Енциклопедия на шпионажа

H–2 (N–2)

Разузнавателен щаб на ВМС на САЩ (N от Navy — Военноморски флот).

Наблюдателен полет

Мисия на шпионски самолет, снабден с фотокамери или оборудване за РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ или и с двете, над вражеска страна обикновено с цел СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ. Подобни полети се различават от събирането на ТАКТИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ, което включва полети над противниковите сили.

Терминът наблюдателен полет започва да се използва по време на Студената война. Първите западни наблюдателни полети над Съветския съюз са извършени през 1952 г. от американския B–47 СТРАТОДЖЕТ и британския разузнавателен самолет КАНБЕРА, който извършва полети по настояване на американското правителство.

Наблюдение

Систематично следене на определен район — космически, въздушен, земен или подводен — или на определено лице като начин за събиране на разузнавателни сведения.

Въпреки че техниките за наблюдение на разузнавателните агенции на различните страни не са еднакви, британците и руснаците през 40-те години за известно време следват едни и същи инструкции. АНТЪНИ БЛЪНТ, докато работи в британската Служба за сигурност (МИ–5), известно време отговаря за ОПЕРАТИВНИТЕ РАБОТНИЦИ ОТ ПРОСЛЕДЯВАНЕТО — служители, които извършват наблюдението на чуждестранни агенти и заподозрени в шпионаж. Блънт дава на всеки седмичната му задача и е запознат в детайли с всеки отделен случай. Той анализира техниката на следене и препоръчва промени. Блънт е съветски ВНЕДРЕН АГЕНТ в МИ–5, така че по това време е предавал цялата налична информация на руснаците. В резултат съветските агенти успяват да се изплъзнат на британските оперативни работници. Колко дълго е продължавало това, не е известно.

Наводчик

Лице, което се посочва на сътрудник на разузнаването като потенциален АГЕНТ. След като получи такава информация, сътрудникът провежда оперативна разработка на кандидата и пристъпва към вербуването му. Самият наводчик много рядко изпълнява други функции. Обикновено се използват бармани или банкови чиновници, на които се плаща, често от АГЕНТ ЗА ВРЪЗКА, за имената на набелязаните. Наводчикът може и да не знае и дори да не подозира, че предава информация на вражеско разузнаване.

Надежден източник

Стандартен, активно използван източник за разузнавателна информация, чиято надеждност не се нуждае от проверка.

Надзор над разузнаването

Един от основните фактори, повлияли върху развитието на американските специални служби от времето на Втората световна война до днес. Поправките в Закона за националната сигурност от 26 юли 1947 г. определят контрола на дейността на ЦРУ, което съгласно закона се „подчинява на Съвета за национална сигурност“, който пък от своя страна е подотчетен на президента на САЩ.

По-късно са създадени и други специализирани организации за контрол върху дейността на американските специални служби. Най-влиятелна вероятно ще си остане ПРЕЗИДЕНТСКИЯТ КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ПО ВЪНШНО РАЗУЗНАВАНЕ (ПКСВР), създаден от президента Айзенхауер през 1956 г. Членовете на съвета са видни граждани с опит в бизнеса, международните отношения и разузнаването. Освен ПКСВР съществува и Съвет по надзор на разузнаването, създаден от Картър през 1978 г. — членовете му са трима и се назначават от президента. Съветът разглежда всички въпроси, свързани със спазването на законността и засягащи РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ на САЩ.

Освен това Управлението по мениджмънта и бюджета (УМБ) осигурява финансова проверка на разузнавателната общност. (УМБ е създадено през 1970 г.)

Конгресът също наблюдава разузнавателната дейност с помощта на специални комисии, като КОМИСИЯТА ЧЪРЧ и КОМИСИЯТА ПАЙК, които разследват съобщения за извършени нарушения от ЦРУ и АНС. По-късно, на 19 май 1976 г., Сенатът създава Сенатска комисия по разузнаването, а на 14 юли 1977 г. Конгресът създава Постоянна конгресна комисия по въпросите на разузнаването. Някои финансирани от ЦРУ програми, а също и разузнавателни дейности на военните служби, Държавният департамент и ФБР се проверяват редовно от определени комисии, както и от комисии, назначени и в 2-те камари на Конгреса.

Наистина много секретно

Степен на секретност във Великобритания от времето на Втората световна война. По-висока степен на секретност от СТРОГО СЕКРЕТНО. Подобни материали се предават само на ръка и се пренасят от офицер.

Найтмувър

Вж. ЕЙМС, ОЛДРИЧ.

Наполеон Соло

Филмов герой от американския телевизионен сериал от 60-те години „Човекът от А.Н.К.Ъ.Л.“. Робърт Вон изпълнява ролята на спокойния, изтънчен и успешен във всичко Наполеон Соло, а Дейвид Маккалъм играе ролята на Иля Курякин — неговия верен руски партньор.

Наркотик

Временно британско КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на проекта за разкодиране на ВЕНОНА. Отначало е известен под името Брайд (Булка).

Народный комиссариат внутренних дел

НКВД.

Народный комиссариат государственной безопасности (НКГБ)

Вж. НКВД.

Насири, Нематолах (?–1979)

Ръководител на иранското разузнаване и служба за сигурност (САВАК). Широко известен на Запад с контактите си със западните служби за сигурност. САВАК черпи от опита на ЦРУ, МИ–6 и МОСАД. През 1953 г. шах Мухамад Реза Пахлави си възвръща трона благодарение на организиран от ЦРУ преврат срещу Мухамад Мосадък (вж. РУЗВЕЛТ, КЪРМИТ). Насири — полковник от охраната на шаха, помага при преврата и впоследствие заема поста ръководител на САВАК. Тайната полиция е безмилостна при преследването на истински и въображаеми врагове на шаха.

След свалянето на шаха през 1979 г. мюсюлманските революционери, водени от аятолах Хомейни, арестуват Насири и още 19 висши офицери и ги обвиняват в „предателство, масови убийства и мъчения“. Насири е осъден на смърт от извънредния ислямски революционен съд и през февруари 1979 г. е екзекутиран от стрелкови отряд.

Хомейни прекратява дейността на САВАК и унищожава архивите й, но създава нова тайна полиция, точно толкова безмилостна, колкото и предшестващата я.

НАТО

СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИ ПАКТ.

Научно разузнаване

Начин да се получи своевременно предупреждение за употребата на нови оръжия и методи от потенциални или настоящи врагове. Това е определението, използвано от британския учен Р. В. Джоунс, който се занимава с предвижданията за германското техническо развитие през Втората световна война.

Във великолепната си книга „Война на магьосници“ („The Wizard War“, 1978) Джоунс очертава основните етапи за „наблюдение“ на едно или друго военнотехническо изобретение:

1. Обща научна и конструкторска разработка на идеята на академично или търговско равнище.

2. Решение да бъдат запознати с получения резултат представителите на въоръжените сили, ако се нуждаят от него.

3. Първоначално „донасяне“ на продукта и ограничаване на практическите изпитания в лабораторни условия.

4. Предприемане на широкомащабни опити.

5. Начало на прилагането от съответните служби.

Доктор Джоунс изтъква, че първият етап обикновено е известен на обществото и се знае в повечето развити страни. По-късните етапи са по-трудни за наблюдение и „единственият начин за справяне с тях е с помощта на директен шпионаж или наблюдение, извършено и изнесено от недискретни служители…“.

След това определя, че изтичането на информация може да се извърши по 5 начина:

1. Случайна небрежност, включително дешифрирано съобщение, което обикновено е в множество копия; ако тези съобщения се съберат, може да се стигне до много полезни изводи.

2. Небрежност, предизвикана от алкохол и/или любовници (т.е. СЕКС).

3. Информация, която не може да се запази като секретна, но може да осигури полезна информация на противника (т.е. ВИСОКОЧЕСТОТНИ ЛОКАТОРИ на радиопредаватели, загуба на оборудване по време на битка).

4. Директно наблюдение, извършено от АГЕНТИ. — „Подобни методи са трудни и рисковани и сравнително малко неща могат да се научат; а и цената е висока.“

5. Информация, получена от разочаровани лица (т.е. ИЗМЕННИЦИ). — „Често това е несигурен източник и винаги трябва да се проверява.“

Джоунс е ръководител на научното разузнаване към щаба на британските военновъздушни сили и научен консултант на МИ–6 от 1939 до 1946 г.

