Енциклопедия на шпионажа

Как да използваме енциклопедията1

В статиите на предлаганата енциклопедия, поместени в азбучен ред, се разказва за най-различни хора и места, учреждения и служби, оборудване, псевдоними, кодови наименования и пароли, операции и методи, обединени помежду си с едно — темата на разузнаването и шпионажа. Обмисляйки структурата на книгата, се опитахме да направим всичко, за да облекчим читателя и да улесним процеса на запознаването му с изключителния свят, който се разкрива на страниците й. За това използвахме, първо, т.нар. главни обзорни статии, отбелязани със звездичка в заглавието (те са своего рода стожери, жалони в енциклопедията), и, второ, много кръстосани препратки, набрани с по-едър шрифт.

Така например статията ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ е означена със звездичка и съдържа препратки към статиите за петимата членове на тази агентурна група, за техния главен съветски агентурист и за главния британски „ловец на шпиони“. Имената на членовете на петорката Харолд (Ким) Филби, Гай Бърджис и т.н., обособени шрифтово, показват, че в енциклопедията има отделни статии за тях. В статията ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ е включена и препратка към статията ВЕНОНА. Това е кодово наименование на американската операция за дешифриране на секретните съобщения на съветското разузнаване, благодарение на която са разобличени кеймбриджките шпиони.

Основни статии в книгата са АНГЛИЯ — ВЕЛИКОБРИТАНИЯ — ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО, АНС, ГЕРМАНИЯ, ГРУ, ИЗРАЕЛ, КГБ, КИТАЙ, КОРАБИ ЗА СЪБИРАНЕ НА РАЗУЗНАВАТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ, КРИПТОАНАЛИЗ, КУБА, МИ–5, МИ–6, МОСАД, МРЕЖА АТОМНИ ШПИОНИ, НКВД, ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ, ПОДВОДНИЦИ, РУСИЯ — СССР, САМОЛЕТИ, СВДК, СПЪТНИЦИ, СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ, ФБР, ФРАНЦИЯ, ЦРУ, ЧК, ШИН БЕТ и ЯПОНИЯ. Статиите както за действителните, така и за всички останали хора от разузнаването са дадени в азбучен ред според фамилното име. Това се отнася също за псевдонимите и кодовите наименования. Затова например статията за Рут Хамбургер Бъртън, с рождено име Урсула Кучински, се казва СОНЯ. Друг е случаят с имената на литературните, филмовите, телевизионните и пр. герои. Така например статията за Джеймс Бонд трябва да се търси не на буквата „Б“ (според фамилното име), а на буквата „Д“ (според малкото име).

При първото споменаване на американските служби и организации обикновено се дава пълното им название. По-нататък в статията авторите използват съкратените им названия. В случаите с ЦРУ (Централно разузнавателно управление), ФБР (Федерално бюро за разследване) и АНС (Агенция за национална сигурност) преценихме, че самите съкратени названия на тези специални ведомства са достатъчно популярни и без цялостно изписаното им название. Названията на неамериканските организации обикновено са изписани след абревиатурата.

В енциклопедията има обзорни статии, посветени на отделни страни, чиято история се проследява изключително през призмата на разузнаването. Това са АНГЛИЯ — ВЕЛИКОБРИТАНИЯ — ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО, ГЕРМАНИЯ, ИЗРАЕЛ, КИТАЙ, РУСИЯ — СССР, СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ, ФРАНЦИЯ и ЯПОНИЯ. Има освен това статии за Куба и Виетнам, а също за Берлин и Виена, тъй като на територията на тези страни и градове са се разгръщали най-драматичните събития в противопоставянето Изток-Запад и се е осъществявало съревнованието на разузнаванията на враждуващите държави. За своята дълга, почти сравнима с човешката история шпионажът успява да проникне във всички сфери на нашия живот. Книгата разказва за реални и измислени, съвременни и библейски шпиони, за шпиони от филмовата индустрия, телевизионните сериали и комиксите, от художествената и документалната литература за шпионажа. Някои страни в чест на своите знаменити разузнавачи даже пускат пощенски марки, за което също става дума на страниците на енциклопедията.

