Енциклопедия на шпионажа

Албания

След промените в страната от началото на 90-те години настъпват някои естествени изменения в дейността на специалните служби, но повечето от основните им задачи се запазват. Характерната за всички бивши социалистически страни дестабилизация на специалните служби в резултат от политическите реформи е най-драматична в Албания. Тя се изразява не само в радикални промени на кадровия състав, но и в хаотичност на действията.

След събитията, разтърсили страната през 1997 г. (за което с действие или бездействие вина имат и специалните служби), и идването на власт на доминираното от социалистите коалиционно правителство започват някои по-сериозни промени в специалните служби. За директор на Националната информационна служба (Шчърбим информатив комбътар — ШИК) е назначен Фатос Кльоси — преподавател по физика в университета в Тирана. Службата остава на подчинение на президента.

През 1999 г. парламентът приема закон за разузнавателната служба, с който тя е преименувана Албанска информационна служба (ШИШ) и е определена преди всичко като информационна. Възлагат й се функции в борбата срещу организираната престъпност, трафика на наркотици, контрабандата на оръжие, прането на пари.

В края на 50-те и началото на 60-те години е поставено началото на по-стройна структура на албанските специални служби, включително разузнавателната ШИК. По онова време режимът на Енвер Ходжа все още поддържа добри отношения със СССР и албански офицери от сигурността се обучават в школите на КГБ. Според специалисти и досега в действията на наследниците им личи школовката на КГБ, съчетана с методи и форми, наложени от спецификата на националните условия и характер. Характерно за придобилата мрачна слава по времето на Енвер Ходжа ШИК е, че винаги е съчетавала разузнавателните и контраразузнавателните функции. Реализирането на държавната политика — налагане на авторитарен режим, почти пълна изолация на страната от външния свят, перманентна борба срещу вътрешния и външния враг — определя задачите и обектите на албанското разузнаване.

Във вътрешен план това са националните малцинства (преди всичко гръцкото), малобройните чужди представители в страната, лицата от смесени бракове, албанската интелигенция, която има някакви възможности за контакти с външния свят.

Във външен план общата идеологическа формулировка „световен империализъм и социалимпериализъм“ има твърде обширна география и като противници се определят целият Западен свят и (по различно време) СССР, Китай и съюзниците им. Сред най-сериозните външни врагове са били поставяни Гърция, Италия и Югославия. Значителна част от усилията на ШИК винаги са били насочени към традиционния приоритет: обединяване и засилване влиянието на албанския национален фактор извън пределите на страната и решаване на албанския национален въпрос. Тази цел фигурира във всички външнополитически доктрини от създаването на албанската държава през 1918 г. до днес. Поради това основен обект на действие на ШИК в чужбина са албанските национални малцинства в съседни страни, най-вече СФР Югославия — Косово, — Македония, Гърция и Италия, както и албанската диаспора в САЩ и държавите от Западна Европа.

Съществуват сериозни основания да се смята, че и преди 1991 г., и в по-ново време албанските специални служби са били използвани за реализиране на операции със сериозни финансови приходи — трафик на наркотици, оръжие и др. Смята се, че по време на конфликта в Босна албанските специални служби са контролирали активния трафик на оръжие и контрабандата на горива през територията на страната.

При президентството на Сали Бериша директор на ШИК е Селим Газидеде, под чието ръководство службата участва в реализирането на такива външнополитически цели, като създаване на радикални политически организации сред албанския етнос в Косово и Македония. Характерни за този период са и контактите на албанското контраразузнаване с терористични организации от арабските страни (най-вече Иран и Египет).Те намират добър прием и създават свои бази на албанска територия.

През 1999 г. е поставено началото на сътрудничеството на ШИШ със специалните служби на САЩ, по-конкретно с ЦРУ. При съвместна операция в Албания са задържани петима представители на ислямски терористични организации. (Според една хипотеза някои от тях са били много близки до най-издирвания от САЩ международен терорист Осама бин Ладен, който в отговор на арестуването им е организирал атентатите срещу няколко посолства на САЩ в Африка.) Започва и масиран натиск над представителства на арабски фирми и благотворителни организации в страната.

Част от ръководния състав на ШИШ преминава обучение в САЩ, а инструктори от ЦРУ често посещават Албания за обучението на кадри и осъществяването на взаимодействие.

В дейността си зад граница албанското разузнаване използва традиционното дипломатическо прикритие. През последните няколко години се наблюдава тенденцията за прикритие да се ползват и частни търговски фирми в и извън страната. Това се отнася най-вече за съседните държави, в които Албания има интереси по отношение на националния въпрос.

Вътре в страната също е възприето използването на традиционни прикрития в държавни учреждения. Специфична албанска особеност е, че кадрови разузнавачи има на средно и високо ръководно равнище, включително в университети и научни институти.

България

Основите и традициите на българското разузнаване са положени в средата на XIX в. Националноосвободителното движение срещу турското робство преминава в нов етап с нови организационни структури. Георги Раковски, организирал Първата и Втората българска легия в Белград, с легални и нелегални методи и средства търси признаване от европейските страни.

По-късно Васил Левски полага неимоверни усилия да осъществи идеята си за стройна вътрешнореволюционна организация. В проектоустава са предвидени 3 структурни звена на националноосвободителното движение: Тайни революционни комитети, Тайна поща и Тайна полиция.

В проектоустава се предвижда Тайните революционни комитети като местни структури да набират съмишленици за народното дело, да организират подготовката им и да набират материални и финансови средства за нуждите на въоръжената борба. Членовете на комитетите са задължени да осигуряват конспиративни места и квартири за складирането на събраното въоръжение и да подсигуряват провеждането на срещите и събранията на организацията.

Основното предназначение на Тайната поща е да осигурява редовен обмен на информация, указания, финансови и материални средства между организационните звена на революционното движение. Особено внимание се отделя на сигурността на пощенската кореспонденция между отделните централни и регионални лидери.

Задачата на Тайната полиция на първо място е да осигурява безопасно функциониране на Тайните революционни комитети и на Тайната поща. Прилагат се различни мерки за сигурност. Друга важна задача на Тайната полиция е да противодейства на опитите на турската полиция да внедри свои тайни сътрудници в революционната организация, а така също да разкрива и да наказва вече внедрени агенти. Освен това тази структура трябва да работи по разкриването на плановете и намеренията на централните и местните органи на държавната власт относно българското население и неговото националноосвободително движение, да установява и да пресича опитите на други държави да използват дейността на тайната революционна организация за постигане на свои външнополитически цели.

Няма данни Тайната полиция и Тайната поща организационно да са структурирани, но някои техни дейности, предвидени в проектоустава, са се извършвали от отделни членове на Тайните революционни комитети.

След Освобождението (1878 г.) започва изграждането на управленските структури на новата българска държава. Няма данни за създадени специализирани органи за разузнаване. Тази дейност се извършва от доверени лица на княза и от българските легации в чужбина.

В началото на XX в. към щаба на българската армия е създадено постоянно разузнавателно звено, с което се поставя началото на българското военно разузнаване. По това време се полагат основите и на вътрешната сигурност и контраразузнаването в страната. Към Столичната дирекция на полицията е създадено отделение Обществена безопасност със следните задачи: да наблюдава политическия живот в страната и да контролира крайно радикалните политически партии и въоръжените им структури; да води борба съвместно с армията за ликвидиране на криминалните и политическите банди и чети; да извършва контраразузнавателна дейност (наблюдава дейността на чужденците на територията на страната и на българските граждани зад граница).

В тази дейност по-късно са включени полицейските структури и в по-големите градове — там се назначават специални агенти по обществена безопасност. След 1925 г. е извършена реорганизация в Дирекцията на полицията, която е към Министерството на вътрешните работи и народното здраве — създаден е отдел Държавна сигурност, в който е съсредоточена цялата дейност на обществената безопасност за страната. Освен това той цензурира и контролира печатните издания. Отделът има 3 звена: Вътрешна сигурност, Контраразузнаване и Печат.

