Енциклопедия на шпионажа

ЦБИО

Централно бюро за информация и операции (Bureau Central de Renseignements et d’Action — BCRA) — диверсионно-разузнавателна френска служба, създадена през Втората световна война от генерал Шарл дьо Гол. ЦБИО влиза в състава на движението Свободна Франция със седалище Лондон. Няколко специално изпратени агенти от ЦБИО действат на територията на окупирана Франция, но службата преди всичко разчита на бойците от местната Съпротива, с които поддържа връзка чрез британското УСО (УПРАВЛЕНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ).

Отначало организацията се нарича ЦБИВО (Централно бюро за информация и военни операции). Буквата „В“ (военно) отпада и от абревиатурата, след като един френски политик в Лондон се оплаква, че то навежда на мисълта за военна намеса в политическите въпроси.

Британските и френските специални служби силно се конкурират помежду си. Това води до чести спорове както по оперативни, така и по правни въпроси. Тези взаимоотношения между двете служби са своего рода отражение на взаимната неприязън между британския министър-председател Чърчил и Дьо Гол.

Често се създава впечатление, че сътрудниците на ЦБИО мислят повече за утрешния, а не за настоящия ден на Франция. Един от първите проекти на ЦБИО е да направи картотека на 100 000 французи, разделени на 3 категории: дружески настроени към движението Свободна Франция, враждебно настроени и равнодушни.

Полковник Паси — АНДРЕ ДЕВАВРЕН, който взима за оперативен псевдоним названието на една от станциите на парижкото метро — организира работата на ЦБИО. Оценките за ефективността на ЦБИО са противоречиви. Британците оценяват твърде ниско работата му, тъй като смятат за слаба връзката му с френската Съпротива. Американците му дават малко по-висока оценка. Много френски специалисти смятат, че интересите му са по-скоро политически, отколкото военни, и с точност предричат, че няма да преживее войната. През 1944 г. ЦБИО е разформировано, а дейността му е поета от ГУСС — Главно управление на специалните служби.

Вж. ФРАНЦИЯ.

Цезар

Азбука, или ШИФЪР на Цезар, е шифър на принципа на заместването, наречен на името на римския държавник Юлий Цезар (100–44 г. пр.н.е.), който го е използвал, а вероятно и създал.

При този шифър произволно разбъркани букви образуват азбука, която замества стандартната. Методът на разбъркване може да се промени, но и получателят, и изпращачът трябва да знаят ключа. Днес всеки шифър на принципа на заместването, при който се използва дадена азбука в правилен ред, се нарича Цезар.

Ценен агент

Тайни източници на информация, използвани от германската служба СД. В книгата си „Мемоарите на Шеленберг“ („The Schellenberg Memoirs“, 1956) бившият ръководител на хитлеристкото външно разузнаване ВАЛТЕР ШЕЛЕНБЕРГ отбелязва, че това са „… сигурни източници на информация, представители на всички професии, внедрени във всички сфери на човешката дейност, заети в различни отрасли на промишлеността. Обикновено това са хора, притежаващи обширен опит в своята област и по такъв начин способни да доставят твърде ценна информация. Особено внимание се отделяше на сферата, свързана с общественото мнение и обществената реакция на законите, указите и други мерки, предприемани от властите“.

Цензуриране

Премахване на определен материал или преработка на доклад или друг документ, за да бъде предотвратено идентифицирането на разузнавателните източници и на начина за събиране на информация.

Цензуриране на разузнавателните данни

Политизиране или изопачаване на сведения от разузнаването поради политически съображения и за постигането на политически цели. Терминът се употребява в разузнавателните кръгове от началото на 90-те години.

Централна агенция за проучване

Северновиетнамска агенция за ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ през 60-те и 70-те години, т.е. периода на Виетнамската война. (Гражданското разузнаване е към Министерството за обществена сигурност.)

Смята се, че агенцията има 6 управления: 1) административно; 2) техническо; 3) комуникации; 4) учебна подготовка; 5) сигурност; 6) разузнаване.

Централно бюро

Съвместна американско-австралийска дешифровъчна организация, създадена в помощ на генерал Дъглас Макартър — командващ американските войски в югозападната част на Тихия океан през Втората световна война. Пред бюрото са поставени 4 основни задачи: да подсигури на Макартър данни от РАДИОТЕХНИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ на базата на подслушваните японски радиокомуникации; да отговаря за СИГУРНОСТТА НА ВРЪЗКИТЕ; да работи съвместно със СЛУЖБАТА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ (СРР) във Вашингтон за разгадаване на японските КОДОВЕ; да обменя разузнавателни сведения с американския военноморски флот и британските войски. Първата задача е особено важна за Макартър, тъй като материалите от УЛТРА, с които разполага ВМС, имат основно значение в планирането на сухопътните операции на американските войски. (Дешифрирането на японските армейски кодове е поставено на по-сериозна основа едва през есента на 1944 г.)

През март 1942 г. щабът на Макартър е принуден да напусне Филипините. Установява се в Австралия. На 1 април 1942 г. генералът се обръща към Министерството на войната да изпрати обучени криптолози в Австралия, за да окажат помощ на малцината, които той е довел от Корегидор, Манила. Екипът от Филипините, известен като Станция 6, е успял да идентифицира японските комуникационни системи в действие, като няколко пъти предварително е сигнализирал за предстоящи въздушни нападения на противника, и с помощта на заловена книга с кодове вече разчита японските тактически шифри. В края на март 1942 г., когато става очевидно, че японците ще подчинят Филипините, по-голямата част от армейските декодировчици се евакуират в Австралия. Но когато завземат остров Корегидор — последното укрепление на американските сили на Филипините, японците успяват да пленят 6 сътрудници от Станция 6. (След бруталността и своеволията в японските военнопленнически лагери оцелява само 1 от тях.)

Централното бюро официално е създадено в Мелбърн на 15 април от оцелелите от екипа на Филипините и криптолозите, командировани от 837-а свързочна част на американската армия. Отрядът се ръководи от майор ЕЙБРАХАМ СИНКОВ, работил с УИЛЯМ ФРИДМАН през 30-те години, когато американците успяват да декодират японския код ПЪРПЪЛ.

За ръководител на Централното бюро е назначен Спенсър Ъкин — главен свързочен офицер на Макартър на Филипините и бивш началник на СРР, а Синков остава началник на декодировчиците, пристигнали с него от САЩ.

Освен това още от началото в щата на Централното бюро са включени американски войници от японски произход (НИСЕИ) заради знанието на японски език.

Рамо до рамо с американците работят също огромен контингент от австралийската армия и специалисти от Кралските австралийски военновъздушни сили. Сред тях са ветерани, опитвали се да разчетат тактическите комуникации на африканския корпус на генерал Ервин Ромел. Назначени са и британски декодировчици, евакуирани от Сингапур. Централното бюро се поддържа и от станцията за декодиране на американския военноморски флот, разположена в Белконън, Мелбърн, която е под оперативното командване на Макартър, макар и организационно да не е включена в състава на бюрото. (Вж. БЕЛ.)

