Енциклопедия на шпионажа

Чебриков, Виктор (1923)

Председател на КГБ от 1983 до 1988 г. и член на Политбюро на ЦК на КПСС. Протеже на дългогодишния съветски лидер Леонид Брежнев. Председател на КГБ по време на преходния период между Брежнев и Михаил Горбачов.

В края на 50-те и в началото на 60-те години Чебриков ръководи отделението на КГБ в Днепропетровск. През 1967 г. Брежнев го изтегля в щабквартирата на КГБ като началник на Управление кадри. От 1968 до април 1982 г. е заместник-председател, а от април до декември 1982 г. е първи заместник-председател на КГБ на СССР.

В края на годината съвсем изненадващо ЮРИЙ АНДРОПОВ го назначава за председател на КГБ. Една година по-късно, през ноември 1983 г., му е присъдено званието армейски генерал. Той е първият офицер чекист, който получава такова високо звание. А след като маршалът на Съветския съюз Виктор Куликов излиза в оставка, Чебриков вече е най-старшият по звание на действаща служба.

От декември 1983 г. Чебриков е кандидат-член, а през април 1985 г. е избран за член на политбюро. Издигането му говори за високото доверие, което Горбачов има към него по това време.

Този период се характеризира с основни промени в Източна Европа и със стремежа на европейските социалистически страни да се освободят от опекунството на Москва. През 1987 г. Чебриков „отлита“ на „острова на свободата“, за да се опита да възстанови предишното тясно сътрудничество между КГБ и кубинското Главно управление на разузнаването (Direction General de la Inteligencia).

По-късно в отношенията между Горбачов и Чебриков настъпва охлаждане. Ако първият се стреми да укрепва икономическото сътрудничество със Запада, то вторият атакува „империалистическите страни“, като обвинява в „подривна дейност техните специални служби“. С подобна позиция Горбачов не може да се съгласи и го отстранява на 1 октомври 1988 г. Чебриков е прехвърлен като завеждащ отдел в ЦК на КПСС.

Чеймбърс, Уитакър (1901–1961)

Редактор на списание Тайм, признал, че е бил съветски шпионин. Твърди, че служителят на Държавния департамент АЛДЖЪР ХИС също е бил шпионин на руснаците.

Чеймбърс е роден във Филаделфия. Учи в Колумбийския университет, но е принуден да напусне след 2 години, тъй като пише пиеса, приета за доста неприлична. През 1925 г. става член на американската комунистическа партия и се жени за съмишленичка от същата партия. Около 1931 г. влиза в състава на нелегална група на партията, използвана от Съветския съюз за набиране на свои бъдещи агенти.

През 1934 г. Чеймбърс се премества в Балтимор, където работи като КУРИЕР и доставя на съветския АГЕНТУРИСТ правителствени документи, откраднати или преснимани от държавни служители. Постепенно се разочарова от своите предишни идеали. През август 1939 г., 2 дни след като Германия и Съветският съюз подписват пакта за ненападение, той признава пред властите, че има информация за американци, които шпионират в полза на Съветския съюз. Чеймбърс, както и много други американци, приели комунизма като идеологическа антитеза на омразния хитлеристки нацизъм, приема пакта като истинска ерес.

Той отива при американския помощник държавен секретар Адолф Бърл и му съобщава, че високоцененият му помощник Алджър Хис е шпионин. Бърл приема обвинението с истинско презрение.

През юли 1948 г. Чеймбърс, вече главен редактор на списание Тайм, съобщава на Сенатската комисия за антиамериканска дейност, че Хис също е бил комунист през 30-те години и е предавал на Чеймбърс документи от Държавния департамент, които той пък е предавал на съветския представител на специалните служби. Чеймбърс описва своята първа среща с комунистическата идеология с такива възвишени думи, че този акт прилича на посвещение във вяра. Подобно на много други американци, приели комунизма през 30-те години, той си представя, че е избрал единствения възможен път, който е длъжен да следва всеки миролюбив интелектуалец, смятащ себе си за гражданин на света.

Той самият обяснява:

И Чеймбърс започва да работи за ръководената от Москва нелегална организация със седалище във Вашингтон. „Не може да се каже, че шпионажът по това време беше наша главна цел, — казва Чеймбърс. — Първоначалната цел бе внедряване на комунисти в американското правителство. Но шпионажът несъмнено стоеше като следваща задача.“

Чекист

Сътрудник на ЧК. По-късно се използва като название за членовете на съветските и руските специални служби, занимаващи се с въпросите на държавната сигурност.

Червен оркестър

Германското название на антинацистката група Съпротива, а също и разузнавателна организация, действаща през годините на Втората световна война в Германия и ръководена от съветските специални служби.

Организацията е главният източник на информация за съветското разузнаване от окупираната от германците Европа. Състои се от няколко независими групи, създадени от ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ. Членовете работят или са проникнали в ключови политически или военни служби, включително в германското Министерство на авиацията и икономиката, Главното командване на въоръжените сили, АБВЕРА — агенцията на германското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ. Един от членовете на групата е офицер, който служи в Генералния щаб на германските военновъздушни сили, а друг работи в шифров отдел на началник-щаба на армията.

Подобно на повечето шпионски организации през войната Червеният оркестър повече създава легенди, отколкото доставя достоверни разузнавателни сведения. Легендите са затвърдени и от следвоенната съветска пропаганда, която издига Червения оркестър до олимпийски висини. Няма съмнение, че членове на мрежата са осигурявали ценни разузнавателни сведения за германската авиационна мощ и движението на армията на Източния фронт. Но военните сводки не поддържат твърденията, че мрежата е осигурила на Червената армия разузнавателна информация, която е струвала на германската армия 200 000 убити.

Историята на Червения оркестър е дълбоко трагична. Много от членовете са млади идеалисти — германци, които ненавиждат Адолф Хитлер. Фактът, че са германци, които са предали родината, събужда невероятна жажда за мъст при залавянето им. Те са били измъчвани и жестоко убивани — много от тях са обезглавени. Отношението на съотечествениците им към тях е различно. Много западногерманци ги презират за предателство на интересите на Германия, а комунистическите власти в ГДР едва ли не ги канонизират за помощта им към Съветския съюз.

Сред членовете е и американката Милдрид Фиш, родена в Милуоки, Уисконсин. В Уисконсинския университет тя се запознава с германски икономист Арвид Харнак. Оженват се и през 1929 г. тя заминава с него в Германия. Харнак е назначен за главен съветник в Министерството на икономиката и през 1937 г. става член на нацистката партия. По това време той вече е „скрит“ комунист и е възможно да е бил в контакт със съветското разузнаване.