В средата на 30-те години Дирекцията на полицията е преструктурирана в 3 направления: Държавна сигурност (известна повече като Политическа полиция), Криминална полиция и Административна полиция.

Държавна сигурност има следните отделения:

Отделение „А“ — борба с комунистическата партия и другите крайно радикални движения, създали свои военизирани поделения, и контраразузнаване срещу Съветския съюз.

Отделение „Б“ — контраразузнаване предимно срещу страните от антигерманската коалиция и Турция.

Отделение „В“ — контрол върху политическия живот в страната; наблюдение на дейността на политическите партии и обществените организации; защита на тайните на страната и проверка за благонадеждност на държавните служители.

Отделение „Г“ — контрол върху печатните издания и радиопредаванията.

Отделение „Архив“ — натрупване на информация, създаване на картотеки и справочна дейност.

Към Дирекцията на полицията има и звена за проверка на пощенската кореспонденция, контрол на телефонните разговори и проследяване.

В началото на 1944 г. Дирекцията на полицията към Министерството на вътрешните работи и народното здраве се преименува Главна дирекция на полицията с 2 дирекции: Държавна сигурност и Опазване на реда. В състава на Държавна сигурност има 2 отдела: Първи отдел има за задача да противодейства на комунистическата партия, на други крайно радикални организации и на въоръжените им структури и да осъществява контраразузнаване срещу Съветския съюз и контрол върху печатните издания, а Втори отдел отговаря за контраразузнаването срещу останалите страни, за гранично-пропускателния режим, за регистрацията на чужденците и издаването на визи, както и за отчетността на евреите.

В резултат от глобалното настъпление на съюзническите войски по фронтовете на Втората световна война на 8 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България (от 1943 г. България е във война със САЩ и Великобритания) и Трети украински фронт навлиза в територията на България. На 9 септември 1944 г. е провъзгласена властта на Отечествения фронт. След промяната на политическото управление в държавата се извършват промени и в органите за сигурност на България. Предимно личният състав на полицията е подменен изцяло с хора, предани на новата, комунистическа власт. Във военното разузнаване се подменят кадрите главно в РО–2. В другите отделения не се правят промени поради започналите активни военни действия срещу Германия. (Комунистическата власт обявява война на Германия и се включва във военните действия на съюзниците — Съветския съюз, САЩ и Великобритания.) Извършват се и промени в насоките на работа в съответствие с новата правителствена политика, силно повлияна от политиката на Съветския съюз.

През 1947 г. се реорганизира МВР, като се създават 2 самостоятелни дирекции: Държавна сигурност (ДС) и Народна милиция (НМ).

През април 1947 г. към Дирекция ДС на базата на звено „В“ с ръководител Генади Рангелов е сформиран Трети отдел като самостоятелно поделение за разузнавателна дейност. За началник на отдела е назначен Борис Николчев, а за заместник-началник — Антон Мечкуев. През 1950 г. те са сменени с Пенчо Стоилов и Стоян Стоев.

През 1950 г. с решение на ЦК на БКП на базата на Трети отдел е създадено разузнавателно управление — Първо управление на ДС. Ръководството му е възложено на заместник-министъра на вътрешните работи генерал Христо Боев. След него ръководители на управлението са Господин Гочев, Константин Атанасов, Янко Христов, Димитър Кьосев, Стоян Савов, Васил Коцев, Владо Тодоров.

До началото на 50-те години МВР не се променя структурно. Следствената дейност се отнема от оперативните работници, които първоначално са я извършвали, и се създават следствени отдели към двете дирекции. Към ДС е създадена служба Въдворяване и затвори — на нейно подчинение са и лагерите.

По-късно към Държавна сигурност като самостоятелен отдел минава военното контраразузнаване и се създава Отдел за външнополитическо разузнаване. След национализацията на промишлените предприятия и колективизацията в селското стопанство в дирекцията се откриват отдели за защита на промишлеността, селското стопанство и транспорта.

В началото на 60-те години от дирекция Държавна сигурност прераства в Комитет за Държавна сигурност (КДС) към МВР, който през 1965 г. излиза от неговите рамки и получава ранг на министерство. Ведомството има следните подразделения:

Първо главно управление — външно политическо разузнаване и външно контраразузнаване.

Второ главно управление — контраразузнаване, икономическа сигурност и вътрешна сигурност.

Трето управление — военно контраразузнаване и сигурност в армията и военната промишленост.

Четвърто управление — създаване и експлоатация на технически средства за разузнаване и контраразузнаване.

Пето управление — охрана на партийни, държавни и правителствени лица и осигуряване на правителствената връзка.

През 1969 г. КДС се обединява с МВР, като структурите му стават управления за Държавна сигурност в министерството. Дейността по защита на вътрешната сигурност е извадена от Управлението за контраразузнаване и е създадено Шесто управление на ДС със следните задачи: наблюдение на лицата, разпространяващи идеи, които противоречат на комунистическата идеология; противодействие на стремежите за консолидация на малцинствени групи в България и на техни действия в полза на други държави; борба с незаконния трафик и търговия с културно-исторически ценности; наблюдение на лица членове на БКП, чието поведение е в разрез с официалната политика на партията.

Характерно за общото управление на разузнавателната и контраразузнавателната система на HP България е, че се осъществява от колективния партиен орган — Секретариата на Политбюро на ЦК на БКП. За непосредствената дейност на Държавна сигурност отговаря първият секретар на ЦК на БКП.

От 1971 г. ръководството на разузнавателната и контраразузнавателната дейност и вътрешната сигурност се осъществява от Държавния съвет, по-конкретно от формирания към него Държавен комитет за отбрана. През 1974 г. е приет Указ №1467 на Държавния съвет, с който се регламентира дейността на Държавна сигурност в МВР. Съгласно указа и с решение на Министерския съвет Гранични войски се изваждат от МНО и преминават на подчинение на МВР като самостоятелна структура. Едновременно с това на тях се предоставят разузнавателната дейност в присъединените територии и контраразузнавателното осигуряване на границата, които дотогава са били осъществявани от РУМНО — Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана.

В началото на 80-те години в разузнаването, контраразузнаването и вътрешната сигурност се правят нови структурни промени. За повишаване ефективността на следствената дейност от ДС, НМ и съда са извадени следствените звена и е създадено Главно следствено управление към МВР. Към Първо главно управление на ДС се създава Управление за научно-техническо разузнаване, а към Второ главно управление на ДС — Икономическо. Целта е със специфичните сили и средства на разузнаването и контраразузнаването да се подпомогне развитието на икономиката на страната и да се предотвратят стопанските разхищения в големи размери, както и опазването на държавната тайна в икономиката.

През 1984 г. започва т.нар. възродителен процес (насилствена смяна на имената на турското население в България с български). Турската етническа общност отговаря на тази правителствена политика с масови протести и дори с терористични актове. В резултат към Шесто управление е създадено ново направление — Терор, чиято задача е борбата срещу тероризма. По-късно Икономическото управление е извадено от Второ главно управление на ДС и е преименувано Четвърто управление на Държавна сигурност.

В края на 80-те години системата за сигурност на НРБ е имала следния вид:

РУМНО (военно разузнаване) — събира военна, военнополитическа и военноикономическа информация, включително с технически средства.

МВР със следните управления и отдели на Държавна сигурност:

Първо главно управление — събира информация от политически, военен, икономически и научно-технически характер.

Второ главно управление — противодейства на чуждите разузнавателни служби, осъществява контрола на гранично-пропускателния режим и опазва държавната тайна.

Трето управление — осъществява контраразузнаване в армията и ведомствените войски, грижи се за тайните в армията и военната промишленост.

