Енциклопедия на шпионажа

Иванов, Евгений (1926–1994)

Помощник военноморски АТАШЕ в Лондон от 1960 до 1963 г. Изиграва важна роля в АФЕРАТА ПРОФУМО. Син е на офицер от Червената армия. Семейството на баща му е от селски произход, а на майка му — от благороднически. Младият Иванов проявява отрано интерес към военните и през 1943 г. постъпва в Тихоокеанската висша военноморска школа във Владивосток. За кратко през войната воюва срещу японците, а през 1947 г. се завръща в Баку, където завършва висшето си образование.

Служи 2 години на бойния кораб Севастопол и през 1949 г. постъпва във Военнодипломатическата академия в Москва, където в 4-годишен курс се подготвят кадрите на ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ. През 1953 г. Иванов е изпратен като помощник военноморски аташе в Осло, Норвегия. По-късно работи в съветското посолство в Лондон. Скоро след пристигането си през март 1960 г. се сприятелява с артиста Стивън Уорд, който страда от остеопатия, и влиза в интимни отношения с неговото протеже Кристин Кийлър и вероятно с Манди Райс-Дейвис (и двете непълнолетни проститутки).

Уорд запознава Иванов с каймака на лондонското общество, включително с принц Филип, сър Уинстън Чърчил, лорд Астор и военния министър Джон Профумо. Иванов получава възможност да събира секретна информация от събеседниците си по време на безобидните светски разговори.

Завръща се от Великобритания през януари 1963 г. и учи в престижната Академия на Генералния щаб. След завършването й през 1968 г. е повишен в капитан I ранг. До пенсионирането си през 1981 г. е началник на отдела за анализи в ГРУ.

Съпругата на Иванов също работи в съветското посолство — като шифровчик, но двамата много рядко излизат заедно.

Автобиографичната книга на Иванов „Голият шпионин“ („The Naked Spy“), написана съвместно с Генадий Соколов, е публикувана през 1992 г.

Иванов, Игор (1931)

Без съмнение единственият осъден за шпионаж и пуснат на свобода под гаранция.

Иванов пристига в Съединените щати през март 1962 г. като шофьор в съветската търговска агенция Амторг. Следващата година ФБР успява да разобличи шпионска група от четирима съветски граждани и американския инженер ДЖОН БУТЕНКО, които се опитали да се доберат до секретни планове на стратегическото военновъздушно командване.

През октомври 1963 г. ФБР залавя заподозрените с веществени доказателства. Трима от руснаците работят в ООН и имат дипломатически имунитет. Те са обявени за персона нон грата и са изгонени от Съединените щати. Иванов и американският гражданин са подведени под съдебна отговорност за шпионаж.

През декември 1964 г. и двамата са осъдени на по 30 години затвор. Иванов обаче е освободен под гаранция 100 000 долара, внесени от съветското посолство, а присъдата му е предадена за обжалване по етапния ред в американската съдебна система.

Следващата година руснаците се опитват да разменят Иванов за Нюкъум Мот, американски книготърговец, който пристига като турист в Норвегия, но попада на територията на Съветския съюз (границата между Норвегия и СССР не е била ясно очертана на картата и той просто се е заблудил). След тримесечна пълна изолация Мот е предаден на съда, признат е за виновен за нелегално пресичане на границата и е осъден на 18 месеца в трудов лагер.

Американското правителство отказва предложената размяна. (Мот умира при неизяснени обстоятелства през януари 1966 г.) През 1971 г. Иванов получава разрешение да замине в Съветския съюз при условие, че ще се върне в Съединените щати за следващото заседание на съда. Той не се завръща в Съединените щати.

Ивашутин, Пьотър (1909)

Началник на ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, от 1963 до 1987 г. Назначен е за ръководител на ГРУ през март 1963 г. след принудителното оттегляне на генерал-полковник И. А. СЕРОВ. Кариерата на Ивашутин съвпада с управлението на Леонид Брежнев.

Ивашутин е доброволец в Червената армия. През 1931 г. постъпва в армейското КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ. През Втората световна война е назначен в СМЕРШ, а през 1944–1945 г. ръководи части на Смерш на Трети украински фронт. Тогава той се бори срещу украинските националисти и помага при установяването на комунистическите режими в България, Унгария и Югославия. През този период се среща и се запознава с Брежнев.

В края на войната Ивашутин участва в принудителното репатриране на съветски граждани, останали по една или друга причина в чужбина, и в безмилостната разправа с власовците, които по време на войната се включват в т.нар. Руска освободителна армия и воюват на страната на Германия.

След разформироването на Смерш през 1946 г. той служи в НКВД под ръководството на ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ. Назначен е за ръководител на Трето главно управление (Въоръжени сили). Ивашутин остава на този пост след преобразуването на НКВД в КГБ и след премахването на Берия. По нареждане на Брежнев Серов е уволнен и на негово място за началник на ГРУ е назначен Ивашутин. Докато Ивашутин с всички сили се опитва да защитава интересите на отбраната, дори и от КГБ, в ГРУ разцъфтява корупция на високо равнище. Статия в московския вестник Независимая газета от 1991 г. описва престъпленията от времето на Ивашутин:

Ивашутин надживява тримата съветски лидери — Леонид Брежнев, ЮРИЙ АНДРОПОВ и Константин Черненко и служи като ръководител на ГРУ чак до разпадането на Съветския съюз. Дългогодишната му служба се дължи на стабилната подкрепа на военното ръководство, което го приема като балансьор в стремежа на КГБ за надмощие.

През 1985 г. е награден с почетното звание Герой на Съветския съюз.

Игнатиев, Семьон (1904–1983)

От 1951 до 1953 г. ръководител на МГБ — съветското Министерство за държавна сигурност.

Партиен апаратчик, работил в ЦК на комунистическата партия, Игнатиев поема контрола над МГБ през декември 1951 г. Той замества на този пост генерал-полковник ВИКТОР АБАКУМОВ, протеже на ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ. Абакумов е свален от този мост и е репресиран от Сталин, който с това е искал да отслаби влиянието на Берия.

През 1952–1953 г. Игнатиев играе важна роля в организирането на изфабрикуваното „дело на лекарите“ като заговор срещу Сталин. В действителност това е предлог за нови репресии, но този път против еврейската интелигенция в Съветския съюз. „Делото на лекарите“ се превръща в най-голямата антисемитска кампания в историята на съветските органи на Държавна сигурност.

Двадесет и четири часа след смъртта на Сталин — на 5 март 1953 г., Берия слива МГБ с МВД — Министерството на вътрешните работи, което поема функциите на Държавна сигурност и на външното разузнаване. На 7 март Игнатиев е освободен от поста му във вече несъществуващото МГБ, но нито е арестуван, нито екзекутиран — това вещае началото на големи промени, които ще настъпят в ръководството на съветската държава. Някои историци, включително Робърт Конкуест — специалист по Сталиновите чистки, смята, че Никита Хрушчов е защитил Игнатиев.

Той е прехвърлен в секретариата на ЦК на комунистическата партия, но по-късно е уволнен и получава назначение в провинцията. Игнатиев умира от естествена смърт, което е доста необичаен край за ръководител на съветска разузнавателна служба.

Идеалист

КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на американския шпионски самолет U–2, дадено в рамките на операция БАЙМАН.

Идън, Уилям (1744–1814)

Политически деец и ръководител на британските ТАЙНИ СЛУЖБИ от времето на Войната за независимост на Северна Америка. Идън е заместник-министър на колониите през 1772 г., когато реорганизира британските тайни служби в опит да се сдобие с подробна информация за връзките на колониите с чуждестранните правителства. Той е един от 5-имата емисари на кралската комисия, изпратени в Америка с цел да постигнат сключване на мирен договор. (Опитът завършва с неуспех.) През 1780 г. Идън е назначен за министър по въпросите на Ирландия. Впоследствие работи като посланик в Испания и в Холандия.

Избата

Термин, използван от агентите в съветските разузнавателни и контраразузнавателни агенции, който означава екзекуция или изгаряне в следствения комплекс ЛУБЯНКА в Москва. В действителност Избата се използва само за екзекуции. Там няма отделни килии. Основният затвор е на 6-ия етаж на сградата.

Вж. НКВД.

Издател

Вж. МРЕЖА АТОМНИ ШПИОНИ.