Когато Хитлер идва на власт, Арвид и Милдрид Харнак съставят ядрото на групата Съпротива срещу нацисткия режим, която по-късно става основа на Червения оркестър. Те помагат на евреи да бягат от Германия и предават на руснаците и американците съответно от руското и американското посолство в Берлин икономическа разузнавателна информация. През септември 1939 г., в самото начало на Втората световна война, техните другари организират саботажи в германски фабрики и издават нелегален вестник.

Шпионажът се извършва от групи на организацията в Германия и окупираните Белгия, Франция и Холандия. Някои изследователи смесват Червения оркестър и ШПИОНСКИЯ КРЪГ ЛУСИ — съветска мрежа, която функционира в Швейцария и има групи в Испания и Югославия. Но, така или иначе, ядрото на Червения оркестър е в Германия, където до войната съветското разузнаване активно вербува агенти сред немските комунисти. Ръководители на довоенните шпиони са Леополд Трепер и Анатолий Гуревич, които използват обучени от руснаците радисти.

Връзка с Трепер и Гуревич поддържа Урсула Кучински (вж. СОНЯ), която по-късно помага на КЛАУС ФУКС и Александър Радо — основни членове на шпионския кръг Луси. Гуревич е офицер от ГРУ с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Кент. Той ръководи белгийската група в Брюксел. Трепер с кодовото наименование Ото е съветски РЕЗИДЕНТ за Европа. Според някои сведения той е назначен през 1937 г. на мястото на избягалия на Запад ВАЛТЕР КРИВИЦКИ.

На всички шпионски групи в Абвера дават общото наименование Червен оркестър. (Съществуват още Арденски оркестър и Морски оркестър.) Използването на музикалната метафора продължава и лидерът на мрежата е наречен Диригент, шпионският късовълнов предавател е ПИАНО, а радиооператорът — ПИАНИСТ. „Червен“ определя симпатиите на оркестъра, тъй като първият предавател, открит от Абвера, изпраща съобщения за Съветския съюз, а не за Великобритания. (Съветското разузнаване използва пиано и пианист в същия смисъл.) На 26 юни 1941 г., 4 дни след германското нападение над Съветския съюз, пеленгатор, задействан от Абвера в Берлин, открива таен радиопредавател, който е в контакт с Москва — вероятно действащ от Белгия. Трима от членовете на кръга са арестувани, но Трепер е освободен, тъй като германците приемат че е бизнесмен от Франция. Трепер (Големият шеф, както го наричат в Абвера) успява да предупреди някои от другите групи.

През юли 1942 г. следват нови арести. В Хамбург са набелязани 85 заподозрени, а в Берлин — 118. От първата вълна арестувани АГЕНТИ двама се самоубиват в ареста, 8 са обесени, а 41 — обезглавени. Сред обезглавените е и Милдрид Фиш Харнак. Последните й думи, записани от затворническия свещеник, били: „А аз обичах Германия толкова много.“ (През 1964 г. източногерманското правителство издава възпоменателни ПОЩЕНСКИ МАРКИ, с които оказва чест на нея и на други за работата им.)

От август до октомври 1942 г. германците започват „радиоигра“ с помощта на няколко заловени агенти, които не издържат на мъченията и дават съгласието си да им сътрудничат. За тази цел в ГЕСТАПО е сформирано специалното подразделение Зондеркомандо Червен оркестър (Sonderkommando Rote Kapelle).

В следвоенното изследване на ЦРУ за Червения оркестър се казва, че информацията им е щяла да бъде по-добре използвана от руснаците, ако не е било недоверието на Йосиф Сталин към всичко германско. Твърди се, че Червеният оркестър например е предупредил Съветския съюз за планираното германско нападение през юни 1941 г., но Сталин не обръща внимание на информацията.

Проучването на ЦРУ проследява дейността на Червения оркестър в Европа чак от 1930 г. По време на войната мрежата се разпростира извън Германия — в Белгия, Холандия, Франция, Швейцария и Италия. „Открити са следи, — се казва в проучването на ЦРУ, — … в Англия, Скандинавия, Източна Европа, Съединените щати и на други места.“

Трепер е заловен и ПРЕВЕРБУВАН. Той се връща в нелегалната Съпротива и се опитва да продължи изпращането на информация за Москва. Той остава жив.

През 1969 г. членовете на Червения оркестър посмъртно са удостоени със съветския орден Червено знаме.

Червена книга

КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ, дадено на японския супершифър, разгадан от американските криптографи във военноморското РАЗУЗНАВАНЕ В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ.

Оригиналната „книга“ представлява серия от снимки, правени по време на КОНСПИРАТИВНО ПРОНИКВАНЕ или прониквания с взлом в японското консулство в Ню Йорк. „Операцията изискваше повече от едно посещение, — пише контраадмирал ЕДУИН ЛЕЙТЪН в книгата «А аз бях там» («And I Was There», 1985). — Беше толкова трудно с онези стари фотоапарати да преснимаш обемната кодова книга на японския флот.“ Книгата е намерена у вицеконсула, който според информацията на ФБР, предадена на УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ (УВР), в действителност е японски военноморски офицер.

Сътрудници на отдела за КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ към УВР проникват в службата на консула, отварят касата и снимат книгата страница по страница. Снимки от страниците са дадени на доктор Емерсън Хоуърт и съпругата му, които са специалисти по японски език и често превеждат за УВР. Семейство Хоуърт превежда книгата на английски. Преводът им отнема почти 4 години. След това материалът е обновен със снимки, направени по време на други прониквания в консулството през 1926 и 1927 г. Преведеният материал е събран в 2 тома, подвързани с червено платно. Оттук и названието Червена книга и Червен код. УВР предава двутомната Червена книга на военноморския отдел за кодове и шифри. Дешифрирането на Червената книга е възложено на Агнес Майер Дрискол — криптографка, която подобно на блестящия дешифровчик УИЛЯМ ФРИДМАН се е обучавала в лабораториите Ривърбанк. Агнес Дрискол се справя със задачата и в процеса на работата си подготвя друг специалист — лейтенант ЛОУРЪНС САФОРД, който ще стане главният „виновник“ за преминаване към машинната криптология.

Червени чорапки — Червена шапчица

Вж. УИЗНЪР, ФРАНК.