Четвърто управление — отговаря за сигурността на обектите в промишлеността, селското стопанство, транспорта и научно-техническите институти, както и за борбата срещу крупните разхищения в икономиката.

Пето управление — осигурява охраната на държавни, партийни и правителствени лица, осъществява държавните комуникационни връзки.

Шесто управление — контролира политическия живот в държавата, включително в БКП, наблюдава дейността на малцинствените групи, води борбата срещу тероризма и противодейства срещу незаконния трафик на културно-исторически ценности.

През 1990 г. се извършва промяна в службите за сигурност и е ликвидирана системата за Държавна сигурност. На подчинение на председателя на Държавния съвет (след приемането на новата конституция — на президента на Република България) са предадени Първо главно управление, преименувано Национална разузнавателна служба, и Пето управление, преобразувано в Национална служба за охрана, като й е отнета функцията за осъществяване на правителствените комуникации, останала като дейност в системата на МВР. Задачите, решавани от Трето управление, минават към Министерството на отбраната и се създава управление Военно контраразузнаване. Шесто управление е закрито, като част от дейностите му отиват към Национална служба за сигурност и Националната служба за борба с организираната престъпност. Главно следствено управление е извадено от органите на МВР и е обособено като самостоятелен орган към съдебната система.

Сега (декември 2000 г.) на подчинение на президента на страната са Националната разузнавателна служба, която извършва разузнавателна и контраразузнавателна дейност, и Националната служба за охрана, която обезпечава сигурността на държавни и правителствени лица. На подчинение на Министерството на отбраната са Управление Информация към Генералния щаб, което извършва военноразузнавателна дейност, и служба Сигурност към министъра на отбраната, която изпълнява функциите на военно контраразузнаване и военна полиция.

В системата на Министерството на вътрешните работи са Националната служба за сигурност — основният контраразузнавателен орган на републиката; Националната служба Гранична полиция — осъществява охраната, отбраната, пропускателния режим на държавната граница, Националната служба за борба с организираната престъпност — организира борбата срещу тероризма, търговията с психотропни вещества, незаконния трафик на културно-исторически ценности и търговията с хора; Национална служба Полиция — регистрира пребиваващите чужди граждани на територията на страната. Министерството на финансите създаде звено за финансово разузнаване, но то все още не извършва оперативно-изпълнителни действия, независимо че законът му е предоставил тези правомощия.

Общественият контрол върху специалните служби в страната и координацията на дейността им се осъществяват от Консултативния съвет по национална сигурност при президента на републиката и от Съвета по сигурност при Министерския съвет.

Българското военно разузнаване е най-старата специална служба в България. През януари 1908 г. е формирана постоянна разузнавателна секция към щаба на българската армия, на която са възложени следните задачи: придобиване на информация за намеренията на съседните страни за влизане в един или друг военнополитически съюз в Европа; наблюдение на дислокацията на частите на балканските армии и тяхното превъоръжаване; опазване на военните планове на страната, превъоръжаване и разположение на войските; разкриване и неутрализиране на чуждите разузнавателни домогвания към българските военнополитически и военни тайни; пресичане опитите на политическите партии и обществените организации да постигат основните си цели чрез войниците и офицерите в българската армия. Освен това секцията изпълнява и функциите на военна полиция.

По време на Балканските и на Първата световна война военноразузнавателната служба не се променя структурно, а само разширява полето на дейността си — осигурява сведения от военен и политически характер за държавното ръководство.

В средата 30-те години силното военизиране на победените европейски държави през Първата световна война засяга и България. Наред с реорганизацията на армията по нов начин се организира и разузнавателната дейност, и то предимно военната. С влизането на България във Втората световна война на страната на Германия в Генералния щаб на армията се формират разузнавателни отдели с няколко отделения: придобиване на военна и политическа информация — дейността е разпределена по отделни страни (информацията за и от военноморските и военновъздушните сили е отделена и е специализирана); събиране на сведения и данни от радиотехническото и въздушното разузнаване (технически разузнавателни средства); осигуряване на държавните и военните комуникации и на тяхната криптографска защита; извършване на разузнаване и контраразузнаване в пограничните райони и борба с контрабандната дейност; неутрализиране на чуждото разузнаване и проникването му в армията; опазване на военната тайна и тайната на производствата с военно предназначение, като в това отношение се налага строга цензура върху печата; недопускане на дейност на политическите организации и партии сред личния състав в армията; провеждане на военни действия съвместно с полицията и жандармерията за ликвидиране на партизанското движение; осъществяване на контрол върху обществения ред от страна на подофицерите и войниците.

За изпълнението на тези задачи са създадени 10 секции:

РО–1 — Външно разузнаване.

РО–2 — Вътрешно разузнаване.

РО–3 — Военно контраразузнаване.

РО–4 — Шифър и връзки.

РО–5 — Военни аташета.

РО–6 — Контрол на телефонните разговори.

РО–7 — Контрол на пощенската кореспонденция.

РО–8 — Радиоразузнаване.

РО–9 — Технически.

РО–10 — Военно-международни въпроси.

На разузнавателния отдел са били подчинени и военнополицейските дружини. Те също са осъществявали разузнаване от специално назначени в тях офицери за информационно осигуряване на бойните действия срещу партизанските отряди. Разузнавателният отдел е напълно независим от полицията в оперативно отношение, но с нея осъществява съвместни действия при изпълнението на общи задачи.

През 1948 г. на базата на РО–2 се създава специален отдел, който по-късно е преименуван Военно контраразузнаване (ВКР). По същото време РО–3 преминава към Министерството на вътрешните работи (по-късно то става Трето управление на Държавна сигурност, което отговаря за сигурността в армията).

На 27 февруари 1950 г. Министерският съвет приема постановление за засилване дейността на военното разузнаване. На 9 март същата година със заповед на министъра на народната отбрана разузнавателният отдел е реорганизиран в Разузнавателно управление. Новата структура има 3 основни отдела: Агентурен, Информационен и Радиотехническо разузнаване.

Към Военната академия Г. С. Раковски е открито класно отделение Войсково разузнаване, а към Школата за запасни офицери — специализирани курсове за военни преводачи. През 1972 г. към Разузнавателното управление е създадена Специална школа за подготовка на кадри.

На 16 септември 1958 г. е утвърден документът „Положения за работата на Разузнавателното управление на Генералния щаб“, в който са регламентирани всички основни въпроси, свързани със статута и функциите на военното разузнаване. През 70-те години България вече има военни аташета във всички съседни страни и в редица страни от Европа, Азия и Америка. В периода на Студената война се засилва агентурното разузнаване, което работи както за стратегическото, така и за оперативното разузнаване. За придобиване на специална информация от съседните страни голяма роля играе радиотехническото разузнаване. Развитието на неговите структури започва от 1954 г. и продължава до края на 80-те години.

Всички разузнавателни данни се обработват и се анализират от Информационния отдел на Разузнавателното управление. Той подготвя всички документи, които управлението издава и предоставя на държавното и военното ръководство, на щабовете на видовете въоръжени сили и на сродни на тях служби.

От 1989 г. до сега няколко пъти се правят промени в структурите и подчинеността на военните специални служби. След разформироването на Държавна сигурност военното контраразузнаване се връща в Министерството на отбраната. Създадена е и военна полиция.

През 2000 г. военното контраразузнаване и военната полиция се сливат в Дирекция Сигурност на Министерството на отбраната. Разузнавателното управление е извадено от Генералния щаб (там остава войсковото разузнаване) и преминава към Министерството на отбраната — 92 години от създаването му за първи път в историята му е подчинено на цивилен министър. Официалното му название е Дирекция Информация и се оглавява от генерал Ангел Кацаров.

НАЧАЛНИЦИ НА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ ОТ СЪЗДАВАНЕТО МУ ДО 1944 Г.:

Коста Николов, Тодор Марков, Никола Тополджиков, Илия Балтов, Стефан Нойков, Никола Костов.