Научно-техническо разузнаване

Информация или разузнавателни сведения, свързани с чуждестранни научни или технически изследвания и технологично развитие. Тук се включва развитието на основни и приложни изследвания, научни и технически характеристики, възможности и ограничения, свързани с чуждестранни военни системи, оръжия и други данни, а също и индустриални и производствени аспекти от развитието на отбранителната промишленост.

Национален съвет за външно разузнаване (НСВР)

Наследник на СЪВЕТА ПО РАЗУЗНАВАНЕ НА САЩ — изпълнява функцията на консултативен орган към ДИРЕКТОРА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ.

Създаден е от президента Картър, който му възлага по-различна мисия в сравнение със Съвета по разузнаване на САЩ, който директно подготвя Национална разузнавателна оценка (НРО). НСВР играе ролята на съветник. Тя е разширена и доуточнена от президента Рейгън и директора на Централното разузнавателно управление УИЛЯМ КЕЙСИ. През март 1981 г. Кейси дава инструкциите, че НСВР трябва да подава, да оценява и да координира националното външно разузнаване, извършвано от агенциите от РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ, да защитава разузнавателните източници и методи, да решава въпросите, поставени от директора на Централното разузнаване.

Според правилата на Кейси председател на НСВР е ДЦР, а заместник-председател е заместник-директорът на ЦРУ. Други членове са директорът на АНС, директорът на РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА, директорът на УПРАВЛЕНИЕТО ЗА РАЗУЗНАВАНЕ И ИЗСЛЕДВАНЕ към Държавния департамент, помощник-директорът на ФБР, представители на разузнаването от Министерството на енергетиката и Министерството на финансите и представители на Програмата за национално космическо разузнаване (подразбира се засекретеното по това време УПРАВЛЕНИЕ ЗА НАЦИОНАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ).

НСВР изучава оценките на националното разузнаване, проверява дали отразяват консенсуса, постигнат между различните специални служби от разузнавателната общност. Съветът определя също приоритетните задачи пред американското разузнаване, както и материалите, които могат да бъдат предадени на съюзните държави.

Национален център за военноморско и брегово разузнаване (НЦВБР)

Огромен комплекс за специалните служби на ВМС на САЩ — на корпуса на морската пехота и бреговите служби, — разположен в Сютленд, Мериленд.

Центърът е осветен на 20 октомври 1993 г., но е замислен още през годините на Студената война за обединяване на многобройните служби на ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ, разпръснати в покрайнините на Вашингтон. Комплексът е разположен на площ 600 000 кв. м. Намира се на територията на огромния Сютлендски федерален център. Комплексът е разчетен за работа на 2000 души — технически специалисти и обслужващ персонал — и буквално е наводнен с компютърно оборудване. Има много помещения за конфиденциални срещи, зрителна зала с 350 места, прекрасно оборудвани конферентни зали, лаборатория за разчитане на снимки и мн.др.

Национален център за контраразузнаване (НЦК)

Координираща организация за направляване всички дейности на американското КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ на национално равнище. НЦК е създаден през 1994 г. от СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ (СНС) с президентско решение и се контролира от Националния съвет по контраразузнавателна политика към СНС.

Една от задачите на НЦК е противодействие на ПРОМИШЛЕНИЯ ШПИОНАЖ. Службата за преценка на заплахите, създадена към НЦК, използва разузнавателни сведения и открити източници, за да определи онези обекти от американската индустрия и технология, които представляват цели за чуждите сили или за разузнавателните им служби.

Центърът доставя на СНС анализи за заплахите към появяващите си или вече съществуващите американски технологии, както и за бизнесмени в страната или чужбина. Освен това дава преценка за чуждестранната собственост, която е от интерес за САЩ, и контролира трансфера и съвместните междудържавни икономически проекти.

Центърът предоставя на определени корпорации доклади за промишления шпионаж и работи за „разширяване на връзките“ между РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ и американската частна индустрия.

Национален център за разчитане на аероснимки (НЦРА)

Американска специална служба, която се занимава с разчитане на снимки от източници за наблюдение от въздуха — самолети за РАЗУЗНАВАНЕ и СПЪТНИЦИ.

В средата на 50-те години, когато самолетите U–2 и фотографските спътници КОРОНА са в процес на създаване, ЦРУ започва да събира персонал от специалисти по разчитането на аероснимки. Артър Ландъл получава задачата да организира операцията, включително подбора и вербуването на хората.

Фотографският отдел на ЦРУ отначало е известен под КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ HT/AUTOMAT. Ландъл приема съкращението HT/AUTOMAT заради инициалите на офицера по сигурността (Хенри Томас) и схващането си, че отделът е „автомат“, където „потребителите“ на разузнавателната информация могат да се отбият и да вземат необходимия снимков материал.

За разрастващия се отдел е избрана небиеща на очи сграда на Пета улица в Северозападен Вашингтон — район, където цари престъпност. Трите първи етажа се използват от фирма за автомобили и от бюро за недвижими имоти. В „Лице в лице“ („Eyeball to Eyeball“, 1990) специалистът по фотографско разчитане Дино Бруджони описва първия дом на НЦРА така: „Сградата беше без климатична инсталация, а имаше и проблем с отоплението през зимата.“

Първият НАБЛЮДАТЕЛЕН ПОЛЕТ от самолет U–2 над Съветския съюз е осъществен на 4 юли 1956 г. Обработени са стотици метри филмова лента, специалистите вече разполагат с повече или по-малко качествени снимки на секретни съветски обекти. На 19 август 1960 г. самолет на военновъздушните сили прибира във въздуха първата капсула с филм, спусната от спътник КОРОНА. На филмовата лента са снимани обекти от Съветския съюз. В резултат на специалните взаимоотношения между Куба и Москва на 27 октомври 1960 г. самолет U–2 прелита над острова и за пръв път снима над съвсем нов район.

Отделът влиза все повече и повече в услуга на националните лидери. На 18 януари 1961 г., няколко дни преди да напусне Белия дом, президентът Айзенхауер подписва Директива №8 на СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, която официално полага началото на Националния център за разчитане на аероснимки и го поставя под административната шапка на ЦРУ. Преди това Айзенхауер лично е дал одобрение за програмите U–2 и Корона.

По-късно Джон Кенеди се разпорежда да се осигури нова база за тази изключително полезна служба. На 1 януари 1963 г. центърът се премества в 213-а сграда на Първа улица и улица М в Югозападен Вашингтон (където се намира и до днес).

Интересът към Куба нараства поради пратките със съветски оръжия. Снимки на Куба, направени от военноморския патрулен самолет P2V НЕПТУН, също се изпращат в центъра. Ландъл, пише Бруджони, „помоли касите и контейнерите да бъдат анализирани внимателно и премерени по фотограметричен начин. Той нарече науката за измерването, определянето на вида и каталогизирането на касите и съдържанието им касология“.

Усилията, полагани от НЦРА, се увеличават многократно по време на КУБИНСКАТА РАКЕТНА КРИЗА от 1962 г., въпреки че в помощ са въвлечени също Стратегическото командване на военновъздушните сили и военноморските центрове за фотографско разчитане (вж. ВУДУ F–101; КРУСЕЙДЪР F8U).

През октомври 1962 г. Ландъл почти ежедневно докладва за правените снимки на брифинги в Белия дом пред президента Кенеди и висшите му съветници. Някои от висшите служители сами се обръщат към него за разрешение да разговарят лично със специалистите по разчитането.

Когато Кенеди решава директно да пита руснаците за балистичните ракети в Куба, НЦРА осигурява снимки, които са предадени и на няколко западни столици. Полученият снимков материал помага за уточняване плановете за реагиране при екстрени случаи или при удар от острова. Висшето военно командване използва снимки и карти на НЦРА в работата си по планирането.

Бруджони пише, че по време на кризата е имало и комичен момент по повод на една от снимките на НЦРА:

По-късно, с нарастващото американско участие във Виетнамския конфликт, самолетната фотография отново става значима тема на брифингите в Белия дом. Но министърът на отбраната Робърт Макнамара използва снимките на НЦРА само за да подкрепи идеите си. Ландъл никога не е докладвал пред президента Джонсън както пред Кенеди. Бруджони си спомня:

Самолетната и спътниковата фотография и разчитането им от НЦРА безусловно са изиграли голяма роля във Виетнамската война и ни най-малко не са загубили значението си и днес.

Национални технически средства

Американски термин за използването на самолетна и спътникова фотография, както и на морски СИСТЕМИ ЗА ХИДРОАКУСТИЧНО НАБЛЮДЕНИЕ и други средства за фото- и радиотехническо разузнаване за осигуряване на контрол върху въоръжаването.