На читателя предлагаме прост и удобен начин за запознаване със съдържанието на енциклопедията. Най-добре е да се започне с обзорните статии, посветени на която и да е страна или тема, а от нея вече да се тръгне към другите доразвиващи и конкретизиращи тази тема статии, ориентирайки се по препратките. Впрочем понякога на читателя ще му се наложи да се довери на своята интуиция, впускайки се в търсене (което е сродно на разузнавателното) на едно или друго интересуващо го име, страна, организация предмет и т.н., но по този път не всичко ще бъде лесно, тъй като „шпионажът, — както пише Питър Райт в своята книга «Ловец на шпиони» («Spycatcher»), — това е престъпление, почти лишено от улики, затова интуицията, за добро или зло, винаги играе голяма роля за успешното му разобличаване“.

Измамата е така дълбоко вплетена в шпионажа, че автор, сблъскал се с тази тема, неизбежно поема върху себе си адския труд да отдели зърното от плявата, т.е. истината, покрита отвсякъде с лъжи — понякога случайно, а понякога преднамерено. „Поради самата му същност шпионажът е труден за изследване, а често е почти невъзможно да се установи какво точно се е случило по време на някое събитие“, се казва в „Нишка на заблуждението“ („Thread of Deceit“) — книга за „митовете“ на шпионажа през Втората световна война, написана от члена на британския парламент от Консервативната партия и водещ експерт по история на английското разузнаване Рупърт Алъсън, известен под литературния псевдоним Найджъл Уест.

Невинаги е възможно да се разкаже подробно и достоверно за съдбата на разузнавачи, специални служби и операции от Първата и Втората световна война. Още по-трудно е, когато те са оказали някакво сериозно влияние върху тези грандиозни въоръжени конфликти. Но все пак има крупни и важни имена и названия, които сме включили в енциклопедията: ЦИЦЕРОН, ШПИОНСКИ КРЪГ ЛУСИ, МИНСМИЙТ, ЧЕРВЕНИЯТ ОРКЕСТЪР, ДУШКО ПОПОВ, РИХАРД ЗОРГЕ, УПРАВЛЕНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ, СИСТЕМА НА ДВОЙНАТА ИГРА, КОМИСИЯ ДВАЙСЕТ.

Военновременните британски, американски и германски криптоложки усилия също са включени като отделни статии заради изключителната им важност по време на Първата и Втората световна война, както и през Студената война. (Вж. КРИПТОАНАЛИЗ; ЕНИГМА; МЕДЖИК; СТАЯ 40; ВЕНОНА; УЛТРА.)

Достатъчно подробно е предадена дейността (кога ефективна, кога не особено ефективна) на специалните служби от различни страни и в различно време. Отделни статии са посветени например на АБВЕРА, ЦРУ, КГБ, МИ–5, МИ–6, НКВД, АНС, ГЕСТАПО, БНД, УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ. Струва си да се отбележи, че някои организации, като КГБ, НКВД, ГЕСТАПО, по-скоро са свързани с държавната сигурност, отколкото с разузнаването, изпълнявайки чисто полицейски функции. Понятията шпионаж, разузнаване и шпионин не са включени като статии в тази книга, тъй като са общоприети. Ето как ги определяме:

ШПИОНАЖ: Разузнавателна дейност, чиято цел е тайното събиране на сведения.

РАЗУЗНАВАНЕ: Събиране на информация, подробно анализирана и проверена, въз основа на която се правят изводи по предварителна заявка и според определени изисквания на клиенти (както обикновено се наричат поръчителите на разузнавателна информация).

ШПИОНИН, РАЗУЗНАВАЧ: Човек, нает от правителство или организация за събиране на тайна информация, отнасяща се до друга, обикновено вражески настроена организация или страна. (Думата рядко се използва от професионалисти в разузнаването. Те използват термина агенти.)