Енциклопедия на шпионажа

Обединен колеж за военно разузнаване

Вж. КОЛЕЖ ЗА РАЗУЗНАВАНЕ КЪМ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА.

Обединен морски информационен център за наблюдение

Британска агенция, създадена през януари 1990 г. в Нортуд, северно от Лондон. Предназначението на центъра е да подпомага различните военни командвания и оперативни сили. Ръководи се от Морските военновъздушни сили (18-а авиогрупа от Кралските военновъздушни сили) и главнокомандващия военноморския флот.

Обединен оперативноразузнавателен център (ООРЦ)

Техническа лаборатория, която през 1962–1979 г. е монтирана на големите самолетоносачи. Предназначена е за бърза обработка (проявяване на филми, „четене“ на черната кутия) на разузнавателните данни, донесени от самолетите за тактическо разузнаване RA–5C (вж. ВИДЖИЛЪНТ A3J).

ООРЦ може да възпроизведе фотографски изображения на набелязаните ОБЕКТИ 10 минути след кацането на самолета, а също така да извършва ЕЛЕКТРОННОТО РАЗУЗНАВАНЕ и да обработва данните от ИНФРАЧЕРВЕНОТО РАЗУЗНАВАНЕ. (RA–5C е оборудван и с кинокамери, но се стига до извода, че този самолет не е за киноснимки.)

Системите на RA–5C осигуряват най-добрите фотографски и други сведения и се смятат за най-ефективното средство за тактическото разузнаване. Но RA–5C е сложен самолет, който се поддържа трудно. Няколко са свалени по време на полети над Северен Виетнам.

Обединен разузнавателен център (ОРЦ)

Разузнавателен център на Обединеното (междуведомствено) командване на САЩ, т.е. където има 2 или повече части от различните родове въоръжени сили (авиация, армия, флот, морска пехота).

ОРЦ отговаря за осигуряването на разузнавателна поддръжка на Обединеното командване и на командването на отделните родове войски.

Обединено кралство

Вж. АНГЛИЯ — ВЕЛИКОБРИТАНИЯ — ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО.

Обединено разузнаване

Американски термин, употребяван за разузнавателната дейност, водена съвместно от разузнавателните служби на различните родове войски (армия, авиация и флот). Сводките и плановете за обединеното разузнаване се изготвят в РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА на САЩ и се предоставят на Обединения комитет на началник-щабовете.

Обезличавам

Отстраняване на всякакви следи или компоненти от материал, който предстои да бъде използван в тайна операция. Това са следи, които могат да дадат насоки за произхода на операцията или за организацията, която я финансира, или за страната, дала поръчката.

Обект

Лице, агенция, база, район или страна, против които се провеждат разузнавателни операции.

Обитаема орбитална лаборатория (ООЛ)

Програма на американските военновъздушни сили за обитаем орбитален космически кораб главно за разузнавателни цели. Това амбициозно предложение не дава резултати поради непрекъснато нарастващите разходи и „черната дупка“ от Виетнамската война, която поглъща всички налични фондове.

Според първоначалния замисъл и първата набелязана орбита корабът не е трябвало да прелита над територията на Съветския съюз и няма РАЗУЗНАВАТЕЛНИ ЗАДАЧИ. Проектът е предложен през януари 1964 г. и веднага е отхвърлен от министъра на отбраната Робърт Макнамара, тъй като той не вижда необходимост военновъздушните сили да изпращат човек в Космоса.

Тогава в проекта на ООЛ са внесени 2 кардинални промени: огромна радиолокационна антена и фотооборудване за разузнавателни снимки (последното е от „лабораторната“ част на програмата КИЙХОУЛ). Проектът получава КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ ДОРИАН.

ООЛ е трябвало да се състои от 3-местна капсула Джемини, свързана с 12,30-метрова цилиндрична лаборатория и жилищно помещение, и да е с тегло около 11,350 т плюс скачената капсула — 2,724 т, и необходимото оборудване за разузнаване — 2,270 т. Извеждането в Космоса е било планирано да стане с ракета Титан 3C при орбита 240 км. Според проекта лабораторията е трябвало да извършва пълна обиколка на Земята за 90 минути, а продължителността й на престой в Космоса да е няколко години със смяна на екипажите. Предвиждало се е доставянето на хранителни продукти и смяната на екипажите да стават с космически кораби. Престоят на 2-членните екипажи е трябвало да бъде максимум 30 дни. Предложената фотоапаратура за ООЛ е трябвало да има разширение 10 см, което означава, че е щяла да може да улавя обекти с тази големина на Земята. Въпреки това атмосферни смущения биха намалили ефективността до 23 см, което също би било доста добър успех.

ДЖЕФРИ РИЧЕЛСЪН пише в „Тайните очи на Америка в Космоса“ („America’s Secret Eyes in Space“, 1990):

Един от най-важните пунктове на проекта ООЛ е бил предвидената способност непрекъснато да се наблюдава разположението на съветските ракети и бомбардировачи. Същевременно е била осигурена значително по-голяма гъвкавост, отколкото при разузнавателните спътници (вж. КОРОНА), и е имало да се извършват и други изследвания в Космоса. Освен това военноморският флот се е надявал, че ООЛ ще се използва и за океанско НАБЛЮДЕНИЕ.

Някои от служителите на Пентагона обаче смятат проекта ООЛ за „играчка“ за военновъздушните сили, а ЦРУ, тъй като отговаря за развитието на разузнавателните спътници, усеща, че новото начинание повтаря вече нещо постигнато и че не е нужно. Мнението на ЦРУ е важен фактор при вземането на решения. Освен това няколко конгресмени от Флорида, след като узнават, че ООЛ ще бъдат изстрелвани от военновъздушната база Ванденбърг в Калифорния, а не от Кейп Канаверал, се противопоставят на проекта. Те се опасяват, че по този начин ще бъдат закрити много работни места във Флорида. Според плана ООЛ е трябвало да бъдат изстрелвани от Ванденбърг, защото, за да се достигне полярна орбита от Канаверал, товарът трябва да се намали от 1,2 до 2,3 т, което значително намалява ефективността на ООЛ.

Развитието на ООЛ върви едновременно с първия необитаем космически кораб, чието изстрелване е определено за 15 април 1969 г., а първото изстрелване на обитаема лаборатория е насрочено за декември 1969 г. Междувременно теглото на ООЛ по проект се увеличава на над 15 т, което е далеч повече, отколкото ракетата Титан 3C може да изнесе в орбита. Налага се да се разработи нова версия на Титан, обозначена 3M.

Компонентите на ООЛ се изпробват, някои по време на космически полет, но целият проект няма бъдеще. Непрекъснато нарастващите средства и все по-малкото политически поддръжници водят до отказване от проекта. Макнамара вече не е в Пентагона и все по-големите разходи във Виетнамската война водят до прекратяването или отлагането на множество проекти, които не са свързани с войната. Освен това военновъздушните сили създават нов бомбардировач (B–1), а военноморският флот — нова стратегическа подводница (Трайдънт). ООЛ е най-голямото „невоенно“ перо в бюджета за проучване и развитие на военновъздушните сили, което, както пише Ричелсън, „бе доста примамлива цел“. Междувременно първата орбитална лаборатория без хора на борда е изстреляна в края на 1970 г., а първата с хора — в средата на 1971 г.

Увеличаването на разходите продължава, а се забавят и полетите. Официалното съобщение за отменянето на проекта е направено на 10 юни 1969 г. Проектът е „погълнал“ около 1,5 млрд. долара.

Обработка на документите

Политизиране или тенденциозно представяне на разузнавателния анализ, за да бъдат подкрепени дадена политическа гледна точка или определени цели. Терминът се използва в шпионските кръгове от началото на 90-те години.

Обратна връзка

КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на серия изследвания, проведени от корпорация Ранд корпорейшън за ВВС на САЩ през 1951–1954 г. Целта е научно обосноваване на програмата за разузнавателни СПЪТНИЦИ.

Проектът Обратна връзка е отправна точка за разработката на американските шпионски спътници КОРОНА.

Обувка

Руски жаргон за паспорт.

Обущар

Руски жаргон за фалшификатор. Вж. КУНДУРДЖИЯ.

Объединенное государственное политическое управление (ОГПУ)

Вж. ЧК.

Овакимян, Гаик (1898-?)

РЕЗИДЕНТ на НКВД в Ню Йорк през 30-те години. Овакимян пристига в Съединените щати през 1933 г. и работи под ПРИКРИТИЕТО на търговската организация АМТОРГ. Овакимян (на Запад го наричат Оваким) има инженерно образование и е специализирал в ПРОМИШЛЕНИЯ ШПИОНАЖ. В книгата „Войната между ФБР и КГБ“ („The FBI — KGB War“, 1986) сътрудникът на ФБР Робърт Ламфиър и писателят Том Шахтман пишат: „Често го наричаха «хитрия арменец» и това бе начинът, по който успяваше да се измъкне, защото никога не ставаше напълно ясно дали е арменец или не.“ Овакимян е бил нисък — около 170 см, и е тежал около 75 кг.

Според Ламфиър и Шахтман хората, които вербува Овакимян за шпиони, са навсякъде в Съединените щати, в Мексико и Канада. Той е вербувал ЮЛИУС РОЗЕНБЕРГ и съпругата му Етел в МРЕЖАТА АТОМНИ ШПИОНИН през 1938 г. Той се среща с Лев Троцки в Мексико и изпраща съобщение за убийството му на Рамон Меркадер. (Убийството е извършено на 20 август 1940 г., а Троцки умира от раните си на следващия ден.)

През май 1941 г. ФБР арестува Овакимян и го обвинява, че не се е регистрирал като чуждестранен търговски представител в Министерството на правосъдието. В затвора Овакимян настоява, че има дипломатически имунитет и че просто е посредник за купуване на оръжия и по политически причини не е успял да постигне договореност за значителни сделки. Съветското посолство плаща гаранцията му от 25 000 долара, за да бъде освободен.

Няколко от АГЕНТИТЕ му са идентифицирани и ФБР се надява да го изправи пред съда. Но тъй като 6-има американци са задържани в Съветския съюз, се постига споразумение, според което в края на юли 1941 г. Овакимян получава разрешение да напусне Съединените щати. (От 6-имата американци трима не успяват да се завърнат в САЩ — Германия напада Съветския съюз и двама от тях попадат в ръцете на германците, а третият е задържан в съветски затвор.)

Когато се завръща в щабквартирата на НКВД в Москва, Овакимян е назначен за началник на Отдела за Америка и през 1944 г. одобрява телеграма, изпратена в Съединените щати, която дава разрешение на ХАРИ ГОЛД — КУРИЕР на НКВД, да се срещне с ДЕЙВИД ГРИЙНГЛАС — войник, който работи в лабораторията, където се създава атомната бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Голд е от една шпионска група, а Грийнглас — от друга. И двете се ръководят от НКВД. Нарушението, направено при тази среща, е значително и Овакимян е отстранен от длъжност.

Уволнен е от КГБ (организацията наследник на НКВД) през 1956 г., след смъртта на ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ, когато Никита Хрушчов заклеймява ексцесиите на покойния диктатор Йосиф Сталин.

ОВС

ОСОБЕНО ВАЖНИ СВЕДЕНИЯ.

Овърлайт

Мисия, изпълнявана от шпионски самолети, снабдени с фото- и кинокамери или оборудвани с радиоелектронна апаратура за наблюдение. Полетът се извършва над вражеска страна за СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ (за разлика от ТАКТИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ, когато полетите се извършват над вражеските войски). Терминът „облитане“ е пуснат в употреба по време на Студената война, а първите облитания над Съветския съюз са през 1952 г., извършени от американския самолет B–47 СТРАТОДЖЕТ и английския КАНБЕРА (англичаните летят по молба на правителството на САЩ).

