Енциклопедия на шпионажа

А–2

Разузнавателен отдел на щаба на Корпуса на армейската авиация на САЩ, впоследствие — на ВВС на САЩ. Вж. Г–2 (G–2).

A–11

Наименование, дадено от корпорацията Локхийд еъркрафт ко, на нейния шпионски самолет A–12 ОКСКАРТ.

A–12

Вж. ОКСКАРТ A–12.

А54

Вж. ТЮМЕЛ, ПАУЛ.

Абакумов, Виктор (1894–1954)

Дългогодишен съветски апаратчик в системата на разузнаването и протеже на ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ; председател на СМЕРШ през 1943–1946 г.; председател на МГБ през 1946–1951 г.; заместник-председател на НКВД през 1941 г. с печална слава като ръководител на Смерш и на КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО през Втората световна война. Като председател на Смерш Абакумов е докладвал лично на Йосиф Сталин, което му е давало свободен достъп до съветския диктатор. По време на войната е издигнат до първи заместник-комисар на Държавна сигурност (Берия е комисар) и от 1943 г. е с ранг генерал-полковник (по това време военни чинове не са били давани в ОРГАНИТЕ на Държавна сигурност).

От октомври 1946 г. до август 1951 г., когато Сталин решава да го отстрани, Абакумов е министър на Държавна сигурност (председател на новообразуваното МГБ — организация на Народната милиция). Сталин го назначава за ръководител на МГБ, за да намали влиянието на Берия, но Абакумов остава докрай верен на своя патрон. (Смерш е присъединена към МГБ с права на Трето главно управление [контраразузнаването] на това министерство.)

Докато Абакумов ръководи МГБ, плъзва корупция. Той е арестуван и затворен в ЛУБЯНКА през есента на 1951 г. Никита Хрушчов, тогава секретар на Московския градски комитет на партията, обяснява пред офицерите от МГБ арестуването на Абакумов с примери за корупция, със създаването на частни публични домове, с получаването на скъпи подаръци от Запада и с ненавременното откриване на т.нар. ленинградски заговор срещу Сталин.

Берия освобождава Абакумов след смъртта на Сталин през март 1953 г. След екзекуцията на самия Берия в края на същата година Абакумов отново е арестуван, осъден и екзекутиран в началото на декември 1954 г. В обвинителния акт са включени и обвиненията срещу осъдените по време на т.нар. ленинградски заговор срещу партийните дейци — обвинения, които до голяма степен са измислица.

В книгата си „Времето на Сталин“ („The Time of Stalin“, 1981) историкът Антон Антонов-Овсеенко описва Абакумов като „… изключително посредствен, но безропотен изпълнител на заповеди“.

Вж. КГБ.

Абвер

Германска организация за ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ от 1921 до 1944 г. Abwehren означава „отбранявам, защитавам“ в смисъл извършвам КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ или КОНТРАШПИОНАЖ. Използването на думата за означаване на агенцията за военно разузнаване е в отговор на настояването на съюзниците след Първата световна война разузнавателните действия на Германия да бъдат ограничени единствено до „защитни“ функции. Абверът е създаден през 1921 г. като съставна част на Министерството на отбраната, след като на Германия й е разрешено да създаде армия — райхсвер. Пръв ръководител на Абвера е майор Фридрих Гемп, бивш заместник на генерал ВАЛТЕР НИКОЛАЙ, ръководител на германското разузнаване през Първата световна война. При създаването му Абверът се състои от трима действащи и седем бивши офицери и помощен персонал. Към средата на 20-те години е реорганизиран в 3 отдела:

I. Разузнаване.

II. Шифри и радиозасичане.

III. Контрашпионаж.

Военноморското разузнаване се слива с Абвера през 1928 г. През 30-те години с разрастването на движението на националсоциалистите (нацистите) са направени реорганизации в Министерството на отбраната. На 7 юни 1932 г. за всеобща изненада начело на Абвера е поставен морският капитан Конрад Пациг. Тъй като по-голямата част от ключовите постове в организацията са били заемани от офицери от другите родове войски, назначението на Пациг показвало, че малобройността и ограничената дейност на Абвера са неподходящи за амбициозните кадри от армията. Освен това морските офицери са имали по-голям опит и усет по международните въпроси, отколкото колегите им от сухопътните части. (Впоследствие всеки един от 3-те рода войски набира свой разузнавателен екип.)

Пациг влиза в противоречие с ръководителя на СС ХАЙНРИХ ХИМЛЕР във връзка с разузнавателните полети на Абвера край полската граница. Висшият военен състав на армията се опасявал, че те може да застрашат тайните планове за нападение над Полша. Пациг е уволнен и през януари 1935 г. е заменен с военноморския капитан ВИЛХЕЛМ КАНАРИС. (Пациг е назначен за командир на новия малък боен кораб Адмирал граф Шпее. По-късно оглавява личния състав на военноморския флот.) Решението на Адолф Хитлер през 1937 г. да сътрудничи на Сталин в преследването на съветските висши военни изостря разногласията между СС и Абвера. Хитлер нарежда личният състав на армията да бъде в пълно неведение за планираните действия срещу червените генерали — страхува се германските им колеги да не ги предупредят за намеренията на Сталин. Затова специални групи от СС и специалисти по кражбите от криминалната полиция влизат с взлом в архивите на Генералния щаб и на Абвера и взимат всички документи, свързани с германско-съветското сътрудничество. За да прикрият действията си, подпалват местата, където проникват специалните отряди, включително щабквартирата на Абвера. През 1938 г. Министерството на войната е преобразувано в Oberkommando der Wermacht (OKW) — Главно командване на въоръжените сили. Абверът остава като разузнавателна агенция на Главното командване, но запазва известна самостоятелност. През 1938 г. Канарис реорганизира Абвера и създава няколко нови отдела:

I. — Шпионаж.

G — Фалшиви документи.

H West — Западни армии (разузнаване на англо-американските армии).

H Ost — Източни армии (разузнаване на съветската армия).

Ht — Технически средства в армията.

I — Комуникации.

L — Въздушни сили.

M — Военноморски сили.

T/Lw — Технически средства във военновъздушните сили.

Wi — Икономика.

II. — Саботаж.

III. — Контрашпионаж.

Тези отдели се оглавяват както от армейски, така и от военноморски офицери.

При Канарис Абверът се разраства и се утвърждава като добре работещ механизъм — особено в началото на Втората световна война. Но голяма част от информацията за намеренията на съюзниците се оказва политически неприемлива за германските ръководители. Абверът е бил и в открит конфликт с разузнавателните действия на СС по времето на РАЙНХАРД ХАЙДРИХ и ВАЛТЕР ШЕЛЕНБЕРГ. Освен това офицери от Абвера са били обвинени в участие в няколко антихитлеристки заговора и в доставяне на експлозиви при опити за покушение. Канарис си позволява да назначава евреи в Абвера и да използва организацията за прикритие за някои от тях при бягството им от Германия в Швейцария.

СС непрекъснато разклаща основите на Абвера с разследванията си на офицери, за които се е смятало (с право), че помагат на дисидентски групировки. СС често обвинява Канарис, че предава песимистични доклади на Хитлер за руската кампания. Твърди се, че след един подобен доклад в началото на 1944 г. Хитлер се нахвърля върху Канарис, сграбчва го за ревера и иска обяснение, дали разузнавателните сили нарочно не твърдят, че Германия ще загуби войната. На 18 февруари 1944 г. Хитлер подписва декрет, с който обединява германските разузнавателни сили и ги поставя под ръководството на Химлер. На Канарис, по това време вицеадмирал, му е дадена незначителна длъжност. През юли 1944 г., малко преди края на войната, след неуспешния атентат срещу Хитлер Канарис е арестуван и екзекутиран.

Главната квартира на Абвера се е намирала на улица „Тирпицуфер“ 76/78 в Берлин в съседство с Главното командване. В книгата си „Абверът“ („The Abwehr“, 1984) Лорън Пейн описва сградата на Абвера като:

Ръководители на Абвера:

1921–1927 — полковник Фридрих Гемп.

1927–1929 — майор Гюнтер Швантес.

1930–1932 — подполковник Фердинанд фон Бредо.

1932–1934 — контраадмирал Конрад Пациг.

1935–1944 — вицеадмирал ВИЛХЕЛМ КАНАРИС.

Вж. ЧУЖДЕСТРАННИ АРМИИ — ИЗТОК; ЧУЖДЕСТРАННИ АРМИИ — ЗАПАД; ТЮМЕЛ, ПАУЛ.

Абел, Рудолф (1903–1971)

Съветски супершпионин, работил в САЩ през 50-те години, разменен за пилота на разузнавателния самолет U–2 ФРАНСИС ГАРИ ПАУЪРС.

Предполага се, че е роден под името Александър Иванович Белов2 в град на Волга. Абел твърди, че помагал на баща си — металоработник, привърженик и член на либерални групировки — в разпространяването на болшевишка литература. Младият Абел учи инженерство и има практически познания по химия и ядрена физика. Говори свободно английски, немски, полски, иврит и руски и постъпва като преводач в международния отдел на Коминтерна. През 1924 г. записва индийска филология в Института по изтокознание в Москва. След първи курс е мобилизиран в Червената армия, където служи в свързочно отделение. До 1927 г. преподава езици, след което постъпва в международния отдел на ОГПУ. По-късно е прехвърлен като радиоспециалист в Червената армия. През Втората световна война служи на германския фронт като РАЗУЗНАВАЧ. Има сведения, че успява да проникне в АБВЕРА като шофьор под името Йохан Вайс. (През този период вероятно използва и името Мартин Колинс.) Още в началото на войната е издигнат в чин ефрейтор в германската армия и е награден с медал.

В края на войната Абел достига чин майор в НКВД. През 1947 г. е прехвърлен нелегално от Франция в Канада под името Андрю Кайотис. През 1948 г. преминава в САЩ, където работи в Ню Йорк като фотограф под името Емил Голдфус. Бил е главен резидент или разузнавач координатор за КГБ в района на Ню Йорк, откъдето контролира местната мрежа съветски шпиони, както и операциите, провеждани в Северна и Централна Америка. Изпраща информация в Москва и получава инструкции с помощта на късовълнови предаватели. Абел очевидно е посещавал Москва през 1954–1955 г. за съвещание с разузнавачи координатори. За дейността му в САЩ е повишен в чин полковник от КГБ.

Абел е арестуван от ФБР в Ню Йорк на 21 юни 1957 г., след като по невнимание дава на вестникаря ДЖЕЙМС БОЗАРТ куха петцентова монета, използвана за предаване на тайни съобщения. След този провал срещу него е образувано дело и той е осъден на 30 години затвор и глоба 3000 долара.

Остава в затвора до размяната с пилота на Ю–2 (U–2) Пауърс на 10 февруари 1962 г. на моста Глиеник, свързващ Източен и Западен БЕРЛИН. В Съветския съюз твърдят, че след това той „взима дейно участие в обучението на млади разузнавачи“.

Според съветски източник Абел като младеж „изглеждаше срамежлив и стеснителен. Но проницателните му живи очи, тънката иронична усмивка и прецизните уверени жестове издаваха силна воля, остър ум и непоколебима последователност“. Съветското правителство официално го споменава като разузнавач през 1965 г. Абел е един от петимата разузнавачи на КГБ, чиито портрети са изобразени на ПОЩЕНСКИ МАРКИ, пуснати в СССР на 20 ноември 1990 г.

АБС

АСОЦИАЦИЯ ЗА БИЗНЕССИГУРНОСТ.

Абсолютно секретно

Британска категория за секретност от времето на Втората световна война, давана за особено конфиденциална информация. Грифът „Абсолютно секретно“ е по-висша категория от СТРОГО СЕКРЕТНО. Материалите с този гриф на секретност се предават лично от ръка на ръка и се разпространяват от кадрови сътрудници на специалните служби.

Авиационни компании

Авиокомпании, които са основани от специалните служби, но официално са редовни търговски частни предприятия. Като правило наред с „явната“ им работа те се привличат за провеждане на секретни операции. Връзката им с разузнавателните служби се пази в тайна.

Вж. ЕЪР АМЕРИКА.

Аврора

Свръхзвуков разузнавателен самолет, за който се предполага, че се разработва от Съединените щати, за да замени SR–71 БЛЕКБЪРД. Военновъздушните сили и Министерството на отбраната отричат това. Спекулациите за съществуването или поне за създаването на подобен самолет нарастват през 1991 г., когато SR–71 е изтеглен от експлоатация.

Съвременните СПЪТНИЦИ с помощта на осъвременения U–2 и ЛЕТАТЕЛНИ АПАРАТИ С ДИСТАНЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ очевидно имат необходимите ВЪЗДУШНО-РАЗУЗНАВАТЕЛНИ качества. Журналисти и пилоти обаче говорят за самолет с триъгълни криле, който е труднозабележим и лети при скорост до M5. Казват, че самолетът е с триъгълна форма, с двойка опашни вертикални стабилизатори (без хоризонтални опашни повърхности). Английският писател Бил Суитман (пише предимно на авиационна тематика) споменава за свидетели, които са виждали такъв самолет в полет над Северно море през август 1989 г. Той твърди също така, че самолетът може да развие скорост до M8 (т.е. около 8480 км/ч).

Освен това се появяват твърдения в пресата, че предложеният национален аерокосмически самолет (National AeroSpace Plane — NASP) — с форма, подобна на тази, която приписват на Аврора, може да се окаже програмата за ПРИКРИТИЕ на самата Аврора. Публикуваната програма на NASP (сега вече изостанала от сроковете) е създадена за разработка на граждански самолет, който при M6 да прелети за 2 часа 13 816 км. Интересното е, че NASP има военно обозначение X–30 и е спонсориран от ВВС на САЩ и НАСА (Национална агенция по аеронавтика и космически изследвания).

Названието Аврора е случайно КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ — по невнимание така е публикувано през 1985 г. в бюджетно искане на Пентагона. Единственото обяснение на Министерството на отбраната е, че програмата е секретна.

Австралийска служба за сигурност и разузнаване (АССР)

Агенция за сигурност, чиято основна задача е КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО. Занимава се и със събиране на разузнавателна информация.

АССР е изградена на базата на СЪЮЗНИЧЕСКОТО БЮРО ЗА РАЗУЗНАВАНЕ (СБР) от времето на Втората световна война. След войната австралийските власти искат независима разузнавателна служба и се обръщат към полковник Дж. Робъртс, който е директор на СБР. РОДЖЪР ХОЛИС помага също, но преди да бъде назначен за ръководител на МИ–5 — английската агенция за контраразузнаване.

АССР е основана през 1949 г., а първият й директор е сър Чарлс Спрай — бивш директор на ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ на Австралия, който остава на този пост в продължение на 19 години.

АССР работи и се развива под властващия страх от проникване на руснаците. ЧАРЛС (ДИКИ) ЕЛИС, офицер от МИ–6, заподозрян в симпатии към комунистите (вж. БЕСТ, ПЕЙН), и приятел на ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ, напуска МИ–6 веднага след оставката на Филби през 1951 г. и става консултант към АССР.

Някои разузнавателни сведения, вероятно от интерес за Австралия, са задържани или пренасочени, така че, ако има ВРАЖЕСКИ АГЕНТ в АССР, той/тя да не може да проследи източниците и методите за набавяне на информация. Потвърждение за съществуване на вражески агент идва през април 1954 г., когато ВЛАДИМИР ПЕТРОВ, РАЗУЗНАВАЧ от съветското посолство в Канбера, преминава на противниковата страна. Той съобщава, че прехващането на сведения и разкодирането на съветска разузнавателна информация — операция, известна под името ВЕНОНА — наистина са изложени на риск.

Петров посочва двама служители от австралийското Министерство на външните работи като агенти и разкрива широката шпионска мрежа на руснаците, която се опитва да се добере до информация за урановите мини в Австралия. Тъй като австралийски официални лица помагат на съпругата на Петров да отиде при него, Съветският съюз прекъсва дипломатическите си отношения с Австралия.

Следващият значителен австралийски инцидент в шпионажа е през април 1983 г., когато АССР открива, че разузнавач от съветското посолство се опитва да вербува АГЕНТИ С ПОДРИВНИ ФУНКЦИИ. Един от тях — Дейвид Коумб, деец на Работническата партия, е приятел на министър-председателя Боб Хок. Информацията излиза, след като АССР поставя подслушвателно устройство, а Хок нарежда на министрите си да не контактуват по никакъв повод с Коумб. Когато опозицията научава тези неща, спекулациите за съветско проникване в австралийското правителство се засилват.

Случаят е разгледан на най-високо равнище и на АССР са наложени ограничения, според които службата трябва да уведомява министър-председателя и министъра на правосъдието за всеки случай на шпионаж. Кабинетът създава свой комитет за сигурност и за контрол над АССР.

Службата работи в тясна връзка с английските и американските разузнавателни агенции. Смесен английско-австралийски екип например следи от станция в Хонконг китайските комуникации. В огромното китайско посолство, открито в Канбера през 1990 г., са инсталирани подслушвателни устройства от американски и австралийски техници от разузнаването. В разгара на операцията 30 служители от американската АНС работят съвместно с АССР, за да монтират високотехнологични микрофони. Сигналите от тези устройства се предават в британското посолство в Канбера, а от там — във Вашингтон. Австралийските медии разкриват всичко за подслушването и го правят публично достояние. АССР се опитва да спре публикациите със законови мерки. Но нещата излизат наяве.

Автоматично засекретяване

Термин, употребяван в САЩ за незабавното засекретяване на информацията за атомна енергия. Тя може да се ползва само ако се предприемат мерки за разсекретяването й.

Автономна система

ШИФРОВА МАШИНА, която не е свързана с друга система. Зашифрованите от нея съобщения се изпращат на адресата по куриер, по пощата или се предават по предназначение с друга машина.

Агент

Лице — обикновено чужденец, което не е наето от разузнавателна организация, но което работи по указание на разузнавателна организация, за да получи разузнавателна или контраразузнавателна информация или да помогне при получаването й, или лице, което изпълнява разузнавателни функции.

ФБР използва термина „агент“ за своите кадри, както и за кадрите на американските тайни служби независимо дали се занимават с разузнавателна или с шпионска дейност.

Вж. АГЕНТ-ДЕЗИНФОРМАТОР, КОНТРОЛИРАН ЧУЖД АГЕНТ, ДВОЕН АГЕНТ, ЦЕНЕН АГЕНТ, АГЕНТ, ПРИЕЛ ЧУЖДА САМОЛИЧНОСТ, АГЕНТ-НЕЛЕГАЛ, ФИКТИВЕН АГЕНТ, ПРЕВЕРБУВАН ДВОЕН АГЕНТ, АГЕНТ-ГРУПОВОД, АГЕНТ-ПРОВОКАТОР, ТАЕН АГЕНТ, ТРОЕН АГЕНТ, АГЕНТУРИСТ, НЕВОЛЕН АГЕНТ. Тайният агент понякога се нарича агент под прикритие.

Агент 007

КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ, псевдоним на литературния герой Джеймс Бонд на писателя Ян Флеминг. Означението „00“ според романите на Флеминг означава, че Бонд има „специално разрешение да убива“, дадено му от правителството на Нейно величество.

Вж. ДЖЕЙМС БОНД.

Агент 86

Вж. МАКСУЕЛ СМАРТ.

Агент-груповод

АГЕНТ, отговорен за дейността на други агенти.

Агент-дезинформатор

Човек, чиято цел е да дезинформира разузнавателния или КОНТРАРАЗУЗНАВАТЕЛНИЯ апарат на друга страна, а не да събира разузнавателна информация.

Агент за влияние

Лице, което се използва за влияние над служители и масмедиите или упражнява натиск, за да бъдат постигнати целите на чуждо правителство.

Агент за връзка

Трето лице, използвано, за да прикрие контакта, осъществен между други двама — обикновено АГЕНТ и АГЕНТУРИСТ, които не бива да се срещат, тъй като някой от тях може да е под НАБЛЮДЕНИЕ.