Интересното тук е, че Ъкин не само че не е бил подчинен, но и е стоял по-високо от началника на разузнаването на Макартър — полковник ЧАРЛС УИЛЪБИ, който е бил с генерала на Филипините. В своята интересна книга „УЛТРА на Макартър“ („MacArthur’s ULTRA“, 1992) армейският историк Едуард Дри отбелязва:

Хората на Уилъби изучават постъпващите дешифрирани съобщения и съобщават изводите си на отдела на щаба по планирането на бойните операции. Впрочем отношението на командването към разузнавателните данни, получени от дешифровчиците, понякога е доста странно. Например по време на цялата 2-годишна кампания в Нова Гвинея Уилъби непрекъснато подценява японската мощ, въпреки че често му предоставят точни данни от декодировчиците. Макартър и в много по-малка степен командирът на подчинените му авиочасти — подполковник Джордж Кени, често отказват да приемат разузнавателните сведения от декодирани съобщения, особено когато не съвпадат с личното им становище. Това отношение отчасти се дължи на факта, че за главен източник на разузнаване в областта на комуникациите в района на Тихия океан Макартър смята материалите от Ултра на военноморския флот. (Самият Макартър често преувеличава броя на японските жертви в сраженията, а винаги намалява собствените загуби и не споменава за хилядите войници, извадени от строя поради болести и изтощение — резултат от битките в джунглите.)

Въпреки че разчитането на шифрованите съобщения на японската армия да не са редовни чак до началото на 1944 г., Централното бюро успява да върши полезна работа, като изучава и регистрира радиопозивните, честотата на предаваните в ефир съобщения и адреси. Заедно с ВИСОКОЧЕСТОТНИТЕ ЛОКАТОРИ, които откриват японските предаватели, подобен АНАЛИЗ НА РАДИООБМЕНА може да разкрие местоположението на японските войски, връзките между бойните единици и сили, а също и друга важна разузнавателна информация. Освен това криптолозите в бюрото, които работят със специалисти от СРР в АРЛИНГТЪН ХОЛ, изиграват основна роля в пробива през януари 1944 г., който осигурява достъп до комуникациите на японската армия. (Вж. КРИПТОАНАЛИЗ.)

Дри пише, че пробивът:

Централното бюро навсякъде придружава щаба на Макартър — в Австралия (отначало в Мелбърн, а след това в Бризбейн) и с придвижване на военните действия към Япония първо в Нова Гвинея, след това на Лейте и най-сетне на Лусон на Филипините. В края на военните действия в Тихия океан персоналът на бюрото наброява 4000 души.

След 1945 г. Централното бюро е разформировано.

Централно бюро за информация и операции

Вж. ЦБИО.

Централно бюро за разузнаване и статистика

Разузнавателно управление на Националния военен съвет на Китай от 1932 до 1946 г.

Създател и началник на това управление, действащо в годините на Втората световна война в състава на националистическото правителство на Чан Кайшъ, е ТАИ ЛИ. Управлението, фактически изпълняващо функциите на държавна тайна полиция, си спечелва печална слава сред населението. Сътрудниците му са наричани Сините ризи, въпреки че често мундирите им са в друг цвят.

„Статистическата“ функция на управлението осигурява на Таи Ли и сътрудниците му достъп до всички учреждения, които имат архиви, в това число на институти и болници.

Централно разузнавателно управление

Вж. ЦРУ.

Център за изучаване на разузнаването

Създаден е през 1975 г. в ЦРУ за вътрешна научноизследователска работа. През 1992 г. под ръководството на РОБЪРТ ГЕЙТС — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, центърът е реорганизиран и разширен, като е включен и отдел по история на ЦРУ (създаден е през 1951 г.).

Впоследствие центърът започва да публикува по-рано засекретени материали, свързани със Студената война. Първият публикуван сборник е наречен „Документи на ЦРУ по въпроса за Кубинската ракетна криза — 1962 г.“ („CIA Documents on the Cuban Missile Crisis, 1962“) и е публикуван 30 години след историческото събитие (вж. КУБИНСКА РАКЕТНА КРИЗА).

След първата публикация следват и други. Така през 1993 г. излиза сборникът „Избрани оценки за Съветския съюз 1950–1959 г.“ („Selected Estimates on the Soviet Union 1950–1959“).

Многотомният сборник „ЦРУ по времето на Хари Труман“ („The CIA under Harry Truman“) е съставен със сътрудничеството на участниците в конференцията на ЦРУ, проведена през март 1994 г. под патронажа на Президентската библиотека Хари С. Труман. Както тази, така и по-сетнешните конференции не са секретни, а са предназначени за историци и учени в областта на разузнаването.

Център за специално обучение

Научно-методичен център и мемориал в чест на загиналите израелски РАЗУЗНАВАЧИ, открит официално на 6 юни 1985 г. Разположен е в Глилот, северно от Тел Авив. Мемориалната част се състои от каменен лабиринт с няколко вътрешни площадки, всяка от които представя един от етапите на Израелско-арабския конфликт. На стените са гравирани имената на повече от 400 загинали при изпълнение на служебния си дълг разузнавачи и АГЕНТИ. Първото изписано име е на Яков Бокаи — евреин, роден в Сирия, имал за задача да влезе в Йордания с група бежанци на 4 май 1949 г. Специален ъгъл от мемориала е посветен на онези паднали сътрудници на специалните служби, чиято роля за израелските разузнавателни действия все още не може да бъде разкрита.

Първият директор на центъра — Йешайаху Далио, бивш разузнавач, казва пред вестник Ню Йорк таймс: „Идеята на лабиринта е да създаде впечатление на безкрайно търсене, смяна на посоката, сложност и безкрайност, каквото всъщност представлява разузнаването.“

В научно-методическата част на комплекса се помещават музей, конферентни зали, библиотека, амфитеатър и кабинети. Използва се за конференции, курсове за професионално обучение и за церемонии на израелските въоръжени сили и разузнавателната общност.

Център по оперативно разузнаване (ЦОР)

Специална служба към британското Адмиралтейство от времето на Втората световна война, която има за цел „да събира, да координира и да разпространява информация от всички възможни източници, които могат да хвърлят светлина върху намеренията и движението на германските военноморски и военновъздушни сили и търговския флот“. Центърът работи с материалите от УЛТРА, които изиграват ключова роля по време на битката за Атлантика от 1939 до 1945 г.(широкомащабна и продължителна военна кампания за неутрализиране на германските подводници).

През 1936 г. британското ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ вече не отговаря за КРИПТОАНАЛИЗА. Тази функция е прехвърлена на ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ (вж. СТАЯ 40). През юни 1937 г. ДИРЕКТОРЪТ НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ контраадмирал Дж. Труп избира капитан III ранг НОРМАН ДЕНИНГ от финансовите служби да организира разузнавателен център, подобен на Стая 40 от края на Първата световна война.

Денинг започва с 1 помощник. Обаче много бързо към Центъра по оперативно разузнаване започва да тече от най-различни източници цялата информация за войната в Световния океан. Денинг отговаря за нейния пълен анализ и оценка. А през 1938 г. на ЦОР е възложено и разпространението на разузнавателната информация във военноморския флот. (Стая 40 никога не се е занимавала с такава дейност.)