Овърлорд

Вж. ДЕНЯТ Д.

Огинс, Айзая

Американец, станал жертва на Сталиновите репресии. През септември 1992 г. руският президент Борис Елцин съобщава на американските власти, че Огинс е бил арестуван в Съветския съюз и разстрелян.

Огинс е арестуван по обвинение в шпионаж през 1939 г. и хвърлен в съветски затвор. Очаквало се е да бъде освободен след Втората световна война. ВИКТОР АБАКУМОВ — ръководител на МГБ (вж. НКВД, СМЕРШ), предлага обаче на Сталин „американецът да бъде ликвидиран“. Екзекутиран е през 1946 г.

Руският историк генерал Дмитрий Волкогонов казва през 1992 г., че този случай е „трагедия… достойна за перото на Шекспир“ и че Огинс не е бил шпионин.

Огородник, Александър (?–1977)

Шпионин за ЦРУ от един от отделите на съветското Министерство на външните работи през 70-те години. Предполага се, че след ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ е най-високопоставеният американски АГЕНТ от Съветския съюз.

ДЖОН БАРЪН — автор на книгата „КГБ днес“ („KGB Today“, 1983), пише, че Огородник се е обърнал към ЦРУ през 1974 г., докато все още е бил служител в една от съветските служби в Канада. Предал е „стотици“ секретни документи на ЦРУ, но през 1977 г. е заловен в момент, когато ги фотокопира. След като признава вината си, моли за любимата си химикалка, с която да подпише самопризнанията си. В химикалката е имало скрита отрова, която Огородник поглъща. Умира моментално.

Огородникова, Светлана (1951)

АГЕНТ на КГБ. Арестувана през 1984 г. в САЩ при опит да получи секретни документи от любовника си — агент РИЧАРД МИЛЪР от ФБР. Пред съда тя и съпругът й Николай се признават за виновни.

Николай е украински евреин (истинското му фамилно име е Волфсон). Участва във Втората световна война още 11-годишен и е пленен от германците. След войната се свързва с престъпния свят и след 4 обира е изпратен в затвора за 14 години. През 1968 г. е освободен и се жени за Светлана. През 1970 г. получават разрешение да емигрират в Израел с малкия си син. Но във ВИЕНА, изглежда, променят решението си и заминават за САЩ като политически емигранти. Установяват се в Западен Холивуд. Светлана разпространява съветски списания, работи понякога като медицинска сестра и се хвали с връзките си в съветското консулство. Съмнителното е, че е постигнала невъзможното и пътува от време на време в Съветския съюз. Николай работи — пакетира месо. Синът им Матвей прекарва летните ваканции в младежкия лагер на Черно море, а родителите му дори обсъждат възможността да го изпратят във военна школа в Съветския съюз.

През 1982 г. Светлана попада под наблюдението на ФБР, когато агент Джон Хънт я моли да стане информатор за руската общност в района. Тя приспива вниманието на ФБР, като понякога подава откъслечна информация за просъветската дейност сред емигрантите. ФБР я наблюдава, тъй като не се държи като обикновена руска емигрантка. Привлекателната стройна и тъмноока блондинка скоро започва романтична връзка с Хънт. Според наблюденията на ФБР Хънт и Светлана са провели 55 срещи през 1982 и 1983 г. Веднъж те отиват на лекар в Лос Анджелис. Хънт твърди, че Светлана трябвало да бъде изследвана заради „рядко срещана болест на кръвта“, а Светлана — че Хънт я е завел на лекар, за да направи аборт. Тя доста упорито намеква, че бащата на детето е Хънт, очевидно без да знае, че агентът е бил опериран за стерилитет през 1960 г. (52-годишният Хънт се оттегля от ФБР през 1984 г.)

През 1984 г. Милър е определен да работи със Светлана. Той също съвсем скоро е въвлечен в любовна връзка с нея. Милър си спомня случай, когато са пътували с кола по магистрала в Лос Анджелис:

Крайната точка на пътуването е съветското консулство в Сан Франциско. Милър — 47-годишен агент с изключително неблагоприятна характеристика за по-голямата част от 20-те години, прекарани в агенцията, очевидно е бил забравил, че ще го видят агенти на ФБР, които наблюдават консулството на Съветския съюз. Скоро след пиянското пътуване ФБР научава, очевидно от информатор, че Милър и Светлана са любовници, и започва да следи двойката. На видеокасети се записват срещите им, подслушват се телефонните им разговори и тайно се проверяват нещата, които Милър носи със себе си. Агентите от ФБР събират и доказателства срещу Светлана, за която се предполага, че работи за КГБ.

Светлана твърди пред съда, че се е опитала да отблъсне сексуалните набези на Милър и се е съгласила само защото „той ме плашеше“. В отговор Милър заявява: „Нека да кажем, че аз имах по-голямо желание да спя с нея.“ На една от срещите си с Милър тя се представя за майор от КГБ и му обещава 65 000 долара в злато и в брой, ако той шпионира за КГБ. Представя му съпруга си под името Волфсон — ковчежника на КГБ за тази операция. Възможно е Милър да не е знаел, че Волфсон наистина е съпруг на Светлана.

Поръчват му да разбере къде се намира майорът от КГБ СТАНИСЛАВ ЛЕВЧЕНКО — ИЗМЕННИК, и да открие Виктор Беленко — съветски пилот, който през 1976 г. е избягал с МиГ–25 на Запад. И двамата са получили задочни смъртни присъди в Съветския съюз и вероятно са ги търсели за изпълнение на присъдите.

На 27 септември 1984 г. Милър съобщава на прекия си началник Брайс Кристенсън — ръководител на контраразузнавателния отдел, че в продължение на месеци работи съвсем сам, за да проникне в КГБ. И че сега съобщава за това, за да му разрешат да пътува със Светлана до Виена, където операцията по внедряването ще продължи. Началникът на Милър решава, че по някакъв начин той е открил, че е под наблюдение.

През нощта на 3 октомври Милър и Огородникова са арестувани. На съда заедно с Милър се предадени Светлана и съпругът й Николай. Двамата се признават за виновни в шпионаж при уговорката, че присъдата няма да бъде доживотен затвор. Светлана е осъдена на 18, а Николай — на 8 години затвор. (Синът им е изпратен в Съветския съюз.) По време на преговорите за присъдата Светлана се съгласява да свидетелства срещу Милър. Но тя разказва объркващи, често противоречиви истории за връзката си с Милър и не издържа на теста с ДЕТЕКТОРА НА ЛЪЖАТА.

Три месеца по-късно съдията по случая с Милър заявява, че ще има ново гледане през ноември 1985 г. Това е първият случай на процес за шпионаж, който не завършва с присъда. По време на втория процес Милър е признат за виновен.

През януари 1990 г. Николай е освободен, след като е излежал 5 години. Той става шофьор на хотелски автобус и спечелва награда от полицейския участък в Лос Анджелис за това, че задържа въоръжено лице, което се опитва да отвлече автобуса му. Но през октомври 1991 г. е арестуван отново — Имиграционната служба се опитва да го депортира.

ОГПУ

Вж. ЧК.

Ограда

Руски жаргон за границата с друга страна. Терминът се използва във връзка и с военни, и с разузнавателни дейности.

Ограничено

Американска степен на СЕКРЕТНОСТ, използвана за информация, която, в случай че бъде разкрита без разрешение, може да се окаже в ущърб на националната сигурност. Терминът „Ограничено“ е създаден след Втората световна война и е най-ниската степен на секретност. След това се подреждат във възходящ ред ПОВЕРИТЕЛНО, СЕКРЕТНО и СТРОГО СЕКРЕТНО. „Ограничено“ вече не се използва като степен на секретност в САЩ.

ОДЕССА

Тайна организация на бивши германски офицери от СС, създадена непосредствено след Втората световна война. Тя става основен обект на западните разузнавателни агенции. Основната функция на ОДЕССА е организирането на бягството на офицери от СС, издирвани от международния военен трибунал за извършени военни престъпления. Названието ОДЕССА е съкращение от Organisation der Entlassenen SS Angehorigen (ODESSA — Организация за освобождаване на бивши членове на СС). Организацията има агенти в цяла Германия и нелегална подорганизация, известна като Die Spinne (Паякът). Американските и израелските разузнавачи смятат, че ОДЕССА е организирала бягството на Адолф Айхман в Южна Америка; на Йозеф Менгеле — лекаря от СС, извършвал нечовешки експерименти в Освиенцим, а също и на още много други, по-неизвестни офицери от СС. Организацията става известна на съюзническите окупационни сили скоро след края на войната. Предполага се, че един от създателите на ОДЕССА е ОТО СКОРЦЕНИ — смелият германски специалист по специални операции. Говори се, че офицери от СС контрабандно изнасят огромни суми от Германия. Бягащите кадри на СС имат фалшива самоличност. Една от основните спирки по пътя на бягството, начертан от ОДЕССА, според израелското разузнаване е Буенос Айрес, Аржентина. Организацията получава популярност, макар и лоша, след публикуването на изпълнения с напрежение роман на Фредерик Форсайт „Досието ОДЕССА“ („The ODESSA File“, 1972), по-късно филмиран с участието на Джон Войт, Мария Шел и Максимилиан Шел.

Одзаки, Ходзуми (1901–1944)

Японски писател и журналист, шпионирал за Съветския съюз. Одзаки е главният японски съучастник на съветския шпионин РИХАРД ЗОРГЕ.

Роден е в Токио, но е отраснал във Формоза (сега Тайван), където баща му е издател на вестници. Учи в Токийския императорски университет и завършва през 1925 г. Следващата година постъпва в токийския вестник Асахи шимбун. През 1927 г. се премества в Осака асахи, а през 1929 г. става кореспондент в Шанхай. Там през 1930 г. се запознава с Рихард Зорге, който под ПРИКРИТИЕТО на германски журналист пристига в Япония през 1933 г.

Одзаки е един от главните представители на Япония в тайното съвещание на Института за тихоокеански взаимоотношения, проведено в националния парк Йосемити, Калифорния, през 1936 г. Година по-късно е назначен за член на „мозъчен тръст“, който се занимава с политическо планиране на високо равнище, и е съветник на министър-председателя. По такъв начин заема ключова позиция за предаването на тайни от най-високо равнище на Зорге. Убеждението, което го ръководи, е, че японското правителство трябва да бъде свалено за доброто на страната.

На 14 октомври 1941 г. е арестуван, обвинен в държавна измяна и осъден на смърт. Обесен е заедно със Зорге на 7 ноември 1944 г.

Одъм, Уилям (1932)

Директор на АНС от май 1985 до юли 1988 г. Известен с прямия си характер и привърженик на „твърдата линия“ като военен помощник на съветника по националната сигурност на президента Картър Збигнев Бжежински, за което получава прозвището Суперястреба на Збиг.

През 1950 г. Одъм завършва военна академия. По-късно защитава магистърска степен (1962) и докторат (1970) по политология в Колумбийския университет. Специализира руски език в различни армейски школи, посещава курсове по парашутизъм и колежа на Генералния щаб на армията.

Назначенията му включват американски мисии за военна свръзка със съветските сили в Германия през 1964–1966 г. и помощник военен АТАШЕ в Москва през 1972–1974 г. Участва в процеса за мирно урегулиране на Виетнам през 1970–1971 г. Занимавал се е и с преподавателска дейност във Военната академия в Уест Пойнт, Ню Йорк.