Черен

1. Термин, под които се разбира нещо тайно, секретно. Например черна програма (или операция) е засекретена програма (или операция). Същото се отнася и за някои видове апаратура, например черна кутия.

2. Термин, използван за определяне на надеждността или тайната на операция или организация, а не на сигурността на ПРИКРИТИЕ на тази операция или организация. В някои случаи терминът черен се използва за нещо незаконно скрито.

Черен дракон

Влиятелна японска организация, създадена през 1901 г. с цел да изгони руснаците от Манджурия. Организацията събира разузнавателна информация, подпомага правителството в антируския политически курс и сериозно влияе върху външната политика на Япония почти до Втората световна война.

Северната граница на Манджурия с Русия минава по река Амур, наречена от китайците Черния дракон, а от японците — Кокурю. Рьохе Учида — един от лидерите на друга японска тайна организация — ЧЕРЕН ОКЕАН, основава Черния дракон, защото Черният океан в много отношения е загубил секретността си и е станал известен в чужбина. Учида, пребивавайки често в Русия, също вярва, че само тази държава е способна сериозно да застраши Япония, и затова смята за свой дълг да създаде специална служба, която да се занимава с разузнаване срещу Русия.

Организацията Черен дракон става най-влиятелната и агресивна тайна служба в Япония. Членовете й, вербувани от редиците на млади патриоти, наричат себе си храбри рицари. Съществуването й и непрекъснатото й разрастване се запазват в тайна години наред, въпреки че нейни членове са и министри от кабинета, и високопоставени военни. Спомената е за пръв път през 1930 г. Бързо набрала власт и влияние, организацията започва да диктува на правителството и на военното министерство какви и кои хора да бъдат назначавани за военни АТАШЕТА в чужбина. Първата одобрена кандидатура от Черния дракон е на полковник МОТОДЖИРО АКАШИ, назначен в Русия. През Китайско-японската война (1894–1895) той работи в Имперския щаб на японската армия. Организацията одобрява назначаването на Акаши, но настоява той да получи статус на пътуващ аташе, за да има възможност да пътува като официално лице в различните страни на Европа, където живеят много изселени или избягали от Русия революционери. Следвайки инструкциите на Черния дракон, Акаши заплаща на руските изгнаници за предоставената му информация за руските специални служби.

Отначало Черният дракон събира информация само за Русия и Манджурия, но към края на 30-те години в сферата на неговите интереси влизат също Корея, Китай, Филипините, Малайзия, Хонконг, Сингапур, Индия, Афганистан, Етиопия, Турция, Мароко, Карибите, Южна Америка и Съединените щати. Обществото установява стабилни връзки със Сун Ятсен — лидера на националистическата партия, която превръща Китай от феодална в съвременна държава.

През 30-те години западни журналисти често ту наричат Черния дракон сенчеста структура на японското правителство, ту пък го оприличават на организация от типа на мафията. Впрочем организацията наистина приема престъпленията за нещо естествено и затова често наричат лидера й Сивия император. Преди да се разпадне, организацията е поддържала в края на 30-те години съмнителни връзки с нацистите.

През септември 1945 г. генерал Дъглас Макартър официално забранява съществуването на това общество и нарежда да бъдат арестувани 7 от предполагаемите ръководители. Американското разузнаване обаче е закъсняло. Двама от списъка в действителност не са били членове на организацията, един от лидерите е починал през 1938 г., друг се е самоубил през 1943 г., а останалите са се отрекли официално от членството си преди години.

Черен кабинет

Вж. ЧЕРНА СТАЯ.

Черен океан

Тайна японска организация, създадена през 1881 г. с цел да разшири японското влияние в Азия и да провежда разузнаване против Китай, Корея, Манджурия и Русия. Черен океан е първата организация в Япония, която организира получаването на разузнавателна информация от тайни АГЕНТИ.

Японското название на организацията Гениоша произлиза от Генаки нада, т.е. черният океан или черният пролив, който разделя най-южния японски остров Кюшу от Корея. Котаро Хираока, от богато самурайско семейство от Кюшу, създава организацията през 1881 г., но най-известният й лидер е Мицуру Тояма — японец с произход от ниските слоеве на обществото и също от Кюшу. За такива хора американците казват: „Човек, който сам себе си е създал“ (self-made man). Тояма, с 2 меча в пояса, става ръководител на клана „странстващите самураи“, които в Япония са „подпорите“ на обществото.

Организацията провъзгласява националпатриотически лозунги (главният от които е „Почитайте императорското семейство“), но в действителност, както отбелязва Р. Стори в книгата „Двойните патриоти“ („The Double Patriots“, 1957), тя е „терористична организация и школа за шпиони“. В края на XIX в. подобни японски кланове се обединяват в т.нар. Общество за единна култура в Източна Азия и откриват в Шанхай свой учебно-тренировъчен център за подготовка на тайни агенти.

Китай е традиционната главна мишена за разузнавачите от Черния океан. Действайки от името на правителството, организацията снабдява японската армия с необходимата разузнавателна информация. Тояма лично създава японска агентура в Китай със седалище в Ханкоу.

Организацията открива редица нощни заведения в Япония, Китай и Корея, където се водят потенциалните спонсори и държавни чиновници с надеждата, че в компанията на проститутките ще изпуснат някакви важни сведения. По такъв начин, активно прибягвайки към сексуалния шантаж, Черният океан не само събира разузнавателна информация, но и си осигурява достатъчно средства за самофинансиране.

Групата Тенюкьо — клон на Черен океан, действа в Корея и търси връзки с местните подривни и революционни движения с цел да отслаби корейските власти и да подготви почвата за предаването на страната под протектората на Япония.

Вж. ЧЕРЕН ДРАКОН.

Черен списък

Списък, който КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО изготвя на вражески сътрудници и лица, симпатизиращи на врага или подозирани в шпионска дейност, а също и на всички онези, които заплашват интересите и сигурността на приятелските военни сили.

Черен щит

Кодово наименование на наблюдателните полети на американски самолети A–12 ОКСКАРТ над Северен Виетнам в периода 1967–1968 г. Полетите се извършват от военновъздушната база Кадена в Окинава.

Планът на операциите е разработен от ЦРУ още през 1965 г., но поради липса на достатъчни разузнавателни данни за разположените (само предположение) съветски ракети земя-въздух (ракетни установки) в Северен Виетнам полетите над територията на бойните действия са отложени до 1967 г. След продължителни дискусии на 16 май 1967 г. президентът Джонсън одобрява използването на A–12 в районите на бойните действия.(Самолетът U–2 е бил оборудван с по-несъвършени фотокамери и е бил по-уязвим).

