Енциклопедия на шпионажа

Т–10

КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на Роналд Рейгън като информатор на ФБР, дадено му през 50-те години.

За първи път името на Рейгън се появява на 18 ноември 1943 г. На обществена сбирка някакъв германофил прави антисемитско изказване и по думите на Рейгън „едва не се стигнало до фойерверки“. По това време Рейгън е войник във военновъздушната филмова част в Кемп Роуч в Калвър, Калифорния. Името му се появява отново през 1946 г., когато ФБР разследва холивудския комитет на независимите творци, смятан за „комунистически фронт“. Рейгън напуска комитета и съобщава на ФБР, че членовете отхвърлят гласуването на резолюция, която заклеймява както фашизма, така и комунизма.

В процеса на издирване на комунисти в развлекателния бизнес през октомври 1947 г. Рейгън в качеството си на председател на гилдията на сценичните артисти дава показания пред Парламентарната комисия за антиамериканска дейност. Рейгън и тогавашната му съпруга — актрисата Джейн Уаймън, разказват за групи в гилдията, които „следват линията на партията“.

По-късно Рейгън е избран за губернатор на Калифорния, а през 1981 г. става 40-ият президент на САЩ.

Табмън, Хариет (1821–1913)

Бивша робиня, шпионирала за Севера по време на Гражданската война в САЩ. Родена е в Мериленд в семейство на роби. Табмън успява да избяга в Пенсилвания около 1849 г. (пътува само нощем и се ориентира по Полярната звезда). През 1850 г. като активен борец за премахване на робството в Америка и „работейки като кондуктор по нелегалната железница“ тя превежда роби (включително родителите си) в Северните щати, където робството е отменено.

В началото на Гражданската война е готвачка в армията на Севера, а след това е медицинска сестра на бойното поле, докато най-накрая става шпионин. Тя превежда диверсионни отряди от Севера на територията на Юга — в Мериленд и Вирджиния.

През 1863 г. Табмън организира скаутски екип, съставен изцяло от бивши роби, които да подпомагат федералните войски — основно да откриват и да посочват местонахождението на временните складове за муниции и боеприпаси. След разузнаване за нападение по течението на река Комба в Южна Каролина офицер от войските на Юга докладва: „Врагът бе запознат изключително добре с характера и възможностите на войските ни и, изглежда, знаеше, че не очакваме отпор. Водеха ги хора, които отлично познаваха както реката, така и местността.“

След войната Табмън се опитва, макар и неуспешно, да получи 1800 долара като възнаграждение за извършеното. Най-сетне през 1899 г. получава пенсия, но като вдовица на ветеран от войната. Установява се в Обърн, Ню Йорк, и открива училище за освободени роби от Юга и дом за бедни чернокожи. В знак на признание за извършената от нея работа по време на Гражданската война е погребана с военни почести.

Таврин

Вж. ЦЕПЕЛИН.

Тагборд

Вж. Д–21.

Таен агент

Американски термин за лице, което работи под прикритие като шпионин или саботьор — обикновено в интерес на чуждо разузнаване или държава. Нарича се още агент под прикритие.

„Човекът таен агент“ („Secret Agent Man“) е популярен английски телевизионен сериал от 60-те години, в който Патрик Макгуън изпълнява ролята на тайния агент.

Таен свят

Термин, използван за шпионажа или шпионския „бизнес“. Брус Пейдж и съавторите му пишат в книгата „Конспирацията Филби“ (1969):

Тай Ли (?–1946)

Ръководител на разузнаването на Чан Кайшъ през Втората световна война. Тай Ли е създателят и ръководител на Централното бюро за разследване и статистика — подразделение на Националния военен съвет на Китай от 1932 до 1946 г.

Той е член на военната полиция на Чан Кайшъ през 20-те години. Кариерата му е изпълнена с неясни и противоречиви моменти. Твърди се, че е внедрил на високо равнище агенти в китайската комунистическа партия, че е успял да прикрие миналото си и че дори е избил всички, които са го познавали от младежките години.

Хората го наричат „касапина“ и тайничко разказват истории за мъчения и екзекуции, които самият той е наблюдавал с истинско удоволствие. В книгата „Китайските тайни служби“ („The Chinese Secret Service“, 1974) Ричард Дийкън описва една от техниките за мъчение и умъртвяване патент на Тай Ли: „Нареждаше няколко локомотива на резервен коловоз, загряваше пещите до червено, отваряше вратите им, оставяше сигналните свирки включени, за да заглушават писъците, и хвърляше живите си жертви една след друга в горящите пещи.“ Изгорил е живи хиляди работнически лидери, интелектуалци и студенти, набедени за врагове на Чан Кайшъ.

Тай Ли вярва, че алкохолът и жените са „оръжие“, с което може да се превземе всеки мъж. Забранява на офицерите и слугите си да се женят, защото според него бракът означава, че двама, а не един знаят дадена тайна.

Когато Западът започва войната срещу Япония през 1941 г. Тай Ли се съобразява с новите съюзници на Китай и организира партизански отряди и разузнавателни мрежи. От 1942 до 1945 г. той е и директор на Китайско-американската организация за сътрудничество (КАОС), която разполага с 3000 американски военни специалисти в Китай за изготвяне на метеорологични сведения и за извършване на бойни операции и разузнавателна дейност. С помощта на КАОС Тай Ли научава имената на агенти, които работят за американското Управление на стратегическите служби.

„Най-голямата гордост на организацията беше — пише един американец, — че нямаше нито едно село в Китай, в което да няма шпионин на Тай Ли. Като тероризираше дадено семейство, беше много лесно да го държи в ръцете си.“ Тай Ли и сътрудниците му са избили и немалко хора, които нямат нищо общо с войната. Много от убийците, както се твърди, използвали пистолети със заглушители, осигурени от американците.

Тай Ли достига звание генерал-лейтенант. Загива при самолетна катастрофа на 17 март 1946 г. Официалната версия е, че поради лоши метеорологични условия самолетът се е разбил в планинските хребети. А според мълвата е убит от враговете му.

Тайни операции

Действия, провеждани от разузнавателните организации в скрита или замаскирана форма, за да се затрудни или да се направи невъзможно доказването на тяхно участие в една или друга операция.

Тайни служби

Общ термин за разузнавателните служби на дадена страна.

Британските тайни служби датират от 1573 г., когато сър ФРАНСИС УОЛСИНГАМ създава разузнавателна организация за кралица Елизабет I (вж. МИ–6).

В Съединените щати Тайната служба не е разузнавателна организация. Тя е създадена от Конгреса през 1865 г. като агенция към Министерството на финансите за борба с фалшификаторите на американската валута. След убийството на президента Уилям Маккинли през 1901 г. Тайната служба получава допълнителната задача да охранява правителствени служители и американския президент. Тези задачи и борбата с незаконната употреба или подправяне на валута си остават основната дейност на Тайната служба, в която през 1994 г. работят 4500 служители. Според някои източници имало Тайна служба с разузнавателни функции по време на Гражданската война. В мемоарите си „Шпионин в метежно време“ („Spy of the Rebellion“, 1888) АЛЪН ПИНКЕРТОН нарича себе си ръководител на Тайната служба. ЛАФАЙЕТ БЕЙКЪР прави същото, като озаглавява книгата си „История на Тайната служба на Съединените щати“ („History of the United States Secret Service“, 1867).

Тайник

Предварително уточнено тайно място за поставяне или за вземане на съобщения и пари, като двете страни — обикновено АГЕНТ и сътрудник на специалните служби, не са на мястото по едно и също време.

Вж. ДУБОК, а за описание на класически случай на тайникова операция — и ДЖОН УОКЪР.

Тайникова операция

Действия по оставянето на материали на тайно място (тайник), така че да може да ги вземе само член на шпионската организация.

Тайно

1. Термин, който означава секретност, включително секретността на съществуването или целта на определена програма или система (т.е. черна кутия, черна програма).

2. Термин, който означава, че не се разчита на ПРИКРИТИЕ, а на информационно затъмнение по отношение на дадена дейност. В някои случаи „тайно“ е синоним на „черно, нелегално“.

Тайно проникване

Вж. КОНСПИРАТИВНО ПРОНИКВАНЕ.

Тайно управление

Британска държавна служба от края на XVII в., просъществувала до 1847 г. Занимавала се е с отварянето и проверяването на вътрешната и международната поща. Създаването й е обусловено от потребността на властващите (това е времето на Английската република на Оливър Кромуел — 1649–1658) да засилят разузнаването и, изглежда, затова и до ден-днешен тази потребност не престава.

Службата, прикрепена към Управлението на пощите — по-късно става известна като Тайно управление, — се оглавява от министъра на външните работи. Различни закони, гласувани от парламента, узаконяват прехващането на пощата. Те дават правото на министъра на външните работи да издава нареждания на генералния управител на пощите да се отварят и да се проверяват писма, ако се предполага, че съдържанието им може да е във вреда на държавата.

Ръководството на Тайното управление се изпълнява предимно от членове на семейство БОУД. През 1732 г. то е поканено и доведено от Хановер в Англия. Подписано е споразумение, според което децата им ще имат също така благосклонността на правителството в ръководенето на управлението. Семейство Боуд осигурява по-голямата част от персонала на Тайното управление чак до закриването му. Когато Боуд-старши се оттегля през 1784 г., поста му заема Антъни Тод, който се пенсионира през 1791 или 1792 г. На негово място постъпва племенникът му Медисън, а след него — Уилям Боуд през 1799 г.

Получените от пощата разузнавателни сведения се предават директно на вниманието на краля. Например в писмо от графа на Холдърнес до Тод от 18 юни 1757 г. се казва: „Изложих пред Негово величество Вашето писмо от вчера с приложението и кралят се изказа благоприятно за тази изключителна проява на Вашето усърдие и преданост към него.“

През 1844 г. управлението става обект на парламентарно разследване след разкритията за прехващане на писма за и от някой си Джузепе Мазини — италиански националист, който живее в Англия. Смята се, че Мазини е сложил семена в писмото си, които получателят не открива, поради което той вече съвсем уверено повдига въпроса, че му се отваря кореспонденцията. Той убеждава радикала Томас Данкъм да постави въпроса пред парламента. Извършени са разследване и обсъждане в парламента. Уилям Боуд — ръководител на Тайното управление, дава свидетелски показания и пред двете камари. Практиката за прехващане на пощата е премахната.

Лорд Палмерстон — министър на външните работи, слага край на дейността на управлението на 1 януари 1847 г. Персоналът е пенсиониран. Направени са многобройни оплаквания за несправедливото отношение, проявено към семейство Боуд и семейство Тод. По-късно са им изплатени парични компенсации.

Вж. УОЛИС, ДЖОН; УИЛКИНС, ДЖОН; УИЛС, ЕДУАРД.

Тайнопис

Класически шпионски метод за осигуряване на секретност в кореспонденцията в разузнаването. Тайнописът е вероятно също толкова стар, колкото и самото писмо. Въпреки че сега е засенчен от нахлуването на радиото и други съвременни методи за комуникация, все още продължава да съществува.

ЦРУ пробва с вербувани АГЕНТИ или с инициативници „хартия за тайнопис“ — на пръв поглед обикновена хартия за писане, която обаче е обработена с химикал. Човекът, който използва тайнопис, слага хартията върху друг лист и с молив, химикалка или пишеща машина пише върху нея. Написаното се пренася напълно невидимо върху втория лист.

На сътрудниците на ЦРУ, които влизат в контакт с агентите, се дават следните инструкции:

а) да помоли агента да напише адреса си в страната, от която идва и където може да получава пощата, а след това да адресира плика до себе си;

б) да се договорят за условен знак, че има тайнопис (име или фраза);

в) подробно да обясни как да се използва системата за проявяване (термична или водна) и да предупреди, че по-нататъшните инструкции ще бъдат изпращани от страната, в която живее агентът.

В тези инструкции, компрометирани през 70-те години и вероятно вече променени, се казва, че агентът може да получава „тайни послания“ върху гърба на обикновени на пръв поглед писма, изпратени от ЦРУ. Съобщенията ще излязат след накисване на писмото във вода или при топлинна обработка. „Ако ще се използва газова печка — се казва в инструкцията, — най-добре над пламъка да има тиган…“

Най-простият начин за тайнопис е използването на органични мастила: мляко, оцет, лимонов сок и дори урина. При изсушаването те стават невидими и се проявяват при нагряване. Шпионските агенции са създали различни химически мастила, които могат да се проявят само от друг химикал.