През януари 1977 г. Бжежински става съветник по националната сигурност на президента Картър и избира за свой помощник Одъм. Двамата се познават от Колумбийския университет. На тази длъжност Одъм трябва да създаде план-програма в отговор на съветското влизане в Афганистан и на задържането на американци като заложници при нападението на американското посолство в Техеран.

В началото на 1981 г. напуска СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, а през ноември 1981 г. е назначен за заместник-началник ЩАБ ПО РАЗУЗНАВАНЕТО. На този пост през 1982 г. е повишен в звание генерал-майор, а през 1984 г. — генерал-лейтенант.

През май 1985 г. Одъм встъпва в длъжност директор на АНС. Година по-късно, загрижен за вниманието, което ще привлече предстоящият процес на съветския шпионин РОНАЛД ПЕЛТЪН — бивш специалист по комуникациите от АНС, той настоява за цензура на информацията по този случай. Одъм се страхува, че методите за събиране на разузнавателни сведения ще бъдат разкрити, и предлага да се отправи публично искане към средствата за масова информация медиите да ограничат репортажите си по случая, искайки предупреждението да включва и заплаха за съдебно преследване към всеки репортер, който го пренебрегне. (Руснаците, разбира се, вече знаят всички тайни, които Пелтън би могъл да разкрие по време на открит процес.) Предупреждението е направено, но без да се споменава заплахата за съдебно преследване.

Освен това Одъм критикува служителите в администрацията на Рейгън, че дават важни секретни сведения на журналистите. Той твърди, че администрацията носи по-голяма отговорност за изтичането на информация за пресата, отколкото Конгресът: „От Конгреса изтича информация… но от администрацията изтича много повече информация, понеже е по-многобройна. А за мен остават последиците от това изтичане.“

На 2 септември 1987 г. по време на среща с военните репортери той допълва: „Изтичането на информация разрушава системата [на разузнаването в областта на комуникациите] далеч повече през последните 3–4 години…“ Последното му изречение е: „Това са смъртоносни загуби.“

Одъм напуска АНС и се пенсионира от армията на 1 август 1988 г.

ОКСКАРТ

Вж. ОКСКАРТ A–12.

ОКСКАРТ A–12

Американски разузнавателен самолет, предшественик на SR–71 Блекбърд. Съобщение за съществуването му на 26 февруари 1964 г. прави самият президент Джонсън:

Президентът насочва умишлено вниманието към A–11, за да може да прикрие истинското предназначение на самолета. В същото време A–12 изпълнява тайни полети, но не от Едуардс.

A–12 е разработен по поръчка на ЦРУ от локхийдското конструкторско бюро на ЗАВОДИТЕ СКУНК. Отличава се с изключително дългия си източен корпус и 2-та огромни реактивни двигателя, монтирани на къси триъгълни крила. Използваната титаниева сплав е била дефицитна и скъпа и все още производството й не е било на равнище. 80% от първите доставки на титан не са били годни за употреба. Материалът и дизайнът са изисквали A–12 почти изцяло да бъде ръчна изработка. Сред другите проблеми си е оставала нуждата от специално гориво и смазочно масло, което да издържа 600° по Фаренхайт. A–12 е пуснат в експлоатация през ноември 1965 г. ЦРУ е възнамерявало да го използва за НАБЛЮДАТЕЛНИ ПОЛЕТИ над Куба, но тези мисии не са осъществени (вж. операция СКАЙЛАРК (Чучулига)). Първите и единствени полети на A–12 по предназначение са през 1967 г. над Северен Виетнам, известни под кодовото наименование ЧЕРЕН ЩИТ. A–12 излита от военновъздушната база Кадена, Окинава, и извършва 26 фоторазузнавателни мисии над Северен Виетнам в периода от 31 май 1967 г. до началото на 1968 г. Въпреки че някои от полетите му са били засичани и самолетът е бил обстрелван с ракети земя — въздух SA–2, нито един път не е бил свален или повреден. (С ракетата SA–2 над Съветския съюз е бил свален Ю–2 (U–2), пилотиран от ФРАНСИС ГАРИ ПАУЪРС, както и още един Ю–2 (U–2) — над Куба, пилотиран от РУДОЛФ АНДЕРСЪН-МЛАДШИ.)

На 26 януари 1968 г. A–12 изпълнява мисия над Северна Корея, за да направи снимки на заловения американски разузнавателен кораб ПУЕБЛО. Полетът е засечен от радар в КИТАЙ. Втората, последна мисия на A–12 над Северна Корея е на 8 май 1968 г.

До март 1968 г. самолетът на военновъздушните сили SR–71, заимстван от A–12 и заменяйки го, прелита до Окинава за наблюдателни полети над Северен Виетнам. Впоследствие използването на A–12 е ограничено до тренировъчни полети. През 1968 г. здравите A–12 са прибрани в хангари. (От 15-те построени 6 са изгубени при злополуки и 1 се разбива при опит да изстреля разузнавателен апарат D–21.)

За разлика от A–12, който е с достатъчно място за камери и друга апаратура, тъй като е с 1 пилот, SR–71 има предимството, че е предвиден втори пилот за сложното управление при разузнавателните операции. За втори пилот са модифицирани два A–12, планирани да се използват за излитане на безпилотния самолет D–21.

Изтребителят YF–12A е създаден по модела на A–12. Като допълнение има втора позиция за обслужващ оръжейните системи и достатъчно място за ракетите въздух — въздух. Първият му полет е на 26 април 1962 г. От този модел са произведени само 3 изтребителя.

Революционният A–12 поставя множество рекорди в авиацията. По време на полет над САЩ на 21 декември 1966 г. са изминати 16 317 км за 6 часа при средна скорост 2720 км/ч.

A–12 OXCART

Олдфийлд, Морис (1915–1981)

Изключително успешен генерален директор на британската разузнавателна служба МИ–6 от 1973 до 1978 г.

Като син на фермер арендатор сър Морис Олдфийлд е първият ръководител на МИ–6 с такъв произход. Завършва Манчестърския университет през 1937 г., а през 1941 г. постъпва в армията в Южния Стафърдширски полк. По-късно е прехвърлен в Корпуса за военно разузнаване и на 13 април 1943 г. от ефрейтор в полева служба за сигурност е произведен веднага в лейтенант. Изпратен е в Близкия изток, където британското разузнаване попречва на германските шпионски операции в района.

В края на 1946 г. Олдфийлд е майор с временно звание подполковник и с няколко отличия за военновременната му служба. По това време започва работа в МИ–6 — главно в лондонската щабквартира, известна като БРОДУЕЙ. Първата му задача в чужбина е в щаба на британския специален пълномощник за Югоизточна Азия от 1950 до 1953 г., а в Сингапур е от 1955 до 1958 г.

Олдфийлд е главен резидент във Вашингтон от 1960 до 1964 г., когато се появяват нови сигнали, че в британските разузнавателни служби има инфилтрирани съветски АГЕНТИ. (Вж. ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ.) През следващото десетилетие се завръща в Лондон, а през 1973 г. е назначен за генерален директор на МИ–6.

На 13 октомври 1975 г. крило на Ирландската републиканска армия прави опит да го убие, като поставя 13-килограмова бомба между решетките и прозореца на ресторант Локет в Лондон. Олдфийлд живее в същата сграда и същата вечер си е вкъщи. Бомбата е обезвредена около 3 минути преди да избухне.

Той остава генерален директор до 2 октомври 1979 г. След като се пенсионира, е назначен от министър-председателката Маргарет Тачър за координатор на британската сигурност и разузнаване за Северна Ирландия.

През март 1980 г. Олдфийлд признава, че е ХОМОСЕКСУАЛИСТ, и в края на май моли министър-председателката да го освободи от поста поради влошаване на здравето. Смята се, че е бил изключително успешен директор на МИ–6, особено в създаването на здрави взаимоотношения с американските, френските и израелските разузнавателни служби.

В „Кой кой е в шпионажа“ („Who’s Who in Espionage“, 1984) Роналд Пейн и Кристофър Добсън описват Олдфийлд като „мъж с очила, с бузесто лице, весел нрав и приятно чувство за хумор, твърд човек, който не приема насилието. Наистина беше доста невероятно, че беше изпитал грубата страна на шпионажа“.

Носят се слухове, които са неточни, че ДЖОН ЛЬО КАРЕ го използва за прототип на героя си ДЖОРДЖ СМАЙЛИ.

Олекси, Юзеф

Полски министър-председател, принуден да подаде оставка на 24 януари 1996 г., след като военен прокурор прави официално проучване по обвинението, че е шпионирал за Съветския съюз. Разследването се задълбочава и с проверката на двама съветски дипломати в Полша, които също са били шпиони.

Прокурорът Славомир Гожкевич обявява, че възнамерява да предприеме разследване след съобщенията, че Олекси, по това време министър на вътрешните работи, е предавал информация на съветското разузнаване. Олекси отхвърля обвиненията от подалия оставка министър на вътрешните работи Анджей Милчановски, че е шпионирал за Москва от времето, когато е бил провинциален комунистически деец от 80-те години до 1995 г., когато става говорител на полския парламент.

Той признава, че е имал контакти с двамата съветски дипломати, които, както по-късно се оказва, са високопоставени офицери от КГБ, но твърди, че никога не им е предавал информация. Олекси и политическите му съратници заявяват, че обвиненията в шпионаж са измислени и отправени от АГЕНТИ на полската сигурност, подтикнати от опозицията, която не се е примирила със загубата на Лех Валенса на изборите за президент през 1995 г. (Избран е бившият комунист Александър Квашневски, Олекси е бил в предизборния му щаб.) Валенса приветства решението на прокурора за разследване на Олекси.

Единадесет месеца по-рано Олекси е станал министър-председател — седмият министър-председател за 6-те години след падането на комунизма в Полша.

Според полските закони за шпионаж се дава от 5 години затвор до смъртна присъда.

ОМИЦН

ОБЕДИНЕН МОРСКИ ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ЗА НАБЛЮДЕНИЕ.

ОНР

ОЦЕНКА НА НАЦИОНАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ.

ООЛ

ОБИТАЕМА ОРБИТАЛНА ЛАБОРАТОРИЯ.

ООРЦ

ОБЕДИНЕН ОПЕРАТИВНОРАЗУЗНАВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР.

Оперативен работник

Професионален член на разузнавателна организация, който отговаря за АГЕНТИ — вербуването и контролирането им при даден случай.

Това е и другият термин за АГЕНТ.

Оперативен работник от проследяването

Термин на британската Служба за сигурност (МИ–5) за наблюдателите, които проследяват съветските (руските) дипломати и други членове от персонала на посолството в Лондон и други части на Великобритания.

Оперативна група

Означение за ПРИКРИТИЕ на военноморски разузнавателни операции на САЩ, в които участват кораби и други военноморски части. В случая с Оперативна група 96 военноморският флот координира дейността на КОРАБИТЕ ЗА РАЗУЗНАВАТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ в Далечния изток в края на 60-те години под ръководството на командващия военноморските сили на САЩ в Япония. Оперативна група 96 (Task Force) е прехвърлена към шпионските кораби Бенър и ПУЕБЛО.

Но отнесен към военноморското разузнаване, терминът „оперативна група“ може да означава също конкретна организационна структура или служба. Началото на този смисъл на термина е поставено от УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ (УВР), което нарежда на своето разузнавателно подразделение — Група за осигуряване на военноморски операции (ГОВО) — да създаде „глобална организация за събиране на разузнавателна информация, законспирирайки много добре тази дейност под цивилно прикритие“.

Тъй като съществуването на ГОВО е всеизвестен факт, служителите от военноморското разузнаване търсят начин да осигурят индивидуално прикритие, така че, ако една операция се провали, да не се провали цялата ГОВО. Избраното прикритие е „оперативна група“ — стандартно военноморско наименование за оперативен екип.

