Жените, които го познаваха

102.

– Какво каза Свенсон?

Торкел посрещна Себастиан пред вратата и тръгна с него по коридора.

– Имаш ли тук моите книги?

– Кои книги?

– Онези, които написах. Имаш ли ги тук?

– В кабинета ми.

Себастиан тръгна по-бързо, отвори вратата в дъното на коридора и хукна надолу по стълбите, прескачайки по две стъпала наведнъж. С асансьора щеше да стане по-бързо, но той искаше да се движи. Енергията прииждаше в тялото му като физическа сила Торкел трябваше да подтичва, за да го настигне.

– Нещо ново за Ваня? – извика през рамо Себастиан.

– Не. Претърсихме пътеката за бягане в Лилианскоген. Нищо. – Торкел се задъха – Намерихме линейката. Двама мъртви и двама ранени. Някой очевидно е помагал на Хинде.

– Роланд Юхансон.

– Вероятно.

Себастиан продължи надолу по стълбите, без да намалява скоростта.

– Защо са ти книгите? Какво каза Свенсон?

Торкел дишаше тежко между изреченията. Себастиан не отговори и продължи да слиза, въпреки че и той се задъха.

– Себастиан, отговори ми!

Гласът на Торкел беше на път да секне. Себастиан спря. Бившият му колега не беше на себе си от притеснение. Разбира се, че заслужаваше отговори.

– Той каза, че там пише къде е Хинде.

– В книгите ти?

– Да, в едната.

– Ами нали ти си я писал, не помниш ли?

Този път Себастиан не си направи труда да отговори. Ако си спомняше, нямаше да препуска надолу по стълбите. Щеше веднага да каже на Торкел. Безпокойството им пречеше да разсъждават ясно. Той продължи да слиза. Торкел го следваше по петите.

Стигнаха до кабинета на Торкел и Себастиан веднага се отправи към лавицата с книги. Веднага позна кафявите гръбчета с жълти букви и издърпа първата. Заглавието беше „Той винаги беше много мил“, с подзаглавие „Едвард Хинде – сериен убиец“. Цитатът беше на човек, който беше работил с Хинде три години. Като всички останали, с които беше разговарял Себастиан по време на проучванията си, колегата на Хинде нито за момент не се бе усъмнил, че в Хинде има нещо подозрително. Това обаче не беше изненадващо. Едвард Хинде беше изключително манипулативен човек, способен да променя личността си като хамелеон. Повечето хора виждаха само онова, което той искаше да видят.

– Знаеш ли къде да търсиш? – нетърпеливо попита Торкел.

– Да. Един момент.

Себастиан бързо отгърна на страница сто и дванайсет и започна да чете.

За сериен убиец с потребност за добре подредена структура като Хинде изборът на мястото, където ще бъде извършено престъплението, е изключително важен. Той не го избира но заради географското положение. Разстоянието от дома, лесният достъп и възможните маршрути за бягство имат по-малко значение от символичната стойност...

Себастиан премина по-надолу на страницата.

Решението да нанесе удара в дома на жертвата не е на първо място въпрос на контрол. Във всеки случай първият път, в който Хинде влиза в къщата или апартамента, е, когато извършва убийството. Основната причина за избора на местопрестъпление е чувството за сигурност. Може и да изглежда противоречиво, че той се чувства в безопасност на място, където отива за пръв път, но на място, на което жената не очаква да бъде нападната, рискът от съпротива или бягство е по-малък...

Себастиан прескочи част от текста и продължи по-нататък.

– Ето тук.

Ако е невъзможно да извърши убийството в дома на жертвата, най-вероятният сценарий е да прекрати мисията. Като последно решение Хинде казва, че може да се опита да пресъздаде, ши още по-добре, да посети някое от местата, които са означавали най-много за него. Например мястото, където са започнали фантазиите му или където е започнала серията убийства.

Себастиан затвори книгата.

– Където е започнала серията убийства – повтори Торкел. – Къде е било първото убийство?

– Не си спомням точния адрес, но беше в южната част на града. Вестберга или Мидсомаркрансен, някъде там.

– Били може да го намери.

Торкел излезе от кабинета и тръгна да търси Били. Себастиан го последва.

– Фантазиите сигурно са започнали в дома на Хинде – каза той. – След смъртта на майка му. Там, където е започнало насилието.

Двамата се втренчиха един в друг. Очакването и напрежението бяха осезаеми.

– Хинде е израснал в Мерща.