Две седмици по-късно 3 самолета A–12 и 260 пилоти и обслужващ персонал пристигат в Окинава. На 31 май A–12 излита от Окинава за първия боен полет. Самолетът извършва разузнавателно наблюдение на 2 района — над Северен Виетнам и над т.нар. демилитаризирана зона. Полетът трае 3 часа и 39 минути при скорост 3100 км/ч. Самолетът прави снимки на 70 от общо 190-те съществуващи ракетни установки, а също и на 9 други по-значителни обекта. A–12 не улавя радарни сигнали над целите, което означава, че този първи полет остава незабелязан от северновиетнамците. Още няколко полета установяват, че до средата на юли на територията на Северен Виетнам не е имало нито една съветска ракета, макар че огневите позиции за тях са били подготвени.

Типичните бойни полети в рамките на операция Черен щит протичат по следния начин: A–12 се дозарежда във въздуха от самолет танкер на ВВС на САЩ скоро след излитането, а второто дозареждане става след изпълнението на задачата около Тайланд. След нея A–12 се завръща в Окинава. Продължителността на „фотополета“ над територията на Северен Виетнам е около 12,5 минути. След връщането в базата фотокамерите веднага се свалят, филмът се изважда и се отправя със специален самолет в близката фотолаборатория на ВВС на САЩ в Япония. Снимките, направени от A–12, попадат в ръцете на американското командване за Тихия океан 24 часа след завръщането на самолета в Окинава.

В периода между 31 май и 31 декември 1967 г. A–12 извършва 22 полета над Северен Виетнам. На 17 септември северновиетнамски радар засича A–12, а на 28 октомври от ракетната установка е изстреляна ракета SA–2 по A–12. Два дни по-късно срещу A–12 по време на втория му полет над Северен Виетнам са изстреляни най-малко 6 ракети (доказателство са следите, оставени от ракетите, видими на снимките). Самолетът е улучен от част от ракета, но повредата не е сериозна.

През 1968 г. разузнавателните полети над Северен Виетнам са поети от самолета SR–71 БЛЕКБЪРД на военновъздушните сили.

Черна книга

Название, дадено от британците на Специалния списък на търсените във Великобритания (Sonderfahndungsliste G.B.), съставен от Главното управление за имперска сигурност — ГУИС, като част от германския план за нападение срещу Великобритания. В Черната книга са включени 2820 британски поданици и бежанци от окупираните европейски страни, които подлежат на незабавен арест от ГЕСТАПО след завземането на Великобритания от Германия. Списъкът е подреден по азбучен ред. Когато съществуването на Черната книга става известно след войната, хората, включени в него, с гордост изтъкват, шегувайки се, че самите нацисти са признали, че са били голяма опасност за Третия райх.

В Черната книга попадат както видни политически и обществени дейци (Уинстън Чърчил и Антъни Идън), така и писатели (Х. Дж. Уелс, Ноуъл Кауърд, Вирджиния Улф, Е. М. Форстър, Ребека Уест, Ч. П. Сноу и даже емигриралият в САЩ през 1936 г. Олдъс Хъксли). Зигмунд Фройд също е бил в списъка, въпреки че е починал на 23 септември 1939 г.

Включени са още лорд БЕЙДЪН-ПАУЪЛ — основател на бойскаутите и направил немалко за развитието на британското разузнаване, карикатуристът Дейвид Лоу и лейди Астор. Кой знае защо сред американците в списъка са Бърнард Барух и Пол Робсън. Не е включен Джордж Бърнард Шоу, когото германците вероятно смятат за потенциален съюзник, тъй като само месец след началото на войната е публикувал пацифистко есе.

Човекът, на когото е възложено да ръководи арестуването на враговете на Третия райх, е офицерът от СС Франк Зикс — бивш декан на Икономическия факултет в берлинския университет. В запазените документи той се води като командир на есесовски подразделения, прославили се със зверствата си в окупираните европейски територии. Зикс впоследствие е обвинен във военни престъпления и осъден на 20 години затвор през 1948 г., но през 1952 г. е освободен.

Друг „план за нападение“ на ГУИС е открит след войната от британското разузнаване МИ–6. В него има пълно описание на структурата на МИ–6 и МИ–5 — британското КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ. Проведеното разследване установява, че двама пленени РАЗУЗНАВАЧИ от МИ–6 и още някои други са дали на германците тази информация. (Вж. БЕСТ, ПЕЙН; ЕЛИС, ЧАРЛС.)

Черна кутия

Секретно устройство или оборудване, обикновено предназначено за електронно НАБЛЮДЕНИЕ (прехващане на теле- и радиосъобщения); с черни кутии с военно предназначение се снабдяват разузнавателните самолети (вж. САМОЛЕТИ), КОРАБИТЕ ЗА РАЗУЗНАВАТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ или ПОДВОДНИЦИТЕ.

Черна пропаганда

Черна (подривна) е тази пропаганда, която се води не от официално обявения източник. През Втората световна война например британските специалисти по черна пропаганда излъчват от Англия радиопредавания, така че у радиослушателите се създава впечатление, че предаването се води от територията на Германия или от окупираните от нея страни. Целта на черната пропаганда е да деморализира Вермахта и да създаде напрежение в обществото, което би могло да отслаби военните усилия на германците. Радио Дойчланд излъчва на съседни честоти с истинската немска радиостанция, активно излъчва предавания за Германия и даже получава похвала от ръководителя на нацистката пропаганда Йозеф Гьобелс, който веднъж неохотно признава в своя дневник: „Тази станция работи доста умело.“ Повечето германски войници, които са чули предаванията, смятат, че те наистина са германски. Някои германски военнопленници се хвалят, че са работили за Радио Дойчланд, като по този начин се надяват да докажат антихитлеристките си чувства пред съюзническите следователи. Британските организатори са поставили всичко под такава секретност, че следователите, които знаят за съществуването на радиостанцията, но не и кои са организаторите и продуцентите, са повярвали на военнопленниците.

Черна ръка

Балканска терористична организация на сръбските сепаратисти, чиято дейност е насочена срещу Австро-Унгарската империя. Черната ръка е основана през 1911 г. в Белград и преследва обединение на Сърбия, Босна и Херцеговина в самостоятелна държава. Името й, изписано по стените или в заплашителни писма, става ужасяващ символ на терор на Балканите. Черната ръка поразява всеки, който се осмели да стане враг на сърбите. Мотото й е „Обединение или смърт“.