„В случай че оригиналното означение на оперативната група — 157 — е компрометирано по някакъв начин, екипът просто ще бъде заменен с друг със следващ пореден номер. Оперативна група 157 няма за цел да замени означението ГОВО, което е оригиналното име на организацията… но името ГОВО просто избледня с времето“ — пише историкът на разузнаването ДЖЕФРИ РИЧЕЛСЪН.

През 70-те години Оперативна група 157 (ОГ 157) — Task Force 157 (TF 157), участва в различни разузнавателни мисии, които варират от наблюдение на пристанища до осигуряване на СТРОГО СЕКРЕТНИ канали за комуникации, използвани при уреждането на тайното пътуване на съветника на президента Никсън по въпросите на националната сигурност Хенри А. Кисинджър в Китай. (Вж. УЕДЪР.)

В оперативната група работят по договор около 75 външни сътрудници, между които е и ЕДУИН УИЛСЪН — бивш офицер от ЦРУ, по-късно обвинен и съден за продажба на оръжие на Либия.

Официалното наименование на прикритието на Оперативната група е Командване на военноморските административни служби — щабна структура в състава на ВМС на САЩ, чието предназначение е да работи с личния състав на военноморските сили в отдалечените точки на планетата. Неофициалното прикритие на Оперативна група 157 е международната консултантска фирма Пиърс Морган асошийтс. Фирмата е в същата сграда в Александрия, Вирджиния, където се помещава и Командването на административните служби. ОГ 157 разполага с около 25 офиса в света и управлява най-малко 10 КОМПАНИИ ЗА ПРИКРИТИЕ в Съединените щати и други страни.

Екипът е толкова секретен, че и самото му съществуване не се знае от обществеността, както и фактът, че военноморският флот има програма за АГЕНТУРНО РАЗУЗНАВАНЕ (АГЕНТРАЗ). В свидетелските си показания пред Сенатската финансова комисия адмирал Д. Гедис — заместник-директор на военноморските операции за логистика, разкрива съществуването на АГЕНТРАЗ: „Военноморската програма за агентурно разузнаване разширява операциите си във важни райони.“ Той говори и за ОГ 157. Понякога ОГ набира чрез вестникарски обяви цивилни, които да работят като ОПЕРАТИВНИ РАБОТНИЦИ, да водят агенти и да провеждат операции в офисите в чужбина. В Германия например те са имали връзки с пенсионирани ветерани от военноморския флот, които са можели да работят като агенти за прехващане на пощата между Източна и Западна Германия.

При една от операциите се налагало използването на шпионски кораб под ирански флаг. Уилсън купува траулер и го продава на Иран за 500 000 долара. Траулерът е трябвало да плава в близост до съветски кораби, да наблюдава и да записва електронните им сигнали. Но са съществували няколко такива ОБЕКТИ в Персийския залив, а и този траулер не е бил твърде подходящ.

Една от задачите на ОГ е да наблюдава пренасянето на ядрено оръжие от руснаците. Руските кораби се проверяват при „стеснения на пътя“, като Гибралтар и Босфора, от „цивилни“ яхти, на които обаче се намират военноморски техници с оборудване за улавяне на ядрени сигнали. (Вж. СЕРИЯ КЛАСТЪР.)

Екипът осигурява и данни за съветските оръжия по време на преговорите за ограничаване на стратегическите оръжия. ОГ 157 прехвърля агенти от Тайван до континентален Китай, където те инсталират електроннонаблюдателна апаратура. Тези операции са прекратени след историческото посещение на Никсън в Китай през 1972 г. Във Виетнам ОГ 157 осигурява подробна информация за пристанището Хайфон и оказва помощ на морската авиация на САЩ при минирането на пристанището от въздуха. През октомври 1973 г. оперативната група докладва, че е забелязала признаци за доставка на ядрено оръжие в Египет по време на войната му с Израел. Истина е, макар и да няма потвърждение на това съобщение.

По същото време започва разследване за финансовата дейност на ОГ 157, в хода на което са разкрити например сделки между сътрудници (Уилсън) и фирми доставчици на оборудване и снаряжение за оперативната група. Приблизително по това време (октомври 1974 г.) ДИРЕКТОР НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ става капитан I ранг БОБИ РЕЙ ИНМАН. Той има заповед от Пентагона да намали разходите за разузнаването и ОГ 157 е една от възможностите. След неуспешен опит ОГ 157 да премине към ЦРУ или РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА през юли 1976 г. групата е закрита от Инман, като прекратяването на дейността влиза в сила от 30 септември 1977 г.

„Оперативните работници получават заповед да унищожат всички данни за служители от военноморския флот… — твърди историкът Ричелсън — Те трябва да отричат, че оперативната група изобщо е съществувала.“

Съществуването на ОГ 157 става известно през 1977 г. Журналистът БОБ УДУЪРД от Вашингтон поуст, работейки над статия за Уилсън, се добира до данни за дейността й.

След закриването на ОГ 157 всички нейни активи и операции се разпределят сред разузнавателните служби в РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ. Военноморският флот запазва част от дейността на ОГ 157, като я прехвърля към ОГ 168, занимаваща се с ТАКТИЧЕСКО и ТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ за командващите бойния флот. ОГ 168 се появява в състава на КОМАНДВАНЕТО НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ през 1969 г., за да се избегнат съкращенията в самото командване. През 1977 г. наследява от ОГ 157 подразделенията за научно-техническото разузнаване в Далечния изток и 2 подразделения в Мюнхен, които се занимават предимно с разпити на бегълци и изменници като източници на важна информация за морското разузнаване.

Вж. ГОЛДФИНГЪР.

Оперативна игра

Предаване на лъжлива информация на врага (и получаване на точни сведения в отговор) от сътрудник на разузнаването, който се представя за вражески АГЕНТ или пък е пленен и превербуван агент. Обикновено това става чрез обмена на данни по рация (радиоигра).

Вж. СИСТЕМА НА ДВОЙНАТА ИГРА.

Оперативна проверка

Пълна проверка на личността за честност и благонадеждност. Обикновено се изисква за получаване на достъп до секретни материали. На проверка и уточняване на биографични данни се подлагат сведения за раждане, гражданство, образование и местата на работа. Изясняват се и се препроверяват данните за получени кредити и пътувания в чужбина. Допълнителни сведения се получават от разговорите със съседите и колегите по служба. Американската оперативна проверка включва също и проверка по линия на всички федерални служби за възможно откриване на неблагоприятна или компрометираща информация, а също и по линия на полицейската и съдебната система (дали даденият човек не е бил привличан под съдебна отговорност).

Специалната оперативна проверка за висши служители (например за потенциални членове на правителството) се провежда от сътрудниците на ФБР, за да получат достъп до секретна информация. Оперативната проверка не се извършва за изборните държавни дейци (например членовете на Конгреса и за работещите в комисиите по надзора на специалните служби).

Оперативна сигурност (ОС)

Действия за предотвратяване на неоторизирано разкриване на информация, която се отнася за планирани, текущи или завършени операции.

Вж. СИГУРНОСТ НА ВРЪЗКИТЕ.

Оперативни разузнавателни данни (ОРД)

Разузнавателни сведения, които влияят върху планирането на операции в регионалния театър на бойните действия (по време на война) или просто на едно или друго място в света (в мирно време). През 80-те години терминът „оперативни разузнавателни данни“ широко се използва във ВМС на САЩ за означаване на разузнавателни сведения, които са получавали различните американски военноморски подразделения. Днес такива сведения е прието да се наричат тактически.

Операция Алсос

Събирателно название на операциите по събирането на разузнавателни сведения. Тези операции са проведени след дебаркирането на американските войски в Европа. Те проверят новопревзетите райони за доказателства за германския и италианския напредък в разработването на атомна бомба. Алсос е резултат от общите усилия на Проекта Манхатън под ръководството на генерал-майор Лесли Гроувс, Управлението за научни изследвания, разузнавателния състав на армията (Г–2) и военноморските сили. (По-късно военноморските сили напускат проекта Алсос, тъй като създават своя разузнавателна програма за Европа.)

Операция Алсос се оглавява от подполковник Борис Паш — РАЗУЗНАВАЧ от армията, и е съставена от учени и военни. През 1943 г. Паш отвежда екипа си в Италия, за да проучат институтските и университетските лаборатории, а след това, през 1944–1945 г., и във Франция, Белгия и Германия. Мисията дава слаби резултати в Италия, но в Германия се сдобива със значима информация за опитите с ядрено оръжие. Заловени са няколко германски специалисти в тази област, които по-късно продължават работа в Западна Европа. (Съветските войски вече са били изнесли всичко от института Кайзер Вилхелм в Берлин — центъра на германските изследвания за атомната бомба. Операция Алсос открива, че американски разузнавателен екип използва сградата за щабквартира и че вече са изнесени и малкото останала апаратура и материали в задния двор независимо от важността им.)

Кодовото име Алсос е избрано от генерал Гроувс, тъй като alsos на гръцки означава „гроб“.

Операция Москито

План, предложен на президента Рейгън през 1981 г. от граф АЛЕКСАНДЪР ДЬО МАРОНШЕ — ръководител на френското разузнаване, за саботиране на съветските войски в Афганистан с помощта на ДЕЗИНФОРМАЦИЯ и наркотици, взети от американското фармацевтично управление. Наркотикът е трябвало да се продава на руснаците от пакистанци и афганистанци, които работят за французите. Дьо Маронше твърди, че Рейгън е одобрил идеята. Но тя е изоставена, след като УИЛЯМ КЕЙСИ — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, заявява, че не може да гарантира тайната на операцията.

Опричнина

Наказателна сила, създадена от руския цар Иван Грозни през 1565 г. Задачата й е да потиска вътрешните врагове на държавата. Опричнината е далечен предшественик на ЧК, НКВД и КГБ.

Великият московски княз Иван Грозни първи в Русия се провъзгласява за цар и създава институцията Опричнина като инструмент за укрепване на властта му в страната. Хората от Опричнината (около 6000 души) са облечени в черно, яздят на черни коне, а на седлата им има знак с кучешка глава и метла, който символизира мисията им — да душат навсякъде и да помитат предателите от държавата. Думата „опричнина“ може да се преведе като „волни ездачи“, което показва, че те стоят вън и над закона.

Опричнината е отговорна за много от жестокостите по време на 7-годишния режим на терор. Наистина целият Новгород — един от най-старите градове в Русия, е опустошен от Опричнината по време на 5-седмичното клане през 1570 г. Новгород, вторият град в Русия по онова време, е попаднал под съмнението на Иван Грозни, че оказва сътрудничество на вражеска Литва. Десетки хиляди от жителите му са избити. Членовете на Опричнината получават земя, която заема половината от територията на Русия.

Опричнината е разформирована около 1572 г.

ОР

ОПЕРАТИВНА РАЗРАБОТКА.

OP–20-G

Вж. РАЗУЗНАВАНЕ НА ВОЕННОМОРСКИТЕ КОМУНИКАЦИИ.

Орган

Руски термин, използван за организациите за държавна сигурност, като ЧК, НКВД или КГБ.

Организация Гелен

Разузнавателна служба, създадена от Съединените щати в Западна Германия след Втората световна война главно за събиране на разузнавателни сведения за съветските въоръжени сили.

През юли 1946 г. — година след своя престой и разговори с АРМЕЙСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ в Съединените щати, РАЙНХАРД ГЕЛЕН се връща в Западна Германия. Открива материалите, които е заровил по време на войната, и събира отново екипа си от 12-и отдел на Генералния щаб: ЧУЖДЕСТРАННИ АРМИИ — ИЗТОК.