Агент-нелегал

АГЕНТ, който е ръководен или от нелегален РЕЗИДЕНТ, или директно от централата на външното разузнаване и самият той работи под чужда самоличност. Обикновено това понятие се използва от съветските специални служби за сътрудник на разузнаването, намиращ се на оперативна работа в чужбина и представящ се за гражданин на страната, в която пребивава, или за чужденец (но не и като гражданин на Съветския съюз). Основната работа на нелегала е вербуване на АГЕНТИ, които имат достъп до секретна информация или до учреждение, от което се интересува разузнаването. Нелегал, който често пътува от страна в страна, се нарича „гастрольор“.

Агент-пионка

Човек, използван в разузнавателни операции еднократно или много рядко. Обикновено това е нископоставено лице, използвано понякога, без то да знае. Агент-пионка може да бъде келнер, изпратен в хотелска стая с бутилка шампанско уж от управата, за да се разбере кой е в хотелската стая.

Агент под дипломатическо прикритие

Агент от разузнаването, който работи в дадена страна, като използва дипломатически пост за ПРИКРИТИЕ.

Агент под прикритие

Вж. ТАЕН АГЕНТ.

Агент, предложил сам услугите си

Лице, което предлага услугите си на друга страна, като запазва поста си, така че информацията, която предава, да е актуална. Това може да бъде и РАЗУЗНАВАЧ НА ПРОТИВНИКА.

Сред по-важните подобни агенти са съветският полковник от ГРУ ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ и служителят на ЦРУ ОЛДРИЧ ЕЙМС.

Вж. ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ.

Агент, приел чужда самоличност

Термин за АГЕНТ, който извършва разузнавателна дейност в чужда държава, като се представя за гражданин на страната, в която действа, или като гражданин на друга страна, но не и за гражданин на страната, от която е изпратен. Основната задача на агентите, приели чужда самоличност, е да вербуват АГЕНТИ, които да проникват в секретни обекти. Съветският термин за тези агенти е АГЕНТ-НЕЛЕГАЛ.

Агент-провокатор

АГЕНТ, подстрекаващ към престъпни публични действия отделни лица или групи, които полицията например вече подозира, с цел да бъдат дискредитирани.

Агент Том

КОДОВОТО ИМЕ, оперативният псевдоним на ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ, дадено му от КГБ.

Агентурист

РАЗУЗНАВАЧ, член на разузнавателната общност, или ОПЕРАТИВЕН РАБОТНИК, пряко отговорен за операции или за АГЕНТИ.

Агентурна мрежа

Група АГЕНТИ, напътствани от АГЕНТ-ГРУПОВОД, който получава нареждания от служител на съответната разузнавателна агенция.

Агентурна школа

Вж. А-ШУЛЕ; КЕМП ПИЪРИ; ШПИОНСКИ ШКОЛИ.

Агентурно разузнаване

Събиране на разузнавателна информация от хора, които обикновено работят на чужда територия, т.е. шпиони.

Агенция за национална сигурност

Вж. АНС.

Агенция за сигурност в армията (АСА)

Агенция на американската армия от 1945 до 1977 г., специализирана в установяването, организирането и провеждането на РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ и обезпечаване на СИГУРНОСТТА НА РАДИОТЕХНИЧЕСКИТЕ ВРЪЗКИ (СРВ).

Преди нея тези задължения са били изпълнявани от Агенцията за сигнална сигурност на армията (АССА), както и от предшестващата я СЛУЖБА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ (СРР). АССА променя името си на Агенция за военна сигурност на 15 септември 1945 г. Административната отговорност за дейността на РАДИОТЕХНИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ е предадена на отделите на армейското разузнаване (Г–2).

АСА наследява задачите и дейността не само на военновременните агенции, но и на ВТОРИ СВЪРЗОЧЕН БАТАЛЬОН, на радиотехническото разузнаване и на сигурността на връзките, които преди това са били контролирани от командирите на армията и на военновъздушните сили по места.

През 1948–1949 г. АСА е разделена във връзка с преобразуването на армейската авиация в отделен вид въоръжени сили — ВВС (26 юли 1947 г.), които създават своя служба за сигурност. През 1949 г. голяма част от функциите на АСА са предадени на АГЕНЦИЯТА ПО СИГУРНОСТТА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ — нова организация, която по-късно преминава към Агенцията за национална сигурност (АНС).

От края на 1945 до 1975 г. АСА изпълнява един от най-мащабните проекти по ВЪТРЕШНАТА СИГУРНОСТ — операция ШАМРОК. В хода на осъществяването му АРМЕЙСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ НА САЩ получава достъп до всички международни телеграми до и от американски граждани, търговски фирми, посолства и консулски отдели. Това е негласно продължение на практиката от времето на войната.

АСА има значителни заслуги в развитието на модерните компютри за криптоложки операции — проект, предаден на АНС след основаването й.

През 1977 г. останалите компоненти от дейността на АСА се сливат с подразделенията на армейското разузнаване. Новата служба се нарича КОМАНДВАНЕ НА АРМЕЙСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ И СИГУРНОСТ (КРСА).

Агенция Игрек (Y)

Английска агенция за радиопрехващане от времето на Втората световна война, известна под името Комбинирана радиосигнална организация (КРСО). Използвана е за прикритие на Службата за прехващане към ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ.

След войната МИ–6 създава Агенция Y, която извършва телефонно подслушване на руснаци — монтира микрофони в сградите на съветските представителства първо в Австрия, а след това — във Великобритания и в страните от Западна Европа. ИГРЕК (Y) е и английският термин за процеса на прехващане.

Агенция по сигурността на въоръжените сили (АСВС)

Създадена на 20 май 1949 г. Обединява дейността на американската армия, военноморския флот и военновъздушните сили в областта на КРИПТОЛОГИЯТА. Ръководи се от началниците на личния състав на съответните родове войски. Така агенцията покрива цялото разузнаване на радиотехническите комуникации и сигурността на радиотехническите връзки. Агенцията е засекретена. През януари 1950 г. военните прехвърлят достатъчно персонал — както военен, така и цивилен — в АСВС. С избухването на Корейската война през юни 1950 г. става наложително дейността на радиотехническите комуникации и радиотехническите връзки да се разшири — новосъздадената агенция не може да се справи с големия обем и сложност на работата. Според официални сведения по време на войната „… качеството на стратегическото разузнаване на радиотехническите комуникации е по-ниско, отколкото през Втората световна война“. Появяват се търкания между АСВС, другите агенции, ПОТРЕБИТЕЛИТЕ на информация и дори Държавния департамент.

В действителност АСВС е четвъртата криптоложка агенция, която се съревновава с дейността на армията, военноморския флот и военновъздушните сили.

Всичко завършва с това, че президентът Труман събира специална група от експерти в края на 1951 г., която през октомври 1952 г. намира изход със създаването на Агенцията за национална сигурност (АНС).

Вж. ФОРТ МИЙД.

Директори на АСВС:

Юли 1949 — юли 1951: контраадмирал Ърл Стоун (от ВМС).

Юли 1951 — ноември 1952: генерал-майор Ралф Канин (от армията).

АГЕР (AGER)

Съкращение за пасивни КОРАБИ ЗА РАЗУЗНАВАТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ — т.нар. кораби в сянка. АГЕР идва от auxiliary (AG) environmental research (ER), което означава допълнителни изследвания на околната среда.

В края на 60-те години в тази класификация попадат 3 малки товарни кораба, оборудвани за РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ: Бенър (AGER 1), Пуебло (AGER 2) и Палм Бийч (AGER 3). Личният състав — военни и неколцина цивилни специалисти — работели по заповед на АГЕНЦИЯТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ. ПРИКРИТИЕТО им било събирането на океанографска и друга информация за околната среда, въпреки че истинското им предназначение било очевидно от действията им и от многобройните антени. Корабите носели минимален запас въоръжение — картечници и лично оръжие. Програмата AGER е изоставена след израелското нападение над ЛИБЪРТИ (AGTR 5) през 1967 г. и пленяването на ПУЕБЛО в Северна Корея през 1968 г.

АГИ (AGI)

Означение, прието от САЩ и НАТО (Северноатлантическия пакт), за съветските КОРАБИ ЗА РАЗУЗНАВАТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ за „пасивно“ събиране на сведения.

Агнес

Название на първата БОМБА (устройство за разчитане кода на немската шифровъчна машина Енигма), инсталирана в ПАРК БЛЕЧЛИ през 1940 г. Поради опасността от германска въздушна атака над ПАРК БЛЕЧЛИ други няколко машини са били инсталирани в имения и села в близките околности.

АГТР (AGTR)

Прието означение във ВМС на САЩ за пасивните КОРАБИ ЗА РАЗУЗНАВАТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ. AG (auxiliary) означава многоцелеви спомагателен кораб, а TR (technical research) — техническо изследване.

През 60-те години означението е дадено на 5 кораба, специално оборудвани за разузнаване на радиотехническите връзки: Оксфорд (AGTR 1), Джорджтаун (AGTR 2), Джеймстаун (AGTR 3), Белмонт (AGTR 4) и ЛИБЪРТИ (AGTR 5). Екипажите са били набирани от състава на ВМС, но оперативно са били подчинени на АГЕНЦИЯТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ (на борда на корабите е имало по няколко нейни технически специалисти). Както и на разузнавателните кораби от клас AGER, истинското предназначение на тези 5 кораба се е разбирало по характера на изпълняваните операции и многото антени. Корабите са били с минимално въоръжение — картечници и стрелково оръжие. Програмата AGTR е изоставена след нападението на израелската авиация и торпедни катери над Либърти през 1967 г. и пленяването на ПУЕБЛО (AGER) от Северна Корея през 1968 г.

Адитив

Последователност на букви или числа, добавяни към заменящия ШИФЪР или КОД; адитив се нарича и ключът за шифъра.

Азеф, Евно (1869–1918)

Руски ДВОЕН АГЕНТ от първите години на XX в. Работи за царската тайна полиция като член на Руската социалистическа революционна партия. Предава на тайната полиция съпартийци и информация за дейността на партията и същевременно помага в атентати срещу правителствени лица.

Син на беден шивач евреин, през 1892 г. Азеф краде пари от работодателя си и заминава в Карлсруе, Германия, където се записва в Политехниката с още няколко руски студенти революционери. През 1893 г. се свързва с ОХРАНКА (руската тайна полиция) и предлага да шпионира състудентите си руснаци. Охранка го оценява като добър кандидат за агент и го наема през юни 1893 г.

През 1894 г. Азеф се среща с лидерите на една от руските революционни групи в Швейцария. Определен е да установи контакт с водачите на движението в Европа, а също и в самата Русия. Азеф предава събраната информация както на революционерите, така и на Охранка, която му плаща по 500 рубли на месец — значителна сума в началото на века.

От 1904 до 1908 г. Азеф е ръководител на партийната „бойна организация“, която планира серия от бомбени атентати и убийства. Лично той разработва плана за убийството на В. К. Плеве, министър на вътрешните работи и шеф на полицията в Русия, и на херцог Серж, чичо на царя. Покушенията са успешни. Атентатът срещу царя се проваля.

През 1905 и 1906 г. Азеф е разкрит като двоен агент, но успява да заблуди обвинителите си; съден е и от революционен трибунал в Париж през 1908 г. През 1915 г. е арестуван от германските власти и хвърлен в затвора. Умира в Берлин на 24 април 1918 г.

В своята книга „История на Русия 1812–1945“ („History of Russia 1812–1945“) Греъм Стивънсън пише за Азеф: „… така умело прикриваше следите си, че все още е трудно да се каже на чия страна е бил и чий изменник е.“

Сред революционерите е известен с псевдонима Валентин.

Азориан

Общо КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на операциите на ЦРУ по изваждане на потънала съветска ядрена подводница (с ракети на борда) от дъното на Тихия океан с тежкия спасителен съд ХЮ ГЛОМАР ЕКСПЛОРЪР.

Вж. проект ДЖЕНИФЪР.

Айви белс

Военноморска операция на САЩ за поставяне на прехващащо устройство върху съветски подводен кабел за комуникации на дълбочина 120 м в Охотско море. ПОДВОДНИЦИТЕ, които вероятно са използвали миниподводници, периодически сменят и вземат записващите касети с прехванатата информация.

Кабелът между съветските бази на Камчатка и в Далечния изток служи за строго секретни — както граждански, така и военни — комуникации. „Бръмбарът“ е поставен от американската атомна подводница Хелибат, която участва в операциите още от началото, та чак до 1976 г., когато я сменя атомната подводница Парш. И двете са били оборудвани със специални записващи устройства и съоръжения за редовна смяна на касетите.

Въпреки че е била обработвана седмица или месец след записа, информацията от касетите е била от голямо значение за разузнавателния анализ и за ТЕХНИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ.

Операция Айви белс продължава до 1981 г. Спътникови снимки „засичат“ съветски спасителни кораби над подводния кабел, където е било монтирано подслушвателното устройство. При поредния курс на Парш за смяна на касетите се установява, че устройството липсва. Военноморският флот и другите разузнавателни агенции не успяват да разгадаят как и кога е била компрометирана операция Айви белс.

След ареста на аналитика от АНС РОНАЛД ПЕЛТЪН става ясно, че около януари 1980 г. той е разкрил на руснаците СТРОГО СЕКРЕТНАТА военноморска операция. (Едно от пленените записващи устройства е изложено в музея на КГБ в Москва.)

Айрънбарк

Означение на съветските секретни документи, осигурени от полковник ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ за американското и британското разузнаване.

Акаши, Мотоджиро (1860?–1919)

Японски полковник, изпратен в Европа през 1900 г. като военен АТАШЕ. Основната му мисия е била да установи контакти с руските революционери, които живеят във Франция, Швеция, Германия и Швейцария. Събира разузнавателна информация и за състоянието на руските военни сили. Смятан за висококомпетентен военен съветник и експерт по тактическите въпроси. Познавал е лично аса в световния шпионаж СИДНИ РАЙЛИ и успява да го убеди да предава разузнавателна информация за японците.

Изключително популярен в европейските кръгове като поет, художник и военен специалист, Акаши успешно събира необходимата информация за правителството си. Повишен е в звание генерал. Умира на път за Формоза (Тайван) с назначение за поста генерал-губернатор.

Вж. ЧЕРЕН ДРАКОН.

Аквакейд

Вж. РИОЛИТ.

Аквариум

Жаргонно название на щабквартирата на съветското, а след това и на руското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ (ГРУ). Намира се на Хорошевско шосе — в московското предградие Ходинки. Сградата е на 9 етажа, със стъклени външни стени, откъдето идва и прякорът й (много от офицерите на ГРУ наричат сградата стекляшка — къс стъкло). Владимир Резун с литературния псевдоним ВИКТОР СУВОРОВ — избягал на Запад — озаглавява книгата си за ГРУ „Аквариум“ (1987).

Акордьор

Незначителен АГЕНТ, който живее или работи близо до разузнавателна цел и предава важна информация, когато му попадне. Акордьорът може да докладва редовно, на определени периоди или рядко — в зависимост от естеството на целта или от своя достъп.

Този тип агенти по принцип са без специална подготовка. Може да получават дребни суми и премии за докладите си.

Акраз

АКУСТИЧНО РАЗУЗНАВАНЕ.

Активно мероприятие

Руски термин за разузнавателни операции, които биха оказали влияние върху политиката и действията на друга страна. Тези операции могат да бъдат тайни или явни и да включват най-различни действия, включително политически убийства.

Вж. ДЕЗИНФОРМАЦИЯ.

Актьор

Вж. МРЕЖА АТОМНИ ШПИОНИ.

Акула

Кодово название на германския шифров 4-роторен апарат ЕНИГМА, дадено му от английската ПРАВИТЕЛСТВЕНА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ. Това е един от най-значителните успехи на германската криптология. през Втората световна война. Въведен е за пръв път от германските ВМС на 1 февруари 1942 г. Противникът е лишен от възможността да разчита комуникациите между германските подводници.

4-роторните апарати Енигма, означени от германците като M4, заместват 3-роторните. Четвъртият ротор остава в една и съща позиция при шифроване на съобщението, докато другите 3 променят позицията си при всяка буква. Германските ВМС използват тези апарати единствено за подводници.

През октомври 1942 г. подводницата U–559 е атакувана и силно повредена от английски бойни кораби край бреговете на Египет, близо до Ел Аламейн. Тя излиза на повърхността и екипажът й е принуден да я напусне. Един офицер и един моряк от бойния английски кораб Петард скачат във водата и преплуват разстоянието до подводницата, следвани от 15-годишния помощник в столовата. Двамата подават на момчето една 4-роторна Енигма, схеми и други материали, преди подводницата да потъне, но те не успяват да се спасят. Апаратът е изпратен в ПШКШ в ПАРК БЛЕЧЛИ. Благодарение на безценния трофей декодировчиците проникват чрез синоптичните предавания на подводниците в шифрите с 4 ротора. На 13 декември 1942 г. е постигнат успех срещу Акула.

Не всички КЛЮЧОВЕ за ЕНИГМА са възстановени — в продължение на 10 дни през януари 1943 г. не са получени никакви роторни позиции, а от 10 до 17 февруари не е разчетено нищо. Но повечето ключове са разчетени за по-малко от 24 часа.

Акустично (хидроакустично) разузнаване

Разузнаване, извършено на базата на запис и обработка на акустични данни (сбор от акустични вълни) — особено шумовите „характеристики“ на кораби, подводници, както и на подводни видове въоръжение, уловени с помощта на хидролокатор (сонар).

Албани, Алесандро (1692–1779)

Италиански кардинал, колекционер на произведения на изкуството и шпионин, който действал в Рим в полза на английското правителство срещу якобитите — поддръжници на свалената династия на Стюартите.

Алберти, Леон Батиста (1404–1472)

Незаконен син на богат флорентински търговец. Звезда от времето на Италианския ренесанс. Архитект, художник, писател и композитор. Книгата му „De Re Aedificatoria“ е първата публикувана книга по архитектура. Тя оказва влияние върху построяването на базиликата „Св. Петър“ в Рим, палата „Ручелаи“, фасадата на флорентинската църква „Санта Мария Новела“ и църквата „Сан Франциско“ в Римини.

Използвал гения си, за да помага на папската свита да разшифрова пристигналите за тях тайни съобщения. Написал есе по този въпрос през 1466 или 1467 г., с което според историка по разшифроване ДЕЙВИД КАН е завоювал признанието „баща на западната криптология“. Този документ от 25 страници си остава най-старият познат текст в Западна Европа по КРИПТОАНАЛИЗ. В него се обяснява не само как да се разчитат ШИФРИ, но и как да се избегне разчитането им, като се използва ШИФРОВЪЧНИЯТ ДИСК, състоящ се от 2 концентрични въртящи се кръга, на които били заместителите на буквите и цифрите. (Есето е публикувано през 1568 г. в събрани произведения на Алберти.)

Алес

Вж. ХИС, АЛДЖЪР.

Али, Стивън

Английски РАЗУЗНАВАЧ в Русия по време на Октомврийската революция 1917 г., роден и отрасъл в Русия.

Оглавява операциите на английското разузнаване МИ–6 в Русия през Първата световна война и Октомврийската революция. Отказва да се подчини на нареждането да убие Йосиф Сталин. По-късно Али споделя с приятел: „Невинаги се подчинявах на заповеди. Веднъж ми казаха да премахна Сталин. Никога не съм харесвал особено това приятелче, но той ме смяташе за приятел и мисълта да вляза в кабинета му и да го убия ме обиждаше.“ Той отбелязва също, че не е бил доволен от подготвения план за бягството му след атентата.

Али и по-голямата част от английското посолство са евакуирани от Санкт Петербург през февруари 1918 г. За Великобритания потеглят с кораб от Архангелск.

