Жените, които го познаваха

85.

Ралф огледа малката килия. Значи така изглеждаше отвътре арестът „Кроноберг“. Той беше минавал покрай него и се беше питал много пъти. Сега знаеше. Легло, маса, стол и тоалетна. Мебелите бяха направени от светъл бор, а стените бяха боядисани в два цвята – жълто в долната част и светлосиво горе. Може би сградата не изглеждаше особена за външния свят, но за него беше вълнуваща. От улицата имаше нещо заплашително в анонимната, подобна на бункер постройка в центъра на Кунгсхолмен. Външността не разкриваше тайни, а беше само фасада, която криеше истории, но щом се озовеш вътре, можеш да ги почувстваш. Стените бяха пропити със спомени.

Тук бяха довели Учителя навремето. Ралф не знаеше в коя килия е бил, но това нямаше значение. Вървеше по неговите стъпки.

Пазачите го бяха накарали да се съблече и му бяха дали сиви стандартни дрехи, направени от избелял памук. Те провериха устата и ануса му за забранени вещества. Накараха го да се изкъпе под душа. Всичко това му хареса. Знаеше, че грубият им, педантичен подход може да означава само едно.

Те се страхуваха от него.

Той беше значим.

Той беше някой.

Виждаше го в очите им, чуваше го в начина, по който му говореха. Вече го проверяваха на всеки пет минути през прозорчето на стоманената врата. Или се бояха, че той може да се самоубие, или бяха любопитни. За него нямаше значение. Изпитваше удоволствие от любопитството им, а за самоубийство не бе и помислил. Това би означавало поражение. Истинската битка тепърва предстоеше. Скоро щяха да дойдат, да отворят вратата и да го заведат на първия му разпит. Несъмнено щеше да продължи един-два дни. Така беше станало с Учителя, когато е бил тук. Те щяха да искат да са напълно подготвени и да се изправят пред заподозрения с неопровержими доказателства. Да го изкарат от равновесие веднага. Ралф обаче беше готов. Отчаяно се надяваше само на едно. Че в стаята за разпити срещу него ще седи Себастиан Бергман. Само си представи. Да се срещне с човека, с когото е разговарял Учителя.

Ралф и Себастиан щяха да играят заедно. Надяваше се, че ще продължи дълго. Като дуела, в който Себастиан и Едвард се бяха сражавали някога.

Ралф се усмихна. Беше изминал много път. Научи се как да се справя с кръвта, с ножа, с писъците. Сега щеше да се научи как да се изправя очи в очи с противника. Той изведнъж се почувства въодушевен като никога през живота си.

Тялото му започна да пулсира. Не го свърташе на едно място. Докосна пениса си. Беше възбуден. Не му пукаше дали го наблюдават през вратата. Мислеше само за едно. Ако Себастиан не седне срещу него в стаята за разпити, Ралф щеше да бъде много разочарован.

В някои отношения.