Изисквания в разузнаването (ИР)

Условие — общо или специфично, което е задължително в разузнаването. В американската употреба се включва и разузнавателният доклад, разработен по даден въпрос. Списък от ИР се издава често от висшето държавно ръководство, за да се прилага в разузнавателните агенции.

Излъчване

Електронни импулси, излъчвани от радари, от радио- и други видове електронни предаватели. Могат да бъдат уловени, прехванати, записани и анализирани. Разкриват степента на ТЕХНИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ.

Измаилов, Владимир

Полковник от съветското ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ — ГРУ, работил като помощник военен АТАШЕ във Вашингтон. Изгонен от Съединените щати през юни 1986 г. за опит да вербува високопоставен офицер от американските военновъздушни сили, който имал достъп до СТРОГО СЕКРЕТНИ данни за стратегическите отбранителни програми и антирадарните технологии за самолети невидимки.

Измама

Мерки, предприети за заблуда на противника, като доказателствата са манипулирани, преиначени или подправени, за да създадат погрешно впечатление.

Изменник

Лице, което се отрича от страната си и може би притежава информация, ценна за друга страна. Сред най-известните съветски изменници от времето на Студената война са полковник ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ и ОЛЕГ ГОРДИЕВСКИ. Също толкова значителни са западните им колеги ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ и ЕДУАРД ЛИЙ ХАУЪРД.

Изменник, останал на място

ИЗМЕННИК, който се отрича от страната си, но не я напуска. Тези предатели обикновено стават ВНЕДРЕНИ АГЕНТИ, оставайки на място и длъжност, които са ценни за друга страна. АРКАДИЙ ШЕВЧЕНКО — съветски служител в ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ, който преминава на страната на Съединените щати, остава на работа няколко месеца преди да признае предателството си.

Изнудване от подсъдим

Заплаха, отправена от подсъдим по време на процес, за разкриване на разузнавателна дейност или на друга засекретена информация, ако бъде съден.

Изолиран

Служител, за когото има отделна процедура за работа с особено важни и секретни материали. Изолираният материал е ограничен до хора със специален ДОСТЪП до секретни материали. Такъв достъп например е необходим за ТЕЛЪНТ КИЙХОУЛ — спътниковата фотография.

Изпълнителна акция

Убийство, което обикновено е санкционирано или, ако не е одобрено, в краен случай не е предотвратено от разузнавателните служби. Терминът се промъква в документите на ЦРУ, дадени на разположение на КОМИСИЯТА ЧЪРЧ, която през 1975 г. се заема с разследването на злоупотребите на ЦРУ.

За „изпълнителна акция“ се приема и терминът „изпълнителна операция“.

* Израел

В преценката си за различните разузнавателни агенции един РАЗУЗНАВАЧ от ЦРУ веднъж казва, че Съединените щати, Великобритания и Съветският съюз, именно в този ред, са най-добрите. „Но ако се намирам на тъмна алея и съм преследван, — добавя той, — бих повикал израелския Мосад… Тези момчета не можеш да ги прекършиш.“ Това е и същността на израелските разузнавателни агенции още от самото начало: неумолими, твърди, предани на делото и с власт, която няма нито едно разузнаване в демократичните страни в света. През 1948 г., по време на Войната за независимост, новата държава отблъсква атаките на арабските държави благодарение не само на силата на оръжието, но и на разузнавателната система, създадена още далеч преди появата на държавата Израел върху политическата карта.

Преди раждането на Израел Палестина, която е подмандатна територия на Обществото на народите и се управлява от Великобритания, се превръща в магнит за евреи, които бягат от нацистко преследване. Потокът от еврейски имигранти променя драстично социалния й състав. През 1919 г. на нейна територия има 65 300 евреи, а през 1936 г. броят им е нараснал до 400 000, което е 28,5 % от населението на Палестина. Британците се опитват да ограничат еврейската имиграция, като същевременно формират еврейски полицейски отряди за запазване на реда.

През 1940 г. британското Управление за специални операции (УСО) създава общоеврейско диверсионно-десантно подразделение, съставено от доброволци от Хагана — еврейски сили за самоотбрана. Много от десантчиците са от специалния отряд на Хагана, наречен Палмах (Ударна група), готова да организира партизанска война, в случай че германците навлязат в Палестина. По-късно Хагана се превръща в истинска нелегална армия със свое разузнавателно управление ШАИ — от Sherut Yediot (информационна служба).

АГЕНТИ на Шаи са работили още и в британската администрация в Палестина. Така Шаи може да се смята за първата специална служба на Израел, защото действа далеч преди на 14 май 1948 г. да бъде провъзгласена независимата израелска държава. Впрочем още през юли Шаи е разпуснато във връзка с образуването на АМАН (израелското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ) и на ШИН БЕТ (вътрешното разузнаване).

Съществува още и Алия Бет — службата е създадена през 1937 г. от Хагана в помощ на евреите, нелегално имигриращи от „вражеските територии“, след като британците налагат драстични имиграционни ограничения. В много отношения Алия Бет изпълнява функциите на разузнавателна агенция. След създаването на държавата тя използва разузнавателна информация от други агенции, но има и свои източници в различните страни. Преди и след Втората световна война дейността й е изключително успешна — оказва помощ на стотици хиляди евреи от Съветския съюз и от арабските страни, които желаят да се заселят в Израел.

В средите на разузнаването скандалите се разчуват бързо. ИСЕР БЕЕРИ — първият ръководител на Аман, е предаден на военен съд за използване на мъчения и за екзекуцията на хора под съмнение, че са извършили предателство. ИСЕР ХАРЕЛ поема израелското разузнаване, въпреки че е ръководител на Шин Бет. По-късно МЕИР АМИТ — ръководител на Аман, изоставя романтичния авантюризъм, характерен за времето, когато се създават израелските специални служби, и поставя разузнаването на високопрофесионална основа. Той скоро извежда израелските агенции за сигурност на равнището на тези в Съединените щати, Великобритания и Франция.

През 1951 г. обаче израелските разузнавателни организации все още са в процес на укрепване. Високопоставен сътрудник от Министерството на външните работи, отговарящ за разузнаването, след пътуване до САЩ предлага на министър-председателя Давид Бен Гурион да бъде създадена агенция, подобна на ЦРУ. По идея тя трябва да отговаря единствено пред министър-председателя. В резултат на тази препоръка е създаден Централният институт за разузнаване и специални задачи (Mossad Letafkidim Meyuchadim) — МОСАД. Тази организация става гордостта на Израел. Тя може да върши всичко: отвличане, убийство, спасяване на заложници… Агентите й се подпомагат от Главна разузнавателна част — Саярет Маткал, която представлява секретно военно подразделение. За конкретни операции са формирани специални разузнавателни групи.

По-късно в Израел се появява още една специална служба — Научно бюро за свръзка към Министерството на отбраната, наричано тайно ЛАКАМ. Бюрото е създадено през 1957 г. при пълна секретност. Дори водещият израелски разузнавач Исер Харел не знае за създаването му. Първоначалното му предназначение е безопасността на Израел при създаването на ядрени оръжия.

Израелските разузнавателни агенции постигат значителни успехи в чужбина. Понякога израелски специалисти от разузнаването са канени от чужди правителствени агенции за помощ във военната организация, икономиката и дори в селското стопанство. Много агенти и „приятели“ предоставят на Израел безценни разузнавателни данни. Един от израелските източници в Съветския съюз дори предоставя на израелците копие от строго секретния доклад на Никита Хрушчов, който по-късно е изнесен пред XX конгрес на комунистическата партия в Москва през 1956 г. и който заклеймява Йосиф Сталин. Докладът бързо е предаден на ЦРУ.

През 1956 г. Израел се присъединява към Великобритания и Франция при планирането на по-късно неуспешното британо-френско нападение за завземане на Суецкия канал. Израелското разузнаване добива доста ценен опит. Именно МРЕЖА на Аман, създадена в Египет през 1954 г., е „искрата“, от която трябва да избухне пожарът. Според плана на Аман негови агенти трябва да нападнат британска и американска собственост в Египет, дискредитирайки по този начин президента Гамал Абдел Насър, който възнамерява да национализира Суецкия канал.