През 1919 г. Али започва работа в Службата за сигурност (МИ–5), където остава няколко години. Оттегля се от МИ–5 и се захваща с търговия в Париж. Призован е отново на разузнавателна служба през Втората световна война. РОБЪРТ БРУС ЛОКХАРТ, живял в Русия по време на революцията, пише за Али в „Райли: ас на шпионажа“ („Reilly: Ace Of Spies“, 1987): „Имах възможност да се срещам с него от време на време през Втората световна война, когато подобно на много други офицери той носеше униформа. Изглежда, имаше толкова ленти за медали на гърдите, колкото генерал [Дъглас] Макартър, но никога не успях да науча за какво са.“ (По зла ирония Макартър неизменно е носил каки без отличителните знаци на наградите.)

Алиев, Гейдар (1923)

Високопоставен сътрудник на КГБ, крупен съветски партиен деец, бивш член на Политбюро на ЦК на КПСС. Започва кариерата си през 1941 г. като офицер в Министерството на вътрешните работи и се издига до ръководител на КГБ на Азербайджан през 1967 г. Две години по-късно оглавява комунистическата партия в Азербайджан. Успешно подобрява икономическото и общото положение в републиката.

През 1967 г. става кандидат-член на Политбюро на ЦК на КПСС. След смъртта на Леонид Брежнев през ноември 1982 г. е изтеглен в Москва и е назначен за пръв заместник министър-председател на СССР; става и член на Политбюро на ЦК на КПСС. През 1993 г. е избран за президент на Азербайджан.

В биографичната книга „Горбачов“ („Gorbachov“, 1986) руският историк Жорес Медведев определя Алиев като „умен и амбициозен професионалист на КГБ“.

Алтън, Доналд

Роден в Бруклин, Ню Йорк. Шифровчик в посолството на САЩ във ВИЕНА. Привлича вниманието на КГБ и ГРУ. През 60-те години един съветски АГЕНТ — натурализиран гражданин на западна страна, — представяйки се като белгийски бизнесмен, кани близък приятел на Алтън да се почерпят.

Тази среща на свой ред води до среща с Алтън. Белгийският бизнесмен — офицер от КГБ — не проявява особен интерес към Алтън, но урежда нови срещи с приятеля му. Следват многобройни приятелски срещи в кафенета и сладкарници; играят шах и понякога излизат сред природата. Алтън, който е евреин и подобно на повечето белгийци говори свободно френски, се сприятелява с „белгиеца“, който твърди, че също е евреин и има роднини в Израел.

Пет месеца по-късно „белгиецът“ за пръв път се обръща към Алтън за възнаграждение да го снабди със секретна информация. След кратко умуване Алтън се обръща към офицера по сигурността от посолството и разкрива контакта си с КГБ.

„Разработката“ на Алтън от сътрудниците на КГБ се е водела много внимателно и ненатрапчиво и макар накрая да завършва с неуспех, според американските специални служби е била „отлично планирана“.

Алън, Дж.

Вж. ПИНКЕРТОН, АЛЪН.

Алън, Майкъл

Бивш старши радист от военноморския флот, осъден за шпионаж. Продавал на филипинската военна полиция засекретени резюмета на американското разузнаване за вътрешното положение на Филипините. Арестуван през декември 1986 г. Проучван в продължение на 5 месеца след сигнал на негови колеги, че се държи странно.

Алън служи във флота от 1950 до 1972 г. След оттеглянето си работи като чиновник в телекомуникационния център на посолството. Освен това се занимава и с продажба на автомобили. Предава секретната информация, за да си създаде добри контакти с полицията. Документите с информация за движението на бунтовниците са били предавани на клон от филипинската полиция, ползваща се с лоша слава в преследванията на дисиденти. По-голямата част от информацията е била изготвяна от ВОЕННОМОРСКАТА СЛЕДСТВЕНА СЛУЖБА (ВСС) — основен разузнавателен център за събиране на разузнавателна информация на Филипините за САЩ. Поне един ТАЕН АГЕНТ на ВСС е бил разконспириран от действията на Алън.

Алън е лишен от военна пенсия и е осъден на 8 години затвор и глоба 10 000 долара. (Съден е от съд на военноморските сили, тъй като е бил запасняк от флота.)

Арестуването на Алън 2 години след задържането на ДЖОН УОКЪР-МЛАДШИ и ДЖЕРИ УИТУЪРТ показва колко лесно служителите от комуникациите могат да бъдат вербувани от чужди разузнавателни агенции.

Алън-младши, Лу (1925)

Офицер от военновъздушните сили и един от най-забележителните директори на АНС — от август 1973 до юли 1977 г.

Завършва военна академия, по-късно защитава магистърска степен и докторат в университета в Илинойс. Като младши офицер получава няколко задачи, свързани с ядрени оръжия. През 1961 г. е назначен в апарата на началника по инженерни изследвания към Министерството на отбраната в състава на УПРАВЛЕНИЕТО ЗА НАЦИОНАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ (УНР), което се занимава с разузнавателните операции, извършвани от СПЪТНИЦИ. От 1965 до 1968 г. Алън е заместник-директор на Управлението за специални проекти към военновъздушните сили (част от структурата на УНР) в Лос Анджелис. Няколко години след това заема различни длъжности по експлоатацията на спътниците, а през 1971 г. става директор на Управлението за специални проекти.

През март 1973 г. новият ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ ДЖЕЙМС ШЛЕЗИНДЖЪР го назначава за директор на личния състав на разузнаването. Само 5 месеца по-късно — през август 1973 г., Алън вече е директор на АНС и веднага е въвлечен в парламентарните дискусии във връзка с някои операции на вътрешното разузнаване по подслушване на американски граждани и организации (вж. МИНАРЕ и ШАМРОК). Конгресът, съдилищата и масмедиите настояват да получат информация за ролята на АНС при подслушването на голям брой американски граждани — факт, разкрит от доста източници. Алън е първият директор на АНС, който на 8 август 1975 г. свидетелства пред вътрешнопарламентарната комисия — известна като КОМИСИЯТА ПАЙК — по въпросите на разузнаването.

Четиричасовото закрито заседание на комисията е последвано от също толкова трудно и продължително свидетелстване в сенатската комисия — известна като КОМИСИЯТА ЧЪРЧ. В показанията си на 29 октомври 1975 г. той разкрива, че „списъкът за наблюдение“ на АНС включва около 1700 американци и почти 600 чужди граждани. Цифрата е внушителна. Алън и двама от заместниците му заявяват, както пише ДЖЕЙМС БАМФОРД в „Замъкът на загадките“ („The Puzzle Palace“, 1982), че „АНС съществува на някакво необяснимо ниво, необезпокоявана от онези закони и статути, които управляват останалата част от нацията“. На въпроса на сенатора от Пенсилвания Ричард Суайкър, дали списъкът може да се използва за наблюдение над АНС с огромните технически възможности „за записване на разговори, провеждани в Съединените щати, в случай че някой злонамерен реши да го направи“, Алън отговоря: „Смятам, че по принцип е възможно.“

Битката се разразява между изпълнителната власт и Конгреса за достъпа до архивите, свързани с подслушаните от АНС разговори. Включват се и други държавни агенции, както и далекосъобщителните компании. Алън не се явява на следващите заседания, но се явяват добре информирани източници. След подробно проучване на подслушвателните действия на АНС вътрешнопарламентарната комисия излиза с доклад, в който се заявява, че огромната тайнственост около агенцията е „необоснована и параноична“.

Алън се справя с трудностите, но напуска АНС през юли 1977 г.

За кратко е командир — от август 1977 до март 1978 г., а на 1 юли същата година полага клетва като началник-щаб на ВВС на САЩ. Остава на този пост, докато се пенсионира през юни 1982 г.

Алъсън, Рупърт

Вж. УЕСТ, НАЙДЖЪЛ.

Аман

Разузнавателно управление на силите за отбрана (РУСО) на Израел. ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ е създадено като отдел на оперативния клон на армейския личен състав скоро след като на 14 май 1948 г. Израел се обособява като държава. През лятото на същата година няколко пъти е реорганизирано — ефективността му се повишава благодарение на новопостъпилите криптоаналитици, радисти и други техници, много от които са служили в армиите на САЩ и Великобритания. Значително се подобряват събирането, разчитането и анализът на разузнавателна информация (включително разузнаването на радиотехническите връзки — прехващане на арабските военни съобщения). Провеждат се специални разузнавателни операции и саботажи в съседните арабски държави. През 1953 г. военното разузнаване е прехвърлено към разузнавателния отдел на армията, наричан Аман — съкращение на Agaf Modi’in (Информационна служба) от иврит.

Аман се специализира в разузнаване на съседните арабски страни. На второ място остават африканските страни, които са едновременно и потенциални врагове, и потенциални съюзници на Израел и Съветския съюз. Съветският съюз е от особен интерес поради прехвърлянето на огромни пратки оръжие от него и Източния блок за арабските и африканските страни още от началото на 1955 г. През 70-те години дейността на Аман (както и на другите израелски разузнавателни организации) се разширява, за да се противопостави на нарастващата вълна от тероризъм срещу Израел.

Информацията и оценките на военното разузнаване, с малки изключения, винаги са били изключително точни. Но военните и политическите лидери невинаги са им обръщали нужното внимание.

Авторитетът на военното разузнаване е помрачен от няколко шумни скандала. Първият му ръководител — ИСЕР БЕЕРИ, е освободен през януари 1949 г. след екзекуцията на МЕИР ТУБИАНСКИ — евреин, заподозрян, че предава информация на арабите и англичаните. Беери инсценира съдебен процес. По-късно — през 1955 г., Бенямин Гибли е принуден да напусне заради АФЕРАТА ЛАВОН — саботажна операция в Египет. Йешафат Харкаби е освободен от длъжност, след като не успява да се справи с мобилизирането на всички запасни офицери от армията. Така трима от първите четирима ръководители на Аман са уволнени.

Сред по-успешните ръководители на военното разузнаване са способният НАИМ ХЕРЦОГ, който се задържа 2 мандата — по-късно е избран за президент на Израел, и МЕИР АМИТ, който като ръководител на МОСАД от 1963 до 1967 г. въвежда съвременния мениджмънт в израелското разузнаване. Арон Ярив и заместникът му Елиаху Зейра, по-късно заел същия пост, са сред военните лидери, които са част от изключителния успех на Израел по време на Шестдневната война през 1967 г. Но кариерата на Зейра е помрачена от разузнавателни провали в навечерието на друга война с арабите — войната в Йом Кипур — войната в Деня на изкуплението (1973).

Десет години по-късно Йешуа Саги е свален от поста директор на Аман след разследване на кланетата, извършени в бежанските лагери от ливански фалангисти в Бейрут. Саги не се доверява на фалангистите и не иска да им сътрудничи, но мнението му е било пренебрегнато от израелския военнокомандващ, който се вслушал в съвета на служителите от Мосад. Комисията по случая с кланетата стига до заключението, че Саги е проявил „безотговорност и подозрителна незаинтересованост“, и препоръчва отстраняването му от длъжност. Той се оттегля на 1 март 1983 г. (Никакви наказателни мерки не са предприети срещу Наум Адмони, ръководител на Мосад, който заема поста си 4 дни преди кланетата.)

В началото на 50-те години функциите на КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО са иззети от военното разузнаване. Освен сигурността на военните сили на бойното поле всички останали функции, отнасящи се до сигурността, са предоставени на гражданската полиция (специален отдел) и ШИН БЕТ (Сили за сигурност). Аман е разузнавателно управление към щаба на силите за отбрана на Израел и израелската армия. Военновъздушните сили и военноморският флот имат свои малки разузнавателни структури — специализирани в събиране и анализиране на разузнавателна информация отделно за двата рода войски. Аман е най-голямата израелска разузнавателна организация. Според Дан Равив и Йоси Мелман в книгата им „Всеки шпионин — принц“ („Every Spy a Prince“, 1990) тя наброява 7000 души.

Ръководители на израелското военно разузнаване:

(1947)–1949 — Исер Беери (цивилен).

1949–1950 — полковник Наим Херцог.

1950–1955 — полковник Бенямин Гибли.

1955–1959 — генерал-майор Йешафат Харкаби.

1959–1962 — генерал-майор Наим Херцог.

1962–1963 — генерал-майор Меир Амит.

1964–1972 — генерал-майор Арон Ярив.

1972–1974 — генерал-майор Елиаху Зейра.

1974–1978 — генерал-майор Шломо Газит.

1979–1983 — генерал-майор Йешуа Саги.

1983–1985 — генерал-майор Ехуд Барак.

1986–1991 — генерал-майор Амнон Шахак (преди Липкин).

1991–1995 — генерал-майор Ури Саги.

1995 — генерал-майор Моше Яалон.

Вж. ИЗРАЕЛ.

Амблър, Ерик (1909)

Автор на романи с шпионска тематика. За разлика от героя на ЯН ФЛЕМИНГ ДЖЕЙМС БОНД героят на Амблър е човек, който оцелява благодарение не на технологични играчки чудо, а на интелекта и упоритостта си.

Повече от романите на Амблър излизат преди Втората световна война: „Черната граница“ („The Dark Frontier“, 1936), „Необикновена опасност“ („The Uncommon Danger“, 1937), „Епитафия за един шпионин“ („Epitaph for a Spy“, 1938), „Причина за тревога“ („Cause for Alarm“, 1938) и „Маската на Димитриос“ („The Mask of Dimitrios“, 1939), публикувана в Америка под заглавието „Ковчег за Димитриос“. Пиесата му „Топкапи“ („Topkapi“), поставена на сцена през 1964 г., е създадена на базата на книгата му „Светлината на деня“ („The Light of Day“, 1963) — заплетена интрига, в основата на която е кражба на диаманти.

Вж. ЛИТЕРАТУРНИ ШПИОНИ; ФИЛМИ.

Американска официална колония

Сътрудници на държавните структури на САЩ, представящи страната си в различни краища на света и подчинени на съответния посланик. Ръководителите на задграничните бюра на ЦРУ са подчинени на ДИРЕКТОРА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, но официално и на посланика в страната на пребиваване. Посланикът няма власт само над военните, които са подчинени единствено на своето регионално командване.

Президентът Кенеди издава специални правила, регламентиращи пълномощията на посланиците, и оттогава те влизат в практиката. За ЦРУ в тези правила от известно време има и „изключения“. В обръщението си към посланиците например президентът Клинтън казва следното: „Вие имате право да преглеждате цялата входяща и изходяща кореспонденция, с изключение на съобщенията, с чието запознаване законодателството или специални постановления предвиждат специална процедура.“ Това е и реверанс към ЦРУ.

Амит, Йоси (1945)

Офицер от израелската армия и сътрудник на военното разузнаване, работил за САЩ.

Служил в израелската армия, включително в елитните парашутни части, преди да бъде назначен в АМАН — израелското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ. Прострелян в гърдите по време на секретна операция и категоризиран като инвалид.

Арестуван е на 14 март 1986 г. През 1987 г. е осъден от 3-членен съдийски състав за шпионска дейност в полза на Съединените щати на 12 години затвор. Случаят се гледа при закрити врата и се пази в тайна чак до 1993 г.

Амит, Меир (1921)

Ръководител на АМАН — израелското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, от 1962 до 1963 г. и на МОСАД — от 1963 до 1968 г. Роден в Палестина под името Меир Слуцки, Амит израства в кибуц.

През младежките си години служи в Хагана — нелегалната еврейска армия. В израелската Война за независимост през 1948–1949 г. е командир на рота, на батальон, а след това заместник-командир на знаменитата Голанска бригада. Остава в армията и след войната. Служи в пехотата и бронетанковите войски. По време на Суецката кампания (1956) е втори в командването след военния министър Моше Даян. През 1961 г. получава магистърска степен по бизнес в Колумбийския университет в Ню Йорк.

Преди Амит да оглави Аман през 1962 г., трима от общо четиримата му предшественици са уволнени. И въпреки това, без да разчита на предварителен разузнавателен опит, той поема отговорността и въвежда елементи на съвременния мениджмънт в организацията. Постига това независимо от непрекъснатото съперничество и несъгласията с ИСЕР ХАРЕЛ, шеф на МОСАД и МЕМУНЕХ на Израел — де факто главен ръководител на цялата общонационална служба за разузнаване и сигурност. На 26 март 1963 г. министър-председателят Давид Бен Гурион го извиква без каквото и да било предупреждение в кабинета си и изпраща самолет за него във военните обекти край Мъртво море, където той е на инспекция. Амит трябва да поеме Мосад незабавно. Харел е бил на този пост почти 12 години. (Заместникът на Амит — майор Арон Ярив, го наследява като ръководител на Аман.)

Във „Всеки шпионин — принц“ журналистите Дан Равив и Йоси Мелман описват стила на Амит:

Амит е ръководител на Мосад до септември 1968 г. — период, през който се води изключително успешната Шестдневна война през 1967 г. Разузнавателните сведения, събрани от Мосад и най-вече от Аман (оглавяван от Ярив), са ключовите фактори за блестящата победа на Израел над арабите. Няколко дни преди войната Амит тайно посещава САЩ, за да убеди президента Джонсън, РИЧАРД ХЕЛМС — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, и министъра на отбраната Робърт Макнамара, че положението в Близкия изток е изключително сериозно и че Израел трябва да започне война поради египетската блокада на израелския път към Червено море и Индийския океан.

След като се оттегля от Мосад, Амит става президент на Коорс индъстрис — най-големия индустриален комплекс в Израел. След 9 години в Коорс индъстрис влиза в политиката и става член на Кнесета (израелския парламент) и министър на транспорта и комуникациите. През 1982 г. се завръща в света на бизнеса и осъществява проекта Амос — първия израелски СПЪТНИК за радиокомуникации.

Амторг

Съветско-американска търговска централа от 20-те и 30-те години, използвана от руснаците като прикритие за шпионски операции. Амторг води началото си от 1921 г., когато доктор Арманд Хамър, току-що дипломирал се в колежа на Колумбийския университет за интернисти и хирурзи, посещава Москва с препоръчително писмо до Ленин. Арманд е син на доктор Джулиъс Хамър — социалист от руско-американски произход, приятел на Ленин и собственик на фармацевтична компания. Арманд се надява да събере дълга от 150 000 долара, който съветското правителство дължи на баща му за лекарства, внесени в Русия по време на съюзническата блокада.

Ленин въвежда Арманд Хамър в бизнесотношения със Съветския съюз, които ще се окажат дългогодишни и изгодни. През 1924 г. е основано смесено дружество между Хамър и Съветския съюз. Един от съветските ръководители, които помагат на Хамър, е ФЕЛИКС ДЗЕРЖИНСКИ, основател на ЧК. Така съветският разузнавателен апарат е внедрен в Амторг още от самото начало. За Хамър Амторг е сделка, а за руснаците — начин да осъществят 3 мисии: да агитират за дипломатическо признаване на Съветския съюз, да извършват законна търговия и да провеждат шпионаж. Много от служителите в Амторг са съветски РАЗУЗНАВАЧИ, чиято цел е да се доберат до индустриални и военни сведения и да вербуват видни общественици, особено сред членовете на комунистическата партия на САЩ, за АГЕНТИ. Амторг действа дълго след като САЩ признават Съветския съюз през 1933 г. През 1948 г. ФБР извършва проверка на съветски товарен кораб и открива, че чрез Амторг контрабандно се изнасят забранени стоки, като научна апаратура за атомни изследвания.

Анадир

КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на съветските операции по тайното маскировъчно монтиране на стратегически ракети в Куба, както и по дислокацията на принадлежащите към тях ПВО, сухопътни и военноморски сили.

Вж. КУБИНСКА РАКЕТНА КРИЗА.

Анализ на радиообмена

РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ за прехващане на радиосъобщения с цел да се установи и да се проучи системата за излъчване. И да не успеят да разчетат вражеския код, прехващачите могат да установят източника на сигнала, честотата и дължината на вълните. Предаването на едно и също съобщение показва например, че армейските части получават еднакви заповеди.