Патрик Бийзли — една от ключовите фигури в ЦОР, пише в „Много специално разузнаване“ („Very Special Intelligence“, 1977):

Центърът

Руски термин, приет за означаване на щабквартирите на съветските разузнавателни служби в Москва (вж. КГБ и НКВД).

Цепелин

Кодово название на сложна германска операция за покушение срещу Йосиф Сталин в Москва. Планът е разработен през юли 1944 г., когато ЕРНСТ КАЛТЕНБРУНЕР — ръководител на ГУИС (Главно управление за имперска сигурност), иска от военновъздушните сили отряд, специализиран в прехвърлянето на АГЕНТИ зад противниковите линии, да приземи агент на стотина километра от съветската столица. По това време германските фронтови линии са на неколкостотин километра от Москва.

Германският транспортен самолет трябва да извърши таен полет и да кацне близо до Москва. Агентът убиец е бивш руски офицер, попаднал в плен и изявил желание да сътрудничи на германците. За изпълнение на задачата са му предоставени мотоциклет и специално оръжие. Той е подготвен сериозно, въоръжен е добре и има план за спасение след изпълнение на мисията — КОНСПИРАТИВЕН АДРЕС в Москва, където да се скрие.

В акцията е включена и жена. Тя също е бивш офицер от съветската армия. В навечерието на акцията двамата сключват граждански брак.

Операция Цепелин започва с германски РАЗУЗНАВАТЕЛЕН екип, който е спуснат в определения за кацане район, за да се увери, че мястото е подходящо. През нощта на 5 срещу 6 септември 1944 г. 4-моторен Ардо Ar 234B излита от летище в Латвия и се отправя към определеното място на около 100 км от Москва, между Смоленск и столицата. Петстотин и петдесет километровият полет преминава гладко. Но когато рано сутринта се готви да кацне, самолетът е посрещнат от съветски противовъздушен огън. Оказва се, че първият отряд е бил заловен и радистът е бил принуден да изпрати сигнал в Германия, че всичко е наред. Немците не успяват да разберат, че радиопредаването се е водило под вражески контрол. А това, че е бил открит огън по самолета, се дължи на несъгласуваността между военните и специалните служби, организирали засадата на „гостите“ (руснаците все още не са знаели кой е в самолета).

Немският пилот успява отново бързо да набере височина и да поема курс към резервното място за кацане близо до Карманово, източно от Смоленск. Тази втора писта за кацане изглежда чиста. Самолетът каца, но едното крило удря дърво и един от моторите е изваден от строя, предизвиквайки пожар, който служи като фар за руските войски.

Майор Таврин и младши лейтенант Шилова бързо свалят мотора от самолета и тръгват към Москва. Шестимата членове на екипажа на разбития самолет тръгват пеша на запад. Летците носят карти, съветски пари и цигари и провизии за спешни случаи, но не говорят руски. И, разбира се, са облечени в германски униформи.

Убийците пътуват през нощта. На една от пътните блокади ги спира часовой. Те бързо му показват необходимите документи. Но както разказва бившият пилот от Луфтвафе П. В. Щал в „KG 200: Истинската история“ („KG 200: The True Story“, 1979):

Двадесет и четири часа след приземяването екипажът на Ар 234B изпраща радиосъобщение, че се опитват да стигнат до линията на фронта пеша. Нищо повече не е известно за тях.

Цее, Алфред

Преподавател от Източна ГЕРМАНИЯ, пристигнал в САЩ по програма за културен обмен и арестуван през 1983 г. по обвинение в шпионаж — събиране на информация за ВМС. Цее признава вината си по 8 пункта на обвинението и е осъден на затвор, но на 11 юни 1985 г. при РАЗМЯНА НА ЗАЛОВЕНИ РАЗУЗНАВАЧИ е освободен.

Запознавайки се с американското „шпионско законодателство“, Цее твърди на процеса, че като гражданин на ГДР, получил секретна информация, намирайки се на територията на Мексико, не подлежи на съдебно преследване в САЩ. В отговор съдът само заявява, че Конгресът на САЩ възнамерява да внесе поправки в „шпионското законодателство“, според които подсъдни да бъдат всички актове на шпионаж, извършени в чужбина, ако става дума за кражба на американски секретни материали.

Цилиндър

Вж. ПОЛЯКОВ, ДМИТРИЙ.

Цирк

Митично местонахождение на щабквартирата на британската Секретна разузнавателна служба (МИ–6), която в действителност се намира на БРОДУЕЙ. Цирк, ако се съди по всичко, се отнася за Кеймбриджкия площад (английската дума circus се превежда и като „цирк“, и като „площад“, от който като лъчи започват улици), който се намира на пресечката на Шафтсбъри авеню, Чаринг крос роуд и няколко други улици.

Терминът Цирк става популярен благодарение на творбите на майстора на шпионския роман ДЖОН ЛЬО КАРЕ. И макар че централният щаб на МИ–6 никога не е бил на Кеймбриджкия площад, пълен с театри и книжарници, възможно е някъде наблизо да е имало негови помощни служби.

В „Благородният ученик“ („The Honourable Schoolboy“, 1977) Льо Каре пише за „адрес, на който е разположен тайният щаб на организацията, с прозорци към знаменита пресечка на лондонски улици“. Когато неговият супершпионин Джордж Смайли става началник на Цирк, Льо Каре описва неговия кабинет като „неугледна тронна зала на петия етаж, мавзолей на кралете Едуардовци, който е на Кеймбриджкия площад…“.

Американското издание на историята на британската Служба за сигурност (МИ–5) от 1945 до 1942 г. от НАЙДЖЪЛ УЕСТ е наречено „Цирк“ („Circus“, 1982); във Великобритания книгата излиза със заглавие „Въпрос на доверие“ („A Matter of Trust“).

Цицерон (1905–1970)

Оперативен псевдоним на Елюеза Базна, работил за германското разузнаване против англичаните в годините на Втората световна война.

Албанецът Базна отначало работи като шофьор на първия секретар в британското посолство в Анкара, а след това е повишен в личен прислужник на британския посланик сър Хю Нечбул-Хюгисън. Като прислужник на посланика от октомври 1943 до април 1944 г. той има достъп до СТРОГО СЕКРЕТНИ документи в резиденцията му, където мерките за сигурност са доста занемарени. Базна преснима документи, за да ги продава на германците. Плащат му 300 000 лири стерлинги, но повечето във фалшиви банкноти по 5 лири.

Чрез Цицерон Германия получава информация за конференцията в Казабланка, където президентът Рузвелт провежда среща с министър-председателя Чърчил, а също така и подробности за бомбардировъчните операции на съюзниците и крупния десант на Западния фронт под кодовото наименование Овърлорд (десанта в Нормандия).

Шпионските действия на Цицерон са разкрити, когато секретарят на германското посолство в Анкара, запознат с операцията, преминава на страната на Великобритания. Цицерон успява да избяга.