Замисълът на Аман довежда до катастрофални последици. След като през юли 1954 г. е взривена библиотеката на Американската информационна служба, египетското КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ разкрива израелския замисъл и предоставя истината на всички медии. В Израел и Съединените щати именно върху Аман е хвърлена цялата вина (вж. ДАР, АВРАМ). Когато през 1956 г. Насър национализира канала, Великобритания и Франция със задоволство приемат да работят с Израел, оценявайки възможностите му за проникване в Египет. Войната приключва бързо с намесата на ООН при активното съдействие на Съединените щати и Съветския съюз. По време на Суецката операция извън официалното американско становище за заклеймяване на нападението ЦРУ дава известна подкрепа на Мосад чрез ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН — ръководител на контраразузнаването на ЦРУ и бивш директор на отдела по израелските въпроси.

Израел установява трайни връзки и с британското разузнаване. Британската Служба за сигурност (МИ–6) изпраща ветерана Никълъс Елиът в Тел Авив като офицер за свръзка. Той успява да преодолее подозрителността на Мосад към британците. Веднъж той плува съвсем гол заедно с висши офицери от Мосад. Един от израелците забелязва, че е обрязан, и казва: „О, Боже, вашите служби мислят за всичко!“

Големият триумф на израелското разузнаване настъпва сутринта на 6 юни 1967 г., когато разузнаването прехваща радиотелефонен разговор между Насър в Кайро и крал Хюсеин в Аман, Йордания. Те разменят мнение по въпроса, как да обвинят Съединените щати и Великобритания за намерението им да изпратят самолети в подкрепа на Израел по време на Шестдневната война. Инцидентът демонстрира упоритостта на израелското разузнаване, което разкрива важни тайни, небрежността на арабските лидери и успешните действия по подслушването.

Значителната израелска победа остава почти незабелязана в Съединените щати поради погрешната атака, която Израел извършва над ЛИБЪРТИ — американски КОРАБ ЗА РАЗУЗНАВАТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ, край брега на Синай. Вбесените американски военни обвиняват израелците в това, че, получили веднъж оръжие, нападат каквото им попадне. В инцидента загиват 34 американци, а 164 са ранени. Въпреки трагедията с Либърти сътрудниците на ЦРУ са склонни да приемат, че по време на войната израелското разузнаване е действало професионално. По-иначе обаче стоят нещата с войната Йом Кипур (Деня на изкуплението) от 1973 г., когато Египет и Сирия нанасят внезапен масиран удар срещу Израел. През септември 1973 г. израелското разузнаване докладва, че Сирия инсталира противовъздушни ракети близо до израелската граница, а Египет дислоцира войските си към Суецкия канал. Въоръжените египетски части също вече разполагат с осигурените от Съветския съюз ракети SA–6. Радиопрехващателните станции улавят призиви за даряване на кръв, гражданска мобилизация и заповеди за затъмнение на градовете. На 4 октомври съветските съветници напускат Египет и Сирия. Агент на Мосад в Египет се завръща в Израел с плановете за атаката. По-късно става ясно, че офицери от Аман, които имат задължението да предупредят при заплаха от война, са отхвърлили сигналите като ДЕЗИНФОРМАЦИЯ.

Симптомите на приближаващата война просто не се вместват в разбиранията и схващанията на Аман. Съществува и страхът, че ако Израел отвърне на предприетите от Египет действия и също започне мобилизация, а не се стигне до война, ще има неблагоприятен резонанс в израелското общество. В близкото минало е имало такива фалшиви тревоги и предупредителна „бойна готовност“.

В 3 часа сутринта на 6 октомври на Йом Кипур, най-светия ден за евреите, ръководителят на Аман най-сетне разбира, че атаката е неизбежна. Тя е започнала в 2,05 часа и едва не се превръща в пълна катастрофа за Израел. В първите й часове е поставено на карта самото оцеляване на Израел.

След изключителни трудности войната е спечелена. В Израел започва търсенето на виновника. КОМИСИЯТА АГРАНАТ, създадена непосредствено след войната, стоварва цялата вина върху Аман. Авторитетът на Мосад остава непокътнат. След публикуването на доклада министър-председателят Голда Меир и началник-щабът на отбранителните сили Моше Даян подават оставка.

„Израелските служби за сигурност и разузнаване се нареждат сред най-добрите в света, — се казва в тайна преценка на ЦРУ през 70-те години. — Опитните им кадри и модерна техника са ги направили изключително ефективни, а те демонстрират изключителна способност да организират, преценяват и използват информацията, получена от вербувани агенти, еврейски общности и други средства по света.“ (Докладът е сред документите, минали през машина за унищожение и по-късно събран лента по лента, когато иранци превземат американското посолство в Техеран през 1979 г.)

Подвизите на Мосад включват и залавянето на нацисткия военнопрестъпник Адолф Айхман през 1960 г. в Аржентина. С помощта на Шин Бет се проследяват и се ликвидират терористи от Черния септември, които избиват 11 израелски атлети на олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г., а така също се спасяват отвлечените пътници на летище Ентебе в Уганда през 1976 г. и др. (Вж. ХАРАРИ, МАЙК.)

През 1980 г. популярността на Мосад и на Шин Бет намалява сред народа на фона на обвиненията, че разузнавателните служби незаконно измъчват и убиват невинни палестинци, набедени за терористи. За да се противопоставят на интифадата — палестинския бунт срещу израелската окупация на Западния бряг и Газа, — тайни израелски военни части с КОДОВИТЕ НАИМЕНОВАНИЯ Чери (Вишна) и Самсон, чиито бойци си слагат традиционните палестински чалми и говорят на арабски, нападат палестинците, преследвайки терористи.

През 1985 г. Лакам поддържа оперативен контрол над вербуването и работата на американския шпионин ДЖОНАТАН ПОЛАРД. Случаят с Полард разярява американците, много от които са знаели за по-ранните разузнавателни действия на Израел срещу Съединените щати. Случаите откъслечно са се появявали в пресата, обществеността не е знаела почти нищо за тях до нашумелия инцидент с Полард. Той нанася огромна вреда на американо-израелските отношения и разделя еврейската общност в Съединените щати. В същия доклад от 1979 г., който възхвалява израелското разузнаване, се твърди, че Шин Бет „се опитва да проникне в американското генерално консулство в Ерусалим с помощта на чиновник, който има връзка с момиче от Ерусалим. За да бъде вербуван чиновникът, се инсценира аборт. Преди този опит за изнудване момичето е било принудено да направи опит да измъкне информация от приятеля си“. В доклада се споменава за няколко подслушани разговора и за скрити микрофони в американските служби и жилища в Израел, а също и за „2–3 неосъществени опита за вербуване на морски пехотинци — охрана на посолството — срещу парично възнаграждение“.

През 1965 г. Корпорацията за ядрени материали и оборудване в Пенсилвания признава пред федералните власти, че компанията не може да даде обяснение за липсата на 90,6 кг обогатен уран. Експертите преценяват, че с липсващия уран могат да бъдат направени най-малко 6 ядрени бомби. Разследването разкрива, че компанията, известна под името НУМЕК (NUMEC), поддържа връзки с представители на Израел, един от които е РАФАЕЛ ЕЙТАН — легендарен израелски разузнавач, напътствал Полард. (След ареста на Полард Лакам е разформирован.)

През март 1978 г. Стивън Брайън — член на Сенатската комисия по международни отношения в САЩ, се среща с група израелски официални лица в кафенето на вашингтонски хотел. Майкъл Саба, представител на Националната асоциация на американците от арабски произход, по-късно под клетва съобщава, че съвсем случайно е седнал на съседна маса и е чул Брайън да казва: „У мене е документът на Пентагона за базите, който с удоволствие ще ви покажа.“ Според следователите забележката се отнася за доклад, свързан с базите в Саудитска Арабия. Брайън, който отрича да е предавал на израелците секретни материали, по време на арестуването на Полард отговаря като заместник-министър на отбраната за износа на защитени американски технологии.

Израел подписва особено и много изгодно дългосрочно споразумение с американската РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ, получавайки необходимото за поддържане на сигурността си. Най-важното е, че има рутинен достъп до снимков материал и други разузнавателни данни, осигурени от американските СПЪТНИЦИ. Но добрите отношения сериозно са накърнени най-малко 2 пъти: през 1981 г., когато Израел извършва успешни бомбардировки над иракски ядрен реактор, който е в процес на подготовка за производството на ядрено оръжие, и през 1985 г., когато Полард е разкрит като израелски шпионин.