През Втората световна война японците, които имат минимален успех в декодирането, често разчитат на анализа на радиообмена, за да направят съответната преценка. Внезапното увеличаване на излъчванията от Хаваите за Югозападния Тихоокеански район е означавало например придвижване в тази посока. Неочакваното спиране на обмена обикновено е показвало предстоящи действия.

Специалистите на САЩ в областта на комуникациите стигат до извода, че увеличаването на радиообмена е показател за предстоящи действия на врага, и въвеждат нови моменти във военния обмен на съобщения. Съобщенията са с ШИФРОБЛОКЧЕТА, така че дължината или краткостта на съобщението да не може да бъде показател. По-съвършен метод е процедурата, обратна на радиомълчанието, а именно непрекъсващият поток от цифрови групи. Повечето от тях нямат никакво значение, а в общия поток е вмъкнато истинското съобщение.

Ангели защитници

Контраразузнавателна група със специално предназначение. Идеята за създаването й принадлежи на сътрудника на британската Служба за сигурност (МИ–5) ПИТЪР РАЙТ. Групата е трябвало да се противопостави на опитите на съветското разузнаване да внедри свои агенти в МИ–5 и в МИ–6.

Ангели пазители

Американски жаргон, с който АГЕНТИТЕ и сътрудниците от разузнаването наричат представителите на противниковите им специални служби.

* Англия — Великобритания — Обединено кралство

Дълбоко заложените корени на разузнаването в Англия се преплитат с много случаи на предателство. Това налага създаването на ВЪТРЕШНО РАЗУЗНАВАНЕ. Векове наред усилията на кралските специални служби се свеждат главно до това да опазят живота и трона на действащия монарх. През XIV и XV в. това се изразява в издирване на размирно настроени шотландци и на други чужденци. Но дълго в Англия не е имало организация, която да противостои на чуждестранния шпионаж, която да следи, да открива и да наказва шпионите. От 1351 г. юридическата база за борба с държавната измяна (всички престъпления, извършвани срещу краля и кралството, включително правенето на фалшиви пари) е т.нар. Закон за измяна. Съгласно този документ човек може да загуби главата си дори само ако си „представи смъртта на краля“.

И макар шпионажът в страната да е далеч повече, отколкото измяната към краля, именно тя се смята за най-голямото престъпление. По Закона за измяната са осъдени и екзекутирани Мария Стюарт, кралица на шотландците, сър Уолтър Роли и много други. Към този закон се връщат неведнъж и през XX в., когато Англия води енергична борба срещу предателите между двете световни войни. (Вж. ДЖОЙС, УИЛЯМ.)

Необходимостта от външно разузнаване за монархията става твърде остра през 1570 г., когато папа Пий V отлъчва от църквата кралица Елизабет I. Опасявайки се от папски заговорници сред своите поданици, Елизабет I създава мощна вътрешна разузнавателна служба под ръководството на сър ФРАНСИС УОЛСИНГАМ, който през 1573 г. получава длъжността кралски министър. (Един от агентите на Уолсингам е поетът драматург КРИСТОФЪР МАРЛОУ.) Уолсингам развива бурна дейност не само в Англия, но и на Европейския континент, създавайки там своя агентурна мрежа. Главен обект на неговото разузнаване са католиците. Той не се притеснява да подкупва „свещеници, йезуити и предатели“, за да „разстрои вражеските планове по отношение на кралството“. Един от шпионите му в Рим подслушал как някои заговорници планирали да „вбесят“ кучетата на краля, които „да разкъсат месата му“.

Всички начинания на Уолсингам са „забравени“ след смъртта му през 1590 г. Едва през XVII в. при Оливър Кромуел системата на разузнаването е задействана отново. Един от „разузнавачите“ (такова е официалното им название тогава) на Кромуел — ДЖОН ТЪРЛОУ, разказвал, че Кромуел бил взел на служба „много хитри и коварни хора“ и организирал тайно отваряне на писмата и пощенските пратки, които минавали през Главното пощенско управление. (Вж. УОЛИС, ДЖОН.) По времето на Кромуел отварянето на писмата се извършва от „тайнствен мъж“ в специално определена стая.

Шпионажът навлиза трайно в сферата на държавните интереси едва след т.нар. Славна революция, в хода на която е свален от престола крал Джеймс II и парламентът приема Декларация за правата (1689). Писателят ДАНИЕЛ ДЕФО, наречен родоначалник на британското Тайно управление, през 1703 г. сам предлага на председателя на Камарата на общините шпионските си услуги срещу заговорническата дейност на привържениците на сина на сваления Джеймс II. През XVIII в. в Англия са учредени официалната длъжност дешифровчик (вж. УИЛС, ЕДУАРД) и Тайното управление, подчинено на министър.

По-късно Тайното управление преминава към пощенското ведомство, където продължава редовното следене на частната кореспонденция. (Вж. СЕМЕЙСТВО БОУД.)

През 1782 г. пълномощията на министъра са разделени: Министерството на външните работи се занимава с делата извън Великобритания, а Министерството на вътрешните работи — във Великобритания. Разделя се и разузнаването: Министерството на външните работи събира разузнавателна информация от чужбина, а Министерството на вътрешните работи се занимава с вътрешната сигурност на държавата.

Войната за независимост на Северна Америка от 1775–1783 г. е сериозно изпитание за британските служби, работещи в сферата на КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО и ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ. Възниква потребност да се организират агентурни мрежи в американските колонии и във Франция, която помага на борците за независимост. (Вж. АРНОЛД, БЕНЕДИКТ; АНДРЕ, ДЖОН; БАНКРОФТ, ЕДУАРД.)

През това време практиката за отваряне на личните писма продължава въпреки парламентарните обсъждания през 1844 г. Автор на писмо сложил в плика няколко дребни зрънца. Адресатът го получил без тях, което убедително доказвало, че пликът е бил отварян. Възмутеният автор на писмото потърсил защита от парламента. Въпреки всички протести обаче британските тайни служби продължават да отварят пощата. Т.нар. ВЕЛИКА ИГРА е едно от най-крупните дела на британското разузнаване през XIX в.: съперничеството между Русия и Великобритания за тайното притежание на Централна Азия. Русия планира да разшири там влиянието си, а Англия иска да осигури северните подстъпи към Индия, която й принадлежи. Британска щабквартира на ВЕЛИКАТА ИГРА става Мешед в провинцията Хорасан в Персия (сега Иран). Англичаните дават пари на журналисти, пътуващи дервиши, пощенски служители и бежанци, за да събират информация за противника. В едно от съвременните исторически изследвания за тези събития се споменава за един моряк, служил на руски кораб в Каспийско море и тайно работил за англичаните, който казал: „Не е изключено впрочем да са ми плащали и руснаците.“ Великата игра продължава до Първата световна война.

От 1782 г. парламентът тайно финансира британското разузнаване, като отделя в разпореждане на министъра тайни средства, които не подлежат на открита финансова проверка. Дипломатите, връщащи се в Лондон от командировки в чужбина, се заклеват, че честно са изразходвали поверените им пари. От запазените документи се вижда, че са били харчени за АГЕНТИ (постоянни) и информатори (които подават информация само понякога), работещи в Германия, Русия, Италия, Османската империя и Испания.

През 1807 г. са отделени крупни суми за Прусия и Русия, тъй като англичаните искат да се съюзят с тези страни срещу Наполеонова Франция. От тайните фондове са парите за издръжка на „заслужилите пенсионери“ на секретната служба.

Необходими са средства и за многобройните английски шпиони сред дипломатите, военните АТАШЕТА и журналистите, работещи в най-отдалечените кътчета на Британската империя на границата на XIX и XX в. От 1894 до 1898 г. тайни средства постъпват и в информационната агенция Ройтерс, снабдяваща секретната служба с поверителна информация от кореспондентите си в чужбина и позволяваща на Министерството на външните работи да публикува от свое име пропагандни материали в чуждестранни вестници.

Специализирани разузнавателни поделения към 1883 г. се появяват както във военното министерство, така и в Адмиралтейството. Отначало това твърде наподобява любителство. Необходимостта от сериозен професионален подход към разузнаването и контраразузнаването назрява по време на Англо-бурската война през 1899–1902 г. Генерал-майор сър РОБЪРТ БЕЙДЪН-ПАУЪЛ, герой от отбраната на обсадения Мафекинг през 1900 г., въвежда през войната няколко новаторски метода на разузнаване. Енергичната му дейност допринася много за пробуждането на държавен интерес към тази сфера и води до реорганизация на секретната служба и до извеждането на цялата система на британското разузнаване на ново, съвременно равнище (с оглед на бъдещата война в Европа). Разработената около 1905 г. схема предвижда създаването на 3 главни равнища на разузнаване. „Наблюдателите“ били длъжни да събират информация на противникова територия и да я предават на „куриерите“, за които се използват търговци, цигани и жени. Те са длъжни да доставят информацията в неутрални страни и да я предават на „събирачи“. Задълженията на „събирачите“ са първичната обработка на данните и доставката им в най-близкото британско дипломатическо представителство за шифроване и изпращане в Лондон. Според плана за „събирачи“ трябва да се използват кадрови служители на Управлението на военното разузнаване към военното министерство на Великобритания. Планът така и не се реализира. Но през 1909 г. подкомитет към Комитета по отбрана на империята предлага да се създаде Бюро на секретната служба, финансирано от тайните фондове на военното министерство, и да му се възложи отговорността за цялата контраразузнавателна дейност на Великобритания. Бюрото е създадено с 2 отдела: вътрешен и външен. Скоро първият се трансформира в Служба за сигурност — МИ–5 (V управление на военното разузнаване), а вторият — в Секретна разузнавателна служба, или МИ–6.

По фронтовете на Първата световна война английското ТАКТИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ доказва само своята неефективност. При река Сома например англичаните търпят тежки загуби само защото немците подслушват телефонните им разговори и узнават оперативните им планове. Началникът на разузнаването в щаба на английската бригада противно на инструкциите дава заповеди в открит текст по полевия телефон! Записаните разговори по-късно са открити в немски окоп. По този повод един британски историк пише: „Стотици храбреци загинаха по вина на един-единствен глупак!“ Неуспехите на тактическото разузнаване отчасти са компенсирани от новаторското прилагане на разузнавателната авиация и наблюдателните БАЛОНИ.

Съвсем различно се проявяват британските дешифровчици, съумели през войната „да разкрият“ едва ли не всички германски шифри и кодове. Така специалистите от СТАЯ 40 успяват да прехванат и да прочетат т.нар. ТЕЛЕГРАМА ЦИМЕРМАН, което оказва сериозно влияние върху развитието и изхода на войната. В това послание на германския министър на външните работи до посланика на Германия в Мексико се предлага на мексиканците да помогнат на немците във войната, а немците да им помогнат да си отвоюват от САЩ загубените през XIX в. територии. Англичаните предават телеграмата на американците, които дотогава пазят неутралитет. Ядосани, те влизат във войната на страната на Великобритания. След войната високоефективната Стая 40 е преобразувана в ПРАВИТЕЛСТВЕНА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ (ПШКШ).

Войната възпитава цяло поколение специалисти, върху които по-късно се крепи цялото британско разузнаване и контраразузнаване. Сред тях се откроява сър СТЮЪРТ МИНГИС, който служи във военното разузнаване и по-късно оглавява МИ–6. По време на войната МИНГИС разработва картотечна система, която ясно разделя всички хора на „свои“ и „чужди“. В картотеката съществуват 4 категории по национален признак — ПБИ (поданици на Британската империя), ПСД (поданици на съюзнически държави), ПНД (поданици на неутрални държави) и ПВД (поданици на вражески държави), както и категории по благонадеждност — от абсолютна лоялност и преданост към Великобритания до открита враждебност и преданост към Германия. Това е грубата схема, която по-късно Мингис използва в МИ–6.

За да се скрият местата за дебаркиране и точният брой на американските експедиционни сили, изпратени през 1917 г. във Франция, представителите на специалните служби на САЩ и Великобритания съвместно разработват хитроумна операция за дезинформация, основана на т.нар. Документ X. На неутралните Мексико и Испания се предава справка със силно завишени цифри за американското военно присъствие в Европа. Както се очаква, Документът X веднага попада в ръцете на немците. От своя страна англичаните и французите предприемат мерки, за да придадат убедителност на цялата операция, а британските дешифровчици по-късно потвърждават пълния й успех.

В очите на германските специални служби реалните американски батальони моментално се превръщат в полкове, а полковете — в дивизии, дивизиите стават армии, а армиите — групи армии. Документът X задейства толкова точно, че един британски разузнавач по-късно пише: „Дори някои от нашите собствени висши щабни офицери така и изобщо не узнаха истинската численост на американските сили на европейския театър на военните действия.“

След войната англичаните запазват целия си разузнавателен апарат и го хвърлят в борбата срещу новия враг — болшевиките. Опасявайки се от масови безредици, подобни на тези, които заливат Русия и Германия, те създават в системата на своите специални служби нов институт — МО–4, който има за задача да събира информация и да предотвратява граждански бунтове и метежнически брожения във въоръжените сили на страната.

И с настъпването на мира военното сътрудничество между британското и американското разузнаване продължава. Уинстън Чърчил, в началото на войната пръв лорд на Адмиралтейството, всячески съдейства да се укрепват тези връзки и проявява голям личен интерес към разузнаването. По негово предложение министър-председателят Лойд Джордж централизира системата на британските специални служби, въвежда МИ–6 в състава на Министерството на външните работи и възлага на тази разузнавателна структура да води агентурната работа и да провежда операции извън пределите на Британската империя. Най-прочут агент на МИ–6 по това време е СИДНИ РАЙЛИ, действащ в болшевишка Русия и на много други места по света, където Великобритания има свои стратегически интереси. Сътрудниците на разузнаването към военното министерство, като Мингис, официално си остават там за ПРИКРИТИЕ, но в действителност работят за МИ–6.

През 1927 г. в резултат на т.нар. АФЕРА АРКОС Великобритания скъсва дипломатическите си отношения със СССР. Установено е, че съветската компания Аркос се занимава в Англия не само с бизнес, но и с шпионаж. След този скандал руснаците преместват акцентите от легалното разузнаване върху нелегалното. Те активно вербуват за шпиони членове на комунистическата партия на Великобритания, като създават от тях цяла агентурна мрежа. В тези години те се интересуват основно от секретна информация за оръжейния завод в Улуич.

МИ–5 поставя пред 25-годишната Олга Грей задачата да се внедри в шпионска група. Тя влиза в Дружеството на приятелите на Съветския съюз, става член на комунистическата партия и си завоюва репутацията на „проверен другар“. Спечелва доверието на руснаците и те я правят отговорник за конспиративна квартира на НКВД. Олга предава в МИ–5 ценна информация за дейността на партията и за шпионската работа на членовете й. Когато британската Служба за сигурност слага край на шпионската мрежа, Олга, страхувайки се за живота си, си сменя фамилията и емигрира в Канада.

Когато в началото на 30-те години Адолф Хитлер взема властта, британското разузнаване пренасочва вниманието си от вътрешните врагове към подготовка за нова война с Германия.

През 1938 г. министър-председателят Невил Чембърлейн подписва в Мюнхен пакт с немците и връщайки се, обявява пред своите съотечественици, че им „носи мир“. В същото време полковник Н. МЕЙСЪН-МАКФАРЛИН — английски военен аташе в БЕРЛИН, и УИЛЯМ СТИВЪНСЪН — сътрудник на специалните британски служби (по-късно ръководител на представителството на британското разузнаване в САЩ), предлагат на Мингис план за покушение над Хитлер (за тази цел те са щели да използват винтовки). Лорд Халифакс, външният министър на Великобритания, отхвърля предложението с думите: „Ние още не сме дошли до тази черта, зад която дипломацията отстъпва място на политическите убийства.“

С мисли за „крайни мерки“ английското разузнаване се готви за война. През август 1939 г., когато войната срещу Германия става неизбежна, парламентът приема Закон за извънредни пълномощия, който дава право на правителствените структури рязко да ограничават гражданските свободи на населението. А последвалата наредба 18В (приета, колкото и странно да е, от правителството, а не от парламента) дава право на министъра на вътрешните работи да разрешава арест и задържане под стража без съд на всички лица, заподозрени в „действия, насочени към отслабване на държавната сигурност и отбранителната способност на кралството“. Тази наредба дава възможност на разузнаването да предприеме активни действия срещу организации като Британския съюз на фашистите, Дружеството за англо-германско приятелство и Клуба по правата, към който имат отношение обвинените в шпионаж АНА ВОЛКОФ и ТАЙЛЪР КЕНТ — американски специалист по кодовете.

На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, а 2 дни по-късно Великобритания и Франция обявяват война на Германия. По време на Странната война (наречена така несправедливо, тъй като се водят боеве, само че по море) МИНГИС нарежда на двама свои подчинени да се опитат да влязат в контакт с немски дисиденти, които желаят отстраняването на Хитлер. Операцията завършва с пълен провал (вж. БЕСТ, ПЕЙН).

В същото време германските разузнавателни служби, предимно АБВЕРЪТ, енергично се заемат да вербуват агентура на територията на Великобритания и да изпращат парашутнодесантни групи. Противопоставяйки се на тези акции, британската КОМИСИЯ ДВАЙСЕТ действа точно и използвайки СИСТЕМАТА НА ДВОЙНАТА ИГРА, организира ПРЕВЕРБУВАНЕ на диверсантите, превръщайки ги в ДВОЙНИ АГЕНТИ. Удава й се да заблуди немците, които смятат, че в лагера на врага работи тяхна надеждна агентура, която всъщност действа под пълния контрол на британското контраразузнаване. Работата с пленените диверсанти се извършва в пълна тайна. На тях им се казва просто: „Ще работите за нас или ще умрете.“ 18 шпиони — 16 в Англия и двама испанци в Гибралтар, са екзекутирани, 15 са обесени. Йозеф Якобс (т.нар. Джордж Раймър) при спускането с парашут в Англия счупва крак и не може сам да се качи на ешафода. Той е привързан за стол в двора на лондонския затвор и разстрелян от стрелкови взвод. Твърди се, че само един от шпионите е оправдан, но след това отново е арестуван и до края на войната престоява в затвора по обвинение в нарушаване на ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА. Доколкото е известно, само един немски шпионин успява да стигне до Обединеното кралство в годините на Втората световна война, без да бъде арестуван (вж. ТЕР БРАК, ЯН ВИЛХЕЛМ).

Трябва да се отбележи, че една от най-важните победи на Великобритания във войната е не на бойното поле, а в ПАРК БЛЕЧЛИ, засекретена щабквартира на дешифровъчния център ПШКШ. Именно от тук идват материалите от операция УЛТРА. Това са прехванатите и дешифрирани германски радиосъобщения, които позволяват оперативно да бъдат информирани британските и американските военно-политически ръководства за стратегическите планове и решения на Хитлеровите щабове. За да бъде оказана помощ на съпротивата и на групите за диверсии в окупираната от нацистите Европа, англичаните създават организация за Специални изпълнителни операции (СИО). Както отбелязва историкът М. Р. Д. Фут, тя „е формирана по всички традиции на английската ексцентричност… доста неортодоксална организация, създадена, за да води война с неортодоксални средства на неортодоксални места“.

От встъпването си в длъжност през 1940 г. министър-председателят Уинстън Чърчил не изпуска от вниманието си работата на разузнавателните служби. Той организира необходимите ресурси и подкрепа за разузнаването и за дешифровъчното дело. Големият му интерес към разузнаването личи в бележката му от 24 ноември 1940 г. до директора на имперския Генерален щаб: „Най-важното е да добием ясна представа за нещата, каквито и да са те.“

Той лично получава голяма част от съобщенията на Ултра и нарежда командирите да ги използват при планиране на стратегията си. Дори когато не е в Лондон, му се доставят разпечатки с помощта на ОТДЕЛА ЗА СПЕЦИАЛНИ ВРЪЗКИ, чиито кадри го придружават навсякъде. По време на войната Чърчил периодично следи за прикриването или за сериозната маскировка на разузнавателните източници. Той особено държи на това германските ръководители да не разберат, че по-голямата част от военните им комуникации се прехваща и се разчита от английските декодировчици. (Вж. БОНИФЕЙС; БОДИГАРД.)