През Втората световна война МИ–6 под ПРИКРИТИЕТО на БРИТАНСКАТА КООРДИНАЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ създава строго секретна операция по прехващане пощата на Бермудите — отваряне, проверка и дори понякога и намеса в писмата, а след това повторно залепване на плика. В други центрове по отваряне на писмата се е проверявало за наличието на тайнопис. Върху листа, породил съмнение, се минава с няколко четки, натопени преди това в различни проявители, които реагират на едно или друго химическо вещество (мастило). Известно време немците успяват да „мамят“ със следния метод: листът хартия се разцепва на две половини по принципа на двойното дъно, съобщението с тайнопис се изписва върху вътрешната страна, след което половинките отново се съединяват. Така на външната страна няма тайнопис и детекторите нищо не откриват. За да може да прочете текста, агентът трябва отново да разцепи листа хартия, което вече става далеч по-лесно.

За недостатъците на тайнописа разказва ДЕЙВИД КАН в книгата „Декодировчиците“ („Codebreakers“, 1967): „Главната трудност със симпатичните мастила е невъзможността да се побере голям обем информация, която шпионите трябва да предават при една съвременна война.“ Този проблем води до нарастващата употреба на МИКРОТОЧКИ.

Тайпекс

Основна английска шифрова машина, използвана при кодирането на строго секретни материали през Втората световна война.

Разработването на Тайпекс започва през 1926 г. Представителите на междуведомствена комисия проучват необходимите средства за създаване на шифрови машини, с които да се заменят записаните КОДОВЕ на трите рода войски и на Министерството на външните работи, Министерството на колониите и Министерството за Индия. Англичаните купуват 2 машини ЕНИГМА, за да са сигурни в преценката си.

Комисията препоръчва на Министерството на въздухоплаването през януари 1935 г. да осигури 3 от усъвършенстваните шифрови машини Енигма, наречени Тайп X. Развитието и прилагането на машините, станали известни под името Тайпекс, са особено успешни през септември 1939 г., когато започва Втората световна война. Военното министерство (армията) и Министерството на въздухоплаването (военновъздушните сили) ги възприемат и ги прилагат за комуникация със секретните материали. Военноморските сили обаче отхвърлят Тайпекс и продължават да разчитат на книгите за шифри и кодове. (Едва в края на 1943 г. военноморският флот прилага шифрова машина — комбинираната шифрова машина, използвана от американския, британския и канадския военноморски флот. Създадена е на принципа на американската машина СИГАБА.)

Тайпекс е машина с много ротори, принципно подобна на Енигма. Тя се смята за бърза, ефикасна и сигурна система. Англичаните губят няколко машини Тайпекс. Те са пленени от германците още в началото на войната при Дюнкерк и в Северна Африка. Германците обаче не полагат съществени усилия, за да разчетат шифрите на Тайпекс. (Те не обръщат внимание и на комбинираната шифрова машина.)

Тайпекс се използва от щабовете на оперативните армейски съединения (не по-ниско от дивизия), главното командване на ВВС и от всички подразделения за специални връзки, с изключение на базираните в Китай, Бирма и Индия, тъй като са работили със СИГАБА.

Някои американски подразделения също използват Тайпекс.

Тактически маневри при авиоразузнаване на радари

Отначало бронираният разузнавателен автомобил Ферет (Великобритания), а впоследствие самолети се използват за откриване на наземните радари на противника. Самолетите преднамерено навлизат в зоната на действие на радарите, провокирайки включването им, и след това засичат тяхното местоположение и характеристики (вж. САМОЛЕТИ; ГРАФ ЦЕПЕЛИН). По-късно терминът се използва и за СПЪТНИЦИТЕ, които извършват ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ (но не провокират включването на противниковите радари).

Тактическо разузнаване

Вид разузнаване, което се извършва с цел да се получи информация за противника в хода на планиране или на провеждане на тактически бойни операции на равнище подразделения и съединения. Тактическото разузнаване отговаря за събирането на сведения за силите и средствата на противника, за неговите възможности и непосредствени намерения, а също така и за данните на обстановката в конкретен участък на бойните действия. През 80-те години ВМС на САЩ използват за тактическото разузнаване термина оперативно разузнаване.

Военната история е пълна с примери на пренебрегване на тактическото разузнаване от командващи. Те не го приемат, тъй като пречи на плановете им или е в противовес на предположенията им за вражеските намерения.

Дни преди германската офанзива в Ардените през декември 1944 г. — битката при Булж, американски предни постове подават сведение, че по фронта се чува движение на тежки превозни средства. Други американски войници докладват, че са забелязали германски войници да чистят униформите си, което показва, че скоро ще се придвижват към фронта. От тези привидно незначителни разузнавателни сведения освен другите, осигурени от по-високо равнище, съюзническото командване е можело да разбере, че германците се готвят за масирана атака. Но значимостта на тази тактическа информация е била осъзната едва по-късно, когато съюзниците са били вече изправени пред последиците от германската изненадваща атака.

Понякога на тактическото разузнаване се обръща и дължимото внимание. През март 1945 г., когато германците започват да рушат мостовете по река Рейн, първите части на Девета американска дивизия откриват пред град Ремаген, че железопътният мост Лудендорф е все още цял, невредим и неохраняем. Те веднага докладват и докато разузнавателното сведение се предава по етапния ред в йерархията на командването, части от Девета дивизия завземат моста. (Германците се опитват да го взривят, но не успяват да го разрушат.) Когато новината стига до генерал Дуайт Айзенхауер — главнокомандващ съюзническите сили, той променя бойния си план и нарежда всички налични войски да се насочат към Ремаген. Завземането на моста и своевременното информиране на командването за това рязко ускоряват настъплението на американските войски в Германия.

Вж. СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ.

Таунзенд, Робърт

Бизнесмен от Ню Йорк, член на изключително успешния КРЪГ КАЛПЪР, който шпионира за ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН по време на Войната за независимост в САЩ. Тъй като Таунзенд — квакер — открито не се е изказвал в подкрепа на Гражданската война, той лесно приема ролята на англичанин, когато генерал сър Хенри Клинтън — командващ британските сили в Америка през 1778 г., окупира Ню Йорк. Таунзенд дори става член на полицията на торите, за да може да запази прикритието си на американски агент. Името му никога не е било използвано в съобщения. Споменава се само КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Калпър-младши.

Вашингтон има нужда от разузнавателна информация за силите и намеренията на Клинтън и нарежда на майор БЕНДЖАМИН ТОЛМИДЖ да създаде шпионска мрежа. Таунзенд е един от хората, които Толмидж вербува.

Той пише докладите си с кодиран ТАЙНОПИС, следвайки специалните инструкции на Вашингтон, който го съветва, че „понякога трябва да напише информацията си на листа от някой памфлет, на първата, на втората или на някоя друга страница от бележник, на празните листа в самия край на регистри, алманаси или на новоиздадени книги, които са без особена стойност“. Освен това Вашингтон му препоръчва тайнописът на писма до приятели да бъде вписван между редовете.

Таунзенд е автор на клюкарска рубрика във вестник на торите, където сътрудничи с поезия и майор ДЖОН АНДРЕ. Андре също е шпионин, който контактува с генерал-майор БЕНЕДИКТ АРНОЛД. Таунзенд и собственикът на вестника са съдържатели на кафене, което е още един източник за ПОЛИТИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ. Почти е сигурно, че и собственикът на вестника е бил американски шпионин. (За подробности относно дейността на шпионската мрежа вж. КРЪГ КАЛПЪР.)

ТБВК

Техническо бюро за връзки и координация (Bureau Technique de Liaison et de Coordination — BTLC). Създадено е през 1948 г., когато хиляди индокитайци емигрират във Франция. Подчинено е на Министерството на колониите, което разполага със служба за сигурност и във Франция, и във френските колонии.

Най-голямото подразделение на министерството е Службата за връзка между Франция и задморските територии — СВМФЗТ (Service de Liaison avec les Originaires des Territoires Frangais d’Outre-mer — SLOTFOM). ТБВК е формирано за координация със СВМФЗТ в отговор на страховете на французите, че сред огромната маса бежанци от Индокитай и Френска Северна Африка може да проникнат вражески агенти с цел извършване диверсии, саботажи и шпионаж на френска територия.

Прибавянето на нова агенция към множеството френски разузнавателни служби увеличава объркването на французите в самата Франция (известна е като „метрополна Франция“, тъй като всички колонии се смятат за част от Франция) по отношение на КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО. Емигрантите вече са под наблюдението освен на ТБВК и на Сюрете женерал, Второ бюро и СВДК.

Всяка една от специалните служби се бори за „място под слънцето“, стремейки се да изтласка встрани конкурентите си както във Франция, така и в колониите. Така през 1949 г. ТБВК дори прави опит да проведе разследване в самото правителство с цел да се открият източниците за „изтичане на информация“. (В едно от предаванията на радиостанцията на революционния фронт на Виетнам прозвучават извадки от секретен военен доклад за френската политика в Индокитай.)

През 1951 г. разрастващата се бюрократична машина на ТБВК фактически напълно задушава СВМФЗТ, поемайки функциите на главно подразделение на сигурността в състава на Министерството на колониите. В заключение трябва да се отбележи, че влиянието на министерството и ТБВК рязко спада след изтеглянето на французите от Индокитай и провъзгласяването на Алжир и Мароко за независими държави.

Тейлър, Телфърд (1908)

Офицер от армията на САЩ, работил през Втората световна война в британския център за дешифриране в ПАРК БЛЕЧЛИ (там се провеждат и операциите УЛТРА). След войната е главен прокурор на международния военен трибунал в Нюрнберг, където са съдени нацистите за военните им престъпления.

Работейки в Парк Блечли (тогава е със звание полковник), Тейлър отговаря за разпространение на материалите от Ултра сред генералните щабове на армията и военновъздушните сили на САЩ в Европа. (Вж. ОТДЕЛ ЗА СПЕЦИАЛНИ ВРЪЗКИ.)

След края на Втората световна война съдията от Върховния съд Робърт Джаксън, назначен за главен обвинител от страна на САЩ на международния Нюрнбергски процес, отправя покана към Тейлър да се присъедини към американската делегация. По-късно Тейлър сменя Джаксън на поста главен обвинител и председателства над 12 процеса на нацистки и военни лидери, съдени в периода 1946–1949 г.

Тейлър достига звание бригаден генерал. Автор е на „Анатомия на нюрнбергските процеси“ („The Anatomy of the Nuremberg Trials“, 1992), на няколко книги за Втората световна война и на „Великият съд: история на конгресните разследвания“ („The Grand Inquest: The Story of Congressional Investigations“, 1955).

Текуща разузнавателна информация

Обобщения и анализи на разузнавателна информация за последните събития.

Телевизия

Реалният шпионаж стига до „синия екран“ в началото на 50-те години, когато става публично известна антикомунистическата кампания на Конгреса на САЩ. Мизансценът, който всеки път виждат телевизионните зрители, е вече нещо обикновено: сенатори или членове на Камарата на представителите са на подиума, свидетел с вдигната дясна ръка се кълне, че ще говори истината, само истината и нищо друго освен истината, и всичко това в ярката светлина на телевизионните прожектори. Истински шпиони почти не се показват, но за ТЕХНИКАТА НА ШПИОНАЖА зрителят узнава от показанията на агентите от ФБР. През 1954 г. сенатор Джоузеф Маккарти, организирал лов на комунисти в американската армия, привлича пред „синия екран“ в Америка една от най-крупните телевизионни аудитории за цялата недълга история на развитие на това средство за масова информация. И след като звездата на Маккарти залязва, телевизията продължава да снима и да предава от Конгреса. Търсенето на шпиони в залата на парламентарните разисквания не прекъсва до 60-те години, но едва разследването на ВОДОПРОВОДЧИЦИТЕ и на аферата УОТЪРГЕЙТ отново привлича вниманието на масовата публика.