Историята е предадена в книгата „Операция «Цицерон»“ („Operation Cicero“, 1950) и във филма „Пет пръста“ („Five Fingers“, 1952), в който Джеймс Мейсън играе ролята на Цицерон. Когато го питат за случилото се, британският външен министър Ърнест Бевин признава пред Камарата на общините, че „прислужникът на посланика е успял да преснима строго секретни документи на посолството и да продаде филмите на германците“. Автобиографичната книга „Аз бях Цицерон“ („I Was Cicero“) е публикувана през 1962 г.

След като излежава присъда за използване на фалшиви пари, Цицерон става нощен пазач в Мюнхен.

ЦОР

ЦЕНТЪР ЗА ОПЕРАТИВНО РАЗУЗНАВАНЕ.

* ЦРУ

Създадено от президента Труман за координация на американското разузнаване, ЦРУ (CIA — Central Intelligence Agency) бързо се превръща в глобална организация за събиране и оценяване на разузнавателни сведения и за разширяване на американското влияние с помощта на АКТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ.

Идеята за създаване на ЦРУ е на генерал-майор УИЛЯМ ДОНОВАН — директор на УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС). През 1944 г. той предлага на президента Рузвелт след края на Втората световна война в САЩ да бъде създадена мирновременна разузнавателна организация с клонове по цял свят. Рузвелт умира преди края на войната и не е направено нищо във връзка с предложението на Дивия Бил — Донован. Замисълът на Донован привлича малцина във Вашингтон. Идеята за независима разузнавателна организация е посрещната отрицателно от ръководството на въоръжените сили, които имат свои разузнавателни служби, от Държавния департамент, който не желае вмешателство във външните работи, и от ФБР, тъй като директорът ЕДГАР ХУВЪР не одобрява УСС и не иска дейността му да продължи и в мирно време.

Президентът Труман, който се опасява, че една разузнавателна служба може да бъде използвана срещу самите американци, през октомври 1945 г. слага край на дейността на УСС. Независимо от възраженията на Донован той прехвърля Отдела за изследване и анализ на УСС към Държавния департамент, а Отделът за секретно набиране на информация, както и Отделът за КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ преминават към военното министерство, където им е дадено ново наименование: Подразделение на стратегическите служби.

Бюрократичните промени около разузнаването не свършват с това и през януари 1946 г. Труман реагира положително за създаването на ГРУПА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (ГЦР), която да координира всички подразделения на американското разузнаване под ръководството на ЩАБА НА НАЦИОНАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, в който влизат личният представител на президента, държавният секретар, а също военният и военноморският министър. Президентът назначава контраадмирал СИДНИ СОЪРС — заместник-директор на ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ, на пост, наречен от Труман ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (ДЦР). Основната задача на ГЦР е да предава на Труман ежедневни и ежеседмични обобщения на разузнавателните и оперативните сводки.

Натискът за създаване на централна разузнавателна служба, като се следват насоките, начертани от Донован, продължава. Започва Студената война и идеята на Дивия Бил тихичко е включена в Закона за национална сигурност от 1947 г., който учредява Министерство на отбраната, под чиято шапка са обединени всички родове войски и СЪВЕТЪТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ (СНС) за координация на държавната отбрана и външната политика. Новата агенция трябва да дава на СНС препоръки „по въпросите, отнасящи се до разузнаването… в светлината на националната сигурност“. И както Донован я е замислял, новата агенция не трябва да изпълнява полицейски функции.

Централното разузнавателно управление се ражда с гласуването на закона през септември 1947 г. Военноморският съветник на Труман, тогава все още капитан III ранг — Уилям Мот, си спомня един разговор с него на тази тема (през октомври 1950 г. президентът е на остров Оаху). Труман обяснява така причините, подтикнали го да създаде ЦРУ:

Въпросът за длъжността директор на Централното разузнаване не се разисква. По-скоро директорът на Централното разузнаване ще стане автоматично директор и на ЦРУ и ще бъде отговорен за цялостната дейност на разузнаването. През 1949 г. е направена поправка на закона от 1947 г., която позволява на ЦРУ да запази в тайна официалните длъжности и заплати, а бюджетът и наложените наказания да не бъдат оповестявани. Агенцията получава правото да дава постоянно гражданство на чужденци и на техните семейства. (Това обикновено означава да се дава убежище на ПРЕДАТЕЛИ или чужди АГЕНТИ.)

По-късно Труман казва, че е използвал ЦРУ само за набиране на разузнавателна информация, но именно той е първият президент, който одобрява тайните операции (наречени тогава „психологически“) в съответствие с директива на СНС от декември 1947 г. Подобни операции, като подпомагане на антикомунистическите партии в италианските избори и въоръжаване на антикомунистите по време на Гражданската война в Гърция, са част от президентската доктрина срещу разпространението на комунизма.

Операциите, се казва в доктрината на СНС, са за „противопоставяне на съветските и подтикнатите от руснаците действия, които представляват заплаха за световния мир и сигурност или са предназначени да дискредитират и да провалят целите и действията на Съединените щати…“. Тази директива е само в 3 екземпляра: един за Белия дом, един за Държавния департамент и един за контраадмирал РОСКОУ ХИЛЪНКОТЪР — директор на Централното разузнаване.

Скоро е разработен механизъм за секретни действия. СНС ще одобрява подобни действия, когато прецени, че някоя от целите в американската външна политика не може да бъде постигната с дипломатически средства, и когато се сметне, че военни действия са прекалено крайна или опасна мярка. Директорът на Централното разузнаване ще ръководи действията по такъв начин, че администрацията да има възможност да направи ОФИЦИАЛЕН ОТКАЗ за американско участие.

ЦРУ създава Управление за специални операции (УСО), което да се занимава с тайните операции. През юни 1948 г. нова директива дава разрешение за „предпазни директни действия, включително диверсионни и контрадиверсионни действия, подривна работа, евакуационни мероприятия, а също и поддръжка на нелегални съпротивителни движения по места…“. Оказва се, че тайните операции не са по душа на Хилънкотър, и тази задача е възложена на нова структура — Управление за политическа координация (УПК), включена в състава на Държавния департамент. Начело на управлението е назначен ветеранът на УСС Франк Уизнър — помощник държавен секретар. УПК е настанено заедно с ЦРУ — в комплекса на „временните“ постройки от времето на Първата световна война, на Алеята във Вашингтон.

Основно внимание УПК отделя на съвместните англо-американски опити да бъдат внедрени „бойци“ в Албания, за да предизвикат бунт срещу комунистическото правителство на Енвер Ходжа. Обаче операцията, предадена от ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ — съветски АГЕНТ в МИ–6, завършва с пълен провал.

През август 1949 г., след като Съветският съюз прави първия опит с атомна бомба, Уизнър спуска с парашути, обучени от ЦРУ украински националисти в Съветския съюз. Агентите са снабдени с радиопредаватели, за да изпращат информация на сътрудниците от специалните служби със седалище в Западна Германия. В продължение на 5 години Уизнър изпраща свои агенти в СССР — спускани с парашути или сваляни с морски съдове край бреговете на Балтийско море. Нито един от агентите не изпраща информация, освен ако не се смятат сигналите за провал.