В разузнавателната война Великобритания бележи доста по-голям напредък в сравнение с ГЕРМАНИЯ. По време на войната, както отбелязва Дейвид Кан в книгата „Шпионите на Хитлер“ („Hitler’s Spies“, 1978), „съюзниците обикновено бяха информирани до дивизионно ниво за силата на германците във Франция“. Информацията, получена от Ултра, е ключът към победата в Атлантика — дългата и оспорвана кампания срещу германските подводници. В резултат от внимателно насочваната хитроумна Система на двойната игра по превербуване на германските агенти се организират редица операции по дезинформация на противника в навечерието на ДЕНЯ Д. Германският Генерален щаб е толкова объркан, че не може да реши дали операцията е фиктивна или действителна дори когато съюзническите войски дебаркират в Нормандия.

Едва войната срещу Хитлер е завършила през май 1945 г., а вече се възобновява тайното противостоене с военния съюзник — Съветския съюз. И тук англичаните ги очаква голям удар. Както отбелязва Хю Тревър-Роупър — историк и разузнавач от времето на войната, МИ–5 изведнъж осъзнава, че „същите методи на внедряване, които са дали толкова добри резултати срещу Германия, със същия успех се прилагат от руснаците срещу Великобритания. Съветското разузнаване, активно вербувайки своя агентура сред англичаните, излъгва МИ–5 и МИ–6 точно така, както британското разузнаване чрез Системата на двойната игра излъгва по време на войната Абвера“.

Списъкът на английските разузнавачи, които работят за Съветския съюз, е дълъг: ГАЙ БЪРДЖИС, ДОНАЛД МАКЛИЙН, ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ, сър АНТЪНИ БЛЪНТ, ДЖОН КЕЪРНКРОС — всички членове на ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ. За вербовчиците от съветското разузнаване Кеймбридж е любимо място за търсене на кандидат-шпиони. Тези хора предават на руснаците някои от най-зорко пазените тайни, отнасящи се до взаимодействието между британското и американското разузнаване, държавната политика на Великобритания, постиженията на английските дешифровчици и дори материали за атомната бомба. За съветското разузнаване активно работят също ДЖОРДЖ БЛЕЙК, ДЖОН ВАСЪЛ, ГОРДЪН ЛОНСДЕЙЛ, ЛИО ЛОНГ, ДЖЕФРИ ПРАЙМ и др. Тясно свързана с руснаците е и т.нар. АФЕРА ПРОФУМО, донесла на Великобритания не само загуба на секретна информация, но и грандиозен политически скандал.

Бившият разузнавач от МИ–5 ПИТЪР РАЙТ в „Ловец на шпиони“ („Spycatcher“, 1987) — книга, която министър-председателката Маргарет Тачър се опитва да попречи да бъде издадена, поддържа тезата, че самият началник на МИ–5 сър РОДЖЪР ХОЛИС е съветски АГЕНТ. Райт твърди също, че през 1960 г. група оперативни работници от МИ–5 замислят заговор срещу министър-председателя Харолд Уилсън през 60-те години.

Системата за сигурност в МИ–5 и МИ–6 е пословично слаба. Поради хомосексуалността си някои сътрудници са удобни мишени за шантаж от съветските разузнавачи. Бърджис и Маклийн са известни с пиянството си. Филби от време на време злоупотребява с алкохола. Във връзка с това Ребека Уест пише: „… щяхме да се избавим от много проблеми, ако по-малко вадехме на показ кирливите си ризи и бяхме уволнили няколко отчаяни пияници.“

Структурата на британското разузнаване от времето на Втората световна война се запазва напълно и в следвоенните години. ПШКШ само насочва вниманието си към интересуващите я съветски обекти: дипломатически представителства, служби на търговски организации, отделни частни лица. В сътрудничество с БРАТОВЧЕДИТЕ от ЦРУ МИ–6 успешно ръководи дейността на полк. ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ — може би най-ценния източник в Съветския съюз, с който някога са разполагали западните специални служби.

Заедно с американците англичаните провеждат операции за техническото разузнаване. СЪГЛАШЕНИЕТО БРЮС от времето на Втората световна война между тези 2 страни (плюс някои членове на Британската общност), по силата на което те споделят всички постижения на своите служби за дешифриране, продължава да действа и през Студената война. А през 1947 г. се подписва безпрецедентното СЪГЛАШЕНИЕ ЮКЮС, предвиждащо по-нататъшно сближаване на западните разузнавания.

Английски пилоти извършват разузнавателни полети над територията на Съветския съюз с американски шпионски самолети. Първият такъв полет дълбоко във вътрешността на Съветския съюз е осъществен през 1952 г. Тогава по искане на ЦРУ британски самолети за фоторазузнаване КАНБЕРА достигат до съветски ракетен полигон. Известна е поне още една подобна мисия, когато летци от Кралските ВВС на Великобритания се появяват във въздушното пространство на Съветския съюз с разузнавателни самолети B–45 ТОРНАДО и U–2.

След като Райт публикува книгата „Ловец на шпиони“ („Spycatcher“) през 1987 г., парламентът променя Закона за държавната тайна, като разрешава да се привличат към съдебна отговорност бивши сътрудници на специалните служби, разгласили информация за минали операции на британското разузнаване. И все пак след края на Студената война предишната система на тотална секретност прави отстъпление. За пръв път публично са изнесени имената на ръководителите на специалните служби, дейността на МИ–5 открито се обсъжда в специално издаван бюлетин. Властите признават, че съществува Комитет за обединено разузнаване. Излиза от печат специалната брошура Дейността на Централното разузнаване, в която за пръв път се описва как работят специалните служби.

През декември 1991 г. постът директор на МИ–5 се заема от СТЕЛА РИМИНГТЪН. Тя е първата жена, която оглавява британската разузнавателна агенция, а също и първият официално оповестен директор. Назначена е в МИ–5 в резултат от целия процес по привличане на жени в разузнаването. Към 1991 г. по груба преценка 40 % от всички сътрудници в МИ–5 са жени и броят им постоянно расте. Те вече изпълняват и оперативна работа по места — главно в Северна Ирландия — в тясно взаимодействие с жени от специалния отдел на Скотланд ярд.

Подобно на други западни разузнавателни общности и британските служби отделят главно внимание на борбата с тероризма и наркотиците. През 1992 г. на МИ–5 е възложено да оглави отпора срещу членовете на Ирландската републиканска армия (ИРА) и на Ирландската националноосвободителна армия (ИНОА). Като демонстрира невиждана дотогава откритост, ръководството на МИ–5 публично заявява, че в средата на 90-те години около 70 % от всички сили и средства на службата отиват именно за борба срещу тероризма.

Тази прозрачност шокира мнозина дългогодишни служители на тайните служби. „Разузнаване без секретност е все едно свещеник без одеяния или спиритически сеанс при ярка светлина. Секретността трябва да се поддържа на всяка цена независимо дали служи на някаква конкретна цел или не“ — казва МАЛКЪМ МАГЕРИДЖ, бивш разузнавач, описал подробно стария си занаят.

Андерсън, Джон

Вж. АНДРЕ, ДЖОН.

Андерсън-младши, Рудолф (1927–1962)

Пилот на разузнавателен самолет Ю–2 (U–2), свален над Куба на 27 октомври 1962 г. по време на КУБИНСКАТА РАКЕТНА КРИЗА. Той е един от двамата пилоти на военновъздушните сили на САЩ, които разкриват присъствието на съветски балистични ракети в Куба.

Отряд 4080 за стратегическо разузнаване на военновъздушните сили изпълнява мисии с U–2 над Куба. Полетите с U–2 започват в нощта на 13 срещу 14 октомври 1962 г. Андерсън пилотира един от двата самолета U–2 на следващия ден — 15 октомври. На 27 октомври предприема нов полет над Куба от военновъздушната база Маккой във Флорида. Докато се намира над източния край на острова, самолетът му е улучен от ракета земя-въздух СА–2, изстреляна от съветска ракетна установка. Андерсън загива, след като самолетът му се разбива в района на Антилските острови.

Ето как Робърт Кенеди описва в „Тринайсет дни“ („Thirteen Days“, 1969) реакцията на Белия дом по повод на загубата на Андерсън:

Не са предприети никакви мерки в отговор на свалянето на Андерсън. Разузнавателните полети с U–2 продължават. Андерсън е единствената жертва по време на Кубинската ракетна криза. (С ракета СА–2 е обстрелван най-малко още един U–2.)

Андре, Джон (1751–1780)

Офицер от 54-ти пехотен полк на британската армия и адютант на английския командващ в Ню Йорк генерал сър Хенри Клинтън по време на Войната за независимост на Северна Америка. Отговаря също за разузнавателните операции.

Андре ухажва 17-годишната Пеги Шипън преди брака й с БЕНЕДИКТ АРНОЛД — виден офицер от Континенталната армия. Той си кореспондира с Арнолд през 1779 г. и през септември 1780 г. урежда територията Уест Пойнт и укрепленията да бъдат предадени на англичаните. Заловен е на 24 септември 1780 г. след среща с Арнолд при опит да се върне зад фронтовата линия. Сър Хенри Клинтън прави усилия да се спазари за освобождаването му, но генерал ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН е готов да приеме само един човек в замяна — самия Арнолд.

Андре е осъден за шпионаж и обесен в Ню Йорк на 2 октомври 1780 г. Напълно спокоен, той сам поставя примката около врата си и завързва очите си с кърпа. Останките му са погребани в Уестминстърското абатство на 28 ноември 1821 г. (Той е единият от двамата признати шпиони, погребани в Уестминстър. Вж. БЕН, АФРА.)

Тримата американци, помогнали при залавянето на Андре, получават медали и парично възнаграждение от Континенталния конгрес.

Андре използва името Джон Андерсън, докато преговаря с Арнолд.

Екзекуцията на майор Джон Андре

Андропов, Юрий (1914–1984)

Председател на КГБ от 1967 до 1982 г. След това е генерален секретар на ЦК на КПСС, де факто ръководител на съветската държава.

Андропов е роден в Северен Кавказ в семейството на служител в железниците. Учи в техникум по воден транспорт в град Рибинск и завършва университета в Петрозаводск. Започва политическата си кариера в комсомола. През Втората световна война е политически комисар на Финския фронт. Заема различни партийни постове и си спечелва авторитет на специалист по въпросите на Източна Европа. Някои източници сочат, че Андропов започва работата си в службите за сигурност през 1939 г.

Завежда политическия отдел на ЦК през 1951 г. През 1954–1956 г. е посланик на Съветския съюз в Унгария. Отговаря за военната интервенция по време на т.нар. контрареволюция в Унгария през 1956 г. От 1957 до 1967 г. завежда отдела на ЦК за отношенията с чуждестранните комунистически партии. Избран е за член на секретариата на ЦК на КПСС през 1962 г.

През май 1967 г. е избран за кандидат-член на политбюро и е назначен за председател на Комитета за държавна сигурност (КГБ) с ранг армейски генерал. През 1968 г. Андропов предупреждава съветските лидери за замисъла на западните страни да се подкопае комунистическата партия в Чехословакия, което ускорява съветските действия срещу правителството на Дубчек.

През април 1973 г. Андропов е избран за член на политбюро и е първият шеф на сигурността след ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ, който достига този висок политически пост. Под негово ръководство КГБ постига качествени подобрения по отношение на имиджа и ефективността си — Андропов въвежда дисциплина, решителност и интелектуални умения в органите на сигурността. Събирането на разузнавателна информация е осъвременено и подобно на Запада руснаците все повече използват високотехнологични методи в разузнаването. Той разширява мрежата на нелегални АГЕНТИ.

През май 1982 г. Андропов е избран за секретар на ЦК на КПСС, а в края на същата година наследява починалия Леонид Брежнев. Западната преса нарича новия лидер „сравнително либерален човек“ — доста странно определение за дългогодишен ЧЕКИСТ. Вашингтон поуст го описва като „учтив човек, който говори английски. Унгарски официални лица — продължава разказът — си спомнят престоя на Андропов в Будапеща като съветски посланик по време на военната интервенция на Москва през 1956 г. и потушаването на въстанието. Въпреки ролята, която играе в Унгарската революция, той ще бъде запомнен като дипломат, който си е направил труда да научи унгарски и да вникне в особената култура на тази страна.“

Чарът на Андропов според западни журналисти отчасти се дължи на факта, че е първият руски лидер от времето на Николай II, който свободно говори английски. Немалко съветски източници твърдят, че Андропов е притежавал особено умение да кара хората да се чувстват спокойно и уютно в негово присъствие, въпреки че не ги е „прегръщал всички наред“ като Хрушчов и Брежнев. Освен всичко учтивият Андропов се оказва и пълна противоположност на селския тип негови предшественици.

Андропов оглавява за кратко Съветския съюз. Три месеца след като е избран за генерален секретар, на 12 ноември 1982 г. бъбреците му, поразени от диабет, спират да функционират — поставен е на хемодиализа. За последен път се появява официално през август 1983 г. — почти 6 месеца преди смъртта му на 9 февруари 1984 г.

Юрий Андропов

А.Н.К.Ъ.Л.

Вж. ТЕЛЕВИЗИЯ.

Анлейс

Вж. ЕЙМС, ОЛДРИЧ.

АНС

Агенция за национална сигурност — ключова агенция за РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ (РТР). Строго секретната АНС прехваща строго секретни радиокомуникации, телефонни разговори, излъчвания по компютърни модеми и факсове, а също сигнали, излъчвани от радарни и ракетни насочващи системи.

Централната служба за сигурност (ЦСС) към АНС отговаря за американския КРИПТОАНАЛИЗ и КРИПТОСИГУРНОСТ. ЦСС има 2 основни задачи: разчитане КОДОВЕТЕ на други страни и обезпечаване т.нар. сигурност на информационната система (СИС) по пътя на шифрирането на официалните материали, предавани по комуникациите. Дейността на СИС се простира от защитата на сигурността на комуникациите в Белия дом до опазването на военните тактически комуникации.

Директорът на АНС е и ръководител на ЦСС и контролира дейността на радиотехническото разузнаване на военните специални служби. И АНС, и ЦСС организационно са в системата на Министерството на отбраната, макар че и 2-те организации са част от РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ и по този начин са подчинени и на ДИРЕКТОРА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ.

АНС наблюдава също комуникациите и сигналите, излъчвани от космически обекти, и сигналите от изпитателните ракетни полигони на чужди държави. Националният център по радиотехническо разузнаване към АНС осигурява „незабавна“ разузнавателна информация. В кризисни моменти от центъра в „ситуационната“ зала на Белия дом постъпват съобщения с кодовото наименование Критик.

Щабквартирата на АНС се намира във ФОРТ МИЙД, Мериленд — по средата на пътя между Вашингтон и Балтимор. Оттам АНС контролира глобалната подслушвателна мрежа, като използва СПЪТНИЦИ, САМОЛЕТИ, кораби и земни прехващателни станции и е в състояние практически да осигури на правителството разузнавателна информация от всяко кътче на Земята. „Не съществува събитие от интерес за САЩ — във външната политика или във военната сфера, — за което АНС да няма принос“ — казва през 1995 г. вицеадмирал Джон Макконъл, директор на АНС, в едно от редките изявления от АНС. Често казват, че инициалите NSA означават: No Such Agency (Агенцията Не Съществуваща) или Never Say Anything (Агенцията Не е Словоохотлива).

АНС работи с невероятно голям обем информация. По преценка на експертите й във фондовете на Конгресната библиотека има около един квадрилион отделни информации. „С технологиите, които са все още на чертожните дъски, — казва Макконъл, — ще можем да захранваме библиотеката на Конгреса всеки 3 часа. Такъв е обемът информация, с който трябва да се справяме в глобален мащаб.“

ЛУИС ТОРТЕЛА, дългогодишен заместник-директор на АНС, казва пред Балтимор сън през 1995 г.: „Мисля, честно казано, че изискванията към агенцията са близо до безкрайността. Всеки иска да знае всичко за всичко.“

Предшественици на АНС са СЛУЖБАТА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ на армията и АГЕНЦИЯТА ПО СИГУРНОСТТА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ (АСВС). Оплакванията на военното командване по време на Корейската война за ниското качество на получаваната стратегическа информация подтикват политическото ръководство за създаване на РАЗУЗНАВАНЕ В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ (РАЗКОМ) — агенция, подчинена на министъра на отбраната. Междувременно АСВС се премества от АРЛИНГТЪН ХОЛ, Вирджиния, във Форт Мийд в предградията на Вашингтон.

Декрет на президента Труман от 24 октомври 1952 г. с кодово наименование и с гриф СТРОГО СЕКРЕТНО постановява създаването на агенцията. Уставът на АНС си остава секретен, с изключение на кратко извлечение, станало обществено достояние през 1984 г. То показва как АНС се изплъзва от определени ограничения, свързани с използването на комуникациите.

ЦСС е създадена през 1972 г. със специален президентски декрет — целта е да се осигури единна криптоложка организация в Министерството на отбраната. За ЦСС се знае още по-малко, отколкото за АНС. Някъде в ЦСС има елитно подразделение — Служба за събиране на специална информация, чиито специалисти прослушват обекти на територията на потенциалния противник.

АНС полага изключителни усилия, за да запази свръхсекретността си. Години наред служителите следват нареждането да не казват нищо повече от това, че работят във „федералното правителство“ или в „Министерството на отбраната“ в отговор на въпроси за работното им място. Първата информация за същността на работата на АНС идва през септември 1960 г. от Москва. Двама от криптографите на агенцията — УИЛЯМ МАРТИН и БЪРНЪН МИЧЪЛ, преминават на страната на Съветския съюз. На пресконференция те разказват за американо-английските връзки в декодирането и съобщават, че АНС редовно прехваща комуникациите на повече от 40 страни — не само на Съветския съюз и страните от Източния блок, но и на свои съюзници, като Италия, Турция и Франция. През 1963 г. ВИКТОР ХАМИЛТЪН, аналитик изследовател от секцията на АНС за Близкия изток, се появява в Москва и разкрива пред вестник Известия, че той и колегите му разчитат военните и дипломатическите ШИФРИ и КОДОВЕ на много страни и че прехващат комуникациите, предназначени за ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ.

Тримата разкриват същността на АНС, но стремежът й да си остане напълно засекретена се запазва. Когато научават, че криптологът аматьор ДЕЙВИД КАН пише книга за криптографията, ръководителите на агенцията правят всичко възможно да спрат публикуването й и дори включват името му в СПИСЪКА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ. През 1966 г. издателите му предават ръкописа на Министерството на отбраната за преглед. Отговорът е, че публикуването „няма да бъде от национален интерес“. След спорове за някои пасажи книгата „Декодировчиците“ („The Codebreakers“) е публикувана през 1967 г. (Кан е признат и е назначен през 1995 г. за гостуващ историк в новия Център за история на криптологията към АНС.)

Първата и обстоятелствена книга за АНС — „Замъкът на загадките“ („The Puzzle Palace“, 1982) на ДЖЕЙМС БАМФОРД, излиза през 1982 г. Агенцията не е доволна от това, но Законът за свобода на информацията дава възможност на писателите да получат разрешения, които преди това (понякога напълно своеволно) са били отказвани. През 1987 г. в ежемесечното секретно издание на АНС Бамфорд и репортерът от Ню Йорк таймс Сиймор Хърш са поставени на една везна с РОНАЛД ПЕЛТЪН, аналитик от АНС, който е предавал тайни на Съветския съюз. Според изданието те разкриват „прекалено много нежелани неща през последните години“.