Организацията на Гелен работи под напътствията на американската армия, която финансира нейната дейност. Щабквартирата се помещава от края на 1947 г. в едно имение в село Пулах, на 8 км южно от Мюнхен.

Групата успява да „събуди“ някои от ЗАКОНСЕРВИРАНИТЕ АГЕНТИ в Източна Германия и в западната част на Съветския съюз. Това са агенти, „изостанали“ при придвижването на съветските армии на запад през 1944–1945 г. Основата дейност на организацията е събирането на разузнавателна информация от разпитите на източногермански бежанци, които бягат на Запад, и от шпиони, които са били изпратени на Изток.

Организацията Гелен не е оценена положително от всички съюзници: американският генерал от армията Артър Трюдо я нарича „онази призрачна нацистка организацийка“. Но американската армия е доволна от работата й. След създаването на ЦРУ през 1947 г. започват тристранни преговори с американската армия и с Гелен за бъдещото финансиране на организацията. На 1 юли 1949 г. армейският контрол на организацията е предаден на ЦРУ.

Независимо че основните цели на организацията на Гелен са военните структури на територията на Източна Германия и Съветския съюз, все пак е известен един случай, в който организацията успява да вербува сътрудник на КГБ.

На 12 септември 1949 г. на територията на Западна Германия е създадена нова държава — ФРГ. Гелен провежда разговори с правителството, но му е забранено да прави каквото и да било. Година по-късно той се среща с канцлера Конрад Аденауер и между двамата възниква близко приятелство.

На 5 май 1955 г. Западна Германия става член на СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ПАКТ и отново утвърждава суверенитета си. Аденауер решава, че организацията Гелен е добра база за създаване на разузнавателната служба на федералната република БНД (Bundesnachrichtendienst (BND) — Федерална информационна служба). Преобразуването започва на 1 април 1956 г., като БНД е прикрепена, но не и подчинена на администрацията на канцлера.

Вж. НЕЗАМЕНИМИТЕ.

Организация на обединените нации

Още от създаването й в края на Втората световна война Организацията на обединените нации (ООН) е истински магнит за шпиони. Когато делегатите от съюзническите страни се срещат в Сан Франциско през 1945 г., за да създадат ООН, Съединените щати следят и подслушват всичко. Използвайки стандартните техники за радиопрехващания и декодиране, разузнавателни служби за наблюдение не пропускат нито едно дипломатическо съобщение между Сан Франциско и посолствата във Вашингтон. Уловената информация след това се предава на високопоставени лица във Вашингтон като прехваната дипломатическа поща — МЕДЖИК.

Много от тези прехванати дипломатически съобщения са засекретени до 1993 г., но дори и тогава разсекретените документи са цензурирани. АНС, въпреки че през 1993 г. признава, че САЩ са извършвали подслушвателна дейност на някои от съюзническите страни, все още проявява изключително внимание към тези съобщения на някои от предполагаемите приятелски настроени дипломати.

Съветският съюз също много бързо открива, че ООН е потенциална банка за шпионски данни. ДОНАЛД МАКЛИЙН — дългогодишен съветски ВНЕДРЕН АГЕНТ в британското Министерство на външните работи, е имал широк достъп до информацията на ООН. През пролетта на 1945 г. той отстоява съветската позиция по 2 ключови въпроса в ООН: съветското право на вето в Съвета за сигурност и членството на Украйна и Белорусия в ООН, което дава на Съветския съюз право на 3 гласа в Общото събрание на ООН.

През 1946 г. руснаците отправят предложение към САЩ и Великобритания, внасяйки резолюция, според която всеки член на ООН трябва да декларира броя и разположението на въоръжените си сили на териториите на други страни. За да предизвика реакция, Маклийн работи с директора на американската Служба по специални политически въпроси към Държавния департамент, сред чиито задължения е и ООН. Директор е АЛДЖЪР ХИС, който по-късно ще бъде обвинен, но никога няма да бъде съден за шпионаж в полза на руснаците. Двамата мъже обменят информация за войските и на двете страни. Така Маклийн успява да докладва на руснаците, че САЩ имат войски на 108 места в света — включително 52 590 души в Южна Корея. Тази информация е от голям интерес през 1950 г., когато започва Корейската война.

От самото начало до края на Студената война ООН и подчинените й агенции (особено в Женева и ВИЕНА) са сред най-предпочитаните места за действие на съветското разузнаване, а също и за лов на шпиони от страна на ФБР. Първият известен случай, в който е замесен американец — шпионин в ООН, е от март 1949 г., когато ДЖУДИТ КОПЛЪН — служителка от Министерството на правосъдието, е арестувана за пренасяне на документи, които е трябвало да предаде на Валентин Губичев — руснак, назначен в групата на ООН по планирането и строежа на бъдещата сграда на ООН на Ийст Ривър. (По това време централата на ООН е в Лейк Съксес, Лонг Айлънд.) Губичев е осъден на 15 години за шпионаж, но получава разрешение да напусне страната.

До средата на 50-те години руснаците имат строги ограничения за постовете в ООН поради страх да не се появят изменници. И тогава, след като бивши колонии в Африка и на други места получават независимост и искат членство в ООН, съветските служители в разузнаването разбират, че има възможност да използват ООН като място за срещи на съветски РАЗУЗНАВАЧИ с лидери от Третия свят. Сътрудниците на КГБ работят също така за укрепване на „връзката между ООН и просъветските организации, като Световния съвет за мир“, както се казва в доклад от 1985 г. на Сенатската комисия по въпросите на разузнаването.

С извоюването на място в Международната агенция за атомна енергия във Виена съветските разузнавачи получават и достъп до западна информация, свързана с ядрената енергия. Едно от най-ранните въведения към технологията на база данни е през 1974 г., когато съветски служител, който е на съвещание в ООН в Ню Йорк, вижда системата за база данни на Ню Йорк таймс. Следващата седмица съпругата на РЕЗИДЕНТА на КГБ в Ню Йорк започва да използва базата данни на ООН, за да проникне в базата данни на Таймс. Така ОТКРИТИЯТ ИЗТОЧНИК прави събирането на разузнавателна информация далеч по-лесно.

АРКАДИЙ ШЕВЧЕНКО — заместник генерален секретар на ООН, е най-високопоставеният съветски служител, който става изменник в САЩ. Някои от другите съветски изменници от ООН оказват помощ на ФБР за изобличаване на шпионите в САЩ. Един от тях е поляк, който отвежда ФБР до УИЛЯМ БЕЛ — служител в корпорацията Хюз еъркрафт, който по-късно е осъден за шпионаж.

В залите на ООН, пише по-късно Шевченко, е лесно да се различат дипломатите от оперативните работници на КГБ:

В доклад от 1985 г. на Сенатската комисия по въпросите на разузнаването се изтъква: „Приблизително една четвърт от руснаците в Секретариата на ООН бяха разузнавачи, а много от тях действаха и за КГБ, и за ГРУ. Всички руснаци в Секретариата бяха длъжни да оказват съдействие на КГБ.“ Други 200 служители на ООН са от страни на Източния блок, които редовно ги подпомагат със своя разузнавателна информация.

През февруари 1972 г. по време на преговорите за споразумението САЛТ–1 — ограничаване на стратегическите оръжия, ФБР арестува Валерий Маркелов — съветски разузнавач, който работи под прикритието на преводач в ООН. Обвинен е в приемане на секретни документи за изтребител F–14A Томкет от германски инженер, който се оказва ДВОЕН АГЕНТ и работи за ФБР. (Три месеца по-късно, когато президентът Никсън се подготвя за срещата на високо равнище с Брежнев, американското правителство тихомълком отменя присъдата за шпионаж и Маркелов, който е пуснат под гаранция, получава разрешение да се завърне в СССР.)

През 1973 г. Анатолий Андреев, разузнавач, който работи като библиотекар в ООН, се запознава с цивилен служител от американското Министерство на отбраната на конференция на библиотекарите. В продължение на 1 година двамата си разменят несекретни документи, които са от „взаимен“ интерес. Нещата продължават така до момента, когато Андреев предлага да помогне финансово на американеца в замяна на някои определени секретни документи. След като американецът отправя протест в ООН, руснакът бързо напуска САЩ.

Опитът на съветските шпиони в ООН да вербуват капитан III ранг АРТЪР ЛИНДБЪРГ през 1977 г. предизвиква дипломатически скандал. Подобен подход спрямо служители на американските въоръжени сили изпробват служители на ООН — представители на Съветския съюз или на страни от Източния блок. В един от тези случаи съветският разузнавач — преводач в ООН, е арестуван, но не е осъден. Въпреки че няма дипломатически имунитет, той получава разрешение да се завърне в Съветския съюз. При такова разрешение на нещата много наблюдатели смятат, че това е тайна сделка за освобождаването на американски агент.

Постовете в ООН позволяват на руснаците да пътуват до райони на САЩ (и на други страни), където обикновени съветски граждани не биха могли да попаднат. Но вероятно най-опасното от гледна точка на Запада е фактът, че висшите съветски служители в ООН имат достъп до личните досиета на всички служители в ООН, което им дава възможност да идентифицират потенциални сътрудници и да изнудват набелязаните жертви.

Когато Студената война свършва, шпионството в ООН запада. Републиките на бившия Съветски съюз са по-заинтересовани да получат членство и помощ, отколкото да се занимават с шпионаж.

ОРД

ОПЕРАТИВНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ ДАННИ.

Ориенталска богиня

Машина в ПАРК БЛЕЧЛИ, която разработва словесни модели за машините БОМБИ, така че да могат да преработят словосъчетанията за разчитане на ШИФРИТЕ, създадени от машините ЕНИГМА.

Орион P3V

Самолет от американския военноморски флот, използван както за борба срещу подводници, така и за РАЗУЗНАВАНЕ от средата на 60-те години. Военноморският флот използва и 12 модифицирани самолета EP–3 за ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ (ЕЛРАЗ). Орион наследява ролята на P2V НЕПТУН — първия патрулен самолет с излитане от сухоземни бази. Първите мисии на Орион са през октомври 1962 г. по време на КУБИНСКАТА РАКЕТНА КРИЗА — целта е да се съберат сведения за търговските кораби на Съветския съюз и Източния блок, които пътуват към Куба. По време на Виетнамската война няколко ескадрили действат в операция Маркет тайм, която включва следене движението на комунистически джонки и сампани. Често самолетите се обстрелват от партизаните с обикновено оръжие.

Самолетът е разработен в Локхийд и е създаден на базата на пътническия L–188 Електра. Има 4 турбовитлови мотора, вътрешно гнездо за дълбочинни бомби, торпеда и мини и може да пренася допълнителни оръжия, включително противокорабни ракети, разположени на крилни пилони. Екипажът му е 10-членен. Сред сензорите има радар, уред за установяване на магнитни аномалии, устройство за инфрачервено наблюдение и сонарен пояс, който може да бъде спуснат на земята. Самолет EP–3, предназначен за ЕЛРАЗ, има уреди за откриване на местоположение, анализатори за радарни сигнали и различни апарати за прехващане на комуникации, а също и записващи устройства, монтирани на мястото на противоподводниковото оборудване.

Вариант P–3C, все още използван във военноморския флот, развива максимална скорост 757 км/ч. (Самолетът не е пригоден за презареждане по време на полет.)

Първият полет на модифицирания Електра е на 19 август 1958 г., а на YP3V–1 — на 25 ноември 1959 г. През август 1962 г. Орион е взет на въоръжение във флота. Общо 551 Ориона са доставени на военноморския флот. Повече от 100 допълнително са построени в Япония (където също се използва вариант EP–3 за ЕЛРАЗ).