Между УСО и УПК (където агентите обикновено са с по-високи заплати от агентите на същите длъжности в УСО) се води негласна война. Причината за конфликта излиза наяве, когато УСО се опитва да вербува агент в Тайланд, без да подозира, че той работи за УПК.

СНС изисква да се „запретнат ръкавите“, но това трудно може да стане в условията на конфронтация. През април 1950 г. се появява нова директива, в която се казва, че „поражението на свободните демократични институции в една страна нанася вреда на свободата и демокрацията в целия свят“. СНС призовава да се организира „енергично политическо настъпление срещу Съветския съюз“. Когато 2 месеца по-късно започва Корейската война, УПК е във възход, а УСО — разузнавателната сила на ЦРУ, е стъпило на твърде несигурна почва. Специалистите на ЦРУ докладват за струпването на севернокорейски войски по границата с Южна Корея, но не са предвидили нападението.

Хилънкотър вбесява Труман, като заявява публично, че ЦРУ е дало необходимите предупреждения на президента. Следвайки традицията директорът на Централното разузнаване да бъде военен, през октомври 1950 г. Труман заменя Хилънкотър с генерал-лейтенант УОЛТЪР БЕДЕЛ СМИТ, който е бил началник-щаб на генерал Дуайт Айзенхауер през Втората световна война. В ЦРУ служителите знаят, че съперничеството между УПК и УСО е завладяло агенцията и има нужда от драстична реорганизация. Смит изтегля УПК от Държавния департамент и го превръща в подразделение на ЦРУ. Той създава и УПРАВЛЕНИЕ ЗА НАЦИОНАЛНА ОЦЕНКА (УНО), призвано да дава качествени аналитични обзори за разузнаването като цяло и за по-конкретни проблеми.

След като УСО и УПК са вече под шапката на ЦРУ, Смит решава да подчини и двете служби на един началник (специално за това е създадена длъжността заместник-директор по планирането) и спира своя избор на опитния супершпионин и ветеран от УСС АЛЪН ДЪЛЕС. По това време УПК на Уизнър продължава да играе важна роля в дейността на ЦРУ и ръководи военните операции в Корея и Китай, организира опозиционни движения в Източна Европа и създава секретни складове с оръжия в Западна Европа, като използва групите за „освобождение“, които Уизнър се е опитал да създаде, в случай че руснаците нахлуят в Западна Европа. В рамките на операция с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Ред сокс — Ред кеп (Червени чорапки — Червена шапчица) Уизнър е обучил полски, румънски, унгарски и чешки емигранти как да ръководят бъдещите освободителни движения в Източна Европа.

През 1952 г. Смит ликвидира проблема УПК — УСО, като създава към ЦРУ единна служба за тайни операции — Управление по планирането, и назначава Дълес за негов ръководител. Когато през 1953 г. Айзенхауер поема управлението на държавата от Труман, Дълес става първият цивилен директор на Централното разузнаване.

През 9-те години като директор на Централното разузнаване Дълес превръща ЦРУ в основно оръжие на САЩ в Студената война. Прехвърляйки административните въпроси върху плещите на други, той отново става разузнавачът „мозък“ и разузнавачът ръководител. Прякорът му в ЦРУ е Великият старик.

Шегаджиите казват, че УСС означава „Управление на социално силните“, намеквайки за големия процент оперативни работници от аристократични и богати семейства и випускници от престижни университети във ведомството на Донован. Много от възпитаниците на Йейлския университет са привлечени за работа в УСС от Арнолд Улфърс — ректор на колежа Пиърсън и професор по международни отношения.

По думите на британския писател МАЛКЪМ МАГЕРИДЖ, след като УСС се превръща в ЦРУ, с новата специална служба „легендарните ни секретни служби преминават в забвение, така както елегантният кадилак стори със старото изискано такси“.

Дълес е възпитаник на Принстън. Неговият сподвижник РИЧАРД БИСЪЛ-МЛАДШИ, впоследствие станал един от най-енергичните сътрудници в ЦРУ, е завършил Йейлския университет. Шърман Кент — преподавател по история, който напуска Йейл заради УСС, после преминава в ЦРУ и става директор на УНО. Един от младите способни хора, които вербува, е завършилият Йейлския университет Уилям Бънди (по-късно заместник-министър на Министерството на отбраната и изиграл важна роля във Виетнамската война). Йейлският историк Робин Уинкс пише в „Плащ и кинжал“ („Cloak & Gown“, 1987):

ДЖОН ДАУНИ постъпва в ЦРУ след завършването на университетското си образование. Самолетът му е свален през 1952 г. по време на шпионски полет над Китай и самият той прекарва повече от 20 години в китайски затвор.

Дълес създава в ЦРУ особена култура, уникална атмосфера, която се задържа и през следващите 20 години. Нейните особености са определени от самия Дълес: „Ние имаме властта, — казва той, — да направим всичко, за което ни помоли президентът“ и „за постигане на целите ние сме упълномощени да използваме всякакви средства“. Например да привлекат един от бившите ръководители на нацисткото разузнаване (вж. ГЕЛЕН, РАЙНХАРД), да създават организации ПОД ПРИКРИТИЕ (вж. РАДИО СВОБОДНА ЕВРОПА) или да планират политически убийства (вж. КУБА).

Но Дълес си има мярка и не излиза извън определените вътрешни рамки. Когато му предлагат да бъде използвана танцьорка за компрометиране на съветски офицер, силно шокиран, той заявява, че докато е на поста директор на Централното разузнаване, сексът никога няма да бъде използван като инструмент в дейността на ЦРУ.

В същото време той призовава да бъде организиран световен кръстоносен поход срещу Съветския съюз. „Ние смятаме, че цялата политика и всички действия на Кремъл са насочени за постигането на дългогодишната цел за създаване на комунистически свят, управляван от Москва“, се казва в доклад на ЦРУ, написан скоро след като Айзенхауер става президент.

Въпреки че Дълес не отделя голямо внимание на административните въпроси, именно в годините на 9-годишното му управление ЦРУ придобива съвременни структурни очертания. Така при Дълес СЪВЕТЪТ ЗА НАЦИОНАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ започва да подготвя „оценки на националното разузнаване“. Съветът прави това и до ден-днешен, съставяйки аналитични преценки по конкретни страни, региони или теми (например за тероризма).

Към централния апарат на директора на Централното управление по времето на Дълес се прибавят щаб на генералния инспектор (ГИ), помощник на директора за военна помощ и щаб по контрола на договорите за разоръжаване. Генералният инспектор се назначава от президента, утвърждава се от Сената, действа независимо и не се подчинява на нито едно подразделение в ЦРУ. Подотчетен е само на ДЦР.

Останалата част от ЦРУ е организирана като система от управления, ръководени от заместник-директори. Управлението за разузнаване осъществява оценка, анализ, подготвя разузнавателните сводки и ги разпространява. Това подразделение на ЦРУ отговаря пред ПОТРЕБИТЕЛИТЕ за актуалност и точност на предоставената им информация.