Все още твърде малко е известно за АНС. В каталога на Конгресната библиотека през 1995 г. има само 12 книги за агенцията, като четири от тях са различните издания на „Замъкът на загадките“.

Агенцията наследява прехванатите съветски комуникации между Центъра и неговите агенти в Съединените щати от 40-те години. Тези съобщения получават кодовото наименование ВЕНОНА и са доста богати от историческа гледна точка. АНС обаче започва разсекретяването им едва от юли 1995 г. Дотогава над 60 млн. аналогични документа са в процес на разсекретяване. Свидетелство за тази нова, сравнително висока степен на откритост на АНС е и Националният криптоложки музей, разположен в бивш мотел близо до щабквартирата на АНС и закупен единствено за да не може никой да го използва като място за НАБЛЮДЕНИЕ.

Базата на АНС във Форт Мийд е разположена на площ от 2632 декара. Тя е видимата част от комплекс, пръснат по цял свят — наземни станции в Шугър Гроув в Западна Вирджиния, в Якима във Вашингтон, в Анкъридж в Аляска и в базите от Аржентина до Австралия и Китай. Военните криптолози ръководят някои от тези станции. По време на Студената война военноморският флот осигурява шпионски кораби (вж. ЛИБЪРТИ; ПУЕБЛО) като платформи за морски подслушвания. Самолетите на военновъздушните сили също работят, следвайки инструкциите на АНС — често край съветското и китайското въздушно пространство. Целта им е да задействат противовъздушните им отбранителни системи, за да имат възможност да осъществят ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ (ЕЛРАЗ), а също и РАЗУЗНАВАНЕ В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ (РАЗКОМ). Тези задачи са доста рисковани (вж. СВАЛЕНИ САМОЛЕТИ).

В Космоса АНС прехваща съобщения с 2 типа спътници: спътници с апаратура, транслиращи телефонни разговори, факсови съобщения и съобщения по компютърни модеми; спътници с военноразузнавателна апаратура, осигуряващи двустранна радиовръзка (приемник-предавател), телефонна връзка в страната и други електронни комуникации.

Агенцията работи с британската щабквартира на правителствените комуникации, канадското Управление за безопасност на комуникациите, австралийското Управление на военните комуникации и новозеландското Управление за сигурност на правителствените комуникации в тясно сътрудничество, известно като СЪГЛАШЕНИЕ ЮКЮС. От много години те разполагат с подслушвателни постове в провинция Ксинянг в северозападната част на Китай, близо до съветската граница, където има бази за опити с ядрени ракети.

Във Форт Мийд АНС разполага с огромна печатница и институт за нововъведения, в който се произвеждат чипове за най-различни видове компютри. Агенцията ръководи и Националната криптографска школа и осигурява всички устройства за безопасна комуникация на правителството. През 1993 г. договорите на АНС само в Мериленд са били на стойност над 700 млн. долара. Годишният бюджет на агенцията е строго секретен, но според преценките на специалисти възлиза на около 3,5 млрд. долара без спътниците за прехващане, които се финансират от УПРАВЛЕНИЕТО ЗА НАЦИОНАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ.

Дейността на АНС по декодирането е концентрирана във Форт Мийд, в чиято висококомпютъризирана база работят най-много математици в света. Във Форт Мийд и на други места в Мериленд работят около 20 000 души. АНС е работодателят, който предлага най-много места в този щат. Вероятно около 100 000 служители, предимно военни, работят за агенцията другаде по света. Животът на цивилните, които са в АНС, е под наблюдение — дори и на зъболекар те ходят придружени от офицер по безопасността на АНС. Пътуванията им в чужбина са ограничени. Необходимо е писмено уведомление, ако някой служител или негов роднина реши да се жени за чужденец.

Въпреки че е агенция на Министерството на отбраната, задачите и работата на АНС се определят от директора на Централното разузнаване съобразно с инструкциите на СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ и насоките на НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ВЪНШНО РАЗУЗНАВАНЕ. Директорът на АНС, винаги адмирал с 3 звезди или генерал с опит в разузнаването, може да използва всички средства за получаване на информация.

В отговор на молба за „наглеждане“ на дадена страна АНС прехваща телефонни разговори както в страната, така и далеч зад пределите й — включително разговорите, водени от автомобили. Записват се и съобщенията на дадено посолство от и за Вашингтон, както и съобщения от други страни към страната, към която е проявен интерес. АНС следи радиокомуникациите на въоръжените сили на дадената страна, специфичните или индиректните препратки към думи и изрази като „ядрен“ или „експлозиви“. Изготвя доклади за данните от прехванатото през изминалите седмици, месеци или години. Изготвя портрети за лидерите на дадената страна на базата на казаното от тях по телефона.

Ето как протичат събирането и анализът на данни по време на разследването, свързано с аферата ИРАН-КОНТРИ. Военноморският подполковник Оливър Норт, мозъкът на проекта, казва, че АНС осигурява „някои много специфични, определени разузнавателни сведения, които могат да покажат с голяма прецизност и почти незабавно какво точно става“. Това включва „подробна информация за какво точно си говорят тези хора [колеги в конспиративната продажба на оръжие за Иран], и за плановете, които правят“.

Въпреки че агенцията пази в пълна тайна дейността и постиженията си, с годините някои секретни операции са разкрити: разговори между съветския лидер Леонид Брежнев и високопоставени официални лица; разговори между панамския диктатор Мануел Антонио Нориега и любовницата му; установяване самоличността на либийците, участвали във взривяването на полет 103 на Пан Американ през 1988 г.; телефонни „бръмбари“, които посочват местонахождението на колумбийския наркобарон Пабло Ескобар, убит през декември 1993 г. от колумбийските сили за сигурност.

ЗАКОНЪТ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ и редица други закони ограничават АНС до подслушване само на чуждестранните комуникации. Според закона единият край на връзката може да бъде в САЩ, а другият — в чужбина. Подслушването на американци е забранено и ако бъдат засечени имена на американци при подслушването, те трябва да бъдат изтрити от записите — не могат да бъдат предавани на ЦРУ, ФБР или на други правителствени агенции. В подобни записи името се заменя с „американски гражданин“.

Правилата на АНС при прилагането на закона са СТРОГО СЕКРЕТНИ. Малко неща се знаят от обществеността. Ако например АНС или ФБР смятат, че дадено подслушване в страната е жизненоважно за националната сигурност, агенцията трябва да получи разрешение от СЪДА ЗА НАДЗОР НА ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (СНВР). Съдът не е отказвал на подобна молба. По закон той ежегодно уведомява Конгреса колко молби са внесени и за колко са издадени разрешения, но подробностите за тези молби остават секретна информация. През 1994 г. например АНС и ФБР се обръщат към съда 576 пъти и получават 576 разрешения.

АНС не се нуждае от разрешение, за да наблюдава чуждестранни цели в САЩ, като посолства и консулства. Но трябва да има разрешение за чуждестранна цел, която е извън посолствата. Например президентът на Хаити Жан-Бертран Аристид живее в изгнание във Вашингтон от 1991 г. По закон трябва да има разрешение от СНВР, за да се подслушва телефонът му или пък да се поставят микрофони в апартамента му, тъй като той общува и с американски граждани.

Пример за това, какво става, когато в контролирана от АНС комуникационна връзка се включи американец, е историята с конгресмена Майкъл Барнс, чиито телефонни разговори с никарагуанските официални представители са били подслушвани от агенцията (в рамките на усилията на президента Рейгън за свалянето на никарагуанското правителство). „Вестникарите ми разказаха, че в десните кръгове се разпространяват извадки от моите телефонни разговори“ — казва Барнс на репортер от Балтимор сън, който подготвя специално приложение, посветено на дейността на АНС. Барнс съобщава, че УИЛЯМ КЕЙСИ, тогава бивш директор на Централното разузнаване, лично му е показал прехваната телеграма от специалистите на АНС, изпратена до никарагуанското посолство. В телеграмата ставало дума за среща между сътрудници на посолството с помощник на Барнс. Кейси казал на конгресмена, че е уволнил помощника му. Самият Барнс заявява пред Балтимор сън, че му е все едно дали го подслушват или не, и добавя, че подобни примери са поучителни, тъй като говорят за това, колко широки са възможностите за злоупотреба от страна на АНС.

Историята със законите, ограничаващи използването на техническите възможности на агенцията, води началото си от конгресното разследване (1975 г.) на операции по ВЪТРЕШНО РАЗУЗНАВАНЕ, провеждани от АНС (вж. ШАМРОК). В продължение на 30 години, следвайки тайни споразумения с крупни телекомуникационни компании, американските специални служби получават копия от международните телеграми. Един от клоновете на грандиозната програма Шамрок е операция МИНАРЕ, в хода на която АНС автоматически прехваща всички международни разговори и телеграми на 1600 американци, включени в Списъка за наблюдение. Сред лицата, включени в този списък, са преподобният Мартин Лутър Кинг, актрисата Джейн Фонда, кънтризвездата Джоан Без и педиатърът доктор Бенджамин Спок. По време на операция Шамрок са създадени досиета на 75 000 американци.

От края на Студената война АНС подобно на други разузнавателни агенции осигурява ЕЛРАЗ за терористи и наркотрафиканти.

По време на администрацията на Буш и АНС, и ФБР настояват за инсталирането на чипове на телефонни апарати и компютри, за да може по-лесно да се подслушват закодирани съобщения. Компютърните и телекомуникационните фирми и поддръжниците на правата на човека се противопоставят на тази идея. Но корпорацията Майкрософт, както се твърди, по настояване на АНС създава програмите си Уиндоус така, че кодирането да бъде почти невъзможно.

Двамата директори на АСВС обикновено се включват в списъка на директорите на АНС. Това са контраадмирал Ърл Стоун — от юли 1949 до юли 1951 г., и генерал-майор Ралф Канин — от юли 1951 до ноември 1952 г., когато се създава АНС. По-нататък директори са:

Ноември 1952 — ноември 1956: генерал-лейтенант Ралф Канин от армията.

Ноември 1956 — ноември 1960: генерал-лейтенант Джон Самфорд от военновъздушните сили.

Ноември 1960 — юни 1962: вицеадмирал Лоурънс Фрост от военноморския флот.

Юли 1962 — май 1965: генерал-лейтенант Гордън Блейк от военновъздушните сили.

Юни 1965 — юли 1969: генерал-лейтенант Маршал Картър от армията.

Август 1969 — юли 1972: вицеадмирал Ноъл Гейлър от военноморския флот.

Август 1972 — август 1973: генерал-лейтенант Самюъл Филипс от военновъздушните сили.

Август 1973 — юли 1977: генерал-лейтенант Лу Алън-младши от военновъздушните сили.

Юли 1977 — март 1981: вицеадмирал БОБИ РЕЙ ИНМАН от военноморския флот.

Април 1981 — април 1985: генерал-лейтенант Линкълн Форър от военновъздушните сили.

Май 1985 — юли 1988: генерал-лейтенант УИЛЯМ ОДЪМ от армията.

Август 1988 — април 1992: вицеадмирал УИЛЯМ СТУДЕМАН от военноморския флот.

Май 1992 — вицеадмирал Джон Макконъл от военноморския флот.

Февруари 1996 — генерал-лейтенант Кенет Минихън от военновъздушните сили.

Антиетам

Битката при залива Антиетам е сцената на най-значителния разузнавателен провал от времето на Гражданската война в Америка. На 12 септември 1862 г. силите на Южните щати под ръководството на генерал Робърт Лий навлизат на север в Мериленд. Двама войници от 27-и полк от Индиана, докато си почиват в откритото поле близо до Фредерик в Мериленд, намират плик с 3 пури. Пурите са увити в хартия — копие от специално нареждане 191 на генерал Лий: планът му за инвазия в Мериленд. В книгата „Армията на г-н Линкълн“ („Mr. Lincoln’s Army“, 1915) видният историк за периода на Гражданската война Брус Кетън нарича находката на войниците „… най-значимото изтичане на информация в цялата американска военна история, единственото, което има решаващо значение за изхода на една велика война“.

Планът бързо стига до главнокомандващия — генерал-майор Джордж Макклелън. Млад (34-годишен) и очарователен, той командва Армията на Потомак и е втори по звание в армията на Севера. Въпреки че предприема незабавни мерки, за да проучи разузнавателния ход, Макклелън не успява да разбие армията на Лий при битката на 17 септември. Макклелън има преимущество на силите в съотношение 2:1, но страда от нерешителността си, неподходящия план за битка и недостатъците на подчинения генерал-майор Амброуз Бърнсайд. Макклелън също е възпрепятстван от неверните разузнавателни сведения, дадени от АЛЪН ПИНКЕРТОН.

Битката при Антиетам (наричан Шарпсбърг от Южните щати) бележи най-кървавия ден във военната история на Америка: 11 657 войници на Съединените американски щати са убити или ранени, а Конфедерацията дава 9300 жертви.

Антропоид

Британско КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на операцията за убийство на РАЙНХАРД ХАЙДРИХ през 1941 г.

Апарат

Шпионски кръг или част от АГЕНТУРНА МРЕЖА.

Аралов, Семьон (1880–1969)

Първият ръководител на съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ (ГРУ) — от 1918 до 1920 г. По време на Сталиновите репресии е арестуван 2 пъти.

Роден е в семейство на богат търговец. Постъпва в руската армия през 1905 г. Участва в Първата световна война като майор във военното разузнаване. След Октомврийската революция през 1917 г. е един от създателите на ЧК. Издига се бързо и през октомври 1918 г. е назначен за ръководител на ГРУ. След юли 1920 г. последователно е ръководител на разузнаването на 12-а, 14-а армия и на Югозападния фронт. От 1921 г. е заместник-директор на военното разузнаване. Работи под ПРИКРИТИЕ в Турция, Латвия и Литва. По-късно отговаря за установяването на РЕЗИДЕНТУРИ в Съединените щати, Германия и Япония.

По време на Сталиновите чистки, които започват през 1937 г., Аралов е освободен от всички военни постове и е назначен за заместник-директор на Музея по литература. През 1938 г. е арестуван и прекарва 3 години в затвора. Служи като редник в наказателен батальон. Към края на Втората световна война е издигнат до чин полковник, а след края на войната е реабилитиран и се връща в ГРУ. Арестуван е отново през 1946 г. и прекарва 10 години в концентрационен лагер. Освободен е през 1956 г. и веднага е назначен за заместник-директор на ГРУ. Година по-късно отново е освободен от длъжност — попада в чистката на Никита Хрушчов, насочена срещу маршала на Съветския съюз Георгий Жуков и неговите сътрудници във въоръжените сили. След тези събития Аралов живее спокойно и пише спомени за Гражданската война.

Аргон

Американски картографски СПЪТНИК, разработен паралелно с разузнавателния спътник КОРОНА. Проектът Аргон е плод на желанието на военните да разполагат с точни геодезични данни за Съветския съюз и за стратегическите му обекти.

Проектът е одобрен от Белия дом през 1959 г. и е част от проекта Корона. Първите апарати Аргон са снабдени с камера KH–5 и летят самостоятелно. По-късно тези фотокамери се поставят на спътниците Корона (вж. КИЙХОУЛ).

Системата Аргон осъществява 12 мисии от 17 февруари 1961 до 21 август 1964 г. Шест от 12-те мисии се считат успешни, а на другите 6 филмът е неизползваем.

Камерите KH–5 имат обхват 138 м, което означава, че могат да снимат обекти на Земята в размери 138 м. Аргон кръжи в орбита при средна височина 322 км.

Аргус

СПЪТНИК за РАЗУЗНАВАНЕ НА КОМУНИКАЦИИТЕ, одобрен от ДИРЕКТОРА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ Уилям Колби през 1971 г. Разработен е, за да замени спътника РИОЛИТ.

Министърът на отбраната ДЖЕЙМС ШЛЕЗИНДЖЪР преценява, че системата не е необходима. Колби протестира пред президента Форд, който разпорежда СЪВЕТЪТ ЗА НАЦИОНАЛ НА СИГУРНОСТ да разгледа случая. На базата на преценката на съвета Форд се съгласява с мнението на Колби, но Конгресът отказва да отпусне средства и проектът е изоставен.

Арлингтън хол

Бивше девическо училище в предградието Арлингтън, Вирджиния, в околностите на Вашингтон, което по време на Втората световна война става седалище на СЛУЖБАТА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ (СРР) на армията на САЩ.

От основаването през 1930 до 1942 г. СРР се помещава в Мюнишънс билдинг на Вашингтон Мал — част от комплекс с „временни“ сгради, строени през Първата световна война. Още в началото на Втората световна война помещенията се оказват недостатъчни. Имало е идея СРР да се помещава в почти завършената сграда на Пентагона — от другата страна на река Потомак. Преди да бъде осъществено преместването, се взима решение СРР да има своя сграда — за предпочитане извън Вашингтон.

След като са обмислени няколко възможности, изборът пада върху девическия колеж Арлингтън хол на улица Петдесета. Намира се на няколко мили от Пентагона и е сравнително близо до първата радиопрехващателна станция на ССР за Източния бряг. Мястото е близо и до жилищните райони на Вашингтон, което е удобно за бързо разрастващия се персонал.

Теренът и постройките са закупени за 650 000 долара плюс 40 000 за допълнително обзавеждане. Военното министерство става собственик на колежа на 14 юни 1942 г. Веднага след това започва преместването на персонала, документацията и машините. Всичко е завършено на 24 август.

Тогава започват изграждането на допълнителни постройки и монтирането на апаратура за сигурност на СТРОГО СЕКРЕТНИТЕ устройства.

По същото време военноморският персонал по КРИПТОАНАЛИЗ се премества от сградите на Вашингтон Мал в друго бивше училище на булевардите Небраска и Масачузетс — Северозападен Вашингтон (вж. БАЗА ЗА ВОЕННОМОРСКА СИГУРНОСТ).

Армейско разузнаване на САЩ

Прието е да се смята, че армейското разузнаване на САЩ води началото си от 1776 г., когато младият офицер НЕЙТЪН ХЕЙЛ изказва готовност да се прехвърли зад британските линии и да шпионира за генерал ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН, твърдо убеден в нуждата от ТАКТИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ. Преоблечен в цивилни дрехи, той е заловен и обесен за шпионаж. Хейл е действал сам, бил е доброволец, зад когото не е стояла никаква разузнавателна организация. Нещата остават на същия принцип много години.

По времето, когато младата държава се разширява на запад, проучвателните експедиции — на Луис и Кларк на северозапад, на Пайк — към Колорадо, са имали отчасти задачата да събират разузнавателни сведения. През 1832 г. капитан Бенджамин Бонвил потегля на експедиция отвъд Скалистите планини с поръчение да научи всичко за „воините във всяко племе или народ, които срещнеш“. До края на XIX в. единствената организация за събиране на сведения за конфликтите между армията и индианците са отрядите, известни като индиански скаути.

По време на първия международен конфликт на новата република — войната от 1812 г. с Великобритания, разузнавателна организация не съществува. През Мексиканската война през 1845 г. армията организира Мексиканско шпионско скаутско дружество — шайка мексикански бандити, които шпионират за Съединените щати.

По време на Гражданската война и двете воюващи страни имат служби за събиране на разузнавателна информация — Съединените щати (Северът) известно време разчита на цивилния АЛЪН ПИНКЕРТОН, а Конфедерацията (Югът) използва агенти доброволци, много от които смели жени (вж. БЕЙТС, АН; БОЙД, БЕЛ). По-късно през войната Съединените щати създават БЮРО ЗА ИНФОРМАЦИЯ под ръководството на полковник ДЖОРДЖ ШАРП. Въпреки че бюрото е само за Армията на Потомак, това е първата официална разузнавателна организация на американската армия.