Означението на Орион е променено от P3V на P–3 през 1962 г.

EP–3E Orion (ARIES)

Оркон

КОДОВА ДУМА, използвана по време на администрацията на Картър за означаване на материалите, които се отказват на контрагентите. Произлиза от originator controlled (контрол на създателя), което означава, че материалът не може да се предостави на отделно лице или агенция без одобрението на създателя.

Вж. НЕКОГЕНТ.

Орлов, Александър (1895–1973)

Високопоставен съветски РАЗУЗНАВАЧ от 20-те и 30-те години. За да избегне Сталиновите чистки, той емигрира в Съединените щати. Орлов е един от най-високопоставените съветски разузнавачи, които някога са оставали на Запад.

Името му е Лейба Лазаревич Фелдбин и е роден в беларуския град Бобруйск. По време на революцията, Гражданската война и Руско-полската война служи в Червената армия. Той командва партизански отряди и работи в армейското КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ. С работата си привлича вниманието на ръководителя на руското разузнаване ФЕЛИКС ДЗЕРЖИНСКИ.

От 1921 до 1923 г. Орлов завършва право в Московския университет, а след това служи като заместник-прокурор. Докато изпълнява тази длъжност, работи с държавните ОРГАНИ за сигурност. През 1924 г. се занимава само с разузнавателна работа към ОГПУ. В края на 1925 г. е повишен в командир на бригада във фронтовите войски в Задкавказието поради предишния му опит в партизанската война. Около 11 000 войници под негово командване охраняват съветските граници с Персия (Иран) и Турция.

В средата на 1926 г. Орлов се включва във външноразузнавателната дейност и получава назначение като РЕЗИДЕНТ в Париж. Продължава работата си в чужбина и от 1933 г. е АГЕНТ-НЕЛЕГАЛ в Европа. През 1932 г. тайно пътува до САЩ (използвайки съветски паспорт на името на Лев Леонидович Николаев). С измама успява да получи американски паспорт на името на Уилям Голдин, който е роден в Австрия и е имигрант в Съединените щати.

През юли 1934 г. Орлов заминава за Великобритания като резидент в Лондон. Там ръководи съветските разузнавателни операции. Използва американското си ПРИКРИТИЕ, за да създаде фирма за търговия с хладилници, която е фасада за шпионска дейност, включително за инструктиране на ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ. През октомври 1935 г. поради случайна среща в Лондон със стар познат, който го разпознава, е принуден бързо да се завърне в Москва. Там Орлов следи съветските шпионски операции в чужбина и отговаря за факултета по разузнаване и контраразузнаване на Централната военна школа в Москва, където се обучават кадрите на НКВД.

От 1935 г. той е майор в Държавна сигурност. Същата година е публикувана книгата му „Тактика и стратегия на разузнаването и контраразузнаването“ („Tactics and Strategy of Intelligence and Counter-intelligence“), която става учебник в съветските разузнавателни школи. По този начин Орлов си създава име на водещ капацитет в тази област.

През септември 1936 г. заминава за Мадрид като резидент на НКВД в републиканска Испания по време на Гражданската война (1936–1939). Предполага се, че в навечерието на заминаването му младата телефонистка от НКВД Галина Войтова, с която има любовна връзка, се застрелва пред ЛУБЯНКА, тъй като Орлов я изоставя и отказва да се разведе със съпругата си.

В книгата си „Моята тиха война“ („My Silent War“, 1969) съветският разузнавач ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ, който е под прикритието на британски журналист в Испания по онова време, нарича Орлов „човек на действието“. „Беше енергичен, дори бих казал, отчаяно енергичен човек. Той обичаше например винаги да бъде въоръжен, вероятно в резултат на неизчерпаемата си енергия и екстравагантното романтично отношение към професията си.“ Понякога Орлов дори носи автомат, скрит под шлифера — традиционна дреха за тази епоха.

Като резидент на НКВД в Испания Орлов е натоварен също със събирането на разузнавателни сведения и с контраразузнаване в съветските сили в Испания. Наблюдава и доставките на съветски оръжия за фронта и републиканските войски, които се сражават с генерал Франсиско Франко. Орлов поставя началото на тайни полицейски сили под контрола на НКВД в контролираните от републиканците райони — Servicio de Investigaciyn Militar, които ръководи. В основаната от Орлов ШПИОНСКА ШКОЛА се обучават много бъдещи шпиони, сред които и американецът МОРИС КОЕН. Орлов е най-висшият съветски представител в Испания през този период.

През юли 1938 г. е отзован в Москва. Орлов се опасява, че със завръщането си ще бъде екзекутиран. Сталин избива старите болшевики, а също и съветските служители, които са били в чужбина. Същия месец Орлов бяга с 30 000 долара от касата на резидентурата и минава през Канада, за да стигне в Съединените щати. С него са съпругата му и 14-годишната му дъщеря. (Вече болно, момичето умира скоро след пристигането им в САЩ.) Орлов използва американския паспорт, който е получил през 1932 г.

В САЩ Орлов и съпругата му живеят почти изцяло с взетите пари, докато през 1953 г. той не публикува книга. Твърди се, че Орлов е шантажирал Сталин, че ще разкрие съветска шпионска МРЕЖА на Запад, ако се опита да го убие.

В писмо до ръководителя на НКВД Орлов обяснява бягството си така:

Орлов живее като бежанец в Съединените щати от 1938 до 1953 г., което е неизвестно на американските служби. През 1953 г. — годината, в която умира Сталин — той се разкрива в поредица статии за списание Лайф и с книгата си „Тайната история на престъпленията на Сталин“ („The Secret History of Stalin’s Crimes“, 1952). Орлов публикува и друга книга за престъпленията на Сталин, както и една за съветското разузнаване — „Ръководство за разузнаването и партизанската война“ („A Handbook of Intelligence and Guerrilla Warfare“, 1962), създадена на базата на учебника за НКВД и съветските военни школи.

Орлов играе с американските разузнавателни служби и предава половинчати истини дори и на конгресните комисии. Той продължава да прикрива самоличността на съветските разузнавачи на Запад и не разкрива името на нито един агент по време на 45-те години, прекарани в Съединените щати. След бягството му служители на КГБ се срещат тайно с него 2 пъти — през 1969 и 1971 г. Съветските разузнавателни сведения за Орлов са публикувани в книгата „Смъртоносни илюзии“ („Deadly Illusions“, 1993) от ДЖОН КЪСТЕЛОУ и бившия офицер от КГБ Олег Царев. Кодовото име на Орлов в съветската разузнавателна система е Швед. Той използва името Игор Константинович Бърг, след като заминава за Съединените щати.

Орси, Емушка (1865–1947)

Създателка на един от най-известните романи за шпиони от нейната епоха — „Аленото огнивче“. (Вж. СКАРЛЕТ ПИМПЪРНЕЛ.)

Баронеса Емушка Орси е родена в Унгария, но на 15 години заминава със семейството си в Лондон. Там научава английски, езика, на който ще напише всичките си творби. Романът „Аленото огнивче“ („Scarlet Pimpernel“) е публикуван за пръв път през 1905 г. Това е историята за лидера на Лигата на Аленото огнивче (на англ. Scarlet Pimpernel) — група млади англичани, които се заклеват да спасят представители на аристократични семейства, станали невинни жертви на терора в Париж по време на Френската революция. (През 1935 г. творбата е екранизирана.)

Баронеса Орси използва главния герой сър Пърси Блейкни в още 10 други романа, като най-известни сред тях са „Неуловимото огнивче“ („The Elusive Pimpernel“, 1908) и „Походът на аленото огнивче“ („The Way of the Scarlet Pimpernel“, 1933). Перото й създава и няколко детективски романи и пиеси.

ОРЦ

ОПЕРАТИВЕН РАЗУЗНАВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР.

ОС

ОПЕРАТИВНА СИГУРНОСТ.

ОСВ

ОТДЕЛ ЗА СПЕЦИАЛНИ ВРЪЗКИ.

Осветители

Британски термин, използван за помощния персонал по време на разузнавателни операции, който става популярен благодарение на романите на ДЖОН ЛЬО КАРЕ.

Основни разузнавателни сведения

Значителна фактологична и обикновено постоянна информация за характеристиките на дадена нация като физически, социални, икономически, политически и културни качества. Такова разузнаване при ОТКРИТИ ИЗТОЧНИЦИ е база за разузнавателните сведения, получени по секретни пътища.

Остер, Ханс (1888–1945)

Началник щаб на АБВЕРА (германското военно разузнаване) с крайни антихитлеристки възгледи. Обесен е заради участието му в неуспешния заговор срещу Адолф Хитлер от юли 1944 г.

Син е на протестантски свещеник. Воюва през Първата световна война като генералщабен офицер, а след това постъпва в Райхсвера — малка армия, която е позволена на Германия съгласно Версайския договор, подписан непосредствено след Първата световна война.

От 1933 г. Остер е във военното министерство. Като полковник е назначен за ръководител на Втори отдел на Абвера, който се занимава с административните и финансовите въпроси. В него също са и списъците на немските АГЕНТИ.

В книгата „Абверът“ („The Abwehr“, 1984) историкът Лорън Пейн отбелязва, че Остер има „… изключително чувство за чест, ненавижда корупцията, презира политиците, а когато ексцесиите на политиците вече не са изолирани случаи, а обичайна част от правителствената политика… често, съвсем необмислено, той ги критикува“. Пейн продължава: „Той беше сериозен, наблюдателен, практичен човек и реалист.“

През 1939 г., когато наближава войната в Европа, Остер е назначен за началник-щаб на вицеадмирал ВИЛХЕЛМ КАНАРИС — ръководител на Абвера. Загрижен от подготовката на Германия за война, той предава информация на съюзниците за германските намерения да нападнат Норвегия и Дания. По-късно се опитва да защити евреите в окупираните територии.

След като ГЕСТАПО проверява офицери от Абвера, при което се разкриват запланувани срещи с Ватикана за възможни преговори за прекратяване на войната, на 15 април 1943 г. Канарис уволнява Остер от Абвера. Канарис нарежда на служителите си да не поддържат контакти с него. Остер преминава в запаса и въпреки че му е позволено да носи униформа, остава под домашен арест в къщите си в БЕРЛИН и Дрезден. По време на бомбения атентат срещу Хитлер на 20 юли 1944 г. Остер е под наблюдението на Гестапо, но въпреки това на следващия ден е арестуван и хвърлен в затвора (както и Канарис). Обесен е на 9 април в концентрационния лагер Флосенбург месец преди края на войната. (Канарис е обесен същия ден.)

От, Брус

Американски летец първи клас, арестуван през януари 1986 г. във военновъздушната база Бийл в Калифорния. Той прави опит да продаде материали за SR–71 БЛЕКБЪРД на двама агенти от ФБР, които се представят за съветски разузнавачи. Преди това се е обаждал в съветското консулство в Сан Франциско, известно на ФБР като „КГБ Запад“, и е предложил да продаде секретни материали.

ФБР прехваща разговора и организира фалшива среща. Брус съобщава на човека, когото смята за съветски АГЕНТ, че иска да стане дълготраен ВНЕДРЕН АГЕНТ, и се надява така да подреди кариерата си във военновъздушните сили, че да служи на КГБ. Дава на преоблечения агент от ФБР копие от разписанието на дежурствата на Първа ескадрила за стратегическо РАЗУЗНАВАНЕ и написан на ръка списък от секретни документи, които ще осигури по-късно. Иска да му се платят 600 долара незабавно, за да може да си върне колата, която му е иззета за неплатена вноска.