В книгата „Строго секретно“ („Deep Black“, 1986) Уилям Бъроуз отбелязва, че националните технически средства „… се смятат за толкова важни в процеса на контрол върху въоръжаването, че намесата при тях е специално забранена от всяко споразумение. Най-сетне, системите [на националните технически средства] служат като аларма, която се предполага, че ще се включи, когато един от многобройните индикатори сигнализира за възможна атака срещу Съединените щати или срещу някои от наблюдаваните съюзници“.

Национално разузнаване

Информация, необходима за действията или решенията на най-високо правителствено равнище. Едно от изискванията към националното разузнаване е предварителната информация, така че най-важното е да бъдат открити насоки за събитие, което току-що се е случило или ще се случи.

Националното разузнаване, както се определя от американските разузнавателни специалисти, се характеризира с 2 особености. Целта му е да оказва помощ при определяне на политиката за национална сигурност, а същността му е информацията — не се припокрива с информацията от някоя отделна агенция — на РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ. Обикновено се представлява от ДИРЕКТОРА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ пред президента или пред СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ.

Вж. СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ.

Наши

Руски жаргон, използван за определяне на сътрудниците и агентите на КГБ, а също и на лица, които по един или друг начин са сътрудничили или сътрудничат със съветските (руските) специални служби.

Неблагонадежден за сигурността

Лице, за което властите смятат, че може да предприеме действия, застрашаващи сигурността на страната. Терминът става популярен в САЩ през 50-те години поради антикомунистическите мерки на сенатора Джоузеф Маккарти.

На 9 февруари 1950 г. той заявява в Западна Вирджиния: „В ръката си държа списък с 205… имена [броят им по-късно се променя на 57] на хора, които са известни на държавния секретар като членове на комунистическата партия и които все още работят и определят политиката на Държавния департамент.“

Обвиненията на Маккарти разтърсват правителството и поставят началото на ерата на маккартизма — правителствени и конгресни разследвания на лица, за които се предполага, че са комунисти или подривни елементи. Когато гоненията му засягат и американската армия, вярата в него намалява. Сенатът му налага ограничения и цензурни мерки през декември 1954 г. заради действия, „които противоречат на традициите на Сената“. Тази цензура налага край на политическата му кариера. По време на подробните разследвания от Маккарти не е открит нито един комунист в правителството. Но навсякъде из Съединени щати хора, които са критикували по някакъв повод правителството или са били видени да четат в книга или списание статия за Съветския съюз, или са отказали да подпишат клетва за вярност, са били наричани „неблагонадеждни за сигурността“.

Невидимият фронт

Иносказателен израз за същността на разузнаването или шпионския „занаят“. Брус Пейдж и неговите колеги пишат в „Заговорът на Филби“ („The Philby Conspiracy“, 1969):

Неволен агент

АГЕНТ, който осигурява информация, без да знае, че крайният потребител е разузнавателна агенция, или който не знае кое правителство е намесено. Когато го арестуват по обвинение в шпионаж, ДЖЕРИ УИТУЪРТ заявява, че не е разбрал какво точно става. Оправдава се, като твърди, че е смятал, че е осигурявал на ДЖОН УОКЪР само информация за справочника Бойните кораби на Джейн.

Негат

КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на станцията за КРИПТОАНАЛИЗ в Министерството на ВМС на САЩ във Вашингтон от края на 30-те години до края на Втората световна война. Станцията е част от личния състав с обозначение OP–20-G (ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ НА КОМУНИКАЦИИТЕ). Негат използва временните сгради на булевард Конститюшън, построени през Първата световна война. След войната се премества в БАЗАТА ЗА ВОЕННОМОРСКА СИГУРНОСТ на булевардите Масачузетс и Небраска в Северозападен Вашингтон, където е бил девическият колеж Маунт Върнън.

Негат (Negat) е условно название от буквата N, използвана във военните комуникации по това време.

Негативни разузнавателни данни

Разузнавателна информация, която е известна на противника, но е неизползваема от него поради предприемането на мерки от страна на КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО.

Незаменимите

Бивши нацистки експерти в разузнаването и КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО, които са поканени в ОРГАНИЗАЦИЯТА ГЕЛЕН след създаването й през 1947 г. в Западна Германия. Тези бивши нацисти работят и за доктор ОТО ДЖОН — ръководител на ФСЗК — западногерманската контраразузнавателна агенция.

Предполага се, че организациите Гелен и ФСЗК са създадени, за да действат срещу съветските и източногерманските специални служби. В действителност Незаменимите са били използвани главно срещу левите политически групировки.

Незасекретен

Съобщение, изпратено в ПРАВ ТЕКСТ вместо в шифър или КОД.

Нейв, Ерик (1899–1993)

Водещ австралийско-британски КРИПТОГРАФ, който помага при разчитането на японските кодове през Втората световна война. Твърдението на Нейв, че британското правителство е знаело всичко, свързано с японския КОД JN–25, в навечерието на атаката над ПЪРЛ ХАРБЪР от 7 декември 1941 г., предизвиква много спорове, тъй като американците не са били уведомени за очаквания удар.

Нейв е роден в Австралия. Постъпва в Кралския австралийски военноморски флот и когато му се налага според изискванията на флота да избере чужд език, той се спира на японски. Като част от езиковото обучение той е изпратен да живее 2 години в малко японско селце.

През 1925 г. Нейв е назначен в Кралския военноморски флот като сътрудник в АНАЛИЗА НА РАДИООБМЕНА на японците. През 1926 г. постига първия си значителен успех. Той сравнява официалните изявления по радиото във връзка със смъртта на император Йошихито с кодираните версии на същите съобщения, които се изпращат до японските посолства и военноморските командвания в чужбина. Година по-късно успява да разработи пълен списък на японските военноморски позивни.

През 1927 г. Нейв е поканен във Великобритания в ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ (ПШКШ). Там помага за създаването на японски отдел към школата и става негов ръководител. Австралийският военноморски флот настоява той да се завърне и през 1930 г. официално е прехвърлен към Кралския военноморски флот.

През 1939 г. с промяната на положението в Далечния изток Нейв е изпратен в Хонконг за разчитане на новия японски военноморски код JN–25. В книгата си „Предателство в Пърл Харбър: как Чърчил въвлече Рузвелт във войната“ („Betrayal at Pearl Harbor: How Churchill Lured Roosevelt into War“, 1991) Нейв твърди, че британският успех в декодирането води до получаване на пълна информация за планирания японски удар над Пърл Харбър. Но, пише той, британското правителство не предава тези сведения на американското командване. Твърденията на Нейв не са потвърдени от британски или американски официални източници.

През 1947 г. Нейв се оттегля от армията и се завръща в Австралия, където помага за създаването на АВСТРАЛИЙСКАТА СЛУЖБА ЗА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАНЕ (АССР). Той служи в АССР 12 години, а през 1959 г. се пенсионира, след като е заемал поста заместник-директор на службата.

Некогент

Думата произлиза от „неконтрагент“ — американско ограничение за запазване на секретни документи и други материали, които не могат да бъдат показвани или изпращани на търговски контрагенти независимо от това, дали имат или не ДОСТЪП до секретна информация.

Ограничението е премахнато през 1995 г., тъй като приносът му към опазването на сигурността по националната програма за сигурност е минимален.

Нелегална резидентура

Група АГЕНТИ, подчинени на нелегален РЕЗИДЕНТ и занимаващи се със събиране на разузнавателна информация.

Нелегални операции

Дейности, извършвани от РАЗУЗНАВАЧИ или АГЕНТИ под ръководството на РЕЗИДЕНТ или на централата на разузнавателна агенция.

Неофициално прикритие (НОП)

Термин, използван от ЦРУ за ОПЕРАТИВНИТЕ РАБОТНИЦИ, които са в чужбина и не ползват обичайното дипломатическо ПРИКРИТИЕ. По-голямата част от оперативните работници действат извън посолствата, но са защитени от дипломатическо прикритие. Ако някой от тях бъде заловен да работи като РАЗУЗНАВАЧ, той обикновено става персона нон грата и получава нареждане да напусне съответната страна. При НОП подобна привилегия не се използва и работата може да бъде много по-опасна.

РОБЪРТ ГЕЙТС като ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ увеличава броя на НОП независимо от това, че води до допълнителен персонал и по-голям финансов товар за ЦРУ. Агентите с НОП не могат да получат защита от посолството и да ползват безопасните комуникации там. Те работят под прикритие, което обикновено е напълно законно или просто е бизнес, съобразен със законите на дадената страна. Такива разузнавачи обикновено се държат встрани от представителите на държавните органи на САЩ в страната на пребиваване и „легалните“ сътрудници на ЦРУ, представящи се за дипломати и формално подчинени на посланика. Разузнавачите, работещи под неофициално прикритие, понякога могат да провеждат тайни операции, за които посланикът нищо да не знае.

