Жените, които го познаваха

81.

Ралф току-що беше седнал пред компютъра и се включваше във fygorh.se. Беше чакал до тъмно пред жилищния блок на Елинор вчера, надявайки се, че ще се върне, но тя не се появи.

Беше капнал от умора, когато се прибра вкъщи. Изпълни обичайния ритуал и запали всички лампи в строго определената последователност. И след това спря. Зачуди се. Спортната чанта и храната. Какво да направи е тях? За съжаление трябваше да създаде ритуал и за провала си. Ралф се замисли и стигна до заключението, че най-добрият и естествен ход е да извърши ритуала на подготовката, но в обратен ред. Той извади шишето с хлор от найлоновия плик и го сложи в шкафа под умивалника, върна храната и напитката в хладилника, сгъна плика и го остави в шкафчето с почистващите препарати. След това отиде в спалнята. Разопакова найлоновите чорапи и нощницата и ги сложи в най-горното чекмедже. Пак спря. Сега трябваше да вмъкне спортната чанта в пространството между дрехите, но в такъв случай какво да направи с ножа? Не го беше използвал, но чувстваше, че след всички засечки през изминалите няколко дни, необходимостта да спази правилата от край до край е много по-голяма. Реши да върне чантата в кухнята. Там извади ножа, изми го, избърса го и пак го пусна в спортната чанта, увит в ново трилитрово найлоново пликче. Изхвърли старото в шкафа под умивалника и се върна в спалнята. Сега вече прибра спортната чанта в най-горното чекмедже и го затвори. Всичко беше готово.

Ралф се отпусна на леглото, грохнал от умора. В стаята беше светло и топло. Стоватовите крушки във всеки ъгъл премахваха сенките и всеки остатък от ужасяващия мрак и го успокояваха.

Беше спал два часа. Събуди се, без да е сънувал нищо, и веднага пристъпи към действие. Прекара сутринта, търсейки Елинор Бергквист. Тя не беше на работа и колегите й отказаха да му кажат кога ще се върне. След това се обади на „Такси Стокхолм“ да попита дали може да му кажат къде таксито с регистрационен номер „JXU 346“ е оставило жената, която е взело на „Вестманагатан“ в четири часа вчера следобед. Те не пожелаха да му дадат тази информация и когато го попитаха кой е, Ралф затвори. Не успя да я открие. Беше се провалил.

Той написа потребителското си име и паролата. Имаше имейл. От Учителя. Изпратен през нощта.

Съобщението беше кратко и ясно.

Сега ти си като мен.

Само това пишеше. Ралф стана и обиколи стаята, объркан, но и развълнуван. Беше издигнат до статута на равен. Нямаше друг начин да го изтълкува. Той засия. Изобщо не го беше очаквал.

Но какво означаваше това? Нямаше ли вече да получава заповеди от Учителя? Щеше ли да действа само по своя инициатива? Да се развива самостоятелно?

Беше потънал в мисли, когато чу нещо, което прозвуча като малка експлозия от външната врата. Секунди по-късно нахлуха облечени в черно хора с каски, които носеха автоматични огнестрелни оръжия, насочени право към него.

– Полиция! Легни на пода! – изкрещяха те.

Със светкавична бързина Ралф се хвърли към компютъра, грабна го и го запокити към стената. Навсякъде се разхвърчаха парчета пластмаса и електронни съставни части. Той се втурна напред и стъпка остатъците от компютъра. Едрите, широкоплещести мъже дойдоха и го принудиха да легне на пода. Ралф не оказа съпротива, когато те извиха ръцете му зад гърба и му щракнаха белезници. Той погледна счупения компютър пред себе си. Беше предпазил Учителя.

Полицаите бяха груби, но това нямаше значение. Ралф изведнъж се изпълни със спокойствие. Чувството се засили, когато в стаята влязоха още облечени в черно мъже и го изнесоха от апартамента. Той беше достигнал следващата фаза и сега разбра пълния смисъл на съобщението на Учителя.

Сега ти си като мен.

Да, наистина беше така.