Един от тайните агенти на ФБР, попаднал пред обективите на телевизионните камери по време на изказване в Конгреса, е Хърбърт Филбрик. Той е сред първите в Америка, успели да отклонят зрителите от света на реалния шпионаж и да ги въвлекат в света на телевизионния шпионаж, където фактите отстъпват място на фантазията. Филбрик, който успява дълбоко да се внедри в комунистическата партия на САЩ и да се издигне в нея, пише популярната книга „Аз водех троен живот“ („I Led Three Lives“, 1952), по която е сниман телевизионен сериал със същото заглавие. Фактите за това, как ФБР внедрява агенти в комунистическата партия на САЩ, са сравнително неподправени. Актьорът Ричард Карлсън изпълнява ролята на Филбрик, за чиито два живота (без третия — на обикновен американец) — на агент под прикритие и на ВНЕДРЕН АГЕНТ, хората дори не подозират.

Както сценаристите и режисьорите на ФИЛМИ, така и създателите на телевизионни програми са привлечени от темата за шпионажа като източник на драматични сюжети и обрати още от най-ранните дни на телевизията. Но при ограничените творчески възможности на това средство за масова информация шпионските драми винаги изглеждат по-недостоверни и абсурдни, отколкото в шпионските филми. Някои продуценти олекотяват темата, използвайки сюжети, в които героите изпадат в комични ситуации. Действията на МАКСУЕЛ СМАРТ — герой от филмовия сериал „Бъди умен“ („Get Smart“) е отличен пример за телевизионна поредица, в която тайният свят е доста комичен.

В телевизионните сериали реализмът за шпионажа е нещо толкова необичайно, колкото и социалният реализъм в комедиите. Едно ранно шоу от 50-те години, създадено от холивудски продуценти, е „Мъж, наречен X“ („A Man Called X“). В рекламата се съобщава, че шоуто е създадено по действителни случаи, в които е намесено ЦРУ — по това време малко известно и с още неясни функции.

Информационната агенция на САЩ (ЮСИА) създава Гласът на Америка — мрежа радиостанции, контролирани от държавата и разпространяващи по света проамериканска информация. През 50-те години и в страните от Третия свят започват излъчвания на телевизионни програми. Информационната агенция се намесва в тази нова територия и осигурява безплатно на страните, току-що влезли в телевизионния век, свои минисериали. По програма с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Кингфиш Информационната агенция прави специални издания за чужбина. ЦРУ финансира Фокс Мувитоун и Хърст — ЕМ ДЖИ ЕМ, като в замяна те предлагат филмите, разпространявани от Информационната агенция.

Американската телевизия пречупва информацията за реалния свят през собствените си виждания и предпочитания: стандартни приключения за каубои и индианци или пък ченгета и крадци. В книгата си „Телевизионният рог на изобилието“ („Tube of Plenty“, 1990) историкът на радиото и телевизията Ерик Барноу пише: „Заблудата на шпионските филми, вплетена в съвременна тема, предоставяше обяснение [за истинските американски тайни действия] и караше американците да привикват към тази идея. На телевизионния екран се появяваха «Човекът от А.Н.К.Ъ.Л.» («The Man from U.N.C.L.E.»11), «Момичето от А.Н.К.Ъ.Л.» («The Girl from U.N.C.L.E.»), «Бъди умен» («Get Smart»), «Аз, шпионинът» («I Spy»), «Човекът, който никога не беше» («The Man Who Never Was»), «Невъзможна мисия» («Mission Impossible») и др., някои от които са приятни, други — остроумни, а трети — мелодраматични.“ Един от най-успешните американски тв сериали за шпиони е „Невъзможна мисия“ („Impossible Mission“). Идеята, че нищо не е невъзможно за участниците в американските АКТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ, е отражение на това, което страните от Третия свят, внасящи филма, смятат за неподправена истина. За да няма оплаквания от тези страни, създателите улесняват работата на американските дипломати, като действието се развива в измислени страни. Страните наподобяват тези от Третия свят или Съветския съюз. Названията на пръв поглед са непознати, но напълно се подразбира за какво и за къде става дума: Аларум, Дьонер, Елеватен, Ентрат Вербатен и т.н. „Лошите момчета“ говорят от екрана със зловещ акцент и в края на краищата получават това, което заслужават: тях ги мамят, предават, понякога и убиват (техни съотечественици обаче, а не американци).

В уводните думи на всяка серия се чува фраза, която в света на реалния шпионаж може да се квалифицира като ОФИЦИАЛЕН ОТКАЗ: „Както винаги — съобщава анонимен глас, обръщайки се към ръководителя на групата «Невъзможна мисия», — ако ти или някой от групата бъде заловен или убит, секретарят ще отрече официално, че не знае каквато и да е информация за действията ви. Тази касета ще се самоунищожи за 5 секунди… Късмет…“ Ръководител на групата е Джим Фелпс (Питър Грейвс). В групата участват Барни Колиър (Грег Морис) — сръчен техник, чернокож, който изобретява уреди, които функционират, макар и да са напълно невероятни дори като замисъл; Синъмън Картър (Барбара Бейн) — жена, на която нито един от глупавите негодници не може да устои; Ролин Хенд (Мартин Ландо) — изключително умел в дегизирането, и мускулестият Уили Армитидж (Питър Лупъс), който обикновено просто пренася неща или влиза в ролята на униформените от персонажа на „лошите момчета“. Сред актьорите, участвали в сериала по различно време, са Ленърд Нимой и Ан Уорън. Сериалът е излъчван в САЩ от септември 1966 г. до април 1973 г. по Си Би Ес, като отново преживява „втора младост“ през 1988–1989 г. През 1996 г. „Невъзможна мисия“ излиза във филмов вариант.

„Бъди умен“ е нашумял сериал, излъчван в най-гледаното време през 60-те години. Това е ирония на съвременния шпионаж в американски стил. Главният герой е Максуел Смарт, чиято роля се изпълнява от Дон Адамс. Агент 99 (Барбара Фелдън) му помага да се измъкне от големи затруднения и беди. Характерни за сериала са телефонът в обувката на Смарт и любимият му израз, когато провали някоя операция: „Ау, много съжалявам!“ Максуел Смарт работи за агенция, известна само като Контрол. Нейният директор (Едуард Плат) е известен само като Шефа. Всеобщият враг е Х.А.О.С., чиято единствена цел, изглежда, е да си прави ежеседмични шеги с Контрол. През този период още 2 сериала с шпионска тематика се излъчват в най-гледаното време. В „Аз, шпионинът“ се появява и първият телевизионен чернокож герой. Тенисистът Кели Робинсън (Робърт Калп) и неговият чернокож треньор Александър Скот (Бил Козби) са агенти под ПРИКРИТИЕТО на спортисти. (В реалния свят на шпионажа КГБ често използва пътуващи спортни отбори за прикритие.)

В много от епизодите на сериала героите на Калп и Козби помагат на азиатци и африканци да се противопоставят на комунистическото влияние в страните им. ЦРУ специално изнася „Аз, шпионинът“ в развиващите се страни, за да впечатли хората със „силата“ и „добрината“ на служителите му.

В „Човекът от А.Н.К.Ъ.Л.“ приятният Робърт Вон изпълнява ролята на Наполеон Соло — хладнокръвен и отракан агент, който работи за командването на Обединената мрежа за спазване на закона — международна организация, която подобно на истинската ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ е шпионско гнездо. На Соло помага руснакът Иля Курякин (Дейвид Маккалъм). Агенцията се оглавява от Александър Уейвърли (Лио Керъл). В телевизионния филм от няколко серии „Момичето от А.Н.К.Ъ.Л.“ (1966–1967) участва привлекателната Стефани Пауърс в ролята на агент Ейприл Дансър. В „Плашилото и г-жа Кинг“ („Scarecrow and Mrs. King“) — романтична шпионска комедия трилър, Кейт Джаксън изпълнява ролята на госпожа Аманда Кинг — разведена жена с дете, която живее в покрайнините на града и съвсем случайно се замесва с Плашилото — КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ на Лий Стетсън (Брус Бокслитнър), който работи за американска разузнавателна агенция.

„Знакът на ФБР“, в който участва Ефрем Зимбалист-младши в ролята на инспектор Ърскин, през 1965 г. поставя началото на една дълга телевизионна поредица. Филмът се появява на малкия екран, като всяка серия е минала през одобрението на ЕДГАР ХУВЪР — действителния директор на ФБР. Всички сценарии за сериала, както и актьорите, които играят в тях, трябва да имат одобрението на ФБР. Въпреки че Хувър често се хвали с успехите на КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО, телевизионните агенти преследват много повече крадци, отколкото шпиони. През 90-те години се появява сериалът „Досиетата X“ („The X-Files“). Предполага се, че името идва от странни, неразрешени случаи във ФБР. Самият сериал среща силното неодобрение на ФБР. Той обръща твърде много внимание на паранормалното, като оставя земното на настоящите сътрудници на ФБР.

Англичаните дават своя принос към жанра с герои, които до голяма степен са вдъхновени от ДЖЕЙМС БОНД. Сред сериалите са „Тайният агент“ („Secret Agent Man“), „Светеца“ („The Saint“) и „Отмъстителите“ („The Avengers“) — приятна иронизация на МИ–5. „Светеца“ е създаден по романа на Лезли Чартърис още през 20-те години и е адаптиран за телевизията през 1962 г. Роджър Мур — един от актьорите, превъплътили се в Джеймс Бонд, изпълнява ролята на Саймън Темплър, действащ с кодовото наименование Светеца. Въпреки че е детектив, който разрешава заплетени случаи, Светеца често се впуска в света на шпионажа. В „Тайният агент“ участва Патрик Макгуън в ролята на трудолюбив редови английски оперативен работник. Станалата изключително популярна песен „Тайният агент“ се изпълнява от Джони Ривърс. Макгуън преминава от иронията към сюрреализма в доста странния телевизионен сериал „Затворникът“. Самият той изпълнява ролята на РАЗУЗНАВАЧ, който се опитва да се оттегли от тази дейност. Отвлечен е в някакво непознато място. Там живеят ветерани от света на шпионажа, които старателно крият някаква тайна. През цялото време той е много близо до бягство.

Всеки епизод от „Отмъстителите“ — сериал, пуснат на малкия екран през 1962 г. — започва с изявлението: „За необичайни престъпления срещу държавата трябва да бъде отмъстено по необичаен начин.“ Филмът е вариант на филмите за Джеймс Бонд. Главни герои са Джон Стийд (ролята се изпълнява от Патрик Макний) и жена агент. Ролята на главната героиня се изпълнява от изключително привлекателната и талантлива Даяна Риг. Реализмът почти отсъства в този забавен, дълго продължил сериал. (Даяна Риг продължава кариерата си на звезда на английска сцена и като водеща изключително популярната серия „Мистерия“ („Mystery“) по американската телевизия.)

За разлика от телевизионните сериали в отделни британски шпионски драми се проявява известно уважение към тайния шпионски свят — особено у виртуоза на шпионските романи ДЖОН ЛЬО КАРЕ. „Калайджия, шивач, войник, шпионин“ („Tinker, Tailor, Soldier, Spy“, 1979) и „Хората на Смайли“ („Smileys’s People“, 1982), пресъздадени в няколко серии по едноименните заглавия на романите, наистина са великолепни. Сър Алек Гинис изпълнява изключително убедително ролята на ДЖОРДЖ СМАЙЛИ и в двете телевизионни адаптации. Льо Каре по-късно казва: „Гинис просто пое героя от мен“ и „Аз му измених.“

Друга великолепна шпионска сага, адаптирана за телевизията, е „Райли: ас сред шпионите“ („Reilly: Ace of Spies“), създадена на базата на невероятните приключения на СИДНИ РАЙЛИ, признат за един от най-великите шпиони на съвременността. Дванайсетте серии са излъчени и в Америка през 1985 г. Ролята на Райли се изпълнява от австралийския актьор Сам Нийл. Филмът пресъздава настроението на епохата и характера на Райли — човек, който съзнава, че е легенда за времето си.