Според адмирал БОБИ РЕЙ ИНМАН, заместник-директор НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ по времето на нападението над Ирак, Израел успява да извърши бомбардировката над реактора, тъй като е разполагал с точни разузнавателни сведения, които обаче не са били предоставени на ЦРУ съгласно споразумението между двете страни. През 1994 г. Инман прави разкритието (когато оттегля кандидатурата си за министър на отбраната): „Погледнах върху картата разстоянието между Израел и Багдад и се почудих как и откъде са се сдобили с точно сведение за целта?“ Той бил научил, че през предходните 6 месеца Израел е имал информация не само за Багдад, но и за Пакистан и Либия. Инман нарежда достъпът на Израел да бъде ограничен до райони на 400 км от границата им: отвъд тази линия израелците трябва да искат специално разрешение. УИЛЯМ КЕЙСИ — директор на Централното разузнаване, по-късно подкрепя решението, твърди Инман.

Мнозина критикуват американската подкрепа за Израел, но в действителност американската РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ се е възползвала доста от израелците. Някои от изгодите са политически — като речта на Хрушчов, в която се заклеймява Сталин, но повечето са военни. С всяка израелска победа над арабските съседи са били пленявани също съветски оръжия и друго оборудване, често най-съвременно. След бързо проучване на трофеите от израелците докладите, а понякога и пленената техника и оборудване са се предавали на американците. Сред най-важните разузнавателни успехи, постигнати извън бойното поле, е внедряването на шпионина ЕЛИАХУ КОЕН на най-високо равнище в сирийското общество. През 1963 г. той изпраща в Израел осъвременен изтребител МиГ–21, управляван от иракски ИЗМЕННИК, като по този начин му осигурява и безопасно напускане на Ирак с цялото семейство; успява да събере 200 000 технически документа за самолета Мираж от швейцарския инженер АЛФРЕД ФРАУЕНКНЕХТ, а през 1969 г. открадва цялата съветска радарна инсталация Р–12 от египетска територия, вдигайки я с хеликоптер в дръзка нощна акция. Това са изключително смели разузнавателни операции.

Но израелското разузнаване познава и моменти на провал, включително проникване на съветски шпиони (вж. ГОЛДЩАЙН, ВОЛФ; ЛЕВИНСОН, ШИМОН) в негови среди. Дори и суперуспешната в преследванията агенция Лакам не успява да предотврати разкритията на МОРДЕХАЙ ВАНУНУ за проекта на израелската атомна бомба. През 80-те години Дан Равив и Йоси Мелман пишат в книгата „Всеки шпионин — принц“ („Every Spy a Prince“, 1991): „Израелските граждани загубиха голяма част от доверието си в тайните служби. Вместо да живеят с чувството, че могат да се разхождат спокойно нощем благодарение на Мосад, Шин Бет и Аман, които ги защитават, израелците просто извръщат глава поради огромните съмнения, които изпитват към разузнавателната общност.“ Историците на израелските разузнавателни агенции цитират генерал Шломо Газит, бивш ръководител на военното разузнаване, който казва, че професионализмът се изплъзва „и на експертно, и на оперативно равнище в службите за сигурност“.

Съвременните сложни методи и квалифицираните агенти, използвани от Израел при събирането на информация за армиите, оръжията и плановете на съседните арабски страни, се пренасочват, когато се налага да се съсредоточат усилията във вътрешната сигурност и защитата от арабски терористи. Шин Бет разработва тактика и методи за справяне с тази вътрешна заплаха. Териториите, присъединени по време на израелските войни — Синайската пустиня, ивицата Газа, Голанските възвишения и Западният бряг, създават нова география и нови проблеми на службите за сигурност. За разлика от израелските граждани — евреи и араби, арабските жители в тези територии не изпитват никаква привързаност към Израел. Някои арабски държави поддържат палестинците в тези територии, а други поддържат и терористичните им операции срещу Израел и срещу Съединените щати.

Разузнавателните агенции срещат повече трудности с „родните“ си терористи — както религиозни, така и политически. Бивш служител на Шин Бет казва: „В групи еврейски екстремисти, които са религиозно мотивирани, е трудно да се проникне. Те са по-предани и задружни от останалите.“

През септември 1993 г. Израел подписва мирно споразумение с Организацията за освобождение на Палестина (ООП). Израелските разузнавателни агенции откриват, че десни екстремисти са насочили яростта си по-скоро към израелските лидери, отколкото към ООП. Шин Бет предприема действия срещу някои десни, но традиционният страх от подривни действия от страна на левите се запазва. Повечето сили са насочени към нерелигиозни леви групировки, а не към религиозните екстремисти.

Кулминация на обществена критика към израелските разузнавателни агенции настъпва през ноември 1995 г. — след убийството на израелския министър-председател Ицхак Рабин от еврейски религиозни екстремисти. По-голямата част от критиката е насочена срещу Шин Бет за това, че е изпуснал от погледа си антиправителствените фанатици и че не е осигурил надеждна охрана на министър-председателя.

След убийството на Рабин на 4 ноември 1995 г. се настоява за реорганизация и преориентация на Шин Бет. През януари 1996 г. Шин Бет се оглавява от контраадмирал АМИ АЯЛОН, бивш ръководител на израелския военноморски флот, който идва на мястото на Карми Гилон, поел цялата отговорност за провала на Шин Бет и неспособността да се предотврати убийството на Рабин. (Рабин по-рано е настоявал Аялон да приеме поста.)

Предизвикателствата пред Шин Бет, когато Аялон поема в свои ръце управлението, са значителни. Случаят Полард не е забравен напълно. През 1996 г. Израел го провъзгласява за израелски гражданин и моли президента Клинтън да го освободи. А израелските шпионски действия в Съединените щати не спират. През октомври 1995 г. СЛЕДСТВЕНАТА СЛУЖБА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАНАТА НА САЩ предупреждава военните производители, че Израел извършва „агресивни“ шпионски действия срещу Съединените щати. Предупреждението е оттеглено след 2 месеца, тъй като се позовава на израелци, които използват „силни етнически връзки“ при вербуването на свои шпиони. По такъв начин е злепоставена в неблагоприятна светлина еврейската диаспора в САЩ, чиито представители заявяват, че предупреждението на Пентагона „граничи с антисемитизъм“.

Между другото в документа става дума както за военни, така и за цивилни обекти, предмет на шпионски действия, особено на ПРОМИШЛЕНИЯ ШПИОНАЖ, който има за цел да окаже помощ на отбраната, на аеронавтиката и на електронната индустрия на Израел, като ги снабдява с най-нови американски технологии. Тези разузнавателни операции се ръководят от Лакам — организация, на теория закрита след арестуването на Полард. Американски разузнавателни източници твърдят, че Лакам може и да не съществува повече, но работата му продължава да бъде в ръцете на различни некоординирани правителствени агенции.

Важното е, че докато израелските проблеми с вътрешната сигурност нарастват през последните години, външните заплахи, а по-късно и изискванията към външното разузнаване намаляват. Независимо от отправената критика във връзка с ефективността на израелското разузнаване след Войната в Персийския залив през 1991 г. Сирия е единствената арабска страна, която все още заплашва Израел с военни действия. И така, изискванията към разузнаването за боеспособността и политическите намерения на другите страни до голяма степен са заменени от загрижеността за разработване на неконвенционални оръжия — химически, биологически и ядрени. Тези заплахи са много по-значими от традиционната загриженост за броя на танковете, изтребителите или плавателните съдове с ракети на борда, които са част от арсеналите на арабските страни.

Тази нова загриженост води до промяна в тактиката и политиката, а също и в оборудването на Мосад и на Аман. През септември 1988 г. Израел изстрелва първия спътник Офек (Хоризонт — иврит) за фотографско НАБЛЮДЕНИЕ на съседните арабски държави. Така хората, които за пръв път използват думата „шпионин“, днес използват най-модерните създадени шпионски системи.

Вж. БИБЛЕЙСКИ ШПИОНИ; ЦЕНТЪР ЗА СПЕЦИАЛНО ОБУЧЕНИЕ.

Изследване

Процес на изследване всички източници на информация за приемане на окончателна оценка за чуждестранната дейност, боеспособността и намеренията на противника.

Изтегляне

Извеждането на АГЕНТ или на друг човек от дадена страна или район с помощта на тайни действия.

Източник

Всеки източник на информация — хора, техника и др., — с който разполага разузнавателна служба или агенция за сигурност, за нуждите на оперативната работа. В САЩ под „източник на информация“ се разбира човек, от когото идва тази информация.