Създателят на организацията — полковник Драгутин Димитриевич, е началник на разузнаването в Генералния щаб на сръбската армия. С помощта на Черната ръка той демонстрира сръбската сила през Балканската война 1912–1913 г., като всява ужас и терор с убийства и саботаж. Именно Димитриевич нарежда ерцхерцог Франц Фердинанд — наследник на австрийския трон, да бъде убит в Сараево през юни 1914 г. ВИЕНА използва инцидента, за да обяви война на Сърбия, и по този начин само след няколко седмици пламва Първата световна война.

През декември 1916 г. след проведено разследване на уж направен опит за убийство на регента Александър в Солун Димитриевич е арестуван като заговорник. По време на процеса, за който сърбите твърдят, че е нагласен, той и двама негови поддръжници са осъдени на смърт. Екзекутирани са през юни 1917 г. През 1953 г. Върховният народен съд в Белград преразглежда делото и стига до извода, че Димитриевич и двамата му съратници са пострадали, без да са виновни, и посмъртно ги реабилитира.

Черна стая

1. Американска дешифровъчна служба, известна още като Криптографско бюро или Секция 8 на ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ. Създадена е през 1912 г. от блестящия криптограф ХЪРБЪРТ ЯРДЛИ. Държавният секретар Хенри Стимсън обаче нарежда тя да бъде закрита. Негови са думите: „Джентълмените не четат пощата си.“ Ярдли използва названието Черна стая в книгата си „Американската «Черна стая»“ („The American «Black Chamber»“, 1931).

Вж. КРИПТОГРАФИЯ.

2. Наименованието на френска секретна служба, създадена за преглед на пощата (cabinet noir — черен кабинет). Смята се, че началото на тази практика, станала „добра традиция“, е положено още през 1590 г., когато крал Анри IV създава пощенска служба в страната. Държавните чиновници отварят чуждите писма, прочитат ги и отново ги запечатват. Във връзка с това бързо се появява необходимост от добре подготвени специалисти по възстановяване на печатите. От друга страна, отварянето на писма дава тласък в развитието на криптосистемите — наука за шифриране и дешифриране. Въпреки че френските революционери през 1789 г. открито се изказват за забраната на черните стаи, те откриват т.нар. комитети за наблюдения (comites de surveillance), които се занимават също с отваряне на пощата както на явните роялисти, така и на заподозрените в симпатия на монархията.

Традицията на черните стаи не само преживява ерата на Наполеон, но и продължава и през XX в. Веднъж, за да докаже, че пощата се отваря и се чете, една французойка пише на мъжа си, който е чужденец, че в писмото е сложила 3 теменужки, без в действителност да ги слага. „Когато писмото пристига — пише Дъглас Порч в книгата «Френските тайни служби» («The French Secret Services», 1995), — в него наистина има 3 теменужки. Сътрудниците на Черната стая в даден момент се уплашват, че са ги загубили, и затова слагат в писмото трите теменужки, които в действителност не са били поставени от изпращача.“

Британците въвеждат също подобна тайна система за отваряне на пощата. (Вж. СЕМЕЙСТВО БОУД.)

Четвъртият

Условно название на съветски шпионин, за когото се смята, че е помагал на третия — (ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ), който на свой ред е работил с други двама: ГАЙ БЪРДЖИС и ДОНАЛД МАКЛИЙН. През 1963 г., когато Филби е разобличен като съветски разузнавач, представители на британските специални служби се заемат с търсене на четвъртия. Дълго време под подозрение е сър АНТЪНИ БЛЪНТ, високоценен изкуствовед и пазител на картините на Нейно величество кралицата на Великобритания. В края на краищата се установява, че Блънт и четвъртият са едно и също лице. Тогава тръгват хипотезите за петия. (Вж. КЕЪРНКРОС, ДЖОН; ХОЛИС, РОДЖЪР.)

Вж. ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ.

Четиринайсета разузнавателна рота

Елитно подразделение на британската армия, създадено в Северна Ирландия около 1973 г. за повишаване ефективността на борбата срещу тероризма. Съществува под няколко названия за ПРИКРИТИЕ с КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ РГ (Разузнавателна група).

През 1969 г. в Северна Ирландия се изостря конфликтът между местните протестанти и католици и е изпратена войска. Разузнавателното им подсигуряване на първо време се извършва от британското разузнаване МИ–6 и контраразузнаване МИ–5. Но армейското ръководство смята, че трябва да има свое силно разузнаване. Наред с традиционното ТАКТИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ е създадена и Четиринайсета разузнавателна рота, пред която е поставена задачата да осигурява оперативна информация „на място“.

В книгата „Правила на големите момчета“ („Big Boys’Rules“, 1992) Марк Ърбън пише:

През 1987 г. на Четиринайсета разузнавателна рота е присвоен същият статут в армията, какъвто имат и другите британски антитерористични подразделения: Въздушнодесантната служба със специално предназначение, Военноморската служба със специално предназначение и Специалната служба на Кралската морска пехота. Известно време Четиринайсета разузнавателна рота за прикритие използва названието Въздушнодесантната служба със специално предназначение, за да не разберат бойците от ИРА (Ирландската републиканска армия), че в армията има специално разузнавателно подразделение.

Работата е доста опасна. Войници от Четиринайсета разузнавателна рота често работят в близко сътрудничество с Военнодесантната служба със специално предназначение, срещу която ИРА воюва преди всичко. За времето от 1983 до 1987 г. двете служби убиват 20 бойци на ИРА, а в самия разгар на въоръжената конфронтация — 1974–1984 г., губят четирима свои бойци.

Подразделението се нарича и Четиринайсета рота за разузнаване и сигурност.

Чи Пао Ко

Отдел за сигурност на апарата на китайското разузнаване. Занимава се предимно с вътрешната сигурност и води наблюдение на държавни служители, студенти и китайски граждани, които по различни причини са попаднали под наблюдение. Друг отдел — Чен Пао Ко, се занимава с КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ и с работа с китайците, които живеят в чужбина и обикновено са граждани на съответната чужда страна.

Чилдърс, Ърскин (1870–1922)

Англо-ирландски писател и разузнавач любител. Чилдърс е умел яхтсмен и често плава покрай германското крайбрежие, детайлно изучавайки Фризийските острови. В края на краищата стига до извода, че е възможно германците да нападнат Англия от островите. Своите възгледи Чилдърс излага във фантастично-приключенския роман „Загадката на пясъците“ („The Riddle of the Sands“, 1903), по който през 1984 г. е сниман филм с участието на Майкъл Йорк. В романа двама британски яхтсмени се натъкват на германски планове за нападение срещу Великобритания от Фризийските острови.