Началници на разузнавателно управление (отдел) на генералния щаб на българската армия след 1944 г.:

НАЧАЛНИЦИ НА РАЗУЗНАВАТЕЛНИЯ ОТДЕЛ:

Септември 1944 — декември 1944: полковник Асен Лекарски.

01.01.1945 — 17.04.1948: генерал Петър Вранчев.

17.04.1948 — 27.05.1948: полковник Кирил Игнатов.

27.05.1948 — май 1951: генерал Здравко Георгиев.

(С МЗ 124/09.03.1950 г. Разузнавателният отдел се реорганизира в Разузнавателно управление на ГЩ БА).

НАЧАЛНИЦИ НА РУ ГЩ:

Май 1951 — януари 1952: полковник Велко Гатев и.д. началник на РУ ГЩ.

Януари 1952 — април 1962: генерал-лейтенант Илия Кръстев.

Април 1962 — 07.06.1967: генерал-лейтенант Петър Стоянов.

07.06.1967 — 21.03.1991: генерал-полковник Васил Зикулов.

21.03.1991 — 09.08.1991: генерал-майор Любен Добрев.

09.08.1991 — 10.03.1993: генерал-лейтенант Чавдар Червенков.

10.03.1993 — 02.12.1994: генерал-майор Любомир Гечев.

От 02.12.1994: генерал-лейтенант Ангел Кацаров.

Гърция

Съвременните гръцки специални служби са създадени след Гражданската война в страната през 1946–1949 г. Организационната им структура е изградена от американски специалисти. Независимо от това задачите, които те трябва да решават, се определят на първо място от политиката за национална сигурност на новата гръцка държава. За нормалното им функциониране гръцкият парламент приема и съответната правнонормативна база. Основен орган за външно разузнаване и контраразузнаване от 1953 г. е Централната информационна служба (КИП), непосредствено подчинена на министър-председателя на страната.

Служителите имат полувоенен статут, а бюджетът е в рамките на Министерството на отбраната.

По това време е създадено и Разузнавателното управление (Алфа–2), което е на подчинение на Генералния щаб на гръцката армия. Алфа–2 е ведомствена служба за разузнаване и контраразузнаване. Освен че извършва разузнаване от оперативно-тактически и стратегически характер, тя координира и дейността на всички държавни институции по събирането на информация от военен, военнополитически и военноикономически характер. На подчинение на военното разузнаване е и военната полиция (ЕСА). Основните й функции са предимно комендантско-полицейски.

Когато военните идват на власт през 1967 г., те разширяват значително правомощията на ЕСА. Предоставени й са били същите права както на Службата за защита на националната сигурност (ИПЕА) и военното контраразузнаване за контрол на всички противници на военния режим. Провеждат се наблюдения на антивоенните организации, на уволнените от армията офицери и сержанти, осъществява се контрол върху дейността на някои чужди официални представители на територията на страната. Контролът и цензурирането на средствата за масова информация с оглед да не изтекат чрез тях държавна и военна тайна са отнети от Службата за защита на националната сигурност и са предоставени като функция на военната полиция.

За голямото значение, което военните отдават на ЕСА, говори фактът, че по времето, когато те са на власт, численият състав на тази структура нараства 4 пъти.

Главен орган за вътрешна сигурност през този период е ИПЕА. Тя е създадена през 1958 г. като Дирекция за национална сигурност (Етники Асфалиас) към Министерството на обществения ред, известна още като Асфалията. Били са й дадени големи правомощия в областта на националната сигурност и нейните компетенции и задачи непрекъснато се разширяват до преобразуването й през 1984 г. Службата е работила главно по 2 направления: 1) наблюдение на левите политически партии и движения; разработка на нелегалните политически организации и на членовете им на територията на Гърция и зад граница; наблюдение на поведението на гръцките граждани, пребиваващи в други страни; проверка на благонадеждността на държавните служители и даване на мнение за назначаването им на работа, преназначаването и повишаването им; наблюдение на дейността на профсъюзните организации и националните малцинства; 2) контрол и цензура върху средствата за масова информация за недопускане издаване на антидържавни и антиправителствени материали, факти и сведения, съставляващи държавна тайна, и неутрализиране на нелегалните печатни издания и радиопредавания; осъществяване охраната на правителствени дейци, както и на членове на официални чужди делегации; подпомагане на Министерството на отбраната при охраната на обекти на НАТО на територията на Гърция и на собствените военни обекти по границата; решаване на кадрови и административно-финансови въпроси.

На подчинение на ИПЕА е била и службата за чужденци АЛОДАПОН със следните компетенции: издаване на разрешения за влизане, излизане и престой в страната; решаване на въпроси по придобиване на гръцко гражданство и работа на чужденци в страната; контрол на влизащите и излизащите граждани и превозни средства на пристанищата и летищата.

Други звена, които имат отношение към контраразузнавателната дейност и вътрешната сигурност по това време, са жандармерията (провинциалната полиция) и градската полиция, чиито задачи в тази насока са се състояли в подпомагане основната дейност на КИП и ИПЕА.

Независимо от неколкократните промени в тях през 60-те и 70-те години службите за разузнаване, контраразузнаване и сигурност, в общи линии, са запазили първоначалните си задачи и функции. Даже и след падането на военния режим не се извършва основна реорганизация. Единствено военната полиция ЕСА престава да действа в областта на военното контраразузнаване и вътрешната сигурност.

След като ПАСОК идва на власт през 1981 г., са предприети конкретни действия за промени във функциите, задачите и структурите на тези служби. В началото на 1984 г. са внесени законопроекти за реорганизацията на Министерството на обществения ред и Централната информационна служба, които са приети съответно за министерството в края на 1984 г., а за КИП — през 1986 г.

Според новия закон за разузнавателната и контраразузнавателната дейност в Гърция Централната информационна служба (КИП) се преименува Национална информационна служба (ЕИП). От полувоенна тя се превръща в чисто гражданска институция, подчинена организационно, управленски и финансово пряко на министър-председателя. Променят се и част от функциите й. Преди всичко дейността й е насочена зад граница и на територията на Гърция срещу деструктивни въздействия, насочени срещу националната сигурност и субектите, носители на тези въздействия. Извършват се и структурни промени както в централния апарат, така и в териториалните й звена. В централния апарат звената се изграждат въз основа не на териториално-регионален принцип, а на определени функции.

Директорът на ЕИП става съветник на министър-председателя по въпросите на разузнаването и контраразузнаването и го уведомява по всички проблеми, свързани с националната сигурност на страната.

В ЕИП се изграждат дирекции, отдели и териториални звена. Службата изпълнява следните функции: придобива информация от военен, политически и икономически характер и друг вид данни, отнасящи се до националната сигурност на страната; противодейства на разузнавателната дейност на чужди сили срещу страната; опазва тайните на държавата без тези в армията и военната промишленост; събира и обработва информация чрез електронна техника; осъществява и обезпечава сигурността на държавните комуникации; събира информация от средствата за масова информация и други открити източници; обработва и анализира информацията, отнасяща се до националната сигурност, като я разпределя по съответните потребители; извършва дейности до обезпечаване сигурността на личния състав на службата, както и на материално-техническата й база; извършва административно-финансова дейност.

Службата е напълно независима в оперативно-изпълнителските си действия. Основно разузнавателната и контраразузнавателната дейност се извършват от териториалните й звена, затова те се водят като звена за поддръжка. Набирането и подготовката на кадри за нуждите на ЕИП се извършват от самата нея.

Второто по значение звено след ЕИП в разузнавателната и контраразузнавателната дейност на Гърция е Разузнавателното управление към Генералния щаб на гръцката армия. Основното му предназначение е да предоставя на държавното и военното ръководство на страната специализирана военна информация, а също да обезпечава сигурността както на войските и действията им, така и на военната промишленост.

