Високият мъж беше спал няколко часа. Беше се върнал вкъщи и веднага си беше легнал. Винаги правеше така. Ритуали. Тялото му преливаше от адреналин. Не знаеше какво всъщност се е случило, но след това винаги имаше чувството, че е използвал седмичния си запас от енергия през краткия период на активност. Сега обаче беше буден. Будилникът беше иззвънял. Време беше да отиде на работа. Отново. Той стана от леглото. Трябваше да свърши още много неща. И беше изключително важно всичко да се извърши правилно. В точното време. В правилния ред.
Ритуали.
Без тях нямаше да има нищо освен хаос и страх. Ритуалите създаваха контрол. Ритуалите правеха лошите неща не толкова лоши. Болката – не толкова мъчителна. Ритуалите държаха настрана мрака.
Мъжът свърза фотоапарата с компютъра и бързо прехвърли трийсет и шестте снимки.
Първата показваше жената да плаче, скръстила ръце на гърдите си, за да се предпази, докато стоеше и го чакаше да й даде да облече нощницата. От ноздрата й капеше кръв и се стичаше по устата й. Две капки се бяха разплискали върху лявата й гърда по пътя си към пода, оставяйки червени следи като дъжд върху перваз на прозорец. Отначало тя отказа да се съблече. Мислеше, че дрехите някак ще я защитят. Ще я спасят.
На трийсет и шестата и последна снимка жената гледаше безизразно право в обектива. Той беше приклекнал до леглото и се бе навел толкова близо до нея, че почувства топлината на кръвта, която се процеждаше от зеещата рана в гърлото й. Дотогава повечето кръв беше изтекла от тялото й и се бе просмукала в завивките и дюшека.
Мъжът бързо прегледа снимките между първата и последната. Облечената нощница. Найлоновите чорапи. Възлите. Събутите бикини. Преди акта. След акта. Ножът и работата му.
Страхът.
Прозрението.
Резултатът.
Всичко изглеждаше добре. Щеше да може да използва и трийсет и шестте. Това беше най-добрият резултат. Въпреки почти неограничения капацитет на цифровия фотоапарат мъжът искаше да се придържа към старомодните филмови ролки. Трийсет и шест. Ни повече, ни по-малко.
Ритуалът.