По време на Гражданската война за пръв път се използва ВЪЗДУШНО РАЗУЗНАВАНЕ (вж. БАЛОНИ). Разузнаването играе изключително важна роля в битката при АНТИЕТАМ, но както пише АЛЪН ДЪЛЕС в „Изкуството разузнаване“ („The Craft of Intelligence“, 1963): „Няма големи битки печелени, губени или дори избягвани заради водещото място на разузнаването. Разузнавателните операции в по-голямата си част са съсредоточени към определени цели с временно значение.“

През 1885 г. най-сетне официално е създадено ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ (МИ) в американската армия, когато съгласно традицията военният министър задава въпрос за чужда армия и разбира, че военното министерство не може да отговори нито на този, нито на който и да е подобен въпрос. В очакване на нови въпроси военното министерство създава организация с помпозното наименование Управление за военна информация (Military Information (MI) — МИ) под командването на главния адютант. В управлението работят само двама души — офицер и секретар, натоварени със задачата да преглеждат внимателно вестници, доклади на Държавния департамент и други източници. (Три години преди това вече действа УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ.)

През 1889 г. армията за пръв път въвежда системата на постоянни военни АТАШЕТА, като изпраща офицери в БЕРЛИН, ВИЕНА, Париж, Лондон и Санкт Петербург. Тъй като средствата са недостатъчни, се назначават само богати офицери, които могат да се издържат сами. Необучени, често дилетанти, без познания в разузнаването, повечето от тези първи аташета предоставят малко ценна информация.

МИ обаче става все по-необходимо. По време на Испано-американската война от 1898 г. управлението действа като разузнавателна служба — изготвя карти, анализира получената от аташетата информация, изпълнява заявките на армейското командване. Сведенията на военните аташета за движението на войските се анализират, за да се осигуряват точни данни за военното министерство. След проучването на МИ за атмосферните условия в Куба, подготвено по настояване на Белия дом, се препоръчва да не се изпращат там войски до зимата поради омаломощаващия ефект, който тропическият климат ще има върху американските войници. Недоволен от неблагоприятния доклад, военният министър казва на ръководителя на МИ, че няма да получи повишение.

Известното „съобщение за Гарсиа“ — предмет на широко разпространеното вдъхновително есе на Елбърт Хубърд, е отнесено от офицер на МИ — лейтенант Андрю Рауън, на генерал Калисто Гарсиа-и-Инигес — главнокомандващ кубинската революционна армия. Капитан РАЛФ ВАН ДЕМЪН, друг офицер на МИ в Куба от времето на войната, става една от най-важните фигури в армейското разузнаване.

На Филипините след войната през 1898 г. Ван Демън събира разузнавателна информация за местните бунтовници и японците, предшественици на бъдещата война. Той открива, че бунтовниците планират да убият генерал Артър Макартър (баща на генерал Дъглас Макартър от Втората световна война).

Когато в армията се организира системата на Генералния щаб, МИ става вторият по важност отдел на Генералния щаб, което е повишение на статута (вж. Г–2 (G–2)), но поради бюрократични неуредици е причислен към армейския военен колеж и ефективната разузнавателна дейност запада.

Когато Съединените щати влизат в Първата световна война, МИ е преобразувано в Управление на военното разузнаване (Military Intelligence — МИ) под командването на майор Ван Демън. Той създава първата широкомащабна армейска програма за ВЪТРЕШНО РАЗУЗНАВАНЕ за ловене на шпиони и лица, които бягат от военна повинност. Затова МИ подчинява и т.нар. Лига за защита на американците, чиито членове, без да имат права, подслушват телефоните и извършват обиски в службите на подозирани лица. Лигата е рожба на един чикагски рекламен агент. Ван Демън изпраща чернокожи агенти в негърските райони, за да проверят дали германците не се опитват да използват расовото напрежение. В МИ са създадени 2 главни отдела: РАЗУЗНАВАНЕ и КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ. Шифровъчното бюро е оглавено от лейтенант ХЪРБЪРТ ЯРДЛИ, който ще стане най-видният криптограф на своето време.

В лова на шпиони МИ открива важен таен германски агент — ЛОТАР ВИЦКЕ, заловен е в Мексико и се оказва доста „важна птица“.

Във Франция в състава на воюващия американски експедиционен корпус действа Разузнавателна полиция (РП) — събрани от кол и въже френски дезертьори и американски криминално проявени лица, говорещи френски. Отрядите на РП патрулират на предните фронтови линии със задачата да залавят шпиони и саботьори. Отделът по радиоразузнаване на РП прехваща германски предавания и следи американските съобщения, за да не се допуснат пробиви в системата за сигурност.

След войната МИ остава с намален състав и се заема с изготвянето на карти, с разчитането на аероснимки и с проблемите на адаптацията на демобилизираните военни. Едно от разузнавателните нововъведения от това време е радиоприемник за кавалерийските части. Когато Премиалната армия (ветерани, борещи се за изплащането на премии и пенсии) се отправя към Вашингтон през 1932 г., сътрудници на МИ се смесват с демонстрантите, за да съберат разузнавателни сведения.

През 1930 г. към Армейския свързочен корпус е формиран нов дешифровъчен екип под ръководството на УИЛЯМ ФРИДМАН, участвал в радиоразузнаването на фронтовата линия по време на войната. Той оглавява новосъздадената Служба за разузнаване на каналите за свръзка (СРКС), където се създават електромеханични устройства за кодиране и декодиране. СРКС има обекти в Тексас, в района на Панамския канал, на Хаваите и на Филипините. През 1940 г. Фридман и хората му разгадават основния японски дипломатически код, наречен ПЪРПЪЛ.

В предвоенния период може да се каже, че армейските дешифровчици постигат истински триумф над японските шифровчици. Но той е много кратък, тъй като нападението над ПЪРЛ ХАРБЪР на 7 декември 1941 г. веднага е било изтълкувано като провал на разузнаването. Но това не е така. Провалът се дължи на неопитността на РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ (термин, който все още не се е употребявал) и на неспособността й да прецени, че ПРОДУКТЪТ и оценките за него трябва да се предават на висшето военно ръководство и Белия дом.

Освен с дешифриране разузнаването не се занимава с друго. „Преди Втората световна война, казва по-късно армейски генерал Джордж Маршал, външното ни разузнаване разчиташе на наученото от военните аташета по време на вечери или на обменената по време на кафе информация.“ В периода между двете войни армейски генерал Дуайт Айзенхауер казва: „Не се предвиждаха средства, с които да се посрещнат основните изисквания на системата по разузнаване — обширна организация от хора, които събират факти.“

Бързо развилите се структури — първо Координация на информация, а след това бързото й превръщане в УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) — възникват не от редиците на армията, а благодарение на усилията на полковник УИЛЯМ ДОНОВАН. Въпреки че на теория е под военен контрол, реално управлението се подчинява на Обединения комитет на началник-щабовете.

По това време МИ си остава разузнавателната ръка на армията, но задълженията й са по-скоро административни, отколкото оперативни. По-голямата част от действията й е съсредоточена във военен окръг Вашингтон, където проверява лоялността на гражданския и военния персонал във военното министерство и оказва помощ при осигуряване безопасността на правителствени сгради, мостове и обекти в района.

Вторият отдел на Генералния щаб на армията G–2 има за задача да предоставя разузнавателна информация за врага и да предупреждава при опасност от подривна дейност. Основните разузнавателни дейности по събирането на сведения за противника и подготвянето на разузнавателни оценки се извършват от главнокомандващите в театъра на бойните действия. За армията това са генерал Макартър за района на югозападната част на Тихия океан и генерал Айзенхауер за района на Северна Африка, Средиземноморието и Европа.

С увеличаване числеността на армията на бойното поле — от 5 действащи дивизии през 1939 г. на 89 в края на войната — се увеличава и броят на разузнавателните единици. Офицери от G–2 са на всяко ниво в армията чак до батальоните (между 800 и 900 души). Разузнавателни отряди извършват ТАКТИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ, предназначено за командващите. Всяка пехотна дивизия разполага с разузнавателна част, състояща се от 155 души, а към бронираните сили е прикрепен разузнавателен ескадрон от 900 кавалеристи, които, разбира се, се придвижват не на коне, а на джипове и танкове. В бойните части са работили и специализирани радиокорпуси, които подслушват вражеските комуникации. ВТОРИ СВЪРЗОЧЕН БАТАЛЬОН работи на по-високо равнище — събира информация за Службата за радиоразузнаване и нейните наследници.

Разузнавателната полиция е преименувана Корпус за контраразузнаване (ККР). В Съединените щати агенти на ККР работят съвместно с ФБР при акции срещу известни нацистки симпатизанти. Отвъд океана агенти на ККР са прикрепени към бойните части, като изпълняват най-различни функции: от доставяне на карти на вражеските минни полета и анализиране на заловената вражеска документация до издирване на сътрудници и вражески агенти. Сред първите съюзнически войници, влезли в Рим през юни 1944 г., има и хора на ККР.

В Тихия океан разузнаването първоначално е съвсем недостатъчно, а генерал Дъглас Макартър упражнява строг контрол над всичко. Той забранява достъпа на Управлението на стратегическите служби в Югозападния Тихоокеански район и създава свои собствени организации — СЪЮЗНИЧЕСКОТО БЮРО ЗА РАЗУЗНАВАНЕ и Отдела за съюзнически преводи, които използват нисеи (американци от японски произход) при разпитите на японски военнопленници, при разчитането на заловена вражеска документация и при воденето на психологическа война. Частите на ККР често работят с нисеите при проучване безопасността на райони, където се провеждат военни действия, както и на завзети територии.

На бойното поле офицери от G–2 работят от най-ниско до най-високо равнище. Към пехотата има разузнавателен батальон и група от АГЕНЦИЯТА ЗА СИГУРНОСТ В АРМИЯТА (АСА), а към корпусите и дивизиите — разузнавателни роти. Армейското разузнаване става все по-комплексно, тъй като възможностите на врага и плановете му в такива разнородни области, като химическото и ядреното оръжие, електронните прехващателни средства и електронните контрамерки, трябва да се добавят към традиционните нужди на разузнаването, като топографията, бойния ред на противника, ръководството, снаряжението, плановете и комуникациите.

Хората на ККР играят ключова роля в окупационните войски в Германия и Япония. В Германия помагат при разследването на военните престъпления и дават преценка, кой е бил нацист и кой не. В Япония арестуват защитници на военнопрестъпниците, включително бившия министър-председател Хидеки Тоджо. И в двете страни ККР скоро започва разследвания на комунисти и следи за съветски шпиони. Започнала е Студената война.

Масовата демобилизация на армията, загубата на кадърни офицери от запаса и създаването на ЦРУ през 1947 г. водят до намаляване значимостта на армейското разузнаване. А създаването на американските военновъздушни сили отнема на армията възможността за въздушно разузнаване. От пепелта се надига АГЕНЦИЯТА ЗА СИГУРНОСТ В АРМИЯТА (АСА), създадена през септември 1945 г., за да поеме „всички институции, звена и персонал в сферата на радиоразузнаването и сигурността на комуникациите“. АСА действа под командването на заместник-началник щаб. Нейна специфична дейност е КРИПТОЛОГИЯТА. Само след 3 години АСА е разформирована и заменена с АГЕНЦИЯ ПО СИГУРНОСТТА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ (АСВС), която тайно се превръща в Агенцията за национална сигурност (АНС).

ККР, както и самото армейско разузнаване играят незначителна роля в Корейската война. Малката мрежа от корейски агенти, работещи на място за американците преди започването на войната, много бързо е разконспирирана. Армейското разузнаване е толкова зле подготвено, че не разполага дори и с парашути за потенциалните агенти. Те се обучават да скачат с парашут, като се хвърлят от задната страна на движещи се с висока скорост джипове. Почти всеки кореец, изпратен зад фронтовата линия било с парашут, било с гумени лодки, е убит или заловен.

Създаването на РАЗУЗНАВАТЕЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА (РУМО) през 1961 г. още повече разводнява дейността на армейското разузнаване. Пред РУМО е поставена задачата да осигурява разузнавателни данни на Генералния щаб. Същата година ККР се превръща в Корпус за разузнаване (името отново е променено през 1965 г.) с главна задача контраразузнаване в Съединените щати и в армейските поделения в страната и в чужбина.

Разузнавателните екипи са част от общата структура на американските войски във Виетнам. През 1965 г. голяма част от разузнавателните подразделения се оказват в т.нар. щаб по оказване на военна помощ на Виетнам. Други групи от военното разузнаване са разпръснати в страната както за събиране на разузнавателна информация, така и с цел контраразузнаване. Освен разузнавателния център в Сайгон има центрове за разпити и анализ на вражеската документация и материали. Разузнавателни патрули, покриващи голяма територия, доставят тактическоразузнавателни данни, но често броят на жертвите е много голям.

Военни разузнавачи работят с южновиетнамци и с агенти на ЦРУ по операция ФЕНИКС, предизвикала сериозни разногласия, тъй като официално оповестената й цел да омиротворява определени области често води до убийства на реални и мними врагове на активисти на Виетконг — действителни или само заподозрени. Множество операции по АГЕНТУРНО РАЗУЗНАВАНЕ са под контрола на ГРУПАТА ЗА ПРОУЧВАНЕ И НАБЛЮДЕНИЕ, която внедрява разузнавателни екипи на вражеска територия.

В САЩ контраразузнавачи от армията се присъединяват към ФБР в събирането на информация за групи, противници на войната. На всички демонстрации във Вашингтон сред тълпата облечени в дънки и тениски се открояват гладко избръснати, късо подстригани млади мъже с костюми и вратовръзки. Това са агенти от армията, които всъщност събират информация в съответствие с директивите на армейското разузнаване, изискващи армията да бъде в готовност да посрещне граждански безредици. В действителност това е част от кампанията, подета от администрациите на Джонсън и Никсън срещу антивоенните движения.

Събирането на разузнавателни сведения в страната довежда до съдебни процеси, в които армията е обвинена в противозаконно шпиониране на граждани и е подложена на сериозни критики от групи за защита на гражданските свободи. През май 1970 г. нервите на войниците от Националната гвардия не издържат и те откриват огън по студенти от Държавния университет в Кент, Охайо, които участват в демонстрация в знак на протест срещу разрастването на войната в Югозападна Азия. Убити са четирима, а осем са ранени. Въпреки че гвардейците нямат нищо общо с армейската програма за вътрешно разузнаване, стрелбата шокира висшите военни и програмата тихомълком е преустановена.

Както и цялата армия, така и военните разузнавачи искат да загърбят Виетнам. След войната започват и реорганизации. През 1984 г. цялото разузнаване е съсредоточено в Агенцията за армейско разузнаване. В рамките на реализацията на идеята за максимално приближаване на електронното разузнаване до бойната обстановка на тактическо равнище в армията се създават специализирани части за водене на бойно разузнаване и електронна война. Бойното си кръщение те получават по време на войната в Персийския залив през 1991 г. — най-електронизирания и компютризиран конфликт в историята.

Арника

Британско КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ за разузнавателните данни, получени от съветския полковник ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ. Вж. ПЪРПЪЛ.

Арнолд, Бенедикт (1741–1801)

Фармацевт и предприемач и един от най-изтъкнатите военни командири от времето на Войната за независимост на Северна Америка, а впоследствие и най-големият предател на своята страна.

Роден е в Норуич, Кънектикът. На 14 години бяга от къщи и участва във Френско-индианската война (1755–1763). След това открива книжарница и аптека. На 9 април 1775 г. влиза в редовете на Континенталната армия като полковник. Той е един от командирите на успешната атака срещу Форт Тикондерога в края на 1775 г. Ранен е тежко в сражението за Квебек в края на годината.

Независимо от лоялната му служба и похвалите, изказани лично от генерал ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН, Арнолд често е порицаван публично за някои от действията му като военен комендант на Филаделфия. Във Филаделфия се жени за Пеги Шипън, почти 20 години по-млада от него. Семейството й е изключително проанглийски настроено. По време на английската окупация на Филаделфия Пеги се сприятелява с младия английски офицер ДЖОН АНДРЕ.

През февруари 1777 г. Арнолд е предложен за повишение в звание генерал-майор, но Конгресът не утвърждава предложението. Генералските пагони Арнолд получава 3 месеца по-късно. През октомври 1777 г. той вече е със славата на победителя от Саратога. В тази битка е ранен тежко. Джордж Вашингтон го определя като най-добрия командир на бойното поле. Въпреки славата на изключителен командир през 1779 г. Арнолд е предаден на военен съд — впоследствие оправдан — за своеволия при събиране на парични средства в помощ на армията. Убеден, че отношението към него е напълно несправедливо и че е унижено достойнството му, през май 1779 г. той влиза в контакт с англичаните чрез посредничеството на Джон Андре. Използва кодовото име Густавус. На следващата година като главнокомандващ на форта в Уест Пойнт Арнолд преговаря с британците да предаде територията на Уест Пойнт и фортовете — евентуално и Джордж Вашингтон — срещу 20 000 лири стерлинги и същия чин в английската армия. Замисълът пропада. Андре е заловен с уличаващи документи.

Научавайки за залавянето на Андре, Арнолд бяга при англичаните — получава 6315 лири стерлинги за положените усилия и става един от висшите офицери в английската армия. Той сформира полк от английски войски и извършва нападения над колониите край залива Чезапийк — изгаря Ричмънд и Ню Лондон в Кънектикът.

Заминава за Англия през декември 1781 г. Връща се за кратко в Канада по търговски дела. Славата му бързо преминава. По време на войните, предизвикани от Френската революция, не успява да получи военно назначение. През 1794–1795 г. участва като доброволец в английските военни части, които се сражават с французите на Антилските острови. Живее предимно в Англия й умира на 14 юли 1801 г.

Американският историк Нейтън Милър пише, че като военнокомандващ Арнолд доста наподобява по стил и начин на действие генерал Джордж Патън (1885–1945).

Генерал-майор Бенедикт Арнолд

Арт Барн

Малка постройка — галерия в парка Рок Крийк, Вашингтон, в която се излагат творбите на местни художници. През Студената война е наблюдателен пункт на ФБР. От малка стаичка — с винаги заключена врата — на втория етаж агенти на ФБР държат под НАБЛЮДЕНИЕ определени посолства от Източния блок.

Артамонов, Николай

Вж. ШАДРИН, НИКЪЛЪС.

Артузов, Артур (1891–1939)

Висш служител от съветското разузнаване. Рожденото му име е А. К. Фраучи. Артузов е син на италиано-швейцарски производител на сирена, установил се в Русия. Руският историк Антон Антонов-Овсеенко описва Артузов в книгата „Времето на Сталин“ („The Time of Stalin“, 1981) като „тих, непретенциозен човек, [който] не носи никакви отличия и прилича на добричък селски учител“.

Артузов е ръководител на КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО в ЧК. От 1929 до 1934 г. оглавява Първо управление (външното разузнаване) на ОГПУ. Специализира се в разработването на методи за проникване в посолства и в компрометирането на дипломати в Съветска Русия, и е един от основателите на ТРЪСТ. През 30-те години известно време работи в ГРУ (ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ). Изказва несъгласие с политиката на съветския диктатор Йосиф Сталин към Полша и Германия. По време на чистките от 30-те години се опитва да спазва някои стандарти на поведение, като се дистанцира от Сталин, който нарежда да го арестуват и застрелят. Преди екзекуцията му в затвора ЛУБЯНКА — вероятно през 1939 г. — Артузов бил написал на стената в килията си: „Който се смята за честен човек, трябва да убие Сталин.“

АСА

АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ НА АРМИЯТА.

АСВС

АГЕНЦИЯТА ПО СИГУРНОСТТА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ.

Асоциация за бизнессигурност (АБС)

Организацията е създадена от бивши съветски РАЗУЗНАВАЧИ. Съществуването на АБС е обявено в началото на 1993 г. Начело на нея стои Виктор Буданов, о.з. генерал-майор и бивш ръководител на КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО и операциите на КГБ, провеждани извън страната. Джералд Бърк, бивш помощник-директор на АНС, твърди, че консултантската му фирма е сключила „бизнесспоразумение“ с АБС.

