Жените, които го познаваха

59.

Навън се здрачаваше, но в апартамента беше светло. Когато се прибра вкъщи, Ралф педантично изпълни ритуала и сега всички лампи бяха запалени. Той беше докладвал за действията вечерта и сега седеше до голямата бяла маса в оскъдно обзаведената дневна. Пред него беше само черната папка. Отново беше започнал да подрежда изрезките от вестниците. Работеше спокойно и методично. Беше въодушевен и същевременно раздразнен от нетърпеливостта си. Обичаше да усеща силата на дръзките заглавия и привлекателността на черно-белите снимки, но в същото време се дразнеше от факта, че те, изглежда, до известна степен имат обратен ефект върху дисциплината му. Той обикновено не се държеше като дете в сладкарница. Беше прекарал много време, учейки се да потиска потребностите и импулсивните си желания, но вътрешното напрежение бе огромно. Ралф обвиняваше за това факта, че все още не е открил оптималната система на каталогизиране. Идеалният ритуал.

Изрязване, събиране, изхвърляне на остатъците от вестниците в чувала за рециклиране – тази част беше доста задоволителна, но останалото – в плика и в чекмеджето – имаше недостатъци. Трябваше да ги отстрани. Да го подобри.

Той искаше да ги вижда, да ги държи, да ги докосва.

Беше си купил папка. Отначало мислеше да подреди всичко по дати и всеки ден да бъде в отделен джоб. След това обаче реши всяка изрезка от вестник да има отделна секция, за да може лесно да се проследи ходът на събитията от гледна точка на публикациите в пресата. Нещо обаче липсваше. Нещо не беше наред. Днес Ралф отново пренареждаше материалите, този път според размерите. Първо статиите на цяла страница, после онези, които заемаха три четвърти от страницата, и така нататък към по-малките. За свое удоволствие той установи, че няма по-кратък репортаж от четвърт страница. Ясно беше, че е главната история в новините.

Че означава нещо.

Че е забелязан.

Той остана доволен от новата система. Затвори папката и стана. Папката се пълнеше. Все повече вестници пишеха все по-големи статии. Утре щеше да купи нова папка. Или може би две. Определено нещо по-луксозно. Вече не беше уместно да държи колекцията си от изрезки в обикновени, евтини папки. Трябваше да ги смени. Да демонстрира стойността на колекцията пред себе си и Учителя.

Да се гордее.

Той влезе в банята да се подготви за нощта. Обърна малкия пясъчен часовник, закачен на стената. Беше го открил в антикварно магазинче в квартала Сьодер. Самият пясъчен часовник беше прикрепен за парче дърво и отгоре пишеше: „За две минути пясъкът ще изтече. Измий си зъбите и нека времето да спре“. Идеалното помощно средство за улесняване и поддържане на силата на ритуалите. Ралф търка зъбите си, докато се процеди и последното зрънце пясък, и както винаги завърши със зъбен конец. Използваше го сутрин и вечер. Харесваше устата му да е чиста. Обичаше вкуса на кръв от венците и прокарваше белия конец напред и назад пет пъти между всеки зъб, докато се разкървави на няколко места. Той изплакна устата си и се вгледа в окървавената вода, която изплю в умивалника. Изплакна и отново изплю. Този път имаше по-малко кръв, но все пак леко червеникав оттенък обагряше водата, която се стичаше в канала. Ралф не знаеше дали ще има по-малко червено третия път, защото никога не изплакваше устата си повече от два пъти.

Той чу кратко иззвъняване от лаптопа си в спалнята и веднага се досети какво означава. Ново съобщение от Учителя. Компютърът го известяваше всеки път, когато към Jygorh.se се добави нова актуализация. Не му се искаше веднага да се втурне към спалнята. Първо искаше да се измие.

Учителя проповядваше търпение. Трябва да помня това, каза си Ралф. И да върша нещата в правилния ред.

Ритуалите.

Основата.

Той намокри ръцете си под течащата вода, натисна два пъти дозатора на шишенцето с течния сапун, натърка ръцете си шест пъти във всяка посока и ги изплакна със същия брой търкания под крана. След това изми лицето си със същото старание, избърса се според ритуала и се намаза с овлажняващ крем.

Вече беше готов за Учителя.

Съобщението беше кратко и ясно. Нова задача.

Не му беше позволено да избира, но всъщност нямаше значение, защото Учителя беше избрал същата жена.

Ана Ериксон.

Тя беше следващата.

Тя беше номер пет.