Непланирана цел

Лице, агенция, база или район, които се превръщат в цел за разузнавателни операции без предварително планиране.

Нептун P2V

Основен противоподводников/разузнавателен самолет на американските военновъздушни сили с излитане от бази на сушата, използван 2 десетилетия след Втората световна война. Нептун е извършвал разузнавателни полети над тихоокеанските брегове на Китай и Съветския съюз и неведнъж е бил нападан от вражески изтребители.

Нептун се използва и за патрулиране по периферията на Съветския съюз и Китай поради издръжливостта и стабилността му. На въоръжение е във военноморския флот от 1947 до началото на 70-те години. По време на Виетнамската война военноморският флот използва 24 модифицирани самолета Нептун за електронно НАБЛЮДЕНИЕ — улавят сигнали от специално спуснатите електронни устройства в джунглата за определяне „пътя“ на комуникациите за снабдяване на Виетконг (означението им е AP–2 и OP–2), и още 4 — за провеждане на нощни атаки над зоните за снабдяване (AP–2). Армията използва няколко самолета Нептун за ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ (ЕЛРАЗ) във Виетнам (RP–2E), а военновъздушните сили — 7 самолета за електронни цели (RB–69).

Нептун не са специализирани самолети за ЕЛРАЗ като A3D СКАЙУОРИЪР и P–3 ОРИОН, но са снабдени с „черни кутии“ за ЕЛРАЗ и използват фотокамери за разузнаване.

В резултат от редовните полети по тихоокеанския бряг на Съветския съюз и Китай от 1951 до 1955 г. са свалени 4 самолета Нептун — 3 от съветски изтребители и 1 от китайски. Други самолети Нептун са били засичани и преследвани. (Вж. СВАЛЕНИ САМОЛЕТИ.)

Нептун е разработен в Локхийд и има двоен мотор с възвратно-постъпателно движение. Към по-късните модели са добавени 2 турбореактивни двигателя, които осигуряват „начален тласък“ при нападение над подводници. Нептун има вътрешен бомбен улей за дълбочинни бомби и торпеда, а може да носи и ракети под крилете си за нападения над изплавали подводници. Дванадесет от първите P2V–3C Нептун са пригодени да носят атомни бомби и могат да бъдат изстрелвани от самолетоносачи за удари по сухоземни цели. Първите модели на Нептун са въоръжени с 20-милиметрови оръдия и 12,5-калиброви картечници за самозащита. Обикновено екипажът се състои от 8 души.

Опитният образец на XP2V–1 извършва първия си полет на 17 май 1945 г. На следващата година P2V–1, наречен Тракюлънт търтъл (Агресивна костенурка), предвиден за полети на дълги разстояния, поставя рекорд за полет без презареждане от 17 987 км за 55 часа и 17 минути. (Този рекорд е подобрен през 1962 г. от стратегическия бомбардировач B–52H на военновъздушните сили, който прелита 18 203 км без презареждане.) Нормалният обсег на вариант P2V — от него са построени най-много самолети — е 5120 км, а най-високата му скорост е 565 км/ч.

От 1945 до 1962 г. в Локхийд са произведени общо 1099 самолета P2V. Допълнително са произведени 89 P–2J в Япония от Кавазаки.

Обозначението P2V е променено на P–2 през 1962 г.

P2V Neptune

Несбит, Франк

Бивш офицер от военновъздушните сили и морската пехота, предавал на съветски агент секретна информация за комуникациите. Получава информацията по време на службата си във военновъздушните сили през 60-те години и в морската пехота през 70-те години. През 1990 г. е арестуван — смятал, че информацията е вече толкова стара, че сигурно е разсекретена. Признава се за виновен.

Никитин, Александър

Пенсиониран руски капитан I ранг, арестуван на 6 февруари 1996 г. от руската Федерална служба за сигурност (ФСС) по обвинение в шпионаж. По това време Никитин работи като консултант в Белона — норвежка група, която се занимава с въпросите на околната среда и изучава проблемите на опасните ядрени материали, изпускани от руските подводници.

През 1995 г. руското правителство предоставя на Белона компютърни данни, свързани с ядрените материали. По-късно документите и сведенията са взети обратно, но през есента на 1995 г. отново са предадени на Белона. Служителите на Белона заклеймяват временното задържане и заявяват, че това е тормоз. Въпреки това служители на ФСС твърдят, че Белона и други чуждестранни организации по въпросите на околната среда надхвърлят правата си.

Никитин е арестуван за предаване на държавни тайни на Белона, които са били засекретени. Той вероятно е първият арестуван по обвинение в шпионаж руснак, свързан с природозащитна група.

Твърди се, че всички норвежки парламентаристи се застъпват пред руското правителство за Никитин, а на 18 февруари 1996 г. норвежкият ежедневник Дагбладер заявява, че „ако Никитин бъде осъден, това ще е истинска катастрофа за природозащитната работа, извършена до този момент в Русия“.

Същия месец американският вицепрезидент Албърт Гор се среща във Вашингтон със съветника на руския президент Борис Елцин по въпросите на околната среда Алексей Яблоков, за да изрази американската загриженост във връзка с мерките, предприети срещу Никитин.

Николай, Валтер (1873-?)

Ръководител на германското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ (Geheimer Nachrichtendienst des Heeres), секция III b на Генералния щаб на армията за периода 1913–1921 г.

Николай посещава църковно училище, постъпва в кадетския корпус и влиза в армията като младши офицер. След още 3 години във военнощабно училище през 1904 г. е назначен в Генералния щаб.

През юли 1906 г. става първият военен РАЗУЗНАВАЧ, назначен в Първи армейски корпус в Кьонигсберг. Веднага се заема със създаването на МРЕЖА от шпиони в руските погранични райони. Постига значителни успехи в тази област. По-късно Николай става ръководител на руската секция във военната разузнавателна служба, която е част от Генералния щаб на германската армия, а през 1913 г. е издигнат за ръководител на службата, която се занимава със събирането на разузнавателна информация и на френския, и на руския фронт.

Историкът на разузнаването ДЕЙВИД КАН в книгата „Шпионите на Хитлер“ („Hitler’s Spies“, 1978) описва Николай като „… енергичен русоляв офицер от Генералния щаб, среден на ръст, в средата на трийсетте… Той ръководеше шпионската служба също както би ръководил полк на бойното поле, понеже бе пруски офицер, който изпълняваше задълженията си където и да беше назначен“.

В организацията му има стотици АГЕНТИ и в неутралните, и във воюващите страни. Той обработва сведенията, пристигащи от другите подразделения на Генералния щаб. Най-знаменитият му шпионин е МАТА ХАРИ, в действителност неосигурила разузнавателни сведения, които да представляват интерес. Най-успешният и опитен шпионин е барон Шлуга (агент 13), който през август 1914 г. изпраща много важна информация за френската мобилизация и дислокацията на френската армия. Той изпращал сведения на Николай на всеки 2 дни. КУРИЕРИТЕ му прекосяват разстоянието от Франция през неутрална Швейцария до Германия само за 48 часа. Поради влошаване на здравето му (той е на 73 години, когато войната започва) през март 1916 г. Шлуга заминава за Германия и се оттегля от активна дейност.

През 1915 г. Николай основава служба за вътрешно разузнаване (контраразузнаване). Вербува информатори от крупни германски концерни, учреждения и даже сред частни организации и групи. Планира да ги използва за събиране на косвена информация за чуждите страни, но доколкото политическата ситуация в самата Германия се влошава с всеки изминат ден, той започва да обръща все повече и повече внимание на информацията за вътрешните врагове.

Наред с безспорните успехи Николай е имал и немалко неудачи. По думите на Кан той допуска 3 главни пропуска в работата си:

1. Николай обръща внимание на САЩ като на място за оперативна работа едва няколко месеца преди Съединените щати да влязат във войната — април 1917 г.

2. Не събира икономическо РАЗУЗНАВАНЕ за противника, което е важен фактор в една война.

3. Не научава предварително и не уведомява германското висше командване за мощното ново оръжие, което се използва от противника на бойното поле — танка.