Икономическо разузнаване

Едно от 3-те основни разузнавания, което се води в допълнение към политическото и военното. По-голямата част от икономическото разузнаване се получава лесно от ОТКРИТИ ИЗТОЧНИЦИ. Но понякога разузнавателните сведения трябва да се набират тайно.

Шърман-Кент, ветеран от УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, а по-късно директор на УПРАВЛЕНИЕТО ЗА НАЦИОНАЛНА ОЦЕНКА към ЦРУ, определя мащабите на икономическото разузнаване в книгата „Стратегическо разузнаване за американската световна политика“ („Strategic Intelligence for American World Policy“, 1949) по следния начин:

Икономическото разузнаване е фундаментална основа за аналитиците в разузнаването. По-голямата част от сведенията, както вече бе отбелязано, могат да бъдат получени сравнително лесно. Британският историк А. Дж. П. Тейлър казва, че 90 % от информацията, с която боравят разузнавателните агенции, може да се получи от печата. Кент увеличава възможността на 95 % и обяснява това с откритостта на американското общество.

От момента на създаването му ЦРУ следи за такива неща, като световния добив на нефт, добивите от селскостопански култури, икономическата политика на различни страни и развитието на световната търговия. Специалистите много добре знаят, че в някои страни, които са цел на разузнаването, икономическата информация може да бъде „закрита“ или пък подавана като ДЕЗИНФОРМАЦИЯ. Затова аналитиците трябва внимателно да преценяват информацията, която получават.

Китай например пази изключително внимателно икономическата си статистика. Там отдавна се смята, че непозволеното разкриване на каквато и да е финансова информация е също толкова сериозно нарушение относно сигурността, колкото и разкриването на военна информация.

В реч през 1991 г. РОБЪРТ ГЕЙТС казва, че молбите за икономическа информация от ЦРУ по брой надвишават всички други. Почти половината от исканията за разузнавателни сведения в 20 агенции и отдели, свързани с политиката, казва той, „са с икономическа насоченост“. Разликата между икономическото разузнаване и ПРОМИШЛЕНИЯ ШПИОНАЖ е трудноопределима. Когато говори за икономическото разузнаване, Гейтс отбелязва, че има нужда от „специално фокусиране на вниманието“ върху страни, които „се опитват да откраднат нашите технологии или по нечестен или нелегален начин да се облагодетелстват от американския бизнес“.

Икономическото разузнаване на една страна е шпионаж за друга. През ноември 1971 г. ръководителят на френската служба за икономическо разузнаване казва на граф АЛЕКСАНДЪР ДЬО МАРОНШЕ, ръководител на френската разузнавателна агенция ГУВС, че Съединените щати ще девалвират долара следващия месец. Маронше предава информацията на френския президент Жорж Помпиду. Той на свой ред предава чутото на Френската национална банка, която спечелва милиони от продажбата на долари и покупката на франкове на световните пазари.

През септември 1993 г. президентът Клинтън заедно с изпълнителните директори на Дженерал мотърс, Форд и Крайслер обявяват, че американското правителство ще си сътрудничи с 3-те автомобилни компании като опит да се построи кола с 3 пъти по-малко разход на гориво от съществуващите модели. В това ново „партньорство между правителството и индустрията“ Белият дом заявява следното:

Някои наблюдатели виждат възможността тук да бъде извършен икономически шпионаж, тъй като Пентагонът с помощта на РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ ще потърси информация за производствените технологии на други страни. Когато тази информация бъде предадена на американските производители на коли, това ще представлява или икономическо разузнаване, или икономически шпионаж — в зависимост от гледната точка.

Иличов, Иван

Генерал-полковник, ръководител на ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, през 1942–1943 г. Макар според някои източници да е екзекутиран през Втората световна война, в действителност Иличов служи в Австрия след войната. За по-нататъшната му кариера не се знае почти нищо.

Ингалф

Серия британски операции от 50-те и 60-те години — опит да се проникне в египетските и френските шифрови комуникации, като се уловят шумовете, издавани при програмирането на шифровъчните машини (главно на машините, разработени от БОРИС ХАГЕЛИН).

През 1956 г. британците успяват да поставят подслушващо устройство (БРЪМБАР) в египетското посолство в Лондон. Това е времето, когато напрежението между Великобритания и Египет се изостря и стига кулминацията си през 1956 г. със Суецката кампания. Офицери от британската Служба за сигурност (МИ–5) успяват да влязат в шифровата стая, след като пощата предизвиква проблеми с телефоните на посолството. Офицерите проникват под ПРИКРИТИЕТО на телефонни техници и монтират подслушвателна апаратура.

Специалистът от МИ–5 ПИТЪР РАЙТ пише в книгата си „Ловец на шпиони“ („Spycatcher“, 1987):

Друго съобщение, разказва Райт, подтиква министър-председателя Антъни Идън да се съгласи с прекратяването на огъня в Суец. Размяната на разузнавателни сведения със САЩ, както е залегнало в СЪГЛАШЕНИЕТО БРЮС, вероятно има важно значение за определяне на американската политика към Великобритания, Франция и Израел по повод на Суецката криза.

Важното според Райт е, че руснаците изпращат екип от ТЕХНИЦИ, ОБЕЗВРЕЖДАЩИ ПОДСЛУШВАТЕЛНАТА ТЕХНИКА, в египетското посолство като жест на добра воля. Те откриват микрофона, заложен от МИ–5, но нито го премахват, нито предупреждават египтяните. Очевидно съветското правителство не е желаело британците да разберат каква точно е позицията му по въпросите за Близкия изток.

Британците поставят микрофони и във френското посолство, като част от операция Ингалф, но тази подоперация получава КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ СТОКЕЙД. Друга подоперация на Ингалф се провежда през 1959 г., когато съветският кораб Орджоникидзе посещава Стокхолм, Швеция. Британците решават да засекат шифровите сигнали, идващи от кораба. Докато военният кораб се намира на пристанището, англичаните монтират микрофони в складовете, намиращи се точно срещу комуникационното отделение на кораба. Въпреки че микрофоните успяват да засекат някои сигнали, за които се предполага, че са от шифрова машина, те не довеждат до успехи в разчитането им.

Инман, Боби Рей (1931)

Служил е като ДИРЕКТОР НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ (ДВМР), директор на АНС и заместник-директор НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (ДЦР).

Завършил е университета в Тексас. През 1951 г. постъпва във военноморския флот и служи на бойни кораби, преди да стане специалист в разузнаването. През октомври 1974 г. е назначен за ДВМР със звание капитан. През юли 1977 г. е повишен в контраадмирал. Една година по-късно Инман става заместник-директор на АНС, а през юли 1977 г. — директор на АНС като вицеадмирал. Заема тази длъжност до февруари 1981 г., когато е назначен за заместник-директор на Централното разузнаване.

През февруари 1981 г. Инман става първият американски РАЗУЗНАВАЧ от военноморския флот, повишен в адмирал. (Единственият друг разузнавач от военноморския флот, който е получил това най-високо звание, е УИЛЯМ СТУДЕМАН, който става заместник-директор на Централното разузнаване през 1992 г. Преди това също е служил като директор на АНС.) Инман остава на поста заместник-директор в продължение на 14 месеца. Оттегля се от военноморския флот през юли 1982 г. Твърди се, че напуска разузнаването поради лични конфликти с директора на Централното разузнаване УИЛЯМ КЕЙСИ. След това е съветник в Конгресната комисия по разузнаването, но за кратко, тъй като смята, че в дейността си контролираната от демократите комисия се ръководи от политически пристрастия.

Инман заема ръководни длъжности в бизнеса. На 16 декември 1993 г. президентът Клинтън съобщава намерението си да го назначи за министър на отбраната. Инман обаче официално се отказва на 18 януари 1994 г., изтъквайки като причина непрекъснатите нападки срещу него от страна на вестникарите. Той е щял да бъде вторият военен от кариерата, който получава това назначение в отбраната, след армейски генерал Джордж Маршал през 1950–1951 г.

Интернет

Световна компютърна мрежа с много сфери на информация, която може да предостави и сведения за разузнавателни агенции и общи данни за разузнаването.

Замислена като начин за предаване на американска военна информация, сега вече е система за предаване на всички възможни видове информация. Американските разузнавателни агенции подобно на други правителствени организации са част от Интернет и предоставят на милиони компютърни потребители шанса да получат разузнавателна информация, разбира се, несекретна.