Теорията за нападение на Чилдърс е толкова реалистична, че първото издание на романа има бележка от първия морски лорд — адмирал сър Джон Фишър, който пише: „Докато книгата бе под печат, правителството взе мерки, за да предотврати слабостите и опасностите, за които се намеква.“

Щабът на Кралския военноморски флот на Великобритания веднага сформира Северноморски флот и започва строителството на военноморски бази в Северно море. Тези мероприятия са осъществени отчасти от безпокойството, предизвикано след прочитането на книгата на Чилдърс. През 1910 г. двама британски моряци, следвайки маршрута на героите от романа, изследват германското крайбрежие и Фризийските острови. Немците ги арестуват и обвиняват в шпионаж, задържат ги 3 години в затвора, а след това ги освобождават, наричайки този акт „жест на добра воля към Англия“.

Като ирландски националист Чилдърс прехвърля през 1914 г. оръжия от Европа за Ирландия. По-късно се присъединява към Ирландската републиканска армия и взема участие в Гражданската война срещу т.нар. Ирландска свободна държава. Заловен е и е екзекутиран.

През ноември 1940 г., когато отново надвисва германската опасност, „Загадката на пясъците“ („The Riddle of the Sands“) е преиздадена.

Чист

1. Американски жаргон за несекретни или разсекретени материали.

2. Човек, който, както е доказано, не е разузнавач.

3. Съветски термин за АГЕНТ или разузнавателен материал или обект — например КОНСПИРАТИВНА ПОЩЕНСКА КУТИЯ или КОНСПИРАТИВНА КВАРТИРА на ятак, — които никога не са били използвани за операции и затова вероятно не са известни на вражеските разузнавателни служби.

Чист текст

Съобщение, изпратено в открит текст, без ШИФЪР или КОД.

Чистач

Жаргонен термин за технически специалист, който проверява сграда или помещение за откриване и обезвреждане на монтирани в тях БРЪМБАРИ — ПОДСЛУШВАТЕЛНИ УСТРОЙСТВА.

* ЧК

Съкращение от пълното руско название на „Чрезвычайная комиссия по борьбе с контрреволюцией, саботажем и спекуляцией“ (Извънредна комисия по борба с контрареволюцията, саботажа и спекулацията) — съветска организация, която отговаря за държавната сигурност от 1917 до 1922 г. През този период отначало ЧК е преименувано ВЧК (Всероссийская чрезвычайная комиссия — Общоруска извънредна комисия), а през 1922 г. — ГПУ (Государственное политическое управление — Държавно политическо управление). От 1923 до 1934 г. е известно като ОГПУ (Объединенное государственное политическое управление).

На 20 декември 1917 г., няколко седмици след като болшевиките поемат контрола над Русия, В. И. Ленин издава декрет за образуване на ЧК — организация с полицейски и разузнавателни функции, създадена за защита на революцията. Поначало ЧК е комплектувана основно от моряци от Балтийския флот, които са своего рода бойният авангард на болшевиките. Начело на ЧК Ленин решава да постави един от най-близките си сътрудници — болшевишкия агитатор ФЕЛИКС ДЗЕРЖИНСКИ, който произхожда от полско дворянско семейство. През октомври 1917 г. Дзержински е комендант на болшевишкия щаб и отговаря за личната охрана и сигурност на Ленин и на другите водачи на революцията.

Пред ЧК са поставени 3 основни задачи:

1. Да разследва и да ликвидира всички опити или действия, свързани с контрареволюция или саботаж в цяла Русия независимо откъде идват.

2. Да предава на революционния трибунал всички саботьори и контрареволюционери от цяла Русия.

3. Да извършва само предварително разследване, необходимо за приемане на превантивни мерки. Интересното е, че на ЧК никой не е възлагал пълномощия за изпълнение на смъртни присъди. И въпреки това през цялото време на Гражданската война в Русия (1917–1920) чекистите екзекутират немалко хора. След първия удар, нанесен на левичарите на 24 февруари 1918 г., в ЧК са образувани т.нар. тройки (тричленни съдебни комисии, които произнасят смъртни присъди). Те много скоро си спечелват печалната слава на екзекутори, които се държат така, сякаш са над закона. Първите екзекуции са извършени в Петроград (по-късно Ленинград, сега Санкт Петербург) в Петропавловската крепост. Тази сграда от 1703 г. е известна като „скотобойна“.

Жестокостите на Гражданската война, разпрострели се по цяла Русия, стават още по-жестоки, след като на 5 септември 1918 г. излиза известният Декрет за „червения терор“. С декрета се узаконява създаването на концентрационните лагери. В него се говори за необходимостта от разстрел на всички, които по един или друг начин са свързани с контрареволюцията. След 12 дни ЧК получава и пълномощия да осъжда и да екзекутира, без обвинените да бъдат предавани на трибунала. Дзержински не без гордост отбелязва, че между ареста и произнасянето на присъдата минават не повече от 24 часа. „Осъдените“ контрареволюционери скоро стават толкова много, че обикновените разстрели с револвери и винтовки се оказват неефективни. Тогава Дзержински заповядва изпълняващите смъртните присъди да бъдат въоръжени с картечници, но и това не помага. В Петроград осъдените са толкова много, че по едно време започват да ги завързват по двама гръб в гръб, да ги товарят нощем на баржи, да ги откарват във Финския залив, зад Толбухинския фар, и да ги потопяват. При западен вятър труповете се връщали в кронщатското пристанище.

Жестокостта на ЧК в революционния период е описана ярко в спомените на супершпионина СИДНИ РАЙЛИ — ревностен антиболшевишки агент и организатор на контрареволюционни операции в Русия:

Месец след създаването на ЧК персоналът е 23 души. Две години по-късно сътрудниците са най-малко 37 000. В средата на 1921 г. цивилните в ЧК са 31 000, а войските за вътрешна сигурност — 137 000, граничните войски — 94 000 — общо над четвърт милион. (По някои преценки броят им е много по-голям.)

През март 1920 г. ЧК получава още по-големи пълномощия: вече има право да изпраща „подозираните“ в трудови лагери за срок до 5 години по административен ред, ако в хода на следствието не са събрани „достатъчно улики за предаването им в съда“.