Шест дни след подписването на примирие на 11 ноември 1918 г. секция III b на Николай е разформирована и той е прехвърлен в Генералния щаб в БЕРЛИН. Там създава малка разузнавателна секция, която съществува до 30-те години, когато започва възраждането на германската военна машина. Впоследствие на базата на неговата секция е създадено управлението ЧУЖДЕСТРАННИ АРМИИ — ЗАПАД.

Вж. КАНАРИС, ВИЛХЕЛМ; ХЕНЧ, РИХАРД.

Никонов, А. М. (?–1938)

Ръководител на ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, от 1922 до 1924 г. Информацията за него е твърде оскъдна. Знае се, че е със звание генерал и че е екзекутиран по време на чистките на Сталин през 1938 г.

Не е ясно дали Никонов е истинското му име или болшевишки псевдоним (като Ленин, Сталин, Троцки). Директор е на военното разузнаване след ОСКАР СТИГА, а вероятно ЯН БЕРЗИН поема поста след Никонов.

Никълсън, Артър

Офицер от американската армия, застрелян от съветски постови офицер, докато правел снимки в забранена зона в Източна Германия. Никълсън служи в американския екип за свръзка, който наблюдава войските на Съветския съюз и на страните от Варшавския договор. На 24 март 1985 г. при разстрела е снимал съветска военна техника.

Руснаците твърдят, че Никълсън, макар и да е имал разрешение за военен наблюдател, се е намирал в забранена зона, където не е имал право да снима. Армейски сержант Джеси Шац, придружавал Никълсън, твърди, че майорът е влязъл в сградата на военния обект и е снимал вътре. Но Шац добавя, че Никълсън е бил извън забранената зона, когато руският постови офицер го е застрелял. Минава почти час преди на умиращия Никълсън да бъде оказана медицинска помощ.

Нисеи

Граждани на САЩ от японски произход. През Втората световна война повече от 6000 нисеи служат в района на Тихия океан във военноморските сили и разузнавателните части като преводачи. (Много други служат в армейски бойни части на европейския фронт.)

Още от пролетта на 1941 г., преди САЩ да влязат във войната, много нисеи получават сериозна езикова подготовка по японски език. Немалко от тях, макар и японци по произход, не са имали практически знания по езика. Обучението им се провежда в гарнизона в Сан Франциско, Калифорния, въпреки че всички нисеи насила са евакуирани от Западното крайбрежие през 1942 г. Езиковата школа се премества в Кемп Савидж, а през август 1944 г. — във Форт Снелинг, близо до Минеаполис, Минесота. Първият випуск от 45 курсисти завършва 6-месечната програма през май 1942 г. Някои от тях изкарват и 1-годишен курс в Мичиганския университет.

На 19 февруари 1942 г. президентът Рузвелт издава заповед за изселването на почти 120 000 души от японски произход от Западното крайбрежие. Около две трети от тях са с гражданство (нисеи), а повече от една четвърт са деца под 15 години. Нисеите скоро получават разрешение да постъпват в американската армия. (Повече от 17 000 японоамериканци служат в армията на САЩ през Втората световна война.) Над 6000 преминават обучение по японски език и служат в Тихия океан. Много от тях са обикновени войници, други — административни офицери. Някои получават назначения във военноморския флот и морската пехота за поддържане на разузнаването. Голяма част участват в бойните действия в Китай — Бирма — Индия. (Освен тях в американската армия има приблизително 700 преминали обучение по японски език американци, които не са от японски произход. Военноморският флот назначава в разузнаването само чисти американци.)

Повечето нисеи превеждат или документи, или по време на разпити на военнопленници. Някои служат в армейски контраразузнавателни части, други, макар и малцина — в екипи по декодиране (МЕДЖИК — УЛТРА), трети се спускат с парашути зад японските фронтови линии с армейски разузнавателни части.

Ричард Сакакида е сред 15-имата нисеи, обучени от ФБР през 1941 г. за работа в контраразузнаването. Старшината от армията Сакакида заминава в Манила като дезертьор от флота. Под това ПРИКРИТИЕ събира информация за филипински фирми, за които се допуска, че сътрудничат на японците. След декември 1941 г. отново облича униформа и служи в армията като преводач. На 6 май 1942 г. американските части на Филипините се предават и той е заловен от японците. Подложен е на разпит и мъчения, но през цялото време твърди, че е бил в армията против волята си. Японците приемат версията му за истинска и на 11 февруари 1943 г. го освобождават и го използват като преводач.

По-късно Сакакида помага на един инженер да избяга от затвора. Самият той се присъединява към филипинските партизани и успява да се завърне в американската армия едва на 25 септември 1945 г. След войната Сакакида постъпва във военновъздушните сили. През 1975 г. е пенсиониран с чин подполковник.

Терминът нисеи на японски означава „второ поколение“.

* НКВД

„Тайната полиция“ на съветския диктатор Йосиф Сталин. НКВД — Народный комиссариат внутренних дел (Народен комисариат на вътрешните работи), и приемниците му МВД, НКГБ и МГБ отговарят за вътрешната сигурност на държавата, за външното разузнаване и са инструмент за провеждане на масовите политически репресии в СССР.

Терорът и репресиите на ЧК, родена в дните на революцията през 1917 г. (и произлезлите от нея организации ГПУ и ОГПУ), бледнеят в сравнение с методите на работа на НКВД, което по много показатели държи палмата на първенец сред всички подобни репресивни организации, създадени някога в историята на човечеството. НКВД е и служба за външно разузнаване и контраразузнаване, която събира секретни сведения от западните държави и преследва болшевишките врагове, избягали в чужбина. Впоследствие НКВД се разраства до нечувани размери, поемайки не само традиционната сигурност и шпионажа, но също вътрешните и граничните войски, както и администрацията на различни институции, включително известния с печална слава Гулаг — безбройните затворнически лагери, пръснати из целия Съветски съюз. Създаването на НКВД очевидно е свързано с решението на Сталин да отстрани Сергей Киров — водещ съветски революционер, който през 1934 г. е ръководител на най-мощната и влиятелна партийна организация — Ленинградската.

На 10 юли 1934 г. ОГПУ (Объединенное государственное политическое управление), което отговаря за сигурността и шпионажа, се влива в преобразуваното и силно влиятелно НКВД. За ръководител е назначен ГЕНРИХ ЯГОДА, който по това време вече има репутацията на ветеран на органите за сигурност и „червения терор“. Британският политолог и историк Робърт Конкуест отбелязва в книгата „Големият терор: Чистките на Сталин през трийсетте“ („The Great Terror: Stalin’s Purges of the Thirties“, 1968):

На 1 декември 1934 г. следобед в Ленинград Сергей Киров върви по притъмнелия коридор в главната квартира на комунистическата партия. Отправил се е на събрание. Бодигарда му, който никога не се отделя от него, го няма. Млад мъж стреля в Киров в гръб. Убийството очевидно е било подготвено от Ягода, тъй като Сталин не е намерил друг начин да се справи със сложните си политически проблеми, освен да убие главния си противник, а след това да елиминира политическите си опоненти, търсейки тези, които стоят зад убийството.

НКВД на Ягода незабавно провежда разследване и започват арести. Убиецът и 116 други са обвинени в конспирация и са екзекутирани от НКВД. По такъв начин Сталин унищожава преките си политически противници. Междувременно Ягода реорганизира и укрепва НКВД. Сътрудниците на НКВД, наричани „сините шапки“ заради цвета на шапките и петлиците на куртките, бързо стават елитът на съветското общество. Конкуест отбелязва:

За себе си Ягода избира величествената титла генерален комисар на Държавна сигурност (което е еквивалент на маршал на Съветския съюз) и нарежда да му ушият парадна униформа. Но човекът, създал този апарат, не живее достатъчно дълго, за да види истинските дълготрайни резултати. НИКОЛАЙ ЕЖОВ — ръководител на партийната контролна комисия, която се занимава с въпросите на НКВД от страна на комунистическата партия, заема все по-твърди позиции спрямо НКВД. На 30 септември 1936 г. Ягода е уволнен от всички постове и мястото му се заема от Ежов. Ежов заклеймява официално действията на Ягода на събрание на висши офицери от НКВД, проведено в главната квартира на ЛУБЯНКА на 18 март 1937 г. (Ягода е екзекутиран след шумен процес на следващата година.)

В целия Съветски съюз висши офицери от НКВД са арестувани и през деня, и през нощта, и в домовете им, и в канцелариите (често и в колите на път между дома и служебното място). Някои от тях се самоубиват — с пистолет на слепоочието или със скок през отворения прозорец, — надявайки се семействата им да бъдат пощадени. Общо 3000 от подчинените на Ягода загиват през 1937 г.