Интернет е създадена през 1970 г. при опит да се свърже компютърната мрежа на американското Министерство на отбраната, наречена АСИП (от Агенция за съвременни изследователски проекти), с други правителствени и академични компютърни мрежи, които поддържат отношения с АСИП. Самата мрежа АСИП е експериментална. Първоначално е била предвидена да поддържа високоспециализирани военни проучвания при създаването на военни и разузнавателни компютърни мрежи, които могат да работят независимо от широко разпространените енергийни пробиви — точно такива, които могат да бъдат причинени от ядрена война.

Идеята, залегнала в мрежата АСИП, е да провери дали компютърната мрежа ще има повреди, и да бъде създадена така, че да работи дори и след като огромна част от свързаните компютри се повредят. Системата е замислена така, че да предава съобщения, като заобикаля всички повредени или разрушени части от веригата. За да се постигне това, всички компютри от системата трябва да бъдат равностойни в способността си да приемат и да изпращат съобщения, което е новост в сравнение с традиционната йерархична система на компютърните мрежи. Всеки елемент или пакет информация, изпратени по Интернет, се поставя в електронен „плик“, на който е отбелязан електронният адрес на компютъра получател.

„Пликът“ не съдържа обичайните инструкции. Вместо това всеки компютър в системата препраща пакета по предназначение по най-ефикасния за дадения момент път. Даден пакет може да бъде препращан няколко пъти, преди да пристигне по предназначение. Ако съобщението се състои от няколко пакета, всеки един би могъл да бъде изпратен по различен маршрут, като в края на пътя отново се обединяват. Съобщението просто ще заобиколи всички проблемни места с повреди. Системата АСИП сега вече се използва на всички равнища в обществото.

Днес обикновените хора имат достъп до Интернет с помощта на разпространената по цял свят мрежа, в която са посочени множество адреси. Тези уебстраници (home pages) в Интернет са известни и като обекти в мрежата. Адресите могат да се променят без предварително уведомяване. Новите адреси се издирват с кодови думи, като „шпионаж“ (espionage) или „ЦРУ“ (CIA). Важно е да се отбележи също, че много (макар и не всички) адреси зависят от начина на изписване — „ЦРУ“ и „цру“ невинаги означават едно и също.

ЦРУ и други американски разузнавателни организации са решили да използват Интернет като средство за обществена комуникация. Това свидетелства за отвореността на американското общество, а именно че водещите разузнавателни агенции са част от Интернет. Китай например е ограничил до минимум използването на Интернет за всички, които използват компютри в страната. ЦРУ и други разузнавателни организации си имат свои секретни компютърни мрежи извън външния свят с помощта на уреди за сигурност, включително паралелни секретни версии на световната мрежа. Секретната система е за потребители с най-различни потребности, като например предаването на разузнавателни снимки и разпространението на информация за дипломати. (Вж. КОМПЮТЪРЕН ШПИОНАЖ.)

Страницата на ЦРУ CIAWEB предлага виртуална обиколка на щабквартирата на ЦРУ, биографии на ДИРЕКТОРИТЕ НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ и на техните заместници, исторически данни за агенцията, последното издание на ЦРУ — „Световна книга на фактите“ („World Factbook“), карти и библиография на книги за разузнаването, включително книгата на авторите на настоящата енциклопедия — „Търговци на измяна“ („Merchants of Treason“, 1988).

Адресът на ЦРУ в Интернет е tp://www.odci.gov/cia/index.html.

Понякога АНС използва Интернет, за да предложи новоразсекретени документи, например информацията за операция ВЕНОНА бе разпространена и в публикации, и по Интернет.

Адресът на АНС в Интернет е http://www.nsa.gov:8080.

В страницата на ФБР в Интернет се обяснява точно как шпионажът се вмества в цялостната дейност на ФБР, свързана с федералните престъпления. Има и информация за други аспекти на работата на ФБР, включително „10-имата най-търсени“ престъпници.

Адресът на ФБР в Интернет е http://www.fbi.gov.

Страницата на РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ в Интернет изброява всички агенции от общността и предлага активна връзка към уебстраниците на онези членове, които вече са в световната мрежа. Освен това има и библиотека на разузнавателната общност.

Адресът на разузнавателната общност в Интернет е http://www.odci.gov/ic.

Военноинформационната база данни съдържа подробна военна и разузнавателна информация, включително чуждестранна.

Адресът на база данни в Интернет е http://www.onestep.com:80/milnet/.

Информация за РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА може да се намери на адрес http://www.DIA.MIL7index.html.

Вж. още:

Централно управление за нагледна информация: http://www.odci.gov/ic/usic/cio.html.

Министерство на отбраната (Звено за отбрана): http://www.dtic.mil/defenselink.

Управление за въздушно разузнаване в отбраната: http://www.acq.osd.mil/daro/.

УПРАВЛЕНИЕ ЗА НАЦИОНАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ: http://www.odci.gov/ic/usic/nro.html; http://www.nro.odci.gov.

ПРЕЗИДЕНТСКИ КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ПО ВЪНШНО РАЗУЗНАВАНЕ: http://www.whitehouse.gov/WH/EOP/pfiab/index.html.

Бюро за разузнавателна подкрепа към Министерството на финансите: http://www.ustreas.gov/trasury/bureaus/bureaus.html.

Военно разузнаване на САЩ:

Военновъздушни сили: http://tecnet2.jcte.jcs.mil:8000/cybrspke/aialink.html.

Сухопътни войски: http://huachuca-usaic.army.mil/.

Военноморски флот: http://www.odci.gov/ic/usic/ni.html.

Морска пехота: http://www.odci.gov/ic/usic/mci.html.

Интелуеб — неправителствена страница в Интернет — покрива информацията за обществени и частни разузнавателни агенции и организации по цял свят. Интелуеб има за цел да окаже помощ при сериозните проучвания на разузнавателните агенции, да насочва потребителите към други страници с разузнавателен характер. Адресът е: http://www.awpi.com:80/lntelweb/index.html.

Съществуват различни Юзнет (Usenet) групи новини, които се отнасят до разузнаването. Дадена група новини е дискусионна и може да въвлече хиляди хора по света да обменят мнение и информация по определен въпрос. Отделни хора могат да пращат съобщения чрез компютрите си и да четат изпратеното от други. Инструкциите на Юзнет са различни за различните агенции. Ключови думи за Юзнет групи новини, които обсъждат шпионажа, са „ЦРУ“ и „шпионин“, „АКТИВНО МЕРОПРИЯТИЕ“ и „разузнавателни агенции“.

Други Интернет страници, свързани с разузнаването:

КРИПТОГРАФСКИ ресурси: http://www.scs.carleton.ca/csgs/resources/crypt.html.

Разузнавателен индекс на федерацията на американските учени: http://www.fas.org/pub/gen/fas/irp/intelwww.html.

Асоциация на Военния разузнавателен корпус: http://www.primenet.com/-usamica/.

УПРАВЛЕНИЕ НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ: http://vislab-www.nps.navy.mil/-cccnip/NIP.html.

Национална асоциация за военно разузнаване: http://www.cais.com/NMIA/HomePage.html.

Списание за източници: http://www.dso.com/sources/index.html.

Проект за безпилотен разузнавателен самолет Даркстар UAV: http://www.arpa.mil/asto/tier3.html.

Командване на американската армия за специални операции: http://137.29.194.201.

Форс XXI Инфонет: http://2077.227.67:1100/infonet.html.

Електронна щабквартира за военновременни сведения (E-HAWK): http://olcommerce.com/cadre/index.html.

Американски и международни страници за разузнаване: http://www.users.interport.net/-sagal/ajax.html.

Шпионажът от романите също присъства в Интернет:

ДЖЕЙМС БОНД: http://www.mcs.net/-klast/www/bond.html.

„Мисията невъзможна“: http://www.shadow.net/-toe/imf.html; http://www.best.com/-gregwong/mi/mi.html.

Интрепид

Вж. СТИВЪНСЪН, УИЛЯМ.

Инфилтриране

Инфилтриране или внедряване е процес на проникване на АГЕНТ от разузнаването на територията на вражеска държава или организация в район, набелязан като ОБЕКТ, или в група или организация. Подобно инфилтриране в чужда страна може да бъде осъществено открито (когато агентът разполага с легално ПРИКРИТИЕ и законно пристига в страната) или тайно (когато нелегално пресича границата по суша, по въздуха или по вода).