„Жестоките“ („Sandbaggers“), излъчен първо в 20 серии от 1978 до 1980 г., разкрива дейността на елитен таен отдел на британското разузнаване. Централно място в действието е отделено на ръководителя на Жестоките Нийл Бърнсайд (Рой Марздън). Той се бори за надмощие с шефовете си, които непрекъснато го оставят без хора и са много по-заинтересувани да угодят на министър-председателя да спечели Студената война, докато Бърнсайд и Жестоките трябва да се справят сами. В САЩ филмът жъне изключителен успех — радва се на свой фенклуб и е включен в ИНТЕРНЕТ.

С края на Студената война се слага край и на шпионския жанр. Епилогът идва през 1992 г. с драмата в три части „Спящите“ („Sleeper“) — филм за двама съветски ЗАКОНСЕРВИРАНИ АГЕНТИ, изпратени във Великобритания през 60-те години. Когато Студената война свършва, центърът се свързва с тях. Но те са изградили свой живот. Единият е женен и има деца, а другият вече е успешен финансист. Нито един от двамата не иска да се завърне в Русия.

Телеграма Цимерман

Прехванато съобщение, чието съдържание шокира САЩ и се превръща в ключов фактор за решението им да влязат в Първата световна война. На 16 януари 1917 г. германският министър на външните работи Артур Цимерман изпраща телеграма до германския посланик в Мексико, в която съобщава за подготовката на тотална война с помощта на подводници. Цимерман дава указания на посланика да предложи на Мексико съюз с Германия и да обещае „разбиране от наша страна, ако Мексико реши да си върне загубените територии в Тексас, Ню Мексико и Аризона“.

Сътрудниците на британското ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ прехващат и декодират текста на телеграмата. Контраадмирал сър РЕДЖИНАЛД (БЛИНКЪР) ХОЛ — директор на британското военноморско разузнаване, веднага оценява стратегическото значение на информацията. Той преценява, че ако с нея бъдат запознати американските управляващи кръгове, те ще се разгневят и това ще помогне САЩ да влязат във войната на страната на Великобритания. Министерството на външните работи предлага телеграмата да бъде публикувана, но Хол не желае немците да научат, че неговите криптографи познават и четат германския секретен дипломатически код. Знаейки, че Цимерман е изпратил телеграмата веднага по няколко канала, Хол урежда нещата така, че неговият АГЕНТ в Мексико да получи копие, закодирано с обикновен шифър.

Британците показват телеграмата на американския посланик в Лондон, който на свой ред я изпраща в Държавния департамент във Вашингтон. Запознавайки се със съдържанието, президентът Уилсън е шокиран. Той дава указание телеграмата да бъде предадена на Асошиейтед прес на 1 март, без да подава информация, кой и как я е прехванал и дешифрирал. Американските пацифисти обявяват, че телеграмата на Цимерман е провокация на англичаните. Но автентичността й е потвърдена от самия Цимерман на 3 март по време на пресконференция.

Когато на 2 април се обръща към Конгреса за обявяване на война на Германия, президентът Уилсън се позовава на телеграмата като доказателство, че Германия „заплашва света и сигурността на нашата страна“.

Вж. СТАЯ 40.

Телекриптон

Секретна трансатлантическа система за радиовръзка, използвана от американското УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ през Втората световна война.

Телеметрично разузнаване (ТЕЛРАЗ)

Вид ТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ, при което информацията се получава в хода на прехващането, обработката и анализа на данните от телеметрията.

ТЕЛРАЗ

ТЕЛЕМЕТРИЧНО РАЗУЗНАВАНЕ.

Телънт Кийхоул

Степен на секретност за спътниковата фотография на САЩ. Тази секретност се отнася за данни, които са продукт на радиотехническото или на въздушното разузнаване.

Темпест

КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на операции за местонахождението и отстраняването на акустични и електросмущения, възникващи в процеса на работа със секретни канали и средства за връзка. Задачата се състои в това да се засичат и по възможност да се неутрализират „паразитните“ излъчвания на работещото устройство, които в случай на прехващане и анализ от противника могат да му дадат представа за секретната информация. И въпреки че програмата Темпест се отнася и за акустичните, и за електрическите средства за връзка, в същността си тя се занимава с електросигналите — с такива, каквито се появяват при работа с компютърни клавиатури и електрически пишещи машини.

Вж. КОМПЮТЪРЕН ШПИОНАЖ.

Тер Брак, Ян Вилхелм

Единственият германски шпионин, за когото е известно, че е влязъл във Великобритания през Втората световна война и не е пленен и превербуван (вж. СИСТЕМА НА ДВОЙНАТА ИГРА). Въпреки това през 5-месечния си престой във Великобритания не успява да постигне нищо особено.

Тогава е бил на 27 години и истинската му самоличност и националност не са установени. Спуснат е с парашут вероятно на 3 ноември 1940 г. в малкото градче Бъркшир, близо до Кеймбридж, с документи на името на Тер Брак, холандец. Настанява се в Кеймбридж и се представя като евакуиран от Дюнкерк през пролетта на 1940 г. Твърди, че работи за холандски вестник в Лондон. Документите му са неумело подправени, а има и подозрения към него самия. Въпреки това не е предприето разследване.

Пътува много из страната, търсейки важни аеродруми, но ако се съди по всичко, така и не успява нищо да предаде в Германия. Когато полицията открива нелегалния му радиопредавател, става ясно, че Тер Брак изобщо не го е докосвал. На 1 април 1941 г. тялото му е намерено в противовъздушно скривалище в Кеймбридж. Застрелял се е в слепоочието.

(Други двама германци твърдят, че били спуснати с парашут във Великобритания по време на войната и без да бъдат разкрити, се завърнали в Германия. За твърденията им обаче няма убедителни доказателства.)

Техник, обезвреждащ подслушвателна техника

Термин, използван за електронен техник, който проверява и „изчиства“ служба или база, за да определи дали са монтирани електронни подслушвателни устройства.

Техника на шпионажа

Шпионски умения и трикове, които по мнение на тези, които ги владеят, са сродни с изкуството и такава постановка на въпроса не е без основание.

Оперативните умения включват основно методите на НАБЛЮДЕНИЕ и работата с агентурата. Техниката на шпионажа, описана в книгите на ДЖОН ЛЬО КАРЕ, се среща често и в реалния живот. Прилаганите тактики са част от обучението и се предават от едно поколение на друго, от един агент на друг.

Дейвид Сади — агент ветеран от ФБР и специалист по КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ, разсъждавайки върху предимствата на класическите методи, заключава, че те са по-сигурни от които и да било други шпионски техники: „Тайници тук, лични срещи — в трета страна. И едното, и другото е класика — казва той. — И тя е по-добра, защото дава резултати. Радиото често е проблем, тъй като вероятността да бъдеш засечен и необходимостта оборудването да бъде поддържано, а то често е в много миниатюрни размери, са нещо капризно. От моя опит установих, че класическите прийоми са най-удачни за изпълнение на всички 3 главни изисквания на всяка разузнавателна операция: установяване на връзка на агента със своите, когато се наложи, получаване на информация от ръководещия го и заплащането на агента.“

ТАЙНИКЪТ, КРАТКАТА СРЕЩА, начините за връзка без среща лице в лице — това са най-съществените прийоми на шпионската техника.

Ето и няколко други класически трикове и правила:

Изключване на светлината в купето на колата, така че да не се включва, когато вратата е отворена. Това е полезно, когато някой трябва да бъде взет или свален, а шофьорът подозира, че е следен.

Колата трябва да е безупречно измита и добре почистена и отвътре. Не бива да остават издайнически следи от мръсотия, кал или листа, по които да се определи районът, където е била колата.

Преди да бъдат използвани, да се измият металните кутии, бутилките или бурканите, които са скривалище или знак при оставянето или приемането на материал в ТАЙНИК, за да не бъдат отнесени от диви или улични животни.

Когато се качва на или слиза от метро, влак или автобус, лицето трябва да изглежда небрежно, а след това да скочи в и от превозното средство в последния момент, за да избегне евентуалните преследвачи.

Ето и редица примери от реалния шпионаж, статии за който има в тази книга:

ДЖЕЙМС ХАРПЪР написва хумористично петстишие на гърба на ценоразпис на обществена пералня. АГЕНТУРИСТЪТ му го къса на две и дава половината на Харпър, като другата част запазва у себе си. Когато Харпър се появява в посоченото време на посоченото място, за да се срещне с АГЕНТА ЗА ВРЪЗКА, агентът се представя, като показва втората половина от ценоразписа на пералнята.

ХАРИ ГОЛД използва половина от кутия за бонбони, когато се среща с ДЕЙВИД ГРИЙНГЛАС, като доказателство, че Голд се е срещнал с ЮЛИУС РОЗЕНБЕРГ от МРЕЖАТА АТОМНИ ШПИОНИ. Когато се среща с КЛАУС ФУКС, Голд носи чифт ръкавици в едната ръка, а също и книга със зелена подвързия. Фукс носи топка. По-късно Фукс трябва да се срещне със съветския си агентурист със сако от меланжиран плат в жълто и зелено — в едната ръка държи книга на Бенет Серф, а в другата носи 5 книги, завързани с връзка.

ДЖОНАТАН ДЖЕЙ ПОЛАРД е инструктиран да направи списък на всички улични телефони близо до дома си. Израелският му агентурист е белязал всеки един телефон с буква от еврейската азбука. Агентуристът ще се обажда на Полард в дома му и ще спомене дадена буква. След това Полард ще отиде до телефонната будка, означена със съответната буква, и ще изчака да му се обадят.

ДЖОН УОКЪР получава специални инструкции за тайника си, който е в характерно дърво. Той поставя секретните документи в пакет за боклук заедно с предварително добре почистени консервени кутии и бутилки. Мястото на тайника трябва да бъде в радиус 40 км от центъра на Вашингтон. Това е именно районът, където съветските дипломати имат право да се движат без специално разрешение. Най-сигурното място за тайник в столицата е горският масив или парковата зона. Хората трудно се следят в гора, а там са разпръснати и какви ли не предмети — празни бирени кутии, всякакъв боклук, камъни… Всяко едно от тези неща може да послужи за тайник.

НЕЛСЪН ДРЪМЪНД е бил длъжен първата събота от месеца да се разхожда по Седмо авеню в Ню Йорк, като тръгвал от 125-а улица. Опознавателните признаци били черна чанта и копчета за ръкавели и значка с изображение на конска глава, забодена на ревера. Някой трябвало да се приближи до него и да попита: „Бихте ли ми показали пътя към танцовата зала «Савой»?“ Отговорът трябвало да бъде: „Разбира се, ще ви го покажа.“

ЕДУАРД ХАУЪРД в годините на работа в ЦРУ изпитва сам техниката за подмяната на човек с кукла. Човек, който усети, че е следен, тайно носи със себе си (например в куфарче) надуваема кукла, влизайки в лека кола. Когато колата за кратко излезе от обсега на преследвачите, той вади куклата от куфарчето, надува я, отваря вратата и изскача навън. Преследвачите продължават да държат под око фигурата в колата. Хауърд успешно успява да избяга от наблюдението на сътрудниците на ФБР, като прави такава кукла от закачалка, дръжка на метла, стойката, която съпругата му използвала за перуки, и перука, която — както твърди по-късно — бил изнесъл по време на обучението си в ЦРУ. На главата на куклата поставя бейзболната шапка, която обикновено носи. След цялата тази маскировка изскача от колата на един завой и веднага изчезва от погледа на следващата го кола на ФБР.

Някои от най-сложните прийоми в техниката на шпионажа (от публично известните) намираме в инструкциите по организиране на тайниковите връзки в Москва, които агентът ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ от ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, дава на ръководителите си от ЦРУ: „Във входа (фоайето), от лявата страна непосредствено след като се влезе, има телефон с номер 28 на него. Срещу входа се намира радиатор, боядисан с блажна тъмнозелена боя. Радиаторът се поддържа от една-единствена метална скоба, завинтена към стената. Ако човек стои с лице към радиатора, тогава металната скоба се пада от дясната страна на равнището на китката. Между стената, към която е прикрепена скобата, има разстояние 2–3 см. За тайник е препоръчително да се използват скобата и пространството, свободното пространство между стената и радиатора.“

По време на използването на този тайник сътрудник от ЦРУ под дипломатическо ПРИКРИТИЕ в Москва е бил заловен от КГБ.