По това време започват масовите репресии. Първите жертви са съветските военачалници — потенциални опоненти на Сталин. На 11 юни 1937 г. е обявено, че 8 от най-високопоставените командири на Червената армия са арестувани и обвинени в държавна измяна. Друг от висшите офицери, също заподозрян в конспирация, се самоубива. Много офицери изминават пътя към ИЗБАТА в Лубянка, към двора за екзекуции в сградата на НКВД на улица Дзержински №11, към килиите за екзекуции в огромния затвор Лефортово или към мазетата на десетките управления на НКВД из цялата страна. По този начин са убити трима от петимата маршали на Червената армия, 14 от 16-имата командващи армии, 60 от 67-те командири на корпуси, 136 от 199-имата дивизионни командири, 221 от 397-те бригадни командири и хиляди други военни.

Не остава назад и военноморският флот, въпреки че там комунистическата партия е поела пълен контрол още след кървавия бунт в Кронщат през 1921 г. Всички 8 адмирали са екзекутирани, както и хиляди по-низши офицери. (През август 1938 г. М. П. Фриновски — бивш заместник-директор на НКВД, е назначен за комисар на военноморския флот и остава негов ръководител до март 1939 г.) Из цялата страна НКВД извършва арести, съдилищата издават присъди на местни партийни и държавни лидери. Писатели, поети, артисти, инженери и учители също са арестувани — понякога направо от улицата. Никой няма защита и сигурност от „черните марии“ — арестантските камионетки, карани от „сините шапки“.

Скоро обаче на Сталин, изглежда, чистките му омръзват и вероятно той разбира, че не може да продължава така, без да разруши до непоправимост съветското общество, индустрия и военна организация. Всесилието на Ежов започва да запада. Открито вече се говори за злоупотреби с властта по време на разпити. Тръгват слухове, че Ежов лично е застрелял някои от висшите военни офицери. Той е уволнен от поста му в НКВД на 8 декември 1938 г. За кратко е оставен на по-ниска правителствена длъжност. В началото на 1939 г. изчезва. Процес не се провежда, така както и за предшественика му.

След него идва ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ — най-довереният човек на Сталин, ако терминът „доверен“ може да се свърже със Сталин по някакъв начин. Терорът, изглежда, получава нов свеж тласък с неговото идване. РАЗУЗНАВАЧИТЕ в чужбина — както кадрите на НКВД, така и на ГРУ (ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ) — са извикани в страната. Това означава, че ще бъдат „съдени“ и екзекутирани. Някои от тях остават на Запад. Малцина успяват. Други са убити от екипи убийци. Сред политическите ОБЕКТИ е Лев Троцки — „стар болшевик“, противопоставил се на Сталин. Той живее в изгнание в Мексико. През 1940 г. е убит от наемник на НКВД. Година по-късно е убит първият висш съветски разузнавач, станал изменник — генерал-майор ВАЛТЕР КРИВИЦКИ, открит мъртъв в хотел Капитол хил във Вашингтон.

Не всички предатели са екзекутирани. Лагерите Гулаг непрекъснато приемат нови затворници — криминални и политически. Независимо от изключително високата смъртност, която се дължи на тежкия труд, оскъдните хранителни порции, бруталността на пазачите и сибирската зима, в лагерите Гулаг е имало 8 млн. съветски затворници, преди Съветският съюз да влезе във Втората световна война през юни 1941 г. (Още 1 млн. са били хвърлени в затворите.)

В лагерите мъжете и жените обикновено работели по 10 часа на ден, понякога — 12, та дори — 16. Лагерниците строели язовири и канали (вж. ЯГОДА, ГЕНРИХ), поставяли стотици километри железопътни релси, секли дървета (на жените било официално забранено да извършват тази работа през 1951 г.), работели в уранови мини и в мини за извличане на злато. Не им се плащало, а храната им стигала колкото да не умрат от глад. Всичко това е описано в двутомника „Архипелаг Гулаг“ на Александър Солженицин („The Gulag Archipelago“, 1973, 1975). Освен лагерите Гулаг и затворите НКВД има на разположение и други „поправителни“ заведения за задържане. Персоналът на научно-техническия център в покрайнините на Москва, ярко пресъздаден в книгата на Солженицин „Първият кръг“ („The First Circle“, 1968), се състои от арестувани специалисти. НКВД ръководи и няколко конструкторски бюра за самолетостроене, където работят само затворници. Много инженери и конструктори продължават работа във „вътрешния затвор“, понякога дори със смъртни присъди. Много от конструкторите на самолети работят по време на затворничеството си в държавния авиозавод 39 в Москва.

Други са в конструкторските бюра (КБ) като следствени. Арестуваният Владимир Петляков ръководи КБ №100, Владимир Мясишчев — КБ №102, а Андрей Туполев е включен в КБ №103.

Туполев — доайенът на съветските самолетни конструктори, е пътувал с разрешение на правителството в Съединените щати и Германия през 1936 г., а през 1938 г. е арестуван и обвинен в „саботаж“. Осъден, той продължава да работи като конструктор на самолети. „… Прекарах 5 години в затвора. Аз съм единственият самолетен конструктор в света, създал 4-моторен бомбардировач под домашен арест“ — казва той пред журналист. (Освободен е през 1943 г.)

НКВД отговаря също за дейността на конструкторското бюро, в което се създават новите модели подводници. Единствената подводница на това бюро е М–400, разработена от Б. Л. Бжежински през 1939 г. Плавателният съд е дълъг 19,65 м, изключително бърз е и представлява комбинация от подводница и торпеден катер, който може да се потопява. Пуснат е през юли 1941 г. Корпусът е повреден от германски артилерийски огън по време на обсадата на Ленинград, а производството е прекратено през 1942 г.

Заетостта с вътрешните репресии не откъсва НКВД от шпионската дейност в чужбина. Повечето от западните страни са сред целите — основно Великобритания и Съединените щати. Великобритания се смята за враг още от Гражданската война, а Съединените щати притежават технологии и производствени технологии, които Сталин мечтае да притежава (вж. АФЕРАТА АРКОС).

НКВД създава и една от най-ефикасните шпионски МРЕЖИ — ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ. Повече от 10 години тези мъже шпионират Великобритания и Съединените щати, някои от тях заемат високи постове в Министерството на външните работи и разузнавателната служба МИ–6. Шпионинът от Кеймбридж ДЖОН КЕЪРНКРОС докладва, че британците се занимават с изследвания на атома, свързани със създаването на супероръжие. Това и е сигнал за Берия да нареди на АГЕНТИТЕ си във Великобритания и Съединените щати да създадат МРЕЖА АТОМНИ ШПИОНИ.

През юни 1941 г. Съветският съюз е нападнат от Германия и Сталин внезапно се оказва съюзник на Великобритания и САЩ. Това води до увеличаване на съветските дипломатически, търговски и военни представителства и от двете страни, а също и на оперативните работници от НКВД и ГРУ, които служат като АГЕНТИ ПОД ДИПЛОМАТИЧЕСКО ПРИКРИТИЕ.

Междувременно към съветско-германския фронт са пренасочени огромни войскови части на НКВД. Дивизии на НКВД, корпуси и армии воюват срещу германците на Източния фронт. Не без значение е, че части на НКВД действат зад съветските линии в критични райони, за да не могат войските да дезертират. Специалните рангове в НКВД се променят във военни звания през 1943 г. Сталин се опитва да интегрира известната с лоша слава тайна полиция с военната общност.

Появява се необходимост от по-специализирана полицейска част на НКВД, която да посреща спешните случаи, възникващи по време на войната. Затова през 1941 г. Берия създава СМЕРШ (Смърт на шпионите) като служба на НКВД, подчинена на комисаря за Държавна сигурност III ранг Василий Чернишов. От 14 април 1943 до 16 март 1946 г. Смерш функционира като отделна служба, която е подчинена директно на Държавния комитет за отбрана, оглавяван от Сталин. Това е първият и единствен случай, в който съветското военно КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ е под командването на военната общност (макар и само в лицето на Сталин), а не на органите за сигурност. За отбелязване е, че офицерите на Смерш имат по-високо положение в сравнение със стандартните сили на НКВД.

През този период на независимост от НКВД Смерш се командва от заместника на Берия и негово протеже генерал-полковник ВИКТОР АБАКУМОВ, първи заместник-комисар на Държавна сигурност. Към Смерш има и военноморски отдел. Междувременно бойните части на НКВД се сражават героично в боевете за Москва, Сталинград, Ленинград и Северен Кавказ. (Вътрешните войски на НКВД не участват в боевете. Те се използват за КОНТРАШПИОНАЖ — за борба срещу шпиони и диверсанти, а около 250 000 охраняват Гулаг и другите затвори, както и специалните влакови ешелони, превозващи затворниците.)

