.

Основният сътрудник на Зорге в Страната на изгряващото слънце е ХОДЗУМИ ОДЗАКИ — съветник на японския премиер, който благодарение на поста си има достъп до свръхсекретни сведения. Той споделя, че е почнал да работи за руснаците, за да спаси Япония, която „трябва да бъде преустроена на социалистическа основа“. Помага на Зорге да отклони вниманието на японската военщина от границите на Съветския съюз. (Одзаки израства и получава образование в Тайван. Изучава английски в специални училища. През 1923 г. интересът му към политиката и социалните въпроси, в това число към проблемите на националните малцинства, го води към марксизма. АГНЕС СМЕДЛИ запознава Одзаки със Зорге през 1930 г. в Шанхай.)

Шпионският кръг на Зорге е разкрит съвсем случайно. Японски офицери от КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО при „лов“ на комунисти се натъкват на Зорге, въпреки че той е имал репутация на човек с антисъветски възгледи. И Зорге, и Одзаки са арестувани на 16 октомври 1941 г., осъдени и обесени на 7 ноември 1944 г. Зорге е награден посмъртно със званието Герой на Съветския съюз и в негова чест е издадена руска ПОЩЕНСКА МАРКА с лика му.

В Китай Зорге използва оперативния псевдоним Джонсън, а в Япония — Рамзи.

ЗПСИ

ЗАКОН ЗА ПРОЦЕДУРИТЕ ПО СЕКРЕТНАТА ИНФОРМАЦИЯ.