Друг случай: ЦРУ се свързва с офицер от ГРУ, като му подава скришом копие от списание Нешънъл джиографик. На черна линия в каре за обява на вътрешната страница техници на ЦРУ са използвали лазер, за да положат микроскопично съобщение, подобно на микроточка, в което се дават инструкции за тайник. Списанието се намира в МУЗЕЯ на КГБ в Москва. Офицерът от ГРУ е заловен — предаден от Хауърд и ОЛДРИЧ ЕЙМС.

Техническо бюро за връзки и координация

Вж. ТБВК.

Техническо разузнаване (ТЕХРАЗ)

Вид разузнаване, което се води с цел да се получи ценна информация за техническите средства и възможности на вероятния и реалния противник.

През Втората световна война английските и германските армии създават специализирани подразделения, които придружават или следват ударните части, за да събират трофейната техника и оборудване с цел по-късното й изучаване (вж. ТРИЙСЕТА БОЙНА ЧАСТ). Американската армия организира ОПЕРАЦИЯ АЛСОС, чиито участници „ловуват“ германски и италиански учени, работещи по проблемите на атомната бомба.

По време на Студената война техническото разузнаване включва събиране на разузнавателна информация с компютри (вж. КОМПЮТЪРЕН ШПИОНАЖ), електронни прибори и изкуствени СПЪТНИЦИ, както и анализ на космически и аероснимки. Техническото разузнаване понякога толкова много зависи от „техническите източници на информация“, че на агентурното разузнаване почти не се обръща внимание. В специалните служби на различните страни често избухват остри спорове, кой от 2-та метода за събиране на информация е по-ценен: техническият или агентурният.

Вж. НАУЧНО РАЗУЗНАВАНЕ.

Тидге, Ханс Йоахим (1937)

Западногермански контраразузнавач, избягал през април 1985 г. в Източна Германия.

Тидге е високопоставен сътрудник на западногерманската служба по контраразузнаване ФСЗК, специализирал се в залавянето на шпиони от ГДР. В разузнаването е от 1966 г.

Колегите му го описват като алкохолик, дълбоко затънал в дългове, човек, който не може да се справи с живота. Съпругата му Уте умира през юли 1982 г. при съмнителни обстоятелства — подхлъзва се и пада в дома си в Кьолн. Дъщерите му вземат наркотици. (Смъртта на съпругата му навремето е приета като нещастен случай, след бягството на Тидге през 1985 г. в Източна Германия прокуратурата в Кьолн подновява следствието във връзка със смъртта й.)

Колкото и потиснат и отчаян да е бил, Тидге е достатъчно добър професионалист, за да предава на Източна Германия информация, която да му гарантира топло посрещане в случай на нужда. Предал е най-малко двама АГЕНТИ, които работят за ФСЗК в Източна Германия, и е предупредил най-малко трима източногермански агенти да избягат от Западна Германия. Очевидно не е могъл да спаси МАРГАРЕТЕ ХЬОКЕ — секретарка в канцеларията на западногерманския президент Рихард фон Вайцзекер. Почти по същото време, когато Тидге бяга в Източна Германия, тя е арестувана по обвинение в шпионаж.

Тимохин, Евгений

Генерал-полковник, началник на ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, през 1991–1992 г. Преди назначението му в ГРУ Тимохин е заместник-директор в главния щаб на съветските военновъздушни сили. Той е един от малкото офицери, оглавявали ГРУ, които не са били в ОРГАНИТЕ за сигурност, а е от въоръжените сили.

Тина

Вж. ЛИЧНА РАДИОХАРАКТЕРИСТИКА.

Тишлер, Франтишек

Шифров чиновник от чешкото посолство във Вашингтон, преминал на противниковата страна. През 50-те години работи за ФБР.

По време на отпуск през лятото на 1957 г. Тишлер се напива със стар приятел — също отпускар. Приятелят му — военен АТАШЕ в чешкото посолство в Лондон, казва на Тишлер, че води АГЕНТ, който работи над охраняван ракетен проект за английските военновъздушни сили. Тишлер предава информацията на АГЕНТУРИСТА си от ФБР, а ЕДГАР ХУВЪР — директор на ФБР, я предава на свой ред на английската Служба за сигурност (МИ–5). В разследването си англичаните стигат до Брайън Лини — електронен инженер, който се признава за виновен в нарушаване на ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА и е осъден на 14 години затвор.

През това време ФБР подава на Тишлер откъслечна информация, която той препраща в Прага. Там толкова са впечатлени, че го повишават и връщат на отговорна длъжност в Прага. Във ФБР не са очаквали такъв обрат на събитията. Става ясно, че американците губят много ценен източник за информация. За да върнат Тишлер, сътрудниците на ФБР обвиняват приемника му в шпионаж и по този начин успяват да си „приберат“ своя агент във Вашингтон. След една година Тишлер отново трябва да се завърне в Прага и ФБР решава, че е дошъл краят на шпионската му кариера. Една нощ той предава на сътрудници от ФБР поредната партида документи през прозореца и изчезва от дома си, за да започне нов живот под ново име в САЩ.

ТК

Вж. ТЕЛЪНТ КИЙХОУЛ.

Ткаченко, Алексей

Съветски дипломат във Вашингтон, явил се на среща с ДЖОН УОКЪР на 19 май 1985 г. — деня, в който Уокър е арестуван по обвинение в шпионаж.

Ткаченко е трети секретар в съветското посолство. В нощта на ареста на Уокър той е трябвало да остави пари в ТАЙНИКА в Пулсвил, Мериленд. Агенти на ФБР, обградили тайника, го забелязват да преминава с кола на посолството. Съпругата и децата му са с него за ПРИКРИТИЕ. Уокър е поставил празна кутия от 7 Up на предварително уговорено място, за да покаже, че е оставил в тайника (в определено по-рано дърво) поредната информация. Виждайки сигнала, Ткаченко е трябвало да отиде до тайника, да вземе пакета с информация и да остави съответната сума пари.

Но агент на ФБР прибира кутията за доказателство и тъй като не я вижда, Ткаченко отминава. Уокър не знае, че тайникът е разкрит, и оставя плик със секретни документи. Агентите на ФБР го прибират и арестуват Уокър при завръщането му в мотела.

Ткаченко, съпругата и двете му дъщери напускат Съединените щати на 23 май. Те заминават така спешно, че върху кухненската печка в дома си били оставили даже полуприготвените сандвичи.

Вж. ТЕХНИКА НА ШПИОНАЖА.

Токийска роза

Дадено от американските военнослужещи през Втората световна война жаргонно название за жени говорителки на японските радиопредавания. В радиопредаванията участват няколко жени, които владеят много добре английски език. Началниците им ги снабдяват с ДЕЗИНФОРМАЦИЯ, която те пускат редовно в ефир. Сред някои слушатели — англичани и американци — се създава силно преувеличена представа за възможностите на японското разузнаване.

Японската радиопропаганда за американската армия по това време работи под контрола на специално бюро на военното министерство на Япония. Всички английскиговорящи служители са щателно проверявани от КЕМПЕИ ТАИ и Специалната полиция по сигурността. Една от тези жени е Ива Икуко Тогури д’Акино. Тя е американка с японски произход, родена е в Лос Анджелис и е завършила Калифорнийския университет. По време на японското нападение над ПЪРЛ ХАРБЪР на 7 декември 1941 г. тя е на гости на роднини в Япония. По-късно и тя, и другите ще твърдят, че са водели радиопредаванията насила.

След първото предаване тя е назована Анна (съкращение от announcer — диктор). По-късно получава известност като „сирачето Анна — твоят любим враг“. За основа на програмата като правило се излъчва преиначена информация, заимствана от американските радиопредавания. Особено охотно се използват информации за бедствия, които моментално се пускат по ефир. По време на паузите в програмата за развлекателна и класическа музика жените говорителки, наречени Токийска роза, съобщават подправени цифри за загиналите, споменават конкретни американски военни части, разказват за изневери на съпруги и любими и предричат изхода на една или друга очаквана военна операция.

След войната на американските власти става известно, че една от говорителките е Д’Акино. Едва стъпила на американска земя през 1949 г., тя е арестувана и обвинена в държавна измяна и в подкопаване на духа на американските войски. По време на процеса тя твърди, че е била принудена да работи над тези предавания и че в тях са участвали над 20 говорителки като нея. Оправдана е по обвинението за държавна измяна, но по второто обвинение получава 10 години затвор. От името на държавата президентът Форд официално й прощава през 1977 г.

Токуму хан

„Специален отдел“ по криптология на Генералния щаб на Имперския военноморски флот на Япония.

Създаден е в началото на 20-те години и още в първите си стъпки постига успех в декодирането на китайските КОДОВЕ и „кафявия код“ на Държавния департамент на САЩ. През 1937 г. сътрудник на Токуму хан с помощта на ключар и фотограф прониква в американското консулство в Кобе и снима т.нар. кафяв код (използван от Държавния департамент и военноморския флот). Японците снимат и шифровото устройство M–138. Въпреки това проникването не осигурява някакъв успех в работата на Токуму хан. До Втората световна война отделът се разраства в огромно ведомство, което освен централния апарат включва и множество станции за прехващане и в което работят няколко хиляди сътрудници: военнослужещи от ВМС на Япония и цивилни специалисти. В отдела работят и жени, научили английски език в САЩ и върнали се в родината си в навечерието на войната. Те се използват за превод на прехванати радио- и телефонни разговори от английски на японски език.

В книгата си „Декодировчиците“ („The Codebreakers“, 1967) Дейвид Кан пише, че японският отдел по криптология „фактически е бил неспособен да извлече полезни разузнавателни данни от прехванатите американски съобщения. Що се отнася до сложните и свръхсложните шифри и кодове, японците даже не се и опитват да работят с тях. Тези криптосистеми явно не са им били по възможностите. Токуму хан концентрира своето внимание по разгадаването на леките кодове от най-ниска категория на секретност, но и с тях не постига кой знае какви успехи“.

Основен източник на японското РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ през войната е СТРУКТУРНИЯТ АНАЛИЗ. Обаче и той не дава особено значителни резултати.

Толкачов, Адолф

Съветски авиационен специалист, предавал секретни материали на американците.

Толкачов работи в съветския аерокосмически институт в Москва и е арестуван през юни 1985 г. Издаден е от бившия сътрудник на ЦРУ ЕДУАРД ХАУЪРД. На 22 октомври 1986 г. Съветският съюз оповестява, че Толкачов е екзекутиран.

Толкачов шпионира за Съединените щати още от края на 70-те години. Той им предоставя планове, спецификации и резултати от опити на произведени или планирани за производство съветски самолети и ракети. Американският журналист БОБ УДУЪРД пише в „Було: тайните войни на ЦРУ 1981–1987“ („Veil: Secret Wars of the CIA 1981–1987“, 1987), че Толкачов „… отвори и прозорец към бъдещето — проучвания, развитие и ново поколение оръжия, особено за новите технологии за «промъкване» и радарна защита. Разузнавателните му сведения се оценяват на милиарди долари“.

Хауърд е бил инструктиран по отношение на Толкачов и е трябвало да поеме работата като негов АГЕНТУРИСТ след пристигането си в Москва. Агентуристът на Толкачов Пол Стомбо-младши е задържан от КГБ на 13 юни 1985 г. — точно когато е трябвало двамата да се срещнат. Същия ден във Вашингтон ОЛДРИЧ ЕЙМС — сътрудник от ЦРУ, вербуван като съветски АГЕНТ, предава на съветските си ръководители огромно количество документи на ЦРУ, в които се споменава и името на Толкачов. Това потвърждава информацията на Хауърд.

Според архивните материали на КГБ, получени неотдавна от международната организация, занимаваща се с изучаване периода на Студената война, председателят на КГБ генерал ВИКТОР ЧЕБРИКОВ на 25 септември 1986 г. съобщава на съветския лидер Михаил Горбачов: „Вчера бе произнесена присъдата на Толкачов.“

„Американското разузнаване е било много щедро към него — отбелязва Горбачов. — Открили са 2 млн. рубли (около 500 000 долара) у него.“

„Този агент е предал изключително важни военнотехнически тайни на противника“ — констатира Чебриков.