НКВД носи отговорност и за едно от най-известните нечовешки престъпления през Втората световна война — КАТИНСКОТО КЛАНЕ. Руснаците залавят около 200 000 полски военни в края на 1939 г., когато Съветският съюз се присъединява към агресията на Германия срещу Полша. Около 15 000 от затворниците, включително 8700 офицери, изчезват безследно. Всички те са избити от НКВД.

Сред многобройните други задължения на тайната полиция по време на войната е и ръководството на съветския проект за атомна бомба. Когато научава подробности за американо-британските усилия, Сталин предава разработването на съветската атомна бомба, а също и шпионажа, свързан с атомните въпроси, на Берия.

През 1941 г. Сталин реорганизира органите за сигурност. От декември 1938 до февруари 1941 г. Берия е комисар на вътрешните работи (НКВД) и ръководител на Главното управление за държавна сигурност (ГУГБ) — ведомство, подчинено на НКВД.

За кратко време — от февруари до юли 1941 г., Сталин разделя тези 2 структури и създава Народен комисариат за държавна сигурност (НКГБ) под управлението на ВСЕВОЛОД МЕРКУЛОВ, който е отговарял за държавната сигурност и шпионажа в НКВД, а вътрешната сигурност си остава под ръководството на Берия. Меркулов е член на „грузинската мафия“, наречена така, тъй като и той подобно на Берия и на много други от обкръжението на Берия са от съветска Грузия.

Аналитикът на американското разузнаване Джон Дзиак отбелязва в книгата „Чекисти: история на КГБ“ („Chekisty: A History of the KGB“, 1988): „Именно тези организационни промени… не бяха никога подробно обяснени, но вероятно са имали нещо общо с управлението на завоюваните територии и народи“ — Естония, Латвия, Литва, части от Полша и откъсването на Бесарабия и Северна Буковина от Румъния. „Арестите, депортирането, екзекуциите и затворническите лагери се увеличаваха и имаха нужда от реорганизирани и разширени сили за сигурност.“

Но въпреки това, пише Дзиак, „шокът от германското нашествие предизвика сливането през юли 1941 г. И двете ведомства отново се обединиха под името НКВД, подчинени на Берия“. Това продължава до 14 април 1943 г. Тогава Сталин отново прави реорганизация и създава НКГБ — отново под ръководството на Меркулов и НКВД — под ръководството на Берия. Дзиак пише: „… победата при Сталинград и напредването на съветските войски предлагат възможност за повторно покоряване на територии и население. Затова през 1943 г. НКГБ и НКВД се разделят отново.“

Така разделени, двете ведомства съществуват да 16 март 1946 г. По това време Смерш влиза в новото Министерство за държавна сигурност (МГБ) и става Трето главно управление, което отговаря за КОНТРАШПИОНАЖА. Меркулов е назначен за ръководител на МГБ. НКВД отговаря за вътрешната сигурност и е с ранг на Министерство на вътрешните работи (МВД).

През този период Сталин създава и т.нар. КИ — Комитет за информация, за провеждане на външно разузнаване и тайни операции — неща, за които по-рано е отговаряло МГБ. КИ се подчинява на Съвета на министрите, което скоро се признава за неефективно. След година недостатъците и проблемите в работата на КИ толкова много се натрупват, че се налага външното разузнаване да бъде предадено на ГРУ, а останалите функции са върнати отново към МГБ. КИ остава да извършва единствено външнополитическо и ИКОНОМИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ, които са прехвърлени на МГБ през 1951 г., с което настъпва и краят му.

МГБ и МВД остават непроменени до смъртта на Сталин. Само ден след смъртта му — на 5 март 1953 г., Берия, по това време най-силният от потенциалните наследници на Сталин, извършва ново сливане на органите за държавна и вътрешна сигурност. Ведомството се нарича МВД и, разбира се, се ръководи от Лаврентий Берия. (Значителната реорганизация очевидно е била планирана предварително.)

Берия разделя властта с други, докато Съветският съюз се опитва да се възстанови от смъртта на Сталин, властвал почти 3 десетилетия. Но несъмнено той е смятал, че ще бъде първият шеф на сигурността, успял да стане държавен глава. Тази мечта угасва през юни 1953 г., когато Берия е арестуван и няколко месеца по-късно екзекутиран.

С арестуването му се слага край и на НКВД, и на агенциите, произлезли от него. Генерал-полковник СЕРГЕЙ КРУГЛОВ — ветеран от НКВД и офицер в Смерш, поема „набъбналото“ МВД, докато политическите лидери на страната сложат в ред и реорганизират сложните институции, оставени като наследство от Сталин.

КГБ (Комитет государственной безопасности — Комитет за държавна сигурност) е създаден през март 1954 г. и поема сигурността на страната, както и разузнавателните операции в чужбина (без тези, които се извършват от ГРУ). МВД отново се насочва към функциите си за вътрешна сигурност, без да бъде променено.

НКВД (Народный комиссариат внутренних дел):

Юли 1934 — септември 1936 г.: Генрих Ягода (преди това директор на ОГПУ).

Септември 1936 — декември 1938 г.: Николай Ежов.

Декември 1938 — февруари 1941 г.: Лаврентий Берия.

Юли 1941–1946 г.: Лаврентий Берия.

НКГБ (Народный комиссариат государственной безопасности):

Февруари 1941 — юли 1941 г.: Всеволод Меркулов.

Април 1943 — март 1946 г.: Всеволод Меркулов.

МГБ (Министерство государственной безопасности):

Март 1946 — октомври 1946 г.: Всеволод Меркулов.

Октомври 1946 — август 1951 г.: Виктор Абакумов.

Август 1951 — декември 1951 г.: Сергей Оголцов.

Декември 1951 — март 1953 г.: СЕМЬОН ИГНАТИЕВ.

МВД (Министерство внутренних дел):

1946 — юни 1953 г.: Лаврентий Берия.

Март 1953 — март 1954 г.: Сергей Круглов.

НКГБ

Вж. НКВД.

НМ–1 (NM–1)

Опитен образец за изпитания на нови технологии, построен в рамките на най-амбициозния проект по създаване на стратегически разузнавателен самолет, разработван когато и да било в Съветския съюз.

Окончателният вариант на стратегическия разузнавателен самолет по замисъл е трябвало да развива над 3000 км/ч и да достига височина над 30 км. Предвиждано е било да бъде оборудван с фотокамери за високоскоростно снимане и с друга, новосъздавана апаратура.

Конструкторската разработка въпреки установената традиция е дадена на П. В. Цибин от научноизследователския авиационен институт (преди това такива разработки са били давани само на конструкторското бюро). Проектът на Цибин се е отличавал с радикалността на замисъла: удължен тръбовиден корпус, относително къси трапецовидни криле с гондоли в двата края за реактивните двигатели. По ирония на съдбата ескизът напомня чертежа на самолета CL–282 и CL–400 на Кларънс (Кели) Джонсън, разработен на базата на F–104 Старфайтър. Задвижването е трябвало да става с въздушно-реактивни двигатели. Сложността на общия замисъл довежда до решението отначало да се построи нещо междинно за изпитание на нови технологии — NM–1 — и след това да се доработи окончателният вариант. NM–1 минава изпитания през 1959–1960 г.

Открити са много недостатъци и конкретно лоша управляемост при ниска скорост. Общият резултат от изпитанията и сложностите около доработването на двигателя довеждат до прекратяването на този грандиозен проект през 1960 г.

НМ–1

Нолън, Денис (1872–1956)

Офицер от американската армия, който има големи заслуги за развитието на ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ преди и след Първата световна война.

През 1896 г. Нолън завършва военна академия и воюва в Испано-американската война. По-късно е изпратен на Филипините, където американската армия потушава въоръжено въстание срещу американската окупация на островите.

Назначен е в Генералния щаб като капитан. Работи в тясно сътрудничество с капитан РАЛФ ВАН ДЕМЪН, когото с право смятат за основател на АРМЕЙСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ НА САЩ. През април 1917 г. САЩ влизат в Първата световна война и генерал-майор Джон Пършинг — командващ американските експедиционни войски във Франция, назначава Нолън за началник на Г–2, нареждайки му да разузнае всички условия, в това число характера на местността, където евентуално ще се наложи да се водят бойни действия.