На следващата среща, след като предава и други документи, От иска общо 165 000 долара за тайните, които ще осигури. Агентите от ФБР му дават 400 долара и след като той взема парите, към тях добавят и чифт белезници.

При ареста От започва да заеква: „Благодаря ви, че ме заловихте, преди цялата тази работа да стане неуправляема… Хванахте ме на местопрестъплението… Ще бъда образцов затворник. Колко мислите, че ще ми дадат?“ Предаден е на военен съд и получава присъда 25 години затвор.

Отдел за вътрешна сигурност

Вж. ШИН БЕТ.

Отдел за специални връзки (ОСВ)

Американски и британски отдели за специални връзки, създадени през Втората световна война в крупните командни пунктове специално за разнасяне и обработка на материалите от УЛТРА, а по-късно и на МЕДЖИК.

Идеята за създаване на ОСВ е на Ф. У. УИНТЪРБОТЪМ — полковник от авиацията. Ето какво обяснява той в книгата „Тайната на Ултра“ („The Ultra Secret“, 1974):

Правилата са въведени и началниците на ОСВ са упълномощени от висшите военни ръководства на САЩ и Великобритания да следят безусловно за изпълнението им. Офицерът от ОСВ е лично отговорен за предаването на съобщение от Ултра или Меджик на висшето командване или на определен служител от отдела си, който да го приеме. След като се прочете, съобщението се връща на офицера от ОСВ и се унищожава.

ОСВ е в пряка връзка с ПАРК БЛЕЧЛИ във Великобритания, с АРЛИНГТЪН ХОЛ край Вашингтон и с различни бази от РАЗУЗНАВАНЕТО НА ВОЕННОМОРСКИТЕ КОМУНИКАЦИИ, които използват ШИФРОБЛОКЧЕТА ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА, американската машина СИГАБА и британските машини ТАЙПЕКС. Тези шифрови предавания никога не са „прочетени“ от германци или японци, вероятно с изключение на някои незначителни съобщения на Тайпекс.

От ОСВ са толкова ефективни, че министър-председателят Уинстън Чърчил приема да ги използва за своите комуникации, когато е необходима най-висока степен на секретност. През декември 1944 г. възникват сериозни разногласия между армейски генерал Дуайт Айзенхауер и маршал Бърнард Монтгомъри. ОСВ се използва за предаване личните съобщения на Айзенхауер до Чърчил, в които се заявява, че Айзенхауер е готов да съобщи на шефа си — армейски генерал Джордж Маршал, че трябва да избира „или той, или Монтгомъри“.

Уинтърботъм е отговорен за създаването и наблюдението на ОСВ във всички райони на действие на съюзниците.

ОТИЗ

ОТКРИТ ИЗТОЧНИК НА ИНФОРМАЦИЯ.

Вж. ОТКРИТ ИЗТОЧНИК.

Открит източник

Разузнавателна информация, получена от достъпни за широката публика източници — главно от средствата за масова информация (преса, телевизия, радио). В края на 80-те години американската РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ със своята склонност към абревиатурите започва да използва съкращението OSINT — (Open source intelligence) за открит източник на информация.

Открит код

КРИПТОГРАФСКА система, при която се използва открит прав текст с истинското му звучене, за да прикрие скритото значение.

Открит разузнавателен източник

Информация, получена директно от обществени или несекретни източници — вестници, списания, радио или телевизия. Нарича се и само ОТКРИТ ИЗТОЧНИК.

Открит текст

Изходна форма на съобщение преди зашифриране и след дешифровка.

Открито небе

Споразумение, подписано през март 1992 г. между САЩ, Русия, Великобритания и Франция и някои от бившите републики на Съветския съюз, според което се разрешава на разузнавателни самолети да извършват НАБЛЮДАТЕЛНИ ПОЛЕТИ над териториите им и да снимат военни съоръжения. По-късно други членове на НАТО и страни членки на бившия Варшавски договор се присъединяват съм споразумението Открито небе. До 1996 г. 42 страни подписват споразумението.

Програмата Открито небе е предложена от президента Айзенхауер на срещата на високо равнище със съветския лидер Никита Хрушчов в Женева през юли 1955 г. Идеята е на младия политолог от Харвард Хенри Кисинджър (по-късно американски държавен секретар) и в същността си е реципрочна програма, която дава възможност на американски и съветски разузнавателни самолети да прелитат над териториите на съответната страна и да си разменят копия и планове за определени военни инсталации. Британските и френските представители на срещата незабавно подкрепят предложението на Айзенхауер.

Хрушчов високомерно го отхвърля — приема го като американски опит за въздушен шпионаж. В своята книга „Мандат за промяна“ („Mandate for Change“, 1963) Айзенхауер си спомня, че Хрушчов казва: „Идеята не е нищо повече от дързък заговор за шпионаж срещу Съветския съюз…“ Съветският лидер дори не споменава този случай по време на Женевската среща в мемоарите си „Хрушчов си спомня“ („Khrushchev Remembers“, 1970).

Това предложение, отхвърлено от Съветския съюз, по-късно е използвано от американското правителство като част от обосновката за извършване на наблюдателни полети със самолет U–2 над Съветския съюз и на СПЪТНИЦИ, които да шпионират Съветския съюз. Настоящото споразумение за наблюдателни полети започва с разговори между представителите на Съединените щати и Съветския съюз през 1989 г. Според него невъоръжени самолети имат право да прелитат над цялата територия на страните участнички.

Американските военновъздушни сили изпълняват инспекции с разузнавателен самолет OC–135, модификация на C–135 СТРАТОТАНКЕР. Самолетът има екипаж и втори екипаж за смяна (поради големите разстояния при полетите) и чуждестранни представители. Първият от самолетите OC–135 е готов в края на 1993 г. (Вж. РИВИТ ДЖОЙНТ.)

Самолетът, използван от руснаците за разузнаване за Открито небе, е Ту–154М — огромен самолет с 3 реактивни мотора, подобен на Боинг 727. Оборудван е с фотокамери и инфрачервени прибори. Модифицираният Ту–154М влиза на въоръжение през 1999 г. Като прелюдия на руските наблюдателни полети над Съединените щати през юни 1995 г. самолет Ту–154, снабден с въздушни камери и инфрачервени сензори и пилотиран от бивш пилот от източногерманските военновъздушни сили, изпълнява тренировъчна мисия над САЩ.

Отряд за мокри дела

Руски жаргон за група, която изпълнява убийства или операции по политически атентати.

Отстранен при екстремни условия

Американски израз за убийство на АГЕНТ или сътрудник на разузнаването по заповед на неговите специални служби. Думата „отстранен“ в дадения случай има зловещ двоен смисъл: прекратил работата и физически отстранен.

Терминът се използва само за убийство на собствени агенти и сътрудници.

Оуън, Уилям Джеймс

Вероятно единственият член от Камарата на общините, обвинен през настоящия век в издаване на секретна информация за потенциално използване от противника. На 23 януари 1970 г. лейбъристът е обвинен в престъпване на ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА след последователни опити от страна на агенции от Източния блок да го вербуват.

През 1954 г. Оуън е избран в парламента, а през февруари 1960 г. е назначен в Комисията за оценка на отбраната. Работата му се състои в подобряване на отношенията на Великобритания с Източна Германия. През 1964 г. е назначен за директор на туристическата агенция Беролина травъл. Във връзка с работата си там няколко пъти посещава Източна Германия и Съветския съюз. Сприятелява се с чехословашкия търговски представител Роберт Хусак. По-късно чехословашкото правителство му плаща 2300 лири стерлинги, осигурява му забавления и го обсипва с подаръци.

В замяна Хусак иска информация за съпартийците на Оуън — депутати в парламента, и набелязва онези, които евентуално ще се поддадат на шантажиране. Оуън има и достъп до секретна информация, но не е ясно дали я е предавал на РАЗУЗНАВАЧИ.

През януари 1970 г. е арестуван и през април същата година подава оставка от Камарата на общините. Оуън е съден и оправдан. Съдът му налага глоба от 2000 лири стерлинги, с които да покрие разходите по делото. След като е оправдан, Оуън разкрива взаимоотношенията си с чешкото разузнаване.

Чехословашкото разузнаване му дава КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Лий.

Офек

Първият израелски СПЪТНИК. Офек (Хоризонт — на иврит) е разработен за НАБЛЮДЕНИЕ на арабското ракетно и друго оръжейно развитие и разположение. Действията на спътниците с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Прешъс стоун (Скъпоценен камък) са предопределени от войната Йом Кипур през 1973 г. Тогава Израел е безкрайно изненадан от египетското нападение и пресичането на Суецкия канал. По-късно египетската тактика в синайските битки струва твърде скъпо на израелците (вж. ИЗРАЕЛ; КОМИСИЯ АГРАНАТ).

Генерал-майор МЕИР АМИТ — бивш ръководител на АМАН (израелското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ), и на МОСАД, а по-късно и директор на Генералния спътников корпус, обяснява нуждата на Израел да има шпионски сателит така: „Ако се храниш с трохи от другите и зависиш от благоволението им, това е твърде неудобно и трудно. Ако имаш свои собствени независими източници, се изкачваш едно стъпало по-високо.“

Първият спътник Офек е изведен в орбита от пустинята Негев през септември 1988 г. Изведеният с 3-степенна, произведена в Израел ракета Шавит (Комета) спътник тежи 70,200 кг. Експерименталният Офек–1 се движи в орбита от 400 до 1850 км над Земята.

Офек–2 е изведен в орбита на 3 април 1990 г. Орбитата на този спътник с тегло 72,50 кг е подобна. Описан е като предшественик на спътниците с монтирани камери. И Офек–1, и Офек–2 излизат от орбита след около 6 месеца. Изстрелвани са и други спътници Офек.

Израел разработва и спътника за граждански комуникации Амос.

Офицер по сигурността

Служител в американските държавни или икономически структури, работещ със секретни документи и материали от особена важност, изискващи специален ДОСТЪП. Отговаря също за работата на СЕКРЕТНАТА ЧАСТ.

Официален отказ

Първоначално така се нарича в САЩ методът за организиране, координиране и провеждане на американски АКТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ. Всичко се извършва така, че да има възможност достоверно да бъде направено официално изявление, че не съществува американско участие в една или друга операция — финансирана или подкрепяна. По-късно този метод се използва от висшите служители и подчинените им като начин на комуникация, без да се съобщава нещо изобличаващо. При внимателното обсъждане на възможни тайни операции не се използват конкретни изрази, за да не се разкрие кой нарежда, разрешава и участва. Ако нещо бъде написано или казано, като се следва доктрината на официалния отказ, думите няма да бъдат неудобни или политически изобличителни, ако се разкрият пред обществото.

Когато шпионският самолет U–2 е свален над Съветския съюз например, президентът Айзенхауер прави официален отказ под ПРИКРИТИЕТО, че това е бил невъоръжен самолет, изпълнявал синоптична мисия. Тази версия бързо губи достоверността си, когато руснаците разкриват, че пилотът ГАРИ ПАУЪРС е жив и е признал, че е шпионин.