Оперативните отряди на ЧК устройват масов „лов“ на граждани за създадените „принудителни групи“ за работа по укрепления и други военни обекти в края на Първата световна война. (Войната с Германия продължава до 1918 г., когато болшевиките подписват с тях сепаративен мир в замяна на значителни териториални отстъпки, което фактически означава капитулация.) По-късно, по време на Гражданската война, ЧК използва тази практика за строителство на позициите на Червената армия, която се сражава с белогвардейците и чуждестранните им съюзници.

На 20 декември 1920 г. под ръководството на Михаил Трилисер е създаден външен отдел на ЧК (Иностранный отдел — ИНО). В задълженията му влиза да открива и да работи срещу контрареволюционерите извън границите на Русия. В същото време болшевиките сериозно се опасяват от бившите царски служители и военни, а също от белогвардейските емигранти, действащи главно в Берлин и Париж. ИНО изпраща в Европа свои агенти, поставяйки им задачата да се внедрят в емигрантските организации и да ги дискредитират. Така се заражда съветското външно разузнаване, което всъщност решава задачата на контраразузнаването, но само зад граница. Сред успешните мероприятия на ЧК в тази насока на първо място трябва да се отбележи операция ТРЪСТ. (ЧК изпраща агенти в чужбина, преди ИНО да бъде създаден.)

Трилисер е известен и с това, че изцяло поощрява събирането на сведения за напреднали технологии, например за радио. Неговите агенти активно се занимават с научно-техническо разузнаване в западните страни. Предварително те преминават специална и езикова подготовка.

Дзержински създава специални отдели (Особые отделы — ОО) в ЧК за КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ и за партиен контрол в редиците на съветските въоръжени сили.

На 6 февруари 1922 г. ЧК е преименувано ГПУ (едни от причините са лошата слава на чекистите и многочислените злоупотреби с властта). Организационно ГПУ е на подчинение на Народния комисариат за вътрешни работи (НКВД), създаден през февруари 1922 г., а през юли 1923 г. ГПУ е обособено като самостоятелен комисариат — Обединено държавно политическо управление (ОГПУ). Дзержински е ръководител на ОГПУ до смъртта си през 1926 г. Главните му заместници са ВЯЧЕСЛАВ МЕНЖИНСКИ и ГЕНРИХ ЯГОДА.

Менжински наследява поста на Дзержински. Той също е от дворянско полско потекло и също служи до смъртта си през 1934 г. Ягода на свой ред става главният му заместник. (Инициалите ГПУ и ОГПУ се използват чак до 1934 г.) Численият състав на ЧК и на организациите наследнички е строго секретна информация, но още в началото на 20-те години има сведения, че работещите са около 30 000. До 1925 г. органите на ЧК — ГПУ — ОГПУ са екзекутирали повече от 250 000 врагове на болшевизма, а също и членове на семействата им. В 6000-те затвора в Съветския съюз 100 000 от затворниците са там по нареждане на ЧК. Освен това стотици хиляди други са заточени в първите съветски затворнически общности в отдалечените райони на страната. Главното управление на лагерите — Гулаг, на ОГПУ официално е създадено през 1930 г., по времето на Ягода, въпреки че веригата от концентрационни лагери съществува още от 1919 г.

През 20-те години Сталин използва ОГПУ като основно оръжие за смазване на опозицията, надигаща се сред селяните. С помощта на Червената армия ОГПУ извършва колективизацията на селското стопанство, която подтиква селяните към недоволство.

Но 10 юли 1934 г. ОГПУ е погълнато от НКВД.

Ръководители на ЧК — ГПУ — ОГПУ са били Ф. Е. Дзержински (от 1917 до 1926 г.) и В. Р. Менжински (от 1926 до 1934 г.).

Чужд флаг

Контакт на даден човек със сътрудник на вражеско разузнаване, който се представя за съотечественик или за гражданин на съюзническа държава (сътрудник на отечествена или дружеска чуждестранна организация). Не знаейки за измамата, човекът, с когото се влиза в контакт, може да издаде ценни секретни сведения.

Така, вербувайки старшия радист ДЖЕРИ УИТУЪРТ, съветският шпионин ДЖОН УОКЪР му казва, че иска материал за илюстрования атлас за военна техника Джейнс файтинг шипс (Jane’s Fighting Ships), смятайки, че техният истински получател ще бъде съветското разузнаване.

В друг случай в контакт с американец от арменски произход встъпва арменец, представяйки се за негов далечен роднина, и моли за помощ за делото за отделяне от Турция на територии, които са принадлежали на Армения, а впоследствие са били загубени. В действителност арменецът е бил агент на КГБ. По пътя на измамата („под чужд флаг“) той получава от американеца секретна информация, която по друг начин не би получил.

Чуждестранни армии — Запад

Fremde Heere West (Чуждестранни армии — Запад) — Трето управление в Генералния щаб на германските въоръжени сили, отговарящо за ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ на Западния фронт през Втората световна война. До 1938 г. управлението се е наричало Чуждестранни армии. Но когато през 1938 г. Хитлер започва да гради планове за нападение срещу Съветския съюз, онези отдели, на които е предстояло да се занимават с разузнаване на Източния (Руския) фронт, са били отделени и преобразувани в Дванайсето управление на Генералния щаб — ЧУЖДЕСТРАННИ АРМИИ — ИЗТОК.

Според историка на разузнаването ДЕЙВИД КАН в книгата „Шпионите на Хитлер“ („Hitler’s Spies“, 1978) възникналите в Генералния щаб самостоятелни разузнавателни управления разделяли целия свят на 2 части по следния признак: „Хората, които носят ризите си загащени — на Запад, и които ги носят незагащени — на Изток.“

Щабквартирата на Чуждестранни армии — Запад отначало е в БЕРЛИН и управлението е много по-зависимо от АБВЕРА за разузнавателните си източници, отколкото Чуждестранни армии — Изток. След началото на войната през септември 1939 г. местят Чуждестранни армии — Запад в Цосен. По-късно разузнавачите се местят заедно с началника на Генералния щаб. През май 1940 г., когато германците нападат Франция, разузнавателното управление успява да засече 122 от общо 123 френски и британски дивизии във Франция.