Управлението за операции отговаря за набиране на данни от външното разузнаване, от РАЗУЗНАВАНЕТО В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ и включва службата на агентурното разузнаване. И въпреки че по закон ЦРУ няма право да работи на територията на САЩ, изключения са предвидени за такива случаи, когато „външната“ информация постъпва на доброволни начала от граждани или организации извън САЩ (тази структура се е наричала Управление за планиране и е преименувана Управление за операции през 1972 г. при ДЖЕЙМС ШЛЕЗИНДЖЪР — тогавашен директор на Централното разузнаване).

От 1992 г. в работата на Управлението за операции участва и заместник-директорът по военните въпроси и ръководител на центъра по задачите на агентурното разузнаване (координиращ агентурните подразделения на всички американски специални служби). Има също и Център за антитероризъм, който за РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ е главният източник на информация за тероризма. Управлението за операции — с прозвището „шпионска лавка“ — е толкова засекретено, че е невъзможно да се публикува дори снимката на директора. И до ден-днешен съществуването на тази структура официално не се признава.

Апаратът на заместник-директора по административната част също е органична част към ЦРУ наред с гореспоменатите управления. Той се занимава с финансите, медицинските услуги, свръзките, снабдяването, кадрите. Отговаря за учебната подготовка и сигурността.

Управлението за наука и техника води натрупването и обработката на информация, доставяна от техническите служби. В състава на управлението влизат НАЦИОНАЛНИЯТ ЦЕНТЪР ЗА РАЗЧИТАНЕ НА АЕРОСНИМКИ и СЛУЖБАТА ЗА ПРОСЛУШВАНЕ НА ВЪНШНИ ПРЕДАВАНИЯ. УПРАВЛЕНИЕТО ЗА НАЦИОНАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ, макар и да изпълнява сходни функции, е самостоятелен член на разузнавателната общност. Управлението за наука и техника е създадено в началото на 60-те години и също разработва оборудване за събиране и обработка на информация.

Между 1950 и 1961 г. ЦРУ провежда тайни операции по цял свят. Специалисти и финансова подкрепа от ЦРУ се насочват към китайските партизани националисти в Бирма с надеждата, че ще се създаде антикомунистически плацдарм в съседство с комунистически Китай. През 1950 г. подполковник ЕДУАРД ЛАНСДЕЙЛ от американската армия, който работи към УПК (Управление за политическа координация) на Уизнър, помага за потушаването на прокомунистическия метеж на Филипините, като финансира политическата кампания на Рамон Магасайсай, който отначало получава поста министър на отбраната, а след това е избран за президент.

През 1952 г. агенти на ЦРУ свалят от престола египетския крал Фарук и довеждат на власт Гамал Абдел Насър. През 1953 г. експертът на ЦРУ по въпросите за Близкия изток КЪРМИТ РУЗВЕЛТ организира операция по свалянето на иранския министър-председател МОХАМЕД МОСАДЪК и връща на престола шах Мухамад Реза Пахлави.

През 1954 г. ЦРУ провежда полувоенна операция за сваляне на гватемалския президент левичар Х. Арбенс Гусман, който прави фаталната грешка да се опълчи срещу компанията Юнайтед фрут — проводник на американската „доларова дипломация“. Операцията се ръководи от още един възпитаник на Йейлския университет — Трейси Барнс, подпомаган от ветерана на УСС ХАУЪРД ХЪНТ.

Трябва да се отбележи, че в тези години американското общество не само не е информирано за дейността на ЦРУ, но даже не е знаело за съществуването на тази организация. В пресата от време на време обаче се промъква информация за някоя от операциите. Затова президентът Айзенхауер е бил обезпокоен от възможна отрицателна реакция на редовите американци, ако изведнъж узнаят за тайните пружини на Студената война. Той създава комисия начело с генерал-лейтенант от запаса Джеймс Дулитъл (герой от Втората световна война, организирал дръзка бомбардировка над Токио) и му възлага да оцени целесъобразността от тайни операции. „Ако Съединените щати не искат да загинат като държава, — се казва в доклада на Дулитъл, — отдавна установените американски норми за «честна игра» трябва да бъдат преосмислени. Необходимо ни е да развиваме службите за шпионаж и контрашпионаж и трябва да се научим как да извършваме подривни действия и саботаж, как да унищожаваме враговете си с по-умели, по-изпипани и ефективни методи от използваните срещу нас.“

През май 1960 г. Айзенхауер получава отговор на въпроса, как ще реагира нацията, когато узнае за тайната война на американските специални служби, която отдавна е реалност. От юли 1956 г. самолети U–2, разработени под ръководството на ЦРУ и лично на Ричард Бисъл, извършват полети над Съветския съюз. На 1 май 1960 г. самолет U–2, управляван от ФРАНСИС ГАРИ ПАУЪРС е свален над Свердловск от съветска ракета земя-въздух. Отначало Съединените щати се опитват да прикрият инцидента с твърдението, че става въпрос за самолет за синоптични данни, който се е отклонил от курса си. Но Пауърс е останал жив и признава пред съветските специални служби, че е бил нает от ЦРУ. „Свалянето на U–2 е първият голям обществен провал на ЦРУ. Това е и първият случай, с който американските граждани откриват, че правителството им е замесено в шпионаж, — пише историкът Майкъл Бешлос в «Първомай» («Mayday», 1986). — През май 1960 г. много хора научиха за пръв път, че лидерите невинаги им казват истината.“

Свалянето на U–2 не само разкрива методите в работата на ЦРУ, но и за първи път вселява в душите на американците недоверие към своето правителство. През това време нашумява поредната тайна операция: план за отстраняването на Фидел Кастро — комунистическия лидер на Куба. Тя е оставена в наследство от Айзенхауер на следващия президент — Джон Ф. Кенеди.

През април 1961 г. е проведено катастрофално по своите последствия дебаркиране в Залива на прасетата, което е и опит за военно нахлуване в Куба. Около 1400 кубински емигранти, вербувани и обучени от ЦРУ, се опитват да нахлуят в родината си и да организират въстание срещу Фидел Кастро. В подготовката и планирането на тази операция вземат участие Ричард Бисъл и Хауърд Хънт, но този път резултатът от работата им е печален. (Вж. КУБА.)

По спомени на очевидци след неуспеха в Залива на прасетата президентът Кенеди е искал да разпилее ЦРУ на парченца. Но той само приема оставките на Дълес и Бисъл, замества Дълес с ДЖОН МАККОУН (бивш председател на Комисията по атомна енергия) и одобрява операция МАНГУСТА (операция срещу Фидел Кастро, която предвижда като крайна мярка неговото убийство).

Във връзка с това на преден план излиза Управлението за наука и техника, което обаче не контролира всички материално-технически възможности на ЦРУ. Така например в състава на Управлението за планиране работи отдел на техническите служби („лавка на фокусниците“), който отговаря за изобретяване и създаване на шпионски принадлежности, подобни на тези на измисления и вече легендарен литературен герой ДЖЕЙМС БОНД. Но сред цялата тази грамада от бюрократични структури се крият лаборатории, където за професионалните убийци от ЦРУ се изготвят различни смъртоносни отрови, създават се болестотворни вируси и бактерии.