Подразделенията на този орган имат да решават следните задачи: събиране, обработване и предоставяне на информация от военен, военнополитически, военноикономически и топографски характер за съседните държави с оперативни и технически средства; осигуряване безопасността на войските и техните действия и на военностроителните обекти, контрол върху производството на военна продукция и разхода на военни материали, осъществяване на цензура за непубликуване на сведения и данни в средствата за масова информация, съставляващи държавна и военна тайна; осъществяване на координация и взаимодействие с ЕИП, МВнР и други държавни ведомства при решаване на съвместни задачи по проблемите на националната сигурност, поддържане на контакти с чуждите военни мисии, акредитирани в Гърция, и непосредствено ръководство на собствените военни аташета; събиране и обработка на информация за нуждите на психологическата отбрана на страната, анализ на чуждата пропаганда, насочена срещу населението на страната, и извършване на мероприятия за поддържане моралния дух на въоръжените сили и нацията; подбор, подготовка и разстановка на личния състав на службата, административно-финансова дейност.

Централното управление на военното разузнаване осъществява също методическото ръководство на военната полиция, занимаваща се изключително с охрана на военни обекти и дейности, както и контрола върху спазването на обществения ред от страна на гръцките военнослужещи.

Към щабовете на 3-те вида въоръжени сили съществуват разузнавателни бюра, всяко от които има 2 звена. Първото събира информация и наблюдава основните военни обекти на вероятните противници, включително с възможностите на войсковото разузнаване. Второто се занимава с непосредствено обезпечаване сигурността на поделенията на армията и обектите на военната промишленост, като всяко от тях има 3 подразделения: проверка на офицери и сержанти; проверка на войници; проверка на цивилни граждани, работещи във военни обекти.

След парламентарно и правителствено решение през 1984 г. службите на Министерството на обществения ред се преструктурират и им се предоставят нови функции. С това решение се прекратява дейността на Главното командване на жандармерията, на Главното командване на градската полиция, на Службата за защита на националната сигурност и на Дирекцията на полската стража. Те се обединяват, като получават новото наименование Гръцка полиция (ЕЛАС). Съобразно с тези нормативни постановки Министерството на обществения ред има 2 основни и 1 спомагателно направление на работа — Сектор полицейска сигурност и обществен ред, Сектор гражданска отбрана и Сектор административен.

Сектор полицейска сигурност и обществен ред има няколко дирекции. Първата се занимава със следните въпроси: борба с криминалната, стопанската и финансовата престъпност; противодействие на производството, търговията и употребата на наркотични и психотропни вещества; борба с контрабандата и търговията с културно-исторически ценности; контрол върху дейността на хазартни клубове, игрални домове и публични домове; противодействие и неутрализиране на терористични актове и терористични организации; издирване на лица и дезертьори от въоръжените сили. Втората дирекция има следните правомощия: охрана на официални държавни и правителствени лица; разрешаване пребиваване на чужди граждани в Гърция, контрол на придвижването им на територията на страната и на дейността им; защита на демократичния строй на страната от всякакви деструктивни действия, определени като такива от националното законодателство. Към дирекцията остава да функционира службата за чужденци АЛОДАПОН. Останалите дирекции към сектора се занимават с въпроси по опазването на обществения ред, контрола на автомобилното движение и осъществяването на международно полицейско сътрудничество.

Основен орган за директивно ръководство на разузнавателната и контраразузнавателната дейност, както и на политиката за вътрешна сигурност на страната е министър-председателят. По конституция той носи отговорност за провежданата вътрешна и външна политика. Консултативен орган на ръководителя на изпълнително-разпоредителната власт в областта на външната и вътрешната политика е Съветът за национална сигурност (СНС), чиито членове са следните министри: на националната отбрана, на външните работи, на обществения ред, на координацията и програмирането, на финансите, както и началникът на Генералния щаб на гръцката армия. Постоянни негови консултанти са директорът на ЕИП, заместник-началникът на Генералния щаб по разузнаването и командващият гръцката полиция. Основното предназначение на този орган е да обединява многостранните аспекти на външната, вътрешната и отбранителната политика. Към СНС функционират постоянно или временно действащи спомагателни звена — комисии, групи, комитети.

Към СНС е създаден информационен съвет, който осъществява цялостната координация и взаимодействие между разузнавателните и контраразузнавателните органи и службите за сигурност с другите държавни ведомства и служби по въпросите на националната сигурност. Тези задачи се решават само в рамките на решенията на СНС и на министър-председателя. Председател на Информационния съвет е директорът на ЕИП, който определя дневния ред на заседанията му и длъжностните лица от държавния апарат, които ще присъстват на тях. Работен орган на Информационния съвет е Смесеният координационен информационен комитет. Негов председател е заместникът на ЕИП по оперативните въпроси, а членове са представители на военното разузнаване, Министерството на обществения ред, Министерството на външните работи, по един служител на оперативните дирекции на ЕИП и представители на други заинтересовани служби. Комитетът се свиква на заседание от директора на ЕИП по проблеми, които трябва да решават СНС и Информационният съвет. Този орган подготвя и предлага конкретни решения на Информационния съвет във връзка с политиката на националната сигурност и направлява непосредствените оперативни действия на службите, които имат отношение по тези въпроси.

Македония

Специалните служби на създадената през 1992 г. независима и суверенна държава Македония преживяват същите периоди на преустройство и промяна, на проблеми и трудности, каквито имаше и има и в другите посткомунистически източноевропейски страни. Стартът на промяната в специалните служби на Македония е даден с приетия през март 1995 г. Закон за МВР, с който се създават Агенцията за разузнаване под контрола на държавния глава и Дирекцията за сигурност и разузнаване под контрола на изпълнителната власт. В същото време е формирана и парламентарна комисия за контрол върху дейността на специалните служби.

Агенцията за разузнаване има определен със Закона за разузнаването статут на самостоятелна служба за външно разузнаване, която събира информация от открити източници и по оперативен път, като за целта създава и поддържа агентурни мрежи от класически вид в чужбина. Задачата й е да защитава Македония от каквито и да било външни действия, които биха застрашили сигурността й, като информациите и анализите, предоставени от нея, трябва да спомагат за взимането на важни решения от стратегически интерес за страната, а така също да осуетява намеренията на чуждите разузнавателни служби спрямо Македония.

Главните направления в дейността на македонското външно разузнаване са 5: 1) ситуацията в съседните държави и отношението на тамошните структури и субекти към Македония; 2) македонската диаспора в чужбина (преди всичко в балканските държави), за която се смята, че е крайно политизирана и активна по отношение на политическите процеси в Македония и около нея; 3) регионалните балкански и европейски сили, които имат традиционни и актуални интереси и влияние върху региона и върху Македония; 4) големите сили, международните организации и колективните системи за сигурност и отношението им към Балканите и Македония; 5) без това да изчерпва напълно нещата, разузнаване на организираната престъпност в пълния й регистър без оглед на това, от коя страна идва и влиза в Македония.

Пръв директор на македонската Агенция за разузнаване след създаването й през 1995 г. е професорът по право и министър на отбраната и след това на правосъдието Владо Поповски. След оставката му през февруари 1999 г. го наследява икономистът с опити за писателска кариера Алекса Стаменковски. След избирането на Борис Трайковски за президент на Македония през есента на 1999 г. начело на агенцията застава Драги Гроздановски — бивш заместник-министър на вътрешните работи.

Като сравнително нова служба разузнавателната агенция кадрово е недостатъчно оформена и технически зле оборудвана.