Информатор

Човек, който осигурява информация или разузнавателни сведения. Той/тя може да извършва тази дейност съзнателно или несъзнателно.

Информационен бюлетин Тайни операции

Периодично издание с насоченост против ЦРУ, създадено през 70-те години. В него са публикувани всички АГЕНТИ на ЦРУ, които работят под дипломатическо ПРИКРИТИЕ в различни страни. В съвета на консултантите на изданието е и бившият офицер от ЦРУ ФИЛИП ЕЙДЖИ.

Информационно бюро

Вж. БЮРО ЗА ИНФОРМАЦИЯ.

Информация за националната сигурност

Информация, определяна от американска правителствена агенция за защита срещу непозволено разкриване на информация. Степените на СЕКРЕТНОСТ СТРОГО СЕКРЕТНО, СЕКРЕТНО и ПОВЕРИТЕЛНО се използват, за да се определи видът на информацията.

Нарича се още „секретна информация“.

Инфрачервено разузнаване (ИЧРАЗ)

Вид разузнаване, което събира данни с помощта на инфрачервени сензори (прибори за виждане през нощта). Днес е част от визуалното разузнаване.

Инцидентът край Венло

Отвличане на двама разузнавачи на МИ–6 от нацистите, организирано от щурмбанфюрера от СС ВАЛТЕР ШЕЛЕНБЕРГ.

На 8 ноември 1939 г. Шеленберг, представяйки се за офицер от германската армия и участник в антихитлеристки заговор, примамва капитан ПЕЙН БЕСТ и майор РИЧАРД СТИВЪНС във Венло, малко холандско градче на границата с Германия, където Бест и Стивънс е трябвало да се срещнат с ръководителите на военната „опозиция“ срещу Хитлер. Докато англичаните очакват Шеленберг и обещаните им „затворници“, през контролно-пропускателния пункт изведнъж нахлува лека кола, пълна с есесовци, които откриват огън по холандските граничари. Пренебрегвайки статута на неутрална държава на Холандия, нацистите залавят англичаните, напъхват ги в колата и изчезват обратно в Германия. Пленниците са предадени в ръцете на Гестапо, където са подложени на безкрайни жестоки разпити.

Инцидентът има сериозни последствия. В подготвителния етап, когато Шеленберг примамва англичаните, директорът на МИ–6 адмирал сър ХЮ СИНКЛЕР боледува тежко. Фактически МИ–6 се ръководи от заместника му СТЮЪРТ МИНГИС. Той взема непосредствено участие в опитите на англичаните да свалят Хитлер чрез уж съществуваща в Третия райх военна опозиция. Когато научават за тези планове, нацистите разработват своя контраоперация, блестящо проведена от Шеленберг.

Великобритания влиза във война с Германия на 3 септември и министър-председателят Невил Чембърлейн възлага големи надежди, че тя може да завърши бързо с помощта на антихитлеристката опозиция. Затова дейността на Бест и Стивънс е от голямо значение за англичаните. В този момент адмирал Синклер умира (на 4 ноември) и Мингис е назначен за изпълняващ длъжността ръководител на МИ–6.

През това време Бест и Стивънс разказват на немците всичко, което знаят (Стивънс откровеничи повече), като „провалят“ почти цялата европейска агентура на МИ–6. Те съобщават също имената на белгийските и холандските разузнавачи. Впоследствие ръководителят на СС ХАЙНРИХ ХИМЛЕР използва тази информация в заявлението, с което се опитва да оправдае нахлуването на Германия в Холандия и Белгия през май 1940 г. Немците твърдят също, че британската секретна служба е планирала да убие Хитлер (покушение срещу него действително е имало на 8 ноември 1939 г. в Мюнхен — бомбата избухва в бирария, която той напуска малко преди това). Шеленберг получава Железен кръст I степен от самия Хитлер за организирането на операцията. Успехът повишава авторитета на немския разузнавач и по-късно именно на него е поверено да отвлече Уиндзорския херцог (бившия крал Едуард VIII), когото немците планират да върнат на английския престол след превземането на Великобритания (вж. ВИЛИ).

Някои материали, отнасящи се към този отдавнашен инцидент и съхранявани в Министерството на външните работи, не подлежат на разгласяване до 2015 г. (очевидно там има сведения за хора, които още са живи).

Иран — контри

Сложен незаконен план на американските специални служби за освобождаване на американски заложници в Ливан чрез продажба на оръжие на Иран, а след това за прехвърляне на средствата в помощ на антисандинистките контри в Никарагуа.

Замисълът е на подполковник Оливър Норт — заместник-директор по политико-военните въпроси в СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ (СНС). Подпомогнат е от вицеадмирал Джон Пойндекстър — съветник по сигурността в администрацията на президента Рейгън, и на УИЛЯМ КЕЙСИ, който като ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ е член на кабинета на Рейгън. Във водовъртежа на разследването, което се провежда веднага след разкриването на тези строго секретни операции, са въвлечени някои действащи и бивши офицери от ЦРУ, включително бъдещият директор на ЦРУ РОБЪРТ ГЕЙТС.

Скандалът Иран — контри назрява още през ноември 1979 г., когато Съединените щати налагат ембарго върху оръжейните доставки за Иран, както и по-късно — през септември 1983 г., когато Рейгън подписва тайна директива, даваща зелена улица за АКТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ в Никарагуа за свалянето на лявото никарагуанско политическо движение на сандинистите — Сандинистки национален фронт за освобождение (СНФО), наречен на името на Аугусто Сезар Сандино — бивш революционен лидер. През 1979 г. с атаки от Коста Рика и Хондурас СНФО сваля режима на Анастасио Сомоса-Дебайле и създава ляво управление, при което национализира индустрията. Силите на дясната опозиция, известни като контри, се финансират тайно от Съединените щати.

През 1981 г. ЦРУ се обръща към парламентарните комисии по надзора на разузнавателните служби с молба да разрешат финансирането на контрите. Получава се обаче обратното — на 27 септември 1982 г. е приета повторна поправка, известна като секретна поправка към Закона за разузнаването, с която се забранява на ЦРУ да използва фондовете си за „свалянето на правителството на Никарагуа“. На 21 декември Конгресът приема Добавката Боуланд — на името на републиканеца Едуард Боуланд, председател на Конгресната комисия по разузнаване. Тук се съобщава ясно всичко, което е било засекретено. Когато става очевидно, че администрацията все още поддържа контрите, във втора добавка, известна като Боуланд II, още по-строго се забранява финансирането на преврат в Никарагуа.

Такава е ситуацията, когато на 25 юни 1984 г. Рейгън се среща с висшите си съветници, за да обсъди начините за финансиране на контрите, като се съобрази с ограниченията, наложени от Конгреса. Кейси предлага финансирането да се извърши с помощта на други страни. (Робърт Макфарлин — съветник по националната сигурност на Рейгън — вече е започнал договарянето на подкрепа от други страни.) По-късно сумите са измолени от частни лица.

Приблизително по това време Норт вербува бившия американски генерал-майор от военновъздушните сили Ричард Секърд, който има неясни връзки с ЦРУ (вж. УИЛСЪН, ЕДУИН). Секърд създава съдружие, наречено Предприятието, съвместно с Албърт Хаким — ирански изгнаник, който открива цяла мрежа офшорни банкови сметки, корпорации за прикритие (целта им е купуването на оръжие), както и други организации, за да има Норт поле за действие.

През пролетта на 1985 г. първата покупка на оръжие, извършена от Предприятието, е доставена на контрите. През май Майкъл Ледийн — консултант в АНС — въвлича Израел в схемата, когато научава от самите израелци, че иранците искат да купят ракети TOW. Правят се постъпки Израел да се заеме с продажбата. Администрацията на Рейгън вярва, че когато пратката от Израел пристигне в Иран през август или септември 1985 г., ще бъдат освободени всички американски заложници. Тогава обаче Макфарлин научава, че може да бъде върнат само един заложник и че той трябва да избира. Това е все едно, както се изразява самият той, „да приеме ролята на Господ“. Той избира УИЛЯМ БЪКЛИ — отвлечения резидент на ЦРУ в Бейрут. Когато иранците отказват, Макфарлин (без да знае, че Бъкли вече е мъртъв) избира преподобния Бенджамин Уиър.