Дейността на АБС включва охрана и сигурност на бизнесмени, които са на посещение в бившия Съветски съюз, проучване на евентуални бизнеспартньори както от Русия, така и от бившите съветски републики и мерки и защита срещу ПРОМИШЛЕНИЯ ШПИОНАЖ.

Асоциация на бившите разузнавачи

Организация на бившите разузнавачи на САЩ, основана през 1975 г., за да осигури „правилното разбиране и подкрепа на обществото към силната и отговорна структура на разузнаването“. Според организацията ефективното разузнаване е първата отбранителна линия на САЩ срещу изненади от чужбина, подривни действия в страната и възможни опасни грешки на националните лидери при провеждането на международната политика. Всеки месец групата издава бюлетина Перископ. През 1996 г. в асоциацията членуват 2800 души.

АССР

АВСТРАЛИЙСКА СЛУЖБА ЗА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАНЕ.

Астор, Уилям Винсънт (1891–1959)

Дългогодишен приятел и финансов поддръжник на президента Рузвелт, който го назначава през 1941 г. за координатор на американските разузнавателни действия в чужбина. През Първата световна война служи като мичман втори ранг във ВМС на САЩ и участва в бойните действия в Европа.

През 1927 г. основава заедно с КЪРМИТ РУЗВЕЛТ тайно общество, известно като СТАЯТА. Други влиятелни личности, които участват в Стаята, са банкерът Уинтроп Олдрич и чиновникът от дипломатическите служби Дейвид Брус. Само неколцина от членовете имат опит в разузнаването.

През 30-те години той често разхожда Рузвелт с яхтата си Нурмахал. Известно е, че с президента са обсъждали въпроси, свързани с разузнаването, в присъствието на Кърмит Рузвелт и на видни банкери и литератори. Като РАЗУЗНАВАЧ запасняк от флота Астор изпълнява не особено важни задачи. Той редовно предава на президента Рузвелт информация, събирана по време на обиколките му с яхта из Карибския басейн и района на Панамския канал.

В книгата си „Служебен конфликт“ („Conflict of Duty“, 1983) историкът Джефри Доруорт описва отношението на разузнавателните служби от 30-те години към Астор: „Малко наивен, но ентусиазиран и ценен информатор доброволец.“ През 1938 г. той обикаля с яхта островите в централната част на Тихия океан и осигурява информация за пристанища, летища и други военни обекти. „Събирането на информация по време на пътуването ни се оказа интересно, любопитно и, надявам се, полезно“, пише Астор в телеграма до президента.

Когато през септември 1939 г. в Европа пламва Втората световна война, Стаята променя името си на Клуб и заема по-активна позиция — директно предава разузнавателните сведения на Рузвелт. Олдрич осигурява информация за японските търговски и финансови сделки със Съветския съюз посредством организацията под прикритие АМТОРГ. Астор е в борда на директорите на Западния съюз и предоставя прехванати чужди телеграми. Банкерите членове на Клуба оказват особено ценна помощ. Арнолд казва на президента: „Шпионажът и саботажите искат пари, а на определен етап това трябва да мине през банката.“

Астор участва в много квазиразузнавателни дейности и по негова молба на 26 юни 1940 г. Рузвелт дава съвет на главнокомандващия военноморските операции адмирал Харолд Старк:

В началото на следващата година Астор обядва с Рузвелт и новоназначения ДИРЕКТОР НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ (ДВМР) капитан I ранг Алън Кърк. Разговорът се насочва към предстоящото назначение на Астор като координатор на разузнаването за района на Ню Йорк. Предоставя му се достъп върху разузнавателната дейност на армията и флота, а също и на ФБР.

Астор няколко месеца изпълнява задълженията си, упоменати в писмо от 19 март 1941 г., което е изготвено от военноморското разузнаване и одобрено от Рузвелт. Той се захваща с изпълнението на секретна дейност — опитва се да координира американското разузнаване в района на метрополиса.

Срещу новия пост на Астор се надига опозиция от страна на ръководителите на военното разузнаване и директора на ФБР ЕДГАР ХУВЪР. Освен това Рузвелт има и друг любим разузнавач, който излиза на сцената — ветерана от войната и адвокат УИЛЯМ ДОНОВАН. Рузвелт изпраща Донован със задачи в Европа, където военните действия са реалност. Президентът бързо получава одобрението на англичаните за назначението му като ръководител на американското разузнаване. Най-сетне на 11 юли 1941 г. Рузвелт назначава Донован за директор на новата агенция за разузнаване в чужбина с длъжност КООРДИНАТОР НА ИНФОРМАЦИЯТА (КИ).

Астор тежко изживява назначаването на Донован. При новите условия не получава подкрепа от разузнавателните служби и среща непрекъснати трудности при изпълнението на разузнавателните си операции. Той се разболява и през октомври 1941 г. влиза в болница за стомашна операция. Опитва се да изпълнява задълженията си дори и от болничното легло.

Въпреки че остава координатор за Ню Йорк до 1944 г., Астор има много малко реални задължения — главно оказване помощ на военноморското командване в района. Той е напълно пренебрегван от Донован и разузнавателните агенции.

Аташе

Военен или морски аташе — офицери от армията или флота, изпращани на работа в столиците на чужди държави за осигуряване на връзка с местните въоръжени сили, за събиране на информация от открити източници и — ако има възможност — за получаване на засекретени сведения. За аташета могат да кандидатстват както кадрови сътрудници от специалните служби, така и редови офицери. Например всички съветски аташета без изключение са сътрудници на ГРУ. Американските аташета се подбират както сред професионалните разузнавачи, така и от средите на обикновените военни.

Описвайки какъв трябва да бъде военният аташе, контраадмирал Роджър Уелс — директор на морското разузнаване на САЩ през Първата световна война, отбелязва:

По традиция към аташетата се отнасят като към представители на дипломатическите служби — те имат дипломатически имунитет и други привилегии, макар и в действителност да не са дипломати.

Първата страна, която включва в състава на дипломатическите представителства офицери с цел събиране на военна информация, е Франция. Първите нейни аташета тръгват из Европа още през XIII в. През XIX в. Наполеон Бонапарт продължава тази традиция.

През 1889 г. Конгресът на САЩ одобрява назначаването на първите американски военни аташета, изпратени в 5-те главни европейски столици: Берлин, Виена, Париж, Лондон и Санкт Петербург. Но пари за тази цел в държавната хазна не се намират. В книгата си „Кръстоносният поход в Европа“ („Crusade in Europe“, 1948) генерал Дуайт Айзенхауер пише:

Първите френски морски аташета са изпратени в Лондон през 1860 г. Няколко морски аташета от Европа пристигат в САЩ след края на Гражданската война в Америка. Тогава се отбелязва и напредък в областта на военното корабостроене, в оборудването им с ново въоръжение и в разработката на нови типове кораби.

Първият американски военноморски офицер, официално назначен на длъжност аташе, е капитан III ранг Франсис Рамзи, изпратен през 1872 г. в Европа за изучаване характеристиките на чуждестранната морска артилерия. След 10 години капитан I ранг Робърт Шулфелт по молба на Държавния департамент е акредитиран в американската мисия в Пекин.

Първият морски аташе на САЩ, назначен от УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ, е капитан I ранг Френч Чедуик, славил се със своята феноменална памет. През 1882 г. той е изпратен на работа в Лондон.

Атомал

Условно наименование, използвано от СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ПАКТ (НАТО), за да бъдат обозначени материалите за атомната енергия, предавани на НАТО от Съединените щати.

Аусланд/Абвер

Вж. АБВЕР.

Аутомедон

Английски търговски кораб (7528 т), пленен от германския атакуващ кораб Атлантик западно от Сингапур на 11 ноември 1940 г., от който германците получават важни разузнавателни сведения.

Атлантик е един от малкото германски кораби от търговски тип с тежко въоръжение, чиято задача е да атакува търговските кораби на съюзниците. Нападателите обикновено залавят плячката си далеч от основните параходни линии, за да не бъдат засечени от конвои. След като германският нападател му нарежда да спре, Аутомедон изпраща сигнал за бедствие. Атлантик започва да обстрелва безпомощния Аутомедон. Германски войници се прехвърлят на английския кораб и задигат чантите със секретната поща.

Един от пакетите е предназначен за новия британски главнокомандващ в Далечния изток сър Робърт Брук-Попъм, чиято щабквартира е в Сингапур. Секретните документи съдържат записи от съвещание на английския военновременен кабинет на 8 август 1940 г., които показват слабостите на Англия и уязвимостта на сингапурската крепост. На 5 декември пакетът е предаден на контраадмирал Паул Венекер — германски военноморски АТАШЕ в Токио. Той изпраща съобщение в БЕРЛИН и на 12 декември по личното нареждане на Адолф Хитлер предава документите на японския военноморски флот. Поради недобрата координация между Министерството на войната и военноморския флот ползата от получената информация е незначителна в кампанията на японската армия срещу Сингапур в началото на 1942 г.

Аутомедон е един от 22-та търговски кораба с общ тонаж 145 697, потопени или пленени от Атлантик от март 1940 до 22 ноември 1941 г. Атлантик е потопен — английските декодировчици в ПАРК БЛЕЧЛИ успяват да разгадаят оперативния ШИФЪР на германската подводница U–126 за срещата й с Атлантик.

Атлантик презарежда подводницата, когато започва нападението на тежкия британски Девъншир. При невъзможност да избяга от тежковъоръжения Девъншир капитанът на Атлантик потапя кораба, пробивайки дъното му. U–126 по-късно прибира на борда си 55 души от екипажа на Атлантик, други 200 със спасителни жилетки „кацват“ върху надводната й част, а още 200 са прибрани в 6 малки лодки, теглени от подводницата. На помощ идват други германски подводници и кораб, които поемат част от оцелелите. Корабът е потопен от англичаните. След истинска одисея само 8 души от екипажа на Атлантик се прибират в Германия.

Афера Аркос

Афера, която води до прекъсване на дипломатическите отношения между Великобритания и СССР. През 20-те години в Лондон е открита съветска търговска компания Аркос (ARCOS — All Russia Cooperative Society Ltd., или Всерусийско кооперативно общество). Според английското разузнаване персоналът е съставен изцяло от съветски РАЗУЗНАВАЧИ. По настояване на МИ–5 150 офицери от полицията осъществяват проверки в офисите и складовете на фирмата през май 1927 г.

След като преглеждат 250 000 конфискувани документа, английските власти откриват свидетелства за шпионаж и прекъсват дипломатическите отношения със Съветския съюз. Три години преди това дипломатическите отношения са силно разклатени поради т.нар. ПИСМО НА ЗИНОВИЕВ.

След този случай, наречен Аферата Аркос, руснаците временно се отказват да използват АГЕНТИ ПОД ДИПЛОМАТИЧЕСКО ПРИКРИТИЕ и се насочват към АГЕНТИ, ПРИЕЛИ ЧУЖДА САМОЛИЧНОСТ (АГЕНТ-НЕЛЕГАЛИ), много от които дори не са руснаци. Паралелно с Аркос съветското разузнаване изгражда своя разузнавателна мрежа и в САЩ, също действаща под прикритие на търговски организации. (Вж. АМТОРГ.)

Афера Лавон

Вж. ДАР, АВРАМ.

Афера Профумо

Шпионаж и СЕКССКАНДАЛ принуждават британския министър-председател Харолд Макмилан да подаде оставка. Сложната афера започва със Стивън Уорд — човек на изкуството и с влияние в английското общество, и 2 от протежетата му — проститутките тийнейджърки Кристин Кийлър и Манди Райс-Дейвис. Кийлър е любовница както на министъра на войната Джон Профумо, така и на съветския заместник военноморски АТАШЕ капитан III ранг ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ.

Скоро след пристигането си в Лондон през март 1960 г. Иванов се запознава с Уорд и двамата се сприятеляват. По това време Кийлър и Райс-Дейвис танцуват полуголи на сцената и живеят заедно с Уорд. Той очевидно има сексуални контакти с Райс-Дейвис, но не и с Кийлър. Иванов се запознава с Кийлър през пролетта на 1961 г. Ето как Иванов описва Кийлър в автобиографичната си книга „Шпионинът без маска“ („The Naked Spy“, 1992):

Уорд бързо включва Иванов в обществото, в което се движи. Руснакът се запознава с лорд Астор, Уинстън Чърчил, принц Филип, международния петролен магнат Пол Гети и Профумо. Иванов, опитен РАЗУЗНАВАЧ от съветското ГРУ, успява да се добере и да пооткрадне информация — къде тайно, къде при разговори с многобройните приятели на Уорд.

Профумо е на 24 години, когато е избран за депутат през 1940 г. През войната служи в армията и се издига до капитан през 1945 г. След войната развива успешен бизнес и си възвръща позицията в парламента през 1950 г. Жени се за актрисата Валери Хобсън. Заема няколко поста в правителството на консерваторите, оглавявано от Харолд Макмилан, който през 1957 г. става министър-председател. През 1960 г. Профумо е назначен за министър на войната.

Профумо се запознава с Кийлър на 9 юли 1961 г. Тя плува гола в провинциалната къща на Уорд, която е в съседство с имението на лорд Астор в Бъркшайър, където Профумо е на гости. На следващия ден, въпреки че съпругата му е с него, Профумо флиртува с Кийлър. Същата нощ Иванов откарва Кийлър в апартамента на Уорд, където слагат началото на сексуална връзка.

Три дни по-късно Уорд съобщава пред служител на МИ–5, че Иванов му е задавал специфични въпроси за плановете на САЩ за разполагане на ядрени ракети в Западна Германия. Сър РОДЖЪР ХОЛИС, генерален директор на МИ–5, е трябвало да предаде доклад за това на Министерството на външните работи, което има правото да изгони дипломат, позволил си да наруши ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА. Холис не прави нищо по случая. Неясното му становище по аферата Профумо по-късно засилва подозренията, че той самият е съветски ВНЕДРЕН АГЕНТ.

Иванов пише, че се е заинтересувал още повече от Кийлър, след като е забелязал, че между нея и Профумо „очевидно става нещо“. Но отбелязва също: „Тя бе полуграмотно момиче, което го биваше само да си показва краката. Как можех да я накарам да поиска [от Профумо] атомни тайни?“ Но, така или иначе, Иванов спи с нея. (Иванов е женен. Съпругата му е чиновник в шифровъчния отдел на съветското посолство в Лондон.)

По-късно Кийлър започва да спи и с Профумо.

Междувременно службите за сигурност предупреждават Профумо за Иванов и близките му отношения с Уорд. Въпреки че по това време не знае за връзката между Иванов и Кийлър, Профумо решава да прекрати връзката си с нея през 1961 г.

Около година по-късно Кийлър се замесва с двама от Антилските острови. Единият е арестуван след сбиване заради нея. Инцидентът привлича вниманието на пресата, която научава за отношенията на Уорд с Кийлър. Тя разкрива връзката си с Профумо и с Иванов през 1962 г. и продава историята на Сънди пикториъл. Иванов бързо си заминава за Москва.

Профумо се опитва да спре публикацията. Пред парламента на 22 март 1963 г. официално отрича да е имал нещо неморално с Кийлър. Междувременно Уорд е заловен, че живее със средства, изкарани от проститутки. За да се спаси, той изпраща писмо до Макмилан, в което заявява, че Профумо е излъгал пред Камарата на общините. Когато се разчуват подробностите около връзката между Иванов и Кийлър, пресата повдига въпроса за изтичането на информация към руснаците.

На 4 юни 1963 г. Профумо подава оставка и признава, че е излъгал. Но пресата продължава да раздухва скандала. През октомври 1963 г. министър-председателят Макмилан е принуден да подаде оставка. В правителствен доклад от това време се прави заключението, че връзките между Профумо, Уорд, Кийлър и Иванов не са нарушили системата за сигурност. Иванов твърди обратното. Междувременно Уорд е изправен пред съда в Олд Бейли на 22 юли 1963 г. На 30 юли той приема свръхдоза приспивателно. Въпреки че е в безсъзнание, процесът продължава. Той е признат за виновен заради това, че живее с парите, изкарани по неморален начин от проститутки. Уорд умира, без да дойде в съзнание.

Кийлър е съдена за лъжесвидетелстване и изпратена в затвора. (Манди Райс-Дейвис става кабаретна певица и отваря верига от доста успешни нощни клубове.)

Профумо се оттегля от политическия живот и се отдава на благотворителна дейност. През 1975 г. кралица Елизабет II го награждава с едно от най-високите отличия — Кавалер на Британската империя.

А XI

Вж. заместник-началник ЩАБ ПО РАЗУЗНАВАНЕТО.

Ахади (1918?)

Родена в САЩ в семейство на сирийци. Омъжва се за натурализиран египтянин през 1948 г. След 25-годишна кариера като аналитик на разузнавателна информация за военновъздушните сили на САЩ започва шпионската си дейност през 1967 г. По това време е началник на разузнавателно поделение към 21-ви щаб на военновъздушните сили. Според Ахади шпионската й дейност е в резултат от израелската победа над Египет (както и Йордания и Сирия) в Шестдневната война през 1967 г. Тя твърди, че е изнесла само 3 секретни документа (1 СЕКРЕТЕН и 2 ПОВЕРИТЕЛНИ) и друга незначителна информация за Египет. Заловена скоро след началото на шпионската й дейност, не е съдена. Дадена й е възможност да се пенсионира по болест (психични отклонения). Тя е шпионин по идеологически съображения и е възможно да не е получавала никакво заплащане за дейността си.

Аше

Вж. ШМИТ, ХАНС-ТИЛО.

А-Шуле

Една от двете ШПИОНСКИ ШКОЛИ на СС по време на Втората световна война — А-Шуле Запад, близо до Хага, Холандия, и А-Шуле Изток, в Белград, Югославия. В тях се обучават мъже и жени на разузнавателни средства и умения — морзова азбука, работа с радиостанция, поставяне на експлозиви, кормуване, използване на оръжие, включително безупречно владеене на различни видове пистолети както с лявата, така и с дясната ръка (в случай че едната е ранена). Техническото обучение е съобразено с предполагаемите задачи на агента. Класовете са малки — максимум 5–6 курсанти.

Набляга се както на физическата, така и на политическата подготовка според изискването на повечето учебни заведения в Третия райх.

Престоят на курсантите в А-Шуле е изпълнен с разностранна дейност, разпределена по седмици и месеци. Курсантите студенти могат да напускат училището само нощем, но придружени от член на щаба. По време на войната в Германия има още няколко други, по-незначими школи за подготовка на разузнавачи.

Аякс

Американско КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на общата операция на Великобритания и ЦРУ за отстраняването на доктор Мохамед Мосадък от поста министър-председател на Иран през 1953 г. Британското кодово наименование на операцията е Бут (изритвам).

Аялон, Ами (1945)

Първият официално оповестен ръководител на ШИН БЕТ — израелската служба за КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ. Той е и първият морски офицер, оглавил тази агенция. Заема поста през януари 1996 г. след напускането на Карми Гилон, който поема пълна отговорност за неуспеха на Шин Бет да предотврати убийството на министър-председателя Ицхак Рабин на 4 ноември 1995 г. (Рабин е канил Аялон да заеме този пост.)

Той постъпва във флота през 1963 г. и служи като водолаз, преди да се включи в курс за морски офицери през 1970–1973 г. Преминава през различни назначения както на корабите, така и на сушата, преди да заеме поста заместник-командир на военноморския флот през 1988–1991 г. След обучението си в американския военноморски колеж и защитаването на магистърска степен в Харвард през 1993 г. е назначен за главнокомандващ израелския военноморски флот и остава на този пост до декември 1995 г.

Аялон получава най-високото военно отличие на Израел — медал За изключителна храброст — за успешното нападение над силно укрепения Зелен остров в най-южната част на Суецкия канал на 19 юли 1969 г.