Кодовото название на Толкачов, дадено му от ЦРУ, е GTSPHERE.

Толмидж, Бенджамин (1754–1835)

Един от разузнавачите на генерал ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН по време на Войната за независимост на Северна Америка. Трябва да се признае, че най-голямото постижение на Толмидж е създаването на шпионския КРЪГ КАЛПЪР, който осигурява жизненоважна информация за Вашингтон.

Вашингтон възлага на Толмидж да създаде разузнавателна организация през 1778 г. — много скоро след трагичната история с един от първите му разузнавачи — НЕЙТЪН ХЕЙЛ. Хейл е заловен от англичаните и екзекутиран през 1776 г.

Към заслугите на Толмидж трябва да се прибави и разобличаването на генерал-майор БЕНЕДИКТ АРНОЛД като предател. Арнолд се обръща към Толмидж да оказва всяческа помощ на някой си Джон Андерсън, на когото Арнолд е осигурил пропуск за свободно движение по позициите на армията на Вашингтон. Когато войници задържат Андерсън и откриват, че носи документи със сведения за американския гарнизон в Уест Пойнт, Толмидж предвидливо свързва мъжа (английския шпионин майор ДЖОН АНДРЕ) с генерал Арнолд. Толмидж много искал да арестува генерала до пристигането на Джордж Вашингтон, но нямал това право. Така Арнолд успява да избяга. Андре е екзекутиран като шпионин.

В шифрованите материали Толмидж условно е бил представян като 721, а Вашингтон — като 711.

Томпкинс, Питър

Майор от армията на САЩ, проникнал в Рим като агент на УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) през януари 1944 г., когато градът все още е бил под властта на германските войски.

Томпкинс създава нелегална група в Рим и организира събирането на обширна информация за града, която постъпва при него до юни 1944 г., когато градът е освободен от Пета американска армия. Разузнавателната информация, която е осигурил, по редица причини никога не е била използвана.

Когато освободителите напредват, а германците се оттеглят, Томпкинс, започва да действа на своя глава. Издава заповеди на бланки на УСС, които сам е напечатал. С тях нарежда на италианската армия да охранява всички държавни обекти и съоръжения в града.

Кодовото му наименование по време на работата му в Рим е Пиетро.

Томпсън, Робърт

Пилот втори клас от военновъздушните сили на САЩ. Осъден е през 1965 г. за шпионаж в полза на Съветския съюз на 30 години затвор. Признава си, че е предал хиляди копия секретни документи на съветския си АГЕНТУРИСТ, докато е служил в Берлин. Става един от участниците в една от най-сложните операции (тристранна) по размяна на шпиони.

През май 1978 г. Томпсън е изведен от затворническата му килия в САЩ, прехвърлен е в Берлин и е разменен за Алън ван Норман — американски студент, осъден на 2 и половина години затвор за незаконно извеждане на семейство от Източна в Западна Германия. Норман е бил задържан 3 месеца преди размяната.

Според архивите на военновъздушните сили Томпсън е роден в Детройт, Мичиган. Когато размяната се осъществява, той вече е на 43 години и твърди, че е роден в Лайпциг, че баща му е руснак, а майка му — германка. След размяната заминава за Източна Германия и изчезва.

В размяната участва и Мирон Маркус — израелец, задържан в Мозамбик през септември 1976 г. Поради лоши метеорологични условия е принуден да приземи частния си самолет на път за Южна Африка. Мозамбикски войски стрелят по приземяващия се самолет, раняват Маркус и убиват зет му.

Маркус упорито отстоява версията, че е пътувал по работа в ЮАР и в Мозамбик се е приземил принудително. Според източници от западното разузнаване по всяка вероятност той се е опитвал да събере за Израел, а вероятно и за американското разузнаване сведения за съветското и кубинското присъствие в Мозамбик.

Сложната тристранна размяна е организирана от ВОЛФГАНГ ФОГЕЛ, който през 1962 г. е договарял размяната на Франсис Гари Пауърс — пилот на шпионския самолет U–2, свален над Съветския съюз, и Рудолф Иванович Абел — агент на НКВД, извършвал разузнавателна дейност в Съединените щати.

Томпсън, Хари

Безработен, бивш моряк от ВМС на САЩ (корабен писар), който през 1934–1935 г. в Сан Педро, Калифорния, шпионира в полза на Япония. Агентурист на Томпсън е Тошио Миядзаки — японски военноморски офицер, който е в САЩ под предлог, че изучава английски език.

Томпсън продава инженерно-техническа информация за въоръжението и тактиката на Тихоокеанския флот на САЩ. Арестуван е от ФБР и е осъден за шпионаж на 15 години затвор.

Томсън, Безъл (1861–1939)

Началник на СПЕЦИАЛНИЯ ОТДЕЛ (Отдел за криминални разследвания) на Скотланд ярд от 1913 до 1921 г. Получава образованието си в Итън и Оксфорд. Син е на епископ. Работи като началник на затвор, а през 1913 г. се прехвърля към отдел за спазване на закона и е назначен за началник на Специалния отдел. Малко преди началото на Първата световна война Специалният отдел на Томсън има персонал от 70 души. В края на войната те са вече 700. Той успява да арестува няколко германски шпиони. Освен това разпитва МАТА ХАРИ. На път за Холандия тя остава известно време в Англия. Задържана е и е заподозряна в шпионаж в полза на германците. Под ръководството на Томсън Специалният отдел създава дълготрайни връзки с МИ–5 — агенцията за КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ, която няма правата да извършва арести. Специалният отдел провежда и НАБЛЮДЕНИЕ по поръчка на МИ–5.

След войната по време на т.нар. червена заплаха Томсън издирва комунисти и радикали. През 1921 г. се оттегля. За това негово решение помага и надигналата се критика към разузнавателните агенции за провала в борбата им срещу тероризма на Ирландската републиканска армия. Всяка надежда да се върне отпада през 1925 г. Той е арестуван в Хайд парк, защото „се е забавлявал“ с проститутка. Опитва се да обясни, че е извършвал секретна операция и че комунистите са нагласили арестуването му.

Топаз

Вж. САПФИР.

Торнадо B–45

Първият реактивен самолет, създаден след Втората световна война. RB–45C е използван за фоторазузнаване над Северна Корея и Съветския съюз и е един от първите самолети, извършили стратегически полет, дълбоко навлизайки в територията над СССР.

B–45 е на въоръжение от ноември 1948 г. (Първият в света реактивен бомбардировач е германският AR 234 БЛИЦ.) Четиримоторният B–45 се смята за тактически бомбардировач с гнезда както за конвенционални, така и за атомни бомби. Самолети за нанасяне на ядрени удари са доставени на Великобритания в началото на 1952 г. Само разузнавателният RB–45C е пуснат в действие по време на Корейската война (1950–1953) — 3 самолета се опитват да снимат над райони, завзети от севернокорейците, под непрекъснатата заплаха на изтребителите МиГ. В продължение на няколко месеца от февруари 1951 г. RB–45 успяват да избягат от МиГ-овете. Към края на годината, след като няколко пъти са били прехващани от МиГ-ове, полетите на RB–45 са ограничени само до полети над „безопасни“ райони.

RB–45C е на въоръжение във Великобритания от началото на 50-те години. Още в началото на Корейската война президентът Труман ограничава разузнавателните полети, защото руснаците биха ги приели за провокация. Но американското стратегическо военно командване има спешна нужда от данни за съветските потенциални радарни обекти. Очевидно първите полети с проникване дълбоко над територията на Съветския съюз са извършени от фоторазузнавателни самолети RB–45C Торнадо на военновъздушните сили на САЩ, но с английски екипажи и отличителни знаци.

Операциите се провеждат през нощта. Първата е на 19 срещу 20 април 1952 г., когато три RB–45 навлизат над територията на СССР, търсейки цели за американските бомбардировачи и преди всичко съветски радари. Руснаците засичат самолетите, правят опит да ги прехванат, но безуспешно. Втората операция на три RB–45, но с британски екипажи се осъществява през нощта на 29 срещу 30 април 1954 г.

Създаването на B–45 през 1944 г. е в отговор на необходимостта от реактивен бомбардировач за американската армейска авиация. Разработен е от компанията Норт американ авиейшън. Първият образец XB–45 — самолет с прави криле и 4 реактивни двигателя, поставени на крилата по двойки и облечени в кожуси, излита през 1947 г. Вътрешните гнезда побират 11 т товар. Снабден е с 2 картечници калибър 12,5 мм в опашната част, където е предвидено място и за стрелец. B–47 е в експлоатация от 1948 г. Произведени са общо 106 самолета, без да се смятат 3 опитни образеца на XB–45.

Първият разузнавателен полет на варианта RB–45C е на 3 май 1949 г. Самолетът (подобно на бомбардировачите) има 4-членен екипаж и 5 стационарни фотокамери. В бомбения отсек се поставя допълнително гориво, а в нощните операции за фотографиране се взимат осветителни бомби. RB–45C влиза на въоръжение през 1950 г. За периода 1950–1951 г. военната авиация получава 33 фоторазузнавателни самолета.

Всички самолети B–45 са извадени от експлоатация през 1959 г.

RB–45C Tornado

Тортела, Луис (1911–1996)

Заместник-директор на Агенцията за национална сигурност (АНС) от 1958 до 1974 г.

Тортела започва кариерата си като специалист дешифровчик през 1942 г., когато като мичман I ранг във военноморски флот на САЩ е назначен към OP–20-G (вж. РАЗУЗНАВАНЕ НА ВОЕННОМОРСКИТЕ КОМУНИКАЦИИ) със задача да работи върху разгадаването на ключовете на германската шифрова машина ЕНИГМА. Той е включен в екипа на математиците, които разработват принципите на работа и експлоатация на изчислителната машина БОМБ, използвана за определяне позициите на дисковете на ЕНИГМА. По-късно е изпратен в базата на OP–20-G на остров Бейнбридж, Вашингтон, и на остров Скагс Айлънд, Калифорния.

След войната се уволнява и вече като цивилен специалист постъпва в АГЕНЦИЯТА ПО СИГУРНОСТТА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ. Именно Тортела подготвя политическата обосновка за създаването на АНС през 1952 г. През 1958 г. става неин заместник-директор. Отговаря непосредствено за текущите операции на АНС.

Пионер в областта на прилагането на изчислителните машини за дешифриране на кодове, той въвежда в АНС все по-нови и по-мощни компютри. И след оставката си продължава да бъде консултант на агенцията. Прекъсва работата си като консултант 6 месеца преди да умре.

Тотално шифроване

Метод за КРИПТОСИГУРНОСТ, предполагащ подвключване в каналите за връзка и шифриране на цялата преминаваща по тях информация.

ТР–1 (TR–1)

Вж. Ю–2 (U–2).

Травис, Едуард

Директор на британския дешифровъчен център от времето на Втората световна война ПАРК БЛЕЧЛИ (ПБ).

Основател на Парк Блечли е капитан III ранг АЛЪСТЪР ДЕНИСТЪН. Тогава Травис е бил там само дежурещ военен комендант.

Като офицер от военноморския флот Травис се опитва да управлява Парк Блечли с методите и дисциплината и с които се ръководи екипаж на кораб. Сътрудниците в Парк Блечли са ексцентрични университетски преподаватели и своенравни математици и всички те смятат Травис за тиранин. Някои от тях през октомври 1941 г. се оплакват директно на министър-председателя Уинстън Чърчил, като отбелязват, че вече нямат друг избор: „Направихме всичко, което бе по силите ни, следвайки каналния ред.“ Чърчил ясно съзнава значимостта на ПБ и затова се опитва да успокои недоволните, като увеличава числеността на персонала и финансовите ресурси.

В началото на 1942 г. Травис е назначен за директор на ПБ на мястото на Денистън. Той става и генерален директор на свързаните с ПБ организации, като ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ЩАБКВАРТИРА ПО КОМУНИКАЦИИТЕ (ПЩК). Травис е толкова властен, че служителите в ПБ го наричат Фюрер. Независимо от всичко това успехът на ПБ като разузнавателна единица си остава феноменален.

Травис се оттегля от поста ръководител на Правителствената щабквартира по комуникациите през 1952 г.

Трайн

Вж. УМБРА.

Требич, Игнац (1879-?)