Правомощията на Дирекцията за сигурност и разузнаване са определени в Закона за вътрешните работи. Неин приоритет е вътрешната сигурност в държавата, към която спада и контраразузнаването. Дирекцията събира данни явно, но и по оперативно-технически път. Неин директор е Боян Бояновски. Въпреки че не е нейно задължение, контраразузнавателната дирекция се занимава главно с борба против организираната, най-вече стопанската, престъпност. Тя следи и контролира не само местни, но и чужди граждани, които пребивават на македонска територия. С чуждестранните журналисти и дипломати се занимава Шесто управление, а Пето управление осъществява събирането на информация най-вече с технически средства.

Третият елемент от македонските специални служби е Секторът за сигурност и разузнаване към Министерството на отбраната. Законът за отбраната регламентира дейността му като част от военното министерство, а основното му задължение е разузнаването на оперативно-техническо равнище. В част от работата й военната специална служба е подчинена на Агенцията за разузнаване.

Ръководителят на армейското разузнаване и контраразузнаване е с ранг на заместник-министър на отбраната, като под негово командване са и военните специални части. През 1998 г. начело на службата е назначен Сашо Миялков (син на ексминистъра на вътрешните работи Йордан Миялков, загинал при съмнителна автомобилна катастрофа в Сърбия само 5 дни след като заплаши, че ще оповести имена на македонски политици — агенти на сръбските тайни служби КОС). Сега начело е полковник Никола Костевски — бивш съветник в правителството, а преди това секретар в Министерството на отбраната, отговарящ за международните връзки и издателската дейност.

Сред проблемите във функционирането на македонските специални служби се сочат кадровата и методическата приемственост по отношение на предшествалите ги структури на СФР Югославия. Въпреки законовите решения за разделяне функциите на отделните структури в някои сфери те практически продължават да работят паралелно. Най-драстичният пример за липса на координация и ефикасност са пропуските при разследването и предварителната работа във връзка с атентата срещу президента Киро Глигоров, който остава неразкрит. В съседните и някои други държави военните служби на Македония формират агентурна мрежа, паралелна с тази на външното разузнаване. Всички служби разполагат с определени технически възможности за подслушване и проследяване, всички имат тайни фондове, а гражданският контрол върху изразходването на средствата все още е слаб.

Румъния

Промените в специалните служби на бившите социалистически държави не са само елемент от цялостните реформи в Източна Европа през последното десетилетие. Паралелно с тях протичат интензивни преустройства и в редица западни специални служби: в ЦРУ, в БНД (външното разузнаване на Германия) и дори в аналогичните структури на неутрална Швейцария.

Трансформациите, които се извършват в държавите от Източна Европа, се характеризират с някои особености. На първо място, специалните служби трябва да изпълняват функции за защита на националната сигурност на вече демократични държави, които се стремят да се интегрират във военните, политическите и икономическите структури на цивилизования свят. На второ място, работещите в тези структури трябва да приемат мисълта, че тяхната информационна, оперативна и аналитична работа ще бъдат под граждански контрол, разбира се, в рамките на допустимото, и то предимно от парламентаристи, експерти и медии.

Редица социологически проучвания сред служители на различни източноевропейски специални служби, работили преди и след промените, показват, че те приемат като нормален прехода. Става дума за преодоляване на синдрома „тотална секретност“ и за по-тясно взаимодействие със специализирани информационни звена в научни институти и дори в големи фирми, разполагащи с аналитични звена.

Специалните служби в 3 социалистически страни си бяха „завоювали“ негативна международна слава — ЩАЗИ на ГДР, българската Държавна сигурност заради обвиненията за участие в покушението срещу папа Йоан Павел Втори и убийството на писателя Георги Марков, и Секуритате заради всеобхватното следене на всички румънски граждани.

След декемврийските събития през 1989 г. в Румъния започна труден и бавен процес на демократизация на силовите министерства и на специалните служби.

Със закон от 1990 г. в Румъния е създаден Висш съвет за отбрана, ръководен от президента на страната. Контролът се осъществява от Смесена комисия по отбраната, националната сигурност и обществения ред, съставена от депутати и сенатори от различни парламентарни партии, както и от 2 специализирани комисии: за контрол на дейността на румънската служба за информация; за контрол на службата за външна информация.

В Румъния сега има 6 специални служби, които осигуряват информация в страната и извън нея, свързана с румънските национални интереси.

За най-важна се приема Румънската служба за информация. Устройственият закон от 1992 г., с който се регламентира дейността й, предоставя на службата за координация цялата контраразузнавателна дейност на територията на държавата.

Директорът й е с ранг на министър и има трима заместници.

Службата е разделена на дивизии, начело на всяка от която стои генерал, 7 зонални информационни центъра и окръжни информационни секции. Тя разполага с голяма материално-техническа база, научен институт за специална техника и висш институт за подготовка на кадри. Службата представя годишен отчет за дейността си, който се одобрява от парламента.

С външното разузнаване на Румъния се занимава Службата за външна информация. Създадена е през 1990 г. чрез трансформиране на Дирекцията за външна информация към Департамента за държавна сигурност в самостоятелна разузнавателна служба. От 1991 до 1997 г. неин директор е Йон Талпеш, който след това за 1 мандат е посланик на Румъния в България.

Специализираната служба за защита на МВР — Военно поделение X 0215, има за основна цел осъществяване на контраразузнавателна защита на кадрите от структурите на Министерството на вътрешните работи, проникване в средите на организираната престъпност (местна и международна), събиране на информация за остро социално недоволство, десни и леви незаконни радикални организации. В нея служат 400 офицери, в по-голямата си част бивши служители на Четвърто управление на Секуритате. Контролът над тази служба се осъществява от министъра на вътрешните работи.

Дирекцията за военна информация е най-старата румънска специална служба (създадена е през 1859 г.). Тя е в рамките на Министерството на отбраната и е на пряко подчинение на Генералния щаб. Дирекцията събира и анализира информация извън територията на страната, която има военен характер и е свързана с националната сигурност на Румъния. Дейността й се контролира от Висшия съвет за отбрана.

Дирекцията за военна сигурност и защита е създадена през 1990 г. на базата на Пето управление на Секуритате. Изпълнява контраразузнавателни задачи и неин контингент са военизираните и волнонаемните служители в структурите на Министерството на отбраната. Подчинена е директно на министъра на отбраната.

Независимата оперативна служба на Министерството на правосъдието е създадена като военно поделение — X 0400, в рамките на Главната дирекция на затворите. Дейността й се състои основно в събирането на информация за криминално проявения контингент в затворите. Освен изброените функционират още 2 служби със специални функции: Служба за охрана и защита и Служба за специални комуникации.

Службата за охрана и защита е създадена с декрет през 1990 г. От 1998 г. се ръководи от генерал Ангел Анрееску.

Службата за специални комуникации е създадена на базата на оперативно-техническото управление на Секуритате „Тонола“. Тя е изцяло техническа, а не оперативна и се занимава със засекретяването на комуникациите между най-важните румънски държавни служби и задграничните посолствата.

Турция

Външното разузнаване на Република Турция MILLI ISTIHBARAT TESKILATI (Мили истихбарат тешкилятъ) — Национална разузнавателна организация, е създадено на 6 януари 1927 г. Щабквартирата му се намира в квартал Йенимахале, Анкара.

Първата системна и организирана разузнавателна структура в Турция е основана в последните години на Османската империя. Необходимостта от информация за плановете и намеренията на съседни държави и различни антитурски движения, базирани в Близкия изток, и проследяването на дейността им налагат образуването на единен център. На 5 август 1914 г. Енвер Паша създава TESKILATI MANSUSA (Тешкилятъ мансуса) — Специална служба. Това е първата турска тайна служба и първо ядро на разузнавателната дейност на Турция. Специалната служба е създадена за външно разузнаване и през Първата световна война осъществява важни военни и невоенни задачи. На 30 октомври 1918 г. Турция излиза от войната и това слага край на Специалната служба. Голяма част от служителите й преминават на страната на Ататюрк и създават нова разузнавателна част, наречена KARAKOL CEMIYETI (Каракол джемийети) — Полицейска служба. На 16 март 1920 г. Истанбул е окупиран от английски войски и Полицейската служба прекратява дейността си. Делото й е продължено от различни разузнавателни групи, между които FELAH (Фелях) — Спасение, действала до края на 1922 г. Измежду разузнавателните организации от онова време заслужава да се отбележи и създадената на 18 юли 1920 г. от управлението на Генералния щаб на армията ASKERI POLIS TESKILATI (Аскери полис тешкилятъ) — Организация на военната полиция, чиято дейност е преустановена на 19 март 1921 г.