Самите думи „официален отказ“ никога не се използват. Доста подробно обяснение, но без точна формулировка е направено при свидетелските показания през 1975 г. пред КОМИСИЯТА ЧЪРЧ, когато освен другите въпроси се дават показания за планирани убийства, подклаждани от ЦРУ. РИЧАРД БИСЪЛ-МЛАДШИ — ръководител на тайните операции в ЦРУ, обяснява как АЛЪН ДЪЛЕС — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, трябвало да дава обяснения на президента Айзенхауер и на президента Кенеди за планираните убийства. Дълес е изтъкнал: „Главният замисъл беше да бъде всичко достатъчно ясно, така че президентът… да може да нареди прекратяване на операцията, но да му се предостави възможно най-малко информация извън тази, която е достатъчна, за да стане ясно какъв е общият смисъл. Целта на подобен подход е той чистосърдечно да може да отрече, че е знаел за въпросната операция, ако нещата бъдат разкрити.“

Охранители

Суперсекретна група, предложена от британския РАЗУЗНАВАЧ ПИТЪР РАЙТ, чиято функция е да наблюдава съветското проникване в Службата за сигурност (МИ–5) и Секретната разузнавателна служба (МИ–6).

Охранка

Руска тайна полиция от времето на царизма. Корените на специалните служби са още преди Петър Велики — създателя на „съвременна“ Русия (царувал от 1672 до 1725 г.). Наименованието датира от около 1881 г. и е използвано за политическата полиция — специалисти, обучени да разследват политически престъпления, нагласени от агенти на Охранката, за да предизвикат арести. Вилхелм Щибер от Прусия помага за реорганизирането на съществуващата руска секретна служба и превръщането й в Отдел за държавна защита — по-късно наречен Охранное отделение, или накратко — Охранка. Въпреки че Александър II не се доверява на Щибер, защото е чужденец, и не може да се примири с участието му в държавната сигурност, той му плаща добре за услугите, особено за съветите при организирането на шпионска система извън страната, която да проследява подривните елементи, които са напуснали Русия и заговорничат против монархията. (Александър II е убит в Санкт Петербург през 1881 г. от бомба, хвърлена от революционер.)

Охранката има свои секретни КОДОВЕ и комуникационни системи независимо от министерството на вътрешните и външните работи и от военните организации. Разполага с огромен щаб следователи и многобройни АГЕНТИ, които наблюдават подозрителните групировки. Най-често използваната тактика на Охранката е внедряването на нейни хора в подозрителните групировки в Русия. Британският историк на разузнаването РИЧАРД ДИЙКЪН пише в „История на руските тайни служби“ („A History of the Russian Secret Service“, 1972):

Сред многобройните агенти и ДВОЙНИ АГЕНТИ, които служат в Охранка, е и революционерът Йосиф Висарионович Джугашвили. По-късно той променя името си на Сталин.

Събиране на външноразузнавателни сведения практически не съществува, като се изключи НАБЛЮДЕНИЕТО на руснаците, които живеят в чужбина и които могат да се окажат заплаха за царския режим. Единствената служба на Охранката, която е извън страната, е в руското посолство в Париж. Фактът, че Охранката се оказва неефективна в събирането на разузнавателна информация за потенциалните противници на Русия, се потвърждава отчасти от катастрофалните руски военни провали по време на войната с Япония от 1904–1905 г. и Първата световна война.

В продължение на 36 години Охранката е действаща агенция. От нея се страхуват, но тя се оказва сравнително нискоефективна, когато „враговете на държавата“ се опитват да създават проблеми, а след това — през 1917 г., е свалена династията Романови.

Вж. ОПРИЧНИНА; МАЛИНОВСКИ, РОМАН.

Оценка

Анализ на достоверността или валидността на разузнавателната информация или на данни или на извод, направен на основата на такъв анализ.

Оценка на националното разузнаване (ОНР)

Анализ — от гледна точка на националните интереси за сигурността на САЩ — за състоянието на нещата обикновено в конкретна страна. Изготвя се от ЦРУ. ОНР обикновено се предоставя за разглеждане в СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, чийто председател е ДИРЕКТОРЪТ НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ.

През 1950 г. специално за работата над ОНР в състава на ЦРУ е образувано УПРАВЛЕНИЕ ЗА НАЦИОНАЛНА ОЦЕНКА (УНО). Управлението се състои от 2 подразделения. Специалистите на първото — щаба — се занимават със събирането и обобщаването на постъпващата разузнавателна информация. А второто — СЪВЕТЪТ ЗА НАЦИОНАЛНА ОЦЕНКА (СНО), в който влизат заслужили старши офицери в оставка, експерти от Държавния департамент и учени — фактически подготвя ОНР (определят се акцентите и приоритетите и след това се пише окончателният вариант на аналитичния обзор).

Щабът и съветът имат практически неограничен достъп до най-важни данни. Въпреки че ЦРУ носи отговорност за ОНР, цялостната преценка се извършва с помощта и на други членове на РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ, а при нужда се канят и цивилни експерти. От 1952 до 1967 г. управлението и съветът за национална оценка се оглавяват от Шърман Кент — бивш професор по история в Йейл и автор на „Ролята на стратегическото разузнаване за американската политика по света“ („Strategic Intelligence for American World Policy“, 1949).

Кент се опитва да постигне баланс в ОНР между „поетите“, които се опитват да убедят с красиви думи, и „математиците“, които биха искали думи като „вероятно“ и „възможно“ да добият точно значение. Кент представя проблема по следния начин: „Ако пишете, за да предадете само общата идея и общото чувство, можете да постигнете голям успех. И обратното, ако разбиете сърцето си при опита да бъдете напълно и точно разбран, може и да не постигнете желания ефект.“

Под ръководството на Кент създателите на ОНР изработват схема, която дава математическа преценка за случаите, когато се използват думи и изрази като „почти сигурно“ или „почти сигурно не“. Някои предлагат схемата да бъде изписана на вътрешната страна на корицата на всяка ОНР:

През 1993 г. Центърът по проблемите на разузнаването към ЦРУ започва да публикува разсекретени ОНР за Съветския съюз, подготвени от Съвета за национална оценка на Кент за 1950–1959 г. През декември 1957 г. например се подлага на проучване съветското съгласие с двегодишния мораториум върху ядрените опити. Принципът на построението на ОНР е винаги един: 1) извод; 2) информация, върху която е направен. Конкретно по този въпрос специалистите на Кент стигат до следното заключение:

Под ръководството на Кент УНО създава почти научни, често пъти академични ОНР, които след време се оказват неподходящи. Съветникът на президента Никсън по въпросите на националната сигурност Хенри Кисинджър критикува остро УНО и се оплаква, че му се налага да се бори с непосилно сложни документи, докато успее да стигне до истинския им смисъл. Кисинджър принуждава Съвета за национална сигурност да изготвя преценки за него, които му допадат много повече, отколкото преценките на УНО.

УНО е разформировано през 1973 г. от УИЛЯМ КОЛБИ — директор на Централното разузнаване. Колби продължава да издава ОНР, създадени от националните разузнавачи. С помощта на експерти от ЦРУ и от други места разузнавачите създават преценки, които често са твърде различни от ПРОДУКТА на УНО.

С края на т.нар. от Кент биполярен свят на американско-съветското напрежение ОНР вече не се съсредоточават толкова стриктно над потенциалния ядрен враг. Други страни, други въпроси, като тероризма и трафика на наркотици, занимават ОНР на новото поколение. Новите ОНР според критиците на ЦРУ са по-скоро журналистически, отколкото научни, а често пъти се оказват в тон с административната политика.

Оценка на получената информация

Анализ на цялата налична разузнавателна информация по повод на конкретна ситуация с цел да се открият всички останали възможни варианти на противника за действие в по-нататъшните му стъпки.

Очистен

Британски термин от разузнаването за някого, който е бил убит по предварителен замисъл.

Ошима, Хироши (1886–1975)

Японски посланик в нацистка Германия през Втората световна война. Без да иска, осигурява на съюзниците безценни сведения от РАЗУЗНАВАНЕ В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ. Ошима „беше основният ни източник на информация за намеренията на Хитлер в Европа“ — пише Джордж Маршал — началник-щаб на американската армия през Втората световна война.

Ошима е син на видно японско семейство. Баща му е бил министър на войната от 1916 до 1918 г. След като завършва военна академия през 1905 г., Ошима започва успешна кариера в армията.

През 1934 г. е назначен за военен АТАШЕ в БЕРЛИН със звание полковник. Говори почти перфектно немски и скоро се сприятелява с влиятелния Йоахим фон Рибентроп. По това време Адолф Хитлер се грижи за известното бюро на Рибентроп — външна служба, която се управлява от амбициозен бивш търговец на шампанско. (В бюрото има повече от 300 служители, но то е закрито, след като през 1938 г. Хитлер назначава Рибентроп за министър на външните работи.)

Следвайки насоките на Рибентроп, Ошима се среща лично с Хитлер през есента на 1935 г. С подкрепата на нацистките лидери и японския армейски Генерален щаб Ошима напредва бързо и достига звание генерал-лейтенант, а през 1938 г. е назначен за посланик.

В края на 1939 г. е отзован в Япония. Завръща се през Съединените щати. По настояване на Германия Ошима отново е в Берлин в началото на 1941 г. Посвещава усилията си до края на войната на близките отношения между Германия и Япония, включително оказването на военна помощ в района на Индийския океан. Американският журналист Уилям Ширър пише, че Ошима „често впечатляваше наблюдателя като по-голям нацист от самите нацисти“.

Близките му взаимоотношения с Хитлер и Рибентроп му осигуряват нечуван за чужденец достъп до германските военни планове и национална политика. Той посещава руския фронт и германските крайбрежни отбранителни сили във Франция (Атлантическата стена) и от време на време се среща с Хитлер. Цялата информация, която събира, предава редовно по радиостанция до Токио с дипломатическия код ПЪРПЪЛ. По този начин цялата информация става незабавно известна на американските декодировчици.

Усилията на американците по прехващането и декодирането на МЕДЖИК осигуряват на практика всички съобщения на Ошима за Токио: приблизително 75 през 11-те месеца на 1941 г., около 100 — през 1942 г., 400 — през 1943 г., 600 — през 1944 г. и 300 — през четирите месеца на 1945 г., докато Германия е все още във войната. Например едно от декодираните съобщения на Пърпъл от 19 януари 1942 г. се отнася до това, как Рибентроп се е съгласил да доставя ежедневни разузнавателни сведения на Ошима, които той на свой ред да изпраща в Токио. Той предупреждава, че „ако нещо от тези сведения изтече по наша вина, последствията ще са страшни, така че работата с тези сведения трябва да е строго секретна“.

Някои от предположенията на Ошима се погрешни. Той предрича, че Великобритания ще капитулира преди края на 1941 г. Данните, които изпраща за плановете и политиката на нацистките лидери, а също и фактологичните данни са безценни за съюзниците. На 6 юни 1941 г. например той съобщава на Токио, че Германия ще нападне Съветския съюз на 22 юни (вж. БАРБАРОСА).

В хода на войната Германия започва постепенно да се оттегля. Ошима не губи вярата си в крайната германска победа. Най-сетне, на 14 април 1945 г., Ошима е принуден да напусне Берлин. Той и по-голямата част от японския дипломатически състав отпътуват за планинския курорт Бад Гащайн. По-малко от месец след това Германия обявява капитулация и Ошима и съставът му са подведени под съдебна отговорност. Отведени са в Съединените щати с кораб. Пристигат там на 11 юли. След разпитите и периода, през който са затворени в курортен хотел в Пенсилвания, Ошима се завръща в Япония.

Той се радва съвсем за кратко на свободата в опустошената му страна. На 16 декември 1945 г. е арестуван и обвинен за военни престъпления. Процесът му се забавя, но е признат за виновен в конспирация срещу мира. През ноември 1948 г. съюзническият трибунал го осъжда на доживотен затвор.

В края на 1955 г. е освободен, а 3 години по-късно — помилван. Ошима умира през 1975 г., без да узнае, че през войната съюзниците са получавали от него безценна информация.

Генерал Хироши Ошима с Адолф Хитлер в Берлин, 1939 г.