АГЕНТ на германското разузнаване във Великобритания преди и по време на Първата световна война. Работи и в други страни, докато необикновената му шпионска кариера го отвежда от Унгария в Китай.

Роден е в Унгария в семейството на ортодоксални евреи. Учи за равин в еврейската семинария в Хамбург. Напуска семинарията и заминава за Англия, където се отказва от еврейската вяра и приема каноните на англиканската цръква. По-късно се завръща в Хамбург и се подготвя за лютерански свещеник. Отново тръгва на път — този път за Канада.

В Канада се жени за канадка и отново се връща към англиканската църква. През 1902 г. става свещеник в Англия. В края на 1903 г. изоставя това поприще. Пътува из цяла Европа по поръчка на английски индустриалци и политици, за да сключва сделки за петрол. През 1910 г. става член на парламента (променя името си на Требич Линкълн). По това време вече е вербуван от германското разузнаване. Вероятно е работил за Германия още от 1902 г.

В навечерието на Първата световна война Требич фалира и трябва да намери средства, за да се кандидатира отново за парламента. Предлага услугите си на английското ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ, но там отхвърлят предложението му и той попада под подозрението им. В началото на 1915 г. успява да избяга в САЩ, където, подкрепян финансово от германското консулство в Ню Йорк, пише антианглийски статии.

През 1916 г. е екстрадиран във Великобритания по обвинение във фалшифициране (не в шпионаж). Предаден е на съд и получава 3 години затвор. След като излежава присъдата, първо заминава за Унгария, а след това — за Германия, където се замесва в конспирация на сили с десен уклон. Напуска Германия и се отправя към Китай, където работи като съветник на тайно подкрепян от англичаните военачалник.

В началото на 20-те години Требич Линкълн, както вече е известен, е будистки монах. Работи за китайското разузнаване, а е много вероятно същевременно да е сътрудничил и на английското, германското, холандското и японското. Името му вече е брат Чао Кун. Той изиграва важна роля в предаването на бившия китайски император Пу И в ръцете на японските военни, които го превръщат в марионетен владетел на Манджурия.

„Линкълн винаги е бил ценен агент. Даже в напреднала възраст. Даже и когато знаехме, че подкрепя японците. Той беше умен човек, но възможно е ние да сме го оценявали по-добре, отколкото вие на Запад“ — разказва бивш офицер от китайската тайна полиция на писателя РИЧАРД ДИЙКЪН при подготовката на книгата му „Кемпеи Таи“ („Kempei Tai“, 1982).

Твърди се, че в началото на Втората световна война брат Чао Кун прави германски пропагандни предавания от Тибет. Според някои източници той е починал през октомври 1943 г., според други — през май 1947 г. А има данни, че дълго време след това е живял в Индия.

Третият

Условно определение, използвано от английската преса за лицето, участвало в организирането на бягството на ДОНАЛД МАКЛИЙН и ГАЙ БЪРДЖИС в Съветския съюз. Накрая така е наречен ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ. (Вж. ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ.) По-късно го наричат ЧЕТВЪРТИЯ и ПЕТИЯ.

Когато Филби е разкрит, писателят ГРЕЪМ ГРИЙН, самият той работил в разузнаването и бивш подчинен на Филби, изтъква, че той самият е използвал за пръв път определението „третият“ и то добива популярност едва след като през 1950 г. на екран излиза великолепният приключенски и изпълнен с напрежение филм „Третият човек“. Събитията се разиграват в следвоенна ВИЕНА и става дума не за шпионаж, а за бандити, завладели „черния пазар“.

Треф

Руски жаргон за тайна среща. Вероятно произлиза от думата на идиш за „нечиста“, а именно „nonkosher“, храна.

Тригон

КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на съветски гражданин АГЕНТ на ЦРУ. Появява се в американската преса няколко пъти през есента на 1980 г., когато републиканците в Конгреса поставят въпроса за компрометирането на Тригон от служител на СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ (СНС), който съвсем непреднамерено се е изпуснал на събиране във Вашингтон за съществуването на агент-дипломат от Източна Европа. Този въпрос е раздухан, макар и съвсем за кратко в предизборната кампания между републиканеца Роналд Рейгън и титуляря демократ Джими Картър.

Този източноевропейски дипломат, продължават републиканците, споменава за непредпазливото изказване на сътрудник на СНС в телеграма до своето правителство. Телеграмата е прехваната и дешифрирана в АНС. Източници от администрацията на Картър твърдят, че Тригон е бил разкрит най-малко 2 години преди това и е осъден от московски съд. Доказват, че агентът сам се е издал, тъй като е харчел прекалено много от парите, изкарвани от шпионажа.

Трийсета бойна част

Английска многофункционална военна част от времето на Втората световна война за осъществяване на ТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ за състоянието на германските сили (основно в провеждането на бойни десантни операции). Подразделението — един от създателите му е ЯН ФЛЕМИНГ, бъдещият създател на литературния и филмов герой ДЖЕЙМС БОНД — получава първото бойно кръщение по време на десанта на англо-американските войски в Северна Африка през ноември 1942 г.

Подразделението, известно още като Командо 30, слиза на брега заедно с първата вълна десантчици, за да пленят вражеските документи и материалната част, преди да бъдат унищожени или евакуирани от немците при отстъплението. По-късно подразделението взима участие в операциите в Сицилия и на други места в Средиземно море. Навсякъде успява да плени важни трофеи, сред които ценни документи, ШИФРИ, радио- и радиолокационно оборудване и оръжие. В Сицилия например е пленен пълният набор от шифри на италианските ВВС за радиообмен. Това позволява на съюзниците да летят до цели в Северна Италия, ориентирайки се по вражеските радиомаяци.

През 1941 г. англичаните узнават, че немците имат подразделение с аналогична функция, което влиза в Атина заедно с ударните части на германските войски и пленява важни документи от британското посолство. Немците са имали няколко такива подразделения.

В края на 1943 г. Трийсета бойна част се връща във Великобритания за подготовка на десанта на съюзниците в Нормандия, който е осъществен през 1944 г. Но британската Петнайсета армейска група скоро иска връщането на бойната част (онези, които се числят към сухопътните войски) в Италия за участие в тамошни операции. Така в подготовката за ДЕНЯ Д взимат участие само моряците от Трийсета бойна част. В хода на настъплението на съюзниците в Нормандия те слизат на френския бряг в състава на 47-о подразделение на Кралската морска пехота и участват в завземането на материали и оборудване на изоставената немска брегова радиолокационна станция.

Трисайкъл

Вж. ПОПОВ, ДУШКО.

Тритемиус, Йоханес (1462–1516)

Бенедиктински монах в Германия от XV в., който е сред най-достопочтените фигури в окултните науки. Изследванията му спечелват признанието „баща на библиографията“.

Година и половина след смъртта му неговата „Polygraphiae libri sex“ („Шест книги за полиграфията“) е публикувана на латински, а скоро след това издадена на френски и немски. По-голямата част от внушителния том се състои от колони думи, написани в едър готически стил, който Тритемиус използва за системите си по КРИПТОГРАФИЯ. В творбата е включена и таблица (табло), която показва как да се шифрира със заменяне. Въпреки това най-важното предимство на абата в развитието на кодовете е фактът, че всяка буква на ПРАВИЯ ТЕКСТ се заменя от дума или фраза, така че шифрованата дума може да се прочете като обикновено изречение.

Първите 4 букви от азбуката на Тритемиус могат да се преведат по следния начин:

По този начин с помощта на думи, с които се заменят букви, думата от правия текст „АБА“ може да се промени на „с теб красива Мери“ или „за жените Бог ти си“. Тритемиус създава 14 подобни азбуки. Изпращачът може да избере една от тях, като в самото начало уточни за получателя коя точно използва в конкретното съобщение. Тъй като азбуката е подобна на латински, английски и френски, дадено съобщение (азбука) на един език може да се закодира на друг.

Основният проблем при тази схема е, че са необходими много думи, за да се състави съобщение, а това отнема много време за цялата операция.

Книгата на Тритемиус „Steganographio“ („Тайно писмо“), написана през 1499 г., е публикувана през 1606 г.

Троен агент

АГЕНТ, който служи на 3 разузнавателни служби, но като ДВОЕН АГЕНТ съзнателно или не задържа важна информация от двете служби по настояване на третата.

Вж. ДВОЕН АГЕНТ.

Труонг, Дейвид

Вж. ХЪМФРИ, РОНАЛД.

Тръст

Мащабна операция за дезинформация, организирана от съветското разузнаване в първите години след появата му. Дошлите на власт в резултат на революцията от 1917 г. болшевики създават легенда за съществуването на организация Тръст, която уж се бори за свалянето на установения в страната режим. Тази организация (официалното название е Монархическа организация на Централна Русия) е предназначена да разкрива и да неутрализира антиболшевишките сили. Общото ръководство на Тръст се осъществява лично от ФЕЛИКС ДЗЕРЖИНСКИ.

Тръст привлича като магнит антисъветски настроените емигранти, който се връщат в Русия, без да подозират, че това е капан. Извън пределите на Русия Тръст действа също много активно, като спечелва симпатиите на белоемигрантската публика, вкарвайки в заблуждение западните разузнавания и разпространявайки дезинформация за болшевизма и положението в Русия. Франция и някои други страни влагат в Тръст пари, искрено вярвайки, че така помагат на антиболшевишкото движение в Русия.

В действителност е съществувала голяма антиболшевишка организация — Руският общовойскови съюз — РОВС (на Савинков), но чекистите успяват да се внедрят в РОВС, да похитят първият му лидер, който умира в ръцете им, а по-късно да арестуват и да разстрелят неговия приемник. Аналитикът на американското разузнаване Джон Дзиак в книгата си „Чекисти: История на КГБ“ („Chekisty: A History of the KGB“, 1988) пише, че Тръст не само устройва провокации за постигане на контраразузнавателните си цели, но и активно пуска в ход фалшиви документи и разузнавателни сводки, за да заблуди емигрантското движение и западните специални служби.

Съществуването на Тръст е прекратено вероятно през 1924 г. отчасти и поради това, че тази подставена организация е разобличена от британския таен агент СИДНИ РАЙЛИ (пристигнал в Русия по покана на Тръст също попаднал в капан). В разцвета на Тръст в представителствата му в Русия и в чужбина работят около 5000 души.

Тубиански, Меир (?–1949)

Израелец, обвинен в шпионаж в полза на англичаните. Майор от Инженерния корпус на английската армия през Втората световна война, Тубиански става капитан в израелската армия след обособяването на Израел като независима държава през 1948 г. На 30 юни 1948 г. — деня, в който ИСЕР БЕЕРИ поема ръководството на АМАН — израелското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, Тубиански е обвинен в държавна измяна и е арестуван. Обвинен е в шпионаж в полза на англичаните, осъден е от „полеви военен съд“ и е екзекутиран незабавно от армейски стрелкови отряд.

Доказателствата за шпионската дейност на Тубиански са откъслечни и неубедителни. През 1949 г. посмъртно е оневинен, званието му е възстановено, а тленните му останки са погребани отново с пълни военни почести. През декември 1948 г. военен съд признава Беери за виновен в непредумишлено убийство по друг случай и е освободен от военна служба. През 1949 г. е арестуван отново заради екзекуцията на Тубиански. Беери е съден, признат е за виновен и е осъден символично на еднодневен затвор „заради… вярната му служба…“.

Туоми, Карло

Сътрудник от съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, станал американски агент.

Туоми е роден в САЩ. Още от малък под въздействието на втория си баща — финландец — е страстен привърженик на комунизма. През 1933 г. семейството му се премества от Мичиган в Съветския съюз. Четири години по-късно НКВД арестува втория му баща и семейството повече не го вижда.

След като работи като дървосекач, за да издържа майка си, през 1939 г. Туоми е мобилизиран в Червената армия. Въпреки че получава обучение за разузнавателна част, е разпределен в пехотата, когато германците нападат Съветския съюз през юни 1941 г. През войната е награден с Орден за храброст.