И въпреки всичко нито един от вариантите за убийство на Фидел Кастро не е успешен. Известно е, че аналогична операция е подготвяна и срещу министър-председателя на Демократична република Конго Патрис Лумумба, но има предположение, че африканският лидер е „отстранен“ от други политически противници, преди до него да се доберат американците.

ЦРУ се представя добре през октомври 1962 г. по време на напрегнатите дни на КУБИНСКАТА РАКЕТНА КРИЗА. ЦРУ разкрива, че в Куба са инсталирани съветски ядрени ракети, които „покриват“ голямата част от територията на САЩ. И все пак критиците на ЦРУ и тук откриват недостатъци, твърдейки, че вместо с тайни операции ЦРУ е трябвало да се занимава със събиране на информация, с която би могло да се предотврати инсталирането на съветски ракети в Куба.

По-късно, когато президентът Джонсън решава да изпълни съюзническите задължения към Южен Виетнам и за американците започва Виетнамската война, специалистите по тайни операции в ЦРУ не превключват мигновено своето внимание към този регион. (Вж. ФЕНИКС; ВИЕТНАМ.)

И отново репутацията на ЦРУ е засегната. Операция Феникс, замислена като миротворческа, се превръща в обикновена касапница. Паравоенните операции се усложняват на територията на Лаос. „Там ЦРУ водеше война“, спомня си бивш сътрудник на това ведомство, доставял наемници от племето хмонг и тайландски наемници.

Ролята на ЦРУ във Виетнамската война може да се оцени като двояка. От една страна, придържайки се към обективността, ЦРУ прави верни изводи. Така например през юли 1965 г. именно сътрудниците на това ведомство, анализирайки резултатите от бомбардировките над Северен Виетнам, стигат до извода, че нанесените щети са незначителни и няма да принудят северновиетнамците да променят политиката си. В същото време, март 1966 г., ръководството на управлението настоява да се бомбардират Ханой и пристанището в Хайфон. Такава непоследователност отслабва позициите на ЦРУ във Виетнам и вселява в душите на сътрудниците му загриженост за това, че организацията им малко по малко губи самостоятелност и целенасоченост.

Скандалът УОТЪРГЕЙТ от 1972 г., който принуждава президента Никсън да подаде оставка, лепва на ЦРУ неизличимо петно. Хауърд Хънт — един от ВОДОПРОВОДЧИЦИТЕ в Белия дом, и организаторите на взлома в щабквартирата на Демократическата партия получават необходимите указания в отдела на техническите служби на ЦРУ. За незаконното нощно КОНСПИРАТИВНО ПРОНИКВАНЕ Хънт наема няколко бивши сътрудници на ЦРУ. Централното управление предоставя на заговорниците и специалист по ПОЛИГРАФ (детектор на лъжата), за да ги обучи как да надлъжат детектора. А директорът на ЦРУ РИЧАРД ХЕЛМС, макар и да не изпълнява всички молби на Белия дом по отношение на Уотъргейт, не противопоставя ЦРУ на Никсън, смятайки, че е длъжен при всички обстоятелства да служи на президента. („Аз служа на президента на Съединените щати“, казва той). Тази лоялност му струва и на него, и на ЦРУ загубата на общественото доверие.

Ако Уотъргейт само разклаща позициите на ЦРУ, то следващите 2 години едва не поставят кръст на по-нататъшното му съществуване. На 22 декември 1974 г. репортерът на Ню Йорк таймс Сиймор Хърш публикува списък на злоупотребите с властта, допуснати от ЦРУ, включително продължилата 20 години операция по следене на кореспонденцията на обикновените американски граждани и организации (вж. ХАОС). Директорът УИЛЯМ КОЛБИ признава за „тази операция“, но твърди, че е прекратена.

След тези разкрития в Таймс се появяват нови. Най-сензационните от тях са плановете за убийство на Кастро, Лумумба и диктатора на Доминиканската република Рафаел Трухильо, убит в засада на 30 май 1961 г. (Убийците не са от ЦРУ, но оръжията вероятно са получили от „лавката на фокусниците“.)

Следват и нови разкрития. Излиза историята за поредица експерименти на учените от ЦРУ по контрола над човешкото съзнание — най-малко един е с фатален край (вж. МКУЛТРА). Появяват се информации за организации, контролирани и използвани от ЦРУ за прикритие: например Националната студентска асоциация на САЩ, списание Дер Монат в Германия и Инкаунтър във Великобритания. За шпиони са били вербувани журналисти, научни работници и даже свещенослужители.

Научавайки за всичко това, президентът Форд създава т.нар. независима Комисия Рокфелер, за да разследва дейността на ЦРУ в Съединените щати. Камарата на представителите създава Комисия по разузнаването (КОМИСИЯ ПАЙК по името на втория председател — нюйоркския демократ Оутис Пайк), която да разглежда жалбите за „незаконните или непристойните“ действия по отношение на американците от страна на федералните специални служби. Сенатът формира Комисия за държавната политика в областта на разузнаването (КОМИСИЯ ЧЪРЧ). Незадоволителните резултати от парламентарните дискусии принуждават президента Картър категорично да забрани на ЦРУ непосредствено или косвено да участва в политически убийства.

Чарлс Маккери, напуснал ЦРУ, за да се отдаде на литературна дейност, и водещ редактор на списание Нешънъл джиографик (вж. ЛИТЕРАТУРНИ ШПИОНИ), веднъж отбелязва, че има 2 категории хора, чиито представители никога не е срещал в ЦРУ: професионални убийци и републиканци. Трябва да се отбележи, че Комисията Чърч също не успява да попадне на следи на убийци в ЦРУ.

В резултат от разследванията за злоупотреба с правомощията на ЦРУ през май 1976 г. е създадена постоянна сенатска комисия по разузнаването, призвана да оказва контрол върху дейността на федералните разузнавателни операции. През юли 1977 г. аналогична постоянна комисия е създадена и към Камарата на представителите.

След направените от Комисията Чърч разкрития, властите са принудени да издадат редица законодателни актове, ограничаващи правомощията на ЦРУ. Така на управлението е забранено да поставя на територията на САЩ каквито и да било подслушвателни устройства (БРЪМБАРИ), да преглежда кореспонденцията и да води каквото и да било наблюдение. Но ако в ЦРУ се появи подозрение към един или друг американец, който може да сътрудничи с представители на чуждите специални служби, сътрудниците на управлението имат правото да се обърнат за помощ към ФБР, а бюрото с разрешение на СЪДА ЗА НАДЗОР НА ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ вече може да предприеме практически мерки.

Преди да проведе каквато и да било тайна операция, ЦРУ трябва да получи одобрение от президента и „своевременно“ да осведоми съответните комисии в двете камари на Конгреса. Парламентарният контрол в последните години е редовна практика. Ежегодно сътрудници на ЦРУ се срещат с конгресмени и провеждат консултации или брифинги по различни въпроси — до хиляда за година.

