Спалнята.
С чантата в ръка, високият мъж отиде право до шкафа до прозореца. Остави там чантата и издърпа най-горното чекмедже. От дясната страна извади старателно сгъната нощница и я сложи в чантата, а от лявата взе найлонови чорапи „Филип Матиньо Ноблес 50 Камело“ и също ги пусна в черната спортна чанта. Дръпна ципа и я пъхна в чекмеджето между останалите дрехи. Чантата се вмести идеално.
Естествено.
А Той затвори чекмеджето и се върна в кухнята.
Извади внимателно сгънат плик от шкафчето с препаратите f за почистване и го разтвори, докато се приближаваше към хладилника. На лавицата на вратата имаше безалкохолна напитка в стъклена бутилка и пакет бисквити „Мари“, а в чекмеджето най-долу – банани. Мъжът извади два и ги сложи в хартиения плик при газираната напитка, бисквитите и шоколада от най-горната лавица. За трети път отвори вратата на шкафчето под умивалника и извади пластмасово шише, което някога беше съдържало хлор. Усети лекия мирис на дезинфектант, докато пускаше бутилката в хартиения плик, а после го занесе в коридора и го остави на пода вдясно от външната врата.
Мъжът се обърна и огледа апартамента. Навсякъде цареше тишина. За пръв път от няколко часа. Ритуалът беше извършен. Той беше приключил, но беше и готов.
За следващата.
За номер четири.
Трябваше само да чака.