Нолън се справя със задачата. Специално подготвени офицери по разузнаване са прикрепени към всеки батальон, а на територията на неутралните страни действа контраразузнаване, което събира военна и политическа информация. За „лов“ на немски шпиони в тила Нолън създава т.нар. разузнавателна полиция. В нея влиза доста пъстра компания — убийци и дезертьори от Френския чуждестранен легион, обединени само от френския език. Нолън се свързва с британските си колеги. Ръководителят на британския Генерален щаб в разузнаването го нарича „умен и изключително задълбочен и в критиката, и с въпросите си. Той е пълна противоположност на типично британската представа за американец“. Британците предоставят контраразузнавателните си доклади, някои от които обикновено са единствено за министър-председателя и министъра на външните работи. Нолън се сприятелява и с майор СТЮЪРТ МИНГИС — бъдещия генерален директор на британската разузнавателна служба МИ–6.

По време на войната Нолън е повишен в звание бригаден генерал, но след това отново си е майор. Званието му генерал с 1 звезда е върнато, когато е назначен за началник на Управлението за военно разузнаване през септември 1920 г. По това време армията се занимава с ВЪТРЕШНО РАЗУЗНАВАНЕ, като целта е да бъдат открити комунистите, обикновено наричани Червените, обвинени, че заговорничат за свалянето на американското правителство. Общественото мнение е против използването на военни във вътрешното разузнаване и Нолън прекратява тази практика.

Нонконтракт

Съкращение от non contractor (не на предприемачи). Американски термин за означаване на секретна информация и материали, за които е забранено да се показват или да се предават на представителите на търговски фирми, сътрудничещи с държавните структури, независимо от това, дали имат разрешително за ДОСТЪП до секретна информация.

Ограничението Нонконтракт е премахнато през 1995 г., тъй като по общо мнение не оказва някаква полза за защита на интересите на националната сигурност на САЩ.

Нордпол (северен полюс)

Операция на германския АБВЕР срещу холандското нелегално движение, създадено от британското Управление за специални операции (УСО) през Втората световна война.

През март 1941 г. германците принуждават заловен радист от УСО да предава съобщения за Великобритания, написани с декодиран от тях код. Радистът изпуска някои думи, които служат като предупреждение, че подателят е под вражески контрол. Получателят във Великобритания не би трябвало да приеме съобщението, тъй като то не съдържа определените думи. За да наблегне на най-важното, заловеният радист дори вмъква думата „заловен“ в съобщението. Независимо от това операторът в Англия приема съобщението, като по този начин радистът остава с убеждението, че англичаните разбират, че е заловен, но искат да продължи да се свързва с Великобритания.

Така германците проникват в холандската операция и разбират за времето и мястото на пристигане на групите от Великобритания. Дори им „предлагат“ цели за саботаж. Германците получават хиляди пушки, контейнери с амуниции и експлозиви и даже храна и пари.

Повече от 2 години ГЕСТАПО или Абверът залавят АГЕНТИ, изпратени от УСО и МИ–6. Така оперативните работници на Нордпол работят със 17 предавателя в Холандия и изпращат хиляди фалшиви съобщения на УСО и МИ–6. Операция Нордпол се разраства до Белгия и Франция, където са заловени немалко английски агенти.

Офицерите от Нордпол, знаейки, че УСО се занимава предимно със саботаж, симулират саботажи и използват неговите агенти. Агентите на МИ–6 обикновено са били екзекутирани незабавно, тъй като с тях е било по-трудно да се постигнат подобни симулации и заблуди. През септември 1944 г., когато вече няма нужда от заловените агенти, 47 от тях са екзекутирани.

УСО така и не успява да разбере за Нордпол до май 1943 г., когато агентите, успели да избягат от германците, изпращат съобщения във Великобритания. Двама успяват да стигнат до Испания, а от там — в Англия. При завръщането им са хвърлени в затвора за това, че са оказвали помощ на противника. По-късно през 1943 г., когато други агенти разказват какво се е случило, британците освобождават първите двама и едва тогава разбират истината за Нордпол.

НОРКАОКСА

Американски термин (съкращение на английските названия на Норвегия, Канада, Обединеното кралство и САЩ), приет за означаване на секретна информация и материали, които могат да бъда показани и предадени на лица от тези страни, имащи достъп до съответстващата категория секретност.

Носенко, Юрий

Съветски ИЗМЕННИК, който известно време е бил третиран като военнопленник от ЦРУ, а неговите информации и разобличения поляризират американската РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ. Носенко е офицер под ПРИКРИТИЕ като член на делегация за конференцията по разоръжаване в Женева, когато се обръща към ЦРУ през 1963 г. и предлага услугите си на ДВОЕН АГЕНТ. По-късно променя решението си и през януари 1964 г. става изменник.

Носенко, който говори сравнително добре английски, започва шпионската си кариера през 1945 г. в ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ. Работата му е да анализира РАДИОТЕХНИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ, получено от американските военни комуникации в Азия. През 1953 г. е прехвърлен в КГБ и работи във външното разузнаване. Понякога се опитва да вербува американски туристи в Москва. През 1957 г. под прикритието на служител в Министерството на културата посещава Великобритания и за пръв път разбира какъв е западният стандарт на живот. Вероятно това посещение е оформило решението му да избяга.

През 1959 г. му е поставена задачата да наблюдава чужденците. Той става агентурист на Ли Харви Осуалд — бивш американски морски пехотинец, който се отказва от американското си гражданство и живее в Съветския съюз. През 1964 г. Носенко става изменник и твърди, че е подполковник от КГБ, а в действителност е капитан. Това е една от измислиците му, които събуждат подозрения в ЦРУ. Ръководителят на КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО в ЦРУ — ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН, смята, че Носенко е агент, изпратен с цел ДЕЗИНФОРМАЦИЯ, а действителната му мисия е да обърка разследването по убийството на президента Кенеди. Носенко твърди, че през ноември 1963 г. е имал за задача да провери досието на Осуалд. Това е непосредствено след арестуването на Осуалд след убийството на президента. Носенко казва, че не открил никаква връзка между Осуалд и КГБ.

Носенко е поставен под съмнение, тъй като АНАТОЛИЙ ГОЛИЦИН, също изменник, е предвидил, че КГБ ще изпрати други изменници, които да опровергаят казаното от него, най-вече твърдението, че в ЦРУ има ВНЕДРЕН АГЕНТ — Саша, който е проникнал дълбоко. Голицин съобщава, че Виктор Ковшук — високопоставен офицер от КГБ, е изпратен във Вашингтон през 1957 г. главно за да „задейства“ Саша, като по този начин предизвиква започнатото от Енгълтън търсене на внедрени агенти.

Носенко твърди, че не е чувал за Саша, но че знае за агент с кодово наименование Андрей. Оказва се, че това е американски войник, който работи в американското посолство в Москва и който признава, че се е срещал с Ковшук през 1957 г.

Според специалистите на Енгълтън разкритието за „Андрей“ е именно номерът, предвиден от Голицин. Носенко е подложен на разпит, като напразно се опитват да го накарат да признае, че не е предател, а агент, изпратен да изиграе ролята на предател. Затворен е съвсем сам в малка стаичка — не го оставят да спи, държат го полугладен и непрекъснато го подлагат на разпити. Една от причините, поради които се отнасят така към него, е, за да изпита условията, при които КГБ е държало Фредерик Баргхорн — професор от Йейл по политически науки, отвлечен през 1963 г. пред хотел Метропол в Москва. ЦРУ смята, че Носенко е избрал Баргхорн за заложник, за да бъде разменен за съветски шпионин, арестуван в Ню Йорк. Но Баргхорн е бил задържан 2 седмици. А Носенко го държат в КЕМП ПИЪРИ — тренировъчния център на ЦРУ край Уорънтън, Вирджиния — 4 години, чак до 1968 г.

Когато става ДЦР през 1973 г., УИЛЯМ КОЛБИ прекратява търсенето на внедрения агент, нарежда да се плати на Носенко със задна дата и го назначава за консултант по контраразузнаването.

Нофорн

Произлиза от no foreign (не на чужденци). Американско ограничение за сигурност, според което се забранява да бъдат показвани или предоставяни секретни документи или други материали на чуждестранни граждани независимо от това, дали имат или не документ за ДОСТЪП до секретни документи.

НСВР

НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА ВЪНШНО РАЗУЗНАВАНЕ.

НТР

НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ.

НЦКР

НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ.

НЦРА

НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА РАЗЧИТАНЕ НА АЕРОСНИМКИ.