След създаването на Република Турция събирането на разузнавателна информация се извършва от отделни звена към Главното управление на Генералния щаб на армията. През 1926 г. под ръководството на Ататюрк се полагат основите на съвременна разузнавателна организация, възприела опита на развитите държави. Използван е известният специалист по въпросите на разузнаването полковник Николай — поляк по произход. Със заповед от 6 януари 1927 г. на началника на Генералния щаб маршал Февзи Чакмак се създава първата в историята на турската република разузнавателна организация MILLI EMNIYET HIZMETI (МЕХ) — Служба за национална сигурност, с централа в Анкара и поделения в Истанбул, Измир, Адана, Диарбекир и Карс. Тя е оглавена от Шукрю Али Йогел — име символ за служителите на специалните служби. Той заема поста до 31 юли 1941 г. До 1965 г. с няколко малки промени Службата за национална сигурност извършва разузнавателна дейност с кадри на Министерството на вътрешните работи, които наброяват 4000 души. По предложение на министър-председателя Исмет Иньоню с цел да се концентрират на едно място всички въпроси и дейности, свързани с държавната политика по националната сигурност, Великото национално събрание на Турция (ВНСТ) приема на 22 юли 1965 г. закон 644, с който Службата за национална сигурност се преобразува в Национална разузнавателна организация.

Днес статутът и задачите на разузнавателните служби се уреждат с влезлия в сила на 1 януари 1984 г. Закон 2937, съгласно който се провеждат разузнавателна и контраразузнавателна дейност в чужбина и чрез 7-те районни управления в Анкара, Истанбул, Одрин, Измир, Адана, Диарбекир и Карс — тя предоставя разузнавателна информация на министър-председателя, президента, началника на Генералния щаб и на генералния секретар на Съвета за национална сигурност, а така също своето мнение и предложения за вземане на решения по различни обсъждани въпроси, отнасящи се до осигуряване на координация с оглед на формирането, постановяването и прилагането на политиката за национална сигурност на държавата. В новите условия приоритетите на МИТ търпят сериозно преориентиране. Сменена е концепцията за действие. Освен върху регионалните интереси акцентите се поставят върху наркотрафика, прането на пари, транснационалната престъпност и международния тероризъм. Заплахата на кюрдските сепаратисти от ПКК, чиято дейност излезе извън географските граници на Турция, промени разузнавателната стратегия и начин на мислене. От състояние на пасивна отбрана МИТ е принудена да разшири полето си на действие и да премине към настъпателни действия.

МИТ се ръководи от съветник, чиято длъжност отговаря на длъжността директор или началник в другите разузнавателни служби в Европа и САЩ. Назначава се по предложение на министър-председателя, кандидатурата му се обсъжда в Съвета за национална сигурност и се утвърждава от президента. Съветникът е лично отговорен пред министър-председателя. Поради тази причина премиерът е този, който дава разрешение за разследване на престъпление, за което се твърди, че е извършено от служители на МИТ при изпълнение на служебните им задачи. Останалият персонал на службата се назначава от съветника. Тези назначения не се обявяват в Държавен вестник.

Предшествениците на сегашния ръководител на МИТ Шенкал Атасагун, заел поста на 11 февруари 1998 г., са били действащи офицери от армията със звание бригаден или армейски генерал или адмирал. До влизането в сила на Закон 2937 за кадри са се привличали действащи или пенсионирани военни, за които се е смятало, че може да им се има доверие, и за които е имало досиета още от най-ранна възраст. След 1984 г. броят на назначените в МИТ цивилни служители с хуманитарно образование започва бързо да расте.

Средствата за дейността на МИТ са включени в бюджета на министър-председателя, но не са дадени като отделни раздели в закона, а са записани общо и решение за тях се взема след обсъждане в съответните комисии на законодателния орган. В случай че те се окажат недостатъчни, Министерството на финансите ги допълва с предимство. МИТ има предимство и при вноса на всякакви видове материали, които са му необходими. Организацията е освободена от данъци, такси и мита.

Йерархията на МИТ включва 3 общи структури (управления): Ревизионна комисия, Канцелария Обща координация и Юрисконсулт. Следват 3-те хоризонтални управленски структури на помощник-съветниците (заместник-директорите): заместник по информацията (на когото са подчинени дирекциите за информация, психологическа война, електронно и техническо разузнаване, компютърни системи), заместник по операциите (Управление за операциите и Управление за регионите, задгранични представителства) и заместник по административните въпроси (Управление за кадрите и за административните дела, учебен център, секретариат по отбрана).

Ръководителят на МИТ Шенкал Атасагун е роден през 1941 г. в гр. Карс, Североизточна Турция, близо до границата с Армения. Завършил е лицея Галатасарай и политически науки в университета в Гренобъл, Франция. Владее френски и английски език. Женен. Офицер от запаса. Постъпва на работа в МИТ през 1967 г. Заема различни длъжности в Управлението за информация и Управлението за операции. Специалист е по въпросите на контраразузнаването. Бил е помощник-директор на поделението в област Истанбул, има 2 мандата в резидентурата в Брюксел, Белгия, заемал е ръководна длъжност в поделението в област Анкара. През 1977 г. заминава на работа в резидентурата в Лондон, Великобритания, а през 1995 г. оглавява управлението за операции.

РЪКОВОДИТЕЛИ НА ТУРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ:

14.07.1965 — 02.03.1966: Авни Кантан.

02.03.1966 — 27.03.1971: Фаут Догу.

02.08.1971 — 25.07.1973: Нуретин Ерсин.

26.07.1973 — 27.02.1974; 26.09.1974 — 24.11.1974; 19.11.1979 — 07.09.1981: Бюлент Тюркер.

28.02.1974 — 26.09.1974: Бахатин Йозюлкер.

25.11.1974 — 13.07.1978: Хамза Гюргюч.

13.07.1978 — 19.11.1979: Аднан Ерсьоз.

07.09.1981 — 14.08.1986: Бурханетин Бигалъ.

05.09.1986 — 29.08.1988: Хайри Юндюл.

29.08.1988 — 27.08.1992: Теоман Коман.

09.11.1992 — 11.02.1998: Сьонмез Кьоксал.

Хърватска република

С указ на хърватския президент от 21 март 1993 г. започват създаването и развитието на Националната служба за сигурност (НСС) и на разузнавателна общност. Моделът се основава на опита на западните страни, по-специално на американското разузнаване, а сърцевината на системата са 2 граждански и 2 военни служби.

Националната служба за сигурност е върховен държавен орган, който привежда в съответствие, ръководи и наблюдава работата на органите на държавната администрация, чиято дейност е свързана с националната сигурност. Според закона, регламентиращ дейността й, тя изпълнява следните задачи: 1) координира работата на министерствата, занимаващи се с националната сигурност; 2) ръководи и наблюдава работата на разузнавателните и контраразузнавателните служби; 3) изследва, свързва и анализира разузнавателните данни и доклади, необходими за изпълнение на конституционните задължения на президента и правителството; 4) осигурява контраразузнавателната защита и безопасност на президента, парламента, правителството и сградите, в които те се помещават.

Начело на НСС стои директор, който се назначава и се освобождава от президента. По негова препоръка президентът назначава и освобождава директорите на отделните служби. Директорът отговаря пред президента за работата на НСС и отделните й служби.