Както Кан отбелязва: „Дейността им не беше съвършена. Веднъж изгубиха от поглед цялата белгийска армия, която се състоеше от половин милион войници.“ Въпреки че от Чуждестранни армии — Запад постъпват ценни разузнавателни сведения и преценки, управлението не успява да предвиди американо-британското нападение във Френска Северна Африка през ноември 1942 г. То е подведено от британската операция МИНСМИЙТ, чиято цел е била да създаде у разузнаването впечатлението, че е по-вероятно съюзниците да нападнат Балканите, отколкото Сицилия. Управлението не успява да предупреди за дебаркирането на съюзниците в Анцио и Нетуно. Било е подведено и за ДЕНЯ Д в Нормандия.

В Чуждестранни армии — Изток се получават по-добри резултати, отколкото в Чуждестранни армии — Запад отчасти поради различията в страните, географията и тактиката, използвана на Западния фронт, които са доста по-различни, отколкото в Съветския съюз. Вж. НИКОЛАЙ, ВАЛТЕР.

Чуждестранни армии — Изток

Fremde Heere Ost (Чуждестранни армии — Изток) — Дванайсето управление на Генералния щаб на германските въоръжени сили, отговарящо за ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ на Източния (Руския) фронт през Втората световна война. Управлението е създадено на 10 ноември 1938 г., когато Адолф Хитлер започва да гради планове за нападение срещу Съветския съюз.

Подобно на ЧУЖДЕСТРАННИ АРМИИ — ЗАПАД и това управление води разузнаване по най-различни направления, получавайки информация от много източници: агентура, радиопрехващане, въздушно разузнаване, наблюдения от предните линии и т.н. С подобна дейност се занимава и АБВЕРЪТ — разузнавателна служба на Главното военно командване, — но той има свои източници (агенти) и оперативни възможности.

Когато през септември 1939 г. на европейския театър на военните действия избухват първите боеве, базират Чуждестранни армии — Изток в Цосен, на 40 км южно от БЕРЛИН, където е разположена и полевата щабквартира на Генералния щаб. Когато германците нападат Съветския съюз през юни 1941 г., местят Чуждестранни армии — Изток с другите армейски части на Генералния щаб към щаба на фюрера в Източна Прусия, близо до езерото Мауерзее (сега езерото Мамри в Полша).

В Чуждестранни армии — Изток под командването на полковник РАЙНХАРД ГЕЛЕН, който става ръководител на това направление през април 1942 г., се постигат високи резултати в идентифицирането и преценката на съветските военни части, които се сражават срещу германските. Историкът на разузнаването ДЕЙВИД КАН отбелязва в книгата си „Шпионите на Хитлер“ („Hitler’s Spies“, 1978):

Освен постижения в Чуждестранни армии — Изток има и сериозни грешки в преценките и предположенията за съветските планове и намерения. На 22 юни 1944 г. например — третата годишнина от германското нападение, сила, съответстваща на 4 съветски армейски групи, се врязва в центъра на германския фронт, точно там, където Гелен е предвидил, че няма да се предприемат военни действия. Германският фронт отслабва и преди армиите да успеят да се изправят на крака, вече са загубили неколкостотин километра от завоюваните територии.

Положението на управленията на Генералния щаб се усложнява допълнително и от това, че Хитлер, който традиционно недолюбва разузнавачите често ги обвинява в пораженчески настроения. По време на отбранителната кампания през 1942–1943 г. щабни офицери, особено в щаба на фюрера, системно пренебрегват разузнавателните анализи, като по този начин принуждават разузнавачите да преувеличават в положителен смисъл преценките си.

Наистина на 28 март 1945 г., докато Хитлер вилнее пред генералите си, Хайнц Гудериан — един от най-високопоставените командващи бронетанковите войски, извиква: „А дали генерал Гелен не ни е «дезинформирал» за мощта на руснаците в разузнавателната си преценка?“ „Не! — изкрещява Хитлер — Гелен е глупак!“ Гудериан е уволнен веднага. Гелен е освободен от Чуждестранни армии — Изток на 9 април 1945 г. — месец преди края на Третия райх.

Чужой

Жаргонен израз в съветско-руските специални служби за някого, който работи като АГЕНТ не по идеологически и политически причини, а обикновено срещу заплащане или за да напредне в някоя търговска или правителствена организация. Чужой в превод означава чужд.

Чън, Лари Утай (Чън Утай) (1923–1986)

Американец от китайски произход и аналитик в ЦРУ, който повече от 30 години е работил за Китайската народна република.

От 1948 до 1952 г. Чън работи в американска военна мисия в Шанхай, а след това — в Хонконг. По-късно е приет на работа във Външната радиоинформационна служба (ВРИС), откъдето се уволнява през 1981 г. Във ВРИС превежда и анализира секретни китайски материали, получени по каналите на агентурното разузнаване.

От около 1952 г. Чън предава секретни документи на Китай. Първата предадена информация е за местонахождението на китайски военнопленници в Корея. По-късно успява да предаде на китайското правителство американски правителствени оценки по международните въпроси. Китай му е платил повече от 180 000 долара за извършената работа.

Чън е арестуван във Вашингтон през 1985 г., а през февруари 1986 г. е осъден по 17 параграфа в шпионаж, конспирация и неплащане на данъци. На 21 февруари 1986 г. той се самоубива в затвора, като завързва пластмасов плик около главата си.

Чърч, Бенджамин (1734-?)

Американец, шпионирал за британците по време на Войната за независимост на Северна Америка.

Роден в Нюпорт, Роуд Айлънд, Чърч учи медицина в Бостън и завършва Харвардския университет през 1754 г. Когато през 1765 г. се заговаря за независимост, той става АГЕНТ на роялистите — привърженици на английската корона, като същевременно се представя за американски патриот, привърженик на идеите за независимост. Негов ръководител е губернаторът на Масачузетс.

През 1775 г. избухва войната и Чърч получава нареждане да докладва информациите си на британския военен комендант генерал Томас Гейдж. Той продължава успешно да се представя за патриот и е назначен за хирург в американската колониална армия. Разкрит е от заловен КУРИЕР. В куриера е намерено кодирано съобщение, което криптографите на генерал ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН дешифрират. Те разбират, че шпионската дейност на Чърч е особено ефективна. Вашингтон уволнява Чърч, но не повдига обвинения срещу него. Конгресът обаче не е толкова благосклонен. Чърч е осъден и лежи в затвора до 1777 г. Разменен е с пленен от англичаните американски военен лекар (впрочем това е една от първите в историята РАЗМЯНА НА ЗАЛОВЕНИ РАЗУЗНАВАЧИ). Чърч отива да живее в Британска Уест Индия, където следите му се губят.