Посредникът при размяната — заложници за оръжие — е Манухер Горбанифар, който се е провалил при проверка с ДЕТЕКТОР НА ЛЪЖАТА и ЦРУ бързо го е елиминирало. Заместник-директорът по операциите в ЦРУ по това време — КЛЕР ДЖОРДЖ, признава, че за трети път на ЦРУ се налага „да изпраща предупреждение по света, че с дадения човек не трябва да се работи, тъй като е нечестен и лъже“. Що се отнася до Секърд, Джордж споделя, че „е човек, с когото не бих искал да работя“. Скоро Джордж разбира, че „някои от картите липсват“, тъй като Кейси е извадил случая от ръцете на ЦРУ и го е предал в ръцете на Норт. Истината е, че Кейси определя насоките в работата на Норт.

Докато стотици ракети TOW и резервни части за ракети Хоук се изпращат за Иран, Рейгън публично заклеймява действията на Иран. На 8 юли 1985 г. той нарича Иран „част от конфедерация, съставена от терористични държавички… нова международна корпорация на убийци. Америка няма да се договаря с терористи“. През декември 1985 г., когато наследява поста на Макфарлин като съветник по сигурността, Пойндекстър дава на Рейгън „насоки“ за прикрити действия, което индиректно представлява одобрение за изпращането на ракетите като разменна монета за заложниците.

Норт има задължението да организира гладкото протичане на операцията. През януари 1986 г. той получава кодиращи устройства KL–43 от АНС, които да бъдат разпространени сред членовете на групата му, така че да имат сигурни комуникации (вж. ШИФРОВИ МАШИНИ ОТ СЕРИЯ KW). На 4 април в доклад до Пойндекстър Норт посочва, че сумите, получени при продажбата на оръжие за Иран, ще бъдат прехвърлени за контрите в Никарагуа. На 5 октомври самолет, пилотиран от Юджин Хейзънфас, е свален над Никарагуа. Хейзънфас е заловен от контрите и им казва, че работи за ЦРУ.

Четири дни по-късно се разразява буря в Конгреса заради очевидното нарушение на Добавката Боуланд. Робърт Пиърсън — заместник изпълнителен секретар на СНС и заместник генерален съветник в СНС, изпраща по електронната поща съобщение на Пойндекстър, в което са включени препоръки във връзка с 2-та въпроса, които той повдига: „Административната подкрепа за демократичната съпротива остава непроменена, а СНС не е направил нищо извън закона по отношение на действията в Централна Америка и няма никаква връзка със сваления самолет на Хейзънфас.“

След това в ливански вестник се публикуват разкрития за продажбата на оръжие. Целият замисъл започва да излиза наяве. Кейси и Норт обмислят „план за отстъпление“, като човекът, който трябва да се заеме с отстъплението, е Пойндекстър. На 13 ноември в обръщение към нацията Рейгън казва: „Ние не сме продавали, повтарям, не сме продавали оръжие или каквото и да е друго като разменна монета за заложниците, няма и да го сторим.“ През следващите няколко дни Пойндекстър и Норт започват да унищожават документите и да изтриват файловете от електронната поща (без да подозират, че съществуват и резервни файлове).

Главният прокурор Едуин Мийс получава нареждане от Рейгън да проведе разследване за продажбата на оръжие. На 25 ноември 1986 г. той разкрива, че парите, получени от продажбата на оръжията в Иран, са били пренасочени като помощ за контрите в Никарагуа. Рейгън заявява, че не знае нищо за това прехвърляне на средства. Като реакция Конгресът създава комисия, която да определи дали са нарушени законите и дали е необходимо да се гласуват нови. Рейгън назначава специален съвет с председател бившия сенатор Джон Тауър. Докладът Тауър създава базата за избиране на комисията, но разпитите на многобройните свидетели изваждат на показ аферата Иран — контри. Макар и продължителни, разпитите не разкриват всичко.

„Много въпроси дори не бяха зададени“, пишат сенаторът от Републиканската партия Уилям Коен и сенаторът от Демократическата партия Джордж Мичъл, които са членове на комисията. В съвместната си книга „Мъже на стремежа“ („Men of Zeal“, 1988) те обясняват:

На 19 ноември 1987 г. комисията подготвя 2 доклада: единият е от двупартийно мнозинство — 15 демократи и трима републиканци сенатори; вторият — от 6 републиканци от Камарата на представителите и 2-ма републиканци сенатори. Мнозинството обобщава заключенията във връзка с аферата:

Специалният съвет не само действа независимо от Конгреса, но е и в конфликт с парламентаристите, разследвайки скандал за евентуални престъпления сред тях. През март 1988 г. Норт, Пойндекстър, Секърд и Хаким са обвинени в конспирация, в кражба на правителствена собственост, във фалшиви показания и унищожение и укриване на документи.

Норт, който се оттегля от активна служба, е обвинен във възпрепятстване работата на Конгреса, в незаконно унищожаване на правителствени документи, в незаконно приемане на подаръци (оградата около дома му). По време на процеса срещу Норт федералният съдия Джерард Гесъл критикува „абсурдната ситуация, в която пресата точно възпроизвежда и разпространява информация, докато съдът се сблъсква с факти, които не трябва никога да стават публично достояние“. Той е открил, че цензуриран меморандум, който прокуратурата е предала в съда, е предложен като доказателство в граждански съд, без да бъде цензуриран.

Норт е осъден на 2 години условно лишаване от свобода и глоба в размер на 150 000 долара. Федерален апелативен съд отхвърля 2 от обвиненията и анулира трето. Пойндекстър е обвинен в лъжа пред Конгреса, във възпрепятстване работата на конгресните следователи и извършване на конспирация за продажба на оръжие и пренасочване на парични средства. Присъдата му също е отменена.

Макфарлин, който през февруари 1987 г. прави опит да се самоубие, се признава за виновен по 5 точки от обвиненията. Секърд се признава за виновен за лъжа пред конгресните следователи и получава условна присъда за 2 години. Хаким се признава за виновен за даване на незаконни подаръци (оградата около дома на Норт). Осъден е на 2 години условно лишаване от свобода и глоба 5000 долара. Той се съгласява да се откаже от претенции върху сумата от 7,3 млн. долара — комисиони от продажбата на оръжието.

Карл Ченъл се признава за виновен за данъчна измама и е осъден на 2 години условно. Ричард Милър, който се занимава с връзки с обществеността, е осъден на 2 години условно лишаване от свобода и 120 часа обществен труд заради конспирацията по снабдяване на контрите в Никарагуа с военно оборудване, платено с дарения. Клеър Джордж е осъден за лъжа пред Конгреса. Оневинен е от президента ДЖОРДЖ БУШ, чието участие в аферата Иран — контри си остава неясно. Коен и Мичъл са стигнали до заключението, че Буш сигурно е знаел за продажбата на оръжие. „Аз работех по въпроса“ — казва той в интервю с Дан Райдър от екипа на Си Би Ес. Буш е участвал е заключението на двамата сенатори „или в знак на лоялност към президента, или защото е бил обхванат от силното желание да осигури свободата на заложниците“.

ИС (IC)

Кодово означение за сътрудник на военното разузнаване в различните равнища на германските въоръжени сили през Втората световна война.

Истландски документ

Единствената известна писмена оценка от правителствата на САЩ и Великобритания за информацията, която е била достъпна на ДОНАЛД МАКЛИЙН — дългогодишен съветски ВНЕДРЕН АГЕНТ в британските разузнавателни служби. Документът представлява писмо от Държавния департамент до сенатора Джеймс Истланд, председател на Сенатската подкомисия по сигурността, в което се излагат предположенията за това, какви поражения са причинили Маклийн и ГАЙ БЪРДЖИС на Съединените щати. В писмото от 21 февруари 1956 г. се прави опит да се преценят вредите върху американската атомна програма, нанесени от достъпа на Маклийн до англо-американския ядрен обмен, както и до значителното количество секретни документи за американските програми за ядрени оръжия.

Вж. МРЕЖА АТОМНИ ШПИОНИ.

Ихтис

Кодово наименование на планирана разузнавателна операция, в която участват 2 кораба на ВМС на САЩ — Бенър и Пуебло, осъществявайки през 1968 г. НАБЛЮДЕНИЕ край бреговете на Северна Корея и Далечния изток.

Операцията е прекратена, след като на 23 януари 1968 г. севернокорейците пленяват кораба Пуебло при първия му рейд.