През 1946 г. Туоми напуска армията и се записва в учителския институт в град Киров. Докато е там, се жени за една от дъщерите на хазяите си. В края на 1949 г. тайната полиция (МГБ) го изнудва да работи като информатор. След дипломирането си преподава в МГБ английски език. Кариерата му на преподавател информатор продължава до 1957 г., когато е вербуван от КГБ да работи като НЕЛЕГАЛ (агент, приел чужда самоличност) на Запад.

Туоми посещава специализирана ШПИОНСКА ШКОЛА в продължение на 3 години. Но влошаващите се отношения между САЩ и Съветския съюз по това време водят до превеждането му в ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ — и той заминава в Западна Европа в средата на 1958 г. под ПРИКРИТИЕТО на американски турист. През декември 1958 г. Туоми заминава за Канада с документи на американец от фински произход. В Канада е под прикритието на американския бизнесмен Робърт Уайт от Чикаго. На Нова година преминава в САЩ с влак.

След като си създава ЛЕГЕНДА в Съединените щати, Туоми установява контакт с АГЕНТУРИСТ от ГРУ Засечен е от ФБР и е поставен под наблюдение, докато прекосява канадската граница. Туоми е принуден да признае истинската си самоличност пред американски сътрудници от КОНТРАШПИОНАЖА. Превербуван е в двоен агент и е настанен на работа в магазин Тифани, а по-късно — в параходна компания. Същевременно поддържа контакт с ГРУ и очаква специално назначение. ФБР има достъп до всичките му комуникации със Съветския съюз и научава много неща за съвременната съветска ТЕХНИКА НА ШПИОНАЖА.

През юни 1963 г. е трябвало за кратко да отиде в Съветския съюз, а след това отново да се върне в САЩ. Туоми обаче избира да живее в САЩ, като оставя съпругата си и децата си в Съветския съюз. Успява да се скрие и чак през 1971 г. в статия в Рийдърс дайджест ФБР признава, че той е бил двоен агент.

Туристи

Разузнавателен термин в САЩ от времето на Втората световна война, използван за АГЕНТИ, които са били прехвърляни зад германските линии.

Тъбайъс, Майкъл

Радист трети клас от американския военноморски флот, опитал се да търгува със секретни документи. През август 1984 г. Тъбайъс, който служи на танкодесантния кораб Пеориа, казва на агент от американските тайни служби в Сан Диего, Калифорния, че би продал секретни документи за 1000 долара. Преди това е заявил, че някаква „чуждестранна сила“, която не му се е представила, предлага за тях 100 000.

Тъбайъс действително е бил изнесъл от кораба шифрокарти за американски криптографски машини, които по правилник трябва да унищожи. Той е бил забелязан вечерта близо до съветското консулство в Сан Франциско. Тъбайъс, брат му и още двама се договорили да изкопчат от тайните служби някакви средства, заплашвайки ги, че ще продадат секретните документи на чуждо разузнаване. В резултат 2 от 12-те откраднати шифрокарти не са намерени, а Тъбайъс е арестуван при опит да напусне страната.

През ноември 1985 г. Тъбайъс е признат за виновен в опит да спечели пари със заплахи, като е компрометирал секретна информация и е откраднал държавна собственост. Осъден е на 20 години затвор.

Тъмно минало

Използване на определени сведения от биографията на даден човек с цел да го убедят (и с шантаж) да участва в операция на разузнаването. Не е задължително той да се превръща в таен агент, а просто може да изпълнява ролята на куриер например.

Търговски шпионаж

Вж. ПРОМИШЛЕН ШПИОНАЖ.

Търлоу, Джон (1616–1668)

Британски държавен секретар и ръководител на разузнаването по времето на Оливър Кромуел. Търлоу ръководи успешна разузнавателна организация в Англия и Европа. Шпионската му дейност е насочена против опитите за реставрация на монархията и качването на престола на сина на сваления и екзекутиран крал Чарлс Стюарт.

Преди това е бил адвокат в Съсекс. Кромуел, който управлява Англия от 1649 до 1658 г., поддържа финансово Търлоу. Търлоу създава най-ефикасната разузнавателна организация в Европа. Той направлява разузнавателната дейност от официалния си пост на министър на пощите. По-късно заема и постовете държавен секретар, министър на вътрешните работи, началник на полицията, министър на външните работи, военен министър и финансов министър. Разузнавателната му организация включва мрежа АГЕНТИ в европейските столици и в Англия (вж. УОЛИС, ДЖОН).

Търлоу надживява Кромуел и служи като държавен секретар и при неговия син Ричард (1658–1659). Той е арестуван за държавна измяна на 15 май 1660 г. По-късно е освободен и прекарва последните 8 години от живота си, като пише по въпросите на външната политика. Съставя 7 тома подбрана кореспонденция, която е безценен източник на оригинални сведения за периода на Кромуел.

Търнър, Стансфийлд (1923)

Военноморски офицер от кариерата — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ от март 1977 до януари 1981 г.

През 1946 г. завършва Военноморската академия и служи във флота 1 година. След това постъпва в Оксфордския университет като стипендиант на Роудс. През 1950 г. защитава магистърска степен. По-късно служи като капитан на няколко кораба (миночистач, военен кораб и ракетоносец).Търнър работи и в управлението на началника на военноморските операции, бил е помощник на министъра на отбраната по системния анализ, помощник и консултант на военноморския министър.

След като завършва Харвардската бизнесшкола, е повишен през 1970 г. в контраадмирал. По-късно командва група самолетоносачи, а още по-късно е началник-управление на системния анализ на ВМС на САЩ. През 1972 г. е назначен за ректор на Военноморския колеж и заема този пост в 2 години. След това става главнокомандващ Втори американски флот и Ударния флот в Атлантическия океан към НАТО. През септември 1975 г. вече е главнокомандващ Обединените съюзнически сили за южна Европа към НАТО с ранг адмирал.

Президентът Картър, който поема управлението през януари 1977 г., като човек далеч от разузнаването и нямайки подръка достоен кандидат за длъжността директор на ЦРУ, се спира на своя съкурсник от Военноморската академия Търнър, и то без да го познава добре. Търнър поема ръководството на ЦРУ и на цялото американско разузнаване (уволнява се от ВМС през декември 1978 г.).

Като директор на ЦРУ той реорганизира системата за използване източниците на информация на централата, като отделя по-голямо внимание на космическото и електронното разузнаване за сметка на агентурното. Освен това рязко съкращава участието на ЦРУ в тайните операции. Освобождава от длъжност голяма част от ветераните от Управлението по операциите и принуждава почти 150 други да се пенсионират, макар и преждевременно. Те научават за решението му от писмо, в което се обяснява: „Бе взето решение, че услугите ви вече не са необходими.“

Търнър управлява ЦРУ по типичния за един адмирал начин, като издава заповеди и очаква всяка една от тях да бъде изпълнена. Не понася да се пие по време на обяд. Във военноморския флот демонстрираното от него неодобрение би могло да накара подчинените му да се превърнат в пълни въздържатели, но в ЦРУ гледат на него като на тиранин, при това и моралист. Негодуванието срещу него идва и от склонността му да прави поправки и догадки в работата на аналитиците и да налага собствените си виждания.

По времето на Търнър плащът на секретността, който обвива ЦРУ, полека-лека изчезва. Той създава отдел за връзки с обществеността, ръководен от бивш военноморски офицер. За да се противопостави на отрицателното отношение към ЦРУ в университети и колежи, Търнър кани ректорите им на семинари в централата.

След оттеглянето си от поста директор на ЦРУ Търнър се отдава на лекторска и писателска дейност. Книгата му „Секретност и демокрация“ („Secrecy and Democracy“, 1985) е разказ за четирите му години като директор на ЦРУ. Когато предава ръкописа за преглед, служители на ЦРУ изискват повече от 100 места да бъдат преработени и махнати. В уводните си думи Търнър подчертава, че цензурата има за цел да защитава по-скоро ЦРУ, отколкото самите тайни. През 1994 г. на конференция по въпросите на разузнаването той критикува остро ЦРУ, защото не успява да предвиди падането на шаха на Иран, нито разпадането на Съветския съюз.

Търпил, Франк

Вж. УИЛСЪН, ЕДУИН.

Тюбървил, Томас

Английски рицар, служил на френския крал Филип IV и шпионирал в полза на Франция. По време на Англо-френската война от 1293–1298 г. се опитва да настрои шотландците и уелсците срещу английския крал Едуард I.

Тюмел, Паул

Британски ДВОЕН АГЕНТ в германския АБВЕР. Той е агент в Абвера от 1934 г. Преди избухването на Втората световна война служи в Дрезден и Прага, а след това — на Балканите и в Турция. Тюмел е доверено лице на ръководителя на Абвера ВИЛХЕЛМ КАНАРИС. Той е своего рода канал за връзка, чрез който антифашистите в Германия се свързват с останалия свят. Получаваната от антифашистите секретна информация Тюмел препраща на английските власти. Първоначално той работи за майор ФРАНТИШЕК МОРАВЕЦ — ръководител на чешката служба за военно разузнаване, който му дава КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ А54. С достъпа си до Абвера и до СД — нацистката служба за сигурност, Тюмел осигурява изумително точна и своевременна разузнавателна информация. Той предрича германската окупация на Чехословакия през март 1939 г. и дава възможност на англичаните да изведат Моравец и семейството му от страната. Предава на съюзниците почти всичко за Луфтвафе още в началото на войната.

След окупирането на Чехословакия Тюмел предава разузнавателни сведения само с помощта на чешкото съпротивително движение. През февруари 1942 г. е арестуван от ГЕСТАПО и предаден на военен съд. Успява да си издейства освобождаване, като ги убеждава, че се е опитвал да се внедри в чешката съпротива.

Тюмел толкова добре е работил за британското разузнаване, че сър СТЮЪРТ МИНГИС — ръководител на МИ–6, веднъж казва: „Ние привеждахме движението на нашите армии според получената поредна информация от А54.“ След арестуването и освобождаването му англичаните решават да го изтеглят, като спасителната операция носи кодовото наименование Антропоид. Опитът се проваля и Тюмел отново е арестуван. Хвърлен е в затвора за държавна измяна и през април 1945 г. е екзекутиран.

Чешкото му кодово име е Франта, както още д-р Холм и Рене.

Тюринг, Алън (1912–1954)

Английски математик и криптолог в ПАРК БЛЕЧЛИ през Втората световна война, ръководител на групата, която открива начин да се проникне в тайната на шифровата машина ЕНИГМА.

Дядото на Тюринг по майчина линия е известният гений, спасил англичаните в Индия с изобретяването на вентилатор, който охлажда субконтиненталния горещ и влажен въздух. Следвайки стъпките на дядо си, през 1936 г. — 2 години след като завършва Кеймбридж — Тюринг написва проучването „За пресмятането на числата“ („On Computable Numbers“), с което предсказва появата на компютрите. Теоретичната му версия, наречена „универсална машина на Тюринг“, може, както той казва, да имитира всяка друга машина.

Като прилагат теорията в реалността, Тюринг и колегите му от Парк Блечли са изправени пред предизвикателството на машината Енигма — те имат за задача да създадат друга машина, която да разгадае принципа й на действие. Екипът създава БРОНЗОВАТА БОГИНЯ — „огромен шкаф с цвят на мед“. Това е примитивен компютър, който разчита първите кодове през април 1940 г. и е началото на грандиозната операция УЛТРА — епохалното откритие, което дава на съюзниците възможността да разчитат германските кодове.

По-късно, когато германците усъвършенстват Енигма, криптолозите в Парк Блечли, като използват теориите на Тюринг, създават КОЛОС — първия компютър, който може да бъде програмиран.

Тюринг е дългокос млад мъж, облечен в „смачкани мръсни дрехи“ и е ХОМОСЕКСУАЛИСТ. В началото на 1944 г. учениците от близкия до Парк Блечли град се оплакват, че Тюринг ги тормози. Той е прехвърлен в секретна радиолаборатория на МИ–6 в Парк Ханслоуп в Бъкингамшир. Докато колегите му в Парк Блечли извършват монтаж на първия модел на Колос, той работи върху създаването на гласов шифратор.

След войната хомосексуалността на Тюринг му причинява немалко неприятности и представлява риск за специалните служби, както смятат началниците му. В Манчестър той е привлечен под съдебна отговорност за хомосексуализъм. Тюринг се самоубива с цианкалий.