Планирайки поредния кръстоносен поход срещу съветската „империя на злото“, президентът Рейгън назначава за директор на ЦРУ ветерана от УСС УИЛЯМ КЕЙСИ — признат специалист по тайните операции. Рейгън прави Кейси член на кабинета си и за негов помощник възстановява ПРЕЗИДЕНТСКИЯ КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ПО ВЪНШНО РАЗУЗНАВАНЕ. Тогава са приети и специални поправки в Закона за свободата на информацията, които освобождават ЦРУ от наложените от него задължения.

Нова вълна от разследване на ЦРУ се задава след опита на администрацията на Рейгън да заобиколи Конгреса и тайно да финансира метежа на антисандинистките сили „контри“ в Никарагуа. Предвидено е средствата да дойдат от друга тайна операция — продажба на оръжие на Иран срещу освобождаването на американски заложници в Ливан, които са под контрола на бойци, подчинени на Техеран. (Вж. ИРАН — КОНТРИ.) След дълги и неприятни дебати в Сената за тази тъмна история е съставен отчет, приет с мнозинство, в който се казва, „че някои личности от СНС и ЦРУ“ са подвели Конгреса. И отново е повдигнат въпрос за политическите убийства с одобрение на официалното ръководство на САЩ. В наръчника „Психологически операции в партизанската война“ („Psychological Operations in Guerilla Warfare“), подготвен от ЦРУ за никарагуанските „контри“, се поощрява използването на подкупи и шантажи и действително се намеква за политическите убийства като ефикасен метод на борба.

Към ЦРУ за сетен път се сипят обвинения, че стои над закона, че репутацията на управлението за пореден път е пострадала, но, така или иначе, то за пореден път устоява.

Следващият публичен шамар идва през февруари 1994 г., когато агенти на ФБР арестуват ОЛДРИЧ ЕЙМС — сътрудник на управлението, който е извършвал шпионска дейност през последните 8 години, отначало за Съветския съюз, а по-късно и за Русия. През по-голямата част от тези години Еймс е живял доста охолно, но не е бил подозиран, въпреки че служителите по сигурността в ЦРУ са знаели, че в средите им има вражески агент, а от агентите в Москва им е била подавана неправдоподобна информация, което означава, че тези агенти са били ПРЕВЕРБУВАНИ. Като резултат на Рейгън, а след това и на Клинтън е била поднасяна „подправена информация“, макар ръководството на ЦРУ да отрича това. Случаят с Еймс, обвиненията за сексуален тормоз в рамките на самата агенция, недопускането на жени на по-високи длъжности и други вътрешни проблеми заставят ДЖЕЙМС УЛСИ — първия директор на Централното разузнаване при президента Клинтън, да подаде оставка.

Следващият избор на Клинтън за този пост пада върху адмирала от запаса БОБИ РЕЙ ИНМАН. Но този избор завършва с публичен конфуз, тъй като адмиралът изведнъж си дава самоотвод, оправдавайки се, че пресата го е разстроила. И така, на поста е назначен ДЖОН ДОЙЧ — високоуважаван бивш заместник-министър на отбраната.

На среща в щабквартирата на ЦРУ през юли 1995 г. Клинтън очертава задачите на агенцията в периода след Студената война: да се парират разпространението на оръжие за масово унищожение, трафикът на наркотици и международният тероризъм, а също и да се намери начин за прекратяване на ПРОМИШЛЕНИЯ ШПИОНАЖ. Тези функции рязко контрастират с антикомунистическата мисия на специалните служби, замислена някога от Донован. В каквото и да се превърне едно бъдещо ЦРУ, то никога няма да бъде това, което си го е представял Дивия Бил Донован.

Първите трима, които оглавяват ГЦР, преди ЦРУ да бъде основано, са контраадмирал Сидни Соърс, генерал-лейтенант ХОЙТ ВАНДЕНБЕРГ и контраадмирал Роскоу Хилънкотър. Хилънкотър става директор на Централното разузнаване през май 1947 г. и първи поема ЦРУ от септември същата година, когато то е създадено, и е негов директор до октомври 1950 г.

Октомври 1950 — февруари 1953: генерал-лейтенант Уолтър Бедел Смит.

Февруари 1953 — ноември 1961: Алън Дълес.

Ноември 1961 — април 1965: Джон Маккоун.

Април 1965 — юни 1966: вицеадмирал УИЛЯМ РАБЪРН-МЛАДШИ.

Юни 1966 — февруари 1973: Ричард Хелмс.

Февруари 1973 — юли 1973: Джеймс Шлезинджър.

Юли 1973 — септември 1973: генерал-лейтенант Върнън Уолтърс, вр.и.д. ДЦР.

Септември 1973 — януари 1976: Уилям Колби.

Януари 1976 — януари 1977: ДЖОРДЖ БУШ.

Януари 1977 — март 1977: Хенри Нок, вр.и.д. ДЦР.

Март 1977 — януари 1981: адмирал СТАНСФИЙЛД ТЪРНЪР.

Януари 1981 — януари 1987: Уилям Кейси.

(Робърт Гейтс изпълнява длъжността директор по време на отсъствието на Кейси по болест от 18 декември 1986 до 26 май 1987 г.)

Май 1987 — август 1991: УИЛЯМ УЕБСТЪР.

Септември 1991 — ноември 1991: Ричард Кър, и.д.

Ноември 1991 — януари 1993: РОБЪРТ ГЕЙТС.

Февруари 1993 — май 1994: Джеймс Улси.

Май 1994 — декември 1996: Джон Дойч.

Декември 1996 — юли 1997: и.д. Джордж Тенет.

Юли 1997 — Джордж Тенет.

Структура на ЦРУ

Цуи, Масанобу

Офицер от японската армия през Втората световна война, впоследствие участник в загадъчни истории.

През 1923 г. Цуи е произведен за офицер, а през декември 1941 г. става ръководител на оперативния отдел на щаба на 25-а японска армия в Малайзия. Фактически той е архитектът на тази доста успешна военна кампания, получила печална слава със зверствата на японските завоеватели.

След войната Цуи е търсен от окупационните власти на съюзниците, за да бъде предаден на съда като военен престъпник. Самият той твърди, че в края на войната е получил заповед „от японското върховно командване да изчезне от полезрението и да се съхрани за нова, възродена Япония“. Той успява да избяга в Тайланд, прекарва известно време в Китай и Индокитай и се връща в Япония през 1952 г., когато суверенитетът на Япония е възстановен. Той е избран в горната камара на японския парламент. По-късно заминава за Виетнам като кореспондент на японски вестник и там отново изчезва.

Японски източници твърдят, че Цуи е писал на семейството си през април 1964 г. от Сайгон, че ще се прибере до края на месеца. Но изчезва, а 4 месеца по-късно Радио Пекин съобщава, че Цуи е убит от АГЕНТИ на ЦРУ в Лаос, но това твърдение е отречено от служителите на ЦРУ.

Цуи е написал книгата „Сингапур: японската версия“ („Singapore: The Japanese Version“, 1960), публикувана за пръв път в Япония през 1951 г.