Създаден е Съвместен комитет за национална сигурност (СКНС), който ръководи и координира работата на министерствата с НСС по задачи, свързани с националната сигурност. Директорът на НСС председателства заседанията на СКНС, в които участват заместник-директорът на НСС, директорът на Хърватската разузнавателна служба (ХРС) и министри. В работата му участват също съветниците на президента по националната сигурност и по вътрешната политика.

Надзорът върху дейността на НСС се осъществява от Камарата на представителите на парламента чрез Комисията по вътрешна политика и национална сигурност. Хърватската разузнавателна служба е централната служба на НСС и единствената външно разузнавателна служба в страната. Тя извършва следната дейност: 1) събира разузнавателни данни от национален интерес извън страната; 2) изследва, комбинира, анализира и предоставя разузнавателни данни и доклади на президента, директора на НСС, министър-председателя, както и на други министерства; 3) работи с чуждестранни разузнавателни служби; 4) ръководи и организира работата на разузнавателните служби на страната; 5) на територията на страната има право да работи само в сътрудничество с други разузнавателни служби.

ХРС се ръководи от директор, който отговаря за работата й и за изпълнението на възложените от президента, директора на НСС и СКНС задачи. Той организира работата на разузнавателните служби и на службите за сигурност. Директорът представя и представлява разузнаването и ХРС на срещи с представители на чуждестранни разузнавателни служби. Той свиква и председателства Координационния комитет на разузнаването, който отговаря за изпълнението на поставените от СКНС задачи и се състои от заместник-директора на ХРС, заместник-министъра по вътрешна политика (директор на Службата за защита на конституционния ред), заместник-министъра по сигурността на отбраната, началника на Разузнавателната служба за сигурност, началника на Дирекцията за разузнаване в Генералния щаб на армията, началника на Отдела за международно военно сътрудничество в Министерството на отбраната.

Хърватската разузнавателна общност се състои от 4 бюра, които със специални средства и методи събират в и извън страната данни, представляващи интерес за националната сигурност. Освен ХРС това са Службата за защита на конституционния ред на Министерството за вътрешна политика, Разузнавателната служба за сигурност, Дирекцията за разузнаване и Контролната и надзорна служба.

Службата за защита на конституционния ред на Министерството за вътрешна политика изпълнява контраразузнавателни задачи на цялата територия на страната и се занимава с въпроси, свързани с тероризма и организираната престъпност на територията на страната.

Разузнавателната служба за сигурност събира информация, имаща отношение към контраразузнавателната защита на въоръжените сили и Министерството на отбраната. Няма пълномощия над цивилни хърватски граждани, с изключение на военновременни операции. Изпълнява контраразузнавателна дейност и отговаря за защитата на сигурността на военното производство независимо от статуса на участниците в него. Дирекцията за разузнаване събира разузнавателни сведения, предназначени за ползване от армията. Няма право да създава мрежи от агенти и да осъществява операции извън страната, с изключение на военновременно положение. Извън страната може да осъществява единствено обмен на разузнавателни сведения по официални канали с военни органи, с които Хърватската република си сътрудничи.

Контролната и надзорна служба наблюдава конституционното съответствие и законосъобразността на работата на разузнавателните служби. Тя следи, събира и анализира данни за работата на служителите на разузнавателните служби, както и на служби и отделни подразделения на НСС. Наблюдението се извършва чрез пряк контакт, чрез разследване или като резултат от поискан специален надзор.

По-специално място заемат 2 от службите на НСС: Управлението за сигурност и Хърватската национална сигнална служба (ХНСС) на Дирекцията за разузнаване в Генералния щаб на армията.

Управлението за сигурност координира, надзирава и ръководи работата на всички служби, изпълняващи задачи, свързани със сигурността и защитата на лица и сгради, включително президента, парламента и правителството. Директорът на управлението председателства Висшия комитет за сигурност, чиито членове са заместник-директорът на управлението, заместник-директорът по контраразузнаване на ХРС, съответният заместник на министъра за вътрешна политика, съответният заместник на министъра на отбраната, главният адютант на президента, командващият Първи гвардейски корпус, директорът на държавния протокол.

Хърватската национална сигнална служба на Дирекцията за разузнаване в Генералния щаб на армията координира, ръководи и контролира електронното наблюдение на всички видове комуникации извън границите на страната, както и диверсионно-терористичните комуникации.

Първият директор на ХРС (и заместник-директор на НСС) от 1993 до 1998 г. и няколко месеца през 1999 г. е професор доктор Мирослав Туджман, роден на 25 май 1946 г. в Белград, специалист по информатика, син на първия хърватски президент Франьо Туджман.

СР Югославия

Основите на разузнавателната и контраразузнавателната дейност на съвременна Югославия са положени още през Втората световна война по време на съпротивителното движение срещу германците. Тази дейност се е осъществявала първоначално от отделни членове на това движение, без то да бъде институционализирано, т.е. не са били създадени отделни звена специално за тази цел. Събирала се е информация за дислокацията и действията на немските войски на територията на Югославия, за ВМРО и за хърватската националистическа организация Усташа и друга специализирана информация.

В началото на 1944 г. тази дейност на фронта за национално освобождение и Съюза на партизаните в Югославия се институционализира под формата на Отдел по въпросите за защита на народа — ОЗН. Пълното структуриране и изграждане на отдела се извършват след установяването на новата власт в страната. През 1946 г. с решение на правителството отделът е включен в състава на тогавашното Министерство на вътрешните работи с ранг на Управление за държавна сигурност — УДБ (Управа државне безбедности). Началникът на управлението е назначен с ранг първи заместник-министър. Организационно УДБ е структурирано по функционален признак и подразделенията извършват разузнавателна и контраразузнавателна дейност в страната и чужбина.

В началото на 60-те години с решение на ССУП (Савезни секретариат унутрашних послова — Министерство на вътрешните работи на Югославия) УДБ е преименувано СДБ (Служба државне безбедности). Активна помощ на СДБ в изпълнение на специфичните й задачи оказва СЯБ — Служба явна безбедност, към МВР, която се бори със стопанската и криминалната престъпност.

Към Министерството на външните работи е създадено разузнавателното звено за изследване и документация, чиито служители използват предимно открити (законови) методи и средства за събиране на информация и за разузнавателна дейност. Те събират информация главно от политически, икономически и социален характер, като активно обработват чуждите средства за масова информация — специализирани професионални списания и издания, статистически справочници, ведомствени, държавни, регионални и глобални информационни мрежи и други източници.

Звеното за изследване и документация има главно 2 направления за работа: поддържане на официални контакти с членове на югославските колонии зад граница и наблюдение на проявите им и участието им в обществения живот в приемащите страни; събиране и анализиране на информацията, постъпваща от официалните дипломатически и консулски представителства на Югославия.

Друго звено в системата на югославските служби за сигурност е военното разузнаване и контраразузнаване. То е подчинено на Министерството на националната отбрана и влиза в структурите на Генералния щаб. Основните направления на звеното са военно разузнаване, военно контраразузнаване и военнополицейска дейност.

Разузнаването е към Втори отдел на Генералния щаб на югославската армия, а проблемите на сигурността са към Трети отдел.

Той ръководи също ротите и батальоните на военната полиция. Основното предназначение на военната полиция е да охранява военните обекти и военния транспорт, както и да изпълнява комендантски функции по опазване на обществения ред от страна на югославските военнослужещи.

Общото директивно ръководство на разузнаването и политиката за сигурност на страната се осъществява от президента на федерацията. В негова помощ по въпросите на националната сигурност е Държавният съвет за отбрана. Той осъществява оперативното ръководство на югославските разузнавателни и контраразузнавателни служби, а така също координацията и взаимодействието им с другите държавни ведомства, ангажирани с реализирането на политиката за национална сигурност.